Какво ни струва да построим ОБТ

[Frujin Assen]

Китайските опити за да създадат Основен Боен Танк през 60 те и 70 те.

Често се счита, че историята на второто поколение серийни китайски танкове започва в края на 60 те с Даманския инцидент. Както е известно тогава китайците извадили от водата съветския Т-62 и осъзнали слабостите на своите основни танкове type 59. Реално нещата не стоят точно така. Още в средата на 60 те някой военнослужещи от танковите войски и от промишленоста започнали да осъзнават изоставането на Китай в създаването на нови танкове. Всички програми по създаване на тежки танкове се проваляли, а тип 59 постепенно остарявал. Именно тогава била започната работа по темата "122". Работата се водела бавно и почти без държавна поддръжка. По пллановете се получавал обикновен тип 59, но с ново 122 мм оръдие (в чиято основа стояло съветското М-62, вероятно с намаленалена дължина и изменен затвор) и усилена броня.

След завършване на изпитанията на Т-62 в март 1970 накрая било решено да се започне проектиране на танк от второ поколение. Почти веднага сред инжинерите настъпил разрив. Едни считали, че успеха е скрит в гладкостволното оръдие, и е достатъчно то да се постави на добрия стар тип 59. Други обаче считали, че само оръдието не е достатъчно и трябва да се изкопира целия танк. Военните изслушвайки и двете страни решили да се застраховат и дали пари и за двата проекта. Така стартирали два проекта wz 121 (тип 59 с гладкостволно оръдие) и wz 122 (съвършенно ново копие наТ-62).

В отличие от простата модернизация -wz 121, където се придвиждало само ново оръдие, от wz 122 се изисквало много повече. Всъщност, той следвало да стане пробив и да надмине всичките си конкуренти. И така, китайските военни искали; 115 мм гладкостволно оръдие като на Т-62, към това оръдие нови боеприпаси, включително ракети, родиолокационен нощен прицел, нови прибори за нощно виждане, нов двигател, увеличение на скорострелността, нисък разход на гориво, възможност за монтиране на спомагателни електромотори, увеличена защитеност на танка посредством копиране формите на Т-62 и използване на многослойна броня, увеличена защитеност на танка отстрани, малокалибрено зенитно оръдие, система за противоатомна защита, защита от химическо и бактериологично оръжие, пневматично окачване с изменяем клиренс и много друго. Накратко, китайските военни искали идеалния танк, при това го искали до края на годината.

Първите проблеми възникнали с оръдието. Китайците не успявали да пуснат в производство копие на 115 мм гладкоцевно оръдие, копие на това от Т-62. Във връзка с това се разглеждали разни варианти-например поставяне на 122 мм нарезно оръдие, да се свали оръдието от Т-62 за изпитанията, или да се чака своето оръдие. За щастие към есента на 1970 китайците все пак копирали 115 мм оръдие и могли да го поставят. Обаче имало един проблем-от него не можели да се изстрелват ракети, едно, че това изискване се оказало твърде сложно за артилерийските заводи, второ ракети така или иначе също нямало. Тъй като за китайците да нарушат заповед на началството е немислимо, те постъпили просто. ТЗ изисква ракети? Ами тогава ще поставим противотанкови ракети в отделни контейнери управлявани отвътре.

Възникнали и други проблеми-например зенитното оръдие. По план това трябвало да е 20 мм автоматично оръдие, но производството му се оказало прекалено сложно за китайската промишленост. Било решено да поставят сдвоена 12,7 мм картечница, лицензно съветско копие управлявана от танка.

В края на годината работите по сглобяването на опитния екземпляр били завършени. Формата на корпуса и купулата били почти напълно копирани от Т-62, освен едно нововъведение-надверижните сандъци били превърнати в част от конструкцията сандъци от бронирана стомана, едно за допълнителна защита, второ като място където танкистите да слагат едно-друго. Двигателя от 700 к.с. бил собствена конструкция. Въоражението китайско копие на 115 мм гладкоцевно оръдие 2А20, 4 пускови установки за противотанкови ракети, сдвоена 12,7 мм картечница. На танка се използвала пневматично окачване с изменяем клиренс, хидравлическа скоростна кутия и устройства за управление. Екипаж-4 човека.

През януари 1971 били сглобени първите два прототипа. Въобще скоростта с която били изготвени толкова революционни за китайската промишленост машини поразява. Но за всичко трябва да се плаща. Заплатил и wz 122-на испитанията на машината се чупело всичко което може да се счупи. Оръжейната система, окачването, двигателя, системата за управление-всичко. Очаче китайците упорито поправяли и продължавали испитанията. Машината била изпитвана повече от две години, до края на 1973. В хода на изпитанията били изминати над 3000 км. Като цяло данните от изпитанията били етапни, твърде много било изпитвано за пръв път. Но да се приема на въоражение толкова сурова машина нямало смисъл и от проекта wz 122 се отказали.

Но не съвсем. През 1974 била сглобена опитната машина wz 122-1 (или (wz 1221). Това била същата машина, но в по просто изпълнение. От извращенията във вид на пневматично окачване, ракетни установки, сдвоена картечница се отказали. Бил поставен по надежден двигател с мощност 650 кс, вече по надежно копие на 2А20. Но и това не помогнало, машината си останала ненадежна и скъпа. След кратки испитания се отказали и от wz 122-1.

И така времето минавало. Преминала и завършила култерната революция-окончателно довършвайки конструктурската мисъл в Китай. Отношенията със СССР все повече се влошавали-скоро при разработка на оръжия ги противопоставяли не на запададните образци, а на съветските. Занимавали се и с бронетехниката. Независимо от закриването си програмата 122 живеела, и даже се превърнала в обща програма по разработка на перспективен ОБТ.

Тук е мястото да се разкаже накратко за програмата wz 121. Както се каза, по нея на добрия стар тип 59 мислели да поставят гладкоцевно оръдие от Т-62. Първоначалната идея се провалила, понеже заради конструктивни особености се оказало невъзможно вмъкването на 115 мм гладкостволно оръдие в куполата. Било взето соломоновско решение, гладкоцевното оръдие било преоразмерено като 100 мм, и успяло да влезе в куполата. На новия танк тип 69 били вложени и други елементи от Т-62, например лазерен мерник, СУО (Система за Управление на Огъня), нощен мерник и други елементи. Били произведени 150 броя, когато се оказало, че произведените в китай гладкоцевни оръдия поради лошо качество на производство имат по лоши характеристики даже от родното оръдие на тип 59.

В средата на 70 те се опитали да проведат модернизация на тип 69, като поставят на него купола от wz 122. Машината нарекли wz 122-3 или wz 1223. За провеждане на испитанията на шаси на тип 69 била поставена купола без оръдие. При успех мислели да я въоражат с гладкоцевно оръдие или противотанкови ракети (подобно на ИТ-1 Дракон).

Но на изпитанията машината не се представила добре. По тежката купола претоварвала шасито на тип 69, поради което машината загубила от подвижността си. По малкия погон на куполата довел до прекомпановка на вътрешното отделение, което направило работата на екипажа много по трудна. Въпреки това, програмата била счетена за успешна и работата по нея продължила, макар самия танк wz 122-3 да бил признат за безперспективен и изпратен в музея в Пекин. Много от инжинерните решения на wz 122-3 по нататък били използвани при танка тип 80.

Било 1978 година. До китайските военни дошли вести, че у вероятния противник- СССР се е появил танк, който свежда всичката китайска бронетехника на 0-а именно Т-72. Китайците не могли да му отговорят с нищо, страната била отслабена от културната революция и изостанала от другите държави с 10-15 години. За противоборство с Т-72 било нужно срочно, със собствени сили да се изработи танк. Като пример за подражание бил избран немския леопард-2. Танкът трябвало да е готов за изпитания до края на 1978 и работата закипяла. Проекта бил наречен wz 122-4 или wz 1224.

За съжаление китайските инжинери не могли да дадът нищо свое като конструкция. Пътя за копиране на съветската техника бил закрит. Но тук на помощ дошъл запада, с когото тогава били установени топли отношения. В танка поставяли всичко до което могли да се докопат. 120 мм оръдие купили от израелците, само поставили на него свой ежектор, двигателя Maybach MB8V331TC41 купили в Западна Германия. Окачването било копирано от пакистанските М-47 и М-48 (американски танкове доставяни в Пакистан). Даже формата на корпуса и куполата напомняли за леопард 2, избран като модел. От танка, както и от предшественика му wz 122 се искало да бъде поседен писък на модата. Той трябвало да има компютаризирана СУО, автомат за зареждане, добра зашита против ОМП и прочее. В началото на 1979 wz 122-4 бил готов за испитания.

Още в процеса на разработка възникнали множество проблеми-така и не могли да произведат качествено 120 мм оръдие, а ползвали сглобено на ръка. Не им се отдало и да се оправят с автомата за зареждане, той постоянно се чупел. Понеже не бил готов двигателя произведен в Китай сложили купен в Германия, който заради несъответствието на много възли и детайли работел ужасяващо зле. Поради липсата на рационални наклони на бронелистовете (копирали леопард-2) защитата била малка. Наложило се да поставят снемаеми бронелистове.

На испитанията машината се показала просто ужасяваща. По подвижност и защитеност била даже по зле от стария тип 59. Допълнителните бронелистове утежнявали танка, но давали малко защита. Гориво разходвал като за 3 машини и с една зарядка можел да изминава едва 100 км. Автомата за зареждане просто не работел и заклинвал постоянно. Точността била усасяваща, основно заради суровото СУО, но и оръдието помагало. При това танка се получил скъп и невъзможен за масово производство.

Проекта wz 122-4 бил закрит, а танка отправен за доработка, предстояло да се усилва бронезащитата и подвижността.

Модернизацията била въплатена в проекта wz 122-6 или wz 1226. Той се отличавал с напълно нова лята купола и вече 12 цилиндров двигател MB12V150 (предишния бил 8 цилиндров) със същата мощност-1000кс. Но и тези промени не довели до нищо. След кратки изпитания и тази машина била призната за бесперспективна и закрита.

Все пак наработките били използвани в проектирането на нов танк, замисления като експортен Storm І. Корпуса взели от тип 88 (лицензна версия на Т-72 придобита в края на 80 те). Окачването било старото, американско, само веригите сменили със съветски. След пълния провал с производството на 120 мм гладкостволно оръдие там поставили 105 мм нарезно L-7 (стандартно танково оръдие на НАТО, купено от Австрия). На машината бил приспособен автомат за зареждане от Т-72. Двигателя бил 12 цилиндров 12150L7BW с мощност 730 кс, яваващ се версия на съветския В-54. Купулата била съвсем нова, със сменяеми модули запълнени със специални противоснарядни напълнители.

Машината била малко или повече надежна и готова за серийно производство, но купувачи не се намерили.

В началото на 80 те китайската танкова промишленост навлязла в нови времена. През 1984 бил пуснат в масово производство танка тип 79. Той представлявал тип 69 с монтирано оръдие Л-7 и СУО от английската фирма маркони. Той послужил и като база за тип 80 който бил готов през същата 1984. Тип 80 по същество бил леко променен корпус на тип 69 с купола от тип 79.

Той също бил признат за етапен танк и не влязал в производство. В края на 80 те Китай закупил от СССР лиценз за производство на Т72, които и се явило края на опитите без съветска помощ със собствени сили да бъде произведен ОБТ.