Анкета за националната идентичност

[Южняк]

..ационализъм, сепаратизъм, патриотизъм и това да се биеш за родината си, защото иначе няма да имаш родина, са съвсем различни неща, може и да се припокриват в някакви аспекти, но въпреки това си остават различни, а за Хектор ми кажи как е родина на гръцки (не че не знам), после ще продължим обсъждането

това за което пишеш ти и упорито се опитваш да ни наложиш е нещо друго и не е комплексната концепция, която представлява съвременния национализъм, а е инстиктивното делене на свое и чуждо, свои и чужди, инстиктивния стремеж да браним всичко свое от всички чужди

дори и първичния инстикт да е подобен, националзимът при съществуващи национални държави е много, ама много по-софистицирана концепция, тя съдържа история, обосновка и аргументи защо 'ние сме по-добри' и т.н. ... всичко това е облечено във всякакви форми, структурирано и дори изписано на хартия ...

Невски, с чиста съвест ти кликнах + за постинга.Ами точно така е, ей така, както го написа. Всичкото. Точно така е, и това всъщност би следвало да е началото на дискусията. Друг е въпросът дали ще се проведе - съмнявам се. Тази комплекна концепция, национализмът (нарочно пропускам "съвременния", защото такова нещо като съвременен национализъм не съществува) , е изява на инстинктивното деление на свои и чужди, което е вградено у всяко човешко същество, буквално от времената на шимпанзетата, поради което идеята, че "национализмът е рожба на 19-ти век", е грозна, абсурдна гротеска. През 95% от съществуването си като вид - а това е много дълго време, хората живеят в групи обособени на родствен признак, в размер обикновено между 25 и 120 тясно - и кръвно свързани свързани родственика. Това ни е 95-98% от човешката история, утре ще ти го кажа съвсем прецизно колко.Ние - като индивиди - сме изключително фино настроени към живот в група от кръвни родственици - както да живеем във и чрез, така и да умрем за групата. Презз 98% от историята ни обществото, тоциума, общността = племето, в което всички са в тясна кръвна връзка помежду си, споделят идентична култура и имат идентичен светоглед. Това са най-националистическите - в съвременния смисъл на думата - времена на чоявечеството, където делението свой/чужд е изключително остро. Като еволюция, като култура, като обществени правила сме фино настроени към това състояние на обществото, към общество, в което всички сме кръвни роднини. Род. Общество, народ, етнос и племе през 98% от историята ни са взаимозаменяеми понятия. Именно, Невски, всеки век си има своя национализъм, но всички национализми - от този на хектор, - не ми се търси дали е употребил политис или патрис - въпрос на обществено устройство и други неща, които обаче са ирелевантни- национализмът на всеки век се основава именно на този първичен групов инстинкт, без който сме подчовеци. Дали това ще е патриса на хектор или национализма на 19-ти век е въпрос на първо място на демография.

" тя съдържа история, обосновка и аргументи защо 'ние сме по-добри' и т.н. ... всичко това е облечено във всякакви форми, структурирано и дори изписано на хартия ..."

-действително, само че същото се отнася и за античния национализъм, който е много по-добре обоснован от съвременния и никак не е по-малко комплексен. Обосновката "защо ние сме по-добри" е далеч по детайлна - и радикална в античния национализъм, но винаги съществува - без изключение. Не, това ни най малко не е иновация на 19-ти век. Напротив, изобщо не е иновация - точно в това отношение национализмът на 19-ти век е доста по-кротък и умерен от необуздания национализъм на античността, където чуждите са варвари, подчовеци, псевдохора ; изискванията са стриктни - да не го докосваш (египтяните от античен египет), да не сядаш на една маса с него (пак те), да го подминеш от определена посока на улицата - от ляво или отдясно (средновековния Маймонид); в античността индивидите не са изява на себе си, а на племето и на рода, те вървят колективно в епосите - оттам и "израил", "данаиди", "лаертиди", "хеспериди" и каквито си искаш. Респективно родовите вендети са буквално до девето коляно - живее се заедно и се умира заедно, колективно, а "смъртта за родината е най-висшето благо" - независимо дали ще я наречем род, нация, бащиния, отечество и т.н.; смъртта на индивида за родината е път към хероизация, поне при индоевропейците; историята на рода и племето се помни, припомня и записва методдично, пее се, рецитира се, свири се на китара, бие се на барабан и се подскача около нея, регулярно и при всяка възможност; родовете са като свръхсъщества, където индивидът е условност, фикция, племето и особено родът е всичко, единствена реалност; античната война е битка на свръхорганизми - дали родове, дали племена; дали народи. Индивидите са персонификация на родовете, към които принадлежат, а при демографски успех на рода - персонификация на народите, защото народите са преуспели племена, а племената - преуспели родове. Някои успяват чак до там, че си имат собствени държави. Един на сто или дори един на хиляда; Повечето - не. Народите в епосите от бронзовата епоха и надолу са като колективни свръхсъщества, в които генерациите са като чаркове, които като се износят се сменят и родът или народът надживява генерациите, народът е свръхорганизъм, или така е представян - и най-вероятно действително е- в епосите. В тоя смисъл, национализмът на 19-ти век е просветен и скромен, а националъзмът на 20 и 20ви буквално не съществуват. Но, народите са тука. Не съм приключил по постинга ти, утре ще продължа, но още веднъж - ами +, по същество си абсолютно прав тоя път.

!9-ти век е всъщност век на денационализация, на омекотяване на крайносвирепия национализъм на предшестващите векове, като национализмът на античността и особено на бронзовата епоха за съвременния човек би се видял краен, необуздан и чудовищен - и този национализъм наистина е такъв.

Не съм приключил с постинга ти и утре ще продължа.

[Alexander_Nevski]

не съм съгласен

за мен има голяма разлика между полисен патриотизъм (това е коректния термин за това, което беше споменато за Хектор) национализъм от времената на nation state или след възникването на nation state

първата разлика е количествена и тя е в мащаба

има чисто прагматични разлики в това да имаш националистична доктрина, която ефективно да обединява милиони, десетки милиони или стотици милиони, сравнено с патриотичните чувства на хората в някакъв древногръцки полис

мисля, че за всеки е очевидно, че древно-гръцкия полис е много по-хомогенен от САЩ или Германия (даже и през 19 век)

за първи път имаме мащабен патриотизъм по времето на Рим, той обаче е от имперски тип, а не от типа на nation state

за гърците приемливата големина за единица, към която човек може да е патриотично настроен е полисът, което е нещо много по-малко

Редактирано Август 12, 2013 от Alexander_Nevski

[DendroaspisP]

В същността си, понятието е едно и също, независимо дали го измервате в континенти или в градове. "Количеството/размерът" на територията и населението, "засегнати" от това понятие внасят само някои специфики. Ако за базистно понятие се приеме това с някои от спефицифите, това вече е друга работа - уточнете си понятията тогава. До колко един частен случай с оглед на специфична историческа конкретика може да е базистно понятие, това вече е съвсем друг въпрос.

[Alexander_Nevski]

не съм съгласен, че едно племенно делене свои/чужди е същото като национализъм в nation state

не съм съгласен и че патриотизъм, шовинизъм, национализъм, сепратизъм са в съшността си едни и същи понятия

има количествени и качествени разлики, има разлики и от гледна точка на историческата конкретика

първичното делене свои/чужди е вътрешен инстинкт той тръгва от хората нагоре

националистичните доктрини се спускат от горе надолу, т.е. те са държавна политика насочена към широки и често хетерогенни групи хора, на които още от училище се втълпява, че принадлежат към нещо, изглеждащо хомогенно, но всъщност доста изкуствено при внимателен прочит

мисля, че повечето хора, които четат схващат за какво говоря

Редактирано Август 12, 2013 от Alexander_Nevski

[DendroaspisP]

не съм съгласен, че едно племенно делене свои/чужди е същото като национализъм в nation state

не съм съгласен и че патриотизъм, шовинизъм, национализъм, сепратизъм са в съшността си едни и същи понятия

има количествени и качествени разлики, има разлики и от гледна точка на историческата конкретика

първичното делене свои/чужди е вътрешен инстинкт той тръгва от хората нагоре

националистичните доктрини се спускат от горе надолу, т.е. те са държавна политика насочена към широки и често хетерогенни групи хора, на които още от училище се втълпява, че принадлежат към нещо, изглеждащо хомогенно, но всъщност доста изкуствено при внимателен прочит

мисля, че повечето хора, които четат схващат за какво говоря

По първото изречение - това, че не си съгласен не означава, че по същността си, т.е в основата, "национализмът" на един грък от даден полис и "национализмът" на един гражданин на национална държава не са едно и също само защото мащабът е различен (а ти точно това твърдиш в предния си пост). За един римлянин от VI век преди Христа какво е било град Рим? И кога и защо този римлянин става "над"национален в смисъла, в който го ползва част от дискутиращите?

Историческа специфика има и това съм го посочил.

По второто изречение съм съгласен, че те са различни понятия поради различна специфика във всяко едно от тях.

Но, за да водите смислен спор, първо всички участници си уточнете какво ще приемате под базистното понятие "национализъм". Или първо водете спор по понятието с оглед уточняването му. Това е изкуствено съвременно понятие, така че, ако не започнете от тук, все едно си говорите под разрушената вавилонска кула.

[mitaca]

Национализмът е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена нация.^[1][2][3][4] Две водещи перспективи разглеждат въпроса за произхода и основите на национализма. Едната е примордиалистичната
перспектива, описваща национализма като отражение на древните и вродени
еволюционни склонности хората да се организират в отделни групи въз
основа на родство; другата е модернистичната
перспектива, описваща национализма като скорошен феномен, нуждаещ се от
структурните условия на модерното общество, за да съществува.^[5]

Възприемането на дадена национална идентичност в контекста на
историческото развитие, често е резултат от реакция от страна на
влиятелна социална група или групи, неудовлетворени от традиционните
идентичности поради несъответствие между определения социален ред и
опита на хората в рамките на този социален ред. Неудовлетвореността от
това несъответствие води до състояние на аномия,
което националистите търсят да разрешат. Аномията произвежда общество
или общества, реинтерпретиращи идентичността, като запазват елементите,
смятани за приемливи, и отстраняване на елементите, смятани за
неприемливи, за да се създаде унифицирана общност.
Този процес може да е резултат от вътрешни структурни въпроси или от
реакция на съществуваща група или групи спрямо други общности, особено
чужди сили, търсещи контрол върху съпротивляващите се общности.^[6]

Национализмът често ангажира като изразни средства националният флаг и химн, националните герои, и други символи на националната идентичност.

Национализмът се основава на съзнателно съпричастно отношение на
личността към национални ценности, идеали и исторически стремежи,
отстояване на национална идентичност и суверенитет.^[7]

Често това се свързва с убеждението, че дадена етническа група има право на държавност,^[8]
или гражданство на държава, следва да се ограничава до една етническа
група, или че мулти-националността в една държава трябва непременно да
включва правото да изрази и да упражняват националните идентичности дори
от малцинствата.^[9]

Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от
първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено
превъзхожда всички други държави.^[10][11]
Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване
или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена
етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е
свързано с негативно мнение за другите раси и култури.^[12]

От друга страна, национализмът може да бъде представен като колективна идентичност на въображаеми общности, които не са естествено изразени по отношение на езика, расата или религията, а по-скоро представляват социална конструкция от много индивиди, които принадлежат към дадена нация.^[13] Национализмът понякога е реакционен,
за връщане към националното минало, а понякога и за експулсирането на
чужденци. Други форми на национализма са революционни, призовавайки за
създаването на независима държава, като родина за дадена етническа
общност.

Национализмът подчертава колективната идентичност — един „народ“
трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна
национална култура.^[14] Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност.^[15]

Националните знамена, националните химни, както и други символи на
националната идентичност често се смятат за свещени и на тях се гледа
по-скоро като на религиозни, а не на политически символи. Предизвикват
силни емоции.^{[16][17][18][19]} Гелнър и Брюли в своята творба "Нации и национализъм" съпоставят национализма и патриотизма. "Ако по-благородната дума 'патриотизъм' е заменена с 'граждански/западен национализъм', национализмът като феномен е спрял да съществува".^[20][21][22]

Национализмът изиграва изключително положителна роля в ранното
капиталистическо развитие на Европа — чрез силно влияние в посока на
образуване на официални национални езици
и очертаване на ясни културно-икономически граници между народите,
образувайки хомогенна национална среда за бурно развитие на културата,
науката и икономиката.

Национализмът е преди всичко идеология^[23], която включва следните елементи^[24][25][26]:

• Съществуването на нацията. Национализмът постулира, че човечеството, по законите на природата се дели на фундаментални единици — автономни и самодостатъчни нации, които се отличават една от друга чрез набор от определени обективни характеристики.
• Суверенно право на самоопределение. Националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя държава, която трябва да включва в себе си всички членове на нацията^[27]. За всяка постоянна териториално-административна единица политическите граници
  трябва да съвпадат с културно-етническите. По този начин, нацията
  притежава висшата (суверенна) власт над ясно очертана територия, в
  пределите на която живее достатъчно еднородно население.
• Първичност на нацията в държавообразуващия процес. Нацията се явява източник на цялата политическа власт. Единственият легитимен тип правителство е националното самоуправление.
  Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в
  политическия процес. По този начин, национализмът символично се
  приравнява народа с елита.
• Национално самоопределение. Национализмът счита за необходимо единството на езика и културата за цялото население в рамките на административно-териториалната единица. Хората се отъждествяват с нацията заради свобода
  и самореализация. От друга страна, нацията гарантира членство и
  самоидентификация даже на тези, които не се чувстват част от никаква
  друга група^[28].
• Солидарност. Единството се постига за сметка на обединяването
  на хората въз основа на любов и братство, а не чрез налагане на
  определена култура. Важно е членовете на нацията да почувстват ползата
  от солидарността и да действат не поотделно, а заедно^[25], съобразявайки своите усилия със стремежите на другите.
• Нацията като висша ценност. Предаността на индивида към
  националната държава превишава индивидуалните или груповите интереси.
  Задачата на гражданите е да поддържат легитимността на своята държава.
  Укрепването на националната държава е главно условие за всеобща свобода и
  хармония.
• Всеобщо образование. Хората, съставляващи нацията, трябва да имат достъп до образование, което е необходимо за участието в живота на съвременното общество.

Национализмът подчертава различията, колорита и индивидуалността на нацията. Тези отличителни черти носят културно-етнически характер^[28].
Националното самосъзнание способства за идентификацията на
съществуващите външни влияния в областта на културата и за рационалния
анализ на перспективите за продължаващо заимстване от други култури в
полза на своята нация.^[29].

Освен това, национализмът разглежда нацията като еквивалент на индивида, като социологически организъм. Равенството
на хората пред закона, независимо от социалния им статус или произход, е
аналогичен на равенството на нациите независимо от размера или силата
им, от гледна точка на международното право. В представите на
националистите, нациите имат способности или да се чувстват жертви.
Нацията също така обединява настоящето поколение с миналите и бъдещите,
което мотивира хората към пълна отдаденост, до степен, че са готови да
се жертват за нейното спасение.^[30].

Свързани с тази концепция са такива понятия като „национални ценности“, „национални интереси“, „национална безопасност“, „национална независимост“, „национално самосъзнание“ и др.

Макар, че горното се отнася до национализма като цяло, негови
разновидности могат да повдигнат и други идеологически изисквания:
формирането на нацията около определена етническа група (националност),
универсален равен правен статут и др. Поради това, национализмът може да
се раздели на различни типове.

Нашето вики това ржика .

[Frujin Assen]

Горещи поздравления за Южняка, баш така е както си го казал. Само че, този национализъм продължава дори и днес. Космополитите като Невски са малцина и са предимно "хора с възможности", а нормалните хора си остават националисти.

Да спомена и закона на Охо Бохо- Хубаво е когато племе на Охо Бохо яде чуждо племе, лошо е когато чуждо племе яде племе на Охо Бохо.

[mitaca]

Пак опираме до норма и нормалност. Но общо взето това са глупости. Нормалните хора просто са нормални и съвсем не са националисти, освен идиотите. Поне аз от моя не малък опит такъв извод правя. Работил съм и работя с чехи, словаци, поляци и мадяри (словашки), а и българи.

[nik1]

http://ijpor.oxfordjournals.org/content/18/1/127.full.pdf+html

National Pride in Comparative Perspective: 1995/96 and 2003/04

SUMMARY

Levels of national pride vary notably across countries. Dominating the top
third are settlement off-shoots of Europe led by the USA and Venezuela.
European countries are in the bottom two-thirds with ex-Socialist countries
averaging lower than other European nations. The ex-Socialist countries rank
especially low on the domain-specific, national pride measure. East Asian
nations fall in the bottom half with the notable exception of the ex-colonial and
Catholic Philippines.
Changes in national pride have been only moderate from 1995/96 to 2003/04.
Rankings have been fairly stable, especially for general national pride. Absolute
changes have generally off-set one another with most countries gaining a little on
general national pride while losing ground on domain-specific national pride.
The notable gainers on both dimensions, the USA, Australia, and the Philippines,
all experienced terrorist attacks during the intervening period.
National pride also varies across socio-demographic groups. This is especially
true for general national pride. Gender differences are scattered and modest, but
when they appear, men typically express more national pride than women do.
Minority cultures also often have lower national pride than do the majority
group, but there are some notable exceptions (e.g. Muslims in the Philippines
and the Maori in New Zealand). Age-cohort makes a large and almost universal
difference with older generations showing greater national pride. Likewise, the
less educated have more general national pride than the better educated in almost
all countries, but the pattern on domain-specific national pride is weaker and less
consistent.
In turn, general national pride, but not domain-specific national pride, is
related to a more restrictive sense of what makes someone a ‘true’ member of a
nationality: opposition to internationalism and globalization, and negative views
on immigration and immigrants.
National pride is not a simple and unified construct. General national pride
with its nationalistic edge has notably different causes and consequences than the
more nationally-affirming, domain-specific pride. General national pride is more
closely tied to being part of the majority culture of each country and to being part
of earlier cohorts raised in a period when nationalism and patriotism were more
dominant and globalization and supra-national, political integration less
advanced. In turn, general national pride encourages more nationalistic international
and domestic policies. Domain-specific, national pride only weakly follows
these patterns.

Note: The true national member scale asked how important it was for being a true national member to be
native born, a citizen, a long-time resident, a speaker of the main national language, a member of the main religion,
a respecter of the country’s ‘political institutions and laws,’ someone who feels like a member, and having
ancestors from the nation. The multi-lateralism/internationalism scale involved opposition to trade protectionism,
international environmental rules being enforced, and foreigners buying land and support for
domestic TV shows/movies and national self-interest. Pro-globalization included support for multi-national
companies, free trade, international organizations making decisions, the power of international organizations,
increased exposure to foreign popular culture, and the worldwide sharing of information via the Internet.
Favorable views on immigrants included disagreeing that immigrants increase crime and take jobs away and
agreeing that they make the economy better and improve the country with new ideas and cultures.
advanced. In turn, general national pride encourages more nationalistic international
and domestic policies. Domain-specific, national pride only weakly follows
these patterns.
Downloaded from http://ijpor.oxfordjournals.org/ by guest on August 12, 2013

[nik1]

http://doctorat.sas.unibuc.ro/wp-content/uploads/2010/11/Issue2_RossalinaLatcheva_Nationalism.pdf

JOURNAL OF COMPARATIVE RESEARCH IN ANTHROPOLOGY AND SOCIOLOGY
Copyright © The Author(s), 2010
Volume 1(2): 187-215
ISSN 2068 – 0317
http://compaso.ro

Nationalism versus patriotism, or the floating border? National identification and ethnic exclusion in post-communist Bulgaria

--------------------

Авторката се е опитала да намери корелации между

патриотизма (т.н. конструктивен - гордост с демокрацията си, с икономически постижения, със социалната система),

национализма (гордост от култура, спорт, история),

и шовинизма (чувства за превъзходство)

Разграничението не е лично нейно, тя следва вижданията и модела на други автори.

Nationalism versus patriotism: separate sub-dimensions of a general attachment to the nation?

Two issues are worth further examination: 1) the dichotomization of patriotic and nationalistic sentiments as corresponding to discrete concepts of individual attachment to the nation and 2) how the Social Identity-approach can be related to approaches focusing on national identification.
Many scholars have dealt with the problem of a valid theoretical and empirical distinction between nationalism and patriotism and with its consequences for research. In their study on The Authoritarian Personality Adorno et al. distinguished between genuine patriotism which stands for ‘love of country’ and pseudo-patriotism which measures ‘[…] blind attachment to certain national cultural values, uncritical conformity with the prevailing group ways, and the rejection of other nations as out-groups’ (Adorno et al. 1950: 107). Consequently, the so-called Ethnocentrism-scale subsumes three forms of national attachment: nationalism, chauvinism, and patriotism.
As elaborated previously, social identity is defined as ‘[…] that part of an individual’s self concept which derives from his/her knowledge of his/her membership of a social group (social groups) together with the value and emotional significance attached to this’ (Tajfel 1978: 63). According to this definition, individual patriotic and/or nationalistic sentiments may well be seen as specific manifestations of a positive social (collective) identity5, i.e. as specific individual modes of positive national support. The idea of ‘collective goods’ is important for understanding the relationship between the individual and the nation since it links agency and structure (Blank and Schmidt 1997). Organizations, societies, and groups are producing collective goods such as norms, values and habits, state history and constitution, which could serve as a basis for identification either with the nation or with an ethnic group. According to Blank and Schmidt (2003, Blank, Schmidt and Westle 2001), individuals’ nationalism and patriotism (seen as national identifications) can be thought of as consequences of the more general concept of national identity so that both concepts represent specific positive evaluations of one’s own national or ethnic group but imply different social or individual goals. Following this argument, national identity may be seen as a form of a collective identity or collective consciousness, actually as a collective good and thus, if we follow Brubacker and Cooper (2004), a category of practice.
A critique that arises from this debate is concerned with the question whether it is possible to have a positive patriotic feeling that can be clearly distinguished from nationalism. Within the post-national dispute of political culture, we may refer to Habermas’ normative concept of constitutional patriotism or Staub’s constructive
5 We may distinguish between social and collective identity in Brubaker’s sense – social identity may be seen as a category of analysis and collective identity as a category of practice.
Journal of Comparative Research in Anthropology and Sociology, Volume 1, Number 2, Fall 2010
192
patriotism as to identification with the principles of the constitution and the liberal state. In this sense patriotism is based more on universal humanistic values than on identification with history or culture (Bar-Tal and Staub 1997, Habermas 1992, Kosterman and Feshbach 1989). Democracy, republican values, and human rights are also inherent to the concept of constructive patriotism. Habermas’ concept of constitutional or democratic patriotism is based mainly on shared values and on a rational set of norms which, he believes, can exclude nationalism from the political arena throughout Western Europe.6
Cohrs (2004, 2005) argues that patriotism as such is neither good nor bad. Rather its consequences depend on the values and the norms by which national identity is subjectively defined. According to Bauman, ’[…] it is the nature of sentiments and passions and their behavioural and political consequences that count and affect the quality of human cohabitation, not the words we use to narrate them’ (2000: 175). Bauman looks at patriotism as the sentiment that is more likely to facilitate integration policies toward minorities and migrants, while nationalism has been associated with isolation, deportation or ethnic cleansing (ibid). Although the distinction between patriotism and nationalism remains for Bauman mainly rhetorical, this difference tends to reach beyond mere rhetoric into the realm of political practice and individual’s behaviour.
Several studies revealed empirical evidence that different manifestations of national identification have varying effects on discriminatory behavior towards out-groups. Nationalism and patriotism are referred to as individual attitudes that differ in type and strength of affection for the nation and in their relation to ethnic exclusion. Nationalism is characterized by blind support for the nation and feeling of national superiority whereas constructive patriotism as a counter-concept to nationalism (Blank and Schmidt 2003) is based on republican values and includes critical loyalty towards the in-group (nation). Further, nationalistic sentiments correlate positively with chauvinistic views and with derogation of out-groups. Constructive patriotism on the contrary does not correlate or correlates negatively with ethnic exclusion.
To summarize, the differentiation between nationalism and patriotism as assumed in several theoretical approaches still needs more substantive and empirical examination e.g. in different contexts and at different time points.7 Next, the discussed conceptual distinction between nationalistic and patriotic sentiments (as two specific forms of individual’s positive evaluation of the nation) and their differential relation to ethnic exclusion is analysed for post-communist Bulgaria at two points in time. In the following a short description of the data precedes the presentation of the conceptual model that has been deduced on the basis of the literature discussed above. Subsequently, the applied measurements are going to be described and a summary of the hypotheses that are tested is provided. A critical discussion of the results concludes this article.
6 For critical discussion of Habermas’ concept of constitutional patriotism see (Breda 2004) and (Calhoun 2002).
7 Regarding nationalistic versus patriotic sentiments in East-Central Europe see e.g. Weiss and Reinprecht (1998).

Data
The data for the following analysis is adapted from the 1995 and 2003 modules of the International Social Survey Programme (ISSP) for Bulgaria.8 Both modules focus on national identity and ethnic exclusion and most of the items were replicated in both years. The representative surveys were carried out among nation-wide samples of adults and correspond to two cross-sectional data sets for Bulgaria.9 Among others, the questionnaire includes a set of questions designed to measure national attachment and attitudes towards immigrants and minority groups. Since the discussion deals with attitudes towards minorities, the analysis is restricted to the ethnic group of the Bulgarians, which are the majority in the country. The total sample size for 1995 is 1,005, the actual sample size for the group of ethnic Bulgarians amounts to 927 (83.9 per cent of the total); for 2003 the total sample size is 1,069, the sample size for the group of ethnic Bulgarians is respectively 921 (86.2 per cent of the total).

Редактирано Август 12, 2013 от nik1

[Frujin Assen]

Не се и съмнявам, че в средите в които движи Невски например (а и други хора) е нормално да си космополит. Сред други среди обаче (смея да твърдя далеч по многобройни) патриотизма е нормалността, а космополитизма не.

[Alexander_Nevski]

По първото изречение - това, че не си съгласен не означава, че по същността си, т.е в основата, "национализмът" на един грък от даден полис и "национализмът" на един гражданин на национална държава не са едно и също само защото мащабът е различен (а ти точно това твърдиш в предния си пост). За един римлянин от VI век преди Христа какво е било град Рим? И кога и защо този римлянин става "над"национален в смисъла, в който го ползва част от дискутиращите?

Историческа специфика има и това съм го посочил.

По второто изречение съм съгласен, че те са различни понятия поради различна специфика във всяко едно от тях.

Но, за да водите смислен спор, първо всички участници си уточнете какво ще приемате под базистното понятие "национализъм". Или първо водете спор по понятието с оглед уточняването му. Това е изкуствено съвременно понятие, така че, ако не започнете от тук, все едно си говорите под разрушената вавилонска кула.

моля без поучителен тон

понятия като национализъм и нация са сложни и нямат общоприета дефиниця, всъщност има много дефиниции и много виждания по въпроса

спор има за някои неща и например с теб мога да поспоря до дупка, че има огромна разлика между нещо, което върви от хората нагоре към племето/града/държава (първичното разделение свои/наши), нещо което върви отгоре надолу като съвременния национализъм ( с всичките му химнове, гербове, епоси и учебници по история) и принудителния патриотизъм, при който ако не се биеш за страната си, нито нея нито теб ще те има утре, респективно се биеш със зъби и нокти, защото нямаш избор

ако не можеш да направиш разлика между трите, няма кой да ти помогне

Не се и съмнявам, че в средите в които движи Невски например (а и други хора) е нормално да си космополит. Сред други среди обаче (смея да твърдя далеч по многобройни) патриотизма е нормалността, а космополитизма не.

тия други среди сме ги виждали и в тях основно упражнение е 'пре.би държавата', демек укривай осигурвоки, данъци и ДДС

цялата БГ провинция е така, икономика базирана на кеш и натурална размяна

трудно мога да асоциирам някой, който се упражнява в това да прецаква собствената си държава ежедневно в продължение на години с патриот

иначе, че се палят за турците или че скачат като бълагрия спечели някой мач, да вярно е, ама това е комплексарщината на някой, който като няма за какво да се радва в собствения си живот и търси кусури в турците/комунистите/прехода или се асоциира с постижения, с които няма нищо общо, като например, че създателят на компютъра бил българин (колко е вярно това е друг въпрос)

Редактирано Август 12, 2013 от Alexander_Nevski

[Lanos]

Горещи поздравления за Южняка, баш така е както си го казал. Само че, този национализъм продължава дори и днес. Космополитите като Невски са малцина и са предимно "хора с възможности", а нормалните хора си остават националисти.

Да спомена и закона на Охо Бохо- Хубаво е когато племе на Охо Бохо яде чуждо племе, лошо е когато чуждо племе яде племе на Охо Бохо.

Глупости. Нито съм космополит, нито имам големи възможности, но не съм националист. Впрочем що не напишеш най-накрая какво е това национализъм според тебе и в какво се изразява, защото масово се смесват понятия като държава, национална държава, нация, народ, национализъм, патриотизъм и т.н. То накрая излезе, че вендетата между два рода също може да е проява на национализъм... направо абсурд :D

[Frujin Assen]

Ако не се лъжа, точно тези хора не са от твоите среди, тоест, ти сам признаваш, че там има патриотизъм който на теб ти е чужд понеже сте социално различни. Може ли тогава да се каже, че патриотизма е разпространен предимно сред по бедните слоеве от населението?

[Alexander_Nevski]

Ако не се лъжа, точно тези хора не са от твоите среди, тоест, ти сам признаваш, че там има патриотизъм който на теб ти е чужд понеже сте социално различни. Може ли тогава да се каже, че патриотизма е разпространен предимно сред по бедните слоеве от населението?

има разлика между патриотизъм и простотия нали

това някой да пука с пистолет по улицата след като е изпил половин кило ракия, защото стоичков е вкарал гол или 'господ е българин', патриотизъм или простотия е?

Редактирано Август 12, 2013 от Alexander_Nevski

[Skubi]

има разлика между патриотизъм и простотия нали

това някой да пука с пистолет по улицата след като е изпил половин кило ракия, защото стоичков е вкарал гол или 'господ е българин', патриотизъм или простотия е?

Простотия.

[Alexander_Nevski]

има 3 концепции, които са враждебно настроени спрямо национализма

1) универсалистката етика и морал - ние сме преди всичко хора и част от човечеството, а после граждани на някаква държава

2) религиите - например, ние сме преди всичко християни, а после българи

3) социалното класово разделение и мобилността, особено по-мобилната част от upper middle class и higher class, които пък имат финансови мотиви да са мобилни и непатриотични - пример около 100-200 хиляди французи около Kensigton и Knightsbridge изнесли парите и живота си от данъчно враждебната френска родина

[DendroaspisP]

моля без поучителен тон

понятия като национализъм и нация са сложни и нямат общоприета дефиниця, всъщност има много дефиниции и много виждания по въпроса

спор има за някои неща и например с теб мога да поспоря до дупка, че има огромна разлика между нещо, което върви от хората нагоре към племето/града/държава (първичното разделение свои/наши), нещо което върви отгоре надолу като съвременния национализъм ( с всичките му химнове, гербове, епоси и учебници по история) и принудителния патриотизъм, при който ако не се биеш за страната си, нито нея нито теб ще те има утре, респективно се биеш със зъби и нокти, защото нямаш избор

ако не можеш да направиш разлика между трите, няма кой да ти помогне...

Няма поучителен тон, ами безплатно ти давам съвет как се води научна дискусия.

А това за "принудителния патриотизъм" е много оригинално понятие, което въвеждаш. За да спорим, обаче, би ли дал дефиниция, би ли обяснил елементите й и прочие? Тогава, ако открия според мен, слаби места в определението и аргументацията му, може и да спорим. Но, да си чеша езика - не виждам смисъл, а и нямам време.

[Skubi]

Няма поучителен тон, ами безплатно ти давам съвет как се води научна дискусия.

А това за "принудителния патриотизъм" е много оригинално понятие, което въвеждаш. За да спорим, обаче, би ли дал дефиниция, би ли обяснил елементите й и прочие? Тогава, ако открия според мен, слаби места в определението и аргументацията му, може и да спорим. Но, да си чеша езика - не виждам смисъл, а и нямам време.

Когато сърбите събират мъжете от унгарските села във войводина и ги пращат в югославска униформа за да се бият и унищожат унгарските села в хърватско.....

Редактирано Август 12, 2013 от Skubi

[Alexander_Nevski]

Няма поучителен тон, ами безплатно ти давам съвет как се води научна дискусия.

А това за "принудителния патриотизъм" е много оригинално понятие, което въвеждаш. За да спорим, обаче, би ли дал дефиниция, би ли обяснил елементите й и прочие? Тогава, ако открия според мен, слаби места в определението и аргументацията му, може и да спорим. Но, да си чеша езика - не виждам смисъл, а и нямам време.

не мисля, че точно на мен можеш да ми даваш съвети за научни дискусии

[glishev]

А не е ли най-добре да си едновременно патриот и космополит... без да си нито шовинист, нито безродник Просто и своят, и чуждите народи си имат и добри, и лоши черти. И това трябва да се приема спокойно.

[DendroaspisP]

не мисля, че точно на мен можеш да ми даваш съвети за научни дискусии

Защо? Ти за безгрешен и всичкознаещ ли се имаш?

И очаквам определението, за което помолих по-горе. След като нямаш нужда от съвети, значи знаеш много добре какво и как очаквам да представиш с оглед на дискусията.

[Alexander_Nevski]

Защо? Ти за безгрешен и всичкознаещ ли се имаш?

И очаквам определението, за което помолих по-горе. След като нямаш нужда от съвети, значи знаеш много добре какво и как очаквам да представиш с оглед на дискусията.

знам много добре как се води научна дискусия, защото редовно ми се налага да водя такива

както и съм напълно наясно, че преди един спор докато не са уеднаквени базисните понятия и дефиниции лалянето може да продължи до безкрай

в реалността обаче има ограничения и нищо не е идеално, първо самият форум не предразполага към такава структура (няма да навлизам в подробности защо), второ, както няколко пъти писах, национализмът е сложно понятие и няма една общоприета дефиниция, същото важи и за патриотизма

с оглед на това, можеш да продължиш да си чакаш

[ISTORIK]

За каква форумна структура става дума? С какво форумът пречи на дискусиите, какви ограничения налага той?

[Alexander_Nevski]

За каква форумна структура става дума? С какво форумът пречи на дискусиите, какви ограничения налага той?

опитът ми ясно показва, че за да може да прокараш една общоприета дефиниция в каквато и да било икономическа тема, следват дни безсмислен труд да убеждаваш някой дали това е така или не, който те залива със спам, демагогия и невярна интерпретация на факти

затова и повече не си губя времето с такива работи особено в теми, които са свързани с хуманитарни дисциплини или политика и съвремие