Превземането на Търновград през 1393г. от турците

[Galahad]

През тази година се навършват три годишнини във връзка с турското завоевание на България, които бележат три етапа от този процес - през 1393г. е превзета столицата на ВБЦ Търновград, през 1393г. става т. нар. "второ разорение на България", при което са подчинени отпадналите територии след битката при Анкара, а през 1453г. е превзето днешното южното българско Черноморие.

Би трябвало да се очаква държавата по някакъв начин да отбележи тези дати, макар и не точно така, както го стори - в деня на превземането на Цариград беше съставено тъй спорното сегашно правителство. При това положение едва ли има какво да се очаква от новата власт. А и в крайна сметка краят на ВБЦ по традиция е отбелязван не от някаква институция, а от самия народ - в продължение на векове той пази спомена за събитията и ги предава от поколение на поколение чрез песните и легендите.

Краткото видео, за което е линка описва накратко политическата обстановка преди завоеванието, хода на турското настъпление, обсадата, превземането и съдбата на победените. По ирония на съдбата докато обикновено за средновековната българска история се черпят сведения от чужди извори, то за превземането на българската столица Търновград от турците водещи се оказват домашните извори - както писмени, тъй и устното предание.

Смятах да пусна видеото на самата дата, но не успях, тъй че малко със закъснение. За съжаление времето не позволи да се направи всичко както е запланувано, както за филмчето, така и за другите материали.

[запъналко]

Устното предание е от много късна епоха - възрожденската и отразява някои типични за тогавашното общество и особено българска интелигенция нагласи. Това особено важи за прословутото еврейско предателство. В най-добрия случай единственото вярно в тази "легенда" може да се окаже преданието за т. нар. Жидов гроб. Не изключвам там наистина да е имало еврейско гробище през средновековието и столичния период на Търново. Лично аз вярвам на анонимната българска хроника, която просто съобщава, че турците превзели Търново като "някакво слабо гнездо". Впрочем това се потвърждава косвено и от Григорий Цамблак, който изпозлва доста витиеватият израз "като замлъкна божието предопределение". Вероятно градът се е предал след преговори - няма следи от щурм нито на Царевец, нито на Трапезица, нито в Асенова махала. Намерените разрушения в царския дворец и стрели вероятно са от последвалото разграбване на двореца, а не вследствие от водено сражение в неговите предели.

[resavsky]

Е според други Запъналко пък има следи от голям пожар,патриаршията е превърната в джамия,царския дворец разрушен до основи,патриарха служи под открито небе,българското население изгонено от Царевец и Трапезица.Никак не прилича на капитулирал град.

[Galahad]

Това, което описват Цамблак и Йосаф Бдински, а също руските хронографи, т.е. репресиите показват, че не става дума за доброволно предал се град. Възможно е, чест от укрепените квартали да са се предали доброволно, а отчасти със сила.

Иначе към гробовете е подходено малко нихилистично, а ако бяха проучени, то това би решило някои проблеми. Възможно е Жидов гроб да си е от тракийската епоха (Търново съществува като селище още тогава), а гроба във Великата лавра да е бил на някой български владетел или високопоставен болярин или духовник.

Турците по отношение на сградите са доста консервативни и често са ги запазвали, а разрушенията са от по-късна епоха, най-често в резултат от някое бедствие - за Царевец това са пожарите, а за Асенова махала наводненията. Тъй да се каже - типични причини и за градове, които не са били превзети. За големите сгради обаче при турците проблемът е, че им е било трудно да ги поддържат, тъй като архитектурата не им е била силната страна. Има някоя-друга голяма джамия, но като изключим столиците за една толкова голяма и богата империя големите постройки са кът. Тъй че наред с бедствията и този проблем си е казал думата. Софийската "Св. София" примерно дочакала освобождението в руини.

Разкопките показват, че Трапезица пред ХVв. е била вече изоставена. На Царевец са допускани да живеят само турци.

"Св. 40 мци" обаче изглежда известно време се е запазила като черква, защото християнския некропол съществува до по-късно време. За "Св. Петър и Павел" е ясно че си остава до Освобождението, а "Успение Богородично" е по-нова, но навярно а на мястото на по-стара, като само е била обновена. На другия бряг обаче е останала "Св. Георги", която както показва надписа е възстановена през турското робство. "Св. Димитър" се е оказала извън стените и още преди земетресението е била изоставена. Мощите на св. Иван Рилски изглежда са били пренесени в черквата до "Св. Петър и Павел", която днес е разкопана и според преданието е носела името на светеца.

Тъй че и изворно, и археологически Търново е пострадало тежко при превземането, което показва, че не е имало доброволна капитулация.

За "слабото гнездо" пишат Владислав Граматик и Димитър Кантакузин. Това също може да сочи, че става дума за предателство. Разбира се едва ли точно като в легендата един човек е можел да предаде градът. Ако обаче долните квартали са били завзети, то тогава турците са имали достъп до тайните проходи към водните кули и е можело да проникнат оттам в Царевец. Но при това положение градът е бил вече частично превзет и отбраната е била лишена от много от ресурсите си както като хора, така и като достъп до вода и провизии.

[resavsky]

Всъщност винаги съм се питал на какво се базира митът за капитулацията на Търново?

[Galahad]

Всъщност винаги съм се питал на какво се базира митът за капитулацията на Търново?

Нешри:

Щом овладял и крепостта Кос Ова, пашата тръгнал към престолнината на Сосманос — Търнавъ. Като я наближил, той спрял на стан. Неверниците дошли и му донесли ключовете. След това стигнал до Черноз и него превзел. После дошъл до Нюкесри и Киришдавиче. Превзел и тях.

Там е и за бягството на Шишман в Никопол.

И това вече се вързва със "слабото гнездо" от разказа на Владислав Граматик, за което стана дума:

Малко след това те завладяха и българските области, подобно на някое слабо гнездо, заедно с оня чуден град, в който лежаха чудодейните мощи на чудотворния отец.

А и с Вукомановичевия летопис:

През 6901 [1393] година прие цар Баязид Трнов [Търново] и други градове, 17 юли.

Сиреч имаме и други извори, които сочат, че Търново е превзето заедно с други градове.

[resavsky]

А може би под "слабо гнездо" се има впредвид че крепостта не е удържала османският щурм.А данните на Нешри май касаят събитията от 1388 г.

[Galahad]

За мен интересното е защо всички избягват да посочат причината за падането, а използват заобиколни изрази - божията воля допусна това, грехът надделя, падна като слабо гнездо ...

Що се отнася до описанието на Нешри за военните кампании, то в литературата има разни виждания по въпроса. Според едни той описва само събитията от 1388г. Според други използва източник, в който са описани всички военни кампании, но без точно датиране и това е станало причина да ги опише като една, но по малко сложен начин - турците настъпват, Шишман предлага Силистра, мевляната не обяснява защо турците с лекота превземат всичко друго, а точно този град трябва да им бъде предаден от Шишман, а след като отказва да го даде завземат маса други градове и пак опират до пазарлъци за Силистра. Та това е станало причина да се счита, че има 2 или дори три военни кампании срещу България описани от Нешри като един поход - похода от 1388г., евентуална втора кампания и похода от 1393г.

Източника на Нешри си остава интересен - за него обаче бях пуснал друга тема дали не е използвано житие на Иван Шишман, защото част от разказите вероятно са взети от разни документи, като тези, дето са вкарани след обработка в сборника на Феридун бег, но една част напомня на друго.

[andreiS40]

България е паднала под власста на османците като гнила круша...Тоест с лекота ...за съжаленния...Няма я отчаяната епопея от край на Хв и началото на ХІ-ти век..... Не са видяли много проблеми с превземантето на България османлиите...затова се пише толкова витиевато....

[Galahad]

Е, леко-леко - 60г. и по всичко личи, че това не е най-любимия период на турските хронисти при описването на славните победи на султаните и как владетелите им се валяли в краката. Превземането на Галиполи и първите нападения срещу България започват от средата на ХІVв. (1354), а Търново е превзето 1393г., а похода на Муса Кеседжия, с който е завладяна повторно Северна България е от 1413г.

България се бие сама срещу турците, а унгарците и савойците само ги улесняват. Сърбия удържа дълго с унгарска помощ, за Цариград цяла Европа събира пари и армии, а Виена я спасяват поляците. Това е възхода на империя простряла се на три континента и за много други държави и народи също не е било лесно да се справят.

Проблемът е, че османската опасност е осъзната в Европа твърде късно за България - когато голяма част от територията на Търновското царство е завзето и нито то е можело вече да се справи само, нито е имало възможност да се организира ефективна помощ. Похода на Сигизмунд е осъществен когато Търново вече е превзето, а цар Иван Шишман е обезглавен.

[resavsky]

Вчера в предаването на канал 1 за история най добрия познавач на средновековно Търново Хитко Вачев изрази категоричното си мнение че крепостта е превзета със щурм.

[Galahad]

То у нас днес мнение лесно се изразява. Проблемът е когато трябва да се аргументира изразено мнение. А той предполагам е пропуснал частта с аргументите?

[Eньо]

България е паднала под власста на османците като гнила круша...Тоест с лекота ...за съжаленния...Няма я отчаяната епопея от край на Хв и началото на ХІ-ти век..... Не са видяли много проблеми с превземантето на България османлиите...затова се пише толкова витиевато....

Проблема е, че дълго деспотствата не са гледали на османските турци като на врагове, а като на наемници. Навлизащите със наемните корпуси търговци оставали в крепостите като съгледвачи и заради това те лесно са били в последствие превземани, с помощ отвътре.

[Galahad]

Ако направим аналогия с превземането на Цариград не е изключен и случаен момент. Цариград пада при щурм, който е можело да бъдел последния за военната кампания и след неуспехът му обсадата да бъде свалена. Поредица от няколко случайности, сами по себе си без да са фатални позволили на турците да проникнат в града.

Ще рече, че вариантите са доста и за всеки следва да се преценят внимателно плюсовете и минусите.

При Търново проблемът е, че е бил разделен от реката на 2 части. Ако пък направим аналогия с Буда и Пеща, то там имаме различно време на превземане на двете селища, които са били отделени от реката. Тъй че евентуален щурм е можел да осигури половината град, докато по всички личи, че турците обаче са получили целия.

[resavsky]

Доказателствата на Вачев:

1.Големия пожар на Царевец.

2.Фактът че на Царевец не оставя действаща църква/всички са затворени от турците/ и големите разрушения в града..Бих добавил и фактът че българското население е прогонено от Царевец.

3.Наличието на февзие джамия на Царевец - специален вид джамия която се издига в чест на важен военен успех

4.Писмени сведения в турските регистри че на Царевец са заселени потомците на завоевателите на крепостта.

Редактирано Април 2, 2014 от resavsky

[Galahad]

За Големия пожар на Царевец се предполага, че е по-рано и дори го свързват с татарското нашествие. По време на турското робство също има няколко пожара, в резултат на което хълмът доста запустява, а градът се развива към днешния център.

На Царевец не остава действаща черква, но в Търново остават черкви, но не и на хълмовете, където са турските гарнизони.

Турците строят доста разнообразни джамии в чест на победите. При положение, че има турски квартал е нормално да има джамия. А и дори да е в чест на победа, това не означава, че не е някоя друга победа. Напр. преди битката при Никопол Баязид е бил в Търново, тъй че може след победата да е направена там джамия.

В регистъра наистина е казано, че са потомци на тези, които са завладели Търново, но това не изключва градът да се е предал доброволно, защото и това си е завземане, а те да са потомци на първия турски гарнизон там.