За логиката и нейната неприложимост в хуманитарните науки

[Atom]

Така като гледам, разликата между хуманитарни и социални науки е точно приложимостта на математиката в съответната наука. Във всички социални науки - къде повече, къде по-малко се използва математика.

[mitaca]

Математика ...силно казано, по-скоро статистика, а статистиката знаем е ...стъкмистика. Всеки може да направи анкета.... някаква статистика за свои цели. 'Правилно' зададен въпрос, манипулирани отговори, липса на дадени въпроси и отговори. И йе то факт! Вече се използва като док-во. и нашия форум е пълен с взаимоизключващи се статистики .

[В.Павлов]

Би ли желал авторът на темата към тази тема да бъде добавена анкета относно въпроса каква наука е историята - социална или хуманитарна,а може би - интердисциплинарна?

Не защото може да бъде и двете. Не разбирам защо обърщенията почнаха да стават в трето лице.

Редактирано Август 16, 2013 от В.Павлов

[crimson]

Както става ясно от заглавието на темата, моята теза е, че логиката не може да бъде вярно приложена във случаите когато става въпрос за човешка култура.

Един нагледен пример:

Гошо спечели изборите, следователно той е законният управник, Пешо не ги е спечелил но е на власт и народа не го ще, следователно той е узурпатор.

По мое мнение все още няма представени доказателства по тезата на автора на темата. В този, а и в следващите примери, виждам по-скоро проблем с разбирането и прилагането на правилата на логиката от страна на разсъждаващия.

Павлов, поправете ме ако греша, но предполагам сте още в училище - защо не отнесете въпросите си първо към преподавателите си; те ще имат повече време да ви насочат.

Иначе историята според мен определено е интердисциплинарна наука - и, както всяка наука, не може без логика.

[В.Павлов]

Приложените примери им

По мое мнение все още няма представени доказателства по тезата на автора на темата. В този, а и в следващите примери, виждам по-скоро проблем с разбирането и прилагането на правилата на логиката от страна на разсъждаващия.

Павлов, поправете ме ако греша, но предполагам сте още в училище - защо не отнесете въпросите си първо към преподавателите си; те ще имат повече време да ви насочат.

Иначе историята според мен определено е интердисциплинарна наука - и, както всяка наука, не може без логика.

Приложените примери имат за цел да илюстрират случаи, в които не биха могли да бъдат приложени законите за непротиворечието и за изключване на средното. Те (примерите) показват, че ограничаването в само едно, от изброените две или повече тълкувания, не би могло да бъде вярна хипотеза. С други думи прилагайки тези два логически закона не бихме могли да достигнем до многопластовата същност на нещата.

Грешите и по отнешение на моето образование, идния семестър ще бъде последен от магистратурата ми. Все пак не мога да не изразя безкрайната си благодарност за вежливото включване. Можете да се запознаете (и разбира се коментирате) с моята бакалавърска, дипломна работа, на адреса в подписа ми.

Редактирано Август 16, 2013 от В.Павлов

[crimson]

Извинявам се за грешката с образованието.

Това, че в даден момент не е удачно прилагането на някои конкретен закон на логиката, не означава, че самата тя е неприложима.

Логиката е просто инструмент, който ни позволява да разсъждаваме свързано.

Възможно най-елементарен пример:

A+B=C (приемаме, че това е закон)

Някой разсъждава: ако А=2 и B=3, то C би трябвало да е равно на 5, но понеже А от друга страна пък може да се окаже "3", то C няма да е "5"...

Е, във формулата ли тук проблемът, или в разсъждението?

Тоест, ако разсъждението е нелогично, не обвинявайте логиката за грешния резултат!

Относно първия пример: не сте доказали как извеждате това "следователно" ("следователно той е законният"), а очаквате по-нататък да няма противоречие!

По-нататък нямам време да се задълбочавам, надявам се, че сте разбрал какво искам да кажа и съм бил полезен.

Редактирано Август 16, 2013 от crimson

[В.Павлов]

Извинявам се за грешката с образованието.

Това, че в даден момент не е удачно прилагането на някои конкретен закон на логиката, не означава, че самата тя е неприложима.

Логиката е просто инструмент, който ни позволява да разсъждаваме свързано.

Възможно най-елементарен пример:

A+B=C (приемаме, че това е закон)

Някой разсъждава: ако А=2 и B=3, то C би трябвало да е равно на 5, но понеже А от друга страна пък може да се окаже "3", то C няма да е "5"...

Е, във формулата ли тук проблемът, или в разсъждението?

Тоест, ако разсъждението е нелогично, не обвинявайте логиката за грешния резултат!

Относно първия пример: не сте доказали как извеждате това "следователно" ("следователно той е законният"), а очаквате по-нататък да няма противоречие!

По-нататък нямам време да се задълбочавам, надявам се, че сте разбрал какво искам да кажа и съм бил полезен.

За извинението, мисля че няма нужда.

Е, във формулата ли тук проблемът, или в разсъждението?

Очевидно във формулата! Където не е отразено това че А (или B или дори C) може да бъде едновременно, две или повече различни неща. Как ще изчислим ако А е едновременно 2, 22, и 222? Биме могли да направим три отделни изчисления, но именно посочените закони отхвърлят възможността А да има повече от една стойност.

Относно първия пример, не разбирам защо трябва да се доказва очевидна причинно следствена връзка. Имате в предвид това, че спечелването на изборите не значи непременно, че Гошо е законен управник?

п.с.

Това, че в даден момент не е удачно прилагането на някои конкретен закон на логиката, не означава, че самата тя е неприложима.

Съгласен съм, в нейната цялост тя може да бъде и е приложима, но съществуват определени моменти на неприложимост, на които обръщам внимание, с настоящата тема.

Редактирано Август 16, 2013 от В.Павлов

[ISTORIK]

Няколко примера за различни видове логика

Логическа индукция

Логическата индукция е логическо заключение, при което крайният резултат (заключението) има по-голяма неопределеност (по-голяма общозначимост), отколкото имат изходните условия. С други думи, това е извършване на заключение за общия характер на дадено явление въз основата на характеристиките на някое отделно събитие, съдържащо се в явлението. При индукцията условията (тезите), които подкрепят дадено твърдение, го определят, но не го доказват напълно. Условията са необходими, но не са достатъчни. Този начин на ръзсъждение се нарича още Modus Tollens.

Примери:

- Котката има козина. Котката е бозайник. -> Следователно всички бозайници имат козина.

- Този автомобил е червен. -> Всички автомобили са червени.

Логическа дедукция

Терминът дедукция произлиза от латинската дума deductio (извеждам, продължавам) и във философията означава извеждане на особеното и единичното от общото, както - и схващане на единичния случай на базата на един всеобщ закон. В кибернетиката дедукция означава извеждане на сигурни твърдения от други твърдения с помощта на логически заключения. При дедуктивните умозаключения говорим за пренасяне на общото към частното. Когато се използва само дедуктивният извод, се казва, че е използван дедуктивен метод на построяване на научното знание. Дедуктивният метод се прилага когато е натрупан и теоретично е изтълкуван емпиричният материал, който трябва да се систематизира. При този метод трябва по-строго и последователно да се изведат всички следствия от систематизирания емпиричен материал, като се получава и ново знание, например - като съвкупност от възможните интерпретации на дедуктивно построената теория.

Примери:

- Факт 1: Електрическата крушка свети, когато има ток и не е изгоряла. Факт 2: Няма ток. Заключение: Електрическата крушка не свети.

- Факт 1: Сърцето на човек работи, когато той е жив. Факт 2: Сърцето не работи.

Заключение: Човекът не е жив.

Логически силогизъм

Силогизмът е дедуктивно умозаключение с две предпоставки, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави извод. Предпоставките се делят на голяма предпоставка и малка предпоставака. Силогизмите са обект на изучаване от науката логика. Силогизмите позволяват правилното движение на логичната мисъл и стигането до дадено умозаключение, имайки предвид дадени факти за някакъв обект или за някакво явление.

Пример:

- Всички хора са смъртни. (голяма предпоставка) Всички гърци са хора. (малка предпоставка) Всички гърци са смъртни. (извод)

Редактирано Август 16, 2013 от ISTORIK

[В.Павлов]

Тези примери са ми познати от някъде. Logic --The Structure of Reason (Great Ideas of Philosophy)?

[ISTORIK]

Да, позна. :-)

[crimson]

Формулата е базирана на променливи, логиката също не ги изключва, колкото и да се опитвате да ни убедите.

Правилото гласи, че едно нещо не може да да се приема и да се отрича едновременно и в един и същи смисъл. В примерите си вие просто променяте смисъла, гледната точка.

С цялото ми уважение, не бива да се подхожда към логиката така наивно и безцеремонно. Именно този подход ме заблуди в началото, че сте ученик...

Според мен ако промените заглавието на темата на "Ето така не бива да се прилага логиката в хуманитарните науки", никой няма да противоречи. И всъщност темата би била изчерпана.

[scarecrow]

веднага пояснявам защо тезата е алогична

Едни мисли, които ми се въртят в главата от известно време и които излязоха на преден план с темата за самоубийството на Бог или изобщо на някое божество. Реших да ги споделя тук, понеже имат малко общо с теологията.

Както става ясно от заглавието на темата, моята теза е, че логиката не може да бъде вярно приложена във случаите когато става въпрос за човешка култура. Това е така заради различният мироглед на различните култури и различните гледни точки, много общо има и така наречената културна памет. Така в следствие на различното възприятие едно и също историческо, физическо или друго явление то може да бъде възприето по различен и наглед противоположен начин. Въпреки противоположността на тези различни възприятия и съществуването на логиката, противоположните гледни точки съществуват. Не само това но нищо не им пречи да бъдат всичките истини.

Един нагледен пример:

Гошо спечели изборите, следователно той е законният управник, Пешо не ги е спечелил но е на власт и народа не го ще, следователно той е узурпатор.

Тези две твърдения, ако бъдат възприети за верни, то противоположните не би трябвало да бъдат верни. Тоест ако Пешо е узурпатор, а Гошо законен управител, то Гошо не може да бъде узурпатор (тъй като е законен управник) а Пешо не може да бъде законен управник (тъй като е узурпатор).

В действителност обаче, Пешо узурпира властта по законен (или почти) начин, което го прави законен управник, а Гошо притежава и използва достатъчно власт да бутне Пешо от престола и да узурпира неговата власт (разбира се по законен, или почти начин), като така се превръща в узурпатор на Пешовата власт.

Примерът е показателен въпреки че не е един от най-добрите, понеже очевидно не отчита всички променливи.

Моля да обърнете внимание на това, че въпреки избраната аналогия с настоящата обстановка в родината, нямам намерение да проповядвам политически възгледи.

Втори пример:

Моисей е определян за евреин, да речем по народност и египтянин, да речем, по образование и начин на мислене. Едните наблягат на на първото и приемат само първото. За евреите Моисеи е само вещ в египетското знание, 100% евреин и 0% египтянин, за египтяните Моисей е един недоучил египетски жрец, повел армия от прокажени. Тук отново се сблъскваме с две противоположни, които би трябвало да се самоизключват, но по същество верни твърдения.

Трети пример:

Последователите на дадена религия определят тези извън нея за безбожници. Последователите на друга религия определят първите отново за безбожници. По същество и двете групи са вярващи и безбожници. (Ако питате мен всички са безбожници но това е друга тема )

Тези явления имат съвсем прости обяснения и са напълно разбираеми от човешкото същество, но подхождайки логичеки, към тях, те се превръщат в парадокси. Следователно трябва ли да използваме чиста логика в интерпретирането на човешките действия и до колко това е целесъобразно? Все едно да се опитаме да съставим математическо уравнение, което да обеснява човешките действия или божествената същност. Смятам че доказателство за неприложността на последното е темата за самоубийството на бог.

първия пример - тъй като се дава пример с настоящата политическа ситуация у нас, веднага посочвам, че едно е някой да има най-много гласове на изборите, а съвсем друго е да се събере мнозинство в парламента, така че тезата за узурпаторите издиша. или е манипулативна.

между друго в сащ има случаи (и то не веднъж) за президент да бъде избран този, който е получил по-малко гласове от опонента си.

във втория и третия случай се говори едновременно за истина, логика и субективно възприятие.

ако търсим истината по логически път и разбира се, отчитайки фактите, тогава няма да търсим истината според евреите, истината според египтяните или истината според християните, а обективната истина.

естествено, не винаги е възможно да стигнем до обективната истина, но това съвсем не означава, че истините са няколко.

ако тръгнем по "логиката" от първия пост в темата, според някой земята е плоска, а според други - сферична. означава ли това, че земята е и плоска, и сферична?

противоречието е, че се говори едновременно за логика и субективни възприятия / мнения.

и посочените "парадокси" не са никакви парадокси. освен ако не считаме за парадокс и това, че някои хора са фенове на реал, други на барселона, трети на байерн и т.н.

в едно градче има един бръснар, той бръсне всеки, който не се бръсне сам, но не бръсне никого, който се бръсне сам. въпросът е бръсне ли се сам бръснарят или не. ето това е парадокс.

а иначе за анкетата - може да се направи анкета колко е 2+2, но резултатите от анкетата няма да променят обективната истина.

[В.Павлов]

Формулата е базирана на променливи, логиката също не ги изключва, колкото и да се опитвате да ни убедите.

Правилото гласи, че едно нещо не може да да се приема и да се отрича едновременно и в един и същи смисъл. В примерите си вие просто променяте смисъла, гледната точка.

С цялото ми уважение, не бива да се подхожда към логиката така наивно и безцеремонно. Именно този подход ме заблуди в началото, че сте ученик...

Според мен ако промените заглавието на темата на "Ето така не бива да се прилага логиката в хуманитарните науки", никой няма да противоречи. И всъщност темата би била изчерпана.

..........

Не бих ги нарекъл променливи, по-скоро "двете страни на една монета". Но изглежда е вярно, че нещо много сериозно "ми куца". Изхождайки от тези два закона:

Закон за непротиворечието:

Никое предложение не може да бъде едновременно истина и лъжа.

Закон за изключване на средното:

Предложение може да бъде само истина и лъжа.

Възприемам, че едната страна изключва другата и това е логически принцип, използван в трудове застъпващи само едната страна на истината (примерно /римляните са агресори/ е различно от /римляните са защитници/). Правилото което написахте ме накара отново да прочета тези два закона, признавам в търсене на противоречие. Изглежда, че в действителност не съм ги разбрал добре, и трите правила, всъщност не изключват, че повече от едно предложение могат да бъдат истина. Така в тези трудове просто подхода е нелогичен. Нещо, което признавам не малко хора тук се опитаха ми обеснят.

Редактирано Август 16, 2013 от В.Павлов