ВСВ без втори фронтове в Европа или до къде щеше да стигне Сталин/

[mitaca]

И аз смятам, че и без допълнителен фронт Сталин би стигнал Берлин в рамките на до едногодишно закъснение (ако не и по-рано). Защо? Именно заради ограничения човешки потенциал на Германия. 1 година война е много нещо. Много жертви и то при немската стратегия, незаменими. Докато руснаците си имат потенциала, а и всичката техника и е конструирана така, че да бъде усвоена с минимални тренировки. Випроса е, би ли продължил Сталин, или армията би се възпротивила, особено, ако Германия безусловно капитулира, а във Франция започне някаква борба (не въоръжена) за политическо наадмощие между голистите и комунистите. Би ли форсирал такава борба до въоръжена. Всъщност там трябва да се вземе предвид и фактора Виши? Не е толкоз лесно .

[resavsky]

Дори с безценната англо- американска помощ /два фронта в Италия и Франция ангажиращи повече от един милион германски войници / Сталин с родилни мъки и цената на безброй човешки жертви превзема Берлин.Ако двете групи армии от Франция и Италия бяха прехвърлени на Изток според мене имаше реален шанс руснаците да бъдат спряни някъде на Висла.Или поне да си позволят волности от рода на това да пробиват към Берлин с неосигурени флангове.Което между другото през януари 1945 г. едвам не им изиграва лоша шега.

Редактирано Септември 17, 2013 от resavsky

[Warlord]

Дамм, Ромел на Източния фронт наистина би било вълнуващо само че пак остава въпроса със снабдяването, суровините и най-вече горивата. Което ще ги принуди в най-добрия случай да се окопаят на Висла без перспектива за контраатака поне докато не изнамерят друго решение на проблема - може би изобретяването на леснопроизводим синтетичен бензин.

[mitaca]

Добре Ник, прав си най-големия е (но все пак имат само един самолетоносач), но това е, няка накъде повече. А голяма част от корабите са стари.

Ресавски, не може Германия да прехвърли хей така всички войски на изток. Франция би се разбунтувала, Италия също не е стабилна. Втори фронтове ням, но има заплаха за такива, ако се махнат немските войски. Хайде, част от тях, даже половината може да бъде пратена, но половин милион нищо не решават. А СА е 'помолена' да атакува неподготвено, заради фиаското при Ардените.

[Warlord]

Ок половината от силите в Италия и Франция се заделят за Източния фронт - искам да ми бъде представен план за ефективна отбрана на Висла майне камераден!

[mitaca]

Го нЕма го Ромел .

[nik1]

Which countries belonged to the British Empire in 1939?

Answer:

Aden, Anglo-Egyptian Sudan, Australia, Bahamas, Barbados, Basutoland,

Bechuanaland, Bermuda, British Cameroons, British North Borneo, British

Guiana, British Honduras, British Somaliland, Brunei, Burma, Canada,

Ceylon, Chagos Archipelago, Cyprus, Eire, Falkland Islands, Federated

Malay States, Fiji Islands, Gambia, Gibraltar, Gilbert and Ellice

Islands, Gold Coast, Hong Kong, India, Jamaica, Kenya, Kuwait, Leeward

Islands, Malta and Gozo, Mauritius, Newfoundland, New Guinea, New

Hebrides, New Zealand, Nigeria, Northern Rhodesia, Nyasaland, Palestine,

Papua, Pitcairn, Saint Helena, Sarawak, Seychelles, Sierra Leone,

Solomon Islands, Southern Rhodesia, South-West Africa, Straits

Settlements, Swaziland, Tanganyika, Tonga, Trans-Jordan, Trinidad and

Tobago, Uganda, Union of South Africa, United Kingdom, Western Samoa,

Windward Islands, Zanzibar

The British Empire comprised the dominions, colonies, protectorates, mandates and other territories ruled or administered by the United Kingdom. It originated with the overseas possessions and trading posts established by England between the late 16th and early 18th centuries. At its height, it was the largest empire in history and, for over a century, was the foremost global power.^[1] By 1922 the British Empire held sway over about 458 million people, one-fifth of the world's population at the time.^[2]The empire covered more than 33,700,000 km² (13,012,000 sq mi), almost a quarter of the Earth's total land area.^[3][4] As a result, its political, legal, linguistic and cultural legacy is widespread. At the peak of its power, the phrase "the empire on which the sun never sets"

was often used to describe the British Empire, because its expanse

across the globe meant that the sun was always shining on at least one of its territories.

Е да питам, има ли някой съмнения за това кой е бил "световния жандарм" преди Втората световна война?

Според Митака Франция едва ли не е била по-голям "жандарм" от Британия (той така го извъртя, че направо това излезна от думите му)., ама това е извратено виждане (според мен) Защо? Защото нито флотът и, нито интересите и предполагат да е такава!

/Предлагам да бъдем по-обективни и по спокойни, и да не се опитваме да вадим нечиста вода... от дъбоки дупки.

Има данни, има и публикации - само трябва да се попреглеждат, преди да се влиза в глупави спорове/

За икономиката на империята - ако се гледа БНП на глава от населението, тя не е от развититите страни, но ако се гледа съвкупния БНП, то тя е вероятно най-значимата икономическа сила в първата половина на 20 век..

/Твърдението че Британия , една от най-иновативните и "инженерингови" страни, познати в историята, не можела да си организира/произведе нещо си/ някаква индустрия, производство (какво точно и защо??), ми прилича на някакво злобарско популистично твърдение..

Във Великобритания (компанiите във Великобритания) по време на ВСВ, например, са произведени поне 40-50 000 самолета, (десетки хиляди са хърикейните и спитфайърите), за "неинженерингова" страна, това е "чудо невиждано"/

Редактирано Септември 17, 2013 от nik1

[resavsky]

Митак никой не говори за всичките войски.Но при Ардените са задействани от германска страна пет общовойскови армии,две танкови и една парашутна /спешена/ армия.Представи си че тези войски са насочени на изток - като минимум сериозно биха затруднили съветското настъпление.И при това са изтеглени само те - останалите остават за контрол на територията.

[mitaca]

Определено биха затруднили и забавили, но не биха го спрели. Между другото сега препрочитам "Жуков" на Яковлев. Там има такъв момент, че на 27 юли Хитлер заявил, че ако е знаел с какви гигански сили е раззполафала РККА никога не би взел решение за нападение. Толкоз по въпроса какво са знаели в ОКВ за силите на руснаците. Хитлер поне не са го лъгали и донасяли това което е желаел да чуе.

Ник недей да извърташ думие ми, аз писах, че Британие не е била жандарм от типа на САЩ след войната. Световен. Относно Франция никога не съм твърдял, че е била някакъв жандар, а само че е имала най-голямата сухопътна армия в Европа до 36-та, а и после (СССР не е само европейска д-ва). Както се вижда голяма част от малките и новите д-ви в Европа са обвързани с договори с Франция. Да и в Великобритания, но какво може да направи флота на ЮК в помощ на Чехия и даже на Полша и Югославия, ако Германия ги нападне по суша. И въобще това е страничен не, ами направо въпрос не по темата.

[nik1]

Определено биха затруднили и забавили, но не биха го спрели. Между другото сега препрочитам "Жуков" на Яковлев. Там има такъв момент, че на 27 юли Хитлер заявил, че ако е знаел с какви гигански сили е раззполафала РККА никога не би взел решение за нападение. Толкоз по въпроса какво са знаели в ОКВ за силите на руснаците. Хитлер поне не са го лъгали и донасяли това което е желаел да чуе.

Ник недей да извърташ думие ми, аз писах, че Британие не е била жандарм от типа на САЩ след войната. Световен. Относно Франция никога не съм твърдял, че е била някакъв жандар, а само че е имала най-голямата сухопътна армия в Европа до 36-та, а и после (СССР не е само европейска д-ва). Както се вижда голяма част от малките и новите д-ви в Европа са обвързани с договори с Франция. Да и в Великобритания, но какво може да направи флота на ЮК в помощ на Чехия и даже на Полша и Югославия, ако Германия ги нападне по суша. И въобще това е страничен не, ами направо въпрос не по темата.

Страничен въпрос, казваш, но това не ти пречи надълго и нашироко да го коментираш и да разводняваш темата?

Виж сега прителче: Световен жандарм по дефединиция е тази страна, която има средствата, възможностите и ресурсите да се намесва със сила и да употребява сила във всяка точка на земното кълбо, Британия е била такава със по-малко условновсти, отколкото е САЩ в момeнта (няма да обяснявам очевидни неща, а ти ако искаш продължавай със Франция?? и атомните самолетоносачи на САЩ)

Редактирано Септември 17, 2013 от nik1

[nik1]

Определено биха затруднили и забавили, но не биха го спрели. Между другото сега препрочитам "Жуков" на Яковлев. Там има такъв момент, че на 27 юли Хитлер заявил, че ако е знаел с какви гигански сили е раззполафала РККА никога не би взел решение за нападение. Толкоз по въпроса какво са знаели в ОКВ за силите на руснаците. Хитлер поне не са го лъгали и донасяли това което е желаел да чуе.

Ник недей да извърташ думие ми, аз писах, че Британие не е била жандарм от типа на САЩ след войната. Световен. Относно Франция никога не съм твърдял, че е била някакъв жандар, а само че е имала най-голямата сухопътна армия в Европа до 36-та, а и после (СССР не е само европейска д-ва). Както се вижда голяма част от малките и новите д-ви в Европа са обвързани с договори с Франция. Да и в Великобритания, но какво може да направи флота на ЮК в помощ на Чехия и даже на Полша и Югославия, ако Германия ги нападне по суша. И въобще това е страничен не, ами направо въпрос не по темата.

Страничен въпрос, казваш, но това не ти пречи надълго и нашироко да го коментираш и да разводняваш темата? Не е ли вярно че ти се хвана за тази ми дума (израз) и започна да обяснваш че греша?

Виж сега приятелче: "Световен жандарм" по дефиниция е тази страна, която има средствата, възможностите и ресурсите да се намесва със сила и да употребява военна сила във всяка точка на земното кълбо и която я употребява;

Британия в периода 1918 9или още по-рано от времето на викторианска Англия и Британия0 до-1939 година е такава страна, с по-малко условности, отколкото е САЩ такава страна (сила) в момeнта, или след втората световна война..

/Няма да обяснявам очевидни неща, а ти ако искаш продължавай със Франция? и атомните самолетоносачи или самолетоносачите на САЩ, които по това време Британия ги е нямала/

Редактирано Септември 17, 2013 от nik1

[mitaca]

ОТ

Не съм ти приятелче Ник! Позволявам малко повече свобода в моите теми, но ако така продължаваш мигом ще я 'забраня'. Никъде не съм писал, че Франция е жандарм, даже на Европа, нито, че има ресурса за това. Писах, че Британия не е била никога (така, както е САЩ и то не съвсем световен), ако не си съгласен отвори нова тема, ще помоля колегите да пренесат спама ни там, но тук не спами повече!

[nik1]

Идеята "без Втори фронт" е невъзможна без друго развитие и условия (Стефан забеляза това, ама май на никого не му светна,защото нямаше реакции и развитие в тази посока)...

Възможна е само... ако Британия е паднала.в германски ръце /Британия и САЩ не може да са съюзници на Райха, защо,защото-ако някой смята обратното - ще дискутирам/..Тогава трябваше да говорим и мислим не за "Мадрид" и "Лисабон",.а за Лондон (И ако Лондон не е "освободен"/освободен преди това от Големия Брат Отвъд Океана

.

[mitaca]

О.к върнахме се на темата, без кое е невъзможна. Значи...да оставим реалността, да следваме у-вията на алтернативката. аз и друга съм пуснал още две имам предвид.

[Stefan Iv]

Хайде да бъдем по-коректни, Британия отдавна не е световен жандарм, тя даже не е европейски такъв. Там доминира Франция (така поне се е смятало да краха през май '40-та). За да си световен жандарм трябва да имаш господство по море и то със самолетоносачи. Британския флот е значително по-слаб от американския, даже от японския. До ПСВ, да кажем да, Британия има най-силния флот, н о след това определено не.

И да имат стотици милиони поданници, но индустрията е концентрирана на острова, а колониите са само суровинен придатък. А в индустриално отношение ЮК не може да се мери със САЩ. Нито имат възможност да строят големи индустриални предприятия, нито имат работна ръка за това. Колко самолетоносача има британския флот преди ВСВ? Колкото и да е добър и голям един линкор, колко крайцера и есминци да има като поддържа не може да се мери с авианосна ескадра. Не случайно Щатите разработват тази тактика през ВСВ и тя до сега функционира. Един или два самолетоносача са в основата на всяка американска ескадра. Затова и САЩ Е световен жандарм, защото си пъхаше гагата навсякъде (без СССР и сателитите и то защото можеше да стане мелето ), докато ЮК никога не е била такава в смисъл точно световен. Не е могла да налага каквото желае нито на Русия, нито на Франция (в по-голяма чст о историята), нито на Османската Империя или Китай или Япония. Била е най-голямата световна сила, но не и жандарм.

Митак явно изобщо не си наясно за какво иде реч.

Американците си следват собствена политика. Като всяка бързо развиваща се икономика на тях са им нужни евтини суровини и пазари. Само че в колониите чужди компании не се толерират. Там монополисти са само компаниите на метрополията. През 20-те и 30-те години между САЩ и Британия се води ожесточено икономическо противопоставяне. Така например британците се договарят с французите за подялба на Иранския петрол и правят всичко възможно,за да не допуснат американски компании там. Показателен е случая с двама геолози от компанията " Standard oil of New Jersey", които отиват в Ирак за търсене на нефт. Още щом стъпват в Багдад, английския администратор нарежда на местната полиция да ги арестува и експулсира в родината им. Макар официално голямата депресия да приключва още през 1933, в САЩ нейното влияние се чувства дори и през 1939, когато безработицата е все още вискока (ок.20%). Опитите на Рузвелт чрез държавни субсидии да повиши търсенето не дава очакваните резултати. Ето за това за САЩ унищожаването на колониалната система става жизнено важно. Защо мислиш Чембърлейн е готов да жертва всичко в името на избягване на война с Германия ? Сигурно ще кажеш, защото бил наивен или идеалист. Нищо подобно. Бил е много практичен. Всяко въвличане на Британия във война на континета ще ги обвърже със САЩ и ще ги направи зависими от нея и смъртта на колониалната им система е сигурен. Британците нямаха късмет, тъй като Чембърлейн се разболява и умира.

Показателно е какво се случва на първата среща между Чърчил и Рузвелт на 14 август 1941 на линкора "Принц Уелски" край Нюфаундленд. В Атлантическата харта, която там съставят между другото се казва: "4. Като спазват съществуващите си задължения, те [САЩ и Велкобритания] ще се стремят да осигурят такова положение, при което всички страни, големи и малки, победители и победени, да имат достъп на равни основания до търговията и световните суровинни източници, необходими за икономическото процъфтяване на тези страни" Всъщност тази точка е редактирана под натиска на Рузвелт. Британското предложение : "ще се стремят да осъществяват справедливо и равномерно разпределение на най-важните продукти не само в пределите на своите териториални граници, но и между всички страни в света". Като пише Чърчил в спомените си именно по тази 4 точка има най-много разногласия. Но за тази среща най-подробни са спомените на сина на Рузвелт- Елиот, който подробно описва неофициалните разговори между Рузвелт и Чърчил.

"После обеда Черчилль все еще руководил разговором. Однако перемена уже начинала сказываться. Впервые она резко проявилась в связи с вопросом о Британской империи. Инициатива исходила от отца.

— Конечно, — заметил он уверенным и несколько лукавым тоном, — конечно, после войны одной из предпосылок длительного мира должна быть самая широкая свобода торговли.

Он помолчал. Опустив голову, премьер-министр исподлобья пристально смотрел на отца.

— Никаких искусственных барьеров, — продолжал отец. — Как можно меньше экономических соглашений, предоставляющих одним государствам преимущества перед другими. Возможности для расширения торговли. Открытие рынков для здоровой конкуренции. — Он с невинным видом обвел глазами комнату.

Черчилль заворочался в кресле.

— Торговые соглашения Британской империи… — начал он внушительно. Отец прервал его:

— Да. Эти имперские торговые соглашения, — о них-то и идет речь. Именно из-за них народы Индии и Африки, всего колониального Ближнего и Дальнего Востока так отстали в своем развитии.

Шея Черчилля побагровела, и он подался вперед.

— Господин президент, Англия ни на минуту не намерена отказаться от своего преимущественного положения в Британских доминионах. Торговля, которая принесла Англии величие, будет продолжаться на условиях, устанавливаемых английскими министрами.

— Понимаете, Уинстон, — медленно сказал отец, — вот где-то по этой линии у нас с вами могут возникнуть некоторые разногласия. Я твердо убежден в том, что мы не можем добиться прочного мира, если он не повлечет за собой развития отсталых стран, отсталых народов. Но как достигнуть этого? Ясно, что этого нельзя достигнуть методами восемнадцатого века. Так вот…

— Кто говорит о методах восемнадцатого века?

— Всякий ваш министр, рекомендующий политику, при которой из колониальной страны изымается огромное количество сырья без всякой компенсации для народа данной страны. Методы двадцатого века означают развитие промышленности в колониях и рост благосостояния народа путем повышения его жизненного уровня, путем его просвещения, путем его оздоровления, путем обеспечения ему компенсации за его сырьевые ресурсы.

* * *

Все мы наклонились вперед, стараясь не проронить ни слова из этой беседы. Гопкинс улыбался, адъютант Черчилля, коммодор Томпсон помрачнел и был явно встревожен. У самого премьер-министра был такой вид, как будто его сейчас хватит удар.

— Вы упомянули Индию, — прорычал он.

— Да. Я считаю, что мы не можем вести войну против фашистского рабства, не стремясь в то же время освободить народы всего мира от отсталой колониальной политики.

— А как насчет Филиппин?

— Я рад, что вы упомянули о них. Как вам известно, в 1946 г. они получат независимость. А кроме того, они уже располагают современными санитарными условиями, современной системой народного образования; неграмотность там неуклонно снижается…

— Какое бы то ни было вмешательство в имперские экономические соглашения недопустимо.

— Они искусственны…

— Они составляют основу нашего величия.

— Мир, — твердо сказал отец, — не совместим с сохранением деспотизма. Дело мира требует равенства народов, и оно будет осуществлено. Равенство народов подразумевает самую широкую свободу торговой конкуренции. Станет ли кто-нибудь отрицать, что одной из главных причин возникновения войны было стремление Германии захватить господствующее положение в торговле Центральной Европы?

Спор на данную тему между Черчиллем и отцом не мог привести ни к чему. Разговор продолжался, но премьер-министр снова начал овладевать им. Черчилль говорил уже не отдельными фразами, а целыми абзацами, и с лица коммодора Томпсона начало сходить встревоженное, мрачное выражение. Премьер-министр говорил все увереннее, его голос снова заполнял комнату. Однако один вопрос остался без ответа; он не получил ответа и на, следующих двух конференциях, на которых встретились эти люди. Индия, Бирма были живым упреком англичанам. Сказав о них вслух однажды, отец и впредь напоминал о них англичанам, бередя своими сильными пальцами раны их больной совести, подталкивая, подгоняя их. Он поступал так не из упрямства, а потому, что был убежден в своей правоте; Черчилль это знал, и именно это беспокоило его больше всего.

Он ловко перевел разговор на другое, так же ловко втянул в него Гарри Гопкинса, брата, меня — всех нас, лишь бы только увести отца от этой темы, не слышать его высказываний по колониальному вопросу и его настойчивых, раздражающих рассуждений о несправедливости преференциальных имперских торговых соглашений.

Был уже третий час ночи, когда английские гости распрощались. Я помог отцу добраться до его каюты и уселся там, чтобы выкурить с ним по последней папиросе.

— Настоящий старый тори, не правда ли? — проворчал отец. — Настоящий тори старой школы.

— Мне одно время казалось, что он взорвется.

— Ну, — улыбнулся отец, — мы с ним сработаемся. На этот счет не беспокойся. Мы с ним прекрасно поладим.

— Если только ты не будешь затрагивать Индию.

— Как сказать? Я полагаю, что мы еще поговорим об Индии более основательно, прежде чем исчерпаем эту тему. И о Бирме, и о Яве, и об Индо-Китае, и об Индонезии, и обо всех африканских колониях, и о Египте и Палестине. Мы поговорим обо всем этом. Не упускай из виду одно обстоятельство. У Уинни есть одна высшая миссия в жизни, — но только одна. Он идеальный премьер-министр военного времени. Его основная, единственная задача заключается в том, чтобы Англия выстояла в этой войне.

— И, на мой взгляд, он этого добьется.

— Верно. Но заметил ли ты, как он меняет тему, когда речь заходит о какой-нибудь послевоенной проблеме?

— Ты поднимал щекотливые вопросы. Щекотливые для него.

— Есть и другая причина. У него идеальный склад ума для военного руководителя. Но чтобы Уинстон Черчилль руководил Англией после войны? Нет, не будет этого.

Жизнь показала, что в этом вопросе английский народ согласился с отцом.

* * *

На следующее утро, часов в одиннадцать, премьер-министр снова явился в капитанскую каюту «Августы». Он просидел у отца два часа, занимаясь Хартией. До завтрака он, Кадоган, Самнер Уэллес, Гарри Гопкинс и отец работали над последним ее вариантом. В течение этих двух часов я несколько раз входил в каюту и ловил налету обрывки разговора; при этом я все старался понять, каким образом Черчилль сумеет примирить идеи Хартии с тем, что он говорил накануне вечером. Думаю, что он и сам этого не знал.

Следует отметить, что самый большой вклад в создание Хартии был сделан Самнером Уэллесом, который больше всех потрудился над ней. Хартия была его детищем с того самого момента, как она была задумана в Вашингтоне; он вылетел из Вашингтона с рабочим проектом окончательного ее текста в портфеле; весь мир знает, как велико было и остается значение этой декларации. И, конечно, не он и не отец виновны в том, что она так плохо выполняется.

Во всяком случае, работа над редакцией отдельных формулировок продолжалась до завтрака; затем премьер-министр и его помощники вернулись на свой корабль. После завтрака отец занимался почтой и законопроектами конгресса, требовавшими его внимания: самолет в Вашингтон вылетал в тот же день. К середине дня Черчиллю удалось урвать несколько минут для отдыха. С палубы «Августы» мы наблюдали, как он сходил с «Принца Уэльского», намереваясь пройтись по берегу и взобраться на утес, высившийся над бухтой. На воду спустили вельбот; английские матросы пригнали его на веслах к трапу, и премьер-министр быстро сбежал по ступенькам. На нем была вязаная фуфайка с короткими рукавами и штаны, не доходившие до колен. С нашего наблюдательного пункта он казался огромным толстым мальчиком, которому нехватало только игрушечного ведерка и лопатки, чтобы поиграть в песке на пляже. Очутившись в вельботе, он направился прямо к рулю и стал командовать. До нас доносились его отрывистые распоряжения; матросы гребли с большим усердием. Наконец, все они скрылись из вида, но нам потом рассказали о дальнейшем ходе событий. Премьер-министр быстро полез на утес, возвышавшийся на триста-четыреста футов над берегом. Вскарабкавшись туда, он посмотрел вниз и увидел, что некоторые его спутники привольно расположились на пляже в надежде на проблески солнца. Черчилль тотчас же набрал горсть камешков и стал развлекаться, разгоняя своих напуганных спутников удачными попаданиями. Веселые забавы сильных мира сего!

В семь часов премьер-министр опять приехал к нам на обед — на сей раз по-настоящему неофициальный: кроме отца и Черчилля, присутствовали только Гарри Гопкинс, мой брат и я. Это был вечер отдыха; несмотря на вчерашний спор, все мы были как бы членами одной семьи и вели неторопливую и непринужденную беседу. Все же Черчиллем по прежнему владело стремление убедить нас, что Соединенные Штаты должны немедленно объявить войну Германии, но он понимал, что в этом вопросе он обречен на поражение. Сообщения о совещаниях наших военных представителей, происходивших непрерывно в последние дни, говорили о растущей убежденности обеих сторон в том, что для достижения окончательной победы Англия нуждается в американской промышленности и в активных действиях Америки; впрочем, в этом вряд ли кто-нибудь сомневался и раньше.

Сознание этой зависимости не могло не сказаться на отношениях между двумя руководителями. Постепенно, очень медленно, мантия вождя сползала с плеч англичанина на плечи американца.

В этом мы убедились позже, вечером, при новой вспышке того самого спора, который накануне заставил всех нас затаить дыхание. Это был своего рода заключительный аккорд воинствующего черчиллевского консерватизма. Черчилль встал и расхаживал по каюте, ораторствуя и жестикулируя. Наконец, он остановился перед отцом, помолчал секунду, а затем, потрясая коротким, толстым указательным пальцем перед самым его носом, воскликнул:

— Господин президент, мне кажется, что вы пытаетесь покончить с Британской империей. Это видно из всего хода ваших мыслей об устройстве мира в послевоенное время. Но несмотря на это, — он взмахнул указательным пальцем, — несмотря на это, мы знаем, что вы — единственная наша надежда. И вы, — голос его драматически дрогнул, — вы знаете, что мы это знаем. Вы знаете, что мы знаем, что без Америки нашей империи не устоять.

Со стороны Черчилля это было признанием, что мир может быть завоеван только на основе условий, поставленных Соединенными Штатами Америки. И, сказав это, он тем самым признал, что английской колониальной политике пришел конец, точно так же, как и попыткам Англии занять господствующее положение в мировой торговле и ее стремлению стравить между собой СССР и США."

Следвайки тази си политика, Рузвелт залага на Сталин, като антипод на Британия. Не случайно е толкова щедър към него, не случайно отклонява идеята на Чърчил за втори фронт на Балканите или Италия. През 1944 в Бретън Уудс изнудва англичаните да признаят долара за еквивалент на златото, т.е. за световни пари. И накрая окупацията на Франция, защото без нея англичаните остават сами и следователно ще бъдат далеч по-сговорчиви. И какво се случва малко след края на ВСВ колониалните империи на Братиня и франция започват да се рушат ей така от само себе си

Идеята "без Втори фронт" е невъзможна без друго развитие и условия (Стефан забеляза това, ама май на никого не му светна,защото нямаше реакции и развитие в тази посока)...

Възможна е само... ако Британия е паднала.в германски ръце /Британия и САЩ не може да са съюзници на Райха, защо,защото-ако някой смята обратното - ще дискутирам/..Тогава трябваше да говорим и мислим не за "Мадрид" и "Лисабон",.а за Лондон (И ако Лондон не е "освободен"/освободен преди това от Големия Брат Отвъд Океана

.

Определено алтернативката си е абсурдна сама по себе си. Дори и Хитлер да беше победил СССР то той нямаше да има ресурса за война срещу Британия, а едва ли щеше да живее дълго, тъй като войната го беше унищожила психически и здравословно. При победа на Сталин,дори и американците да не бяха се намесили, което е абсурдно, то англичаните биха направили опит, но едва ли щеше да е успешен. Е Сталин тогава щеше да се полакоми за Франция. Няма как.

Дамм, Ромел на Източния фронт наистина би било вълнуващо само че пак остава въпроса със снабдяването, суровините и най-вече горивата. Което ще ги принуди в най-добрия случай да се окопаят на Висла без перспектива за контраатака поне докато не изнамерят друго решение на проблема - може би изобретяването на леснопроизводим синтетичен бензин.

Кое му е вълнуващото? Ромел не е особено кадърен генерал. Но като се има предвид че и най-некадърния немски фелдфебел ще се справи с англичаните, то неговите победи не са нещо особено. Известността му се дължат най-вече на факта че е любимец на немската пропаганда в онези години

Дамм, Ромел на Източния фронт наистина би било вълнуващо само че пак остава въпроса със снабдяването, суровините и най-вече горивата. Което ще ги принуди в най-добрия случай да се окопаят на Висла без перспектива за контраатака поне докато не изнамерят друго решение на проблема - може би изобретяването на леснопроизводим синтетичен бензин.

Кое му е вълнуващото? Ромел не е особено кадърен генерал. Но като се има предвид че и най-некадърния немски фелдфебел ще се справи с англичаните, то неговите победи не са нещо особено. Известността му се дължат най-вече на факта че е любимец на немската пропаганда в онези години

Стефане! Алтернативката е с точно зададени показатели, има лендлайз, но и да нямаше ще има забавяне. По отношение на хим. оръжие, по една случйност съм химик. То може да действа с/у Грмания, която има недостиг на хора, даже с/у Франция. Но не и срещу СССР. Ако това бе станало, Стали щеше на да засипе всичко с фосген, не е нито труден за производство и на кого му пука кого ще поразява. А СССР е имал не само фосген.

Митак и тук не си наясно. Фосгена е от времето на ПСВ. Немците разполагат с големи количества зарин и зуман, срещу които само противогаза не ти върши работа, защото ти трябва специално облекло. Съюзниците не са разполагали с такова. Отделно имат и газ, който възпламенява активния въглен на противогаза. В интерес на истината бойни отровни вещества са използвани от германците, но само за борба с партизаните.

[Warlord]

Кое му е вълнуващото? Ромел не е особено кадърен генерал. Но като се има предвид че и най-некадърния немски фелдфебел ще се справи с англичаните, то неговите победи не са нещо особено. Известността му се дължат най-вече на факта че е любимец на немската пропаганда в онези години.

Не знам за немската пропаганда от ония години, но на мен ми е известен поради други причини. Няма да спорим за способностите му тук. Но дори и да приемем, че е "особено кадърен" и само на ниво дивизионен командир - и това би било достатъчно за да натежи на Източния фронт. И не само неговите качества, ами и самата тежест на частите, които ще командва ще натежи там. А те е достатъчно да натежат в началото, когато все още Вермахта не е изгубил инерцията си към Москва.

[resavsky]

Ромел може и да не е най талантливият германски пълководец но далеч не е най бедарния.Вярно че образът му е поизласкън от рекламата но това не го прави некадърен.Не е на равнището на Модел или Манщайн но има какво да покаже срещу руснаците.

[kramer]

Всъщност абдикацията на Британия от световно лидерство и/или "жандармство" започва след ПСВ, или да сме най-точни - след Вашингтонската конференция, когато е принудена да намали флота си.

[Stefan Iv]

Всъщност абдикацията на Британия от световно лидерство и/или "жандармство" започва след ПСВ, или да сме най-точни - след Вашингтонската конференция, когато е принудена да намали флота си.

Малка корекция. На Вашингтонската конференция (1921-22) Британия не е принудена да намали флота си, а признава правото на САЩ да има равен на нея брой военни кораби. След тази конференция Британия губи титлата си "господар на моретата". И от тогава започва конфронтацията САЩ-Великобритания.

[kramer]

Малка корекция. На Вашингтонската конференция (1921-22) Британия не е принудена да намали флота си, а признава правото на САЩ да има равен на нея брой военни кораби. След тази конференция Британия губи титлата си "господар на моретата". И от тогава започва конфронтацията САЩ-Великобритания.

Цъ. САЩ режат 26, Британия 24 кораба, чети малко повече за конференцията - тонажи, ограничения във водоизместимостта и калибъра. Съотношение в тонаж - равен брой за американци и британци, по-малко за японци - 5 към 5 към 3.

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fen.wikipedia.org%2Fwiki%2FWashington_Naval_Conference&ei=uDw7Uu60GorNtAayk4H4Cg&usg=AFQjCNEg-0WG231NZ4tYbzgPxIH_yB680w

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&ved=0CDkQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.britannica.com%2FEBchecked%2Ftopic%2F636484%2FWashington-Conference&ei=uDw7Uu60GorNtAayk4H4Cg&usg=AFQjCNGQyWAVG3Cy24jhDFfNlo_2u2z3Fw

[Stefan Iv]

Цъ. САЩ режат 26, Британия 24 кораба, чети малко повече за конференцията - тонажи, ограничения във водоизместимостта и калибъра. Съотношение в тонаж - равен брой за американци и британци, по-малко за японци - 5 към 5 към 3.

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fen.wikipedia.org%2Fwiki%2FWashington_Naval_Conference&ei=uDw7Uu60GorNtAayk4H4Cg&usg=AFQjCNEg-0WG231NZ4tYbzgPxIH_yB680w

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&ved=0CDkQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.britannica.com%2FEBchecked%2Ftopic%2F636484%2FWashington-Conference&ei=uDw7Uu60GorNtAayk4H4Cg&usg=AFQjCNGQyWAVG3Cy24jhDFfNlo_2u2z3Fw

По твоята статистика прецакани са американците, защото режат два кораба повече

Редактирано Септември 19, 2013 от Stefan Iv

[Warlord]

Чак прецакани не бих казал, тези стоманени чудовища са просто безполезни в мирно време и няма смисъл да се поддържат. Най-малкото материалите от тях могат да се използват - това са хиляди тонове стомана и др. суровини на парче, да не говорим пък за скъпата им поддръжка, постоянната ангажираност на огромен обслужващ персонал и гигантските количества въглища които поглъщат.

И след ВСВ и без конференции много от корабите ветерани и герои от войната заминават просто ей така в пещите, защото вече са безполезни.

[kramer]

По твоята статистика прецакани са американците, защото режат два кораба повече

Не по моята статистика, така пише. А американците просто не са губили големи кораби през войната, та затова се налага да режат два повече.

[mitaca]

Има и друго, британските са стари, но сащианските са всичките построени след ПСВ.

[kramer]

Има и друго, британските са стари, но сащианските са всичките построени след ПСВ.

В интерес на истината нека да сме точни. Американците са нарязали много ей-такива.

http://en.wikipedia.org/wiki/USS_Ohio_(BB-12)

http://en.wikipedia.org/wiki/USS_Kansas_(BB-21)

От дредноутите са нарязали ей-тия, ма те са строени 1910г.

http://en.wikipedia.org/wiki/USS_Michigan_(BB-27)

Редактирано Септември 21, 2013 от kramer