Интересни новини от икономическо-финансовата сфера

[Антон Батбаянов]

Бързите кредити - лесни за взимане и трудни за връщане

Прочети повече на: http://profit.bg/news/Burzite-krediti---lesni-za-vzimane-i-trudni-za-vrushtane/nid-111307.html

Справка на една от активните в момента компании сочи, че ако изтеглим 800 лв. за четири месеца, ще трябва да връщаме по 330 лв. месечно, или общо 1320 лв., или повече от 500 лв. повече.

Един от малкото сайтове с калкулатор пък сочи, че ако вземем 399 лв. за 30 дни, ще трябва да върнем над 520 лв. Честито, това прави над 30% лихва за един месец.

В същия сайт прочетох мнения от една госпожа, която е заложила апартамента си и е взела 35 000 лева от подобна фирма за да отвори салон за красота. Не могла да го изплати и загубила апартамента си. Сега се е депресирала и отчаяла от живота. В сайта на фирмата от която е взела кредита има калкулатор. Ако вземеш 35 000 лева за максималния срок - 8 години, ще трябва да върнеш малко над 100 000 лева, или три пъти повече.

Общо взето картинката ми прилича на свободно плуващи акули, финансови в случая, от които по-умните успяват да се опазят, но една част от хората не успяват. Не е ли задължение на държавата да пази не само физическото здраве на народа си - от акулите в морето, а и финансовото му здраве - от финансовите акули?

[Lanos]

Не е ли задължение на държавата да пази не само физическото здраве на народа си - от акулите в морето, а и финансовото му здраве - от финансовите акули?

Оставам с впечатление, че повечето българи искат "държавата" да се грижи за здравето ни, финансите ни, образованието ни, работа да ни намери, да отгледа децата и старите ни родители. Според мен имаме голям проблем...

[Skubi]

Оставам с впечатление, че повечето българи искат "държавата" да се грижи за здравето ни, финансите ни, образованието ни, работа да ни намери, да отгледа децата и старите ни родители. Според мен имаме голям проблем...

Незабавно трябва да консултират с лекър или аптекаря си....

[glishev]

Оставам с впечатление, че повечето българи искат "държавата" да се грижи за здравето ни, финансите ни, образованието ни, работа да ни намери, да отгледа децата и старите ни родители. Според мен имаме голям проблем...

Чудесно казано

Разбира се, държавата не може да няма никакви социални ангажименти и не бива да се управлява като корпорация. Но и не бива да се превръща в патерица. Частната инициатива, свободното коопериране на дребни и средни собственици - ето такъв може и трябва да бъде гръбнакът на нашата страна.

[Антон Батбаянов]

Нека говорим общо, а не конкретно за България.

Държавата не е ли създадена именно от народите за да им служи, помага, закриля? Иначе ако приемем бойния вик "всеки сам за себе си", държавата ще стане нещо ненужно.

Ролята на държавата е не да дава на готово, а да създава условия. В момента не е ли държавата създала условие по-неразмишляващите, по-незапознатите или както искате ги наречете, да се ловят на въдицата на лихварите?

[glishev]

... не е ли държавата създала условие по-неразмишляващите, по-незапознатите или както искате ги наречете да се ловят на въдицата на лихварите?

Мисля, че ти сам намери отговор на своя въпрос. Боя се, че неразмишляващите винаги ще бъдат такива. Каквито и права или условия да бъдат създадени, те винаги ще бъдат създадени именно от размишляващите. И винаги ще остават неясни за неразмишляващите. А част от неразмишляващите (да я наречем "мрънкащите") винаги ще иска още и още нови промени, но никога няма да си направи труда да се запознае с вече извършеното. Не ме разбирай погрешно, не защитавам статуквото (определено не). Но си давам сметка, че е пълно с хора, които не само не знаят какво става, но и никога няма да се опитат да разберат.

Колкото до това дали да говорим за България или по-общо - е, аз вярвам, че човек трябва първо да гледа в собствената си паница. България е нашата обща съдба и тъкмо за нея трябва да ни е грижа на първо място. Що се отнася специално до политиката и икономиката, светът би трябвало да ни интересува най-вече толкова, колкото можем да научим от него нещо, което да ни е в полза тук и сега. Не подценявам чисто теоретичния интерес (защото и той може да се окаже много полезен), но и не обичам празните приказки.

[КГ125]

Мда, в случая държавата има място за намеса. Тези структури използват нуждата и неопитността.

Затова някога, през 30-тте, у нас е имало един закон. Много кратък.

Наричал се е Законъ против лихвоимството. Този, който даде кредит с лихва, по-голяма от определен пункт на лихвата на БНБ, отива в затвора за 6 месеца. Кредитът му автоматично се намалява до законовия максимум.

Също и за този, който използва притесненото положение на длъжниците...

Простичко нещичко, а каква работо върши:

ЗАКОНЪ противъ лихвоимството

Утвърденъ съ указъ № 80 отъ 15.04.1927 г., обн., ДВ, бр. 22 отъ 30.04.1927 г., в сила от 1.05.1927 г., изм. и доп., бр. 291 отъ 31.03.1931 г.

Чл. 1. (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г. *) Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения отъ закона максимумъ на договорната лихва (чл. 5, алинея 2), наказва се съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.

Виновниятъ може да бъде лишенъ и отъ правата, посочени въ чл. 30, п. п. 1 - 3, 5 и 6 отъ наказателния законъ.

Забележка: Не се счита превишенъ позволениятъ лихвенъ процентъ, когато лихвата се предплаща.

Чл. 2. Съ посоченото въ чл. 1 наказание се наказва и оня, който съ знание служи за посредникъ при извършване на престъплението по същия членъ.

Чл. 3. Който извършва посочените съ чл. чл. 1 и 2 престъпления по занаятъ или като рецидивистъ, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ до три години и съ глоба отъ 10.000 до 100.000 лева.

Чл. 4. Когато посочените въ чл. чл. 1, 2 и 3 престъпления са извършени отъ името на дружеството, то наказанието се налага на лицата, които са разрешили извършването на сделката.

Когато същите престъпления са извършени отъ прокуристъ или пълномощникъ, то наказанието се налага освенъ на непосредствения извършитель, също и на господаря, отъ името и съ знанието на когото е било извършено наказуемото деяние.

Чл. 5. (Измененъ: 3. отъ 30 юний 1933 г. *) Законната лихва по граждански и търговски дела е 8% годишно, а договорната лихва не може да надминава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 3 единици, освенъ ипотечната, която не може да бъде по-голяма отъ законната лихва.

Забележка. Дава се мандатъ на Министерския съветъ да намали размера на лихвата до 8% по ипотечните заеми на Българската ипотекарна банка.

Тази наредба се прилага и за всички съществуващи при влизането на настоящия законъ въ сила задължения, лихвата на които следъ тая дата не може да надминава предвидения въ нея процентъ.

(Нова ал.: 3. отъ 12 мартъ 1935 г.) По краткосрочните (до шесть месеци) заеми, сконтовите кредити, кредити срещу депо на портфейлъ, текущите сметки и други такива заеми, макаръ и гарантирани съ ипотека, законната лихва е равна на предвидената въ ал. I договорна лихва (не може да надминава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 3%).
) Старъ чл. 5 (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Законната лихва по граждански и търговски дела е дванадесеть на стоте годишно.

Договорната лихва не може да надвишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 5 единици.

Чл. 6. Непозволениятъ размеръ на лихвата може да се доказва или предъ гражданския съдъ, чието решение, съгласно чл. 21 отъ закона за углавното съдопроизводство, е задължително за углавния съдъ, или пъкъ направо предъ углавния съдъ, чиято присъда, съгласно чл. 22 отъ закона за углавното съдопроизводство, е задължителна за гражданския съдъ.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Давностьтъ за изключване преследването на престъпленията по настоящия законъ, както и давностьта за погасяването на исковете за повръщане на незаконни лихви, е същата, която важи за диренето на лихва отъ дължими суми.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Заплатени отъ длъжника или пресметнати му съ негово одобрение лихви, по-високи отъ позволените отъ законите, за времето отъ 1 януарий 1920 година, до влизането въ сила на закона противъ лихвоимството (27 априлъ 1937 г.) подлежатъ на повръщане, освенъ, ако кредиторътъ докаже, че при уговарянето или одобрението имъ не е използувалъ стесненото положение или неопитностьта на длъжника.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) По заведени вече дела за повръщане на подобни лихви ищецътъ - длъжникъ има право да иска прекратяването на делото безъ съгласието на ответника и безъ заплащане на последния разноски по делото, а кредиторътъ, страна по непрекратените дела, има право да представи доказателства за възраженията си по алинея първа.

Чл. 7. Тоя законъ влиза въ сила на 1 май 1927 г., като по отношение лихвения процентъ, посоченъ въ чл. 1, се прилага отъ 1 януарий 1920 год., и отменява всички други законоположения, които му противоречатъ.

Просто, ясно и справедливо.

Имало е също и Закон за забрана на верижните договори - т.е. пирамидите, и други такива, които са вкарвали търговската дейност в морални рамки.

Редактирано Август 28, 2013 от КГ125

[Антон Батбаянов]

Добре, да предположим, че една определена част от народа е умна, интелигентна, запознава се с условията, прави си сметката и т.н. Обаче една част от същия тоя народ е по-уязвима. В задавчата се пита държавата, ако предназначението й е да се грижи за добруването на гражданите си, не трябва ли да създаде закони, които да ограничат възможността тази група, пък и останалите граждани, да не попадат така лесно във финансови капани? Какво общество сме ако остави, че не помагаме на по-уязвимите, ами направо ги експлоатираме до последна капка кръв?

[КГ125]

Определено трябва - нещо повече, емпириката показва, че там, където се ограничава лихварството, пирамидите и изобщо спекулативния бизнес, имаме икономически подем.

[Антон Батбаянов]

КГ125, добро попадение. 12% максимална годишна лихва. Въпреки, че и това е много, пак не е както сега. Интересно дали е било забранено отнемането на фермата ти ако не успееш навреме да си внесеш вноските? Това не е опростяване на заема, а политика по опазване на селското стопанство живо. Естествено селянина ще си върне заема, но по-бавно. Иначе сега след кризата банките са взели на доста хора фермите, не само в България. Понеже банката иска да има кеш, а не собственост, пуска фермата на доста по-ниска цена и така понякога дори след продажбата й, на фермера се налага да доплаща за изплащане на целия заем...

[Atom]

Единственият пропуск на държавата в случая е, че кредитите в размер до 400 лева не са обект на Закона за потребителския кредит. При тях няма задължение за съобщаване на ГПР. Кредитните институции се възползват от случая и товарят много яко. Например Нет Кредит отпуска кредит от 399 лева за 30 дни при ГПР 2572%.

ФрешКеш отпуска същата сума, за същия срок, при ГПР само от 1647% и т.н.

Не съм сигурен обаче, дори и фирмите да са задължени да съобщават ГПР, дали на клиентите на тези дружества тази информация ще им говори нещо.

[Антон Батбаянов]

Има и още едно нещо. В момента вървим към американския начин на живот. Заеми за телефонче, за кола, за екскурзия и т.н. Живот на заем. Банките най го обичат това.

Отивам да си вадя лична карта преди 2 години и ми казват иди до ето онова гише и внеси парите. Гишето е на райфайзен банк, таската 5 лева! Защо? Вместо банката да я някоя държавна или общинска. Тия всичките ни висшисти една дори банка ли не могат да управляват?

[ISTORIK]

Във финансови капани, в лапите на небанковите финансови институции, на колекторските (събираческите) фирми и на телефонните измамници попадат най-различни хора, различаващи се по пол, възраст, религия, образование и професия.

В първия случай хората взимат заем на принципа вземи едно, върни десет.

Във втория случай те са преследвани, за да платят някакви свои стари задължения.

В третия случай дават парите си, за да услужат уж на някой свой познат или роднина, но роднината или познатият им и хабер си няма.

И в трите случая те имат глава на раменете си и могат да преценят рисковете от това да вземат заем или да дадат парите си.

Измамници и измами ще има винаги, докато има будали. Наглите измамници (от третата група) може да бъдат залавяни, съдени и осъждани ефективно.

Звъняли са и на мен, и на майка ми, и на жена ми, и на тъщата. Никой от нас обаче не се е хващал на въдицата на мошениците.

[КГ125]

Да, но много хора не знаят и се хващат!

За тази неопитност трябва да се държи сметка.

КГ125, добро попадение. 12% максимална годишна лихва. Въпреки, че и това е много, пак не е както сега. Интересно дали е било забранено отнемането на фермата ти ако не успееш навреме да си внесеш вноските? Това не е опростяване на заема, а политика по опазване на селското стопанство живо. Естествено селянина ще си върне заема, но по-бавно. Иначе сега след кризата банките са взели на доста хора фермите, не само в България. Понеже банката иска да има кеш, а не собственост, пуска фермата на доста по-ниска цена и така понякога дори след продажбата й, на фермера се налага да доплаща за изплащане на целия заем...

Ами то и в законното кредитиране има маса уловки но тука вече човек трябва да гледа внимателно и да си преценява.

Наскоро водещ български банкер посъветва хората - рискувайте, залагайте си къщите, за да печелите. С неговата заплата и аз така бих ги съветвал. В среда с изумително ниско ниво на бизнес етика и ниска законност това е път към гибел и заробване, а не към печалба..

Сега - все пак заемите трябва да се връщат, иначе банките ще фалират, т.е. и влоговете ще изчезнат.

Но в някои случаи в доброто старо време държавата е правела също нещо много просто - удължавала е сроковете на всички задължения със закон - на всички - т.е. никой не страда и не може да каже - няма да ти върна, защото не ми връщат - просто всички чакат.

Правено е във времена на войни и при кризата от началото на 30-тте. Има мнго добър ефект, защото никой не страда, просто чака.

http://www.kpetkov.eu/sites/default/files/Naredba_zakon_za_oblekchenie_na_dlyzhnicite.pdf

Прочетете го този закон - забележително нещо. Облегчава чрез разсрочване най-слабите и не позволява на користните да се възползват от него.

Въвежда абсолютен ред в погасяването. Дори на най-важната категория длъжници - а това са земеделските стопани, занаятчии и търговци - плащането на дълговете става чрез специален независим орган - Погасителна каса.

Има многообразно облегчаване - разсрочване и отсрочване, но има и ред - дългът трябва да е или признат, или съдебно установен, за да се ползваш от облегчението.

Та ето - има място за коригираща държавна намеса в икономиката, иначе спекулативния натиск става много голям. На това сме свидетели днес.

Ако искате прогресираща държава, трябва да може дребния собственик да фунционира. Не му ли помогнете - чао доскив, някой ден или ще летите през прозорците на кабинетите си, или няма да има държава.

Редактирано Август 28, 2013 от КГ125

[КГ125]

Гледайте само кой НЕ може да се ползва от облегчението, наред с допусналите престъпления или разточително намаление на имуществото си:

д) състоятелни длъжници, материалното положение на които е такова, че прави безпредметно облекчението,
което закона предвижда;

е) физически или юридически лица, които се занимават с застраховки, банкерство или раздават кредити,
или държат влогове;

ж) лихварите по професия.

И кой може:

а) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) земеделец-стопанин е всяко лице, което до 1 януарий 1931 г. е имало като главно занятие земеделието и отраслите му, където е влагало труда си или тоя на своето семейство, безразлично дали е притежавало земята, която обработва, или я е използувало като наемател или изполичар;
б) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1939 г.) занаятчия е всяко лице, което е признато за такова, съгласно закона за занаятите;
в) търговец е всяко лице, което в свое собствено име се занимава по занятие с търговски дела.
Забележка. При спор, установяване качеството на длъжника земеделец-стопанин, занаятчия или търговец, става с всички доказателствени средства.

Обърнете внимание на забележката - какви юристи сме имали някога... помислили са и за лекота на доказването. В кризата това е безценно.

Облегченията са огромни - намаляне на лихвите до 5%, разсрочване от 2 до 20 !!! години, поемане на изплащането от Погасителната каса по съответния ред -огромен, изключително полезен антикризисен закон, даващ страхотна глътка свеж въздух на хората.

Е, къде отиде тази държава???

[Антон Батбаянов]

Glishev ако го види това ще му стане лошо какъв "комунизъм" се е вихрил в царство България.

[Skubi]

Ами тук много хора си губят подвижимият и неподвижимият имот, защото навремето когато са взели заеми (много в девиза) калкулирали, че например половината или 2/3 от заплатата на единият член на семейството ще покрие месечните изплащания....

Но нали в контрактите така написано, че всички рискове и повишения понася клиентът, освен това банката има право едностранно да променя контракта....

Много попаднаха в неизбежно положение....

Затова вече протестират.

http://index.hu/belfold/2013/08/27/megszalltak_a_devizahitelesek_a_nagykorutat/

Досега само един случай е познат, когато Давид побеждава Голиат.

http://index.hu/kulfold/2013/08/09/kitolt_a_bankkal_a_ravasz_ugyfel/

Един руснак прави онлайн контракт с Тинькофф, (2008 год.)като преписва дребните букви, че има право за неограничен безлихвен кредит. И ако банката наруши контракта за всяка нарушена точка му се полага 3 000 000 рубли, а ако разбута контракта 6 000 000 рубли обезщетение....

Банката приела. Котракта го подписали.

В 2010 банката търси от него 45 000 рубли и разбутва контракта. Той им пише, че според контракта им дължи само 19 000 рубли защото лихвите и други са на тяхна сметка. Да прочетат споразумението.

В 2011 година съдът му дава право, защото според закона всякоя страна има право за предложение в гражданските контракти и другата страна да приеме това, или не. Но понеже банката сключила договора, значи е приела неговите предложения.

Банката приема присъдата. И той платил само тези 19 000 рубли.

Сега пък той съди банката за нарушените точки и за обезщетението, близо 100 000 000 рубли. Основава се на това, че банката е приела присъдата, тоест с това е признала, че контракта е бил валиден до развалямнето му.

Редактирано Август 28, 2013 от Skubi

[Антон Батбаянов]

Хахахаха, тоя е велик. Да прецакаш лихваря - безценно!

[ISTORIK]

Общо на пазара у нас работят ок. 160 - 170 небанкови институции, специализирани в кредитиране. А българинът тегли по 60 000. лв. бързи кредити на всеки час. Или, ако разделим тези пари на броя на небанковите кредитни институции, на всеки час всяка една от тях дава заем от 350 лв.

Въпросът е докъде ще доведе всичко това - до удобна и полезна модерна нова услуга или до прекомерна задлъжнялост на по-бедните българи.

Редактирано Август 28, 2013 от ISTORIK

[Антон Батбаянов]

Общо на пазара у нас работят ок. 160 - 170 небанкови институции, специализирани в кредитиране. А българинът тегли по 60 000. лв. бързи кредити на всеки час. Или, ако разделим тези пари на броя на небанковите кредитни институции, на всеки час всяка една от тях дава заем от 350 лв.

Въпросът е докъде ще доведе всичко това - до удобна и полезна модерна нова услуга или до прекомерна задлъжнялост на по-бедните българи.

Това ако е вярно, означава, че годишната им печалба е стотици милиони...

[ISTORIK]

Уж е по данни на БНБ...

---

И тук става дума за институции/дружества/компании/фирми...

А колко хора взимат заем от лихвари-мафиоти? За това статистиката мълчи.

А колко хора взимат заеми от роднини, приятели и колеги?

Добре, че са българските емигранти, че наливат пари у нас чрез роднините си!

2 000 000 д. са нашите емигранти, които са наляли у нас около 781 200 000 лв, което е около 2% от българския БВП. Това са повече пари, отколкото генерира туризмът! А също така - и много повече от усвоените пари от еврофондовете!

Но това със сигурност не са всичките пари, които изпращат емигрантите. Официалната статистика на БНБ обхваща само тези преводи, които са осъществени чрез финансови институции. Това автоматично елиминира огромната парична маса, която българите в чужбина вкарват у нас на ръка или чрез други канали за трансфер на средства.

Емигрантслките пари крепят финансовата стабилност у нас. Намаляването на преводите от чужбина (заради световната икономическа криза или по други причини) ще се отрази както на стандарта на живот на немалка част от българите, така - и на макроикономическите показатели като цяло, смятат икономисти от БАН.

Работещите емигранти са почти 79%. 37% от тях привеждат пари по официален път, а по неофициален – 15%. А 48% от емигрантите не изпращат средства у нас.

Същевременно се забелязва голям ръст в броя на българските студенти, които учат в чужбина.

Редактирано Август 29, 2013 от ISTORIK

[Антон Батбаянов]

Сутринта някаква госпожица ме събуди. Разправя от кредит експрес била и търсела някакъв си. Грешка беше.

[КГ125]

Glishev ако го види това ще му стане лошо какъв "комунизъм" се е вихрил в царство България.

Той знае, а и това не е комунизъм.

[stinka (Rom)]

Интересно?

Първо това не е никаква измама.

Второ условията на кредита и лихвата са ясни преди това.

Трето, кой разумен взема кредите хиляди левове със стотици проценти лихва за фризьорски салон?

Четвърто като не живеят хората по американски "на кредит". Значи трябва да имат кола, жилище и телефон на петдесет години. Супер идеалния комунизмонацизъм, предлаган за алтернатива, как би се справил с този проблем? Ако може

[Антон Батбаянов]

Той знае, а и това не е комунизъм.

А ти от къде знаеш, че той знае.

Иначе аз не знаех, нарочно попитах, малко провокативно, не мислех, че е имало такова нещо. В Германия още 33-та се въвежда забрана за отнемане на селскостопански имот дори и да има пресрочено плащане по заем. Дали българския закон не е в следствие на закона в Германия?