Човешко творение извън Слънчевата система

[КГ125]

"ВОЯДЖЪР 1", след 36 годишно пътешествие из Слънчевата система, я напусна. Досега, може би в историята на Вселената, тakoва нещо се случва за пръв път. Няма по-далечно място, до което човешко творение да е достигало и за пръв път напускаме уютът на Слънцето.....

http://www.youtube.com/watch?v=L4hf8HyP0LI

http://www.youtube.com/watch?v=P95NWAHWLrc

http://news.nationalgeographic.com/news/2013/13/130911-voyager-interstellar-solar-system-nasa-science-space/

http://www.space.com/22729-voyager-1-spacecraft-interstellar-space.html

Редактирано Септември 13, 2013 от Warlord

[Last roman]

Не е човекът, обаче.

А и учените още не са сигурни къде точно свършва слънчевата система.

[Joro-01]

Е, добре де, но човешко творение е все пак.

[Last roman]

Ми така трябва да бъде написано, че някой може да се подведе по заглавието.

[glishev]

Четох снощи новината. Нашите астрономи доста се вълнуват, разбирам ги. Явно "Вояджър" още има връзка със Земята, щом ще могат да му пратят съобщение да си изключи научната апаратура в 2020 или 2025.

Слънчевата система явно е схващана като доста по-голяма от това, което интуитивно сме възприели: нещо като сфера, чиято повърхност се състои от точки, намиращи се на разстоянието на най-голямата отдалеченост на гравитиращо около Слънцето тяло.

А всъщност едно изолирано парче метал е изхвърлено в празното пространство и пада свободно от никъде към никъде. Няма да има дори кой да го намери и да поумува над това как се е озовало насред нищото. Живот и здраве, след невъобразимо дълъг период отдавна мъртвата машина ще се правърне в метеорит около друга звузда и вероятно просто ще изгори някъде. Дано междувременно сме усвоили някой и друг обект поне из Системата.

[Joro-01]

Нещото е доста добро за машина направена отдавна и работеща в екстремни условия без поддръжка в продължение 35 години...

Редактирано Септември 13, 2013 от Joro-01

[glishev]

Със сигурност е така

[rumcaiz]

Нещото е доста добро за машина направена отдавна и работеща в екстремни условия без поддръжка в продължение 35 години...

Другото "нещо" - Вояджър 2 също работи безпроблемно доколкото знам и се очаква да напусне сл. сис. след няколко год.

Друг е въпросът къде точно се намира въобръжаемата линия.

И още един въпрос ме мъчи: защо само машинки Made in NASA са способни да извършват такива подвизи?

[glishev]

Въпрос на вложения.

[Joro-01]

Най вече.

По-детайлно - на квалификация, оборудване и много развойно-аналитична дейност

[Gravity]

И още един въпрос ме мъчи: защо само машинки Made in NASA са способни да извършват такива подвизи?

Кои други са правили такива машинки, които не са били способни на такива подвизи?

[Warlord]

А всъщност едно изолирано парче метал е изхвърлено в празното пространство и пада свободно от никъде към никъде. Няма да има дори кой да го намери и да поумува над това как се е озовало насред нищото. Живот и здраве, след невъобразимо дълъг период отдавна мъртвата машина ще се правърне в метеорит около друга звузда и вероятно просто ще изгори някъде.

Е има шанс и да установи стабилна орбита около някоя по-малка планета и да не се разбие или изгори в нечия атмосфера или звезда.

А като цяло в космоса има много повече празно пространство отколкото материя и огромни обекти с деструктивна гравитация. На пръв поглед изглежда претъпкан като гледаме безбройните ярки звезди при чисто нощно небе или пък снимки или импресии на галактики и купове от галактики. Но всъщност космическият пейзаж погледнат "от близо" е възмутително пуст, по-пуст и от пустиня.

Така че теоретически има шанс Воаяджър-1 да си се рее безкрайно дълго из празните пространства без да му се случи нищо. Или поне доволно дълго докато нашата научнофантастична цивилизация напредне дотолкова, че да успеем да стигнем до него и да си го приберем обратно за някой музей.

п.п. и разбира се да чекнем дали някой не е оставил някакъв месидж на него

Редактирано Септември 13, 2013 от Warlord

[mitaca]

ОТ

Я вземете да промените заглавието, че така много лъже. Ние научен форум ли сме или лукови глАви !?

[Warlord]

Така добре ли е? Звучи също толкова сензационно, интригуващо и подвеждащо, но вече не можеш да оспориш коректността му

[JImBeam]

.

.... защо само машинки Made in NASA са способни да извършват такива подвизи?

Въпрос на вложения.

...и на приоритети

[mitaca]

Така добре ли е? Звучи също толкова сензационно, интригуващо и подвеждащо, но вече не можеш да оспориш коректността му

Доста по-добре не, ами по-....коректно !

[КГ125]

Абе у вас грам романтизъм не остана ли )))

За пръв път, откакто свят светува човек излиза от пространството на своята звезда.

Чисто исторически, събитието е епохално. Този уред, плод на великолепното развитие на технологиите от 20 век, сиреч символ на прогресът человеческий, 35 години лети из Космоса... Обемът на паметта му е толкова малък, че вече всяко дете има на масата си много по-голям капацитет за носене на информация, но той си е страхотен символ.

Това нещо се случи веднъж и повече няма да се случи никогга. Ето, че му станахме свидетели...

Така, че "човекът" е, чрез едно свое творение. То обаче е единствено. Каквото и да пратим след това, няма да е същото, така, както полетите на братя Монголфие и братя Райт са единствени..

Та в този смисъл - "човекът". Заглавието не подвежда никого, а вие освен научна прецизност имайте и романтически визии, че иначе - лошо ))

Дълъг полет на малка машина - изумителна крачка за човечеството.

(Ех, добре говореха през 60-тте )

Не е човекът, обаче.
А и учените още не са сигурни къде точно свършва слънчевата система.

НАСА казА, че я е напуснал! )

Редактирано Септември 13, 2013 от КГ125

[nik1]

Rio de Janeiro, May 2013 - The ICRC (International Cosmic Ray Conference,

http://www.cbpf.br / ~icrc2013 ) - which will take place in the city of Rio de Janeiro, and for the

first time in South America - will have the announcement that the longest journey

undertaken by mankind has just reached a milestone: for the first time, an artifact made by

man leaves the limits of the solar system, entering a new field of exploration for science.

The artifact, in this case, is the U.S. probe Voyager I, which, after 36 years of

traveling, and have gone about 19 billion miles into the cosmos - about 125 times the

Earth-Sun distance - will now enter the so-called deep space, leaving behind the zone

under the influence of the solar magnetic field, known as the heliosphere. This enormous

region serves as a kind of shield that protects the planets from the bombing of ultraenergetic

cosmic particles.

By entering deep space, Voyager I, with its scientific instruments, will have the

chance to make an unprecedented measure: the value of the magnetic field of nearest

stars in the Solar System.

The announcement may be made in the presentation of the American researcher

who has devoted 36 years of his life to the Voyager mission: Ed Stone of the California

Institute of Technology.

Launched respectively in August and September 1977, the two probes, Voyager I

and Voyager II, have already discovered and unraveled mysteries about the planets

Jupiter, Saturn, Uranus and Neptune. For example, Voyager II, in 1986, discovered two

new rings and 10 new moons on Uranus.

To learn more (in English) about the Voyager: http://voyager.jpl.nasa.gov/

---

Навремето май се е смяташе че Pioneer 10 е първият човешки артефакт (никой в науката не използва заместители и метафори като "човешки товорения" или "човеци"), който е напуснал Слънчевата система, преминавайки покрай най-отдалечената планета в системата

(сега,според днешните разбирания - границите на Слънчевата система са по-широки)

артефакт - изкуствено направен предмет

------------

http://www.nasa.gov/centers/glenn/about/history/pioneer.html

Pioneer 10: Mission to Jupiter and Beyond

On March 2, 1972, engineers from Glenn (formerly Lewis) launched Pioneer 10

from the Cape Kennedy, carrying Earth's first space probe to an outer

planet. This launch was just one of the many historic missions started

by Glenn's former launch vehicles team. Glenn successfully managed the launch [1.2mg MPEG]of

Pioneer 10: the first spacecraft to travel through the Asteroid belt,

the first spacecraft to make direct observations and obtain close-up

images of Jupiter, and the first man-made object to leave the solar

system and travel on a flight path into interstellar space. Until

February 1998, Pioneer 10 was the most remote object ever made by man.

Traveling faster, Voyager 1 has since achieved a greater distance from

the Sun.

Pioneer 10's first challenge was to pass through what was initially

feared to be an impenetrable asteroid belt. The mission to Jupiter and

beyond, managed by the NASA's Ames Research Center,

was very successful resulting in the return of scientific data and

images. It became the first artifact to leave the solar system on June

13, 1983 when it passed beyond the farthest known planet. It continued

to search for the heliopause for another 20 years, exploring the very

edges of interstellar space as it drifted onward in mankind's first

journey to the stars. Pioneer's last, very weak signal was received on

January 23, 2003. It is believed that its power source had run too low

to transmit a signal. At the time, Pioneer 10 was more than 7.6 billion

miles away from Earth.

Редактирано Септември 13, 2013 от nik1

[mitaca]

Аре бре, ще рече, че ти наборе летиш на тая сонда. Аре юрист кемаф може, ама и астронават!? Кат, са видим в София ще те питам за впечатленията

[КГ125]

Ми та летя, та!!!! Нали сме mankind или как беше там )))

Трябва да пускат по-честно старите фантастични филми, да си върнем духа.. )

[К.ГЕРБОВ]

Българската песен „Излел е Дельо хайдутин” отдавна трябва да е излязла извън Слънчевата система.

http://twikle.com/nasa-r-846-701.htm

http://www.youtube.com/watch?v=_jovBWpt7l8

[КГ125]

Та тя нали е на Вояджър 1?

[Last roman]

Извод: Хайдути вече има вече и отвъд Сонцето ))

Редактирано Септември 13, 2013 от Last roman

[rumcaiz]

Излел е ....този път наистина излезе.

[К.ГЕРБОВ]

Апаратите Вояджър 1 и 2 са съответно третия и четвъртия обект с човешки произход, напуснали Слънчевата система след Пионер 10 и 11, изстреляни през 1972 и 1973 г. Апаратите Пионер носят плочи, съдържащи информация за времето и мястото на изстрелването им. На Вояджър има златна плоча, която съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. http://bg.wikipedia.org/wiki/Златна_плоча_на_Вояджър

След 43 г. Валя Балканска разбра как песента й е изпратена в Космоса
02.07.2011


Уникален кадър на Валя Балканска, докато пее “Излел е Дельо хайдутин” в малката класна стая; Мартин Кейниг показва новата си книга “Гласове и образи от България”, която представя у нас.

След 43 г. Валя Балканска разбра защо и как всъщност изпълнението й на “Излел е Дельо хайдутин” стига до Космоса. Всичко й разказа същият онзи американец, който на 27 юни 1968 г. направи записа на песента й в малка класна стая.

Мартин Кейниг тогава работи като учител по танци и в Колумбийския университет, и в нюйоркска гимназия с изучаване на руски и китайски език. Именно в средното школо се запалва любопитството му към страната ни. “Всички българи от мисиите и консулството в Ню Йорк пращаха децата си да учат китайски и руски. В моя клас имаше едно момче, което ми каза: “Г-н Кейниг, вие трябва да отидете в България.” „Така и стана”, спомня си етнологът.

Преди това негова колежка - Етел Райм, вече се е захласнала по музиката ни и фолклора. Чува на фестивал в Копривщица изпълненията на народни песни през 1965 г., подаряват й касетки, с които тя се връща в Америка. Така че, когато Кейниг й разказва, че е решил и той да посети далечната страна, за да направи записи на музика и танци, Етел му предлага да го придружи. Преди обаче да нарами всякаква звукозаписна техника, да води техници със себе си, той идва в България през 1966 и 1967 г. “Първия път тук прекарах 5 месеца. Работех не само тук, но и в Югославия. Тогава осъзнах, че общностите и фолклорът няма да живеят още дълго”, разказва Мартин.

По това време той вече е основал неправителствена организация, която се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционната култура. Мартин се свързва с Комитета за връзки с чужбина и оттам се съгласяват той да направи записи на българския изворен фолклор. В САЩ заедно с колежката си Етел прослушва записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. “Дойдохме през 1968 г. със записващ инженер. Донесохме генератор, в случай че няма ток. Имахме всякакво оборудване, перфектни микрофони.”

От комитета му предлагат други имена на изпълнители. Валя Балканска е едва на 27 г., съвсем непозната на хората, пееща в Смолянския ансамбъл. И Мартин, и колегите му са категорични, че държат на младото момиче. “Те ни казаха, че щом знаем какво искаме, те ще ни помогнат. Евгения Камова от комитета разбираше какво правя, подпечата ми командировката. Така тръгнахме на терен и започнахме да събираме музика от България”, обяснява ученият.

Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. “Помещението беше дълго 10 м и широко 7-8 м. Валя беше в единия край на стаята, а гайдарите - в другия, за да се раздели звукът. Пред всеки имаше по един микрофон. Ако слушате този оригинален запис на песента, ще усетите, че там няма какофония - чува се и гласът на Валя, и музиката на гайдарите”, казва Мартин.

Те не избират професионални гайдари, а миньори. “Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце”, спомня си Мартин. Тогава не разбира много какво се пее, макар вече да започва да поназнайва езика ни. “Повечето народни песни бяха на диалект, но разбирах контекста, за който се пееше. Знаех, че става въпрос за хайдук и че това беше страхотна музика. Това ми стигаше.”

След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-71 г. “Това бяха изпълнения от различни краища на света. Два от записите бяха от България. Всички колежи в Америка, в които се изучаваше етнология, получиха от тези касетки”, обяснява Кейниг. Междувременно той идва пак на няколко пъти в страната ни, въоръжен с три фотоапарата през гърдите, за да документира един залязващ свят.

Мартин всъщност няма много общо с излитането на записа на “Излел е Дельо хайдутин” в Космоса. Карл Сейгън, който основно участва в програмата “Вояджър”, се спира на него, докато търси музика от всички части на планетата.

“Карл Сейгън беше помолен от НАСА да направи записи, в случай че има извънземни - да им дадем представа за това какво има на планетата Земя. Той записа поздрава “здравей” на 50 или 60 езика, всички азбуки, как изглеждат буквите, какви са мъжът и жената. Имаше дискусия дори дали да са голи, или не, накрая решиха да са голи. Записа различни звуци, като капенето на вода в чаша. Трябваше да подбере и най-добрата музика от планетата”, обяснява Мартин.

Сейгън първо се спира на Бах, Бетовен, Брамс - класическата западна музика. Срещата му с двама етномузиколози - Робърт Браун и Алан Ломакс, променя представата му какво трябва да има на “Вояджър”. “Ломакс разбира концепцията, че музиката се създава от общностите, а не от един човек, който седи и пише ноти и после те се изпълняват от сцена. Брамс и Бах са невероятни, но музиката на Земята идва от селото - от хората, живееши един с друг и празнуващи това, че са заедно”, обяснява Мартин.

Тогава Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. Той чу и изпълнението на Валя Балканска и каза: “Трябва да сложим и тази песен. Така че нямах нищо общо с пускането на песента в космоса.” „Моята роля беше в избирането заедно с колежката ми Етел на Валя и пускането на записа”, казва скромно Мартин.

Всички в програмата “Вояджър” участват безвъзмездно - никой не получава пари за това. Мартин най-много съжалява, че не успява да каже на Балканска за постижението й. След записа в Копривщица той праща копия на комитета и ги моли да ги разпространи. По-късно казва и новината за Космоса на хората от комитета.

С Валя се виждат едва преди 10 г., когато тя е на турне в Щатите и има концерт в Сиатъл. Срещат се за кратко и не успяват да си поговорят много. Срещнаха се пак тази седмица - на същата дата - 27 юни, 43 г. след събитията в онази малка класна стая. “Не можах да позная Смолян, но разбрах колко много приятели имам още там”, усмихва се той. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=949598