Анкета за националната идентичност

[ISTORIK]

Кои сме ние?

В епохата на глобализация често се поставя под въпрос националната идентичност. Съществуват няколко различни възгледа за националната идентичност.

Националната идентичност е реалност.

Според този възглед националното се основава на кръвната връзка между поколенията българи през вековете на българската история. Тук се включва плетеницата от родови връзки, от цикли на раждания и смърт, през които преминава нашата генеалогия. Над този био-пласт се наслагват бита, традициите на труд и празници, езикът, фолклорните разкази и фолклорната музика.

Този възглед обаче среща трудности, когато трябва да отговори на въпроса, доколко ние сме като тези българи, които са живели в епохата на първото или второто българско царство, на Възраждането и първите следосвобожденски години? Имаме ли наистина общи спомени, или това са импрегнирани в нас исторически разкази от учебниците по история?

Националната идентичност е въображаема.

Другият възглед пренася националната идентичност изцяло във въображението, в представите, в желанията. Тя се разглежда като продукт на безсъзнателно или съзнателно митотворчество. Тук се изброяват митовете за “древните тракийски корени”, за “златния век”, за “българското трудолюбие”, за “непленените знамена”. за "напоената с кръвта на защитниците й земя" и т. н. Тази критика на идеята, че има реална национална идентичност, не взема предвид обаче факта, че културата не е нещо реално, нещо материално. Културата има символен характер, но това не я прави по-малоценна или по-недействителна от цвета на косата и на кожата, от чертите на лицето ни.

Националната идентичност е културна.

Националната идентичност е сплав от реални и символични връзки между поколенията. В тази сплав участват традицията на бита, езикът, фолклорът, вярата, историческите разкази за миналото и неговите герои. Към идентичността с миналото спадат и историческите трагедии, страданията, жертвите.

Ние чувстваме действието на националната идентичност в тръпката, която изпитваме, когато се завръщаме след по-дълго отсъствие у дома, когато гледаме снимки на нашите родители като млади или когато разглеждаме стари снимки на днешните градове, когато слагаме цветя на гробовете на нашите далечни предци или национални герои. Тази трудно обяснима тръпка ни връхлита, когато някъде на някоя улица в Рим, Париж или Ню Йорк чуем внезапно българска реч. Ние я усещаме, когато чуем за български спортист или певец да печели награди в чужбина. Изпитваме я, ако разберем, че с наш сънародник в Азия или Африка се е случила злополука или е бил несправедливо лишен от свобода.

Наследства и проекти

Идентичността включва нашите връзки с миналото и бъдещето. Модерната форма на национална идентичност не е тежест или препятствие пред други наши идентификации - професионални, глобални. Тя е ценна с това, че създава чувство за устойчивост. Защото връзката с миналото дава чувство за сигурност. Ние имаме нужда де сме стъпили на сигурна и стойностна основа, за да можем да правим проекти за бъдещето си. Националната идентичност не е само връзка с миналото, не е само статично качество. Тя включва и нашите общи проекти, желания и надежди за България. Ако днес всички желаем България да бъде член на Европейския съюз и на НАТО, това е значима част от нашата национална идентичност. Ако влагаме усилие да отдалечим страната от мизерията и да я доближим до просперитета на модерните нации, това отново е важен елемент от идентичността ни.

Въпросът за състоялата/несъстояла се българска национална идентичност отваря дискусионни полета, тъй като в своето историческо развитие човекът попада в различни по интензитет кризи, които разклащат личностното му поле на самоидентификация. Във вековното конструиране на идентичности, личността е изправена пред множество дилеми и превратности, но историческите митове са основополагащи за осъзнаването на индивида като принадлежаща единица в цялото. Именно митологията на дадена нация задава пунктирите за това, с каква ориентация светът ще погледне на стремежа за изравняване с европейските страни, на влизането „в Европа“, а не - на стоенето на европейския праг.

Човек живее в историческа зависимост посредством моделите, които ежедневно се появяват в публичното пространство и които оформят стереотипните конструкти за следващите поколения. Целият медиен ареал спомага за утвърждаването на стереотипните модели на взаимодействие със средата, което спомага за коструирането на националната идеология и българската идентичност. Човешкото битие се захранва именно от културните митове, които оформят традиционните ценности и нагласи и спомагат за адаптирането и себепостигането на личностните идентификации. Така изградени, митовете в националното съзнание на нацията са основният двигател за моделирането на света вън и света вътре в човешката космогония.

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

Смятате ли за необходимо да се добавят още някакви въпроси и/или варианти?

[mitaca]

Според мен не и без това е достатъчно тежка, даже не я прочетох до края. Но с 'интерес' ще следя броя на гласувалите и 'развитието' на темата . Не че ще гласувам де .

[ISTORIK]

Въпросите са малко хаотично "подредени", понеже ги пусках по реда на хрумване.

[Южняк]

Отказът от национална идентичност е грешка, която ще превърне българите в париите на света. През времената на берлинския конгрес аргументът на британците е, че българите са с твърде слаба идентичност, негодни за държавност, за да се оправят със собствената си държава. Май в крайна сметка ще излязат прави. Изглежда ми така, сякаш на част от българите им тежи да са народ и да си имат собствена държава. Хората са колективни животни, оформени са от еволюцията да живеят в групи; при отсъствие на група изобщо не може да се развие това, което наричаме ... ами личност. Развива се само в група. Националната идентичност е групова идентичност, колективна идентичност. Човешкото същество, за да се развие в пълноценна личност, има нужда от колективна идентичност, и то много дълбока нужда - иначе се развива непълноценно. Чета безумия по форуми, книги, седенки и други места за колективно мъдруване и ми е смешно. Отказът от етническа идентичност прави оформянето на една личност невъзможно. Да се откажем от етническия аспект на личността си = да престанем да бъдем хора. Т.е. обратно при шимпанзетата. Още веднъж - подрастващите, на които по някакъв начин им е отказано да имат колективна идентичност - или им е набивано, че такова нещо не съществува - не могат да се превърнат в пълноценни човешки същества, остават си в областта на психопатологиите. Крайно тъжно е, че маса интелигентни иначе българи се ловят на въдици, в които никой не вярва.

[Skubi]

Туй за националностите е измислено по-време на френската революция. Дотогава хората са си имали идентичност на семейството, селото, градът, феодалът. Но комплексно като държава много-много не им е пукало.

С нищо не е повече/помалко човек ако се е родил в някоя друга държава. Важното е в каква културна етническа среда се възпитава. И в 21 век вече съвсем е умряла работа да се бием в гърдите, че сме ей от тук или там. Никой не го интересува.

И за да имаме просперитет и добър живот в региона България в Европа, -божичко сега ако реша мога да вечерям в Лондон или София- трябва все повече и повече да мислим по европейски и да действаме локално. Иначе като загази Европа, ще загазим и ние....СМСМ.

[Южняк]

Скуби, няма лошо да живеем където си искаме, даже е хубаво, мисълта ми е, че детето не може да развие личност без колективна идентификация и обикновено я търси в групата, търси етническа идентификация, това е част от отговора му на въпроса "кой съм аз" (отговор - "аз съм част от...."). И я търси специфично и конкретно в историята на племето, което е забележително. Децата търсят разни маркери, специално момчетата, и по правило ги намират в историята на племето - след като разбере, че сме "ние", следва въпроса "а кои сме ние" - т.е. историята на племето, маркерите му във времето. Имаме много силна социална нагласа (очакване да сме част от колектив, по правило етнически) като вид, очакваме да видим племе, да се видим част от племе, дори символично да е.

[boilad]

Това не е моята родина и не защото не обичам България. Напротив, но аз обичам България на Ботев и Левски - идеала България, а не страната на работещите бедни и неграмотните образовани, не страната в която тези изрази не се приемат за оксиморони, не страната в която големи групи са маргинализирани по различен признак - бил той етническа, социална, религиозна или друга принадлежност.

Редактирано Август 8, 2013 от boilad

[Last roman]

ние сме /или поне трябва да бъдем/ космополити. Тъй като държавата гледа да ни прецака, нормално е и ние да не й цепиме басма на идеологическите простотии, а да подбираме местата, които ни харесват. Айде поздрави от ледената страна.

[Южняк]

Едното ни най-малко не пречи на другото. Но на човек, който не уважава родината си, му липсва самоуважение. и от там нататък ти сам като не се самоуважаваш, недей да чакаш другите да те уважават. Има да чакаш. Любов към родината или към етническата общност = самоуважение; ненавист, презрение към родината или към етническата общност = мазохизъм, личностна недоразвитост, тежки комплекси които пречат на реализацията и в крайна с/ка нещастен живот на дъното на социалната стълбица. Не става въпрос да се биеш в гърдите "болгар, болгар" в банята, а това, че си българин, да ти носи радост, спокойствие и самоувереност. не винаги е лесно. Но другото е личностна непълноценност. Иначе, поздрави на ледената страна откъм винланд

[КГ125]

Без национализъм няма общество. Sic!

Всякакви измишльотини за въображаемостта на нациите са високотеоритични упражнеиния, лишени от историческа адекватност и от научност.

Нацията е форма на човешка организация или общност с няколко характеристки - културна, езикова, традиционна, социално и национално психологическа, стопанска, териториална и етническа, политическа - достигната от историческия ход. И досега Клио показва, че тя просто няма алтернатива.

Добра, лоша - в цивилизования свят, в който божем принадлежим, има тежки и добри периоди. Но ти си се родил тук и това е средата ти... Може да се смени, може да се обогати с други, но без нацията си ти си ограбен.

[ISTORIK]

Днес материално-техническата унификация, икономическата универсализация, урбанизацията, както и глобалният обхват на средствата за масова комуникация, полагат основите на така наречения “глобален информационен свят”. В тази нова цивилизационна среда ролята на националната държава изглежда, на пръв поглед, силно разколебана. Появява се принципно несъответствие между традиционните основания на нацията и националната идентичност и изискванията на глобализационната среда. Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят. В процесите на интеграция и глобализация изключителна актуалност придобива въпросът за съхраняването на самобитността, традициите и културната специфика на нациите.

Опитвайки се да осъзнае мястото си в света, човек търси измеренията на нравствено-етичния си облик и границите на собствения си духовен потенциал. Поради това въпросът “Кой съм аз?” звучи с еднаква сила във всички епохи, култури и религии, а отговорът, който никога не е еднозначен, обикновено са намира в ситуирането на индивида в определено историческо време и социо-културно пространство, както и в отношението му към останалите човешки същества.

Думата „идентичност” произлиза от латинското местоимение idem (същия) и впоследствие съществителното identitаs, означаващо еднаквост, сходство, прилика. Този смисъл заляга и в основата на понятието „идентичност”. Чрез идентичността си хората се самоопределят и се саморазличават от другите.

Идентичността е понятие, което описва както личностната представа за и проявлението на индивидуалността, така - и процесите на групово обединяване на базата на някакво сходство или на някакви сходства. Могат да се разграничат два основни типа идентичност - персоналната (личната) идентичност и колективната (груповата) идентичност.

Колективната идентичност е сборно понятие, доколкото то всъщност събира различните видове колективни идентичности. Това подразделяне се осъществява на базата на общото, което обединява определена група и същевременно я разграничава от другите групи. Така, в зависимост от този водещ критерий за обединение и разграничение, колективната идентичност може да бъде: локална, регионална, национална и/или транснационална (европейска, например) идентичност; социална и културна идентичност; религиозна, етническа и/или политическа идентичност и пр. Можем да наречем тези общи неща „точки на съотнасяне” - такива могат да бъдат територията, историята, езика, културата, расата, етноса, религията, ценностите, символите, публичността. Основна характеристика на идентичностите е тяхната множественост и паралелност - един човек (или една група) може да има (и обикновено е така!) няколко идентичности. Важно е да се отбележи, че идентичностите са конструкти – не са естествени образования, а са създадени от хората; не са фиксирани, а са динамични и променящи се във времето и в пространството.

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[КГ125]

Туй за националностите е измислено по-време на френската революция. Дотогава хората са си имали идентичност на семейството, селото, градът, феодалът. Но комплексно като държава много-много не им е пукало.

.

Напротив - преди нацията имаме народност и това понятие е доста назад в историята. Изобщо, Френската революцие разви и утвърди идеята за нация, но не я роди. Доста назад в историята можеш да намериш примери за патриотизъм.

[Южняк]

Историк, какво е това, което постваш, твои мисли ли са?

Buffalo soldier, dreadlock rasta:
There was a buffalo soldier in the heart of america,
Stolen from africa, brought to america,
Fighting on arrival, fighting for survival.

I mean it, when I analyze the stench -
To me it makes a lot of sense:
How the dreadlock rasta was the buffalo soldier,
And he was taken from africa, brought to america,
Fighting on arrival, fighting for survival.

Said he was a buffalo soldier, dreadlock rasta -
Buffalo soldier in the heart of america.

If you know your history,
Then you would know where you coming from,
Then you wouldn't have to ask me,
Who the 'eck do I think I am.

I'm just a buffalo soldier in the heart of america,
Stolen from africa, brought to america,
Said he was fighting on arrival, fighting for survival;
Said he was a buffalo soldier win the war for america.

- Боб Марли; всяко възраждане - не само българското, започва от и с историята на племето. което е, възраждането, изправянето на крака на индивидите има нужда от откриване - ако ще и фабрикуване, създаване - на национална идентичност. Всички възраждания, които познавам - а те са много, минават през това, вкл. възраждането и изправянето на крака на ямайските роби, и цветистото описание на силата на историята на племето, която дава идентичност, според марли, и без която - без идентичност - човек е роб и получовек. За да се възроди в човек, му трябва колективна идентичност. Много е важно. Просто, малцина знаят колко много.

Това, което иска даже Марли в песента си е, че ямайците са били като изгубени, като подчовеци, като животни, допреди да научат историята и идентичността си. Че това ги е издигнало и ги е превърнало в хора - свободни, и това - идентичността и историята е най-ценното, което са им откраднали робовладелците, и това е, чрез което са ги държали в подчовешко състояние.

[Alexander_Nevski]

Без национализъм няма общество. Sic!

Всякакви измишльотини за въображаемостта на нациите са високотеоритични упражнеиния, лишени от историческа адекватност и от научност.

Нацията е форма на човешка организация или общност с няколко характеристки - културна, езикова, традиционна, социално и национално психологическа, стопанска, териториална и етническа, политическа - достигната от историческия ход. И досега Клио показва, че тя просто няма алтернатива.

Добра, лоша - в цивилизования свят, в който божем принадлежим, има тежки и добри периоди. Но ти си се родил тук и това е средата ти... Може да се смени, може да се обогати с други, но без нацията си ти си ограбен.

пълни и безвъзвратни глупости

ако беше така мултинационални държави като UK нямаше да имат фунцкциониращо общество и институции и нямаше да съществуват

няма да навлизам в подробности за Белгия и Швейцария, мисля че е излишно

[Южняк]

Невски, УК е империя. Ако вкараш и имперската самоличност в темата, става съвсем сложно, но, да, британия има имперска идентичност; има кой знае колко неща, които е трудно - до не възможно да се анализират. примерно взаимоотношения между англичани и шотландци през 19-ти век, или между северноирландци от ълстър - подчертавам, от ълстър, и англичани от 20-ти век. Аз лично се плъзгам по темата съвсем повърхностно - без етническа идентичност е невъзможно да се изгради човешка личност - децата в една определена възраст (10-15 г.)сами започват да търсят такава , ако обществото не им я предложи, и си откриват, има и неща като кръстосана лоялност (принадлежност към повече от една група и т.н.) Аз лично не бих могъл да продължа нататък по темата без подготовка - трудно е.

[ISTORIK]

Абе, започнах да правя една малка и симпатична компилация, ама вече много ми се доспа. Утре ще си я довърша. И или ще си осъвременя постинга, или ще допиша нещата в следващ постинг.

Мислех да си скрия постинга, докато го довърша и по-късно да го пусна, но системата на форума не разрешава редактирането на скрит постинг. Жалко.

Всъщност, мога да скрия само първия постинг, създаващ нова тема. Така направих, докато създавах анкетата и пишех първия постинг в тази тема. Хубаво е това да се знае от модераторите.

За съжаление на обикновените потребители, те няма как да си скрият първия постинг, докато го доизкусурят, а могат само да си го редактират, като промените, ако са многократни, ще са видими.

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[Alexander_Nevski]

Невски, УК е империя. Ако вкараш и имперската самоличност в темата, става съвсем сложно, но, да, британия има имперска идентичност; има кой знае колко неща, които е трудно - до не възможно да се анализират. примерно взаимоотношения между англичани и шотландци през 19-ти век, или между северноирландци от ълстър - подчертавам, от ълстър, и англичани от 20-ти век. Аз лично се плъзгам по темата съвсем повърхностно - без етническа идентичност е невъзможно да се изгради човешка личност - децата в една определена възраст (10-15 г.)сами започват да търсят такава , ако обществото не им я предложи, и си откриват, има и неща като кръстосана лоялност (принадлежност към повече от една група и т.н.) Аз лично не бих могъл да продължа нататък по темата без подготовка - трудно е.

сегашна UK не е империя, а класическа мултинационална държава в най-чист вид

[Skubi]

Историк, какво е това, което постваш, твои мисли ли са?

Buffalo soldier, dreadlock rasta:

There was a buffalo soldier in the heart of america,

Stolen from africa, brought to america,

Fighting on arrival, fighting for survival.

I mean it, when I analyze the stench -

To me it makes a lot of sense:

How the dreadlock rasta was the buffalo soldier,

And he was taken from africa, brought to america,

Fighting on arrival, fighting for survival.

Said he was a buffalo soldier, dreadlock rasta -

Buffalo soldier in the heart of america.

If you know your history,

Then you would know where you coming from,

Then you wouldn't have to ask me,

Who the 'eck do I think I am.

I'm just a buffalo soldier in the heart of america,

Stolen from africa, brought to america,

Said he was fighting on arrival, fighting for survival;

Said he was a buffalo soldier win the war for america.

- Боб Марли; всяко възраждане - не само българското, започва от и с историята на племето. което е, възраждането, изправянето на крака на индивидите има нужда от откриване - ако ще и фабрикуване, създаване - на национална идентичност. Всички възраждания, които познавам - а те са много, минават през това, вкл. възраждането и изправянето на крака на ямайските роби, и цветистото описание на силата на историята на племето, която дава идентичност, според марли, и без която - без идентичност - човек е роб и получовек. За да се възроди в човек, му трябва колективна идентичност. Много е важно. Просто, малцина знаят колко много.

Това, което иска даже Марли в песента си е, че ямайците са били като изгубени, като подчовеци, като животни, допреди да научат историята и идентичността си. Че това ги е издигнало и ги е превърнало в хора - свободни, и това - идентичността и историята е най-ценното, което са им откраднали робовладелците, и това е, чрез което са ги държали в подчовешко състояние.

Да, защото докато роднините им и до ден днешен си пазят идентичноста, независимо от границите начертани от колонизаторите, дотогва робите прекарани в новият свят си я губят. Само едно знаят, че са африканци, но дали масаи, хуту, туси или кой знае от кои племена. Затова трябва да си направят нова идентичност. Това е растата, вудуту, и тревичката което им позволява независимо от финансовите и политическите обстоятелства да се чувстват свободни....

Редактирано Август 8, 2013 от Skubi

[Южняк]

Невски, канада все още има губернатор, назначен от кралицатата. И все още плаща една определена сума по издръжката на кралското семейство. Формален държавен глава на канада е, естествено, Кралицата. От политическа гл. точка, на база горното, УК все още е империя, макар да виждам, че не всички британци си дават с-ка за това. Та -ами империя е.

Историк: "Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят." - давай още, добро е, обаче не съм съгласен с тоя пасаж; зкризите на националните общности и нац. идентичности ги поражда на първо място много силния имперски натиск на САЩ - ако някъде някоя национална идентичност е подложена на натиск, на критика, на твърдение, че е вредна или не същесвува - зад това по правило стои ръката на империя - Рим, СССР, Сащ, Британската империя. Засиления натиск върху национализма по-скоро говори, че отново човечеството влиза в имперска фаза, което (омаловажаването на нац. идентичности) никак не се случва за пръв път -всяка империя го вади от ръкава си. Национализмът е най-големия противник на целостта на империите и респективно имперската идеология по дефиниция го отхвърля. Винаги е било така.

[Антон Батбаянов]

Поздравления към автора на темата. Това е една от любимите ми теми за обсъждане. Главно защото един много, ама много нисък процент от хората някога са се замисляли върху понятия като патриотизъм, национализъм и подобни. Дори почти всички по медиите грешат понятията и тотално се омотават. Явно автора не е от тях и е мислил над понятията.

За мен има три нива, над нулата, към които един човек може да се причисли. Първото ниво е да е осъзнат патриот. Патриотизъм идва от латинската дума patria - татковина, родно място. Тоест патриотизъм означава любов към патриата - отечеството. Второто ниво е да си осъзнат националист. Национализъм е любов към нацията, която дума, обаче, е чуждица, идва от английско nation, френското nacion и подобни. Българската дума е народ. Ако трябва да се преведе на български национализъм, ще е народолюбие. Третото ниво, за съжаление не мога да го напиша във форума, защото не искам да бъда баннат.

Никак не ми правят националистите, които сами се определят като такива, а като почнат да обясняват в какво вярват и се разбира, че са по-скоро патриоти, отколкото националист. За мен лично най-важен е народа. Държавата е формата, а народа е същината. Държавата е създадена от народа за да спомага неговото добруване. Всичко трябва да се прави в името на народа, а не в името на държавата, трибагреника или някакви подобни изкуствено създадени символи.

[Alexander_Nevski]

Невски, канада все още има губернатор, назначен от кралицатата. И все още плаща една определена сума по издръжката на кралското семейство. Формален държавен глава на канада е, естествено, Кралицата. От политическа гл. точка, на база горното, УК все още е империя, макар да виждам, че не всички британци си дават с-ка за това. Та -ами империя е.

Историк: "Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят." - давай още, добро е, обаче не съм съгласен с тоя пасаж; зкризите на националните общности и нац. идентичности ги поражда на първо място много силния имперски натиск на САЩ - ако някъде някоя национална идентичност е подложена на натиск, на критика, на твърдение, че е вредна или не същесвува - зад това по правило стои ръката на империя - Рим, СССР, Сащ, Британската империя. Засиления натиск върху национализма по-скоро говори, че отново човечеството влиза в имперска фаза, което (омаловажаването на нац. идентичности) никак не се случва за пръв път -всяка империя го вади от ръкава си. Национализмът е най-големия противник на целостта на империите и респективно имперската идеология по дефиниция го отхвърля. Винаги е било така.

UK не е империя и Канада не е част от нея, това е така много отдавна

разни традиционни формалности, от които англосферата бавно се оттърсва нямат никакво значение по отношение на горното

то си остава факт и толкоз

САЩ и Канада са друга бира, защото са първично мултинационални и мутлиетнически

пак по-отношение на идентичностите, най-голямата обида за някой шотландец е да му кажеш, че е англичанин или британец, посмисли върху това преди да ми обяснваш как националната идентичност се била омаловажавала в УК

в Северен Уелс всичко е така структурирано, че никой който не е местен не може да прокопса, трябва да говориш местния език за да си намериш работа и да не бъдеш остракиран

Редактирано Август 8, 2013 от Alexander_Nevski

[Doris]

То пък англичаните да не са по-добри? Най-нафуканите чужденци са, които съм срещала в България, пък като са си на местна почва, сигурно са още по-важни.

Според мен, патриотизмът трябва да е с мяра, когато е в излишък и с претенции за величие става неприятен.

Редактирано Август 8, 2013 от Doris

[Южняк]

Да, защото докато роднините им и до ден днешен си пазят идентичноста, независимо от границите начертани от колонизаторите, дотогва робите прекарани в новият свят си я губят. Само едно знаят, че са африканци, но дали масаи, хуту, туси или кой знае от кои племена. Затова трябва да си направят нова идентичност. Това е растата, вудуту, и тревичката което им позволява независимо от финансовите и политическите обстоятелства да се чувстват свободни....

Именно, загубената колективна идентичност ги прави безпомощни роби. За да се изправят на крака, те трябва да открият изгубената колективна идентичност, в известен смисъл, те си връщат душите с това, души, които робовладелците са откраднали и са захвърлили телата им в някакъв остров в средата на нищото. И с българското възраждане е много пдобно - спомниси Захари Стоянов -"Турчинът е горд, защото има царщина" (респективно, по Паисий, "Българинът се срами" и е юродив, защто не знае, че е имал "царщина" - и паисий прави една колективна психотерапия на християните от централните балкани, дава им минало с "царщина", за да ги превърне отново в пълноценни човеци - и, между другото, ги превръща. Това, което спомена Историк - че има 'персонална идентичност" и колективна идентичност" - е вярно, но персоналната идентичност, т.е. личността, не може да се развие без колективна идентичност, но... останалото го оставям на историк, имам предвид, да си довърши мисълта.

[КГ125]

А па то кой е казал, че една нация трябва да се състои от един етнос???