Българската средновековна култура от 12-14 век в съпоставителен контекст

[resavsky]

Имайте предвид че и Рилския манастир и свети "Георги Бързи" имат статут на "царски манастири".Сега този статут не е напълно изяснен но вероятно става въпрос за по особени привилегии /някакъв вид църковна автономия/ и може би директно подчинение на монарха.В Рилската грамота например отсъства и намек за подчинение на манастира на българския патриарх.Нещо подобно има и в сигилия на деспот Слав където в прав текст е казано че "епископа няма право да влиза и пипа в този манастир" и е изказано желанието на деспота владиката да бъде негов сродник.

[запъналко]

Добре Йончев - приемаме, че крепостничеството не е основен признак на феодалните имения, както впрочем и робството не е признак за наличието на робовладелство, според твоята логика то може да си съществува и без да има роби.

Както и да е - сега да се спрем на твоите критерии за едър феодал

1. лице или институция владеещо обширни поземлени имоти, да кажем, че това е налице в конкретния случай, само че и в нашата действителност мога да ти намеря доста частни лица или дружества владеещи обширни поземлени имоти в днешно време в България.

2. Упражняващо права върху стопанисващото ги население - всяка банка в днешно време, която е дала кредит на земеделци упражнява права върху тях като им прибира част от доходите или пък упражнява права върху ипотекираните им имоти, когато земеделецът не може да си погася дълговете. От друга страна почти всички банки в днешно време имат инвестиции в собствена земеделска земя или в земеделски фондове, чрез които притежават обширни земеделски имения

3. Ползващо някакъв имунитет (финансов, административен, съдебен - отделен въпрос в какъв точно обем или степен) спрямо намесата на държавната власт - всички земеделци в днешна България - и едри, и средни, и дребни не плащат данъци върху добиваната от тях продукция, което си е форма на имунитет спрямо данъчната администрация.

Хайде сега ти ме обори, че ние днес не живеем във феодално общество

[T.Jonchev]

При съвсем същата логика би могло да се твърди, че феодализъм в България е имало до средата на 80-те години - защото има закрепостяване чрез т.нар. жителство. Пак по нея Средновековието би следвало да считаме за робовладелски период - защото роби има. Същото важи и за САЩ в края на XVIII и първата половина на XIX век. И т.н. - примерите могат да бъдат доста.

Същевременно мисля, че е ясно, че определени елементи (най-вече в рудиментирала форма, но не само) от всяка обществена система продължават съществуването си в следващата или следващите. И ако характеризираме системата само по един единствен (или дори приоритетен) елемент, съществува реалната възможност да заключим, че тази система съществува от - до, та и до ден днешен или обратно - че въобще не е имало такава. Зависи от това кой е избраният критерий.

Феодализмът като система е комплекс от множество елементи и тези, които посочих в предния си пост, са най-съществените в областта на социално-икономическите отношения. Географски погледнато, те се проявяват със съответна специфика в зависимост от региона. Определено нито в България, нито във Византия, нито пък в Западна Европа има крепостни селяни от типа на руските. Точно поради това европейската медиевистика не употребява "крепостни селяни" като универсално понятие, а ползва "зависими селяни" (макар че категорията изобщо не е хомогенна дори в рамките на една страна).

[запъналко]

Крепостничество от типа на руското до доста дълго време има например в Полша, в Унгария и във Влахия и Молдова. Основният дебат през 19 век в тези страни (без Унгария, където то е премахнато по-рано) е именно за статута на крепостните селяни, но това не е тема за тази част на форума.

Сега остават за разискване според мен три въпроса:

1. Как точно манастирите са осъществявали своите "феодални" права над дарените им селища при условие, че на държавната администрация й е било забранено да влиза в тези селища, а ние нямаме никаква информация манастирите да са поддържали някаква своя "светска" администрация занимаваща се със събирането на данъците и най-вероятно такава изобщо не е съществувала.

2. Какви точно права са получавали манастирите - т. напр. наследствената земя на селяните считала ли се е за манастирска или само манастирът е прибирал дължимите данъци (натурални, отработъчни и парични) от нея.

3. Какъв е бил социалният състав на монасите и особено на игумена.

[resavsky]

Какъв е бил социалният произход на игумените?Деспот Слав изрично го е написал че желае игумена на дарения от него манастир да бъде негов сродник.Видни духовни дейци като Григорий Цамблак и патриарх Евтимий съща са аристократичен произход.

[T.Jonchev]

3. Какъв е бил социалният състав на монасите и особено на игумена.

Хомогенен и нищ. Приемайки монашество, човек се отказва от света и от всичките си притежания. В качеството на монах той не притежава нищо материално - само може да ползва.

Ако става дума за социален произход на монасите - той е всевъзможен. Същото важи и за игумените.

[glishev]

Темата е хаотична, заглавието - нищо неказващо.

[Skubi]

Хиляда реда писах....И всичко по даволите заради този пустий увиндоз...Дявол да го вземе.

Нямали възможност ако се разпадне компютерът (както остава човек логин) някак си и писаното да остане?

Нищо. Нямам енергия за повторно.

За унгарското кралство само толкова, че вземете пред вид това, че от изтощаването на иберийските златни мини, най-големите мини за злато, сребро, мед, сол са на територията им. За производсво на зърнени култури и износ на говеждо да не говорим....

[Galahad]

Едрите феодали са практически независими владетели. Такива са напр. бургундския дук по време на 100-годишнат война, принцовете (херцози, князе) ... Такива са Балдуин Фландърски, който става латински император, Бонифаций Монфератски, деспот Яков Светослав, севастократор Калоян, деспот Алексий Слав и др.

На едрите феодали са васали дребните феодали. Разбира се не е двустъпална системата, а върви по линия на сюзеринитета. В грамотите се споменават и дребни феодали, които са зависими от манастира. Дребните феодали имат примерно по 1 село и формират армията на по-едрия феодал. Но ... има един принцип: "Васала на моя васал не е мой васал" - затова ако горестоящия сюзерен не може да прескача надоло, а разпорежда само на своя. Това между другото се е запазило и до днешно време в администрацията - горестоящия орган може да разпореди на долустоящия да разпореди на своя долустоящ ...

Има го и при папата - Йоан Павел поиска разрешение на патриарха за да иде в София и на пловдивския митрополит да иде в Пловдив, защото според имунитетите сюзерена не може да навлезе в земите на васала без да получи преди това разрешение.

В България и Византия има по-запазена централизация на властта, но феодалното раздробяване и тук си дава своето отражение, особено - в края на ВБЦ.

Редактирано Август 11, 2013 от ISTORIK