Британия губи битката и войната и е окупирана от германците

[deaf]

Преди 10 часа, bulgaroid said:

Ми СССР, що го изпускаш? Или той не участва? Я виж пак?

За протокола,Полша е поделена между Германия,СССР,Литва и Словакия.

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Преди 22 часа, bulgaroid said:

Божкее, я дай да го видим това превъзходство? Американците имат количества, а не качество. Единственото им превъзходство е в камионите и автомобилите, изключение от правилото е Тъндърболта, един чудесен самолет но и той няма шанс срещу Ме-262. Това е,да не коментираме колко Шермана са нужни да победят 1 Тигър или Пантера, щото ще трябва да коментираме и колко Т-34 са нужни, а и те не са малко?

Превъзходството е най-вече в капацитета да правиш количество, професоре, количеството при Съюзниците е смазващо като превъзходство, никакво качество не би могло да компенсира толкова голямо количествено превъзходство.

Така написано "смазващо превъзходство в количество" за Съюзниците като капацитет за военно производство е твърде общо, но ако трябва да се изрази с цифри е съвсем конкретно:

Производство на военни самолети по време на ВСВ:

Производство на танкове по време на ВСВ:

Само Великобритания /нямали развита военна индустрия някой твърдеше/, Германия, САЩ

Отделно производство на танкове СССР, разделени са на леки, средни и тежки отгоре надолу със зелена линия:

[deaf]

On 8.12.2019 г. at 23:21, Б. Киров said:

Така написано "смазващо превъзходство в количество" за Съюзниците като капацитет за военно производство е твърде общо, но ако трябва да се изрази с цифри е съвсем конкретно:

Производство на военни самолети по време на ВСВ:

Производство на танкове по време на ВСВ:

Само Великобритания /нямали развита военна индустрия някой твърдеше/, Германия, САЩ

Отделно производство на танкове СССР, разделени са на леки, средни и тежки отгоре надолу със зелена линия:

На въпроса къде са доказателствата,че Сталин се е готвил да нападне Германия,Суворов посочва 26-та глава от книгата си "Ледоразбивачът",която е озаглавена с въпрос:"Защо е бил създаден Втори стратегически ешелон?". Ето я и въпросната 26-та глава:

 

https://www.chitanka.info/text/27228/96#textstart

[Б. Киров]

Преди 3 часа, deaf said:

Сталин се е готвил да нападне Германия,Суворов посочва 26-та глава

Съсредоточете се само върху танковете на двете страни, колега, и ще видите сам, че дори Сталин да се готвил да нападне Германия, тезата на Суворов, че датата за това е било юни-юли 1941 издиша, по-точно е безпочвена.

Вижте сам колко качествени танкове - Т-34 и КВ1 - са били произведени през 1940 и какво е имал Сталин срещу танковете на Вермахта през юни 1941:

It possessed 23,106 tanks,^[19] of which about 12,782 were in the five Western Military Districts (three of which directly faced the German invasion front).

Имал е около 13 000 танка, от които максимум 600 Т-34 и КВ-1, съпоставими с немските Панцер, всичко останало е било буквално остаряла плява:

https://en.wikipedia.org/wiki/T-26

Това е бил гръбнакът в съветските танкови войски през юни 1941, морално остарял танк, който спират да произвеждат след началото на войната, вижте му силуета, вижте му оръдието, около 50 процента от всички съветски танкове през юни 1941 са Т-26

Другите са още по-окаяни, с нещо подобно на оръдия, просто се кичат с названието "танк":

https://en.wikipedia.org/wiki/BT_tank

Този е вторият по масовост, лек танк БТ, той е "танкетка", а не танк

Картината се допълва и с тези, които са били над 6000 бр. или над 25 процента от всички "танкове", те са направо гротеска:

https://en.wikipedia.org/wiki/T-60_tank

Има още 2-3 други модела "леки танкове", въоръжени с малокалибрени оръдия и картечници, по-скоро за подкрепа на пехотата, отколкото годни за борба с други танкове и...това е, срещу "Панцер", който е бил гръбнакът на немските танкови войски, около 80 процента:

от всички модификации, срещу които цялото това количество остарели съветски танкове е било твърде безполезно слабо. Пробивали са броните им като картон, оръдието на Панцер-4, на долната снимка е 75 мм, това на Т-26 е 45 мм, а на другите им леки танкове са 25 мм, на практика панцерите са били неуязвими с дебелата си броня. С Т-34 играта се променя из основа, но това е 1942 година и натам.

Суворов събира от девет дерета вода да докаже тезата си, но ако се анализира техническото състояние на червената армия през юни 1941 тази теза просто издиша. Дори да е възнамерявал да атакува Германия, Сталин е можел да направи реално това поне след година минимум, а по-скоро две, чисто технически. Друг е въпросът дали политически е бил готов да предприеме такъв ход, рискувайки да обедини Запада срещу съветската опасност, което е много вероятно. Но Суворов си пише добре, убедителен е, не може да му се отрече, че има дарба, само не му се връзвайте прекалено, в началото и аз се хванах на тази негова харизма.

 

[deaf]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Съсредоточете се само върху танковете на двете страни, колега, и ще видите сам, че дори Сталин да се готвил да нападне Германия, тезата на Суворов, че датата за това е било юни-юли 1941 издиша, по-точно е безпочвена.

Вижте сам колко качествени танкове - Т-34 и КВ1 - са били произведени през 1940 и какво е имал Сталин срещу танковете на Вермахта през юни 1941:

It possessed 23,106 tanks,^[19] of which about 12,782 were in the five Western Military Districts (three of which directly faced the German invasion front).

Имал е около 13 000 танка, от които максимум 600 Т-34 и КВ-1, съпоставими с немските Панцер, всичко останало е било буквално остаряла плява:

https://en.wikipedia.org/wiki/T-26

Това е бил гръбнакът в съветските танкови войски през юни 1941, морално остарял танк, който спират да произвеждат след началото на войната, вижте му силуета, вижте му оръдието, около 50 процента от всички съветски танкове през юни 1941 са Т-26

Другите са още по-окаяни, с нещо подобно на оръдия, просто се кичат с названието "танк":

https://en.wikipedia.org/wiki/BT_tank

Този е вторият по масовост, лек танк БТ, той е "танкетка", а не танк

Картината се допълва и с тези, които са били над 6000 бр. или над 25 процента от всички "танкове", те са направо гротеска:

https://en.wikipedia.org/wiki/T-60_tank

Има още 2-3 други модела "леки танкове", въоръжени с малокалибрени оръдия и картечници, по-скоро за подкрепа на пехотата, отколкото годни за борба с други танкове и...това е, срещу "Панцер", който е бил гръбнакът на немските танкови войски, около 80 процента:

от всички модификации, срещу които цялото това количество остарели съветски танкове е било твърде безполезно слабо. Пробивали са броните им като картон, оръдието на Панцер-4, на долната снимка е 75 мм, това на Т-26 е 45 мм, а на другите им леки танкове са 25 мм, на практика панцерите са били неуязвими с дебелата си броня. С Т-34 играта се променя из основа, но това е 1942 година и натам.

Суворов събира от девет дерета вода да докаже тезата си, но ако се анализира техническото състояние на червената армия през юни 1941 тази теза просто издиша. Дори да е възнамерявал да атакува Германия, Сталин е можел да направи реално това поне след година минимум, а по-скоро две, чисто технически. Друг е въпросът дали политически е бил готов да предприеме такъв ход, рискувайки да обедини Запада срещу съветската опасност, което е много вероятно. Но Суворов си пише добре, убедителен е, не може да му се отрече, че има дарба, само не му се връзвайте прекалено, в началото и аз се хванах на тази негова харизма.

 

https://www.chitanka.info/text/27231/84#textstart

[Б. Киров]

Една американска гледна точка към Барбароса, Сталин, Хитлер и информацията на разузнаването:

Какво знаеше Сталин: Енигмата на Барбароса

Рецензия от Доналд П. Стюри за книгата на Дейвид Е. Мърфи, Ню Хейвън,Yale University Press, 2005.

Германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 г. е едно от ключовите събития на 20 век. То даде нов ход на Втората световна война и доведе, може би неизбежно, до Студената война и половин вековното господство над Източна Европа от Съветския съюз. Освен това това беше една от най-бруталните кампании на съвременността, която доведе до неописуеми зверства и почти унищожаване на цели националности.

Нацистите вероятно носят основната отговорност за характера на кампанията, но съветският режим трябва да поеме част от вината.

Грандиозността на събитието отдавна търси обяснение на стратегическо, политическо, икономическо и дори културно ниво. В основата стои въпросът защо изобщо се е случило това. Защо Хитлер нападна Съветския съюз, като по този начин на практика изостави войната си с Великобритания и Франция в момент, в който изглеждаше че постига победа? Защо нападението стана такава изненада за Съветския съюз? Как се остави Сталин, един пресметлив, безмилостен Realpolitiker в Москва, да бъде изигран от полулудия идеолог в Берлин?

Защо Сталин пренебрегна близо едногодишното военно натрупване на германска мощ в Източна Европа, за което му бе докладвано от 87 отделни, достоверни разузнавателни източника за германската инвазия през 1940–41?

Решението на Хитлер вероятно се обяснява най-добре с позоваването му на вярата, че цялата световна история е борба на живот и смърт между раси; неговото предположение за вроденото превъзходство на „арийските“ раси; и решимостта му да създаде обширна, доминирана от Германия автократичнаа аграрна империя в Централна и Източна Европа.

Съответната слепота на Сталин за всичко това е по-проблематичен въпрос. Външнополитическите цели на Хитлер бяха добре известни, но е трудно да се разбере как друг лидер може да направи толкова малко, за да предвиди настъплението, за което всички знаеха, че трябва неминуемо да настъпи. Мисленето на Сталин в това отношение беше обект на дългогодишен исторически дебат, който все още не е решен - и може би не може да бъде разрешен, тъй като фундаменталният въпрос е не в това, което Сталин направи или каза, а в това, в което той вярваше.

Книгата на Дейвид Мърфи е най-новата в нарастващия корпус от литература около този дебат. Приносът на Мърфи обаче е почти уникален. Докато други историци са разгледали действията на Сталин и са търсили мотивите зад тях, Мърфи изследва разузнавателната информация, получено от Сталин - с други думи, както казва заглавието на книгата, „това, което Сталин е знаел.“

Авторът, пенсиониран ЦРУ офицер, подкрепя своята теза чрез публикуваните три сборника съветски документи за държавната политика в периода, предхождащ войната и дейността на службите за сигурност и разузнаване.

Извън тези документи, изненадващо, Мърфи цитира за пръв път две тайни писма от Хитлер до Сталин, които е намерил в публикуваните досега неизвестни на Запад руски източници. В тях фюрерът се стреми да успокои съветския диктатор за трудно прикриваемото немско военно съсредоточаване в Източна Европа. Хитлер уверява Сталин, че войските са били преместени на изток, за да ги предпазят от британски бомбардировки и да прикрият подготовката за нахлуването им на Британските острови. Той завършва с уверението: „Залагам моята чест като държавен глава, че Германия няма да нападне Съветския съюз”. Тези писма добавят към всичко останало това, което е може би най-смайващият парадокс на съветско-германската война: Сталин, човекът, който не се доверяваше на никого, се е доверил на Хитлер.

Значението на приноса на Мърфи за продължаващия исторически дебат става ясно, когато е поставен в контекст. Тук има нещо повече от дискусия за това, което Сталин е направил или помислил. Това, което на едно ниво е диалог между историци, на друго е въпрос от огромно политическо значение за екстремистите както в Германия, така и в бившия Съветски съюз, които се стремят да оправдаят действията на минали дискредитирани режими. В основата на спора са статия и книга на „Виктор Суворов“, псевдоним на бивш съветски служител, който сега живее на Запад. Суворов твърди, че нападението на Германия срещу Съветския съюз само предотвратило и изпреварило планирано съветско нападение срещу германския Райх.

В подкрепа на тази теза той посочва натрупването на съветски войски на границата с окупираната от Германия територия през 1941 г., както и стратегическата доктрина на Червената армия, която отхвърля отбраната в полза на бързо ешелонирано настъпление.

В Германия предполагаемата планирана офанзива на Сталин се разглежда от някои десни елементи като валидиране на решението на Хитлер да атакува на изток. Превантивната война придава смисъл на едно действие, което е на много нива иначе стратегически необяснимо.

Тъй като това е обсъждане на книга за Сталин и Съветския съюз, германският дебат не трябва да ни ангажира допълнително, освен да отбележим, че руските екстремисти са представили огледален образ на германския спор: Сталин, осъзнавайки, че е на път да бъде нападнат от Хитлер, мобилизирал армията си на границата също така за превантивно нападение.

Определено спорният въпрос тук - предстоящото намерение на Сталин да атакува, разполагайки по този начин неговите военни сили – е огромната слабост от чисто отбранителна гледна точка. Неразумността на това действие става очевидно рано сутринта на 22 юни 1941 г., когато германските части пробиха съветските линии и обградиха стотици хиляди войски, докато Luftwaffe пулверизира съветските военновъздушни сили на земята.

От друга страна, малцина са онези историци, които твърдят, че съветските военни - лошо екипирани, недобре снабдени и обезличени от сталинстките чистки - са били подготвени за грандиозно стратегическо настъпление срещу Третия райх. Както Франц Халдер, началник на германския генерален щаб, каза по този повод по-късно, обяснявайки обосновката на операция БАРБАРОСА:

„В крайна сметка ние не можехме да стоим и да очакваме те да ни сторят услугата първи да ни атакуват, нали.“

Историкът Габриел Городецки е разширил руското тълкуване, че „Планът за отбрана на държавните граници 1941 г.“, който поставя съветските войски на границите, е бил предназначен за „демонстрация на сила“, а не като опит за „защита на сигурността“.

Сталин, който не е бил в края на краищата безнадеждно изоставил възможността за продължаване на мирния период осигурен му от пакта Молотов-Рибентроп като време за изграждане и реорганизация на съветските военни, докато Германия е заета на запад. Окупираните райони на Финландия, балтийските държави, Полша и Беларус, от неговата гледна точка, се разглеждали като бариера, зад която може да се извърши тази военна подготовка.

Аргументът на Городецки се свързва добре с историята, разказана от Дейвид Мърфи. Мърфи масово документира навлизането на разузнавателни данни от цяла Европа и дори Япония, предупреждавайки за германското военно натрупване за нахлуване.

Доколкото това разузнаване изобщо се е използвало ефективно, то е правено по такъв начин, че избегне всяко действие, което може да се разглежда като провокация. На немски самолети е било позволено да летят на разузнавателни мисии дълбоко в съветската територия; на германските войски беше позволено да нарушават съветските граници в търсене на разузнавателни данни. Всичко това е имало за цел да напомни на германците за дълбочината на съветската решителност, като в същото време демонстрира, че Съветският съюз не е на път да атакува. Освен това Сталин е бил абсолютно убеден, че Хитлер няма да прави нищо, докато не разреши конфликта си с Великобритания. Той е бил окуражен в това предубеждение от добре организирана немска измамна операция - включително двете писма до Сталин - която беше поне отчасти ръководена лично от Хитлер. Така Сталин успя да пренебрегне масовото военно натрупване на границите си и да отхвърли всяко предупреждение за нападение на Германия като дезинформация или провокация, чак до сутринта на 22 юни.

Като описва как се е събирала разузнавателната информация за Москва, Мърфи смразяващо документира какво означава да бъдеш разузнавач при Сталин, като изследва кариерата на трима мъже. Шефът на външното разузнаване на НКВД Павел Фитин, чиито агенти докладваха за германските планове за БАРБАРОССА чак до нападението, служи през цялата война, но изпада в немилост. Иван Проскуров, офицер от военновъздушните сили и ръководител на военното разузнаване през 1939–40 г., настоява да каже истината на Сталин. Той е застрелян през октомври 1941 г. Наследникът на Проскуров, Филип И. Голиков, потиска или променя докладите за разузнаването, които не отговарят на предубежденията на съветския диктатор. Той просперираше при Сталин.

Ако някой търси грешка в анализа на Мърфи, човек може да го обвини в твърде некритично приемане на цялата разузнавателна информация, предоставена на Сталин като предупреждение за нападението в Германия. Някои предупреждения, като например тези, подадени от германския посланик в Москва Граф фон дер Шуленберг, не бяха нищо друго освен причудливи. И Сталин нямаше особена причина да се доверява нито на Чърчил, нито на Рузвелт, когато се опитваха да го предупредят за това, което предстои. Ако не друго, този вид информация само е подхранва конспиративната нагласа на Сталин: след като веднъж се е убедил сам, че има сложна конспирация, целяща да го заблуди относно германските агресивни намерения, дори и най-малката двусмисленост или намек за такива само са потвърждавли убеждението му за широчината и дълбочината на такава конспирацията.

И все пак не може да има съмнение, че Мърфи е прав както в детайли, така и по същество в основния си аргумент: Сталин е бил добре обслужван от своите разузнавателни отдели, но отговорността за игнорирането на тази разузнавателна информация е била негова и единствена.

В заключение си струва да отбележим, че в BARBAROSA имаше още една неуспешна преценка, тази на Адолф Хитлер. Хитлер, който подобно на Сталин беше жертва на собствените си предубеждения, но за разлика от Сталин, той бе зле обслужван от разузнавателните си служби.

Страдайки от онова, което японците, от техния горчив опит, биха нарекли „болест на победителя“, германците надценяват собствените си възможности дори когато подценяват съветския капацитет.

През юли 1942 г., една година след старта на кампанията, Хитлер признава толкова много пред маршал Карл Густав Манерхайм, финландския военен лидер, при едно свое посещение в Хелзинки – Финландия:

„Ние сами не бяхме наясно колко силно е била въоръжена тази държава [СССР], казва Хитлер,„ Ако някой ми беше казал, че тази страна може да излезе срещу нас с 35 000 танка, тогава бих му казал: „Ти си луд! '. .. Унищожили сме до този момент повече от 34 000 техни танка... Направо невероятно...Нямах представа за това. Ако имах даже идея - тогава щеше да ми е по-трудно, но така или иначе, щях да взема пак решение да нахлуя...”[Bernd Wegner, “Hitlers Besuch in Finnland 1942 (Dokumentation),” Vierteljahrshefte für Zeitgeschichte 43, no. 1 (1993), 131–32.]

Историята не отчита реакцията на маршал Манерхайм.

https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/csi-studies/studies/vol50no1/9_BK_What_Stalin_Knew.htm

[deaf]

Преди 6 минути, Б. Киров said:

Една американска гледна точка към Барбароса, Сталин, Хитлер и информацията на разузнаването:

Какво знаеше Сталин: Енигмата на Барбароса

Рецензия от Доналд П. Стюри за книгата на Дейвид Е. Мърфи, Ню Хейвън,Yale University Press, 2005.

Германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 г. е едно от ключовите събития на 20 век. То даде нов ход на Втората световна война и доведе, може би неизбежно, до Студената война и половин вековното господство над Източна Европа от Съветския съюз. Освен това това беше една от най-бруталните кампании на съвременността, която доведе до неописуеми зверства и почти унищожаване на цели националности.

Нацистите вероятно носят основната отговорност за характера на кампанията, но съветският режим трябва да поеме част от вината.

Грандиозността на събитието отдавна търси обяснение на стратегическо, политическо, икономическо и дори културно ниво. В основата стои въпросът защо изобщо се е случило това. Защо Хитлер нападна Съветския съюз, като по този начин на практика изостави войната си с Великобритания и Франция в момент, в който изглеждаше че постига победа? Защо нападението стана такава изненада за Съветския съюз? Как се остави Сталин, един пресметлив, безмилостен Realpolitiker в Москва, да бъде изигран от полулудия идеолог в Берлин?

Защо Сталин пренебрегна близо едногодишното военно натрупване на германска мощ в Източна Европа, за което му бе докладвано от 87 отделни, достоверни разузнавателни източника за германската инвазия през 1940–41?

Решението на Хитлер вероятно се обяснява най-добре с позоваването му на вярата, че цялата световна история е борба на живот и смърт между раси; неговото предположение за вроденото превъзходство на „арийските“ раси; и решимостта му да създаде обширна, доминирана от Германия автократичнаа аграрна империя в Централна и Източна Европа.

Съответната слепота на Сталин за всичко това е по-проблематичен въпрос. Външнополитическите цели на Хитлер бяха добре известни, но е трудно да се разбере как друг лидер може да направи толкова малко, за да предвиди настъплението, за което всички знаеха, че трябва неминуемо да настъпи. Мисленето на Сталин в това отношение беше обект на дългогодишен исторически дебат, който все още не е решен - и може би не може да бъде разрешен, тъй като фундаменталният въпрос е не в това, което Сталин направи или каза, а в това, в което той вярваше.

Книгата на Дейвид Мърфи е най-новата в нарастващия корпус от литература около този дебат. Приносът на Мърфи обаче е почти уникален. Докато други историци са разгледали действията на Сталин и са търсили мотивите зад тях, Мърфи изследва разузнавателната информация, получено от Сталин - с други думи, както казва заглавието на книгата, „това, което Сталин е знаел.“

Авторът, пенсиониран ЦРУ офицер, подкрепя своята теза чрез публикуваните три сборника съветски документи за държавната политика в периода, предхождащ войната и дейността на службите за сигурност и разузнаване.

Извън тези документи, изненадващо, Мърфи цитира за пръв път две тайни писма от Хитлер до Сталин, които е намерил в публикуваните досега неизвестни на Запад руски източници. В тях фюрерът се стреми да успокои съветския диктатор за трудно прикриваемото немско военно съсредоточаване в Източна Европа. Хитлер уверява Сталин, че войските са били преместени на изток, за да ги предпазят от британски бомбардировки и да прикрият подготовката за нахлуването им на Британските острови. Той завършва с уверението: „Залагам моята чест като държавен глава, че Германия няма да нападне Съветския съюз”. Тези писма добавят към всичко останало това, което е може би най-смайващият парадокс на съветско-германската война: Сталин, човекът, който не се доверяваше на никого, се е доверил на Хитлер.

Значението на приноса на Мърфи за продължаващия исторически дебат става ясно, когато е поставен в контекст. Тук има нещо повече от дискусия за това, което Сталин е направил или помислил. Това, което на едно ниво е диалог между историци, на друго е въпрос от огромно политическо значение за екстремистите както в Германия, така и в бившия Съветски съюз, които се стремят да оправдаят действията на минали дискредитирани режими. В основата на спора са статия и книга на „Виктор Суворов“, псевдоним на бивш съветски служител, който сега живее на Запад. Суворов твърди, че нападението на Германия срещу Съветския съюз само предотвратило и изпреварило планирано съветско нападение срещу германския Райх.

В подкрепа на тази теза той посочва натрупването на съветски войски на границата с окупираната от Германия територия през 1941 г., както и стратегическата доктрина на Червената армия, която отхвърля отбраната в полза на бързо ешелонирано настъпление.

В Германия предполагаемата планирана офанзива на Сталин се разглежда от някои десни елементи като валидиране на решението на Хитлер да атакува на изток. Превантивната война придава смисъл на едно действие, което е на много нива иначе стратегически необяснимо.

Тъй като това е обсъждане на книга за Сталин и Съветския съюз, германският дебат не трябва да ни ангажира допълнително, освен да отбележим, че руските екстремисти са представили огледален образ на германския спор: Сталин, осъзнавайки, че е на път да бъде нападнат от Хитлер, мобилизирал армията си на границата също така за превантивно нападение.

Определено спорният въпрос тук - предстоящото намерение на Сталин да атакува, разполагайки по този начин неговите военни сили – е огромната слабост от чисто отбранителна гледна точка. Неразумността на това действие става очевидно рано сутринта на 22 юни 1941 г., когато германските части пробиха съветските линии и обградиха стотици хиляди войски, докато Luftwaffe пулверизира съветските военновъздушни сили на земята.

От друга страна, малцина са онези историци, които твърдят, че съветските военни - лошо екипирани, недобре снабдени и обезличени от сталинстките чистки - са били подготвени за грандиозно стратегическо настъпление срещу Третия райх. Както Франц Халдер, началник на германския генерален щаб, каза по този повод по-късно, обяснявайки обосновката на операция БАРБАРОСА:

„В крайна сметка ние не можехме да стоим и да очакваме те да ни сторят услугата първи да ни атакуват, нали.“

Историкът Габриел Городецки е разширил руското тълкуване, че „Планът за отбрана на държавните граници 1941 г.“, който поставя съветските войски на границите, е бил предназначен за „демонстрация на сила“, а не като опит за „защита на сигурността“.

Сталин, който не е бил в края на краищата безнадеждно изоставил възможността за продължаване на мирния период осигурен му от пакта Молотов-Рибентроп като време за изграждане и реорганизация на съветските военни, докато Германия е заета на запад. Окупираните райони на Финландия, балтийските държави, Полша и Беларус, от неговата гледна точка, се разглеждали като бариера, зад която може да се извърши тази военна подготовка.

Аргументът на Городецки се свързва добре с историята, разказана от Дейвид Мърфи. Мърфи масово документира навлизането на разузнавателни данни от цяла Европа и дори Япония, предупреждавайки за германското военно натрупване за нахлуване.

Доколкото това разузнаване изобщо се е използвало ефективно, то е правено по такъв начин, че избегне всяко действие, което може да се разглежда като провокация. На немски самолети е било позволено да летят на разузнавателни мисии дълбоко в съветската територия; на германските войски беше позволено да нарушават съветските граници в търсене на разузнавателни данни. Всичко това е имало за цел да напомни на германците за дълбочината на съветската решителност, като в същото време демонстрира, че Съветският съюз не е на път да атакува. Освен това Сталин е бил абсолютно убеден, че Хитлер няма да прави нищо, докато не разреши конфликта си с Великобритания. Той е бил окуражен в това предубеждение от добре организирана немска измамна операция - включително двете писма до Сталин - която беше поне отчасти ръководена лично от Хитлер. Така Сталин успя да пренебрегне масовото военно натрупване на границите си и да отхвърли всяко предупреждение за нападение на Германия като дезинформация или провокация, чак до сутринта на 22 юни.

Като описва как се е събирала разузнавателната информация за Москва, Мърфи смразяващо документира какво означава да бъдеш разузнавач при Сталин, като изследва кариерата на трима мъже. Шефът на външното разузнаване на НКВД Павел Фитин, чиито агенти докладваха за германските планове за БАРБАРОССА чак до нападението, служи през цялата война, но изпада в немилост. Иван Проскуров, офицер от военновъздушните сили и ръководител на военното разузнаване през 1939–40 г., настоява да каже истината на Сталин. Той е застрелян през октомври 1941 г. Наследникът на Проскуров, Филип И. Голиков, потиска или променя докладите за разузнаването, които не отговарят на предубежденията на съветския диктатор. Той просперираше при Сталин.

Ако някой търси грешка в анализа на Мърфи, човек може да го обвини в твърде некритично приемане на цялата разузнавателна информация, предоставена на Сталин като предупреждение за нападението в Германия. Някои предупреждения, като например тези, подадени от германския посланик в Москва Граф фон дер Шуленберг, не бяха нищо друго освен причудливи. И Сталин нямаше особена причина да се доверява нито на Чърчил, нито на Рузвелт, когато се опитваха да го предупредят за това, което предстои. Ако не друго, този вид информация само е подхранва конспиративната нагласа на Сталин: след като веднъж се е убедил сам, че има сложна конспирация, целяща да го заблуди относно германските агресивни намерения, дори и най-малката двусмисленост или намек за такива само са потвърждавли убеждението му за широчината и дълбочината на такава конспирацията.

И все пак не може да има съмнение, че Мърфи е прав както в детайли, така и по същество в основния си аргумент: Сталин е бил добре обслужван от своите разузнавателни отдели, но отговорността за игнорирането на тази разузнавателна информация е била негова и единствена.

В заключение си струва да отбележим, че в BARBAROSA имаше още една неуспешна преценка, тази на Адолф Хитлер. Хитлер, който подобно на Сталин беше жертва на собствените си предубеждения, но за разлика от Сталин, той бе зле обслужван от разузнавателните си служби.

Страдайки от онова, което японците, от техния горчив опит, биха нарекли „болест на победителя“, германците надценяват собствените си възможности дори когато подценяват съветския капацитет.

През юли 1942 г., една година след старта на кампанията, Хитлер признава толкова много пред маршал Карл Густав Манерхайм, финландския военен лидер, при едно свое посещение в Хелзинки – Финландия:

„Ние сами не бяхме наясно колко силно е била въоръжена тази държава [СССР], казва Хитлер,„ Ако някой ми беше казал, че тази страна може да излезе срещу нас с 35 000 танка, тогава бих му казал: „Ти си луд! '. .. Унищожили сме до този момент повече от 34 000 техни танка... Направо невероятно...Нямах представа за това. Ако имах даже идея - тогава щеше да ми е по-трудно, но така или иначе, щях да взема пак решение да нахлуя...”[Bernd Wegner, “Hitlers Besuch in Finnland 1942 (Dokumentation),” Vierteljahrshefte für Zeitgeschichte 43, no. 1 (1993), 131–32.]

Историята не отчита реакцията на маршал Манерхайм.

https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/csi-studies/studies/vol50no1/9_BK_What_Stalin_Knew.htm

 

https://www.chitanka.info/text/27231/75#textstart

[ДеДо Либен]

Киров , малко повече прецизност:

1.Проверете си отново процентите за Панцер-4 на фона на останалите немски , чешки и др. возила , които на практика също можем да наречем танкети.

2.Вижте също от коя година Панцер-4 е със 75мм оръдие , какво е наложило тази промяна и с какво оръдие е бил преди това.

Чак тогава , ако виждате още смисъл сравнявайте Панцер-4 със 75мм оръдие и Т-26.

[bulgaroid]

Преди 3 часа, ДеДо Либен said:

Киров , малко повече прецизност:

1.Проверете си отново процентите за Панцер-4 на фона на останалите немски , чешки и др. возила , които на практика също можем да наречем танкети.

2.Вижте също от коя година Панцер-4 е със 75мм оръдие , какво е наложило тази промяна и с какво оръдие е бил преди това.

Чак тогава , ако виждате още смисъл сравнявайте Панцер-4 със 75мм оръдие и Т-26.

То затова е противопоказно да копираш директно Болшая советская енциклопедия, а още е по-лошо като не си прочел за какво всъщност става въпрос, почваш да се излагаш. Сталин е бил толкова неготов,че само той има тежки танкове и толкова средни,че никои няма толкова колкото него. 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, ДеДо Либен said:

Киров , малко повече прецизност:

1.Проверете си отново процентите за Панцер-4 на фона на останалите немски , чешки и др. возила , които на практика също можем да наречем танкети.

2.Вижте също от коя година Панцер-4 е със 75мм оръдие , какво е наложило тази промяна и с какво оръдие е бил преди това.

Чак тогава , ако виждате още смисъл сравнявайте Панцер-4 със 75мм оръдие и Т-26.

Ами проверил съм, Дедо Либене, Панцер-4 са правени със 75-мм оръдие още отначало всички:

The main gun of the Pzkpfw. IV Ausf. A to F was the 7.5cm KwK (abbreviation for KampfWagenKanone = Combat Vehicle Tank Gun) 37 L/24. It was a howitzer type weapon with very short barrel just 1.7 m long, mounted in the front of the turret. The gun barrel was mounted in a jacket cradle with the recoil mechanism and recuperator located to its left and right side. It had a semi automatic gun breech at its rear. The gun fired high explosive (HE), armor piercing (AP) and shaped-charge anti-tank rounds (HEAT – high explosive anti-tank) as well as smoke and grapeshot/cannister rounds.

The usual anti-tank armor piercing round was the Kanonengranate rot (Leuchtspur) Panzer(brechend mit Schutzkappe) K. Gr. Rot Pz (Capped anti-tank round with tracer) or better known as Panzergranatpatrone-39 with a weight of 6.8 kg. It had a muzzle velocity of 385m/sec. and able to penetrate 41 mm of rolled homogenous steel plating at an angle of 30 degrees at a distance of 100 m. Three different shaped-charge anti-tank rounds came into use with the KwK 37 during the war, the Granate 1938 mit Hohlladung, Ausf. HL/A, HL/B und HL/C (HEAT round 1938 A, B, C) or just Gr. 38HL/A to C with a weight between 4.5 kg and 4.8 kg with a muzzle velocity of 450m/sec.

The short 75 mm main gun proved adequate against most light tanks fielded by the invaded nations like the French Renault R35 or Soviet T-26, but after facing the well armored Soviet T-34 medium tank and KV-1 plus KV-2 heavy tanks at the beginning of Operation Barbarossa, and the French heavy tank Char B1 bis even earlier, the German Panzerwaffe demanded not only more effective tank guns but better ammunition as well.

Production of the HL/A round started on 12 December 1941 while the B followed in September 1942. From the HL/A to the HL/C, the armor piercing capabilities of the rounds was increased from 70 mm at any ranges to 75 mm to a total of 100 mm at any ranges.

https://tanks-encyclopedia.com/ww2/nazi_germany/Panzer_IV.php

Разликата е, че от 1942 започват да ги правят с друг тип по-дълго оръдие.

Ако си чел внимателно, аз не пиша че Панцер-4 е бил 80 процента, а "панцерите"; основният танк на германците е Панцер-3, над 1500 при нахлуването в съветска територия, може да се види по-години колко са били произведени до това време, той е бил с 50 мм и 70 мм оръдие, но работата не е само в оръдието, а в дебелината и здравината на бронята, при Панцер-3 и Панцер-4 тя е много по-дебела и здрава от тази на Т-26, можеш да го видиш в конкретните характеристики, те затова са над 20 тона тежки. Имало е Панцер-1 и Панцер-2, както чешки, но ударната сила е била Панцер-3 и Панцер-4 /около 600-1000 от Панцер-4 и над 1500 Панцер-3/.

Съотношението на унищожени танкове "германски срещу съветски" е 1 към 6 в полза на германските:

However, the most numerous Soviet tanks the Germans encountered at the start of the invasion were older T-26 infantry and BT class of cruiser tanks. This fact, together with superior German tactical and strategic skills in armoured clashes, sufficient quality crew training, and the generally-good ergonomics of the Panzer III, all contributed to a favourable kill-loss ratio of approximately 6 to 1 for German tanks of all types in 1941.

The Panzer III's strong, reliable and durable chassis was the basis for the turretless Sturmgeschütz III assault gun/tank destroyer, one of the most successful self-propelled guns of the war, as well as being the single most-produced German armoured fighting vehicle design of World War II.

https://en.wikipedia.org/wiki/Panzer_III

[Б. Киров]

Забихме се в технически подробности като изпускаме голямата картина на ВСВ, а именно нейните икономически двигатели.

На въпроса какво би станало, ако Хитлер бе окупирал Великобритания принципно въпросът, според мен, би се решил отново с влизането на САЩ в Европейския театър на войната.

Причината е най-общо в съперничеството между двете икономически свръхсили по онова време – Германия и САЩ, както и в отказа на Хитлер да изплаща каквито и да било дългове към САЩ. Не само обявения от него мораториум по репарациите от Версай през 1933. Хитлер фактически спира изплащането на американския частен дълг, който е по-голям от репарациите към Великобритания и Франция взети накуп. Всички американски инвестиции, направени през 20-те години, а те са огромни, са плячкосани от хитлеристите.

Някои крупни американски банкерски и промишлени магнати косвено подкрепят режима на Хитлер при неговото идване на власт, надявайки се той да въведе централизирана планова икономика, гарантираща им възвръщаемост на инвестициите. Интересното е, че Хитлер и Ф.Д. Рузвелт идват на власт в една и съща година и с едни и същи икономически програми, правени от едни и същи икономически стратези...

Американските инвестиции в ИК Фарбен, металургичната и автомобилната промишленост са гръбнакът в икономиката на Ваймарската република. Но Хитлер се отмята от ангажиментите, поети от него преди изборите през 1933, той излиза от всякакъв контрол.

От тази гледна точка намесата на САЩ във войната срещу него е била неминуема, оформя се ситуация на Капан на Тукидид – една вече утвърдена имперска сила /САЩ/ влиза в неизбежен конфликт с една претендираща за хегемон ново-възникваща имперска сила /Хитлеристка Германия/. Падането на Великобритания само е щяло да премахне буфера между тях.

 

 

[ДеДо Либен]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

 

От тази гледна точка намесата на САЩ във войната срещу него е била неминуема, оформя се ситуация на Капан на Тукидид – една вече утвърдена имперска сила /САЩ/ влиза в неизбежен конфликт с една претендираща за хегемон ново-възникваща имперска сила /Хитлеристка Германия/. Падането на Великобритания само е щяло да премахне буфера между тях.

 

 

След като техническите подробности (с които между другото вие ни засипахте) не излезнаха баш както ни се искаше , минаваме на глобалната картина.

В този обаче сценарий ми е интересно как САЩ ще се включат в европейския театър на военните действия за да се сблъскат с Германия.Може би в деня Х ще има десант Нова Скотия - Нормандия?

Отново пропускате ролята на най-важния играч в случая - Третия Рим.

Всеки сценарий пропускащ намеренията и плановете на тази имперска сила не става даже за алтернативка.

[Skubi]

Преди 58 минути, Б. Киров said:

Забихме се в технически подробности като изпускаме голямата картина на ВСВ, а именно нейните икономически двигатели.

На въпроса какво би станало, ако Хитлер бе окупирал Великобритания принципно въпросът, според мен, би се решил отново с влизането на САЩ в Европейския театър на войната.

Причината е най-общо в съперничеството между двете икономически свръхсили по онова време – Германия и САЩ, както и в отказа на Хитлер да изплаща каквито и да било дългове към САЩ. Не само обявения от него мораториум по репарациите от Версай през 1933. Хитлер фактически спира изплащането на американския частен дълг, който е по-голям от репарациите към Великобритания и Франция взети накуп. Всички американски инвестиции, направени през 20-те години, а те са огромни, са плячкосани от хитлеристите.

Някои крупни американски банкерски и промишлени магнати косвено подкрепят режима на Хитлер при неговото идване на власт, надявайки се той да въведе централизирана планова икономика, гарантираща им възвръщаемост на инвестициите. Интересното е, че Хитлер и Ф.Д. Рузвелт идват на власт в една и съща година и с едни и същи икономически програми, правени от едни и същи икономически стратези...

Американските инвестиции в ИК Фарбен, металургичната и автомобилната промишленост са гръбнакът в икономиката на Ваймарската република. Но Хитлер се отмята от ангажиментите, поети от него преди изборите през 1933, той излиза от всякакъв контрол.

От тази гледна точка намесата на САЩ във войната срещу него е била неминуема, оформя се ситуация на Капан на Тукидид – една вече утвърдена имперска сила /САЩ/ влиза в неизбежен конфликт с една претендираща за хегемон ново-възникваща имперска сила /Хитлеристка Германия/. Падането на Великобритания само е щяло да премахне буфера между тях.

 

 

Не ми се спори тук толкова рано/не съм закусвал още/л Но май имаше преди това и нещо като ембарго срещу немските стоки..например..Хинденбург горя защото американосите не им дадоха с хелиум да го заредят....Например.  

[nik1]

"Kапанът на Тукидит" според мен е заложен и "щраква" първоначално в японо-американските отношения - една една претендираща за хегемон ново-възникваща имперска сила /Японската империя/ се изправя срещу друга такава  - САЩ, които според мен до 1939 година не претентират за световна хегемония, и все още не са  хегемон "по неволя", или "по стечение на обстоятелствата".

Има един великолепен сериал  "Човекът във високия  замък" по романа  на Филип  Дик . Препоръчвам го на Kиров, тъй като познавам  естетизма му от много разговори за кино и филми, и на всички други във връзка с капапанът или капаните на Тукидит през ВСВ

Действието във филма се развива в 1962 година, основно на теритреията на настоящия САЩ, в алтернативна реалност, в която Япония и Райхът са победили и завладели САЩ.
В 30-те години е имало е покушение  срещу Ф.Д. Рузвелт, той е убит и САЩ не успяват да излезнат от рецесията за началото на войната - не е приложен "Новия Курс", чрез който според автора САЩ излиза от рецесията.
Райхът от своя страна успява да направи атомна бомба  в 1947, и бомбардира  Вашингтон, с което слага край на войната.
САЩ е поделен между Райха (изтокът и централните части) и Японскатра империя (западните щати), като между тях се  намира неутралната зона

https://www.themoviedb.org/tv/62017-the-man-in-the-high-castle?language=bg-BG

https://filmisub.com/filmi/trilari/46027-the-man-in-the-high-castle-season-4-chovekt-vv-visokiya-zamk-sezon-4-2019.html

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, ДеДо Либен said:

В този обаче сценарий ми е интересно как САЩ ще се включат в европейския театър на военните действия за да се сблъскат с Германия.Може би в деня Х ще има десант Нова Скотия - Нормандия?

Вариантите са много: един от тях е Операция Husky в Сицилия през лятото на 1943:

The U.S. Seventh Army consisted initially of three infantry divisions, organized under II Corps, commanded by Lieutenant General Omar Bradley. The 1st and 3rd Infantry Divisions, commanded by Major Generals Terry Allen and Lucian Truscott respectively, sailed from ports in Tunisia, while the 45th Infantry Division, under Major General Troy H. Middleton, sailed from the United States via Oran in Algeria. The 2nd Armored Division, under Major General Hugh Joseph Gaffey, also sailing from Oran, was to be a floating reserve and be fed into combat as required. On 15 July, Patton reorganized his command into two corps by creating a new Provisional Corps headquarters, commanded by his deputy army commander, Major General Geoffrey Keyes.

The British Eighth Army had four infantry divisions and an independent infantry brigade organized under XIII Corps, commanded by Lieutenant-General Sir Miles Dempsey, and XXX Corps, commanded by Lieutenant-General Sir Oliver Leese. The two divisions of XIII Corps, the 5th and 50th (Northumbrian) Infantry Divisions, commanded by Major-Generals Horatio Berney-Ficklin and Sidney Kirkman, sailed from Suez in Egypt. The formations of XXX Corps sailed from more diverse ports: the 1st Canadian Infantry Division, under Major-General Guy Simonds, sailed from the United Kingdom, the 51st (Highland) Infantry Division, under Major-General Douglas Wimberley, from Tunisia and Malta, and the 231st Independent Infantry Brigade Group from Suez.

 

Десантът се осъществява от пристанища в Северна Африка, с възможност да се разшири през Балканите и Южна Франция /нещо за което е настоявал Чърчил, но е било отхвърлено от Американското командване в полза на Нормандия/. Към ноември 1943 нещата след десанта в Сицилия изглеждат така:

Това е можело да стане година или две по-рано.

Преди 6 часа, ДеДо Либен said:

Отново пропускате ролята на най-важния играч в случая - Третия Рим.

Всеки сценарий пропускащ намеренията и плановете на тази имперска сила не става даже за алтернативка.

Не пропускам Третия Рим, той е включен като прокси на САЩ. След идването на власт на Рузвелт, американското ембарго за търговия със СССР е свалено и между двете държави протичат оживени стопанско-търговски отношения. Форд фордизира СССР с трактори, негови са най-големите съветски заводи за трактори, които после произвеждат танкове. СССР е електрифициран от американски фирми още по времето на Ленин. Прословутият Т-34 е върху американската платформа на Кристи /съветският БТ/, 12-цилиндровият му двигател по принцип също е американски дизайн с доработки. И така нататък, има цели книги по този въпрос, аргументирани с цифри и факти.

https://www.americanheritage.com/how-america-helped-build-soviet-machine#5

https://www.scribd.com/document/17040860/Antony-C-Sutton-Viktor-Suvorov-Technology-Transfer-From-the-West-to-the-Soviet-Union

Преди 6 часа, Skubi said:

Не ми се спори тук толкова рано/не съм закусвал още/л Но май имаше преди това и нещо като ембарго срещу немските стоки..например..Хинденбург горя защото американосите не им дадоха с хелиум да го заредят....Например.  

Няма американско ембарго до 1940, първото ембарго срещу Германия е наложено от Великобритания след нападението над Полша. Хинденбург /цепелина/ няма нищо общо с това, той изгаря през 1937.

[ДеДо Либен]

Киров , ако Германия окупира Великобритания цяла Северна Африка с Близкия Изток , та до Индия (нали вие предлагахте алтервативката на някакъв американец - измислена само и само да не се сблъскат Третия райх и Третия Рим) ще са в ръцете на Хитлер.

Опциите на САЩ остават :

- десант в Намибия и право на север през р.Конго , ез.Чад , Сахара и .....към Сицилия.

- Великияг антииндиански поход - през Берингово море , по Трансибирското жепе и оттам рамо до рамо с проксито си - към Берлин.

п.с. това че Третия Рим е прокси на САЩ дори за алтернативка не минава.

[Б. Киров]

Преди 35 минути, nik1 said:

В 30-те години е имало е покушение  срещу Ф.Д. Рузвелт, той е убит и САЩ не успяват да излезнат от рецесията за началото на войната - не е приложен "Новия Курс", чрез който според автора САЩ излиза от рецесията.

Има една слабо осветена страница от новата история на САЩ, която е била заметена под килима от пресата през 30-те години, но няма начин да не изплува по-късно. Става въпрос за опит за фашистки преврат като се използват ветераните от морската пехота:

https://en.wikipedia.org/wiki/Business_Plot

За такъв заговор политическа конспирация на ултра-десни елементи от средите на крупния бизнес и банкерството сигнализирал генерал Смедли Бътлър:

https://en.wikipedia.org/wiki/Smedley_Butler

Първоначално изявленията му били публикувани в сериозни медии, но по-късно били омаловажени и поставени под съмнение, макар че бил разследван от специална Комисия на Конгреса през 1934. Мотивите за преврата са били следните:

"Изборът на Рузвелт беше смущаващ за много консервативни бизнесмени от онова време, тъй като неговата "кампания обещава, че правителството ще осигури работни места за всички безработни, има отрицателен ефект от създаването на нова вълна от безработица и от бизнесмени, разтревожени от страховете от социализъм и безразсъдни държавни разходи. Някои автори твърдят, че са замесени и опасенията относно златния стандарт; Джул Арчър в „Сюжетът за завземане на Белия дом“ пише, че с края на златния стандарт „консервативните финансисти се ужасяват. Те разглеждат валута, неподкрепена със стабилно злато, като инфлационна, подкопавайки както частните, така и бизнес делата и водещи до национален фалит. Рузвелт беше прокълнат като социалист или комунист, който иска да унищожи частното предприятие, като отнема златната подкрепа на долара от богатите, за да субсидира бедните."

Този преврат е целял да сложи на мястото на Рузвелт военен диктатор генерал, който дотогава е работел в администрацията на Рузвелт. Как е щял да протече в случай на успешен преврат Новия курс и какви щяха да бъдат отношенията с Германия можем само да гадаем и спекулираме, защото на практика, освен изявлението на генерал Бътлър няма други доказателства за този заговор.

 

[Б. Киров]

Преди 27 минути, ДеДо Либен said:

п.с. това че Третия Рим е прокси на САЩ дори за алтернативка не минава.

Понякога историята, каквато е била, е по невероятна от всякакви алтернативки, Дедо Либене . Виж например плановете за "съветска еврейска република" в края на войната с цел да се измуфтят едни милиарди долари от световното /разбирай главно американско/ еврейство, за това пише в мемоарите си Судоплатов, той лично е курирал операцията под наблюдението на Берия; след като Сталин умира, Берия пък замисля да продаде Източна Германия за едни 11 млрд. долара, но не успява, защото другарите му го свалят с преврат, та това направи десетилетия по-късно чак Горбачов.

[resavsky]

Преди 19 минути, Б. Киров said:

Понякога историята, каквато е била, е по невероятна от всякакви алтернативки, Дедо Либене . Виж например плановете за "съветска еврейска република" в края на войната с цел да се измуфтят едни милиарди долари от световното /разбирай главно американско/ еврейство, за това пише в мемоарите си Судоплатов, той лично е курирал операцията под наблюдението на Берия; след като Сталин умира, Берия пък замисля да продаде Източна Германия за едни 11 млрд. долара, но не успява, защото другарите му го свалят с преврат, та това направи десетилетия по-късно чак Горбачов.

Всъщност Берия още през 1953 година е искал да се обедини Германия за да се създаде алтернатива на англо-американсдкия блок.Страшно далновиден е бил Лаврентий Павлович но забравя да подреди собствения си двор и затова го убиват на 26 юни.

[resavsky]

Киров това със заговора на Бътлър е буря в чаша вода.Откъде да се вземат тези 50 000 човека които да свалят президента ?В САЩ това е невъзможно . Както и военен преврат. Бътлър и неговите твърдения никога не са били приемани на сериозно.

[deaf]

Преди 28 минути, resavsky said:

Берия още през 1953 година е искал да се обедини Германия за да се създаде алтернатива на англо-американсдкия блок.

Американците и англичаните не биха се съгласили да дадат пълна независимост на Германия. Според мен Берия е разбирал,че Германия не само е загубена за СССР,но и е "таралеж в гащите",и затова съвсем правилно е смятал че трябва да се отърве от нея. Като стана дума за Лаврентий Павлович,неговите другари несправедливо стовариха всички криви дървета върху главата му,въпреки че той не е можел да извърши нито едно престъпление без разрешението на Сталин.

Интересно е защо Британия и САЩ поканват Франция да се присъедини към победителите от Втората световна война,въпреки че тя няма никакви заслуги за победата? (Маршал Жуков на банкета даден от Съюзниците по случай победата,ясно казва на французите - там е бил и де Гол - че нямат място на него и в типичния си "стил" ги унижава и нагрубява. Единствената постъпка на Жуков,която одобрявам.) Жестът на Англия към Франция не е ли целял да я отдалечи от Германия? А по-късно когато Британия писква да стане член на ЕС,Франция в крайна сметка се съгласява,въпреки резервите които изпитва.

[Skubi]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Няма американско ембарго до 1940, първото ембарго срещу Германия е наложено от Великобритания след нападението над Полша. Хинденбург /цепелина/ няма нищо общо с това, той изгаря през 1937.

Защо не е зареден тогава с Хелиум? Нямаше да изгори никога....

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, resavsky said:

Киров това със заговора на Бътлър е буря в чаша вода.Откъде да се вземат тези 50 000 човека които да свалят президента ?В САЩ това е невъзможно . Както и военен преврат. Бътлър и неговите твърдения никога не са били приемани на сериозно.

Съгласен съм, Ресавски, схващам тази маневра с Бътлър /който между другото е бил наивен и праволинеен човек, леко откачил от дълга военна служба в морската пехота/ като предупреждение към Рузвелт в стил "бий самара, та да се сети магарето"; под "магарето" визирам самият Рузвелт, който явно, според Уолстрийт, се е увлякъл силно с протекционистката си политика и е трябвало да бъде поохладен малко. Имам предвид National Recovery Administration, която започва да се изявява като диктаторска структура и дейността й е преустановена с решение на Върховния съд на САЩ през 1935. Именно този човек, генерал Хю Джонсън

е бил начело на тази организация и според Бътлър бил готвен за нов диктатор.

Според мен на Бътлър са му сложили динена кора и са го подхлъзнали по пързалката да дрънка глупости пред пресата, макар че той искрено си е вярвал, за да дръпнат ушите на Ф.Д.Рузвелт.

Иначе, според мен, военен преврат е напълно реално възможен в САЩ, има индикации за такъв при свалянето на Никсън и убийството на Кенеди, но в "кадифени ръкавици".

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, deaf said:

 

Интересно е защо Британия и САЩ поканват Франция да се присъедини към победителите от Втората световна война,въпреки че тя няма никакви заслуги за победата? (Маршал Жуков на банкета даден от Съюзниците по случай победата,ясно казва на французите - там е бил и де Гол - че нямат място на него и в типичния си "стил" ги унижава и нагрубява. Единствената постъпка на Жуков,която одобрявам.) Жестът на Англия към Франция не е ли целял да я отдалечи от Германия? А по-късно когато Британия писква да стане член на ЕС,Франция в крайна сметка се съгласява,въпреки резервите които изпитва.

Е, всеки си е водил протежетата - Великобритания се застъпва за Франция, а най-изненадващото за мен беше, че още през 1943 или 1944, когато Хариман, специален пратеник на Рузвелт и много силна фигура, преговаря със Сталин и Чърчил за следвоенното устройство на ООН, САЩ се застъпват за Китай. Сталин се изказва пренебрежително за Китай в смисъл, че не може да бъде никаква световна сила, но американците настояват Китай да застане като пети постоянен член. Същевременно Рузвелт е имал лична непоносимост към Дьо Гол /взаимна между другото/ и американците се опъват за Франция. С Франция, според мен, нещата не са били само на лична антипатия, Французите са един от големите препъни-камъни да се уредят мирно и тихо репарациите с Германия и носят отговорност за ВСВ в този смисъл. Най-накрая Сталин отстъпва и за Китай и за Франция, но се спазарява за Източна Европа, с Рузвелт, разбира се, Чърчил е бил остракиран, той по-късно само пише по салфетките, но сметката е била уредена предварително между другите двама.

[nik1]

Преди 14 часа, Skubi said:

Защо не е зареден тогава с Хелиум? Нямаше да изгори никога....

 

Ако имаш предства как се добива хелия, и как водорода, ще си отговориш на въпроса сам..

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хинденбург

Цитирай

През 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл – копие на „Хинденбург“, кръстен „Граф Цепелин II“ (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически неоправдано.

 

Днес, хелият е 20-30 пъти по-скъп на пазара от водорода в тегло..

Това е цената му днес, когато хелият се произвежда условно "масово", като  газ, който излиза от скалните маси  при дълбоко сондиране за нефт и газ..

А при условие че е по-тежък от водорода, и трябва по-голямо тегловно количество от хелия за да измести същото количество въздух, каквото би изместил по-лекия водород, то при използването му в балони и дирижабли относителната цена става още по-висока..

Илюстративно:

1 kg газообразен водород при нормално атм. налягане измества 20 килограма въздух

1 kg газообразен хелий при нормално атм. налягане измества 10 килограма въздух

Следователно, за дирижабъл с тегло/изместимост X тона, трябват 2 пъти по-повече (в тегло) хелий, отколкото водород..

 

Редактирано Декември 22, 2019 от nik1