Анкета за националната идентичност

[sirius]

Абе може да ме изкарате идеалист, ама ние първо всички сме хора. И после сме поданици(с гражданство), етноси, от регион, село, род и поминък.

Разделения се прокарват по всичко изброено, освен това че сме хора. Значи можем да изберем "Imagine" за песен на века (май беше), но на практика се цепим по всички шевове. Истината, (третата глава на змея на знанието) която е индивидуална, но в голямата си част е индоктринирана от обществото - ти си такъв и такъв и се гордей иначе не си от нашите (предател). С род, с етнос, със село, с област, държава, цвят на кожата.... това всичко са разделителни линии. Писани и неписани.

Аз съм съгласен с Южняка, че не е хубаво да се отричаме от всичко (изброено) каквото сме. Аз съм Българин и се гордея с това, но много повече съм човек. Обаче ако си преместим там идентификацията "се губим" (душата). Това е така само ако пренебрегнем това, че първо сме хора. За това какво е човек се говори много по-малко от колкото, какви сме по всички останали разделители. Докато фокуса ни е върху разделението - такова ще имаме. Както и да искаме да се обединяваме. Щото обединителната линия не е човека, а някакъв негов признак.

Всички тези признаци на разделение си имат значение, но както признака гражданство е по-тежък от това от кой род идваш, така признака човек е най-тежкия, а ние сме го забутали в мазето.

Аз иначе много добре се ориентирам в каква среда съм и мога да се циганя за пет кинта, мога да правя мизерии за всякакъв вид (виж разделителите) обида. Но само ако много се улеят да ме будалкат и не можем да се разберем като хора. Ама някои хора са първо "някакви" и после хора. Да са живи и здрави.

И понеже последно време родови и етнически идентификации не са важни, точно в мултикултурните държави като САЩ, Канада и пр. хората нямат идентификация и си я намират в простотии като да си осъдиш комшията. Абе идиокрация. Забравили са че са хора, но не са забравили, че имат права.

Представете си един поздрав:

Редактирано Август 9, 2013 от sirius

[ISTORIK]

Невски, Kанада все още има губернатор, назначен от кралицатата. И все още плаща една определена сума по издръжката на кралското семейство. Формален държавен глава на Kанада е, естествено, Кралицата. От политическа гл. точка, на база горното, УК все още е империя, макар да виждам, че не всички британци си дават с-ка за това. Та, тaka - империя е.

Историк: "Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят." - давай още, добро е, обаче не съм съгласен с тоя пасаж; зкризите на националните общности и нац. идентичности ги поражда на първо място много силния имперски натиск на САЩ - ако някъде някоя национална идентичност е подложена на натиск, на критика, на твърдение, че е вредна или не същесвува - зад това по правило стои ръката на империя - Рим, СССР, Сащ, Британската империя. Засиленият натиск върху национализма по-скоро говори, че отново човечеството влиза в имперска фаза, което (омаловажаването на нац. идентичности) никак не се случва за пръв път -всяка империя го вади от ръкава си. Национализмът е най-големия противник на целостта на империите и респективно имперската идеология по дефиниция го отхвърля. Винаги е било така.

Да, именно национализмът преобръща хода на историята и води до разпада на многонационалните империи, например - британската, испанската, османската, австро-унгарската, съветската...

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

Поздравления към автора на темата. Това е една от любимите ми теми за обсъждане. Главно защото един много, ама много нисък процент от хората някога са се замисляли върху понятия като патриотизъм, национализъм и подобни. Дори почти всички по медиите грешат понятията и тотално се омотават. Явно автора не е от тях и е мислил над понятията.

За мен има три нива, над нулата, към които един човек може да се причисли. Първото ниво е да е осъзнат патриот. Патриотизъм идва от латинската дума patria - татковина, родно място. Тоест патриотизъм означава любов към патриата - отечеството. Второто ниво е да си осъзнат националист. Национализъм е любов към нацията, която дума, обаче, е чуждица, идва от английско nation, френското nacion и подобни. Българската дума е народ. Ако трябва да се преведе на български национализъм, ще е народолюбие. Третото ниво, за съжаление не мога да го напиша във форума, защото не искам да бъда баннат.

Никак не ми правят националистите, които сами се определят като такива, а като почнат да обясняват в какво вярват и се разбира, че са по-скоро патриоти, отколкото националист. За мен лично най-важен е народа. Държавата е формата, а народа е същината. Държавата е създадена от народа за да спомага неговото добруване. Всичко трябва да се прави в името на народа, а не в името на държавата, трибагреника или някакви подобни изкуствено създадени символи.

Думата nation е френска, а в английския език е заемка от френския (наред с много други думи). На френски тя се произнася насион, а на английски - нейшън.

Kолкото до третия термин, предполагам, че визираш шовинизма. Терминът произхожда от думата chauvin (шовен) - прекалено ентусиазиран войник. Думата идва от името на френския войник Nicolas Chauvin. Той участвал в множество сражения. Спорно е - дали във френската революция, дали в Наполеоновите войни, дали във войната на Франция с Прусия, или - във всички изброени конфликти. Получил 17 рани, фрактура на едното рамо, изгубил три пръста на едната си ръка и част от черепа си, но продължавал да се сражава с ожесточение. Лицето му било обезобразено. Лично Наполеон удостоил войника със сабя на честта и с пожизнена пенския от 200 франка. Възможно е личността на Н. Шовен да е събирателен образ или митологема. Шовинизмът е прекомерна проява на патриотизма или национализма. Той е отражение на прекомерното възхищение от родината. Може да се каже и, че е следване на примера на Н. Шовен.

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[nik1]

Анкетата е натоварваща с многото въпроси*, а дискусията в темата няма общо с анкетата и/или или със заглвието и целта на темата (темата е за нас българите)

*Струва ми се че двете концепции:"патриотизъм" (любов към родината), и "гордост от постижения (действителни или въображаеми), култура, и т.н. на нацията" не са идентични.

Редактирано Август 9, 2013 от nik1

[КГ125]

Т

Според мен, патриотизмът трябва да е с мяра, когато е в излишък и с претенции за величие става неприятен.

Именно! Позитивен и нищо друго! Една нация сред други, с пълна обективност и чувство за адекватност и реалност - че някой има повече постижения или късмет, че исторически и политически твоята страна може да греши, че народите са ценни и важни за света и че едната нация е само една от многото форми в които цивилизацията съществува. Един народ сред други.

А

*Струва ми се че двете концепции:"патриотизъм" (любов към родината), и "гордост от постижения (действителни или въображаеми), култура, и т.н. на нацията" не са идентични.

Защо?

Редактирано Август 9, 2013 от КГ125

[Alexander_Nevski]

любовта към родината, гордостта от постиженията и принадлежност идентичност към дадена група са различни неща

аз не се гордея от постиженията на другите каквито и да било да са те, аз съм много по-концентриран върху себе си и собствените си постижения, според мен това да скачаш по улиците от радост щото някой вкарал гол или да обясняваш 1ч разпалено за това какъв бил цар Симеон по време на почивка и признак на психически проблеми

по повечето параметри аз няма как да съм идентичен със средно-статистическия българин, съответно не се асоциирам с него, ако трябва да бъдем честни там където имам възможност избягвам българите особено в чужбина, винаги ми дължат пари, винаги ме моткат, повечето от тях са несериозни и генерират хаос

Редактирано Август 9, 2013 от Alexander_Nevski

[nik1]

Може да има дисксусия доколко и дали патриотизмът се представя (може да се престави) чрез "гордост от постижения (вкл. история, култура) и дадености на страната"

Може да има дискскусия доколко и дали национализмът (като любов към нацията) може да се престави чрез "гордостта от постиженията (и ....) на нацията"

За автора на темата:със сигурност "национална идентичност" и "патриотизъм" са различни неща.

Ще обясня по-просто: Аз съм българин и се чуствам като българин, но със сигурност не изпитвам гордост от потиженията/"постиженията" на страната ни, или на българите като цяло.

Радвам се от постиженията на хората около мен, на тези които познавам, но това не ме изпълва с национална гордост или патриотизъм.

----

Един от ключоветете за успеха (икономическия просперитет) на страните са ниските нива на национална гордост и патриотизъм

Културната особеност която корелира с тях се нарича "себеизтъкване/монументализъм" VS "себезаличаване/гъвкавост" ; (Гордостта постиженията на предците или членовете на нацията е проява на т.н. "приписано положение").

При сходни условия - просперират (развиват се по-бързо) култури в които има ниска нива на себеизтъкване и монументализъм, и ниски нива на национална гордост.

http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot_slide2.html

Там където преобладаващо се вярва че националната културата е "върхът", че постиженията и културата превъзхождат тези на другите нации, хората преобладаващо вярват са "готини" (и /или изпитват гордост себе си и постиженията си) и поради това няма нужда да се да се променят - липсва пребладаващата нагласа и мотиви в членовете на обшеството да се усъвършенстват, да учат, да заимстват от чуждите постижения. Типичен пример са арабите, северолатиноамериканците, някои от африканците от черна африка, и ангосаксонците извън Европа

/Успехът на англосаксонците извън Европа е успех, който е постигнат въпреки високите нива на национална гордост ("себеизтъкване/монуметализъм"); Успехът им се дължи на други фактори, причини и културни особености. т.е успехът на Америка и англосаксонците извън Европа е another ball-game./

Редактирано Август 9, 2013 от nik1

[КГ125]

Човек се радва на прогреса и на доборото. Ей на гледам тука една японска анимация - такава естетика, такъв усет за чистота и хармония, такова чудо.. Е, да видим сега - горд ли съм с това и други постижения на япоците. Да, защото не съм япоец, но съм човек!

Не виждам обаче каквато и да било причина за това да изключвам от обектите на одобрение народът, нацията и страната в която съм се родил Тя си има и кусурите и постиженията, те винаги ще са уникални и различни, но са принос, постиженията, в общия човешки прогрес.

Не виждам нито една запетайка основаие да разделям прогреса на абстрактен, а да отричам конкретните народни традиции или нациите.

Това би било и неисторично - историята, чисто фактически, се прави от народи и нации и всичко в крайна сметка е това. Такъв фундаментален субект на историческия процес просто не може да бъде пренебрегнат.

А това, че нации с ниско самочувствие имали икономически просперитет не само е глупост, то е и лъжа! Нито едно общество не може да има просперитет, ако не е интегрирано в разумна степен, без това да накърнява индивидуалните права и интереси. Защото човекшката дейност е нещо комплексно.

Редактирано Август 9, 2013 от КГ125

[rumcaiz]

[КГ125]

Шегите на Бърнард Шоу не са аргумент за по-сериозна дискусия

[nik1]

А това, че нации с ниско самочувствие имали икономически просперитет не само е глупост, то е и лъжа!

Виж пак кои са десетте най-малко патриотични нации, при които има най-ниски нива на националната гордост и самочувствие ( виж в цитатът от мен, а ако искаш - си намери данни сам) , и кажи пак кои пише глупости и лъжи..

Самочувстието се описва/корелира и с особеността себезаличаване/гъвкавост ..

Ако някой твърди че арабите, пакистанците и северолатиносите (култури с високи нива на национално самочувствие) са по-просперирали от скандинавците, или германците и чехите, или пък японците, корейците, или тайванците и сингапурците - все култури с ниско национално самочувствие, и ниски нива на патриотизъм,

то , според мен, този който го твърди има ментални и душевни проблеми..

Редактирано Август 9, 2013 от nik1

[ISTORIK]

Аз попаднах на различни списъци.

Най-патриотични държави/нации

- вар. 1.

САЩ, Венецуела, Австралия, ЮАР, Австрия, Канада, Чили, Нова Зеландия, Филипините, Израел

- вар. 2.

САЩ, Франция, Англия (Великобритания), Китай, Тайланд, Сингапур, Ю. Корея, Тайван, Индия, Канада, Австралия, Израел, Бразилия, Русия

- вар. 3

Венецуела, САЩ, Австралия, Австрия, Чили, ЮАР, Канада, Унгария, Филипините, Русия

- вар 4 и 5 (от края на миналия век)

Ирландия, САЩ, Индия, ЮАР, Канада, Испания, Англия, Дания, Италия, Швеция, Франция, Финландия, Белгия, Холандия, Германия

- вар. 5

САЩ, Венецуела, ЮАР, Индия, Перу, Словения, Полша, Австралия, Испания, Аржентина, Швеция, Молдова, Япония, Русия, Швейцария, Литва, Латвия, Германия

Най-малко патриотични държави/нации

- вар. 1.

ГДР, Латвия, Швеция, Полша, Словакия, ГФР, Тайван, Франция (?), Швейцария, Чехия

- вар. 2

Мали, Чад, Нигер, Сомалия, Зимбабве, Замбия, Конго, Гаяна, Венецуела. Парагвай, Украина, Молдова, Беларус, Литва, Латвия, Казахстан, Армения (?)

Редактирано Август 10, 2013 от ISTORIK

[nik1]

Аз попаднах на различни списъци.

Най-патриотични държави/нации

- вар. 1.

САЩ, Венецуела, Австралия, ЮАР, Австрия, Канада, Чили, Нова Зеландия, Филипините, Израел

- вар. 2.

САЩ, Франция, Англия (Великобритания), Китай, Тайланд, Сингапур, Ю. Корея, Тайван, Индия, Канада, Австралия, Израел, Бразилия, Русия

Най-малко патриотични държави/нации

- вар. 1.

ГДР, Латвия, Швеция, Полша, Словакия

Най-патриотични държави/нации: "Вариант 1" е ясен - латиноси, бантустанци, югоизточно-азиати.. англосаксонци;

"Вариант 2" откъде е? Какви са критериите (въпросите)

Най-малко патриотични държави/нации

Вариант 1 не ти е пълен, като цитираш-цитирай моля пълния списък..

Germany, Latvia, Sweden, Slovakia, Poland, the western portion of Germany, Taiwan, France, Switzerland, and the Czech Republic.

(Подреждането не е такова, ама както и да е)

[Антон Батбаянов]

Думата nation е френска, а в английския език е заемка от френския (наред с много други думи). На френски тя се произнася насион, а на английски - нейшън.

Kолкото до третия термин, предполагам, че визираш шовинизма.

Нямам предвид шовинизма. Шовинизма е страшно вреден в днешно време, защото противопоставя европейските народи един срещу друг. Еъв времена, в които общия ни блок (Европа) гори е изключително глупаво да ходим да доразпалваме пожара при съседа.

[nik1]

http://publicdata.norc.org:41000/gss/DOCUMENTS/REPORTS/Cross_National_Reports/CNR19.pdf

[ISTORIK]

Вар. 1

http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot.html

http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot_slide_2.html?thisSpeed=20000

Вар. 2

http://www.city-data.com/forum/world/1454160-most-least-patriotic-countries-10.html

Вар. 3

http://arminius1871.deviantart.com/art/The-33-most-patriotic-nations-269061878

Вар. 4 и 5

https://en.wikipedia.org/wiki/Patriotism

Редактирано Август 10, 2013 от ISTORIK

[nik1]

Вар. 1

http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot.html

http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot_slide_2.html?thisSpeed=20000

Вар. 2

http://www.city-data.com/forum/world/1454160-most-least-patriotic-countries-10.html

Вар. 3

http://arminius1871.deviantart.com/art/The-33-most-patriotic-nations-269061878

Вар. 2

http://www.city-data.com/forum/world/1454160-most-least-patriotic-countries-10.html

Не ясно от това форумно съобщение "вариант 2" кои и какви изследвания (какво изследване) представя и предствлява (или), но имам спомените и разбирането че първатата част ("най-патриотичните" нации) представя изследването на Pew Research Center с данните за процентът съгласни в дадената страна с твърдението "our people are not perfect but our culture is superior to others"..виж сега, съгласието в случая не определя степента на патриотизъм, а степента на шовинизъм (етно- или национален такъв)

ПС

Източноазиатите са шовинисти, с негативно отношение към съседите си (пак от същото изследване на Pew Research Center) , в същото време не преливат от национална или друга гордост, т.е монетата не е една, а две или три, или четири - показват се страни на различни монети

[Aspandiat]

Интересно ми е как така в горните класации сред най-малко патриотичните нации се озоваха поляците и арменците. Вятър и мъгла са тези класации..

[glishev]

"... и с принадлежността СИ към българската нация..."

Искам или не, просто съм българин. За свое собствено щастие, по-скоро харесвам тази си диагноза

Патриотизмът, един умерен, отворен към външния свят и учтив, но и неотстъпчив от своето патриотизъм, е най-обикновена необходимост. Не вярвам, че нацията ни е божествена, нито пък че е идиотска. Просто - още една от световните нации със свое място под слънцето, със свои добри и лоши качества. Добрите трябва да се засилват, а лошите - да се лекуват. Чудесно е и да се учим от други нации, и да им предаваме нещо от своя опит.

Чувството ми за принадлежност към страната и нацията е силно. Аз съм това, което съм, защото съм роден, отгледан и научен да мисля именно тук. Разбира се, щастлив съм, че имам късмета да не съм точно от "средно" българско семейство, защото то е подложено на много силен стрес и в него като правило се живее нещастно. Но това не ме прави по-малко българин.

За мен ценното в България са езикът, литературата, природата, донякъде типичният ни скептичен индивидуализъм и най-обикновените добродетели на планинското население - които, за съжаление, са на изчезване.

Не се гордея, че съм българин, просто съм такъв. Не съм друг. Нямам нищо против никоя чужда нация. Хората навсякъде са хора. Онова, което ме вдъхновява в България, както казах, е езикът. Ще се гордея, когато и аз допринеса нещо за него. Обичам този език.

Всичките ми възможности за самоидентифициране са еднакво важни: аз съм и шоп, и македонец, и трънчанин, и софиянец, и историк, и поет, и православен, и по-общо християнин, и европеец, и балканец, и българин. Тези неща си вървят заедно, едно без друго не могат. На първо място все пак може би съм шоп, защото съм емоционално свързан с пейзажа на Софийското поле.

Най-близката ми общност е семейството.

Определено се интересувам от културата на тукашните етнически общности, а и не само от тази на тукашните.

В България се чувствам свой сред своите и чужд пред държавната администрация.

Пътувам в чужбина средно веднъж на две години, най-често за интервали от седмица до месец.

Естествено, че смятам България за своя родина. Дори и да не я смятах, тя пак щеше да е такава.

Дебат за националната доктрина е повече от нужен.

Нямам нищо против двойното гражданство, но смятам, че хората с него би трябвало само да могат да гласуват, а не да бъдат избирани. Самият аз нямам двойно гражданство.

В цялата анкета е пропуснато нещо изключително важно за българската култура и идентичност: нашата отлична национална кухня. Тя има много общо с кухните на съседите и това е естествено. Важното е, че е богата, разнообразна, неустоима и успешно сближава хората, били те българи или не

Редактирано Август 9, 2013 от glishev

[ISTORIK]

Ви-то го поправих на си. Наистина, това е граматически правилното. И аз много добре го зная. Жалко, че някой забеляза това чак на 4-та страница! Очаквах по-рано да го забележат, ама понеже бързат да пишат колегите,та са го пропуснали.

Да, това за българската кухня ще го добавя. Благодаря за подсказката, Маноле!

Добавих и народните носии.

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[КГ125]

Интересно ми е как така в горните класации сред най-малко патриотичните нации се озоваха поляците и арменците. Вятър и мъгла са тези класации..

Именно, Спандийй, именно.

Кьорфишеци културологически.

[Южняк]

Така, така. (за репликите на Аспандиат и КГ)

[КГ125]

Разбира се, доверието в държавата си и народ не са панацея за просперитет. Но няма държава която да е успяла без това. Нема, бре!

[ISTORIK]

Терминът "национална идентичност" е синоним на термините "национално съзнание" и национално чувство".

Националната идентичност на един човек е неговото самоидентифициране и чувството му за принадлежност към една държава или към една нация, чувство, съвпадащо с чувството на група от хора, независимо от това, на чия държава те са граждани, поданици.

Националната идентичност не е вродена черта. Личната национална самоидентичност на даден човек е пряк резултат от присъствието на различни елементи в ежедневието на хората: националните символи (символика на герба, цветове на знамето, девиз, религиозни символи, напр. - форма на кръста, национален химн, флорален символ, кокарда, медали, владетелски/държавен печат и др.), езика, общото минало, общото национално съзнание, кръвните връзки, културата, националните празници, литературата, музиката и песните, кухнята, вестниците, радиото, телевизията и др.

Не трябва да се бъркат националната идентичност, която е чувство, с националността, която е членство, политическо и/или правно (в смисъл на гражданство, на поданство, като например, когато се говори на българско гражданство), или етническо ( в смисъл на езикова, културна, историческа, религиозна или социална общност, например - франкофони (френскоговорещи) и французи. Терминът "национална идентичност", ако не е ясно определен (което често се случва), е семантично аморфно понятие, което включва реални или въображаеми "общи неща" между вярващи в това хора, които (неща) служат за разпознаване на нацията.

Националната идентичност на повечето граждани на една държава или на една нация се усилва когато държавата или нацията е застрашена, например - във военно отношение, от икономическа криза или от природен катаклизъм. Чувството за принадлежност е от съществено значение за нацията когато при някаква заплаха хората се опитват да се обединят със свои сънародници, за да се защитят от общата заплаха. Един пример за това е развитието на тайванската идентичност спрямо китайската идентичност. Много тайванци искат о-в Тайван да не е част от Китай (КНР), негова 23-та област, а да бъде "Република Тайван". Затова те недоволстват от факта, че в паспортите си са записани като "китайци" и "граждани на КНР". Така тайванците са разделени от тази тяхна "криза на идентичността".

Има случаи, когато националната самоличност се сблъсква с гражданската самоличност на даден човек. Например, много от израелските араби се асоциират или са свързани с арабска или палестинска националност, като в същото време те са граждани на държавата Израел, която е в конфликт с палестинците и с много арабски страни.

Интересен е случаят на хората, живеещи в Европейския съюз. Те хем принадлежат на своята нация, хем - на своята национална държава и едновременно с това - и на нещо като наднационална държава - ЕС.

Също така, има случаи, в които националната идентичност на определена група е потисната от страна на правителството в страната, където групата живее. Един такъв пример е в Испания, където под авторитарната диктатура на Фр. Франко (1939-1947) е бил премахнат официалният статут на езиците на баските, галисийците и каталонците. В Испания испанският език е единственият официален език, но много голяма част от гражданите на страната говорят други езици.

Историята, етнографията и филологията се използват, за да бъдат установени националните права на собственост върху териториите, на които различните народи са съжителствали и за които са воювали през вековете. В целия свят наличието (съществуването) на някоя нация се счита за легитимно основание за това, тя да има своя собствена дъържава. Борбите срещу европейските колониални сили са извършени от националноосвободителните движения и всяка претенция да се отцепи територия от земите на някоя колониална държава, на някоя империя, задължително включва обявяването на наличие на специфична нация, потисната от тази империя.

За хомогенизация на националниите държави се прибягва понякога до етническо прочистване (чрез прогонване и/или избиване) на националните малцинства в нея. Или - чрез отриането на факта, че такива малцинства съществуват в рамките на дадена държава, чрез потушаването на искания за регионална автономия, насилствена смяна на личните и фамилните имена, насаждане на чувство на национална принадлежност чрез медийната пропаганда, чрез образованието, културен геноцид.

Историята на народите ясно показва, че формирането на колективна национална идентичност е войнстващо предприятие, включващо политически проект.

Положителният израз на националната идентичност е патриотизмът, а отрицателната е шовинизмът.

Редактирано Август 9, 2013 от ISTORIK

[rumcaiz]

Безкрайно тъпо ми става когато чета историческа документалистика и през 5-6 реда попадам на опити за внушение - колко храбри са едните и колко страхливи и подли са другите. В такива моменти текстът буквално ми олеква, не го вземам насериозно. Ако е роман или филм разбирам, те са затова - да ти насаждат нечия гледна точка. Но ако едно четиво претендира за сериозност, не може да взима страна. Щом чета фактология, искам факти и нищо повече.
Интересно ми е как отсрещната страна – врагът описва същите моменти?
В ситуации в които нашите смели войски предприемат стратегическо отстъпление, а чуждите (предполага се, че не са чак толкова смели) превземат кота след кота, кои са добрите и кои лошите? Обърквам се и не знам патриот ли съм, или предател