Българската средновековна култура от 12-14 век в съпоставителен контекст

[Frujin Assen]

При нас тоя филм със свободните градове го няма, и няма как да го има. При нас императора/царя е автократор/самодържец. Да, царската власт не винаги е била силна, имало е независими феодални владения, но сме безкрайно далеч от разклонената феодална мрежа на запад. При нас дори най високите титли деспот, севастократор и прочее не се наследяват. Имаме някакви феодални области-владения, които царете се опитват да овладеят поставяйки там свои хора. Тамошните владетели дори когато са самостоятелни не се опитват да се урегулират статута на своите владения, а се опитват при първа възможност да овладеят централната власт. Ако щете вземете Видин, ясно обособено силно феодално владение, втората столица на България. Да не изреждам колко често се сменят неговите владетели, там постоянство няма.

Защо му е на царя да търси съюз с видинското гражданство? Защо да им дава права?

[Galahad]

Някои българи правят преценката за постиженията на други страни на базата на впечатления от обекти, които изглеждат старинни, но са съвременници на храмовете "Св. Александър Невски" в София, "Св. Неделя" в София, "Св. Параскева" в София ... Те са в неоромански или неоготически стил, но това си е нещо от рода на "преславската архитектура" на Софийската баня, Духовната академия или Синодалната палата. Някои се впечатляват от сградата на Парламента в Будапеща, но той си е съвременник на сградата на нашето НС, като разбира се определено е много по-голям като сграда и много по-красив (и в момента много ремонтиран). В отбора е кметството на Виена, Оброчната черква във Виена и кметството на Париж. Такава е и неовизантийската "Свято сърце" в Париж. Точно до нея обаче има една средновековна черква - "Св. Петър Монмартърски" . Тя по време отговаря на търновските, но и носи белезите на епохата, сиреч и по размери е като нашенските.

Други пък са започнали да ги строят през средновековието, но са ги завършили с горепосочените.

Трети пък са стари, но са много ремонтирани. Техен аналог пък е "Св. Седмочисленици" в София или АИМ - те са били джамии.

За съжаление тепърва ще правя фотоалбумите за Прага и Будапеща, за които стана дума по-горе.

Париж, Париж ... Средновековния Париж е бил концентриран на остров Сите. Лувъра и Бастилията са били кралски замъци, които са пазели подстъпите към града. След разширението на укрепленията те попадат зад градските стени и служат за дворец и затвор. Но това е вече в края на ВБЦ. Сега погледнете известната "Сен Жармен" - дължина 80м. и ширина 40м. Но камбанарията, от която е бил даден сигнала за Вертоломейевата нощ не е красавицата от страната на Лувара, а се намира някъде в средата на сградата - постройката е порастнала в по-късно време, а старата камбанария се е запазила, но се е озовала в средата.

Будапеща се е появила малко преди София да стане столица на България. До тогава са няколко града. Днешна Стара Прага също е била няколко града като Търново. Какви са били размерите на средновековно Търново е по-скоро трудно да се каже, защото няма достатъчно проучвания. Тъй като днешната катедрала "Рождество Богородично" и новата "Св. Спас" (в руини) са около турския конак, то се предполага, че там е имало по-рано други черкви и затова турците са позволили да се правят черкви. За арменската "Св. Богородица" - нея я разкопаха, след като беше бутната направената в годините на народната власт кръчма "Бъчвата" над нея. Иначе казано Търново може да се окаже доста по-голям град в зависимост как се прави стъкмистиката. При Париж се вкарват и някои предградия, които обаче попадат по-късно в града.

Като цяло Търново не се е отличавало от другите средновековни градове. Като пуснах клипчето за Търново, на някои града не им се видя достатъчно великолепен, но така са изглеждали и много други европейски градове от епохата. Дори двореца на дожите е имал повече сходства с двореца в Търново, отколкото със сегашния си вид.

Отделен е въпросът и какво се е запазило по ред причини. Будапеща, която е била под турско робство е загубила доста от великолепието си от епохата на Корвините и това, което се вижда сега е в доста реставриран вид. Прага е имала късмета да няма земетресения, но и там войните и пожарите са станали причина доста от познатите ни обекти да са в много реставриран вид.

[Warlord]

То и неразрушаваните от стихии и войни градежи трябва да минат през многократни реставрации, ако искат да са в читав вид в днешно време.

Това вече го бяхме пускали някъде из форума, но мисля че е доста подходящо за темата - 3Д реконструкция късно средновековния Белград, само са объркали заглавието - възстановката е за след 1400 г. Но е реалистична - стените и сградите изглеждат грубовато, без особено пищни постройки, но все пак величествено. Та в този момент вече сръбските градове по обясними причини са надминали българските, за тяхно съжаление само за кратко.

[Aspandiat]

Сега за силна прослойка от търговци сведения има още от ПБЦ - щом са можели да предизвикат война между България и Византия през 894, това означава, че още през езическия период е имало социално значима каста от търговци. ................

Но в случая насоката на спора, която дава Стоедин е интересна а именно има ли реални данни за самоуправление на българските средновековни градове, ако има в какво се е изразявало и до колко са били независими от централната власт или местния болярин

Иначе данни за манастирско самоуправление има колкото щете - във всяка владетелска грамота се определят селища, които се поставят под властта на конкретен манастир и които са защитени от каквито и да е намеси на администрацията.

Тази силна търговска прослойка по времето на Симеон изобщо не е сигурно, че е продукт на балканското ни развитие. По принцип номадите имат силна търговия и са търговци - било като директни доставчици, било като покровителстват транзитната търговия през територията си. Виж например една Волжка България - типична търговска държава, но и тразитна държава, през която минават пътищата от Хорезм и Средна Азия към Прибалтика и Русия.

Иначе май единственото изследване върху средновековния град по време на ВБЦ е на Дмитрий Поливянни "Средновековният български град през XIII–XIV век." С.,1989. Той обаче, доколкото си спомням, че съм я чел отдавна, заключава, че през ХІІІ-ХІV век у нас няма дори и наченки на градско самоуправление, защото аристокрацията е прекалено силна политически и икономически и всеки град се е смятал за владение на местния едър феодал.

[запъналко]

Според мен твърденията, че в средновековна България липсвали всякакви наченки на самоуправление и че всичко било под контрола на царя или едри аристократи е повече от глупост. Още по време на ПБЦ има данни за форми на самоуправление - в. т. ч. и в градовете. За Второто царство те са очевадни. Така например Ватопедската, Вергинската, Мрачката, Витошката, Рилската грамоти недвусмислено показват, че цели села са били извеждани от контрола на администрацията и "малите" и "велики" боляри и поставяни под контрола на игумените на отделни манастири. При това централната власт се е грижела манастирите да не зависят и от митрополитите, което показват месмеврийскте грамоти на Иван Александър. Някой може да каже, че игумените на тези манастири са били "църковни феодали", но ако внимателно се прочетат грамотите ще видите, че селяните изобщо не са били закрепостявани към конкретния манастир, а той само е получавал правото да събира данъци от тях, които иначе събирала държавата. Рилската грамота изричо дава право на хората от принадлежащите на Рислкия манастир селища да търгуват из цялото царство без никакъв проблем, а в Мрачката се говори, че част от жителетите на "подарените" на манастира села се намирали в града. Що се касае до игумените те са били избирани измежду монасите на съответните манастири и по очевидни причини не са можели да предават по наследство предоставените им от държавната власт привилегии да събират данъците. В същото време добре е да се запитаме как самите игумени са осъществявали контрола над тези села - те не са имали под ръка администрация или военни отряди, а в същото време на държавната администрация е било забранено да стъпва в тях. Очевидно, е че тези селища просто са се самоуправлявали, като са предоставяли дължимите данъци и отработачен труд на манастира. В този смисъл игуменът ще е се е доближавал много повече до нещо като стопански ръководител - все пак е трябвало да организира с добро предаването на данъците, а е имал пряк интерес доходите на жителите да са добри, отколкото до всесилен и своеволен феодал.

По отношение на градовете ще ви дам няколко примера, които също поставят под съмнение тезата за всесилието на аристоркацията - в т. нар. Венецианска грамота на Иван Александър изрично се забранява запора на имуществото на венецианските търговци, без да има решение на съда. Изглежда, че едрите "феодали" в градовете и тяхната администрация май са били ограничавани в действията си от... съда. И това според мен е било не изключение за венецианците, а правило, към което те са били включени с въпросната грамота. Всеки, който познава хода на преговорите между Венеция и България от онази епоха, а изобщо отношенията с италинаските морски републики ще се убеди в това.

Също така в Рилската грамота се споменава за града Стоб, който имал някакви търкания с манастира изглежда за земи и който царят решил в полза на манастира. Там градът май е действал като самостоятелно "юридическо" лице и се е обърнал като такъв заедно с манастира към арбитража на царя. Подобен намек има и за Средец във Витошката грамота.

В Мрачката грамота има един много интересен пасаж, който заслужава особено внмание в контекста на династичните промени в България през 14 век:

"но всички тези люде на този манастир на царството ми да пребивават свободно и да имат облекчение, догдето слънце сияе над земята и докато живее царството ми, но и след смъртта на царството ми, който бъде наследник на царството ми — или измежду възлюбените деца на царството ми, или от сродниците на царството ми, или когото другиго бог избере и постави на престола на царството ми- някого от православните християни".

Всъщност през 14 век имаме трима царе - Тодор Светослав, Михаил Шишман и Иван Александър избрани за царе вследствие от доброволния избор на влиятелните граждани и аристокрацията на Търново. Тодор Светослав просто подкупил първенците в града, които отворили вратите на Търново пред него и Чака, за Михаил Шишамн се знае, че българите "консенсусно" го поканили за цар и изглежда, че и случаят с Иван Александър е подобен след преврата срещу Иван Стефан. Това май е създавало и усещането за определена несигурност в престолонаследието, което намира израз и в тази грамота.

Редактирано Юли 30, 2013 от запъналко

[Aspandiat]

Запъналко, примерите, които даваш, са все свързани с църковно-манастирско управление и те не могат да са релевантни (ех че думи са измислили нашите историци, хехе) по отношение на проблема за градското самоуправление. Не трябва да се забравя, че през Средновековието и на Изток, и на Запад, църквата е феодален господар. И то често най-едрия в страната. Така че както феодалите са имали самоуправление във владенията си, така и църквата е имало самоуправление.

Венецианска грамота на Иван Александър изрично се забранява запора на имуществото на венецианските търговци, без да има решение на съда. Изглежда, че едрите "феодали" в градовете и тяхната администрация май са били ограничавани в действията си от... съда. И това според мен е било не изключение за венецианците, а правило, към което те са били включени с въпросната грамота.

Според мен пък венецианският пример не е показателен за градска автономия. Венецианците явно са имали по договор някаква екстериториалност в градовете, в които са имали колонии и фактории. И случаите на запор на имущество са примери за своеволни действия на местни феодали и велможи, което е накарала И.А. да издаде грамота, която да потвърди венецианската екстериториалност. Няма податки обаче тя да се е простирала юридически до останалата местна част от населението на града и имуществото му.

[T.Jonchev]

Мисля, че и Полывянный, и ЛИшев, а и други автори, които са се занимавали по-специално с градовете, са прави да говорят за липса на самоуправление. Градовете са преди всичко военни и административни центрове, а не както на запад в същия период - стопански единици. В тях липсва всякаква свобода на действие и инициатива. Всъщност преобладаващата част от "градското население" са селяни, живеещи зад укрепления. Съвсем естествено е, че нямаме нито една градска харта - опит да бъде издействана такава най-вероятно би бил посрещнат от владетеля като вариант на отцепничество, защото градът - това е кефалията, дуксът, но не и гражданите.

Според мен фактическата подчиненост на църквата спрямо светската власт е един от съществените фактори и за липсата на впечатляващо църковно строителство на Балканите - това във връзка с един от предните постове на Спандю.

[запъналко]

Аспандиат,

ако прочетеш внимателно венецианската грамота на Иван Александър ще разбереш, че в нея и дума не става за никаква екстериториалност на венецианските търговци. Проблемът и на Генуа, и на Венеция с България през 14 век, е че българските власти (администрация, а не някакви едри феодали или аристократи) в черноморските градове и пристанища често пъти конфискували имуществото на венецианските и генуузските търговци. Причината за това явно е била в това, че нито Венеция, нито Генуа са имали договори с българското царство. В началото на 50-те години между България и Венеция се водят преговори, които завършват именно с издаването на тази грамота. В нея се дава право на венецианците да търгуват с България, като се посочват техните задължения (митата, които трябва да заплащат) и им се гарантират определени права, които обаче в никакъв случай не са екстериториални. Сред тях е и това имуществото им да не бъде запорирано без решение на съда. Очевидно е, че този съд е български и че той действа отделно от администрацията предприемаща запора и конфискацията на имуществото (иначе е безсмислено да се включва в договора, ако едни и същи съдят и запорират/конфискуват) и че това е било по-скоро правило, към което са включени и венецианците. Иначе би следвало да се заключи, че специално за венецианците са създадени някакви съдилища, което обаче никак не личи от текста на грамотата.

Редактирано Юли 31, 2013 от запъналко

[T.Jonchev]

Я, уж "запъналко", а какъв анализ прави!

+ от мен

[resavsky]

Запъналко искаш да кажеш че в 1 4 век има независим съд в България?Не мога да се съглася с тебе.Тогава правораздаветлните функции са изцяло в ръцете на царя и контролирания от него държавен апарат.

[запъналко]

Ето я и самата грамота. Под лоджа се разбира склад или евентуално жилище:

Мое царство дава тази повеля на моите прия­тели и братя франките венецианци и се заклева Мое царство в Бога Отца и в Дева Мария и в светия истински Кръст и света Петка Тър­новска и в моята душа, че всички венециански търговци могат да отиват и идват с своите кораби и стоки по цялото мое царство здрави и в безопасност.

Те трябва да плащат комерк 3 на сто. Не може да понася наказание нито синът за бащата, нито бащата за сина. Ако за нещастие се случи да погине някакъв кораб, да се спаси имането и лицата. Също за тегло от сто перпери да платят 4 гроша. За половината на сто - 3 гроша. За тегло на стока на кантер 1.5 аспри .

За закотвяне на голям кораб два перпера, на малък един перпер.

Ако стоките не се продадат, да вървят, гдето им се нрави по суша или по море и да не плащат нищо.

Също така не може да се запечатва или да се тури възбрана в къщата на никой венецианец, ако не се отиде първом на съд.

Също ако умре някой венецианец, ако първо не се [отиде на съд] никой да не може да се разпорежда с неговите блага, освен самите венецианци.

Също така да могат да купят и да построят църква и ложа, гдето им се нрави в земите, без никой да им се про­тивопоставя по тази повеля. Който би дръзнал да се противопостави, да бъде предател спрямо моето царство.

[Warlord]

Последната точка позволява строеж на католически църкви на бг територия от венецианците? Странно, че никой не се е възползвал тогава.

[запъналко]

Не казвам, че е имало независим съд в България - в смисъл на разделение на властите. Това е феномен, който е много по-късен и няма отношение към средновековието. Но е имало отделни съдебни инстанции, които със сигурност са зависили от царя, но са действали отделно от останалата администрация - в случая тази, която е извършвала запори и конфискации. Това личи много добре и от останалите грамоти - там са изброени различни чиновници, които влизали в селата и вземали данък от селяните. Никъде обаче не се споменава те да са вършили съдопроизводство. Единствено в Рилската грамота изрично са упоменати и съдии, на които също се забранява да влизат в селата. Тъй като в другите грамоти няма упоменати съдии може да се заключи, че селата предадени на манастирите са получавали данъчен "имунитет", но по отношение на съдопроизводството са продължавали да бъдат зависими от държавата. А последното е косвено указание, че съдийте са били различни лица от "великте и мали боляри", нещо, което се вижда и от венецианската грамота. Има изрични данни, че българските царе са участвали в съдебни процеси (например Иван Александър видял своята втора жена - еврейката, именно на такъв съдебен процес), както и че църквата също се е намесвала в съдебните процеси - вероятно проблемите свързани с брака са били изцяло от нейните компетенции, но в житието на патриарх Йоаким I се намеква много ясно за използването на т. нар. азиално право, благодарение на което били спасени от "царевия гняв" и от "смърт" много хора. В този смисъл представата за българските градове от 13-14 в. като управлявани от аристократи, които са можели да правят всичко, което си поискат е очевидно невярна. Това може би е вярно за някои феодални владения, като това в Копсис или с владението на Стрез в Просек или на Момчил в Перитор. Но в случая става въпрос за отцепници от централната власт (българска и византийска), при това резидиращи не в големи градове, а в укрепени военни крепости и упражняващи власт над близките или по-далечни аграрни околности. Техният възход е бил свързан с отслабването на централната власт и невъзможността й да оказва ефективен контрол над по-отдалечените и особено над планинските области - проблем, с който дори османците през 19 век не успяват да се справят. Това обаче не дава никакви основания сведенията за Просек, Копсис или Перитор да се пренасят върху ситуацията в големите търговски, административни и политически центрове на ВБЦ.

Редактирано Юли 31, 2013 от запъналко

[resavsky]

Според мен тези бирници /нека наречем така лицата извършващи запорите и конфискациите/ са били подчинени на изпълнитената власт - тоест на областните управители и са изпълнявали по скоро технически функции.Няма как кефалията лично да отиде и да изземе два вола да речем.Съдийските функции са си били поверени на областните управители.

[запъналко]

Тук ще представя няколко откъса от няколко грамоти - заповчвам с Рилската грамота:

Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии, после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни свински и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито митати, нито пък карагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри и работники царства ми (служители на царството ми), велики и малки, нито да бъдат изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планините, нито да взема за служба някой негов човек, нито техните работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито коне, нито добитък."

От тук става ясно, че съдиите са си отделни служители, различни от останалите и не могат да се идентифицират с кефалията, който разбира се също може да е имал съдебни функции, но поне в наличните документи това не е изрчино фиксирано.

Има едно друго интересно сведение, този път във Виргинската грамота:

Людете, които се намират в град Скопие [и принадлежат] на светия и великославен мъченик Христов Георги Бързи и победоносец в бран, да не работят като царина никаква работа, нито дават някаква приплата, нито да им се бърка севаст, ни практор, ни княз, ни кастрофилак, ни ватах, ни топщикал, ни да съди, ни да свързва, нито глоба да взима [или] някакъв данък.

Това е много ясно указание, че хора от селата, които са придадени да плащат данъците си на манастири са можели спокойно да напускат селата си и да се намират в градовете, като в тях са разполагали с данъчен и съдъбен имунитет. От самия текст обаче не става много ясно, кой точно е съдил и вземал глоби - севаста, практора, княза, катсрофилака, ватаха или топишкала. На всичкото отгоре тук се срещат и две титли, които отсъстват в другите грамоти - ватах и топишкал и чийто произход и функции не са много ясни, но е възможно в средата на 13 век в "Долната земя" именно лица с такива титли да са имали и съдебни функции.

Иначе, че хората от селищата дадени уж под "феодалната" зависимост на манастирите са можели свободно да се предвижват и да си ходят където искат. при това ползвайки се с опредлен имунитет към местните власти косвено и директно е засвидетелствено в други грамоти:

Мрачка:

"Поради това благоизволи царството ми да дари този благообразен всенастоящи хрисовул на царството ми на този манастир на царството ми на светия великославен чудотворец и архиерарх Никола, който [манастир] се намира на място, наречено Оряхово, за цялата област и владение на този манастир и за всичките му люде, и за всичките му работници, и за всичките му завгелия, и за людите ореховяни, които се намират в Средец, и селището Белица [Софийско] до междата Костинброд, и селището Бововци [вероятно Гара Бов], и селището Дръщряне, и Коноръз, и сенокосите в Ракита, и Блатечница с цялото бранище, гдето и да са, или парици и отроци, или технитари, или каквито и да било люде, или пък ниви, или лозя, или сенокоси, или воденици, или градини, или оградени места, или бранища, или рибни ловища, или орешаци, или каквито и да са други владения и прилежания на този манастир — над всички да владее този манастир на светия архиерей и чудотворец Никола."

Витошка:

"И така царството ми освобождава този манастир на царството ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на царството ми София - над тези люде да не бърка нито средешкият кефалия, нито неговите практори, нито кастрофелаци, нито десетниците му, нито примикюри, нито алагатори, по-нататък нито перпираки на царството ми, нито житари, нито винари, нито десеткари за пчели, свине или овце, нито аподохатори, нито комиси, нито стратори, нито с[е]рдари, нито готвачи, нито за подвод, нито падалище, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито сенари, нито фун, нито глоба, нито да има власт света София над людете на пречистата богомайка, нито галадства, нито разпуст, нито една власт да смее да безпокои людете на пречистата богомайка Витошка, но всички да бъдат прогонвани при показването на този хрисовул на моето царство. Само игуменът на пречистата богомайка Роман, единствен той и никой друг да не смее да се опитва, нито да безпокои тези люде дори на косъм"

Рилска:

"Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: ако в манастирската област са дава някакво аерико, този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико "

Явно е, че в края на 14 век дори в селата е имало хора занимаващи се с търговия и обикалящи из различни области на държавата и владетелите са покровителствали далеч не само чуждите търговци. Според мен най-вероятно с такива привилегии са се ползвали и търговците от големите градове, но просто до нас са достигнали онези грамоти давани на манастири и на чуждите търговци. Иначе за български търговци има сведения и в дубровнишките и генуузските архиви.

Интересно е обаче какво е било положението на селяните и селищата намиращи се под данъчния контрол на манастирите. Както вече споменах игумените не са имали на разположение никакви военни сили, нито някаква обособена или развита администрация. Теоретично вероятно при нужда са можели да се обръщат за подкрепа и помощ към държавните органи или феодалите, но ако се прочетат внимателно грамотите ще видим, че между манастирите от една страна и администрацията от друга е имало доста търкания за това кой има право да взема данъци - т.е. практически те не са можели да разчитат на кой знай каква подръжка от страна на кефалийте и останалите чиновници. Освен това в грамотите на много места изрично се посочва, че манастирите и принадлежащите им земи се поставят извън юрисдикцията на митрополитите и тяхната администрация:

Мрачка:

"Така също и поповете, които се намират сред манастирските люде, да не им увреждат велика църква, нито протопопът, нито ексарсите, нито някои други, но всички тези люде на този манастир на царството ми да пребивават свободно и да имат облекчение, догдето слънце сияе над земята и докато живее царството ми, но и след смъртта на царството ми". А месемврийските грамоти третират точно освобождаването на местните манастири от зависимостта им към митрополита в Анхиало. И тук се поставя въпроса как игумена на един манастир е можел фактически да оказва контрол над придадените му за разпореждане селища. Според мен отговорът е следният:

Прави впечатление, че броят на селищата дадени на манастири непрекъснато нараства - от едно във Ватопедската грамота, до десетки в грамотите от 14 век. Коя е била причината за този бурен растеж - ами за мен има само едно обяснение. Селата сами са искали да преминават под данъчна зависимост към манастирите. Вероятно те предварително са се уговаряли с игумените за размера на данъците и отработъната работа (ангарията). И всъщност с един куршум са улцелвали два заека - хем си спасяват душите като работят в полза на манастира и на светеца на когото е посветен манастира, хем са се спасявали от властта на държавната администрация и са преминавали под номиналния контрол на игумена. Последният обаче не е бил никакъв феодал - избирал се е от монасите и твърде вероятно да е произхождал от същите села или близки градове. Той изобщо не е управлявал селищата, а просто се е грижел да изразходва получените от тях данъци. Тогава въпросът е кой е управлявал тези селища??? Ами отговорът е много прост - самоуправлявали са се следвайки традицията и установените норми. Вероятно при някои спорове са прибягвали до игумена като арбитър, но в повечето случаи сами са си решавали проблемите.

За мен обаче големият въпрос, на който нямам отговор, е защото царската власт се е съгласявала толкова охотно да дава такива големи права на манастирите, като поне на пръв поглед от това е губила държавната хазна. Тук обаче трябва да призная, че много неща свързани със социалния и стопанския живот на ВБЦ си остават неизвестни за нас.

[Perkūnas]

Без съпоставка с положението у гръцките съседи по онова време, всичко са си само спекулации. Данъчната терминология си е гръцка.

ватах е много ясно какво представлява - селски старейшина/кмет вероятно с доста ниски правомощия.

защо царската власт е отстъпвала всичко на манастира - и те искат да си спасят душите...

[resavsky]

Напротив точно игумените на големите манастири управляват тяхната собственост.И това е твърде престижен пост /например игумен на Рилския манастир/ и по правило се заема от представител на аристокрацията или лице близък до монарха.И една от причините за щедростта на българските монарси са именно личните им връзки с игумените.А за самоуправление на селище от това време трябва някакво доказателство.Каквото няма.

[Стоедин]

Темата уж е за култура, уж съпоставяме с Унгария, уж за градска архитектура се говореше, а сега забихте към селски общини и игумените! За какво иде реч?

Само ще вмъкна, че Унгария се появява на картата на Европа като държава към края на 10 век, ако се не лъжа, нали? И как така ни дърпат напред във всяко отношение? И те са завладени от Византия(за кратко) и тях ги бастисват татарите(май по силно ги удрят отколкото нас,а?), но към 1300-1400г. в икономическо и военно отношение ни превъзхождат. Не съм задълбавал в тяхната история(Скуби може да помогне) и не съм наясно как стоят нещата с книжовното дело и изкуството, но ние имаме един проблясък от ок. 1350 до към 1400г.( с малко уговорки до към 1430г.) и толкова.

Кое е специалното на нашите градове(изключвам Търново)? Площта, броя на жителите, архитектурата, стопанството, науката и образованието, укрепленията? Кое наистина?

Не искам да съм в ролята на нихилиста отново, но не мисля че нашите градове от този период са нещо значимо. Културата ни също. Например от построяването на Боянската църква до Теодосий Търновски и Евтимий зее пропаст. Ако някой може да ми каже нещо значимо като достижение на средновековната ни култура за периода от 1250 до 1350г.

Хайде тук сте начетени хора и вероятно сега ще ме засипете с информация и факти.

[запъналко]

Ресавски, няма абсолютни никакви доказателства, че игумените на манастирите от Софийско или Рилския са били роднини на царя и дори аристократи. Все пак не забравяй, че най-почитаният и до днес български светец и пръв игумен на Рилския манастир - Иван Рилски е бил от доста скромен селски произход. Не бих твърдял също така, че въпросните манастири са били с особено значимо място през този период - все пак са отстъпвали доста на столичните, в които именно са се замонашвали представителите на аристокрацията. Въобще не бъркай България със Сърбия.

До Перкунас: да наистина е добре да се провери как стоят нещата и във Византия или по точно в гръцките държави от този период. Да се слага обаче абсолютен знак на равенство между двете държави е най-малкото доста пресилено. Вече дадох за пример живпоисния стил по фасадите на църквите. Търновският живописен стил макар и да произхожда от византийския доста се различава от този във Византия или в Сърбия и няма как да се сбърка с тях, така че по-внимателно с аналогиите.

До Стоедин:

ами мъча се да угодя на всички. Преди имаше упреци, че сме се занимавали само с архитектурни проблеми, а не сме обръщали внимание на градския дух, който се изразвал в харти, свободи и т.н. Твърдеше се, че видите ли българските градове били места, в които феодалите и аристократите правили каквото си поискат, а населението било изцяло изложено на техните прищевки. Мисля, че доказах, че това не е точно така.

Редактирано Юли 31, 2013 от запъналко

[Стоедин]

Ами, признавам, че на мен трудно ми се угажда.

Какво точно си доказал? Че царя се мъчи да ограничи произвола на чиновниците и аристокрацията? Ок. От това обаче не произтича нищо за самоуправление на селските общини какъвто извот ти направи. това е догадка. Може да си прав интуитивно, но нищо не си доказъл напрактика. Манастирите не си управлявали имотите! Какго реши това? Царя дарявал манастирите под натиска, едва ли не, на селяните! Аз това разбрах, греша ли? С какво в този период превъзхождаме Унгария, например? Обясни малко по подробно, моля те. Нали спомена, че си правил проучване. Защото Твърдение, че техните градове били гола вода(перефразирам) спрямо нашите в посочения период не е достатъчно без аргументи. Извинявам се ако съм пропуснал някаква информация пусната от теб в тази посока, но е неволно. Можеш ли накратко на базата на няколко критерия да сравниш нашите най-значими градове и техните?

[запъналко]

Хайде тогава почни от тук - http://www.academia.edu/3515002/The_Cities_and_Towns_of_Medieval_Hungary_as_Economic_and_Cultural_Centres_and_Places_of_Coexistence._The_Case_of_Pecs

Има доста други материали по въпроса - и да те предупредя, аз наистина угаждам на желанията, но все пак не ме бъркайте с Шехеризада и не очаквайте от мен да ви разказвам научни статии

[resavsky]

Между другото ако се сметне територията предоставена на Рилския манастир ще се види че е поне равна на тази на Добруджанското деспотство.Говорим за истинска държава в държавата.

[Galahad]

Рилският манастир не е владял територия, а отделни села, пръснати из територията на държавата. Манастирите са си били духовни феодали със съответните административни, съдебни и фискални имунитети - това е отразено и в грамотите.

Светските феодали също са владеели села, като дребните са имали примерно по едно, а едрите вече са имали нещо, което може да определим като територия и държава в държавата. Понякога манастирите са били доста силни феодали. Напр. абата на Аврана заедно със светския феодал Петър Хорвати пленили тъщата и съпругата на унг. крал Сигизмунд и даже за голямо негово опечаление убили тъща му - екскралицата Елизабет.

Свободните градове са в Италия и Германия, а също по Далматинското крайбрежие, но това е всичко. Те са били богати, защото са въртели търговията на голяма част от Европа. Държавите със силна централна власт не са имали такива градове, но тъй като техните граждани са носели луксозните стоки за аристокрацията, то търговците от там са били толкова толерирани, макар и често пъти да са били подлагани на разни прецаквания - разбира се не само в България.

Прави впечатление, че Иван Александър е боравел с доста парици и с аргумента на златото си е служел по-добре отколкото с аргумента на желязото - ползва татарски наемници срещу Византия, финансира кампанията за отвоюването на Видинско от унгарците, съгласява се да финансира издръжка на виз. армия охраняваща Проливите, да не говорим за по-дребните дарения за черкви, манастири и някои харчове за строеж на дворец и за библиотека. По негово време се и секат доста монети. Не е ясно какво е оставало за народа, но царската хазна определено е била доста пълна. Пък то колкото и яко да е доял народа за такива финансови възможности на царя е трябвало доста добре работещо стопанство.

[запъналко]

Една от типичните черти на феодалните владения в Централна и Източна Европа (за Западна не съм напълно сигурен) е закрепостеноста на селското население към селищата намиращи се под властта на светски или църковни феодали. Това в някои страни като Полша, Русия, Влахия, Молдова продължава до 19 век, а в различните части на Централна Европа мисля, че до 17-18 век. За Западна трябва отделно да се провери. Мисля, че дори и на най-големите скептици във форума доказах, че във "феодалните владения" на българските манастири от 13-14 век подобна закрепостеност на съществува. Напротив населението от тези "владения" може не само да се движи спокойно из областта и страната, но дори разполага и с определен данъчен и съдебен имунитет спрямо държавната и градската администрация. Това не ви ли кара поне малко да се осъмните в традиционните тези на историографията за манастирите и техните игумени като "едри феодали"???

Редактирано Август 1, 2013 от запъналко

[T.Jonchev]

Мисля, че дори и на най-големите скептици във форума доказах, че във "феодалните владения" на българските манастири от 13-14 век подобна закрепостеност на съществува. Напротив населението от тези "владения" може не само да се движи спокойно из областта и страната, но дори разполага и с определен данъчен и съдебен имунитет спрямо държавната и градската администрация. Това не ви ли кара поне малко да се осъмните в традиционните тези на историографията за манастирите и техните игумени като "едри феодали"???

Мен - не особено. Бих се усъмнил в случай, че основната характеристика на "едрите феодали" е крепостното право. Само че за Българското Средновековие то винаги е било проблематично - България не е Русия. Основните характеристики за "едър феодал" е лице или институция, владеещо обширни поземлени имоти, упражняващо права върху стопанисващото ги население и - задължително! - ползващо някакъв имунитет (финансов, административен, съдебен - отделен въпрос в какъв точно обем или степен) спрямо намесата на държавната власт. Всичко това личи добре от дарствените грамоти - колкото и малко да са те.

Един Рилски манастир напълно отговаря на тази характеристика, манастирът "Св.Георги Бързи" - също. В не по-малка степен това се отнася и за болшинството светогорски манастири. Естествено, не всеки манастир може да бъде сложен в категорията на едрите феодали, но дали един феодал следва да бъде категоризиран като "едър" или като "дребен" зависи не толкова от упражняваните права, колкото от количеството на притежанията.

Редактирано Август 1, 2013 от T.Jonchev