Предците на Росомахата

[Frujin Assen]

Въпреки широко разпространеното мнение, американците през 40 те не просто си стояли зад океана и рисували страшни танкове (както правели например англичаните). Те анализирали ситуацията в Европа и понякога успявали да направят правилни изводи. Един от тези успехи е историята на противотанковите им самоходки.
Тази история започнала през 1940, когато американските военни анализирали опита от блицкрига. И ако в много други страни този анализ се свеждал до това, че Германия има най добрите танкове, то американците се замислили по дълбоко. По тяхно мнение, блицкрига се е отдал и защото нямало взаимодействие между танковите сили и противотанковите средства, които ефективно да пречат на немските танкове. В отговор на този проблем, американците решили, че би било добре да разработят противотанкови машини, които да могат да работят в тясно взаимодействие с танковете. Това решение било обослувено и от факта, че нито един американски танк не бил в състояние да се бори с немските танкове.
Още през първата половина на 1941 било поръчано да се изработи САУ с 75 мм гаубица на базата на танка М3 Стюарт и САУ на базата на М3 Ли с 76 мм зенитно оръдие М3. Както се вижда, американците особена фантазия не проявили и решили да използват такова оръдие, каквото им се намира под ръка.
Вече през септември 1941 били готови първите чертежи, а в началото на ноември бил сглобен първия прототип. Прототипа получил името Т24.
Проекта бил откровено занаятчийски. На мястото на бойното отделение на танка М3 просто поставили желязна кутия, в която почти без изменения бил закрепен лафета на зенитното оръдие М2А2 и поставено оръдието М3.
След кратки изпитания, се оказало, че това няма как да се използва. Лафета от зенитното оръдие позволявал движение на оръдието по вертикалата на 16градуса нагоре, но едва 1 градус надолу. Това било съчетано с голяма височина на поставяне на оръдието. Хоризонтално оръдието се движело по 33 градуса в двете страни, което било много добре, но при това било невъзможно да се възвишава. Това правело машината почти неизползваема срещу танкове, а по скоро за стрелба по ниско летящи самолети. Така че, от тази машина се отказали и продължили нататък.
През декември се случили 2 важни събития. В Миад щата Мериленд бил създаден танко изтребителен център , (Tank Destroyer Center)който имал за задача да координира създаването на танко изтребители, а второто било нападението над Пърл Харбър, и започналата война с Япония, което още повече форсирало създаването на танко изтребители.
Настъпила 1941, проекта Т24 бил отхвърлен окончателно, а инжинерите получили за задача да разработят нещо приемливо. Бедните инжинери се опитвали да измислят нещо, но все не успявали. Обаче, веднъж попаднали на Т32 (предшественик на М7 Прист). Машината им харесала и взели от нея всичко което могли (включително лафета на оръдието). Инжинерите намалили рубката, прикрепили към него 76 мм зенитно оръдие м1918 (така искали военните, за да имат възможно най бързо пт сау) и нарекли машината Т40.
През март 1942 бил сглобен прототип и изпратен на изпитания в Абърдийн. Машината се понравила на военните, ъглите на вертикално насочване вече били приемливи, хоризонталните били по малки, но също приемливи. Наляво 15 градуса, но на дясно само 5 градуса. Затова пък радвали вертикалните ъгли. Гаубичния лафет позволявал да се вдига оръдието до 35 градуса нагоре и до -5 градуса надолу.
По резултатите от изпитанията машината била препоръчана за производство и приемане на въоражение под индекса М9. Но тук възникнали проблеми, внезапно се оказало, че са налични едва 27 оръдия М1918, а отдавна били свалени от производство. Смяната на оръдието била невъзможна без радикална реконструкция, което означавало практически конструиране на нова машина. Последния опит да я пуснат в производство била преквалификацията и в „мобилизационна“ (тоест сглобена от каквото е имало под ръка в момента). Обаче, на военните им била нужна масова, не занаятчийска машина. Отделно имало и друг проект М10. По този начин работата по М9 била прекратена.
Историята на въпросната машина М10 започва през зимата на 1942, когато воените изучавайки чертежите на проектите заявили, че танко изтребител без купола е неудачно решение. След изпитания на Т40 техните опасения се оказали верни. Машината нямало как бързо да пренася огъня по движеща се цел, особено пък, ако се движи надясно. Оставайки крайно недоволни от ситуацията военните дали задача да се разработи танко изтребител с мощно 76 мм оръдие в купола на базата на перспективния танк М4А1.
Отново, както и при Т40 инжинерите решили да не си създават излишни проблеми, а да използват вече съществуващи наработки. Те взели 76 мм оръдие Т12 от тежкия танк М6, и заедно с закрепването го поставили в купола. Куполата на свой ред проектирали колкото е възможно по проста. За да съхранят подвижността на машината намалили страничната броня до 19 мм и се отказали от курсовата картечница. В края на зимата на 1942 бил готов дървения макет, а през май вече бил сглобен първия прототип Т35.
Военните веднага забелязали намалената броня по бортовете, и поискали тя да бъде усилена, при това без да се товари допълнително машината. Инженерите по това време чули за Т-34 и решили да приложат този принцип. Те наклонили броневите плочи под ъгъл 38 градуса, като по този начин усилили бронята. Варианта с наклонена бортова броня получил индекс Т35Е1.
Съвместните изпитания на Т35 и Т35Е1 показали, че машините не се различават по нищо, освен защитата на бордовете. Поради тази причина проекта Т35 бил закрит, а работата продължила само по Т35Е1. Единствената забележка била тясната купола, която било добре да е без покрив. Инжинерите отново предложили най лесния вариант, следвало покрива и задната част да се отстранят и така проблема с теснотата да се разреши. Военните не се съгласили, без задна част машината ставала твърде уязвима.
Нямайки друг избор инжинерите разработили съвсем нова купола. Широка, лесна за производство и с съвсем ново закрепване на оръдието, което обаче позволявало да се постави и 105 мм английска гаубица. Била поставена и картечница М2, на която военните силно настоявали. Вертикалните ъгли на насочване били от -10 до +30 градуса. В това време обаче се появил танка М4А2 с дизелов двигател. Целия проект бил пренесен на новия танк. През лятото на 1942 М10 на сравнителни изпитания показала много по добри резултати от Т40 и била приета на въоражение.

Редактирано Септември 10, 2013 от Frujin Assen