Британия губи битката и войната и е окупирана от германците

[nik1]

Преди 52 минути, bulgaroid said:

Тая евтина пропаганда за какво ни я показваш? Освобождение на Мюнхен? От кого? 

ха-ха-ха-ха-ха

От нацистите.., Г-н Биполярен ..

ПС

 

Можем да приемем,  че всички германци са в един кюп и са  отговорни за войната, и за зверствата през войната , и да напишем   "окупацията на Мюнхен"

Кой каквото си избере

 

 

 

 

 

Редактирано Ноември 28, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 42 минути, bulgaroid said:

Няма никакви фили тогава, на нищо. 

Чети историята:

http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

Цитирай

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

 

Редактирано Ноември 28, 2019 от nik1

[nik1]

On 24.11.2019 г. at 14:30, bulgaroid said:

Абе разбирам аз, ама ти бъркаш Руския царизъм, съвременна Русия, и СССР.

Разбираш, ама не това, а други работи.

 

Цитирай

Ако беше така Сталин нямаше да прави републики

Да, де, ама в 1930 - 1931 г започва да ги русифицира. и да преследва  патриотичните местни ком-лидери

 

Цитирай

ами щеше да кара като Путин

Какво Путин? Я  виж  на картата колко републики има в РФ - 22.
И няма  драма за руските националисти или общо етническите руснаци, че в състава на РФ има републики

Републиките се отличават от другите субекти, преди всичко в това, че според конституцията на Руската федерация са национално-държавни образувания (за разлика от другите субекти на Федерацията, които са териториални образувания) в състава на Русия. Също така републиките, за разлика от другите субекти на Федерацията, имат право да приемат свои конституции и могат да използват националния си език като държавен наред с руския.

 

 

Цитирай

И изобщо бъркаш национализма  и патриотизма, в СССР национализъм няма и никога не е имало.

Русификацията какво е? А патриотизмът  на етно-национацинален ( руски) признак? Не врат, ами шия..

ПС

Ами руската култура, и институции в СССР коиото доминират какво са?  Това са елементи на руската етно-националата идентичност. 

 

Цитирай

национализъм няма и никога не е имало.

Няма нужда от специално или друго нациналистическо  движение и политика.. Сталин  прави това, за което всички днешни етнически руснаци и националисти мечтаят -  "голяма Русия"  в лицето на СССР .Започва  да го прави 10 години след образуването на СССР
Няма драма, в това че има републики в състава.

 

 

Цитирай

Сталин само през 1941г. няколко пъти моли за мир, не си го представям, факт е.

Чел си алтернативки и конспиративни теории..

 

Цитирай

Това не е вярно, Германия е завладяла достатъчно жизнено пространство и ще и трябва много време да го усвои. 

Глупости..Жизненото пространство на Хитлер не е Запад , а на Изток

 

https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Fi.ytimg.com%2Fvi%2F3TQ9NOwINBY%2Fmaxresdefault.jpg&imgrefurl=https%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D3TQ9NOwINBY&docid=QmHZJsR8qfz3xM&tbnid=ZfCOCJTXcv0M0M%3A&vet=10ahUKEwjdyPHT0Y3mAhVQUcAKHWY-CeAQMwhFKAIwAg..i&w=1280&h=720&bih=881&biw=1280&q=Lebensraum&ved=0ahUKEwjdyPHT0Y3mAhVQUcAKHWY-CeAQMwhFKAIwAg&iact=mrc&uact=8

https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Flive.staticflickr.com%2F3814%2F14072137857_c545ab6490_c.jpg&imgrefurl=https%3A%2F%2Fwww.flickr.com%2Fphotos%2F79929121%40N06%2F14072137857&docid=JdVoIKzmUGOwcM&tbnid=Mx31anCDZzrQzM%3A&vet=1&w=800&h=792&bih=881&biw=1280&ved=2ahUKEwisuo-R2o3mAhVLPBoKHT6cCqkQxiAoB3oECAEQIg&iact=c&ictx=1

 

 

Цитирай

Причините за войната са,че Сталин заплашва Хитлер и се готви за воина,това е изпреварващ удар. 

През  ноември 1940 СССР и Сталин заплашвал с нападение Германия?

Някоя врачка ли го каза...Или си чел секретни документи, коото не са известни  на никого?

Няма такива неща.. Бъркаш датите  и си допълваш с измислици.

Причините за плана Барабароса са за осигуряване на жизненото пространство.

 

Цитирай

 Изобщо няма да се връщам никъде.

Да де, ясно, иначе как ще ти минават алтернативките..

 

Редактирано Ноември 28, 2019 от nik1

[nik1]

Концепцията за “жизненото пространство” в геополитиката на нацистка Германия

РАЙНЕР ЦИТЕЛМАН 

 

29 МАЙ 2004

БРОЙ 1 2004

•  
•  

 

Въпросът за основния мотив в решението на Хитлер да нападне Съветския съюз – т.е., дали това е била краткосрочна военно-стратегическа задача или дълговременно “програмна” стратегия, все още не е решен задоволително (1). Историците, подчертаващи “програмния” елемент във въпросното решение, поставят ударението върху тясното преплитане на “расово-идеологическите” и чисто геополитическите цели в мирогледа на фюрера. Така, според Андреас Хилгрубер, “Военната победа над Русия, целяща осигуряването на необходимото “жизнено пространство”, и унищожаването на евреите са неразривно свързани както в политическата програма на Хитлер, така и в реалната му политика. Затова и обяснението на нацисткия проект за разширяване на германското “жизнено пространство” следва да се търси в расово-идеологическата догма за еврейският произход на болшевизма” (2).

Действително, лесно можем да открием достатъчно доводи, подкрепящи тезата за “еврейския болшевизъм” особено в книгата на Хитлер “Майн кампф” и по-ранните му речи и публикации. Твърде съмнително е обаче, че приемайки през 1940-1941 решението да нападне СССР, Хитлер е продължавал да се ръководи именно от нея.

Много неща говорят по-скоро, че по това време фюрерът е преразгледал първоначалното си мнение за Сталин и Съветския съюз в един решаващ аспект. Така, ако преди той действително подчертава най-вече “интернационалния” (“еврейския”) характер на болшевизма, то в началото на август 1939, разговаряйки с унгарския външен министър, Хитлер подчертава, че “болшевизмът вероятно се опитва да си сложи каската на национализма” (4). По-късно, през март 1940, фюрерът заявява пред Свен Гедин следното: “Сталин много се е променил. Той вече не е болшевик-интернационалист, а чиста проба руски националист и, на практика, провежда традиционната руска национална политика, провеждана преди това от царете” (5).

На 18 март 1940, в разговор с Мусолини, той твърди, че: “Сталин е един абсолютен автократ и, ако днес мястото му заеме някой руски владетел от ХVІ век например, нищо няма да се промени. Само още по-усърдно ще продължат да гонят евреите от централното управление на страната… и така болшевизмът окончателно би свалил московско-еврейската си интернационалистическа маска, превръщайки се просто в славянско-московски” (7).

Разбира се, това съвсем не означава, че в тактически план Хитлер е бил склонен да се откаже от плановете си за разширяване на немското “жизнено пространство”, само защото представата му за Сталин се е променила. Факт е обаче, че дори и след нападението срещу Съветския съюз, фюрерът продължава да оценява по същия начин болшевишкия вожд, т.е. действително е убеден във вътрешната трансформация на комунистическата империя. Така, по време на една от беседите си на маса с тесен кръг най-близки съмишленици, на 6 януари 1942, той заявява: “Сталин играе ролята на човек, възнамеряващ да използва болшевишката идея за да победи. Но истината е, че всъщност той олицетворява единствено Русия и е продължител на панславистката царска политика. За него болшевизмът е само средство за постигането на истинската му цел и служи за да скрие тази цел от германските и романски народи” (9).

Дори и в самия край на войната, на 26 февруари 1945, Хитлер подчертава, че смята Сталин за прагматик и реалист, който не се влияе особено от “мъглявата марксистка идеология”, възнамерявайки да я използва най-вече като “опиум за другите народи”. Според него, жестокостта, с която в СССР се ликвидира еврейската интелигенция, след като е изпълнила задачата да разруши царската империя, доказва това му предположение. Тоест, Сталин своевременно се опитва да предотврати възможността интелектуалците-евреи да “заразят” изгражданата от него нова великоруска империя, следваща идеите на панславизма и духовното наследство на Петър Велики (13).

Не може да се твърди със сигурност, кога точно Хитлер стига до тази нова оценка за Сталин. Факт е обаче, че още в своята “Втора книга”, писана през 1928, той намеква за възможността от подобно развитие на нещата в Русия: “Твърде вероятно е, в Русия да се извърши естествена вътрешна трансформация на болшевишкия свят, в резултат от която еврейският елемент да бъде изместен от руско-националният” (14). Във всеки случай, през 1939 фюрерът окончателно е преразгледал тезата си за “еврейския болшевизъм”, макар и по чисто пропагандни причини продължава публично да се придържа към нея.

Всъщност, основната борба на Хитлер е насочена срещу два, различни противника – западните демокрации и комунистическия Съветски съюз. Затова му е необходимо и откриването на някакъв “общ знаменател”, с чиято помощ тези противници да бъдат причислени към една и съща категория. Най-удобен в случая се оказва постулатът за враговете-близнаци – “еврейският болшевизъм” и “еврейският капитализъм”, който Хитлер използва за пропагандни цели още преди идването си на власт.

Какво обаче следва от предположението, че Хитлер е преразгледал тезата си “еврейския болшевизъм”? Уйлям Кар, който е сред малцината историци, подкрепящи това твърдение, смята хипотезата, че през 1939-1941 Хитлер неизменно и последователно е преследвал старата си идеологическа цел, за твърде съмнителна. Според него, нападението срещу Русия е в по-малка степен “израз на постоянното и твърдо намерение да се овладее ново “жизнено пространство”, а най-вече спонтанна реакция на новата ситуация, застрашаваща стратегическите и икономически интереси на Германия на Балканите” (21).

Следователно, възниква въпросът за истинското съотношение между “краткосрочните” военно-стратегически мотиви на диктатора и “дългосрочните” му програмно-целеви постановки. Безспорно е, че и двата компонента изиграват важна роля в приемането на решението за нападението срещу Съветския съюз. Твърдението на Кар, че в случая програмният компонент е играел второстепенна роля, може да се приеме за вярно само при положение, че Хитлер е оправдавал необходимостта от завладяването на ново “жизнено пространство” най-вече със собствените си расово-идеологически идеи. Но, ако анализираме по-сериозно въпроса, защо фюрерът се стреми към завоюването на това “жизнено пространство” и то именно в Русия и как е обосновал тази си претенция, става ясно, че дори в дългосрочен план за него на първо място са не идеологическите, а икономическите съображения (22).

Още в “Майн кампф” и т.нар.”Втора книга”, а също в многобройните му речи и публикации, Хитлер стига до извода, че основно условие за съществуването на човечеството е наличието у всеки народ на достатъчно “жизнено пространство” -т.е. на определена територия, гарантираща му необходимите средства за съществуване, в най-широк смисъл (т.е. селскостопански земи, суровини, енергоносители и т.н.). Тази основна територия формира стопанската база на нацията, но едновременно с това и ограничава възможностите и за икономически ръст. В конкретното “жизнено пространство” живеят определен брой хора, чиито брой (при нормални обстоятелства) постоянно расте. Като в определен момент териториалната ограниченост на базовото пространство, влиза в противоречие с растящото население.

Това несъответствие между факторите на “жизненото пространство” и “числеността на нацията” може да бъде преодоляно с различни средства. Хитлер обаче не желае да заложи на “икономическото покоряване на света”, т.е. на икономическа политика, ориентирана към износа на стоки. Според него (което е сред най-големите му грешки) подобна политика е неспособна да реши в дългосрочен план проблема с несъответствието между “жизненото пространство” и “числеността на нацията”. Подобно на мнозина свои съвременници, Хитлер вярва, че именно експортно-ориентираната икономическа политика и породената от нея търговска конкуренция между Великобритания и Германия е станала причина за Първата световна война. Той освен това смята, че политиката на икономическа експанзия не само се сбълсква със съпротивата на другите икономически развити сили, но и не може да бъде дълговременно стратегия за преодоляване на фундаменталното противоречие между “жизненото пространство” и “числеността на нацията” дори и затова, че световният пазар прогресивно се съкращява. Опирайки се на популярните по онова време икономически теории, Хитлер предполага, че индустриализацията на аграрните държави ще създаде нови трудности за пласмента за “старите” промишлено развити страни. В речта си от 6 август, 1927 той заявява: “ Разбира се, има още една възможност, а именно износът на стоки. Но това е фалшиво решение: защото не само Германия върви по пътя на индустриализацията, но и Англия, Франция и Италия, напоследък сред конкурентите ни е и Америка и днес най-трудното не е повишаването на производителността, както си мислят мнозина у нас, а в разширяването на експорта. Именно това е основният проблем в съвременния свят, който тотално се индустриализира и се бори за пазари. Икономическите затруднения на Германия ще нарастват и заради усилващата се конкуренция, и защото страните, където доскоро се пласираха немските стоки, сега развиват собствената си промишленост, но и защото недостигът на суровини ни поставя във все по-неизгодно положение спрямо останалите” (27). Освен това Хитлер смята, че ориентираната към експорта икономическа политика ще доведе до изчезването на немското селско стопанство.

Поради всичко това, фюрерът стига до извода че стратегията на “мирното икономическо завоюване на света” е илюзия е няма да реши икономическите проблеми на Германия. Затова той смята за по-правилно “несъответствието между наличното жизнено пространство и числеността на населението да се преодолее чрез завоюването на нови земи по пътя на войните” (28).

Както е известно, и в “Майн Кампф” и във “Втората книга”, Хитлер разяснява, че разширяването на “жизненото пространство” на немския народ може да стане само за сметка на Русия. Многобройните свидетелства, включително дневникът на Йозеф Гьобелс (30), потвърждават, че той нито за момент не се отказва от тази си цел и след поемането на властта през 1933.

Има два основни документа, които постоянно се цитират като доказателство на намерението на Хитлер да започне война, като и двата подчертават ключовото място на икономическия фактор в нацистките претенции за разширяване на германското “жизнено пространство”. Така, в паметната си записка към четиригодишния план от август 1936, фюрерът ясно поставя пред немската промишленост задачата да бъде готова за война след четири години.В нея той подчертава, че замяната на естествените суровини с изкуствени, макар и да облекчава временно ситуацията, не може да се разглежда като дългосрочно решение на немските икономически проблеми. Същественото в случая е, “приемането на мерки, позволяващи ни в бъдеще да си гарантираме… вкончателното решение”. Като в случая под “окончателно решение” се има предвид не ликвидирането на евреите, а “разширяването на жизненото пространство и съответната суровинна и продоволствена база на нашия народ”. И тъкмо това е “задачата, която политическото ни ръководство все някога трябва да реши” (31).

На съвещанието в Хосбах (5 ноември 1937) Хитлер отново разяснява пред армейския елит стратегията за решаване икономическите проблеми на Германия, като пак се връща на теорията за “стесняващите се пазари” и посочвайки, че при наличието на ограничено “жизнено пространство” автархията е постижима само в няколко, отделно взети, отрасъла, заключава, че “Единственият макар и изглеждащ ни непостижим начин да преодолеем трудностите е завоюването на по-обширно жизнено пространство, т.е. това, което открай време е било причина за създаването на новите държави, а също за масовите народни движения и миграции” (32).

На 10 февруари 1939, в речта си пред войсковите командири в Берлин фюрерът ясно посочва, че: “Пред нас има две възможности. Едната е разширяването на износа и гарантиране с негова помощ на необходимия ни внос на суровини и храни, докато втората изисква вместо да съобразяваме числеността на нацията с наличното жизнено пространство, да и гарантираме жизнено пространство, съобразено с нейния ръст. Това е пътят, по който вървят всички велики народи. И лично аз признавам само този път” (35).

Мнозина се опитват на интепретират нацистката геополитическа концепция за “жизненото пространство” като някаква уж антимодернистка “идеология на ре-аграризацията”. Към подобно схващане се придържа например Хенри Търнър, който във фундаменталната си статия “Фашизъм и антимодернизъм” твърди: “За да отслабят остротата на проблемите, пред които през ХХ век се изправя високоиндустриализираната Германия, те (т.е. Хитлер, Химлер, Резенберг и Даре, които авторът причислява към “антимодернисткото течение” в нацистката партия), предлагат възраждането на “култа към кръвта и почвата”, опитвайки се да освободят преобладаващата част от немската нация от индустриалния свят и помагайки и да се върне към простия живот на селските стопани” (37). Според Търнър, Хитлер въобще разглежда икономическата дейност най-вече в аграрния и аспект и дори концепцията му за “жизненото пространства”, в крайна сметка, обслужва целите на “ре-аграризацията” на Германия. Същото уж се отнася и до стремежа за завоюването на Изтока, разглеждано от Хитлер като “чисто аграрно-политическа задача”. Привържениците на въпросната теза смятат, че фюрерът “едва ли се е ръководел от някакви по-широки икономически съображения, като например достъпът до енергоносители и суровини”(39).

Подобни твърдения звучат странно, имайки предвид огромния брой изказвания на Хитлер, ясно показващи, че е смятал въпроса със суровините за централен и е виждал в завоюването на ново “жизнено пространство” най-вече възможност за контрол върху запасите на суровини и енергоносители.

Така, анализирайки суровинния проблем в своята “Втора книга”, нацисткият лидер отбелязва, че още преди Първата световна война “много отрасли се сблъскват със сериозни трудности в снабдяването си с необходимите суровини, което в повечето случаи става по пътя на вноса отвън” (40). Както е известно, той самият категорично отрича този път, посочвайки, че най-доброто решение на проблема е завоюването на нови територии. Според него, икономическото превъзходство на САЩ е обусловено именно от размерите на жизненото им пространство и най-вече притежаването на достатъчно суровинни ресурси.Посочвайки, че бъдещето на Германия, предвид “липсата на достатъчно собствени ресурси и нарастваща зависимост от вноса, ми изглежда много мрачно и тъжно” (41). Пак от тази гледна точка, впрочем, Хитлер оценява и значението на Русия. Той подчертава, че страната “притежава собствени залежи на петрол, който днес е също толкова важен, колкото желязото и въглищата през миналия век” (42).

Всичко това потвърждава, че “суровинният проблем” отдавна вълнува нацисткия лидер. Така, в речта си от 10 октомври 1928, анализирайки причините за икономическия подем и превъзходството на САЩ, той посочва, че истинската причина за тях е не американския икономически модел, а фактът, че “Америка разполага с достатъчно земя за отглеждането на пшеница, а също с достатъчно природни богатства, огромни горски масиви, колосални залежи на различни руди, грамадни каменовъглени басейни и петролни залежи… с две думи Америка е страна с чудовищни природни богатства”(43).

Хитлер неведнъж отхвърля тезата, че икономическите проблеми на Германия могат да се решат само чрез усъвършенстването на икономическия и модел. Според него, те са резултат най-вече на липсата на достатъчно “базова територия”. “Човек съществува не благодарение на идеите, а на житото, въглищата, желязото, рудите и всичко онова, което се крие в земните недра… И, сам по себе си, този проблем не е свързан с икономиката, а именно със земята” (45).

Всичко това доказва, че лансирайте тезата си за несъотвествието между базата, гарантираща доброто снабдяване на населението и числеността на последното, Хитлер в никакъв случай не свежда нещата до недостига на земеделски земи, а поставя ударението върху липсата на достатъчно суровини. През 1931, в разговор с шефа на икономическо-политическия отдел в ръководството на нацистката партия Ото Вагенер, той ясно обосновава концепцията си за завоюването на “жизнено пространство” на Изток, с липсата на достатъчно суровинна база в Германия. Според самия Вагенер, фюрерът му заявява буквално следното: “За да устои в решителната битка с Америка, Европа се нуждае от руската пшеница, месо, дървесина, въглища, стомана и петрол” (47).

Тоест, налице са безброй доказателства, че Хитлер разглежда новото “жизнено пространство” на германската нация на Изток най-вече като източник на суровини. Той многократно се изказва в този смисъл и преди, и по време на войната с Русия. Така, на 9 януари 1941, фюрерът заявява пред командващите немските армии следното: “Руската територия съхранява огромни богатства. Германия трябва да установи своето икономическо и политическо господство над тези земи, без обаче да ги присъединява към себе си. Така ще си гарантираме позициите в бъдещата междуконтинентална битка и вече никой няма да може да разгроми Германия” (48).

Впрочем, икономическите цели на руската кампания подробно се обсъждат през 1940-1941 и от висшето военно ръководство. Като по време на дискусиите се изказват както редица военно-икономически (“краткосрочни”) така и концептуални (“дългосрочни”) сображения. Последните заемат ключово място в анализите, посветени на Русия и представени на 28 юли 1940 от началник щаба на Военноморските сили контраадмирал Фрике. Според него, сигурността на Германия изисква “наличието на максимално самообезпечаваща се икономика, особено по отношение на стоките, жизнено необходими за воденето на война (петрол, храни и т.н.)”. Затова обаче са и нужни суровини и сигурен пазар за пласмент на собственото производство. И в едното, и в другото отношение “Русия изглежда най-подходяща”. В хода на планираното по онова време изграждане на единна европейска икономика под немско ръкъводство постоянно се изтъкват “обективните възможности за взаимно допълване между Германия и Русия, почти във всички сфери на икономиката” (49). В изготвената в началото на 1940 военно-географска справка за европейската част на СССР пък се подчертава значението на такива ииндустриални центрове като Ленинград и Москва, а също и на Украйно като изключитолно ценен селскостопански и промишлен регион. Ролф Дитер-Мюлер констатира, че окупацията им би осигурила на Германия “огромни предимства”. Като ударението се поставя “не толкова върху военното отслабване на противника, колкото на ползата, в дългосрочна перспектива, от контрола върху селскостопанското производство и суровините на тези територии за Германия (50).

В паметната записка на генерал Томас (началник на управлението на военната икономика и въоръжението към Обединеното командване на Вермахта) също се отделя значително място на дългосрочната икономическа изгода за Германия от завюването на ново “жизнено пространство” в Русия. На свой ред статс-секретарят в Министерството на снабдяването Херберт Баке лично уверява Хитлер, че “овладяването на Украйна би ни избавило от всички икономически проблеми” (51).

Вече след нападението срещу Съветския съюз, когато реализацията на поставените от фюрера цели изглежда съвсем близка, Хитлер разсъждава не само за необходимостта от колонизация на източните области, чрез преселването там на милиони немски селяни, но и за фантастичните перспективи, откриващи се със завладяването на суровинните и енергийни ресурси на Русия. През октомври 1941 той отнова подчертава, че завоюваното в Русия “жизнено пространство” ще гарантира автархията на Европа. “Къде другаде можем да намерим толкова качествени железни руди, като украинските? Къде има толкова никел, въглища, манган и молибден? Та това са същите манганови рудници, от които се снабдява и Америка. Да не говорим, че там можем да засадим 40 хиляди хектара с каучукови дървета и така да решим завинаги проблемите с каучука” (55). Обявявайки Украйна за “европейската Индия”, Хитлер заявява: “Вече никой няма да може да ни изгони от Изтока! Оттук нататък ние ще държим монопола върху доставките на пшеница, въглища, стомана и дървен материал” (56).

Всички изказвания на Хитлер говорят за намерението Украйна да се превърне в “житницата на Европа”, а цялото покорено “жизнено пространство” да изпълнява ролята на аграрно-суровинен придатък на обединената под егидата на Райха Европа. Освен това обаче, “жизненото пространство” в Русия се разглежда и като огромен пазар. Така, на 18 септември 1941 фюрерът заявава, че “възможността за пласмент на руския пазар на немските потребителски стоки, ще гарантира небивал подем на саксонската промишленост” (60).

Нацистката геополитическа концепция за “жизненото пространство” съвсем не е била (както твърди Хенри Търнър) израз на техните уж антимодернистки идеи за “ре-аграризация”. Истината е, че Хитлер категорично отхвърля преселването на жители на немските градове за аграрното колонизиране на свободните земи на Изток. Според него, това би било “напразно усилие и пари, хвърлени на вятъра” (61). Разбира се, аграрната колонизацие се приема от нацистите като един от начините за усвояване на новото “жизнено пространство на Изток”, но целта съвсем не е била “ре-аграризацията” на немското общество, а просто отстраняване на съществуващите диспропорции между селското стопанство и промишлеността и предпоставка за изграждането на самообезпечаващ се европейски икономически модел. В представите на Хитлер, овладяването на руските запаси от суровини и енергоносители би позволило на Германия да постигне колосален подем в индустриалното си производство. Образец за фюрера не е средновековното селско общество, а високоиндустриалната и свръхтехнизирана икономика на САЩ, които той отчаяно се стреми да настигне и надмине (62).

По същия начин, и реализацията на социално-политическите идеи на Хитлер е разглеждана в пряка зависимост от основното, според него, условие – поставянето на руските ресурси в услуга на автархичния икономически модел на обединена и доминирана от Германия Европа. Обявявайки се неведнъж против претенциите на Германския трудов фронт (които, принципно, напълно съответстват на собствената му социално-икономическа програма), фюрерът отбелязва, че те са неосъществими “докато немската нация все още не разполага с необходимото за оцеляването и просперитета и пространство” (64).

Обобщавайки всичко казано дотук, следва да подчертая, че претенциите на Хитлер за “жизнено пространство”, в решаваща степен се мотивират от чисто икономически съображения. На 10 октомври 1941 той отбелязва, че: “Войната се връща към първоначалните си форми и вместо битките между нациите, на преден план отново излиза борбата за пространство. Защото, първоначално войната е била именно битка за територия, гарантираща оцеляването. Сега става дума за природни богатства, без които това оцеляване е немислимо. И по законите на мирозданието те принадлежат на онзи, който ги завоюва” (65).

Хитлер напълно изключва войните, които не са мотивирани от необходимостта да се отстрани противоречието между “числеността на народонаселението” и “базата за изхранването му”. Нещо повече, именно в подобни “немотивирани” войни той вижда и причината за възхода на пацифизма.

“Народите, обитаващи некачствени и не разполагащи с ресурси земи – твърди той – са длъжни постоянно, ако имат нормален елит разбира се, да се стремят към разширяване на територията си, т.е. на своето пространство.Този процес, който първоначално е свързан с грижата за изхранване, се оказва по стечение на обстоятелствата толкова плодотворен, че постепенно именно на него започват да се приписват всички успехи на нацията.Тоест, разширяването на територията, в чиято основа първоначално стои чистата целесъобразност, се превръща в героичен акт. Така обаче, оправданият стремеж за съобразяване на жизненото пространство с числеността на народонаселението се изражда в немотивирани завоевателни войни, в които именно липсата на значим мотив, води до последващата ответна реакция под формата на пацифизма. Пацифизмът съществува именно оттогава, откогато по света се водят войни, чиито смисъл вече не е завоюването на нови земи за изхранване на собственото население… И той ще изчезне едва, когато войната престане да бъде инструмент на отделни хора или народи, а отново се превърне в последното средство, с чиято помощ нацията се бори за собственото си оцеляване” (66).

Тоест, става ясно, че ревизията на представите на Хитлер за характера и облика на Русия, която е налице най-късно през 1939, въобще не променя основната му цел, свързана със завоюването на ново “жизнено пространство” на Изток. В своята “Втора книга”, където хипотетично разглежда възможността за трансформация на болшевишка Русия (67), той подчертава, че дори това да се случи, стратегическият съюз с Москва (за който призова лявото крило в нацистката партия, начело с братята Щрасер - 68) е невъзможен. “Защото, до каквото и да доведе този съюз, Германия не би могла да постигне крайната си цел. По отношение на фундаменталния жизнено важен за немската нация въпрос, той не би променил нищо. Напротив Германия още повече би се отдалечила от единствено разумната за нея териториална политика” (69). Затова и победата на болшевишката революция, според Хитлер, се оказва шанс за Германия, “помагайки ни да преодолеем съмненията, пречещи да търсим целта на немската външна политика именно там, където тя единствено следва да бъде ориентирана – към обширните пространства на Изток” (70).

Следователно, не “еврейско-болшевишкия” характер на Русия е истинската причина за програмната ориентация на Хитлер към война със Съветския съюз. Решението за началото на войната е взето без всякаква връзка с това и въобще няма идеологическа основа. Макар, разбира се, нацисткия лидер да използва максимално антиболшевишката и антиеврейска пропаганда за да обоснове допълнително атаката си срещу Русия.

Бележки:

По повод на въпросната дискусия, вж. статиите на Аман, Фьорстер, Шрайбер и Юбершьорер в сборника “Die Zweite Weltkrieg” , R.Piper GmbH&Co. KG, Munchen, 1989.

A.Hillgruber, Die “Endlosung und das deutsche Ostimperium als Kernstuck dess rassenideologischen Programms des Nationalsozialismus, в M.Funke (Hrsg.). Hit;er, Deutschland und die Machte. Materialien zur Aussenpolitik des Dritten Reiches, Dusseldorf 1978.

Akten zur deutschen Auswartigen Politik 1918-1945, Baden-Baden, 1950.

Unterredung Hitlers mit dem schwedischen Forscher Sven Hedin am 4-301940, в A.Hillgruber (Hrsg.) Staatsmanner und Diplomaten bei Hitler, Frankfurt/M. 1967.

Gesprach Hitlers mit Mussolini am 18.3.1940, в Hillgruber, Staatsmanner (вж.4).

A.Hitler, Monologe im Fuhrerhauptquartier 1941-1944. Die Aufzeichnungen Heinrich Heims. Hrsg. v.Werner Jochmann, Hmbg. 1980.

Hitlers Politisches Testament. Die Bormann Diktate vom Februar und April 1945, Hmbg., 1981.

A.Hitler, Monologe im Fuhrerhauptquartier 1941-1944. Die Aufzeichnungen Heinrich Heims. Hrsg. v. Werner Jochmann, Hmbg. 1980.

Hitlers Politiches Testament. Die Bormann Diktate vom Februar und April 1945, Hmbg., 1981.

Hitlers Zweites Buch. Ein Dokument ais dem Jahr 1928. Eingeleitet und kommentiert v. Gerhard Weinberg. Suttgard,1961.

W.Carr Vom Polen bis Pearl Harbour. Zur Entwicklung des Zweiten Weltkrieges, Hmbg., 1987. На друго място Кар цитира бележките на Либман за известната реч на Хитлер на съвещанието с генералите от 3 февруари 1933. Той той заявява: “Как да използваме политическата си мощ, след като се сдобием с нея? Още е рано да се каже. Може би - за увеличаване на експортните ни възможности, но по-добре – за завоюването на ново жизнено пространство но Изток и безпощадната му германизация”. Според Кар, това изказване доказва, че фюрерът е смятал експортната експанзия на напълно постижима алтернатива, т.е. “военната мощ да бъде използвана за да бъдат принудени съседите на Германия да сътрудничат с нея”. Срещу това предположение обаче го

 

• https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/74-2004/broi1-2004/519-kontseptsiyata-za-zhiznenoto-prostranstvo-v-geopolitikata-na-natsistka-germaniya

[bulgaroid]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Не съм чел нищо за съветска подкрепа на националсоциалистическата партия до идването им на власт от Сталин, ако е имало, не виждам мотив, Коминтерна подкрепя комунистите, след Лайпцигския процес си прибират Димитров.

Може да се разглежда като някаква подкрепа интензивната търговия между Германия и СССР през втората половина на 30-те, но и двете страни са извличали изгода от стокообмена. поради блокадата по море, нацистите имат около 70-80 процента от целия си внос от СССР, това продължава до самата война, факт е.

Ма къ ша прочетеш,сакън, то това не са ти го написали в тезисите от АОНСУ, ох извинявам са във викито! А бре кои подари властта на Хитлер, ако не Сталин ? Кои забрани на комунистите да правят коалиция с социалдемократите и така подари властта? Не беше ли Московския Мустачко? Кои финансира последните избори на Хитлер, май Сталин беше? А как ще виждаш мотив като не си чел Сталин? Коминтерна за какво изобщо е създаден? Влачите тука всякакви измислици, а първоизточника никои не го е отварял, е така за тамазлък!  Няколко пъти ви казах, прочетете какво казва Сталин и приближените му за Световната Революция, ако не поне Троцки попрегледайте, там е същото,Сталин и Троцки,Бухарин и Каменев и всички други говорят едно и също,едно и също, и никои не си прави труда да ги чете, вместо това се използват преразкази от други хора!

 

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Обама няма никакъв проблем да общува с обикновени хора, той самият е такъв. Отгледан е от самотна майка, той е човек, разбиращ хората от малцинствата и между него и тях просто няма психически прегради, той е един от тях.

Абе друго си е да ни рекламираш Обама, а, какво общо има той и защо ни го тикаш тука не е ясно? Боже колко е свестен, давай още клипове.

 

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Между другото, общото между него и Хитлер е, че и двамата са отгледани от самотни майки, и двамата са били свързани силно с тях емоционално, и на двамата майките почиват рано, и двамата са имали конфликт с бащите си.

Хайде и психологически портрети им направи.

[bulgaroid]

Дублаж

Редактирано Ноември 28, 2019 от bulgaroid

[bulgaroid]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Не съм чел нищо за съветска подкрепа на националсоциалистическата партия до идването им на власт от Сталин, ако е имало, не виждам мотив, Коминтерна подкрепя комунистите, след Лайпцигския процес си прибират Димитров.

Може да се разглежда като някаква подкрепа интензивната търговия между Германия и СССР през втората половина на 30-те, но и двете страни са извличали изгода от стокообмена. поради блокадата по море, нацистите имат около 70-80 процента от целия си внос от СССР, това продължава до самата война, факт е.

Ма къ ша прочетеш,сакън, то това не са ти го написали в тезисите от АОНСУ, ох извинявам са във викито! А бре кои подари властта на Хитлер, ако не Сталин ? Кои забрани на комунистите да правят коалиция с социалдемократите и така подари властта? Не беше ли Московския Мустачко? Кои финансира последните избори на Хитлер, май Сталин беше? А как ще виждаш мотив като не си чел Сталин? Коминтерна за какво изобщо е създаден? Влачите тука всякакви измислици, а първоизточника никои не го е отварял, е така за тамазлък!  Няколко пъти ви казах, прочетете какво казва Сталин и приближените му за Световната Революция, ако не поне Троцки попрегледайте, там е същото,Сталин и Троцки,Бухарин и Каменев и всички други говорят едно и също,едно и също, и никои не си прави труда да ги чете, вместо това се използват преразкази от други хора!

 

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Обама няма никакъв проблем да общува с обикновени хора, той самият е такъв. Отгледан е от самотна майка, той е човек, разбиращ хората от малцинствата и между него и тях просто няма психически прегради, той е един от тях.

Абе друго си е да ни рекламираш Обама, а, какво общо има той и защо ни го тикаш тука не е ясно? Боже колко е свестен, давай още клипове.

 

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Между другото, общото между него и Хитлер е, че и двамата са отгледани от самотни майки, и двамата са били свързани силно с тях емоционално, и на двамата майките почиват рано, и двамата са имали конфликт с бащите си.

Хайде и психологически портрети им направи.

[Б. Киров]

Преди 46 минути, nik1 said:

В своята “Втора книга”, където хипотетично разглежда възможността за трансформация на болшевишка Русия (67), той подчертава, че дори това да се случи, стратегическият съюз с Москва (за който призова лявото крило в нацистката партия, начело с братята Щрасер - 68) е невъзможен.

Единият от братята - Грегор Щрасер - е убит по време на разправата със СА, Нощта на дългите ножове. Отто Щрасер успява да се спаси с бягство, емигрира в Канада, и създава "Черния Фронт" - опозиционна националсоциалистическа организация срещу  Хитлер. Той обвинява Хитлер в предателство на идеите на националсоциализма, по-точно на идеята на социализма в програмата на партията.

Според него след Нощта на дългите ножове, Хитлер бил предал интересите на германската работническа класа и сключил сделка с дявола, тоест с едрия капитал. Което де факто си е точно така.

След войната ГДР кани Ото Щрасер да се върне в Източна Германия и да се присъедини към комунистическата партия, той отказва и се връща в Западна Германия, където и умира.

Шеленберг, началникът на Четвърти отдел, външно разузнаване на СС, пише в мемоарите си, че Хитлер усилено е преследвал Отто Щрасер по цял свят и лично му е наредил да бъде екзекутиран, но не успели.

https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Front

https://en.wikipedia.org/wiki/Otto_Strasser

[bulgaroid]

Преди 5 часа, nik1 said:

От нацистите.., Г-н Биполярен ..

 

Аха поредния освободител, там е същото "освобождение" както тука 1944г. и му викат окупация, г-н елементарен 

Няма кои какво да си избира, в документите пише окупация само рубладжиите му викат на това освобождение. 

Преди 4 часа, nik1 said:

Чети историята:

Ами чел съм я, след 1913г. русофилите изпадат в амок и никои никога повече не ги иска, симпатията в някаква степен не е русофилство, няма германофилство или франкофилство, имало е патриоти и мекерета платени от СССР,Сърбия и др. 

 

Преди 2 часа, nik1 said:

Разбираш, ама не това, а други работи.

Естествено,че ги разбирам! 

 

Преди 2 часа, nik1 said:

Да, де, ама в 1930 - 1931 г започва да ги русифицира. и да преследва  патриотичните местни ком-лидери

Това са пълни глупости и никога не са се случвали, Сталин е имал един единствен критерии при повишение на партийци,личната вярност към него.

 

Преди 2 часа, nik1 said:

Какво Путин? Я  виж  на картата колко републики има в РФ - 22.
И няма  драма за руските националисти или общо етническите руснаци, че в състава на РФ има републики

Путин измени закона и сега повечето губернатори се назначават директно от Москва, в републиките  е същото. Измисли нова нация, вече няма руснаци ами има россияни както ги наричат, и повярвай ми това не значи руснаци,всякакъв проруски национализъм или патриотизъм се пресичат жестоко, поне например прочети за пол

ковник Владимир Квачков,какво и как се случи с него. Руснаците сами мрънкат за това поне им четете форумите те сами си казват.

Преди 2 часа, nik1 said:

Русификацията какво е? А патриотизмът  на етно-национацинален ( руски) признак? Не врат, ами шия..

Ами русификацията всъщност е част от голямата цел да обедини  "непослушните народи"като украинците да се приобщят към руския мир както го наричат. Асимилацията е била политика на царска Русия както и на СССР но има различия и то сериозни, СССР никога не е признавал нациите. Сега се измислили нова нация която е събирателна за всички народи в Русия и всички ги тикат да се осъзнаят като такива, които не иска го бият. Всъщност се опитват да направят една нация по примера на САЩ, а руския национализъм е на битово ниво,на официално той

 е табу.

Преди 2 часа, nik1 said:

Чел си алтернативки и конспиративни теории..

Хахде бе https://news.rambler.ru/other/38092181-kakie-peregovory-veli-sssr-i-germaniya-v-techenie-velikoy-otechestvennoy-voyny/

Преди 2 часа, nik1 said:

Глупости..Жизненото пространство на Хитлер не е Запад , а на Изток

Хитлер си е осигурил всичко което е искал, какво жизнено пространство като е искал да създаде Украйна, Беларус и Прибалтика ? 

 

Преди 2 часа, nik1 said:

През  ноември 1940 СССР и Сталин заплашвал с нападение Германия?

Някоя врачка ли го каза...Или си чел секретни документи, коото не са известни  на никого?

Няма такива неща.. Бъркаш датите  и си допълваш с измислици.

Причините за плана Барабароса са за осигуряване на жизненото пространство.

Най смешното е,че повечето съвременни руски историци са на мнение ,че Сталин е щял да напада, ама кои да знае. Тия врачки пишат на руски и ги има навсякъде.

[nik1]

Преди 1 час, bulgaroid said:

Няма кои какво да си избира, в документите пише окупация само рубладжиите му викат на това освобождение. 

 

Ти съвсем изперка , Kлипът е английски, а войниците са американци..Сега и англичаните и американците станаха рубладжии 

Заглавието е политкоретно, а не е пропагандно  ..Това е ясно и на малките деца.

Каква пропанда, за какво? На германците или англичните днес не им трябва убеждаване или пропаганда за това , че Германия и ВБ са демократични страни,  или е нацизмът  не е хубаво нещо. 

 

 

Преди 1 час, bulgaroid said:

симпатията в някаква степен не е русофилство,

Да, както и  най- общо може да се  нарече "русофилство".

 

Цитирай

русофилите изпадат в амок и никои никога повече не ги иска

Кой говори за политиците  русофили? Говорих за селското население, то е електорат на БЗНС

Преди 1 час, bulgaroid said:

Естествено,че ги разбирам! 

Да..,само че  други работи..

 

Цитирай

Това са пълни глупости и никога не са се случвали, Сталин е имал един единствен критерии при повишение на партийци,личната вярност към него.

Ами?

Големите славянски нациналности ги подлагат на русифициране, на база близост на езика и културата

http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages\R\U\Russification.htm

 

 

 

Преди 1 час, bulgaroid said:

Путин измени закона , в републиките  е същото.

 Айде посмали малко -  промяната се отнася  само за две републики..

 

Цитирай

 Измисли нова нация, вече няма руснаци ами има россияни както ги наричат, и повярвай ми това не значи руснаци,всякакъв проруски национализъм или патриотизъм се пресичат жестоко, поне например прочети за пол

Казах ти - драма няма.  Това че на тези нации са им разрешили да си имат  автомомия в рамките на СССР или Русия не дразни нито руснаците, нито  националистите.

 

Преди 1 час, bulgaroid said:

Ами русификацията всъщност е част от голямата цел да обедини  "непослушните народи"като украинците да се приобщят към руския мир както го наричат. Асимилацията е била политика на царска Русия както и на СССР но има различия и то сериозни,

Нали и аз това пиша

 

Цитирай

Всъщност се опитват да направят една нация по примера на САЩ, а руския национализъм е на битово ниво,на официално той  е табу.

И тази съветска нация не се случва.. Сега се опитват да правят росийска нация..

 

Цитирай

Хитлер си е осигурил всичко което е искал, какво жизнено пространство като е искал да създаде Украйна, Беларус и Прибалтика ? 

 Е хайде сега де

https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/74-2004/broi1-2004/519-kontseptsiyata-za-zhiznenoto-prostranstvo-v-geopolitikata-na-natsistka-germaniya

 

 

 

Преди 1 час, bulgaroid said:

Най смешното е,че повечето съвременни руски историци са на мнение ,че Сталин е щял да напада, ама кои да знае. Тия врачки пишат на руски и ги има навсякъде.

Врачката е една и се  Суворов-Резун,  само че не си струва парите . 

 

 

 

Редактирано Ноември 29, 2019 от nik1

[deaf]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Единият от братята - Грегор Щрасер - е убит по време на разправата със СА, Нощта на дългите ножове. Отто Щрасер успява да се спаси с бягство, емигрира в Канада, и създава "Черния Фронт" - опозиционна националсоциалистическа организация срещу  Хитлер. Той обвинява Хитлер в предателство на идеите на националсоциализма, по-точно на идеята на социализма в програмата на партията.

Според него след Нощта на дългите ножове, Хитлер бил предал интересите на германската работническа класа и сключил сделка с дявола, тоест с едрия капитал. Което де факто си е точно така.

След войната ГДР кани Ото Щрасер да се върне в Източна Германия и да се присъедини към комунистическата партия, той отказва и се връща в Западна Германия, където и умира.

Шеленберг, началникът на Четвърти отдел, външно разузнаване на СС, пише в мемоарите си, че Хитлер усилено е преследвал Отто Щрасер по цял свят и лично му е наредил да бъде екзекутиран, но не успели.

https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Front

https://en.wikipedia.org/wiki/Otto_Strasser

Съжалявам колега Киров,но не вярвам на Шеленберг. Убиването на политически противник и то в чужбина с подмолни средства (!) изобщо не е в стила на Хитлер. (То е в стила на Сталин и комунистите.) Този Щрасер е бил напълно безопасен за властта на фюрера. За какво му е да го убива?! Нацисткият лидер не е бил злопаметен. Например когато Гестапо научава че Ромел е замесен в заговор срещу Хитлер,той му предоставя избор - или да бъде съден,или да се самоубие. Ромел избира самоубийството. След което е погребан с всички нацистки почести. Твърде вероятно е и Ромел да е имал възможност да избяга,(емигрира),но не го е направил. Ернст Рьом е убит,(след като отказва да се самоубие),само защото е бил реална заплаха за властта и живота на Хитлер. Дори и да са били изфабрикувани доказателствата за заговор срещу Хитлер организиран от Рьом,той наистина е бил опасен за него,защото е бил на път да превземе властта в партията. "Не може да има двама хана под небето.",(Чингиз хан). Не може да има двама нацистки лидери.

Германската икономика по времето на хитлеризма е била устроена не по-различно от икономиката на САЩ днес. Държавата дава огромни поръчки (и пари) на частни корпорации...

[deaf]

Преди 7 часа, nik1 said:

Врачката е една и се  Суворов-Резун,  само че не си струва парите

Не мога да разбера този бесен и малоумен инат на комунистите да отричат фактите или да си измислят невероятно гадни спекулации!!! Като тази че Георги Марков бил убит от...английското разузнаване!!! Абсолютно съм сигурен че дори комунистите не вярват на тази "партенка". И наистина се питам защо пускат такива изсмукани от пръстите отвратителни "версии" за това убийство!!! Може би за да си "начешат крастата"!

Доказателствата че Сталин се е готвил да нападне Германия са безбройни,но нямам намерение сега да ги показвам за милионен път.

 

П.П.

Резун си е сменил името на Суворов. И елементарното възпитание изисква да се уважава това негово желание да го наричат Суворов. Така както аз наричам Сталин,а не Джугашвили.

[nik1]

Преди 1 час, deaf said:

Не мога да разбера този бесен и малоумен инат на комунистите да отричат фактите или да си измислят невероятно гадни спекулации!!!

И комунист ли станах?  ха-ха-ха-ха  

Остави комунистите  
Тезата на Суворов- Резун е маргинална и спорна за западните историци. 

Ето   един пример.... от библитеката на ЦРУ 

https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/csi-studies/studies/vol50no1/9_BK_What_Stalin_Knew.htm

 

 

 

Цитирай

Доказателствата че Сталин се е готвил да нападне Германия са безбройни,но нямам намерение сега да ги показвам за милионен път.

Темата не е тезата на Суворов-Резун. Има отделна тема във форума, пиши и дискутирай там.
Аз  съм писал и дискустирал в темата достъчно.

 

 

 

Редактирано Ноември 29, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Ма къ ша прочетеш,сакън, то това не са ти го написали в тезисите от АОНСУ, ох извинявам са във викито! А бре кои подари властта на Хитлер, ако не Сталин ? Кои забрани на комунистите да правят коалиция с социалдемократите и така подари властта? Не беше ли Московския Мустачко? Кои финансира последните избори на Хитлер, май Сталин беше? А как ще виждаш мотив като не си чел Сталин? Коминтерна за какво изобщо е създаден? Влачите тука всякакви измислици, а първоизточника никои не го е отварял, е така за тамазлък!  Няколко пъти ви казах, прочетете какво казва Сталин и приближените му за Световната Революция, ако не поне Троцки попрегледайте, там е същото,Сталин и Троцки,Бухарин и Каменев и всички други говорят едно и също,едно и също, и никои не си прави труда да ги чете, вместо това се използват преразкази от други хора!

Разбирам патоса и тезата Ви, господин българоид, но тя, според мен, е ограничена и следователно несъстоятелна.

Нито сте първият, нито ще сте последният, който я защитава, но го правите с предубеденост, следователно правите елементарната грешка да сте едностранчив в крайните си заключения, защото вземате само част от изворите под внимание.

Вие се опирате на изказвания на Сталин и други функционери в техни официално публикувани документи, наричайки ги "първоизточник", но по тази логика да следвате „какво казват хората”, а не какво правят, не се стига далече в исторически анализ.

И за да не съм голословен тук ще Ви отговоря със статия на американския професор T. J. Uldricks, в задочен спор с негов колега, професор Такър, публикувана през 1973 не къде да е, а в престижното издание на Кембридж и то точно в отговор на Вашата теза /както виждате, откривате топлата вода чак сега/:

T. J. ULDRICKS

Stalin and Nazi Germany

Сталин и нацистка Германия

 

Професор Тъкър повдига два много важни, но трудни въпроса. Какви бяха по-важните мотиви зад зигзазите на съветската дипломация през 30-те години на миналия век и каква роля играха съветската и Коминтерновската политика при нацисткото завземане на властта в Германия?

По проблема със съветските външнополитически цели Тъкър предполага, че Сталин се е стремял да насърчи между-империалистическата война, чийто краен резултат би позволил териториалното укрепване на СССР. За да предизвика тази война, Такър твърди, че Сталин подпомагал издигането на Хитлер, като умишлено ръководил политиката на Коминтерна и Германската комунистическа партия по курс на самоубийство. Нацистко-съветският пакт от 1939 г., се подразбирал в плановете на Сталин още от 1933 г. или дори по-рано. По този начин, в интерпретацията на Тъкър, Студената световна война, формирането на Източноевропейския сателитен блок на СССР и биполярната природа на следвоенната световна политика са били предвидени, дори предопределени, от Сталин още през 1928 г.!

Това са въображаеми, но в крайна сметка незадоволителни отговори на поставените по-горе въпроси. Със сигурност е вярно, че Сталин, заедно с повечето съветски лидери, се страхуват от война през 1927 г. и по-късно.

Болшевиките очакваха най-лошото от обкръжаващите ги капиталистически сили, освен ако европейският пролетариат не им се притече на помощ. Чуждата намеса в руската гражданска война очевидно им показа, че тези техни страхове са били правилни. Дори след края на интервенцията и установяването на дипломатически отношения с Великите сили, болшевиките гледаха на променената международна ситуация като на просто само един кратък отдих преди подновяване на империалистическия натиск. Както професор Тъкър подчертава, ленинската доктрина смяташе, че умелото манипулиране на антагонизмите сред капиталистическите сили може временно да попречи на империалистическите държави да се обединят, за да разбият съветския режим. Споразумението от Рапало с Ваймарова Германия представляваше най-важното постижение на тази стратегия. Политиката, която проф. Тъкър приписва на Сталин, обаче е съвършено различна от традиционния болшевишки подход към Германия, както и към техния подход към капиталистическата държавна система като цяло.

Ленинската тактика призовава за експлоатация на съперничеството между империалистическите държави, за да ги раздели, но не и да провокира големи войни между Великите сили. Този последен курс би изложил самотната социалистическа държава на най-голямата опасност. Дори ако СССР успее да запази своя неутралитет и по този начин да остане невредим, войната може да завърши с ясно очертана победа за една от силите, а не с взаимното отслабване на всички тях. Нито англо-френска победа, която бе създала отново заплашителната ситуация пред болшевиките през 1918 г., нито, както всъщност се случи, налагането на германската власт от Източна Европа към Атлантическия бряг не беше в стратегически интерес на СССР.

Съветският подход към Великите сили, като се демаскира от марксистко-ленинския му жаргон, беше традиционният баланс на силовата политика - политика на повишено внимание, а не на безразсъден хазарт. По-специално Сталин винаги се е показвал като един от най-предпазливите сред болшевиките при оценката на външнополитическата и революционната инициатива, както го демонстрира противопоставянето му на авантюристичния курс в Полша през 1920 г. и в Германия през 1921 г. и 1923 г.

Няма доказателства, които да показват, че Сталин съзнателно е поставил Коминтерна и Германска комунистическа партия по път, който би могъл да доведе до унищожаването на ГКП и консолидирането на изцяло тоталитарен, военно мощен нацистки режим.

Професор Тъкър предполага, че линията на „социалния фашизъм“ е била грубо наложена от Сталин срещу по-добрата алтернативна преценка на повечето болшевики и германски комунисти. Въпреки че причините за „левия завой“, извършен от международното и комунистическо движение през 1928 г., е сложен въпрос, ясно е, че власт-имащите комунистически функционери; както в апарата на Коминтерна, така и в ГКП, са избрали сами новата линия. Предишната политика на "единен фронт", която включва опити на Коминтерна да си сътрудничи с не комунистическата левица се оказва безплодна и следователно среща съпротива от някои комунистически партии, най-вече от българите и французите.

На практика стратегията на „единен фронт“ беше опасна, тъй като включваше голяма възможност от изпадане в ревизионизъм (тоест загуба на революционна войнственост) или или загуба на инициативата, пред възможността такава да бъде предоставена на социалдемократите.

До 1928 г. съществуват значителни леви фракции в рамките на ГКП и Интернационала като цяло, които искат да се откажат от "обединения фронт". Сталин не наложи просто новия курс на несъгласните си другари. Нито Сталин, нито лявата фракция на ГКП не се тревожеха толкова от появата на нацисткия режим. Те вярваха, че един катаклизъм, който Германия преживява с този режим, в крайна сметка ще доведе до комунистическа победа. Ако Хитлер успее да завземе властта, неговото управление няма да продължи дълго е тяхната концепция. Комунистическите демонстранти носели банери, украсени с "Nach Hitler Uns". Дори ако революция не се осъществи в Германия и правителството на Фюрера оцелее, това ще са капиталистите, аристократите и военните, които според марксистката логика наистина ще държат властта зад сцените. Това бяха същите елементи, които подкрепяха ориентацията на Рапало. Не само марксистите оцениха нацистите толкова ниско, тоест ги подцениха. Генерал фон Шлайхер, Алфред Хугенбург,  Шахт и германските консерватори като цяло споделят също това мнение.

Тъкър обаче предполага, че Сталин е предвидил тоталитарната хватка, в която нацистите ще държат Германия, и огромната военна сила, която те ще придобият. В контекста на началото на 30-те години тази прогноза обаче изглежда твърде малко вероятна. По онова време Франция беше най-могъщата военна сила в Европа, а Великобритания можеше да се похвали с най-мощния флот, докато Германия по същество беше обезоръжена. Дори след германското превъоръжаване, смайващите победи от 1939-40 г. дойдоха като изненада. Трудно е да се разбере и обясни защо Сталин ще заговорничи за триумфа на Хитлер в Германия, ако го счита за нещо повече от прелюдия към успешна комунистическа революция или страхотно ново прикритие за управлението на старата десница.

Професор Тъкър твърди, че най-малкото „нацистите не са били считани от Сталин за тежка категория борци“ и затова са били по презумпция по-приемливи за Сталин /ха-ха!, мой коментар Б.К/ от ориентираната към Запада Социалдемократическа партия.

При по-внимателна проверка обаче едва ли е възможно да се намери германска политическа партия, чието издигане на власт би било по-застрашително за съветските интереси, отколкото тази на националсоциализма. В „Mein Kampf “, както и в безброй негови публични изказвания, Хитлер дава ясно да се разбере, че фокусът на неговите експанзионистични амбиции лежи на изток - за сметка на Полша и СССР.

Както самият професор Тъкър отбелязва, „Сталин беше уникален сред старите болшевики със значението, което той придаваше на въпросите на териториалния и националния суверенитет”. Щеше ли при това условие един човек с подобни нагласи да отхвърли с лекота постоянната фиксираност на Хитлер за Lehensraum в Украйна?

Разбира се, през първите няколко години след възхода си на власт Хитлер се отказа от всякакво агресивно намерение, поне на думи, към Съветския съюз. Тази двулична дипломация може наистина да е породила лъжливи надежди в Москва, точно както е заблудила и поляците, и британците. Но Тъкър твърди, че Сталин е подкрепял установяването на нацистки режим много преди 1933 г. (тоест от 1928 до 1933 г., точно когато най-зловещите заплахи срещу СССР са изричани от нацистки оратори).

Сталин със сигурност би предпочел да продължи договореностите от Рапало дори с една нацистка Германия, независимо от идеологическите скрупули. Мегаломанските амбиции на Хитлер обаче попречиха на разширяването на постигнатото в Рапало. В интерес на съветската държава беше да подкрепи ревизионистка Германия срещу хегемонията на Великобритания и Франция, но Хитлеристка Германия не беше ревизионистка по начина по който Ваймарска Германия беше.

Консервативните и центристки политици на Ваймарския режим бяха поставили ограничени цели, които по никакъв начин не застрашават СССР. Те искаха корекции на границите и повторното приемане на Германия като равнопоставена в общността на великите сили.

Нацистка Германия, за разлика от тях, се стреми към неограничена власт и най-важното - представлява основна заплаха за самото съществуване на съветската държава. Желанието на Фюрера да изтласка болшевизма обратно зад Урал не беше тайна. Въпреки че в началото Хитлер частично маскира агресивните си проекти, след като става канцлер, истинските цели на неговата политика скоро започват да се появяват. С ремилитаризацията на Рейнланд през 1936 г. Хитлер обявява, че амбициите му на Запад са удовлетворени; бъдещите печалби за Райха ще дойдат от Изток.

От този момент нататък Хитлер винаги се представяше пред западните сили като шампион на цивилизацията срещу варварските орди на Русия. Освен това подозрителните руснаци имаха множество доказателства, че много западни лидери се надяваха да отклонят нацистката заплаха на изток. В тази светлина политиката, която професор Тъкър приписва на Сталин, няма много смисъл. Дали Сталин нарочно би помогнал да си създаде сам смъртен враг на неговия режим? Дори ако Сталин беше предвидил точно (което изглежда крайно малко вероятно) избухването на Втората световна война, която би поставила на в конфликт Германия срещу западните демокрации, това би било отчайващо хазартна игра за подкрепа на нацистката агресия с надеждата за създаване на хаос и по този начин също възможност за съветски териториални придобивки.

Подобно начинание изглежда напълно нетипично за предпазлив и реалистичен политик като Сталин. Теорията на проф. Тъкър за грандиозния коварен план на Сталин също не отчита съветската външна и вътрешна политика през 30-те години. Такър твърди, че тези съветски подходи към западните сили са просто хитрини, предназначени да демонстрират на Хитлер значението на руско-германския пакт. Ако инициативата за колективна сигурност е била само декор, е трудно да се обясни голямата сталинова упоритост на кампанията му за постигане на такива. По времето на Френско-съветския договор за взаимопомощ, а също и по време на преговорите с Великобритания и Франция през пролетта и лятото на 1939 г., съветската страна непрекъснато настоява за подробни, обвързващи военни ангажименти. Казаната с горчива ирония забележка на зам.-външния комисар Потьомкин към френския посланик след Мюнхен: "Мой бедни приятелю, какво направихте вие сега? Що се отнася до нас, аз не виждам друг изход, освен да си вземем нашата част от Полша." - също свидетелства съветските усилия за постигане на колективна сигурност и нежеланието, с което тази политика беше изоставена като провалена.

Резултатите от Големите чистки също противоречат на теорията на Тъкър. Ако Сталин винаги е възнамерявал да сключи съюз с Хитлер, защо той да елиминира именно тези елементи от своя Външния комисариат, които са най-тясно идентифицирани с прогерманска ориентация на съветската външна политика (например Крестински и Карахин), като същевременно щади редица дипломати, чиято враждебност към нацистите беше легендарна (Литвинов, Майски, Колонтай и т. н.)?

По същия начин, ако Сталин се опитваше да наложи голяма между империалистическа война още от 1928 г., война, в която Съветският съюз ще участва в по-късните етапи, то тогава 1937—38 г. беше абсолютно неподходящо време за съкращаване на офицерския корпус на Червената армия, техническата интелигенция и партийния апарат.

За съжаление, изследователят на съветската външна политика през 30-те години има доста малко доказателства, с които да работи. Най-важните източници, архивите на Политбюро и Наркоминдел, са недостъпни. Без тях професор Тъкър разчита на старателна тълкуване на няколко публикувани изявления на Сталин в опит да реконструира мнението на генералния секретар за международното положение. Но думите на Сталин са обект на различни интерпретации. Тъкър например твърди, че използваният от Сталин израз „социалистическо обкръжение“ показвал, че още през 1926 г. той вече е планирал да установи съветско господство в Източна Европа. Изглежда логично, обаче да се тълкуват думите на Сталин по съвършено произволен начин е вече научна шарада . Той говори за условията, при които социалистическа Русия ще бъде защитена от капиталистически заплахи. Дали добавянето на Румъния или дори Полша към съветския лагер ще гарантира СССР срещу външна опасност? Очевидно е че не. Професор Тъкър не е първият, който предполага, че противно на всички явни претенции на съветската дипломация между 1934 и 1939 г., Сталин тайно е възнамерявал да формира съюз с нацистка Германия през цялото време. В заключителния му анализ обаче всички тези опити за преразглеждане на традиционната картина на съветската външна политика през 30-те години са основани върху липсата на доказателства, защото ученият има на разположение само публичния запис на съветската дипломатическа дейност, както и собствената си логическа реконструкция на международните условия и политически алтернативи.

https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/9DA5A6EA3E69F54D51B8E638A6F0A865/S0037677900108393a.pdf/stalin_and_nazi_germany.pdf

 

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, deaf said:

Този Щрасер е бил напълно безопасен за властта на фюрера. За какво му е да го убива?!

Според мен, не е бил напълно безопасен, защото е можел да отцепи цяло крило от партията му, Отто Щрасер по случайност избягва съдбата на брат си, който е убит в Германия.

Обвинението, че партията на Хитлер е сключила безпринципен съюз с едрия капитал в ущърб на работническата класа е много сериозен идеологически удар лично по Хитлер и върху цялата му партия.

И наистина, след разправата с СА, хитлеристите въвеждат много ограничения върху правата на работниците, създават един-единствен казионен профсъюз, на практика реалните заплати не се увеличават след това, редица от социалните политики са замразени или въобще закрити.

И всичко това за сметка на облагодетелстване на едрия банков и промишлен капитал, който получава пълна свобода да работи за воено-промишления комплекс на Германия.

Към 1940 ситуацията с бюджета е вече такава, че над 50 процента от целия БВП на Германия отива за военни разходи.

[nik1]

Преди 2 часа, deaf said:

Германската икономика по времето на хитлеризма е била устроена не по-различно от икономиката на САЩ днес.

Треторазрядно фентъзи

Четири-годишния годишния план,  автаркията,  голямата степен на държавна намеса в икономиката, големият дял от БВП на публични разходи (вкл военни - извън военно време) , казиониране и одържаването на профсъюзите в един..

Нищо общо дотук с американската икономика днес.

 

Преди 2 часа, deaf said:

Държавата дава огромни поръчки (и пари) на частни корпорации...

В САЩ парите дадени на корпорациите чрез държавни поръчки,  съставляват малък  дял от БВП

Да кажем - няколко процента.

300-400 милиарда долара звучат много, само че БВП на САЩ е 50 пъти по-голям..  

 

Редактирано Ноември 29, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Към 1940 ситуацията с бюджета е вече такава, че над 50 процента от целия БВП на Германия отива за военни разходи.

Делът е 12 пъти по-голям от дела от БВП, който  САЩ днес отделя за военни разходи.

Апропо.

Към една четвърт или една трета от общите военни разходи на САЩ, , според мен  могат да се разглеждат и като разходи за "световно джандармиране" и "Global Sheriff", или "данък  западна цивилизация", от което "шерифство" печели цивилизования западен свят..

 

Редактирано Ноември 29, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 41 минути, nik1 said:

Делът е 12 пъти по-голям от дела от БВП който  САЩ днес отделя за военни разходи

Апропо.

Към една четвърт или една трета от общите военни разходи на САЩ, , според мен  могат да се разглеждат и като разходи за "световно джандармиране" или "данък  западна цивилизация", от което джандармиране печели  цивилизования западен свят..

 

Ами ето ги, и то по официалните германски статистики от онова време:

Nazi Germany’s military expenditure as a percentage of GDP:

1935: 8%

1936: 13%

1937: 13%

1938: 17%

1939: 23%

1940: 38%

1941: 47%

1942: 55%

1943: 61%

Пак по същите данни целият БВП на Германия през 1940 е бил 129 млрд. райхсмарки, 1 РМ е приблизително 7-8 щатски долара от 2015.

То е ясно, че когато на стената в първо действие в една драма е окачена заредена пушка, тя непременно ще гръмне до края на драмата, перифразирам Чехов.

Ако се погледне как "скачат" военните разходи, ще се види, че най-големият скок е между 1939-40 - с 15 процента годишно от БВП, на следващата година 1941, годината на войната срещу Русия - с още 11 процента от БВП. Човек трябва да е сляп икономически, ако не прочете в тези цифри сигурен знак за началото на войната.

Забележителното е, че след като се отказва от инвазията във Великобритания през 1940, Хитлер се отказва по принцип и от техническото модернизиране на Вермахта, цялото инвестиране се съсредоточава върху количество на вече внедрени образци и муниции, а не търсене на нови, още един знак за започването на войната. Цялото това количество оръжие и муниции е трябвало да се изразходва някъде, иначе какво да го правят в складовете, пък и да увеличават производството му, държейки само във Вермахта близо 4 млн. мъже, извадени от работната ръка. По това време вече в Германия има остър недостиг на работна ръка и надниците падат, защото хората са съгласни да работят и за по-малко.

Забележително е как расте и държавния дълг, при това той е силно занижен от нацистката статистика - в края на войната той е 4 пъти по-голям от БВП, но и през 1941 вече е колкото БВП, като само за 2 години е скочил тройно. Цифрите са красноречиви и недвусмислено говорят за началото на нова голяма война още в края на 1940.

 

[nik1]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

Ами ето ги, и то по официалните германски статистики от онова време:

Nazi Germany’s military expenditure as a percentage of GDP:

1935: 8%

1936: 13%

1937: 13%

1938: 17%

1939: 23%

1940: 38%

1941: 47%

1942: 55%

1943: 61%

Пак по същите данни целият БВП на Германия през 1940 е бил 129 млрд. райхсмарки, 1 РМ е приблизително 7-8 щатски долара от 2015.

То е ясно, че когато на стената в първо действие в една драма е окачена заредена пушка, тя непременно ще гръмне до края на драмата, перифразирам Чехов.

Ако се погледне как "скачат" военните разходи, ще се види, че най-големият скок е между 1939-40 - с 15 процента годишно от БВП, на следващата година 1941, годинат на войната срещу Русия - с още 12 процента от БВП. Човек трябва да е сляп икономически, ако не прочете в тези цифри сигурен знак за началото на войната.

Забележителното е, че след като се отказва от инвазията във Великобритания през 1940, Хитлер се отказва по принцип и от техническото модернизиране на Вермахта, цялото инвестиране се съсредоточава върху количество на вече внедрени образци и муниции, а не търсене на нови, още един знак за започването на войната. Цялото това количество оръжие и муниции е трябвало да се изразходва някъде, иначе какво да го правят в складовете, пък и да увеличават производството му, държейки само във Вермахта близо 4 млн. мъже, извадени от работната ръка. По това време вече в Германия има остър недостиг на работна ръка и надниците падат, защото хората са съгласни да работят и за по-малко.

Забележително е как расте и държавния дълг, при това той е силно занижен от нацистката статистика - в края на войната той е 4 пъти по-голям от БВП, но и през 1941 вече е колкото БВП, като само за 2 години е скочил тройно. Цифрите са красноречиви и недвусмислено говорят за началото на нова голяма война още в края на 1940.

 

++

Икономиката на нацистка Германия се развива като "военен балон"..

https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=259264

http://personal.lse.ac.uk/ritschl/pdf_files/ritschl_dec2000.pdf

https://marginalrevolution.com/marginalrevolution/2009/04/the-economics-of-nazi-germany-part-ii.html

In 1933 military spending was 2 percent of German national income; by 1940 it was 44 percent, with a steady rise along the way.  The contemporaneous boost in measured gdp was almost completely an illusion in terms of human welfare (breaking the Versailles commitments did help Germany) and that includes corporations and their owners.  It is not that labor could not grab its fair share of the pie but rather that fiscal policy did not increase the size of the true (non-militaristic) pie.  If you want to see gnp figures for that period turn to p.25 of this paper by Albrecht Ritschl (and the discussions starting on p.4 on how to properly measure gnp during this time).  Ritschl offers a pessimistic account of the net contribution of fiscal policy and the abstract of his related paper sums it up well:

 

 

 

Редактирано Ноември 29, 2019 от nik1

[nik1]

Връщам темата при заглавието,  понеже  се затлачи..

"1940: Британия губи битката за Британия, след което Германия осъществява успешна инвазия на Острова. Към края на първото тримесечие на 1941 година Британската отбрана е сломена, и Британия капитулира..

Възможно развитие на военните действия/войната и историята в световен план?"

 

 

Ето едно интересно и завабно  мнение

Южняк  

Цитирай

Едуард, брат на елизабет известен с профашстките си симпатии, е поставен от Хитлер за Крал на Англия на мястото на сестра си Елизабет, която се замонашва на оркнейските острови. Чърчил е уволнен от Едуард на следващия ден; месеци покъсно е забелязан да продава пури на пазара в кемпдън парк, а 2 години след това - да се разхожда по долно бельо по тауърбридж. Видимо в нетрезнво състояние. За британски министър председател едуърд назначава лорд не-знам си кой, чиято задача номер едно е да осигури сепаративен мир със сащ. Германски войски, в британия, разбира се, няма. Тръгнали са си на третия ден след окупацията. Едуърд, освен крал, е и почетен председател на нацистката лига на Британия. Разбира се, колониите дисциплинирано следват краля в германо-британския съюз.Гурките се присъединяват към вермахта и играта на източния фронт загрубява сериозно. Америка и Русия са в трудно сдържана паника. Америка е отчаяна, но мотивирана. В Германия вижда - основателно - смъртна заплаха. Войната ще бъде без компромисна, безжалостна и неизбежна. В Индия Махатма Ганди е отвлечен насред седящата си стачка, и бит от маскирани неизвестни с тояги по табаните, след която стачката минава в лежаща. Съпротивителното днивежение в индия е прмазано брутално. Америка трескаво работи по ядрената си програма, докато се опитва да удържи тържествуващите японци на тихоокеанския фронт. Нахавен от успехите, Хитлер посяга към това, което винаги го е интерсувало - и то не е англия или америка, а жизнените пространства на русия и украйна. Гурки в сталинград. Сикхи в кремъл. Финландци в ленинград. Блицкригът е бърз и безжалостен. Русия рухва за три месеца под удара на германо-британските сили. Сталин е открит обесен на вратата на кремъл (алтернативно - сталин и берия се измъкват, със сикхски чалми на главите, маскирани като индуси. Никой не забелязва, дори сикхите, които свойски ги тупат по раменете. Сталин заминава за събир, където организира остатъците от червената армия. След кратък размисъкл берия отказва да го последва и става писар в колониалния британски корпус. Скоро го издигат до ефрейтор. Япония завлядява източен сибир. Руснаците водят партизанска война в тайгата. Сталин е изяден от Йети или поне такива са слуховете. начело на съпротивата застава Хрушчов.Австралия е поделена между британия и япония; заедно със сибир, това задоволява лакомията за колонии на япония и тя предлага мир на америка. Бунтове в америка. Рузвелт се изсмива на японските предложение. Мирът е смърт чрез стагнация за америка. Никой никога няма да го допусне. Америка отхвърля всички мирни предложения на Хитлер и Япония. Хитлер е ехиден - къде ще ходи америка? Той е победил. Америка не забравя нищо - нито холокоста, нито екстерминацията на славяните в източна европа, нито това, че докато нацистите са на власт тя е в смъртна опасност- вкл. вътрешна - хитлер би се опитал да направи антидемократичен - и антисемитски - преврат в америка; мераклии за това има. Така че единствения шанс на америка е да воюва, колкото и да е абсурдно. И америка воюва на ниски обороти, докато пропагандата и военната и промишленост работят на високи. В денят Х на 9 август 1944-та г. америка бомбардира с ядрено оръжие едновременно берлин, токио, дрезден и когото още си изберете. Хитлер няма такова и е далеч назад в програмата си да създаде. За един месец - до десети септември 1944, япония и западна европа са превърнати в ядрена пустиня от американците. Хаос мутанти зомбита, нацисти глад и технологичен шок. Партизаните на хрушчов, подкрепени от лендлийза на америка, правят своя марш на скок и имат своето отмъщение. Не остава жив нито един германец. Само германки, обаче са им сменени имената. От най богатия регион в света европа се е превърнала в кошмарна ядрена пустош. Америка изисква от япония капитулация, но няма незабавен отгово. Кратка проверка установява, че не е останал кой да капитулира. Японските острови горят в пожари с месеци. Някакво население остава само на курилските. Останките от японските военноморски сили окупират папуа нова гвинея. Оставени са на мира там. Елизабет е извадена от манастира и провъзгласена за кралица. на нейно място в манастира е пратен едуърд. Тъй като манастирът е женски, за целта е кастриран. Русия пак започва от берлинската стена, и включва в себе си всичко на изток от нея, включително остров хокайдо. Централна европа, където е била германия, е необитаема зона. Носят се слухове за зомбита. Останалата част от европа бавно се възстановява. Русия също. Студена война няма, има студен мир.

++   

 

Някой друг ще се пробва ли?

 

 

[Skubi]

Преди 7 минути, nik1 said:

Връщам темата при заглавието,  понеже  се затлачи..

"1940: Британия губи битката за Британия, след което Германия осъществява успешна инвазия на Острова. Към края на първото тримесечие на 1941 година Британската отбрана е сломена, и Британия капитулира..

Възможно развитие на военните действия/войната и историята в световен план?"

 

 

Ето едно интересно и завабно  мнение

Южняк  

++   

 

Някой друг ще се пробва ли?

 

 

Хитлер разбива, пленява най-обучената и въоражена сила на инглесата, но не разпуша оформленията само ги държи под строг контрол. Както е почнал, продължава ситематичното бобардирване на воените летишта, докато не остане нито едно. Нито един самолет не може да излита вечесрещу немците. Англия предлага мир. Германците се съгласяват, като предлагат сътрудничество на равни начала. Англичаните предават всички свои най-нови технологии, постижения в науката, и военната техника. Всички свои ресурси в европа. Затова пък си оставят всички колонии с изключение на близкият исток. Обединеният англо-френски-немски флот превзема контрола над океаните. Под ръководсвото на немците английската войска пленена в Белгия я прехвърлят на источните граници на империята. Англия може да си запази режимът, но царицата е длъжна да се заклевети на Хитлер. Чърчил и другите бягат в Канада, която с Австралия и Нова Зеландия обявяват независимост и се отцепват с помоща на САЩ. Шкоция и Ирландия водят отчаяня съпротива но англо-немските войски ги побеждават. САЩ анектира Канада и Австралия затова англо-немският-френският флот се напътва към Атлантическият океан. Немските подводници заедно с японските успешно нападат американските кораби на Тихият Океан. СССР напада близкият исток с повод за смиряване на бунтовете срещу английските колонизатори....Германия това го взема за провокация и англо-неммските войски нападат СССР и я изтласкват зад урал. След окончателното решение на въпросът със семитските народи, Хитлер обявява инглесата, норвежците, шведите, финландците, литванците, естонците, ирландците , шотландите за арийски народи, останалите за 2. класа тоест мъжете стоят под задължителна стерилизация, жените им за искуствено оплодяване от арийски мъже. Циганите и други те раси също падат под каузата на окончателното им ликвидиране......

Крайната цел е САЩ да се блокира да си остане локална сила в америка /Америка е на американците нали/, СССР да се унищожи окончателно и азия да се раздели между Япония и Германия......  

[deaf]

Преди 15 часа, nik1 said:

Връщам темата при заглавието,  понеже  се затлачи..

"1940: Британия губи битката за Британия, след което Германия осъществява успешна инвазия на Острова. Към края на първото тримесечие на 1941 година Британската отбрана е сломена, и Британия капитулира..

Възможно развитие на военните действия/войната и историята в световен план?"

 

 

Ето едно интересно и завабно  мнение

Южняк  

++   

 

Някой друг ще се пробва ли?

 

 

Можем всякакви алтернативни сценарии (било реални,било фантастични) да обсъждаме,но само при условие ако Сталин е нямал намерение да превземе Европа и поне половината свят и превърне в комунистически.

"Всеки план  е перфектен,докато не се намеси планът на противника." - великият военен стратег Клаузевиц.

Всичко е можело да стане докато не се е намесил планът на Сталин и е объркал всичко,забележете включително е провалил и собственият му план! От цялата Втора световна война излиза победител само една страна - САЩ. Която в крайна сметка става и единствената днес Свръхсила. Възхитен съм от циничната хитрост на американският политически елит! Той измами всички.

 

[deaf]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Разбирам патоса и тезата Ви, господин българоид, но тя, според мен, е ограничена и следователно несъстоятелна.

Нито сте първият, нито ще сте последният, който я защитава, но го правите с предубеденост, следователно правите елементарната грешка да сте едностранчив в крайните си заключения, защото вземате само част от изворите под внимание.

Вие се опирате на изказвания на Сталин и други функционери в техни официално публикувани документи, наричайки ги "първоизточник", но по тази логика да следвате „какво казват хората”, а не какво правят, не се стига далече в исторически анализ.

И за да не съм голословен тук ще Ви отговоря със статия на американския професор T. J. Uldricks, в задочен спор с негов колега, професор Такър, публикувана през 1973 не къде да е, а в престижното издание на Кембридж и то точно в отговор на Вашата теза /както виждате, откривате топлата вода чак сега/:

T. J. ULDRICKS

Stalin and Nazi Germany

Сталин и нацистка Германия

 

Професор Тъкър повдига два много важни, но трудни въпроса. Какви бяха по-важните мотиви зад зигзазите на съветската дипломация през 30-те години на миналия век и каква роля играха съветската и Коминтерновската политика при нацисткото завземане на властта в Германия?

По проблема със съветските външнополитически цели Тъкър предполага, че Сталин се е стремял да насърчи между-империалистическата война, чийто краен резултат би позволил териториалното укрепване на СССР. За да предизвика тази война, Такър твърди, че Сталин подпомагал издигането на Хитлер, като умишлено ръководил политиката на Коминтерна и Германската комунистическа партия по курс на самоубийство. Нацистко-съветският пакт от 1939 г., се подразбирал в плановете на Сталин още от 1933 г. или дори по-рано. По този начин, в интерпретацията на Тъкър, Студената световна война, формирането на Източноевропейския сателитен блок на СССР и биполярната природа на следвоенната световна политика са били предвидени, дори предопределени, от Сталин още през 1928 г.!

Това са въображаеми, но в крайна сметка незадоволителни отговори на поставените по-горе въпроси. Със сигурност е вярно, че Сталин, заедно с повечето съветски лидери, се страхуват от война през 1927 г. и по-късно.

Болшевиките очакваха най-лошото от обкръжаващите ги капиталистически сили, освен ако европейският пролетариат не им се притече на помощ. Чуждата намеса в руската гражданска война очевидно им показа, че тези техни страхове са били правилни. Дори след края на интервенцията и установяването на дипломатически отношения с Великите сили, болшевиките гледаха на променената международна ситуация като на просто само един кратък отдих преди подновяване на империалистическия натиск. Както професор Тъкър подчертава, ленинската доктрина смяташе, че умелото манипулиране на антагонизмите сред капиталистическите сили може временно да попречи на империалистическите държави да се обединят, за да разбият съветския режим. Споразумението от Рапало с Ваймарова Германия представляваше най-важното постижение на тази стратегия. Политиката, която проф. Тъкър приписва на Сталин, обаче е съвършено различна от традиционния болшевишки подход към Германия, както и към техния подход към капиталистическата държавна система като цяло.

Ленинската тактика призовава за експлоатация на съперничеството между империалистическите държави, за да ги раздели, но не и да провокира големи войни между Великите сили. Този последен курс би изложил самотната социалистическа държава на най-голямата опасност. Дори ако СССР успее да запази своя неутралитет и по този начин да остане невредим, войната може да завърши с ясно очертана победа за една от силите, а не с взаимното отслабване на всички тях. Нито англо-френска победа, която бе създала отново заплашителната ситуация пред болшевиките през 1918 г., нито, както всъщност се случи, налагането на германската власт от Източна Европа към Атлантическия бряг не беше в стратегически интерес на СССР.

Съветският подход към Великите сили, като се демаскира от марксистко-ленинския му жаргон, беше традиционният баланс на силовата политика - политика на повишено внимание, а не на безразсъден хазарт. По-специално Сталин винаги се е показвал като един от най-предпазливите сред болшевиките при оценката на външнополитическата и революционната инициатива, както го демонстрира противопоставянето му на авантюристичния курс в Полша през 1920 г. и в Германия през 1921 г. и 1923 г.

Няма доказателства, които да показват, че Сталин съзнателно е поставил Коминтерна и Германска комунистическа партия по път, който би могъл да доведе до унищожаването на ГКП и консолидирането на изцяло тоталитарен, военно мощен нацистки режим.

Професор Тъкър предполага, че линията на „социалния фашизъм“ е била грубо наложена от Сталин срещу по-добрата алтернативна преценка на повечето болшевики и германски комунисти. Въпреки че причините за „левия завой“, извършен от международното и комунистическо движение през 1928 г., е сложен въпрос, ясно е, че власт-имащите комунистически функционери; както в апарата на Коминтерна, така и в ГКП, са избрали сами новата линия. Предишната политика на "единен фронт", която включва опити на Коминтерна да си сътрудничи с не комунистическата левица се оказва безплодна и следователно среща съпротива от някои комунистически партии, най-вече от българите и французите.

На практика стратегията на „единен фронт“ беше опасна, тъй като включваше голяма възможност от изпадане в ревизионизъм (тоест загуба на революционна войнственост) или или загуба на инициативата, пред възможността такава да бъде предоставена на социалдемократите.

До 1928 г. съществуват значителни леви фракции в рамките на ГКП и Интернационала като цяло, които искат да се откажат от "обединения фронт". Сталин не наложи просто новия курс на несъгласните си другари. Нито Сталин, нито лявата фракция на ГКП не се тревожеха толкова от появата на нацисткия режим. Те вярваха, че един катаклизъм, който Германия преживява с този режим, в крайна сметка ще доведе до комунистическа победа. Ако Хитлер успее да завземе властта, неговото управление няма да продължи дълго е тяхната концепция. Комунистическите демонстранти носели банери, украсени с "Nach Hitler Uns". Дори ако революция не се осъществи в Германия и правителството на Фюрера оцелее, това ще са капиталистите, аристократите и военните, които според марксистката логика наистина ще държат властта зад сцените. Това бяха същите елементи, които подкрепяха ориентацията на Рапало. Не само марксистите оцениха нацистите толкова ниско, тоест ги подцениха. Генерал фон Шлайхер, Алфред Хугенбург,  Шахт и германските консерватори като цяло споделят също това мнение.

Тъкър обаче предполага, че Сталин е предвидил тоталитарната хватка, в която нацистите ще държат Германия, и огромната военна сила, която те ще придобият. В контекста на началото на 30-те години тази прогноза обаче изглежда твърде малко вероятна. По онова време Франция беше най-могъщата военна сила в Европа, а Великобритания можеше да се похвали с най-мощния флот, докато Германия по същество беше обезоръжена. Дори след германското превъоръжаване, смайващите победи от 1939-40 г. дойдоха като изненада. Трудно е да се разбере и обясни защо Сталин ще заговорничи за триумфа на Хитлер в Германия, ако го счита за нещо повече от прелюдия към успешна комунистическа революция или страхотно ново прикритие за управлението на старата десница.

Професор Тъкър твърди, че най-малкото „нацистите не са били считани от Сталин за тежка категория борци“ и затова са били по презумпция по-приемливи за Сталин /ха-ха!, мой коментар Б.К/ от ориентираната към Запада Социалдемократическа партия.

При по-внимателна проверка обаче едва ли е възможно да се намери германска политическа партия, чието издигане на власт би било по-застрашително за съветските интереси, отколкото тази на националсоциализма. В „Mein Kampf “, както и в безброй негови публични изказвания, Хитлер дава ясно да се разбере, че фокусът на неговите експанзионистични амбиции лежи на изток - за сметка на Полша и СССР.

Както самият професор Тъкър отбелязва, „Сталин беше уникален сред старите болшевики със значението, което той придаваше на въпросите на териториалния и националния суверенитет”. Щеше ли при това условие един човек с подобни нагласи да отхвърли с лекота постоянната фиксираност на Хитлер за Lehensraum в Украйна?

Разбира се, през първите няколко години след възхода си на власт Хитлер се отказа от всякакво агресивно намерение, поне на думи, към Съветския съюз. Тази двулична дипломация може наистина да е породила лъжливи надежди в Москва, точно както е заблудила и поляците, и британците. Но Тъкър твърди, че Сталин е подкрепял установяването на нацистки режим много преди 1933 г. (тоест от 1928 до 1933 г., точно когато най-зловещите заплахи срещу СССР са изричани от нацистки оратори).

Сталин със сигурност би предпочел да продължи договореностите от Рапало дори с една нацистка Германия, независимо от идеологическите скрупули. Мегаломанските амбиции на Хитлер обаче попречиха на разширяването на постигнатото в Рапало. В интерес на съветската държава беше да подкрепи ревизионистка Германия срещу хегемонията на Великобритания и Франция, но Хитлеристка Германия не беше ревизионистка по начина по който Ваймарска Германия беше.

Консервативните и центристки политици на Ваймарския режим бяха поставили ограничени цели, които по никакъв начин не застрашават СССР. Те искаха корекции на границите и повторното приемане на Германия като равнопоставена в общността на великите сили.

Нацистка Германия, за разлика от тях, се стреми към неограничена власт и най-важното - представлява основна заплаха за самото съществуване на съветската държава. Желанието на Фюрера да изтласка болшевизма обратно зад Урал не беше тайна. Въпреки че в началото Хитлер частично маскира агресивните си проекти, след като става канцлер, истинските цели на неговата политика скоро започват да се появяват. С ремилитаризацията на Рейнланд през 1936 г. Хитлер обявява, че амбициите му на Запад са удовлетворени; бъдещите печалби за Райха ще дойдат от Изток.

От този момент нататък Хитлер винаги се представяше пред западните сили като шампион на цивилизацията срещу варварските орди на Русия. Освен това подозрителните руснаци имаха множество доказателства, че много западни лидери се надяваха да отклонят нацистката заплаха на изток. В тази светлина политиката, която професор Тъкър приписва на Сталин, няма много смисъл. Дали Сталин нарочно би помогнал да си създаде сам смъртен враг на неговия режим? Дори ако Сталин беше предвидил точно (което изглежда крайно малко вероятно) избухването на Втората световна война, която би поставила на в конфликт Германия срещу западните демокрации, това би било отчайващо хазартна игра за подкрепа на нацистката агресия с надеждата за създаване на хаос и по този начин също възможност за съветски териториални придобивки.

Подобно начинание изглежда напълно нетипично за предпазлив и реалистичен политик като Сталин. Теорията на проф. Тъкър за грандиозния коварен план на Сталин също не отчита съветската външна и вътрешна политика през 30-те години. Такър твърди, че тези съветски подходи към западните сили са просто хитрини, предназначени да демонстрират на Хитлер значението на руско-германския пакт. Ако инициативата за колективна сигурност е била само декор, е трудно да се обясни голямата сталинова упоритост на кампанията му за постигане на такива. По времето на Френско-съветския договор за взаимопомощ, а също и по време на преговорите с Великобритания и Франция през пролетта и лятото на 1939 г., съветската страна непрекъснато настоява за подробни, обвързващи военни ангажименти. Казаната с горчива ирония забележка на зам.-външния комисар Потьомкин към френския посланик след Мюнхен: "Мой бедни приятелю, какво направихте вие сега? Що се отнася до нас, аз не виждам друг изход, освен да си вземем нашата част от Полша." - също свидетелства съветските усилия за постигане на колективна сигурност и нежеланието, с което тази политика беше изоставена като провалена.

Резултатите от Големите чистки също противоречат на теорията на Тъкър. Ако Сталин винаги е възнамерявал да сключи съюз с Хитлер, защо той да елиминира именно тези елементи от своя Външния комисариат, които са най-тясно идентифицирани с прогерманска ориентация на съветската външна политика (например Крестински и Карахин), като същевременно щади редица дипломати, чиято враждебност към нацистите беше легендарна (Литвинов, Майски, Колонтай и т. н.)?

По същия начин, ако Сталин се опитваше да наложи голяма между империалистическа война още от 1928 г., война, в която Съветският съюз ще участва в по-късните етапи, то тогава 1937—38 г. беше абсолютно неподходящо време за съкращаване на офицерския корпус на Червената армия, техническата интелигенция и партийния апарат.

За съжаление, изследователят на съветската външна политика през 30-те години има доста малко доказателства, с които да работи. Най-важните източници, архивите на Политбюро и Наркоминдел, са недостъпни. Без тях професор Тъкър разчита на старателна тълкуване на няколко публикувани изявления на Сталин в опит да реконструира мнението на генералния секретар за международното положение. Но думите на Сталин са обект на различни интерпретации. Тъкър например твърди, че използваният от Сталин израз „социалистическо обкръжение“ показвал, че още през 1926 г. той вече е планирал да установи съветско господство в Източна Европа. Изглежда логично, обаче да се тълкуват думите на Сталин по съвършено произволен начин е вече научна шарада . Той говори за условията, при които социалистическа Русия ще бъде защитена от капиталистически заплахи. Дали добавянето на Румъния или дори Полша към съветския лагер ще гарантира СССР срещу външна опасност? Очевидно е че не. Професор Тъкър не е първият, който предполага, че противно на всички явни претенции на съветската дипломация между 1934 и 1939 г., Сталин тайно е възнамерявал да формира съюз с нацистка Германия през цялото време. В заключителния му анализ обаче всички тези опити за преразглеждане на традиционната картина на съветската външна политика през 30-те години са основани върху липсата на доказателства, защото ученият има на разположение само публичния запис на съветската дипломатическа дейност, както и собствената си логическа реконструкция на международните условия и политически алтернативи.

https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/9DA5A6EA3E69F54D51B8E638A6F0A865/S0037677900108393a.pdf/stalin_and_nazi_germany.pdf

 

 

 

СССР е имал за герб земното кълбо с изрисуван върху него сърп и чук. Това е достатъчно като доказателство,че СССР е имал за цел да завладее света. Представете си ако днес България имаше за герб земното кълбо с изрисуван върху него българският герб с лъвчетата! Това как щеше да се възприеме от останалият свят?!

Суворов днес работи в английската армия на Нейно кралско величество. Това е достатъчно като признание за високата ценност на книгите и таланта му на военен стратег. А не думите на разни (платени от Кремъл в повечето случаи) западни псевдо-историци.

Естествено е 50% от БВП на Германия през 1940г. по времето на ВОЙНАТА да отива за военни нужди. Дори е малко. На практика целият БВП на СССР през войната е отивал за военни нужди,но това е било възможно само защото добрият чичко Сам отвъд Атлантика е хранел (и въоръжавал) Червената армия и съветският народ. Така и баба знае! Без помощта на САЩ Сталин е щял да победи на кукуво лято! Като не трябва да забравяме,че победата на Сталин е пирова. Тоест,равна е на поражение.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, deaf said:

Можем всякакви алтернативни сценарии (било реални,било фантастични) да обсъждаме,но само при условие ако Сталин е нямал намерение да превземе Европа и поне половината свят и превърне в комунистически.

 

Преди 4 часа, deaf said:

СССР е имал за герб земното кълбо с изрисуван върху него сърп и чук. Това е достатъчно като доказателство,че СССР е имал за цел да завладее света. Представете си ако днес България имаше за герб земното кълбо с изрисуван върху него българският герб с лъвчетата! Това как щеше да се възприеме от останалият свят?!

Като ще да е "българска алтернативка" поне да е рошава

След падането на Великобритания, командващият армията ген. Валтер фон Браухич и началник щаба на Вермахта, Франц Хадлер, противници на продължаването на план Барбароса и изразители на недоволното офицерство във Вермахта срещу некадърното командване на Фюрера, организират военен преврат срещу Фюрера и поставят на трона на Великобритания българския цар Борис Трети, който се явява пряк наследник на фамилията Сакс-Кобургот и има пълно основание на претендира за наследството върху британския трон, тъй като е в родствена връзка с последния крал на Англия от тази династия Чарлс Едуард, внук на кралица Виктория, който въпреки че е симпатизант на нацистите, по патриотично британски причини и възпитание, се отказва от трона в полза на своя родственик Борис Трети.

Новият крал на Великобритания е обявен за Император на новия Свещен Германо-англосаксонски съюз, наричан Третия Велик Райх на Европа, към който се присъединяват Италия, Испания, Португалия, по силата на родствените си връзки с рода Сакс-Кобурготски, както и Скандинавските страни, Франция, Румъния, България, Балтийските държави и Италия.

Третият Велик Райх на Европа се простира на територия от 10 млн. кв. км и има население над 350 млн. души.

Император Борис Велики, известен със своята умереност, добронамереност и популярност сред народните маси, както и с интереса си към науката и техниката, обявява Нов Златен Век за европейската цивилизация, основан на мир и просперитет, зачитане на човешките права, върховенството на закона и взаимното разбирателство и равнопоставеност на различни етноси и култури.

Третият Велик Райх на Европа обявява толерантно отношение към всички раси и народности, интегрирани в неговите граници, признава автономията на Полша /в рамките на завладяната от Хитлер територия/ и сключва Пакт за ненападение със САЩ, както и нови клаузи със съветската империя на изток, гарантиращи зони на взаимен интерес и влияние, като основното в пакта с Русия е тя да приеме статуквото с бившите Британски колонии, които сега са интегрирани в границите на Райха.

За Русия остават сфери на влияние на Изток, Персия и Централна Азия, както и Китай, но без Индия.

Император Борис Трети предлага на Сталин взаимноизгодни търговски отношения между СССР и Райха, основани на търговия на суровини и храни срещу промишлени стоки и ноу-хау, както и взаимно зачитане на политическите и социални системи на двете страни.

Сталин е изправен пред алтернативата да приеме или да воюва и след като пресмята внимателно всички плюсове и минуси на двете възможности, стига до заключението, че за неговата империя е по-изгодно да приеме мирния вариант, отколкото военният, тъй като съотношението на силите явно е в полза на Райха.

САЩ наблюдават внимателно случващото се зад океана, и тъй като превратът срещу Хитлер /на който те са оказали съдействие/ и поставянето на англофила Борис Велики на трона на Европейския Райх напълно съвпада с тяхната Доктрина Монро за ненамеса в делата на Европейския континент, сега се съсредоточават в Тихоокеанската зона, където единственият им съперник е останала милитаризирана Японска империя, но вече изолирана от Оста Рим-Берлин.

Япония става лесна плячка на американската военна машина, след като сама извършва провокативно нападения над американски самолетоносачи, патрулиращи в Южнокитайско море.

Войната между САЩ и Япония е сравнително кратка, защото през 1943, когато избухва, САЩ вече са построили първите си 9 атомни бомби, които без да се колебаят по заповед на Ф.Д. Рузвелт хвърлят срещу Токио, Хирошима, Нагасаки и още три японски града.

Япония капитулира безусловно и веднага, Императорът е наказан от международен съд в Сан Франциско като военнопрестъпник и Западното полукълбо остава изцяло под контрола на САЩ.

Към 1945 г. нова световна война става невъзможна, тъй като Трите Велики сили – Третият Райх на Европа, САЩ и СССР – притежават достатъчно ядрен арсенал, за да се унищожат взаимно и сключват тристранен договор за неразпространение и ограничаване на ядреното оръжие в световен мащаб.

България на пет морета и два океана, българското лъвче грей до британското.

[deaf]

Фантастично е колега Киров,твърде фантастично за алтернативка!

Официалното название което Хитлер дава на своята империя е Германски райх. Никога той не го е наричал "Трети райх". Това е измислица на американската пропаганда. Името Германски райх казва всичко. Този райх е включвал в себе си само немските народи. Присъединяването на полският,чешкият и френският народ е станало случайно така да се каже,просто защото те са предприели враждебни действия спрямо Германия и на нея и се е наложило да ги окупира... Всички европейски страни и народи извън Германският райх,фюрера е планирал да ги обедини в един Европейски съюз,досущ като днешният. В този европейски съюз е щяла да се вмести и Британия.

 

Дори ако Британия беше присъединена към хитлеристка Германия,дори и тогава Сталин е щял да има огромно военно превъзходство в жива сила и техника. Така че от тази гледна точка Сталин е нямал причина да се откаже от завладяването на Европа. Нещо повече,той е бил принуден да започне война защото в противен случай комунистическият режим в Русия е щял да падне! Недоволството сред съветският народ вече е било толкова силно,че ако то не се насочи навън към война с Германия и Европа като цяло,е щяло да се насочи НАВЪТРЕ. (Доказателство за съществуването на това недоволство е фактът,че милиони червеноармейци преминават на страната на Хитлер.)

СССР издеяни до края на 20-ти век само защото притежаваше гигантски природни богатства. Обвиняват Хрушчов в идиотизъм затова че е продал на САЩ стотици тонове злато в замяна на пшеница. Пита се какво щеше да яде съветският народ ако нямаше злато с което да закупи жито?!