Нови правила за правописа в българския език

[glishev]

FairOaks, в речника са допуснати демократизации, както и предполагах. Това според мен е зле. Във всеки случай запомни, че "отивам при майка ми" и "взимам парите ми" е по-скоро грешка. В речника попада поради неуспеха на много учители да преподадат добре материала си (а не "материала им"). Сам виждаш, че в случая с "жена си" и "жена му" новото правило показва безпринципност.

Зитко, виждам, че Историк вече ти е показал кое как се пише Инак е хубаво, че знаеш какво е подлог. Браво.

[zorrro]

glishev, on 03 Sept 2013 - 13:40, said:

Тоест и на банкоматите надписът е неправилен: "Вземете Вашите пари". Правилното е: "Вземете своите пари" или " ( а не: "... парите Ви").

правилното е " Вземете си парите "

Редактирано Септември 3, 2013 от zorrro

[FairOaks]

Глишев, и аз предпочитам в гореописаните случаи да се ползват само и единствено възвратните местоимения, само че мен не ме пита никой, когото го е еня за езика, а още по-малко — щатните хроникьори от БАН. Просто реших да проверя и споделя с всички тук меродавната норма, независимо колко скудоумна е тя — ако не друго, то поне да не говорим наизуст, без да сме проверили наличните източници. Другояче, мисля си, че несъответствията се зараждат още при прехвърлянето на кратките дателни къмто притежателните местоимения. Защо аджеба никой досега не се е засилил да казва:

Мия ми зъбите. Миеш ти зъбите. И т.н.

Даже това не би било толкова лошо. Същинското зло настъпва, когато всички българи изгубят езиковия си усет спрямо определена граматическа категория, защото това почти винаги означава, че тя скоро-скоро ще бъде отписана во веки веков.

Редактирано Септември 3, 2013 от FairOaks

[glishev]

Така е, прав си, FairOaks Точно за това става дума.

zorrro, "... своите пари" и "парите си" са еднакво правилни А еднакво неправилни в този случай са "... Вашите пари" и "парите Ви".

[ISTORIK]

Критикуват ученика заради граматическите МУ пропуски. (заради пропуските в образованието му, неговите пропуски).

Но...

Ученикът е критикуван заради граматическите СИ пропуски. (своите собствени, а не - нечии чужди)

Ако искате да си говорим на "езика на граматиката"...

- неговите - притежателно местоимение

- своите - възвратно притежателно местоимение

Редактирано Септември 4, 2013 от ISTORIK

[FairOaks]

Да, ама вижте сега какво става, когато се разтършува из интернет човек!

Бойка Бъчварова, университетска преподавателка, завършила магистратура по българска филология, услужливо е предоставила на неуките си сънародници представяне в PowerPoint, съдържащо следните осведомителни страници (последните: стр. 22, 23 и 24), които ще се опитам да ги възпроизведа във възможно най-близък и точен вид (изкл. разните шарении):

Стр. 22

Грешка ли е това?

• Келчо беше презиран в двореца заради

малкия МУ ръст.

Изречението е правилно: “Келчо”

е подлог, но на страдателно сказуемо:

“той беше презиран” означава ‘другите го

презираха’.

“Логическият” подлог (истинският

вършител на действието) не съвпада

с граматическия.

Стр. 23

ВЪЗВРАТНО ИЛИ НЕ...

• Колата била блъсната

всъщност от СВОЯ / НЕЙНИЯ

собственик.

НЕЙНИЯ

Изречението е страдателно:

“Логическият” подлог не

съвпада с граматическия.

Стр. 24

ВЪЗВРАТНО ИЛИ НЕ...

• Дисертацията беше най-остро

критикувана от СВОЯ / НЕЙНИЯ

първи рецензент.

НЕЙНИЯ

Изречението е страдателно:

“Логическият” подлог не

съвпада с граматическия.

http://www.slideshare.net/boykab/bulgarian-reflective-pronouns

http://www.slideshare.net/boykab/reflectivepronoun

Двете, види ми се, са почти еднакви, а радетелката за красив и съвременен български език можете сами да си я гугълнете.

Потрисащо е да откриеш, че дори някой все пак да си направи труда да провери, най-вероятно ще попадне на горните умопомрачителни тъпизми. Явно на подобен тъпизъм е попаднал и Зитко.

Редактирано Септември 4, 2013 от FairOaks

[Doris]

Вижда се от многобройните примери, а и от официалния правописен речник:

Да, обаче речникът от 2012 г. твърди (в т. 21.2., на стр. 28), че:

Тяхната употреба [на възвратните притежателни местоимения] е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говорещият, нито слушащият.

Чрез това нескопосно обяснение искат да кажат, че разграничението е задължително само при трето лице, тоест по тяхному:

И „Аз обичам жена си“, и „Аз обичам жена ми“ е вярно.

И „Ти обичаш жена си“, и „Ти обичаш жена ти“ е вярно.

Но между „Иван обича жена си“ и „Иван обича жена му (да речем, комшийската)“ разграничението се запазва.

,
че коментираните правила са в процес на отмиране.

Така че Зитко не бърка кой знае колко, само малко е изпреварил времето.

[Зитко]

Вижда се от многобройните примери, а и от официалния правописен речник:

,

че коментираните правила са в процес на отмиране.

Така че Зитко не бърка кой знае колко, само малко е изпреварил времето.

В българския език има много абсурдни граматически правила и недомислици, но най-голямата глупост, според мен, е правилото за пълен и непълен определителен член, което се прилага само върху думи от мъжки род и на практика е напълно излишно, след като при думите от женски и среден род спокойно се оправяме без такова правило.

[ISTORIK]

Строителите на новобългарския книжовен език са преценили, че НЕ можем да се оправим БЕЗ правилото за определителния член за мъжки род.

[FairOaks]

Правилото за употреба на пълен и непълен определителен член е глупаво, защото само по себе си то няма никаква смислова стойност. Подлогът трябва да бъде ясен, преди да изберем коя измежду двете форми да употребим. Съответния член го поставяме, колкото да не ни сметнат за неграмотни.

Мракобесникът Вл. Мурдаров желаел да се запази правилото, за да можел той да преценява кой е грамотен (това впрочем е и доста детинско поведение).

Други хора, които искрено желаят да облагородят езика, считат, че чрез разграничението се постига свободен словоред. Уважавам техния устрем, обаче те сами опровергават твърденията си. Хващам първия случен пример:

1) Инструментът прави майстора.

2) Инструмента прави майсторът.

Човекът смята, че обръща словореда, но което всъщност прави той, е да напише едно правилно изречение (според книжовната норма) и едно грешно изречение (пак според книжовната норма).

Ако има достатъчно странични обстоятелства (контекст, особености на еди-чия реч и т.н.), които сочат, че подлогът се намира еди-къде, то той си е пределно ясен, независимо от членната форма.

Ако има други граматически указания (глаголни окончания, удвояване на допълнението, словоред и т.н.), той пак е ясен.

Предполагаемото заглавие „Инструмента прави майсторът“ (което, разбира се, е първото изречение в дадена журналистическа статия) е погрешно. Читателите няма как да знаем какъв е контекстът, понеже друго не сме прочели. Това, което е направил журналистът тройкаджия, е да напише изречението „Инструментът прави майстора“, само че погрешно — според нормата де.

Лично аз съм обърнал навярно над милион изречения както в устната, така и в писмената си реч, но нито веднъж не съм почувствал нуждата от изкуственото лъжепадежно правило.

Редактирано Септември 4, 2013 от FairOaks

[ISTORIK]

Темата за и против пълния член се намира тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8164&page=1