Социална политика в днешна Норвегия

[Стоедин]

Предварително се извинявам за това което ще цитирам. Смятам, че е откровена лъжа, но съм любопитен дали някой от съфорумците е наясно с живота в днешна Норвегия. Допускате ли, че дори една дума от цитата е вярна, знаете ли за подобни истории в скандинавските страни?

За трескавото формиране на нови т. нар. “толерантни ценности” в Западна
Европа разказва правозащитничката Ирина Бергсет.

ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление
ви направи тази страна?


ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия.
Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там.

Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна
едва сега се формира, но всъщност става точно обратното – норвежкото
общество морално деградира.

Обаче тогава все още не знаех това – а бях чувала само, че стандартът на
живот в Норвегия бил най-висок в света.

Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип – по
прогресивен датски образец, наречено “Ридерсанд”, т. е. “школа за
рицари”. В сравнение с нормалната образователна система норвежките
училищни програми са като за умствено изостанали. Началното училище е от
1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това
време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да
смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на
глас, защото това било “срамно”. Домашното за една седмица са 5 или 8
думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето.

Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.

Литература – няма.

История – няма.

Физика – няма.

Химия – няма.

Естествознание – няма.

Има природознание, наричат го “обзор”. Децата изучават околния свят само
в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война. Всичко останало
се смята за насилие над детето и неговата психика.

Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в
училищата. Дават им някакъв буламач, наречен “доматена супа”, от тези
сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно
така: и в държавните, и в частните детски градини – храна веднъж
седмично.

Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия
го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше
нищо – просто нямаше нужда. Там в училищата висят плакати: “Ако
родителите ти те карат да си учиш уроците – позвъни ни! Ние ще ти
помогнем да се освободиш от такива родители!”

Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото.
Предупреждавах го: “Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова
взискателна…”

Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия.
Тогава не знаех нищо за тяхната система “Барневарн”. Живеех си със
собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от
държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах,
че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка?


ВЪПРОС: Какво стана с вас и децата след като се разведохте?


ОТГОВОР: Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на
култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня –
но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата…

Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих
си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех,
отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми мъж,
норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих условие да не се
виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът.

Стараех се детето да не нощува при баща си – опасявах се да не го бие.
Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам
детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя,
но последния път прекара там почти седмица – имало температура, когато
го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм.

На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото
детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели
болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да
повярвам.

Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на
малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги
“пускат” на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези
умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха
в службата за защита на децата “Барневарн”. Разпитът продължи 6 часа.
Бяхме само аз и двете ми деца.

Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се
бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че
задачата на центровете “Барневарн”, каквито има във всяко село, е само
да открият кое дете се оплаква – а после да го изолират от родителите
му, като по този начин го накажат.

От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да
плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил
задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като
на престъпление.

На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца. Отнемането
става така: детето просто не се връща от детската градина или училището.
Тоест, практически го отвличат, то изчезва. Това е, защото го крият от
вас на секретен адрес.

Тогава ми казаха: “Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над
Вашето дете. Затова трябва да Ви прегледа лекар и да каже, че не сте
психически болна”.

Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с
кола. В нея ме настани сътрудница на “Барневарн”, като каза: “Ние ще ви
помогнем, тук ще си поиграем с децата ви”. Децата останаха не къде да е –
а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да
ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава
той беше на 13 години, позвъни и каза:

- Мамо, нас ни карат в приемно семейство!

Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които “Барневарн”
откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да
се предявяват никакви документи. Единственото, което можех да направя, е
да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче, това се оценява като
заболяване, и “Барневарн” може да изиска да бъдеш принудително вкаран в
психиатрия.


ВЪПРОС: И всичко това става с мълчаливото съгласие или даже съдействие
на държавните институции?!


ОТОВОР: Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на
деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в
неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики, диаграми – в
кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ –
отчет на шведски специалисти. Това е доклад за случаите на отнети деца в
Швеция и съседните й скандинавски страни:
(http://www.familypolicy.ru/read/1403).

Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300
хиляди деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е
откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи,
адвокати – хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в
Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва
нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството.

Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000
крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно
агентът на “Барневарн” получава от държавния бюджет голяма награда за
всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни.

При това приемният родител може да си избира деца като на пазар.
Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е
да звъннете в “Барневарн” и да кажете: “Аз имам една малка стая за
приемно дете”. И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят
детето. Тоест: отначало се намира “наемно семейство”, а вече после
“поръчаното” дете се отнема от родните му родители.

Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е
държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: “20% ОТ НОРВЕЖКИТЕ
ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ”. Това са около 200 хиляди деца,
които са “спасени” и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в
приюти.

Един норвежки приют получава около 300 хиляди евро годишно за всяко
дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават. Тоест: колкото
повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът –
затова и служителите там, и приемните родители имат изгода децата да
стават инвалиди.

Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца,
родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 – на коренни
норвежци. Процентно най-много деца в “Барневарн”, отнети от имигранти,
са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически
всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за
рискови и се водят на отчет в “Барневарн”.


ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите?


ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена.
Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно
безпомощни – сами срещу Системата. Казват: “Ти правиш омлет не по
норвежка рецепта – значи си против интеграцията”. Или: Ти принуждаваш
детето да си мие ръцете – значи, упражняваш насилие върху него”. Или:
“Ти куцаш – и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша
майка, затова отнемаме детето ти!”.

Системата за “закрила” на детето в Норвегия е построена на презумпция за
вина на родителите.

[rumcaiz]

По темата е писано вече.

[КГ125]

От това, което съм чувал доста от нещата са верни...

[glishev]

Конкретният случай не е верен и е част от руската антизападна пропаганда днес. Но, след като това беше казано, трябва да уточня, че тази пропаганда - особено с норвежки примери - се основава далеч не само на лъжи. В Норвегия законодателството е вече почти истерично, що се отнася до децата. Тамошната държавна институция за закрила на детето от време на време върши откровени безобразия, противни на всяко естествено родителско чувство. За това има безброй статии в нета. Крайностите на пост-пост-постморт... пардон, постмодерността

[kramer]

Възможно е да е болна държавата. Иначе откъде ще се пръкне Брейвик?

[AciDBurn]

Като човек, който все пак е живял достатъчно дълго в Скандинавия, смея да твърдя, че там наистина имат не малко проблеми, но тази статия...прекалено голям bullshit ми се струва. Случки на домашно насилие и малтретиране на деца има по цял свят, но в Норвегия традиции за изнасилване на деца - няма.

Сериозни проблеми има - в Швеция примерно статистиката на жени жертви на домашно насилие е доста плашеща. А ксенофобските политики на Dansk Folkeparti на моменти са меко казано смущаващи. Но чак такива ексцесии - хайде да не прекаляваме. Все пак не си говорим за държава от третият свят, а за Норвегия - една от страните с най-висок стандарт в Европа. Ако не им беше толкова гаден климата, сигурно щях да се върна да живея там.

Колкото до Брейвик - изроди има по цял свят. За съжаление, Норвегия мина през този ужас - и да, гарантирам ви, беше абсолютен ужас. Представете си как в една държава, която е мирна и военно неутрална и смея да твърдя - доста спокойна и дори сравнително скучна - се случва такова безумие. Брейвик е детенце на посланник, отраснал в западен Осло (предимно upper middle class живеят там). От него се е очаквало да преуспее - имал е всичко необходимо за да го стори. Финансовата подкрепа не само на родителите си, но и да държавата. Достъп до образование, стаж и редица други. Но се е провалил - до колкото съм запозната година или две преди атентата му е успял да докара до банкрут поредната си фирма и накрая се е прибрал при майка си. Скандинавската депресия на никому не прощава и за съжаление е намерил "страстта" в живота си - крайното дясно. В началото всички много се чудеха, защо е отишъл да стреля по деца в младежкият летен лагер на Работническата партия. Той сам си го каза - искал е да изтрепе утрешните лидери, които (както обичате да се изразявате в този форум) в неговите очи са толерасти, съсипващи държавата му и промотиращи т.нар. multiculturalism.

Ето до къде водят крайностите, особено когато човек ги вземе прекалено на сериозно. Промит мозък - дано си изгние в затвора. За разлика от други нарушители на закона, този никой няма да го пусне да се реабилитира обратно в обществото.

[kramer]

Като човек, който все пак е живял достатъчно дълго в Скандинавия, смея да твърдя, че там наистина имат не малко проблеми, но тази статия...прекалено голям bullshit ми се струва. Случки на домашно насилие и малтретиране на деца има по цял свят, но в Норвегия традиции за изнасилване на деца - няма.

Сериозни проблеми има - в Швеция примерно статистиката на жени жертви на домашно насилие е доста плашеща. А ксенофобските политики на Dansk Folkeparti на моменти са меко казано смущаващи. Но чак такива ексцесии - хайде да не прекаляваме. Все пак не си говорим за държава от третият свят, а за Норвегия - една от страните с най-висок стандарт в Европа. Ако не им беше толкова гаден климата, сигурно щях да се върна да живея там.

Колкото до Брейвик - изроди има по цял свят. За съжаление, Норвегия мина през този ужас - и да, гарантирам ви, беше абсолютен ужас. Представете си как в една държава, която е мирна и военно неутрална и смея да твърдя - доста спокойна и дори сравнително скучна - се случва такова безумие. Брейвик е детенце на посланник, отраснал в западен Осло (предимно upper middle class живеят там). От него се е очаквало да преуспее - имал е всичко необходимо за да го стори. Финансовата подкрепа не само на родителите си, но и да държавата. Достъп до образование, стаж и редица други. Но се е провалил - до колкото съм запозната година или две преди атентата му е успял да докара до банкрут поредната си фирма и накрая се е прибрал при майка си. Скандинавската депресия на никому не прощава и за съжаление е намерил "страстта" в живота си - крайното дясно. В началото всички много се чудеха, защо е отишъл да стреля по деца в младежкият летен лагер на Работническата партия. Той сам си го каза - искал е да изтрепе утрешните лидери, които (както обичате да се изразявате в този форум) в неговите очи са толерасти, съсипващи държавата му и промотиращи т.нар. multiculturalism.

Ето до къде водят крайностите, особено когато човек ги вземе прекалено на сериозно. Промит мозък - дано си изгние в затвора. За разлика от други нарушители на закона, този никой няма да го пусне да се реабилитира обратно в обществото.

Не е неутрална Норвегия, все пак член на НАТО е.

А, и консерваторите вчера дойдоха на власт.