Британия губи битката и войната и е окупирана от германците

**Б. Киров** · Ноември 17, 2019

Преди 7 часа, deaf said:

Документално е доказано че още през есента на 1940г. американският посланик в Москва на практика предлага на Сталин заедно да започнат война срещу Германия...

Доказано с какво?

Посланик на САЩ в Москва от 1939 до 1941 е бил Лоурънс Стейнхард, има негови нелицеприятни за съветската окупация на Балтийските държави писмени изказвания:

On 23 February 1940, writing a letter from Moscow to Loy Henderson at the US Dept of State, Steinhardt reported that after having visited Riga, Tallinn and Leningrad with John Copper Wiley that he "could find no evidence in Riga or Tallinn -- and John agrees with me -- that there is any move presently on foot by the Soviets to "take over."^[4] Of course, the take over occurred several months later in June 1940.

https://en.wikipedia.org/wiki/Laurence_Steinhardt

През 1939 СССР и Германия подписват пакта Молотов-Рибентроп, придружен със секретен протокол, който е последван от още един секретен протокол през 1940. Тоест съветско-германските отношения са в много добра форма през 1940.

В САЩ по същото време действа Neutrality Act, с който Рузвелт е принуден да се съобразява.

Ясно е, че посланикът не може на своя глава да предлага "да започнат заедно война срещу Германия", от името на Ф.Д. Рузвелт като тайна мисия ли е направено такова предложение? Или си говорим просто "в общ план и широки хоризонти", важното е лаф да става.

**nik1** · Ноември 17, 2019

Цитирай

Neutrality Act of 1939
Early in 1939, after Nazi Germany had invaded Czechoslovakia, Roosevelt lobbied Congress to have the cash-and-carry provision renewed. He was rebuffed, the provision lapsed, and the mandatory arms embargo remained in place.[14]

In September 1939, after Germany had invaded Poland, Great Britain and France declared war on Germany. Roosevelt invoked the provisions of the Neutrality Act but came before Congress and lamented that the Neutrality Acts may give passive aid to an aggressor country.[15] Congress was divided. Nye wanted to broaden the embargo, and other isolationists like Vandenberg and Hiram Johnson vowed to fight "from hell to breakfast" Roosevelt's desire to loosen the embargo. An "outstanding Republican leader" who supported helping nations under attack, however, told H. V. Kaltenborn that the embargo was futile because a neutral country like Italy could buy from the US and sell its own weapons to Germany, while US companies would relocate factories to Canada.[16]

Roosevelt prevailed over the isolationists, and on November 4 the Neutrality Act of 1939 was passed,[17][18] allowing for arms trade with belligerent nations (Great Britain and France) on a cash-and-carry basis, thus in effect ending the arms embargo. Furthermore, the Neutrality Acts of 1935 and 1937 were repealed, American citizens and ships were barred from entering war zones designated by the President, and the National Munitions Control Board (which had been created by the 1935 Neutrality Act) was charged with issuing licenses for all arms imports and exports. Arms trade without a license became a federal crime.[19]

End of neutrality policy
The end of neutrality policy came with the Lend-Lease Act of March 1941, which allowed the U.S. to sell, lend or give war materials to nations Roosevelt wanted to support: Britain, France and China.[20]

After repeated attacks by German submarines on U.S. ships, Roosevelt announced on September 11, 1941, that he had ordered the U.S. Navy to attack German and Italian war vessels in the "waters which we deem necessary for our defense". Following the sinking of the U.S. destroyer Reuben James on October 31, many of the provisions of the Neutrality Acts were repealed on November 17, 1941:[21] merchant vessels were allowed to be armed and to carry any cargoes to belligerent nations. The U.S. formally declared war on Japan on December 8, 1941 following the attack on Pearl Harbor of the previous day; Germany and Italy declared war on the U.S. on December 11, 1941, and the U.S. responded with a declaration of war on the same day.[22]

http://www.digitalhistory.uh.edu/disp_textbook.cfm?smtID=3&psid=4074

Акои имам време ще преведа закона

Най-общо от цитирания текст се разбира, че с акта от 1939 година в САЩ (вече) се разрешава вноса и износа на оръжие (след получване на лизенз) на база "cash-and-carry" (срещу заплащане)..

Редактирано Ноември 17, 2019 от nik1

**deaf** · Ноември 18, 2019

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Доказано с какво?

Посланик на САЩ в Москва от 1939 до 1941 е бил Лоурънс Стейнхард, има негови нелицеприятни за съветската окупация на Балтийските държави писмени изказвания:

On 23 February 1940, writing a letter from Moscow to Loy Henderson at the US Dept of State, Steinhardt reported that after having visited Riga, Tallinn and Leningrad with John Copper Wiley that he "could find no evidence in Riga or Tallinn -- and John agrees with me -- that there is any move presently on foot by the Soviets to "take over."^[4] Of course, the take over occurred several months later in June 1940.

https://en.wikipedia.org/wiki/Laurence_Steinhardt

През 1939 СССР и Германия подписват пакта Молотов-Рибентроп, придружен със секретен протокол, който е последван от още един секретен протокол през 1940. Тоест съветско-германските отношения са в много добра форма през 1940.

В САЩ по същото време действа Neutrality Act, с който Рузвелт е принуден да се съобразява.

Ясно е, че посланикът не може на своя глава да предлага "да започнат заедно война срещу Германия", от името на Ф.Д. Рузвелт като тайна мисия ли е направено такова предложение? Или си говорим просто "в общ план и широки хоризонти", важното е лаф да става.

https://www.chitanka.info/text/27231/182#textstart

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 42 минути, deaf said:

https://www.chitanka.info/text/27231/182#textstart

На 19 април 1941 година посланикът на Великобритания Крикс връчва на Молотов меморандум, който завършва със зловещо предупреждение: „Аз вече съм споменавал на Ваше превъзходителство, че не изключваме възможността, ако войната трае дълго, Великобритания да се изкуши да сключи спогодба за завършване на войната на определена основа…“ („Красния Звезда“, 02.06.1992).

А ето някои фрагменти от множеството наскоро открити документи.

На 26 септември 1940 година в Москва се провежда разговор на главата на съветското правителство В. М. Молотов с посланика на САЩ Л. Щайнхарт.

Американският посланик съобщава съвършено секретни сведения: Съединените щати разгръщат флот в състав: 20 авионосеца, 32 линейни кораба, 100 крайцера (някои с водоизместимост над 20 хиляди тона), 400 ескадрени миноносеца и т.н. Подготвя се и съответно разгръщане на авиацията. Сто хиляди бъдещи пилоти вече са пристъпили към подготовката. В състава на американската армия има 140 хиляди души, но се подготвя набор от 12 милиона.

По-просто казано, Америка е започнала невиждана в историята на човечеството мобилизация, която е превъзхождала дори мобилизацията на Съветския съюз. А мобилизация означава война. Тази мощ или е трябвало да се използва, или всичките тези линейни кораби и крайцери са щели да ръждясат и остареят, а страната отново да потъне в депресия, този път не Голяма, а Огромна.

Американският посланик съобщава, че всички грехове на Съветския съюз във връзка със завземането на някои територии в Европа са простени, че САЩ започват да снемат всички ограничения за доставки на стратегически стоки за Съветския съюз, наложени във връзка със съветските „освободителни походи“. Това се прави въпреки че на самите Съединени щати такива материали са нужни в огромни количества във връзка с небивалия скок в развитието на армията, авиацията и флота.

Щайнхарт заявява, че „Русия и САЩ са били най-близки приятели от времената на установяването на независимостта на САЩ“, и добавя, че „Германия може да бъде приятел на СССР само дотогава, докато не покори цяла Европа“.

По-просто казано, американският посланик откровено съобщава на главата на руското правителство, че САЩ в най-близка перспектива възнамеряват да обявят война на Германия. Той без стеснение кани Съветския съюз на своя страна. За по-голяма убедителност посланикът на САЩ добавя, че Германия е обречена, че я заплашва глад: Хитлер няма пари, за да купи храни, и няма флот, за да си вземе храни със сила.

В заключение посланикът на САЩ обрисува следвоенната обстановка: Европа ще се намира в състояние на банкрут и глад като през 1919 година и много неща ще зависят от позицията, която ще заеме Америка („Советско-американские отношения 1939-1945“. М., Материк, 2004, с. 93–95).

Целият този разговор на американския посланик с главата на съветското правителство не е нищо друго освен несъкрушима основа за бъдеща антихитлеристка коалиция. Хитлер още не е утвърдил плана за нападението си над Съветския съюз и в Москва още не са били получавани никакви предупреждения за това, но съветското ръководство вече е получило официална покана да се откаже от сътрудничеството с Хитлер и да мине на страната на САЩ и Великобритания с гаранции за неограничена военна и икономическа помощ и дялове при разделянето на Европа след войната.

Последната република, Част втора, Виктор Суворов, Ледоразбивачът, № 3

Благодаря за информацията, но според мен, това е цитиране от "втора ръка" с тълкувание на Суворов-Резун, целящо да обоснове негова теза. Да, американския посланик уведомява Сталин, за започнала мобилизация на американската армия. Това не е покана за война срещу Германия, това означава точно толкова, колкото е съобщено - пълна мобилизация. Тази мощ би могла да се използва за много цели: първо за гарантиране на американските територии, и второ за война в Тихия океан, но не означава непременно покана за съвместна война срещу Германия. Суворов сам си я тълкува така, че да напасне на тезата му - всички знаем каква е тя.

Както и да, ценна информация. И тъй като сме в раздел алтернативна история, ето една друга "алтернативка" на професионален историк. Тук ключът е Дюнкерк:

Бедствието Дюнкерк: една кошмарна фантазия

Фантастично преосмисляне на едно от най-съдбоносните решения на Хитлер

От Иън Кершоу

https://en.wikipedia.org/wiki/Ian_Kershaw

Бързото настъпление на германската армия през Белгия и Франция през май 1940 г. изтласка стотици хиляди британски, френски и белгийски войски в пристанището на Дюнкерк на брега на Северна Франция. На 24 май, когато враговете му бяха обкръжени, Хитлер нареди да спре атаката. Това предостави на британците достатъчно време да организират мащабна евакуация, използвайки всеки наличен граждански кораб наред с военноморските кораби, за да евакуират 198 000 британски и 140 000 френски и белгийски войски. Успехът на операцията даде значителен тласък на морала на британското население и спомогна за втвърдяването на решимостта му да се бори.

Но какво щеше стане, ако Хитлер беше наредил на танковете си да унищожат съюзническите сили в Дюнкерк на 24 май?

Как можеше решението му да повлияе на хода и изхода на войната?

Адолф Хитлер беше в добро настроение сутринта на 24 май 1940 г. Неговите танкови дивизии бяха на петнадесет мили от онова, което остана от победената британска армия, хваната в капан близо до френското пристанище Дюнкерк. Той вярваше, че решаващата победа е близо. Но в Шарлевил, в щаба на немската армейската група А, осъществила атаката, Хитлер с удивление научи, че главнокомандващият й генерал-полковник Герд фон Рундщедт не планира да продължи атаката. Генералът предположи, че британците няма къде да отидат и бомбардировките от Луфтвафе скоро ще ги принудят да се предадат. Генералът имаше намерение танковете му да се прегрупират добре за разполагането им на юг срещу французите.

Хитлер изпадна в истерия. Той реши да разговаря с главнокомандващия на армията Валтер фон Браухич и началника на Генералния щаб на армията Франц Халдер, и установи, че и двамата не бяха съгласни с Рундщедт. Те посъветваха Хитлер да унищожи британската армия без колебание. Херман Гьоринг, главнокомандващият на Luftwaffe и определен за наследник на Фюрера, се съгласи с тяхното мнение. Неговото мнение накара Хитлер да отмени заповедта на Рундщедт и да нареди атака на танковете срещу Дюнкерк. Това беше неравностойна битка. Британците и техните съюзници бяха изоставили по-голямата част от тежкото си въоръжение при главоломното им отстъпление. Имаха малко боеприпаси, малко храна и никаква надежда за подкрепления.

На 28 май лорд Горт, главнокомандващ британските експедиционни сили, поиска разрешение за капитулация от Военния кабинет, оглавяван от новия министър-председател Уинстън Чърчил. Чърчил с неохота даде разрешението си. Същия ден Белгия капитулира пред Германия и скоро след това, лишена от съюзници и с разпадащи се собствени сили, капитулира и Франция. В полунощ на 28 май оръжията замлъкнаха, тъй като временно примирие влезе в сила на Западния фронт. Съюзническите войници, които не бяха избити или сериозно ранени в последната безплодна защита на Дюнкерк, бяха поведени в дълги окаяни военнопленнически колони към временните концлагери. Това беше поражение без аналог в британската история.

В Лондон, военният кабинет, който заседаваше почти непрекъснато през последните дни, провеждаше напрегнати дебати за следващия ход на Великобритания. Въпреки загубата, Чърчил се държеше предизвикателно, аргументирайки се, че е по-добре да се сражавате безумно, отколкото да капитулирате безумно. Това обаче нямаше никакъв смисъл за останалите присъстващи политици - Невил Чембърлейн, бивш премиер и настоящ лидер на Консервативната партия; Лорд Халифакс, външният секретар; и Клемент Атли и Артър Гринууд, лидер и заместник-лидер, съответно на Лейбъристката партия. Отхвърляйки позицията на Чърчил като прекалено емоционална, военният кабинет се върна към дискусията си, започнала три дни по-рано, на 25 май, когато лорд Халифакс се беше обърнал към синьор Бастианини, италианския посланик в Лондон. Добре запознат с безнадеждното положение на британците при Ламанша, Бастианини беше намекнал за възможността за прекратяване на войната с посредничеството на Бенито Мусолини.

Въпреки че Чърчил остава непреклонен, аргументите на лорд Халифакс убедиха останалите членове на военния кабинет. Армията беше загубена, военновъздушните сили все още слаби. Не можеше да се очаква помощ от САЩ. Продължаващите военни действия вероятно биха довели до безсмислено унищожение, вероятно и до германско нашествие във Великобритания. Едни преговори за мир можеха да предотвратят безмилостното бомбардиране на британски градове и потенциална германска окупация. Не на последно място в съображенията на лорд Халифакс беше мисълта, че империята все още може да бъде спасена. Гласът на Чембърлейн бе решаващ в подкрепа на лорд Халифакс. Атли и Гринууд, нови членове в правителството, също се присъединиха към това мнение. Изолиран, Чърчил смяташе отначало да подаде оставка, но, не желаейки да разкрие публично разцеплението в правителството, се съгласи с предложението на Халифакс с тежко сърце. Той знаеше, че това означава края на всичко, за което се бореше, собствената му политическа смърт и, най-вероятно, катастрофа за страната му.

Мусолини не губи време да организира конференция в Брюксел на 2 и 3 юни. Четирите сили, които се срещнаха на Мюнхенската конференция в края на септември 1938 г., когато Великобритания и Франция избраха да предадат част от Чехословакия на Хитлер, вместо да да воюват с него, сега отново се върнаха на масата за преговори. Докато Мусолини посредничеше в постигането на мирното споразумение, той имаше смесени чувства относно потенциалния му резултат. Той беше сигурен в някои териториални придобивки за Италия за сметка на присъствието на Великобритания в Средиземноморието, но щеше да ги дължи на силата на Германия, а не на италианските победи в европейската война, както той искаше. Триумфът беше изцяло за Хитлер. И победителят Хитлер не остави на никого, най-малкото на Мусолини, да се съмнява в постиженията му - и в тоталното му овладяване на Западна и Централна Европа.

Преди Брюкселската конференция Хитлер беше поставил три условия за присъединяване към преговори.

Първо, Чърчил трябва да бъде сменен като премиер и да му бъде отказано участието в мирните преговори. Принуден да подаде оставката си, Чърчил и неговото семейство избягаха в изгнание в Канада на следващия ден.

Второ, британските и френските военноморски сили се разформироват.

Третото условие изискваше подписването на мирното споразумение на две места. Британците ще подпишат на мемориала на войната в Сома, където Хитлер се е сражавал и е бил ранен през 1916 г., докато французите ще подпишат в същия железопътен вагон в гората на Компиен, където е било подписано примирието за прекратяване на Първата световна война - едно крайно германско унижението от гледна точка на Хитлер.

От друга страна, германският диктатор беше готов да даде уверения предварително, че с териториални корекции, Британската империя и френските колониални владения ще бъдат оставени да съществуват.

Хитлер постигна пълен успех в преговорите. Въпреки уверенията на Халифакс, след като Великобритания започна преговори, вече нямаше връщане назад. Моралът у дома беше потънал драстично след Дюнкерк. Нацията бе загубила своя боен дух. Халифакс и ново назначеният премиер Чембърлейн, представители на Великобритания в Брюксел, се поклониха на необходимостта. Значимите териториални отстъпки сега бяха неизбежни. Дори островите в Канала и Шетландските зони, близо до британската континентална част, сега преминаха в германско владение. Свободната държава Ейре, номинално все още неутрална, се съгласи с разполагането на германските войски в Дъблин и предостави използването на ирландски авиобази на Luftwaffe, което означаваше, че Великобритания вече не е военно защитима.

Въпреки че Хитлер разреши на Британската империя да оцелее, той я свеждаше до бледа сянка на това, което някога е била. Британските права в нефтените находища на Близкия изток трябваше да бъдат прехвърлени на Германия, заедно с мандатните територии в региона и контрола над Суецкия канал. Поддържан в преговорите от своя непроницаем външен министър Рибентроп, Хитлер настоя да му се предадат във владение британски, френски и белгийски колонии в Африка, установявайки германско управление над голяма част от африканския континент. С Малта, Гибралтар, Алжир и Тунис в ръцете на Мусолини - неговата част от плячката от Брюкселската конференция - силите на Оста сега доминираха в цялото Средиземноморие.

Пълното подчинение на победените западни демокрации аг Германския Райх бе най-знаково рекламирано с разформироването на Френския и Британски флот.

Франция беше разделена на две зони: северната част на страната, поставена под пряко немско наблюдение, южната част оставаше номинално независима при марионетно правителство със седалище във Виши.

Първоначално французите се оттеглиха от Брюкселската конференция и се опитаха да обединят вече разнебитената си армия, за да се върнат в битката, но германските войски лесно потушиха краткотрайната им военна съпротива и окупираха Париж. При това французите напълно капитулираха.

Хитлер твърдеше, че третира Великобритания, страна на която той много се възхищава, по-щедро от Франция. Немска окупация там няма да има. Великобритания ще остане независима - поне номинално - и ще запази своята (поокастрена) империя. Той обаче настоя за правителство, съпричастно към германските интереси. Веднага след Брюкселската конференция, Чембърлейн пледира че по здравословни причини - той наистина ще се разболее сериозно и ще умре от рак по-късно през годината - като претекст за оттегляне. Бившият премиер Дейвид Лойд Джордж, който председателстваше победителката Великобритания през Първата световна война, беше убеден да сформира марионетно правителство. (Лойд Джордж се възхищаваше на Хитлер след първата среща с него през 1936 г.) Халифакс оставаше външен секретар; Освалд Мосли, британският фашистки лидер, наскоро освободен от затвора, прие новосъздадения пост на министър на вътрешните работи. Други немски симпатизанти попълниха останалите постове в кабинета. Рибентроп оказа силен натиск за абдикацията на крал Джордж VI и възстановяването на неговия брат, прогерманския Едуард VIII, на престола. Церемониите се състояха в края на юни, когато Джордж VI беше поставен под домашен арест в Балморал. В края на лятото на 1940 г. Великобритания се е превърнала в сателит на Германия.

Тези промени наложиха трайни последици върху баланса на световната сила. Чърчил се опита, но не успя да създаде правителство в изгнание в Канада. За да получи шанс за успех този негов ход, Чърчил се нуждаеше не само от подкрепата на канадците, но и на тази от американците. Администрацията на Рузвелт, под нарастващ натиск от разширяващо се изолационистко лоби в САЩ, уведоми Отава, че не е готова да подкрепи Чърчил. Скоро стана ясно, че интересите на САЩ ще бъдат ограничени до американското полукълбо. Избягването на войната стана техен приоритет. Съединените щати продължаваха превъоръжаването си в случай, че доминирана от Германия Европа в някакъв момент се опита да атакува Америка. Но след падането на Великобритания и Франция под германска власт, американските интереси вече се преместиха у дома. Не трябваше да провокират Хитлер, нито да правят опит за намеса в конфликт в Атлантическия океан. Рузвелт желаеше да осигури военноморско споразумение с Хитлер, което предвиждаше демилитаризация на западния Атлантически океан, оставяйки американския флот да се концентрира върху настъпващата опасност от Япония в Тихия океан.

Перспективата за пълно-мащабна война с Япония стана по-реална, тъй като лидерите на Япония се възползваха от момента на британския и френския крах в Европа, за да започнат военни удари на юг, подчинявайки Индокитай, Тайланд и Холандската Източна Индия само за шест седмици. Офанзивата им даваше контрол над скъпоценните петролни ресурси и лиши Великобритания от възможността да защитава пътя си към Индия.

В Берлин Хитлер не губеше време. Със укрепен западен фланг, сега той насочи вниманието си към проекта, който го занимаваше от почти двайсет години: война за унищожаване на Съветския съюз и заедно с него на онова, което той наричаше "властта на еврейския болшевизъм“. Неговите генерали го съветваха да не започва незабавна атака: инвазия през август и септември беше преценена за твърде рискована с оглед на евентуално ранно настъпване на зимата. Във всеки случай, сглобяването и мобилизирането на армията просто би отнело твърде много време; след западното настъпление много от моторизираните единици се нуждаят от продължителен период на ремонт. Следователно инвазията беше отложена до следващата пролет.

Германските военни стратези се притесняваха, че вероятността от катаклизми на Балканите може да наруши подготовката за източната операция, известна вече като „Барбароса“. Но до есента на 1940 г. България, Румъния, Гърция, Югославия и Турция попаднаха под властта на силите на Оста и когато през май 1941 г. започна германското настъпление в Съветския съюз, Вермахтът напредваше толкова бързо по всички фронтове, че скоро превзе Ленинград, Украйна и индустриалния район на Донецкия басейн. До началото на август германските сили достигнаха до Москва. Сталин избяга от града, което доведе до пълна деморализация на съветско население. Същевременно новината, че японските сили са атакували през Монголия и в Сибир, принудиха Червената армия да се оттегли панически от източния си фронт. Оттеглил седалището си в централно-азиатските републики, режимът на Сталин не виждаше друг вариант, освен да иска мирни преговори под условия. Последвалите териториални загуби направиха отстъпките на Брест-Литовския договор през 1918 г. да изглеждат като жалки пред новия унизителен договор. Най-важното е, че нефтените находища от Кавказ сега паднаха в ръцете на Германия, заедно житницата на Украйна. В допълнение към огромните ресурси, които Германия вече контролираше и безпощадно експлоатираше в Западна Европа, нейните руските придобивки поставиха икономиката на победения европейски континент под пълен неин контрол.

Япония също разшири значително материалните си ресурси благодарение на бруталната окупация на голяма част от Югоизточна Азия. Лишен от помощ от Съюзниците, китайският националистически лидер Чанг Кай-шек беше принуден да приеме суровите условия, които японците му наложиха. Те включваха присъединяването на Китай към сферата им на "общ просперитет на Източна Азия", евфемизмът, избран от Япония за обозначаване на огромната площ на ново-завладяното от нея „жизнено пространство“.

По това време - пролетта на 1942 г. - САЩ ускориха програмата си за превъоръжаване. Осъзнавайки, че конфликт с доминиращите сили на Оста не може да бъде отложен за неопределено време, Рузвелт все пак продължи да прави всичко необходимо, за да избегне конфронтация както в Атлантическия океан, така и в Тихия океан. Президентът трябваше да подготви защитата на нацията си и да се опита да убеди изолационистката общественост, че в крайна сметка войната ще посети и Съединените щати. Междувременно американски учени работеха трескаво по проект, който военните лидери на страната считаха за решаващ в идващата война - стига САЩ да го развият по-бързо от германците. Но с наскоро спечелените си нови ресурси немците постигнаха по-бърз напредък към създаването както на атомно оръжие, така и на междуконтинентални балистични ракети с голям обсег, които биха могли да ги доставят. Не след много време Ню Йорк и Вашингтон щяха да застанат бъдат под ударите на германското ядрено оръжие.

Май 1945: Изминали бяха пет години, откакто Хитлер отмени заповедта на генерал-полковник Герд фон Рундщедт.

В Германия (Берлин) британските лидери, заедно със сановници от целия европейски континент, се събраха за честването на петдесет и шестия рожден ден на Хитлер на 20 април. Церемонията включваше най-големия военен парад, провеждан досега на Chalottenburger Chaussee.

В Токио император Хирохито и министър-председателят Мацуока Йосуке - ръководители на триумфалните завоевания през 1940 и 1941 г. - приветстват държавното посещение на Ван Чинг-вей, лидер на марионетната китайска администрация, която управлява Китай през последните четири години. Редица вицекрале на индийски княжества, инсталирани от японските оръжия в старото сърце на Британската империя - са също допълнителни почетни гости.

Както в Югоизточна Азия, така и на европейския континент милиони някога свободни хора са превърнати в роби, принудени да работят за своите японски и немски господари. Деградацията на унизените китайци допълва описанието; десетки хиляди славяни в Европа са били транспортирани във вагони за добитък до огромни лагери за робски труд в рамките на Северния ледовит кръг и на границите със Сибир. Какво се е случило с евреите остава неясно. Те напълно изчезват от погледа, депортирани от германците и техните съюзници в окупираните територии на изток - най-вероятно, в концлагери в завладените северни територии на СССР. Никой не е сигурен в последвалата им съдба. Ужасни слухове, разпространени от нелегални движения за съпротива и прихващани от американското разузнаване, показват, че до единадесет милиона евреи вече са били унищожени. Няколко забележителни доклада сочат, че те са били убити в специално проектирани газови камери, телата им са изгаряни в комплекси в индустриален стил, изградени за тази цел в района на Минск, Ковно, Рига и горите извън Москва. Но никой не може да потвърди подобни истории. Те са твърде фантастични, за да им се вярва.

https://www.laphamsquarterly.org/about-money/disaster-dunkirk-nightmare-fantasy

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 10 минути, Б. Киров said:

https://www.laphamsquarterly.org/about-money/disaster-dunkirk-nightmare-fantasy

Ти да видиш...:)

Прекалено е кошмарна фантазията

В "моя" вариант се предвижда съюзниците от антихителристката коалиция, в крайна сметка да победят

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Така или иначе, Дюнкерк е "повратна точка" във войната за Западна Европа, унищожаването на британската армия там, според мен, би променило цялата история след това.

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 24 минути, Б. Киров said:

Да, американския посланик уведомява Сталин, за започнала мобилизация на американската армия. Това не е покана за война срещу Германия, това означава точно толкова, колкото е съобщено - пълна мобилизация. Тази мощ би могла да се използва за много цели: първо за гарантиране на американските територии, и второ за война в Тихия океан, но не означава непременно покана за съвместна война срещу Германия. Суворов сам си я тълкува така, че да напасне на тезата му - всички знаем каква е тя.

++!

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 31 минути, nik1 said:

В "моя" вариант се предвижда съюзниците от антихителристката коалиция, в крайна сметка да победят

В моя също , с използване на атомно оръжие от американците срещу Германия през 1943, но тук вече се отваря "Кутията на Пандора", с безкрайни "ами ако"; например, ако Хитлер пръв беше стигнал до атомно оръжие + ракети и подводници носители на това оръжие до американските брегове ... и т.н.

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 1 час, Б. Киров said:

В моя също , с използване на атомно оръжие от американците срещу Германия през 1943, но тук вече се отваря "Кутията на Пандора", с безкрайни "ами ако"; например, ако Хитлер пръв беше стигнал до атомно оръжие + ракети и подводници носители на това оръжие до американските брегове ... и т.н.

В реалната история - атомната програма на Хитлер е скромна (не е приоритизирана),защото положението на Германия, според Хитлер поставя други приоритети върху развитието на науката, технолгиите, индустрията - съответно икономиката и финасирането е ориентирано към тези приоритети

Една вметка:

Според мен е подвъпросно доколко германската наука и учени , чисто физически са способни да развият амбициозна програма за създаване на атомна бомба (атомни бомби), т,е дали има достатъчно на брой учени , дали има Германия разполага с реален научен капацитет

Големите европейски учени (работещи в областта на атомната физика) вече са в САЩ,
Други като датчанина Нилс Бор са пасифисти и антихитеристи.(който след окупацията на Дания емигрира в "страната на свободата").
Не знаем със сигурност каква би била и реакцията на учените в Германия (ако е трябвало да се разработва оръжие за масово поразяване) които не са подръжници (искрени) на нацизма, като Вернер Хайзенберг..

Още нещо: Германия не разполага с достатъчно уран за да развие голяма атомна програма за вонни или граждански цели.

PS

И още в тази връзка

За това ядрената програма да не е приоритизирана според мен оказва немалко значение и една специфична културната особеност (измерение) - високата степен на избягване на несигурността при германците

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**deaf** · Ноември 18, 2019

Преди 27 минути, Б. Киров said:

американския посланик уведомява Сталин, за започнала мобилизация на американската армия

Само страна която смята някоя чужда страна за свой много близък съюзник би я уведомила,че е започнала пълна мобилизация,тоест че със 100% сигурност ще започне война! Използвате това,че дипломатите почти винаги говорят завоалирано за да вмъкнете спекулация (измислица) в думите им,но в случая единственият контекст на думите на американският посланик е недвусмислено предложение към СССР да се присъедини към войната планирана от САЩ. Затова говори и Громико,че САЩ оказват икономически натиск върху СССР да преразгледа отношенията си с Германия.

Жестът на Хитлер при Дюнкерк е дълбоко благороден пар екселанс! През Средновековието рицарите нерядко са отправяли такива великодушни жестове към своите противници. В случая с този си приятелски жест фюрера подканва Британия да избере поне неутралитет към Германия. Примирителни и компромисни жестове фюрера е правил и друг път. Например когато нашият Цар Борис го помолва да не закача българските евреи,той отстъпва. (Сталин никога не е отстъпвал доброволно...) Или когато след нападението над Пърл Харбър обявява ненужно война на САЩ,воден единствено от солидарност с Япония.

Алтернативната история на Кершоу е пропагандна и левичарска. Алтернативката трябва да е базирана на някакви реалности все пак. Инак се превръща във фикция.

Дюнкерк наистина е можел да бъде преломен момент във войната. Другият акт който би обърнал войната е ако Япония беше нападнала от изток СССР,а не САЩ. Войната е щяла да свърши още през 1942г.... Японското върховно командване вероятно се е заблудило през декември 1941г.,че СССР вече е победен. Която заблуда е непростима от гледна точка на военната стратегия. Японците е трябвало да изчакат Германия да завладее Москва и Ленинград,и едва след това да атакуват Пърл Харбър. А ако Вермахтът не успява да превземе съветската столица и Ленинград,е трябвало да му помогнат да го направи. Трябва да отчетем и характера на тогавашните Германия и Япония. Те са силно националистически и патриотични страни. С висока гордост и индивидуалност,което означава че са разчитали само на себе си и са смятали за срамно и унизително да молят за помощ,дори и съюзниците и приятелите си. СССР и САЩ и Британия са на обратният полюс. В СССР цари култ към колективизма,а сред американците и англичаните - широка и либерална демокрация. И при двете се дава приоритет на взаимопомощта. Ето защо те много лесно си помагат едни на други. При Германия,Япония,Италия не е така... Те си помагат,но с голямо нежелание.

Разви се тезата че дори и ако Хитлер беше превзел Москва и Ленинград,то Сталин пак е щял да си върне (все някога) европейската част на СССР и то без помощта на САЩ и Британия. Дали обаче е можел?! Оставяме настрани военният аспект. Представете си следното. На територията на "немска" Русия хитлеристите връщат земята на селяните и изграждат наново църквите в които те се молят. Частната собственост набира сила и жизненият стандарт все повече се вдига. От другата,източната страна на Урал,Сталин си продължава по старому. Селяните бачкат като роби в колхозите. Работниците - в заводите. Храната е дефицит. Забранено им е да изповядват християнската религия. Неизбежно репресиите продължават и милиони са изпратени в ГУЛаг. Нима при това положение съветските хора няма да избягат в "немска" Русия? На Сталин ще му се наложи да изгради стена тип "Берлинска" за да не бяга народа му при Хитлер. И страната му бързо е щяла да свърши като ГДР.

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 20 минути, deaf said:

Разви се тезата че дори и ако Хитлер беше превзел Москва и Ленинград,то Сталин пак е щял да си върне (все някога) европейската част на СССР и то без помощта на САЩ и Британия.

Такава теза тук не е развивана (или поне аз не съм развивал).

Един реалистичен за мен вариант е показан тук:

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 1 час, nik1 said:

В реалната история - атомната програма на Хитлер е скромна (не е приоритизирана),защото положението на Германия, според Хитлер поставя други приоритети върху развитието на науката, технолгиите, индустрията - съответно икономиката и финасирането е ориентирано към тези приоритети

Една вметка:

Според мен е подвъпросно доколко германската наука и учени , чисто физически са способни да развият амбициозна програма за създаване на атомна бомба (атомни бомби), т,е дали има достатъчно на брой учени , дали има Германия разполага с реален научен капацитет

Големите европейски учени (работещи в областта на атомната физика) вече са в САЩ,
Други като датчанина Нилс Бор са пасифисти и антихитеристи.(който след окупацията на Дания емигрира в "страната на свободата").
Не знаем със сигурност каква би била и реакцията на учените в Германия (ако е трябвало да се разработва оръжие за масово поразяване) които не са подръжници (искрени) на нацизма, като Вернер Хайзенберг..

Още нещо: Германия не разполага с достатъчно уран за да развие голяма атомна програма за вонни или граждански цели.

PS

И още в тази връзка

За това ядрената програма да не е приоритизирана според мен оказва немалко значение и една специфична културната особеност (измерение) - високата степен на избягване на несигурността при германците

беседу известного научного журналиста Ярослава ГОЛОВАНОВА с физиком и историком науки Валентином Белоконем. Для Ярослава Кирилловича это была одна из последних бесед в его жизни...

- Валентин Анатольевич, когда вообще возникла мысль о том, что Гитлер имел шанс применить атомное оружие?

- В своих мемуарах Уинстон Черчилль пишет: «Когда до начала Второй мировой войны оставалось лишь несколько недель, <...> я побаивался, что Гитлер сумеет деморализовать наш британский Кабинет блефом угрозы применить некое секретное оружие. Время от времени физик профессор Линдеманн - лорд Чэруэлл заговаривал со мной насчёт военных перспектив атомной энергии... И у меня есть веские основания считать, что это новое открытие не означает, что нацисты реально получат некую новую ужасную секретную взрывчатку, позволяющую им устранять врагов...»Это Черчилль писал о 1939 годе. А после войны он ликовал: «Как же точна оказалась моя оценка! Немцы <...> отказались от разработки А-бомбы, обратившись к созданию ракет и крылатых торпед, тогда как мы с Президентом Рузвельтом приняли решение <...> о крупномасштабном производстве ради создания А-бомб». Сталина до войны также не слишком заботили новые открытия: немцем Отто Ханом - расщепления ядер урана, французом Жолио-Кюри - цепной реакции. Иосиф Виссарионович уповал на тучи самолётов, танковые армады и... пакт с Гитлером о ненападении. Но немцев недооценили. Несколько лет назад наши видные атомщики Герман Гончаров и Лев Рябев раскопали в Президентском архиве письмо Курчатова к Берии от 30 марта 1945 года, в котором Игорь Васильевич подчёркивает исключительную важность разведданных, содержащих «описание конструкции немецкой атомной бомбы, предназначенной к транспортировке на ФАУ».

- Речь шла о знаменитой ракете Вернера фон Брауна Фау-2 ?

- Именно. У неё ещё была маркировка А-4. Масса спроектированной немцами урановой боеголовки не превышала тонны - в четыре с половиной раза легче американской! Это скорее всего была разработка группы инженера-взрывника Курта Дибнера. Альтернативная ядерная взрывчатка - плутоний - могла быть произведена из природного урана в атомном котле, возведённом группой Гайзенберга-Вайцзеккера. Но плутония там сделано не было.

- Известно, что научно-технический потенциал СССР накануне войны был подорван сталинскими репрессиями. Может быть, и у немцев бомба не получилась по той же причине? Там, правда, репрессии были со своей, антисемитской, спецификой...

-Действительно, Германию, Австрию и Италию видные физики-евреи к тому времени успели покинуть. Но с другой стороны, немецкие традиции уважения к профессуре помогли уцелеть даже таким «неблагонадёжным», как Планк и даже Хоутерманс - коммунист и полуеврей. Нобелиста арийца Вернера Гайзенберга в прессе и доносах нацистские активисты обзывали «белым евреем» за «пропаганду сионистской теории относительности Эйнштейна». Но Гайзенберга вовремя защитил патриарх мировой авиационной науки и любимец Геринга Людвиг Прандтль. Самым близким коллегой Гайзенберга перед войной стал создатель теории термоядерного горения Солнца молодой Карл фон Вайцзеккер. Именно эта пара «арийских гениев», с несомненным главенством Гайзенберга, задавала тон в атомной программе рейха. Сомнительно другое - исключительно мирная направленность этой программы, в чём уверял Гайзенберг, затравленный после войны упрёками в сотрудничестве с нацистами.

- Но ведь в США оказалось гораздо больше великих атомщиков! В Манхэттенском проекте под руководством Оппенгеймера они работали как одна команда... Где уж за ними было угнаться горстке пусть даже гениальных немцев!

- Да, в Америке ядерщики работали с воодушевлением, стремясь опередить немцев. А в Германии почти все их коллеги относились к созданию А-бомбы с прохладцей, если не сказать - с пассивным саботажем. С уверенностью можно это утверждать насчёт Гайзенберга. Летом 1939 года, когда он дал в США турне, демонстрируя превосходство «арийской» науки, Ферми и Теллер предлагали ему остаться на самых льготных условиях. Он отказался: не мог рисковать судьбой своей школы и немецкой физики в целом. Когда Эдвард Теллер начал горячо говорить о бесчинствах нацистов, Гайзенберг отвечал: «Если мой брат украл серебряную ложку,он не перестанет быть моим братом». Он всегда подчёркивал, что он «не нацист, но немец». К тому же на родине его ожидало назначение главным атомщиком Германии, т.е. контроль над соответствующими разработками... Короче, немецкие атомщики не были слабее «американских». После войны Гайзенбергу это припомнили: во время приёмов на международных научных конференциях великий физик нередко сидел в одиночестве за отдельным столиком - это был демонстративный бойкот. А Вайцзеккера почти никуда даже не приглашали...

- Недавно стало известно: Нильс Бор написал после войны Гайзенбергу письмо, но не решился его отправить. Бор в письме упрекал коллегу, что тот с энтузиазмом «делал бомбу» против союзников и даже посмел, пусть в весьма туманных выражениях, предложить Бору в сентябре 1941 года участие в этих работах.

- Бор не понял, что именно хотел Гайзенберг. Тогда, в оккупированном нацистами Копенгагене, Гайзенберг, рискуя собственной головой и судьбой детей, в знак доверия сунул Бору в карман схему сверхсекретного атомного котла, который был затем построен в Германии - раньше, чем такое сделал Энрико Ферми в 1942 г. Он надеялся, что «Великий Учитель» поймёт намёки на замысел «атомщики всех стран, соединяйтесь» ради бойкота создания А-бомбы. Бор вместо этого навсегда порвал с Гайзенбергом контакты. Чертёж котла он принял за дизайн бомбы, которую немцы надеются доработать с его - Бора - участием. За нарочито туманными возвышенными высказываниями Ученика о спасительной солидарности Атомщиков Мира ему мерещилась позиция тривиального антисемита: «Все эти, мол, жидовствующие атомщики скопились в США ради создания атомной бомбы, так не будете ли вы так добры, дорогой Нильс, убедить их остановиться?»... Как бы не так - через два с половиной года Бор с паспортом на чужое имя станет активным консультантом Манхэттенского проекта...

- Кстати, американцы ведь, кажется, собирались похитить Гайзенберга?

- В конце 43-го Оппенгеймер и генерал спецслужбы Лесли Гровс планировали покушение или похищение Гайзенберга на подводной лодке - по ситуации. Операция была поручена офицеру Управления специальных служб (УСС) Моррису Бергу, известному Америке до войны как модный бейсболист. В кармане у Берга лежал пистолет. Перед заброской в Европу он изучил общие основы ядерной физики и имел санкцию убить Гайзенберга, если сочтёт, что его военные атомные исследования продвинулись достаточно далеко. В Цюрихе на публичной лекции Гайзенберга по физике Берг, изображая вдумчивого студента, засыпал докладчика вопросами, но так и не понял главного - создаётся в Германии А-бомба или нет. После он вместе с Гайзенбергом был приглашён к другу последнего - профессору Цюрихского университета Паулю Шерреру. Шеррер также сотрудничал с УСС, но не знал, что у Берга санкция на ликвидацию его великого коллеги. А Берг ловил каждое слово немецкого учёного. И, наконец, по косвенным признакам сделал вывод, что Гайзенберг или не верит в создание А-бомбы, или не хочет её делать. Гайзенберга оставили в покое...

- Опять «или-или»! Так всё-таки, НЕ МОГЛИ или НЕ ХОТЕЛИ?

- Убеждён: могли, но не захотели. Гайзенберг фактически саботировал производство «начинки» бомбы - плутония-239 и урана-235. Гитлеру ещё в 1943 году докладывали о перспективах создания атомных подлодок, даже атомных самолётов, способных летать неделями без дозаправки. Подлодка и самолёт - это было для Гитлера и его команды привычно. И атомный реактор руководство рейха рассматривало прежде всего как супердвигатель. Но и традиционные двигатели их пока устраивали. Понять реальность фантастической мощи А-бомбы Гитлер был не способен. Если бы ему не растолковал это Вернер Гайзенберг. А он не растолковал. Ведь почти вся «вспомогательная инфраструктура» для атомной войны у Германии уже была! Более 5500 ракет Фау-2, не доступной ни зениткам, ни истребителям, поступили с заводов. Отрабатывался новый проект 2-ступенчатой ракеты А-Ю/А-9 Вернера фон Брауна, которая должна была поразить Нью-Йорк по суборбитальной траектории. С декабря 42-го уже летал 4-моторный Ме-264, способный быстро доставить в США пару атомных бомб и вернуться обратно. Были даже планы пуска Фау-2 со специальных «прицепов» к подлодкам! Гайзенберг умышленно запрашивал на работы по урану столь ничтожные суммы, что одно это настраивало нацистских бонз на несерьёзное отношение к атомной проблеме. Хотя Гайзенберг при желании мог внушить Шпееру (промышленность) или Герингу (авиация) мысль о необходимости массового производства «взрывчатого» урана-235. Ценой отказа от неэффективных программ: не слишком скоростных самолётов-снарядов Фау-1 (750км/час), которых наклепали около 20 тысяч, или от грандиозного производства боеприпасов с 0В. Ведь при этом немецкая промышленность смогла бы выпускать ядерную взрывчатку гораздо дешевле американской: немцы дальше продвинулись в конструировании центрифуг, сепарирующих уран-235.

- И этому есть доказательства?

- В 45-м союзники обнаружили у немцев 10 тонн металлического урана. Немцы легко могли бы наработать «оружейного» урана на пару бомб, подобных хиросимской. Мало того, немецкая имплозионная А-бомба потребовала бы в несколько раз меньше урана, чем американская! То есть Берлин имел бы шанс не только применить дюжину А-бомб, но и подарить Токио штуки три... И тогда над Лондоном, Нью-Йорком, Парижем и Москвой ранней весной 45-го могли бы подняться атомные грибы. Представляете, как это повлияло бы на ход войны? Возможно, Германии и Японии удалось бы избежать безоговорочной капитуляции или, по крайней мере, война потребовала бы новых ужасных жертв...

- Выходит, нам всем нужно сказать спасибо «арийскому физику» Вернеру Гайзенбергу?

- Пусть каждый читатель решает это сам для себя... Я считаю, слава Гайзенбергу.

http://aurahome.ru/reich5.html

http://x-ufo.ru/library/library_science/483-belokon_valentin_anatolevich.html

https://matveychev-oleg.livejournal.com/62925.html

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 1 час, deaf said:

Другият акт който би обърнал войната е ако Япония беше нападнала от изток СССР,а не САЩ. Войната е щяла да свърши още през 1942г.... Японското върховно командване вероятно се е заблудило през декември 1941г.,че СССР вече е победен.

Това с Япония е интересна история. Според мен, не, Япония не се е заблудила. Работата на Зорге в Токио и неговите донесения за заседанията в тесен кръг около Императора са блестящ анализ за намеренията на японското правителство, те са публикувани и се изучават като класика в областта на шпионажа. Японците стигат до заключението, че нямат интерес да воюват срещу СССР след дълго претеглени аргументи за и против, няма нищо случайно в тяхното решение. Това дава възможност на Сталин да прехвърли Далекоизточната армия в битката за Москва и обръща войната. Друг е въпросът, че после тази работа на групата на Зорге се омаловажава и пуска в кошчето, след неговата екзекуция през ноември 1944, Зорге не е бил разменен за японски шпионин, поради параноята на Сталин, че е бил "двоен агент".

Според мен пропуска на Хитлер да даде заповед за атака срещу британските сили в Дюнкерк си е... пропуск, грешка, недооценка. Която му е струвала много скъпо по-късно. Аргумент за това, че в поведението му е нямало нищо "рицарско" са почти веднага започналите варварски бомбардировки над цивилни във Великобритания, които костват над 14 000 жертви.

**Skubi** · Ноември 18, 2019

Преди 53 минути, Б. Киров said:

Това с Япония е интересна история. Според мен, не, Япония не се е заблудила. Работата на Зорге в Токио и неговите донесения за заседанията в тесен кръг около Императора са блестящ анализ за намеренията на японското правителство, те са публикувани и се изучават като класика в областта на шпионажа. Японците стигат до заключението, че нямат интерес да воюват срещу СССР след дълго претеглени аргументи за и против, няма нищо случайно в тяхното решение. Това дава възможност на Сталин да прехвърли Далекоизточната армия в битката за Москва и обръща войната. Друг е въпросът, че после тази работа на групата на Зорге се омаловажава и пуска в кошчето, след неговата екзекуция през ноември 1944, Зорге не е бил разменен за японски шпионин, поради параноята на Сталин, че е бил "двоен агент".

Според мен пропуска на Хитлер да даде заповед за атака срещу британските сили в Дюнкерк си е... пропуск, грешка, недооценка. Която му е струвала много скъпо по-късно. Аргумент за това, че в поведението му е нямало нищо "рицарско" са почти веднага започналите варварски бомбардировки над цивилни във Великобритания, които костват над 14 000 жертви.

Японците се бият за нефт, полезни изкопаеми. Що им са монголските пасбища и овце? Интересно, че в подписват със Сталин 41. април договор, а американосите 41. декември влизат във война с тях.....

Гитлер.....

Много са съмнителни тези "пропуски". Винаги в критични моменти блокира пипито му? Или?

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 2 часа, Б. Киров said:

беседу известного научного журналиста Ярослава ГОЛОВАНОВА с физиком и историком науки Валентином Белоконем. Для Ярослава Кирилловича это была одна из последних бесед в его жизни...

- Валентин Анатольевич, когда вообще возникла мысль о том, что Гитлер имел шанс применить атомное оружие?

- В своих мемуарах Уинстон Черчилль пишет: «Когда до начала Второй мировой войны оставалось лишь несколько недель, <...> я побаивался, что Гитлер сумеет деморализовать наш британский Кабинет блефом угрозы применить некое секретное оружие. Время от времени физик профессор Линдеманн - лорд Чэруэлл заговаривал со мной насчёт военных перспектив атомной энергии... И у меня есть веские основания считать, что это новое открытие не означает, что нацисты реально получат некую новую ужасную секретную взрывчатку, позволяющую им устранять врагов...»Это Черчилль писал о 1939 годе. А после войны он ликовал: «Как же точна оказалась моя оценка! Немцы <...> отказались от разработки А-бомбы, обратившись к созданию ракет и крылатых торпед, тогда как мы с Президентом Рузвельтом приняли решение <...> о крупномасштабном производстве ради создания А-бомб». Сталина до войны также не слишком заботили новые открытия: немцем Отто Ханом - расщепления ядер урана, французом Жолио-Кюри - цепной реакции. Иосиф Виссарионович уповал на тучи самолётов, танковые армады и... пакт с Гитлером о ненападении. Но немцев недооценили. Несколько лет назад наши видные атомщики Герман Гончаров и Лев Рябев раскопали в Президентском архиве письмо Курчатова к Берии от 30 марта 1945 года, в котором Игорь Васильевич подчёркивает исключительную важность разведданных, содержащих «описание конструкции немецкой атомной бомбы, предназначенной к транспортировке на ФАУ».

- Речь шла о знаменитой ракете Вернера фон Брауна Фау-2 ?

- Именно. У неё ещё была маркировка А-4. Масса спроектированной немцами урановой боеголовки не превышала тонны - в четыре с половиной раза легче американской! Это скорее всего была разработка группы инженера-взрывника Курта Дибнера. Альтернативная ядерная взрывчатка - плутоний - могла быть произведена из природного урана в атомном котле, возведённом группой Гайзенберга-Вайцзеккера. Но плутония там сделано не было.

- Известно, что научно-технический потенциал СССР накануне войны был подорван сталинскими репрессиями. Может быть, и у немцев бомба не получилась по той же причине? Там, правда, репрессии были со своей, антисемитской, спецификой...

-Действительно, Германию, Австрию и Италию видные физики-евреи к тому времени успели покинуть. Но с другой стороны, немецкие традиции уважения к профессуре помогли уцелеть даже таким «неблагонадёжным», как Планк и даже Хоутерманс - коммунист и полуеврей. Нобелиста арийца Вернера Гайзенберга в прессе и доносах нацистские активисты обзывали «белым евреем» за «пропаганду сионистской теории относительности Эйнштейна». Но Гайзенберга вовремя защитил патриарх мировой авиационной науки и любимец Геринга Людвиг Прандтль. Самым близким коллегой Гайзенберга перед войной стал создатель теории термоядерного горения Солнца молодой Карл фон Вайцзеккер. Именно эта пара «арийских гениев», с несомненным главенством Гайзенберга, задавала тон в атомной программе рейха. Сомнительно другое - исключительно мирная направленность этой программы, в чём уверял Гайзенберг, затравленный после войны упрёками в сотрудничестве с нацистами.

- Но ведь в США оказалось гораздо больше великих атомщиков! В Манхэттенском проекте под руководством Оппенгеймера они работали как одна команда... Где уж за ними было угнаться горстке пусть даже гениальных немцев!

- Да, в Америке ядерщики работали с воодушевлением, стремясь опередить немцев. А в Германии почти все их коллеги относились к созданию А-бомбы с прохладцей, если не сказать - с пассивным саботажем. С уверенностью можно это утверждать насчёт Гайзенберга. Летом 1939 года, когда он дал в США турне, демонстрируя превосходство «арийской» науки, Ферми и Теллер предлагали ему остаться на самых льготных условиях. Он отказался: не мог рисковать судьбой своей школы и немецкой физики в целом. Когда Эдвард Теллер начал горячо говорить о бесчинствах нацистов, Гайзенберг отвечал: «Если мой брат украл серебряную ложку,он не перестанет быть моим братом». Он всегда подчёркивал, что он «не нацист, но немец». К тому же на родине его ожидало назначение главным атомщиком Германии, т.е. контроль над соответствующими разработками... Короче, немецкие атомщики не были слабее «американских». После войны Гайзенбергу это припомнили: во время приёмов на международных научных конференциях великий физик нередко сидел в одиночестве за отдельным столиком - это был демонстративный бойкот. А Вайцзеккера почти никуда даже не приглашали...

- Недавно стало известно: Нильс Бор написал после войны Гайзенбергу письмо, но не решился его отправить. Бор в письме упрекал коллегу, что тот с энтузиазмом «делал бомбу» против союзников и даже посмел, пусть в весьма туманных выражениях, предложить Бору в сентябре 1941 года участие в этих работах.

- Бор не понял, что именно хотел Гайзенберг. Тогда, в оккупированном нацистами Копенгагене, Гайзенберг, рискуя собственной головой и судьбой детей, в знак доверия сунул Бору в карман схему сверхсекретного атомного котла, который был затем построен в Германии - раньше, чем такое сделал Энрико Ферми в 1942 г. Он надеялся, что «Великий Учитель» поймёт намёки на замысел «атомщики всех стран, соединяйтесь» ради бойкота создания А-бомбы. Бор вместо этого навсегда порвал с Гайзенбергом контакты. Чертёж котла он принял за дизайн бомбы, которую немцы надеются доработать с его - Бора - участием. За нарочито туманными возвышенными высказываниями Ученика о спасительной солидарности Атомщиков Мира ему мерещилась позиция тривиального антисемита: «Все эти, мол, жидовствующие атомщики скопились в США ради создания атомной бомбы, так не будете ли вы так добры, дорогой Нильс, убедить их остановиться?»... Как бы не так - через два с половиной года Бор с паспортом на чужое имя станет активным консультантом Манхэттенского проекта...

- Кстати, американцы ведь, кажется, собирались похитить Гайзенберга?

- В конце 43-го Оппенгеймер и генерал спецслужбы Лесли Гровс планировали покушение или похищение Гайзенберга на подводной лодке - по ситуации. Операция была поручена офицеру Управления специальных служб (УСС) Моррису Бергу, известному Америке до войны как модный бейсболист. В кармане у Берга лежал пистолет. Перед заброской в Европу он изучил общие основы ядерной физики и имел санкцию убить Гайзенберга, если сочтёт, что его военные атомные исследования продвинулись достаточно далеко. В Цюрихе на публичной лекции Гайзенберга по физике Берг, изображая вдумчивого студента, засыпал докладчика вопросами, но так и не понял главного - создаётся в Германии А-бомба или нет. После он вместе с Гайзенбергом был приглашён к другу последнего - профессору Цюрихского университета Паулю Шерреру. Шеррер также сотрудничал с УСС, но не знал, что у Берга санкция на ликвидацию его великого коллеги. А Берг ловил каждое слово немецкого учёного. И, наконец, по косвенным признакам сделал вывод, что Гайзенберг или не верит в создание А-бомбы, или не хочет её делать. Гайзенберга оставили в покое...

- Опять «или-или»! Так всё-таки, НЕ МОГЛИ или НЕ ХОТЕЛИ?

- Убеждён: могли, но не захотели. Гайзенберг фактически саботировал производство «начинки» бомбы - плутония-239 и урана-235. Гитлеру ещё в 1943 году докладывали о перспективах создания атомных подлодок, даже атомных самолётов, способных летать неделями без дозаправки. Подлодка и самолёт - это было для Гитлера и его команды привычно. И атомный реактор руководство рейха рассматривало прежде всего как супердвигатель. Но и традиционные двигатели их пока устраивали. Понять реальность фантастической мощи А-бомбы Гитлер был не способен. Если бы ему не растолковал это Вернер Гайзенберг. А он не растолковал. Ведь почти вся «вспомогательная инфраструктура» для атомной войны у Германии уже была! Более 5500 ракет Фау-2, не доступной ни зениткам, ни истребителям, поступили с заводов. Отрабатывался новый проект 2-ступенчатой ракеты А-Ю/А-9 Вернера фон Брауна, которая должна была поразить Нью-Йорк по суборбитальной траектории. С декабря 42-го уже летал 4-моторный Ме-264, способный быстро доставить в США пару атомных бомб и вернуться обратно. Были даже планы пуска Фау-2 со специальных «прицепов» к подлодкам! Гайзенберг умышленно запрашивал на работы по урану столь ничтожные суммы, что одно это настраивало нацистских бонз на несерьёзное отношение к атомной проблеме. Хотя Гайзенберг при желании мог внушить Шпееру (промышленность) или Герингу (авиация) мысль о необходимости массового производства «взрывчатого» урана-235. Ценой отказа от неэффективных программ: не слишком скоростных самолётов-снарядов Фау-1 (750км/час), которых наклепали около 20 тысяч, или от грандиозного производства боеприпасов с 0В. Ведь при этом немецкая промышленность смогла бы выпускать ядерную взрывчатку гораздо дешевле американской: немцы дальше продвинулись в конструировании центрифуг, сепарирующих уран-235.

- И этому есть доказательства?

- В 45-м союзники обнаружили у немцев 10 тонн металлического урана. Немцы легко могли бы наработать «оружейного» урана на пару бомб, подобных хиросимской. Мало того, немецкая имплозионная А-бомба потребовала бы в несколько раз меньше урана, чем американская! То есть Берлин имел бы шанс не только применить дюжину А-бомб, но и подарить Токио штуки три... И тогда над Лондоном, Нью-Йорком, Парижем и Москвой ранней весной 45-го могли бы подняться атомные грибы. Представляете, как это повлияло бы на ход войны? Возможно, Германии и Японии удалось бы избежать безоговорочной капитуляции или, по крайней мере, война потребовала бы новых ужасных жертв...

- Выходит, нам всем нужно сказать спасибо «арийскому физику» Вернеру Гайзенбергу?

- Пусть каждый читатель решает это сам для себя... Я считаю, слава Гайзенбергу.

http://aurahome.ru/reich5.html

http://x-ufo.ru/library/library_science/483-belokon_valentin_anatolevich.html

https://matveychev-oleg.livejournal.com/62925.html

Много добре казано

Цитирай

- Именно. У неё ещё была маркировка А-4. Масса спроектированной немцами урановой боеголовки не превышала тонны - в четыре с половиной раза легче американской! Это скорее всего была разработка группы инженера-взрывника Курта Дибнера. Альтернативная ядерная взрывчатка - плутоний - могла быть произведена из природного урана в атомном котле, возведённом группой Гайзенберга-Вайцзеккера. Но плутония там сделано не было.

В ректора с естествен уран на Хайзенберг (той оглавява германските изследвания и научен проект) не се случва деление на изотопа U-235, Забележка: при което деление биха се отделили бързи неутрони , необходими за получаването на плутония

Уранът е под критичната маса (поне това се предполaга като причина днес)

За необогатения природен уран с изотопен състав U-238/U-235 = 99,3/0,7 критичната маса е около шест тона ..

https://www.sciencenews.org/article/scientists-trace-uranium-cube-nazi-germany-nuclear-reactor-program

Не са открити следи от Цезии 137 в германския реакторен уран, което значи че деление не се се случило..

(Това отговаря на много от спекулациите по въпроса)

https://physicstoday.scitation.org/do/10.1063/PT.6.4.20190501a/full/

Това предствлява вътрешността на германския реактор - уранови кубчета, завързани/нанизани на стоманено въже на точно определено разстрояние ..

Апропо. В тази конфигурация на урановите блокчета от естествен уран е невъзможно да се получи деление на изтопа U-235 . Масата трябва да е компактна..

Оставя се на историците да преценят дали конструцията е "саботирана" умишлено или германските учени от проекта са нямали достаъчно познание

Тезата на руския автор за "саботирането" не единствената в обръщение

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**nik1** · Ноември 18, 2019

Филмът Dunkirk / Дюнкерк (2017) нa Кристофър Нолън е много добър (отличен)..

https://kinofen.net/filmi/25189-dunkirk-dyunkerk-2017.html

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 1 час, nik1 said:

В ректора с естествен уран на Хайзенберг (той оглавява германските изследвания и научен проект) не се случва деление на изотопа U-235, Забележка: при което деление биха се отделили бързи неутрони , необходими за получаването на плутония

Уранът е под критичната маса (поне това се предполaга като причина днес)

За необогатения природен уран с изотопен състав U-238/U-235 = 99,3/0,7 критичната маса е около шест тона ..

https://www.sciencenews.org/article/scientists-trace-uranium-cube-nazi-germany-nuclear-reactor-program

Не са открити следи от Цезии 137 в германския реакторен уран, което значи че деление не се се случило..

(Това отговаря на много от спекулациите по въпроса)

https://physicstoday.scitation.org/do/10.1063/PT.6.4.20190501a/full/

Това предствлява вътрешността на германския реактор - уранови кубчета, завързани/нанизани на стоманено въже на точно определено разстрояние ..

Апропо. В тази конфигурация на урановите блокчета от естествен уран е невъзможно да се получи деление на изтопа U-235 . Масата трябва да е компактна..

Оставя се на историците да преценят дали конструцията е "саботирана" умишлено или германските учени от проекта са нямали достаъчно познание

Тезата на руския автор за "саботирането" не единствената в обръщение

Изгуби се снимката от по-горе

https://physicstoday.scitation.org/do/10.1063/PT.6.4.20190501a/full/

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 3 часа, nik1 said:

Не са открити следи от Цезии 137 в германския реакторен уран, което значи че деление не се се случило..

(Това отговаря на много от спекулациите по въпроса)

В края на 1943 година американското командване стартира специална програма Alsos Mission, под директното командване на генерал Лесли Гроувс /той курира от страна на военните и Проект Манхатън/, целяща да узнае всичко за и да попречи на германската ядрена програма.

В крайна сметка, както и ти пишеш, това разследване стига до заключението, че германската ядрена програма не е достигнала до резултат, позволяващ да се осъществи ядрена реакция на разпад.

Ето какво е заключението на сайта Atomic Heritage Foundation днес, то все пак "отваря скоба":

Днес има много дебати около неуспешния опит на германците да конструират атомна бомба. Германия беше не само родното място на съвременната физика, но даде и някои водещи ядрени физици на онова време и притежаваше суровините и индустриалната база, необходими за разработването на атомна бомба. Някои, включително самият Хайзенберг, твърдяха, че германците не са разработили бомбата по морални причини; тоест Хайзенберг и колегите му съзнателно възпрепятствали разработването на бомбата, за да попречат на Хитлер да има някога такова оръжие на негово разположение.

Други, като Лесли Гроувс, твърдят, че германците не са разработили атомната бомба, защото са направили сериозна грешка при изчисляването на количеството делящ се материал, необходимо за атомно устройство и че просто не са разбрали техническата наука, която стои зад разработването на такова оръжие.

Други обаче твърдят, че германската атомна програма за разработване на бомба е стигнала по-далеч, отколкото повечето историци са вярвали, а някои твърдят, че екипът на Дибнер е провел първия успешен тест за ядрено оръжие от някакъв тип при експеримент проведен с такова устройство в Охрудруф, Тюрингия на 4 март 1945 г. Неотдавнашното откриване на над 126 000 барела с ядрени отпадъци, погребани над 2000 фута в изоставена солна мина близо до Хановер, Германия през 2011 г., породи допълнителен спор около степента на германската програма за атомна бомба.

https://www.atomicheritage.org/history/alsos-mission

"Скобата", според мен е, че вероятно нацистите са стигнали до т.н. "мръсна бомба", при която се разпръскват радиоктивни вещества:

https://en.wikipedia.org/wiki/Radiological_warfare

https://ru.wikipedia.org/wiki/Радиологическое_оружие

Документът, за който говори В. Белокон /той е академик, между другото, работил върху имплозивни ядрени реакции, това се вижда от един от линковете към поста ми/ в цитирания от мен текст на руски по-горе, писмото на Курчатов до Берия от март 1945, е за такъв вид експерименти, проведени на полигон в Тюрингия през 1944-5:

На полигоне в Куммерсдорфе в мае 1944г. начались эксперименты по получению неуправляемой термоядерной реакции. В ходе экспериментов Дибнер сумел получить сверхвысокую температуру и давление с помощью кумулятивных взрывов тротила. Подробности их работы сохранил лишь шестистраничный отчет «Опыты возбуждения ядерных реакций с помощью взрывов». Отчет подписали В. Херман, Г. Хартвиц, Х. Раквиц, представлявшие лабораторию в Готтове, и В. Тринкс и Г. Шауб из отдела вооружений сухопутных войск. В отчете говорилось, — «… по инициативе... профессора Герлаха на полигоне в Куммерсдорфе было проведено несколько ориентировочных опытов, которые могут, наконец, позволить нам оценить эту гипотезу с привлечением некоторых экспериментальных данных». Термоядерной реакции получить очевидно не удалось.

http://rocketpolk44.narod.ru/stran/hitler.htm

**nik1** · Ноември 18, 2019

Цитираните подробности по-долу може би са интересни, но според те мен не дават еднозначен отговор на горния въпрос

Разбира се от тези спомени и разкази, че Хайзенберг е смятал че може да получи енергия от делението на U-235,...което така или иначе той се опитва да направи..
И че вероятно в 1941 г. (според Н.Бор - със сигурност) е искал да разбработи атомна бомба..

Дали Хайзенберг е предложил наистина Н.Борн да му сътрудничи, и дали, ако е предложил - то е било за съдаване на атомна бомба, а не с други цели? Трудно мога да отговоря със сигурност..

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бор,_Нильс

Цитирай

После прихода к власти в Германии нацистов Бор принял активное участие в устройстве судьбы многих учёных-эмигрантов, которые переехали в Копенгаген. В 1933 году усилиями Нильса Бора, его брата Харальда, директора Института вакцин Торвальда Мадсена и адвоката Альберта Йоргенсена был учреждён специальный Комитет помощи учёным-беженцам^[70].

После оккупации Дании в апреле 1940 года возникла реальная опасность ареста Бора в связи с его полуеврейским происхождением. Тем не менее, он решил оставаться в Копенгагене, пока это будет возможно, чтобы гарантировать защиту института и своих сотрудников от посягательств оккупационных властей. В октябре 1941 года Бора посетил Гейзенберг, в то время руководитель нацистского атомного проекта. Между ними состоялся разговор о возможности реализации ядерного оружия, о котором немецкий учёный писал следующим образом:

Копенгаген я посетил осенью 1941 г., по-моему, это было в конце октября. К этому времени мы в «Урановом обществе» в результате экспериментов с ураном и тяжёлой водой пришли к выводу, что возможно построить реактор с использованием урана и тяжёлой воды для получения энергии. <…> В то время мы переоценивали масштаб необходимых технических затрат. <…> При таких обстоятельствах мы думали, что разговор с Бором был бы полезен. Такой разговор состоялся во время вечерней прогулки в районе Ни-Карлсберга. Зная, что Бор находится под надзором германских политических властей и что его отзывы обо мне будут, вероятно, переданы в Германию, я пытался провести этот разговор так, чтобы не подвергать свою жизнь опасности. Беседа, насколько я помню, началась с моего вопроса, должны ли физики в военное время заниматься урановой проблемой, поскольку прогресс в этой области сможет привести к серьёзным последствиям в технике ведения войны. Бор сразу же понял значение этого вопроса, поскольку мне удалось уловить его реакцию лёгкого испуга. Он ответил контрвопросом: «Вы действительно думаете, что деление урана можно использовать для создания оружия?» Я ответил: «В принципе возможно, но это потребовало бы таких невероятных технических усилий, которые, будем надеяться, не удастся осуществить в ходе настоящей войны». Бор был потрясён моим ответом, предполагая, очевидно, что я намереваюсь сообщить ему о том, что Германия сделала огромный прогресс в производстве атомного оружия. Хотя я и пытался после исправить это ошибочное впечатление, мне все же не удалось завоевать доверие Бора…^[71]

Таким образом, Гейзенберг намекает, что Бор не понял, что он имел в виду. Однако сам Бор был не согласен с такой трактовкой своей беседы с Гейзенбергом. В 1961 году в разговоре с Аркадием Мигдалом он заявил:

Я понял его отлично. Он предлагал мне сотрудничать с нацистами…^[72]

В 2002 году потомки Бора опубликовали неотправленные письма Бора Гейзенбергу, вероятно, написанные в том же, 1957 году.^[73] В первом из них Бор пишет, что отлично помнит их разговор, в котором Гейзенберг высказал уверенность в окончательной победе Германии и предложил Бору присоединиться к разработке атомной бомбы.

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Хитлер изпадна в истерия. Той реши да разговаря с главнокомандващия на армията Валтер фон Браухич и началника на Генералния щаб на армията Франц Халдер, и установи, че и двамата не бяха съгласни с Рундщедт. Те посъветваха Хитлер да унищожи британската армия без колебание. Херман Гьоринг, главнокомандващият на Luftwaffe и определен за наследник на Фюрера, се съгласи с тяхното мнение. Неговото мнение накара Хитлер да отмени заповедта на Рундщедт и да нареди атака на танковете срещу Дюнкерк.

Намерих в мрежата военния дневник на Франц Халдер (на английски), но още не съм го прегледал:

Това в часта, която обхващаща периода 10 май - 30 окт. 1940 г.

http://militera.lib.ru/db/0/pdf/halder_eng4.pdf

ПС

Францз Халдер отбелява и прави анализи на събитията в периода, които не се отнасят до кампанията във Франция.

Например на стр 116-117 отбелява връщането на Добруджа на България...И че аспирациите на СССР към проливите са неприемливи за Италия..

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 3 часа, nik1 said:

Намерих в мрежата военния дневник на Франц Халдер (на английски), но още не съм го прегледал:

Дневникът на Халдер между 24 май и 30 май 1940 няма нужда от коментар, той казва твърде много за отношенията между началник щаба, главнокомандващия армията и Фюрера:

24.05.1940

The Fuehrer arrived at Rundstedts Hq this morning.

a) He orders that new boundary line is not to go into effect today, Wants to talk to ObdH /Командващ армията/

b) ObdH summoned to Fuehrer

Talk this over on phone with ObdH, who is at Hq. Sixth Army, Orders to' comply with Fuehrer’s wishes 'are issued to Agp. A by myself, to AGp, B by ObdH,

Von Salmuth reports-on counter-attacks by mcz. enemy forces in Abbeville and Miens which are especially vigorous area Corbie, and at Peronne) thinks it is a British Tank Corps

ObdH returns from OKW; Apparently, again a very unpleasant interview with Fuehrer

At 2o.2o a new order is issued, canceling yesterdays' order and directing encirclement-to be effected in area Dunkirk-Estaires-Lille-Roubaix-Ostend'. The left-wing, consisting of Armor.and mot., forces, which has no enemy before it...will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !!

25.05.1940

The day starts off with one of those painful wrangles between ObdH and the Fuehrer on the next moves in the encircling battle. The battle plan I had drafted called for A Gp. A/by heavy frontal attacks, merely to hold the enemy, who is making a planned withdrawal, while AGp. B/ dealing with an enemy already whipped, cuts into his rear and delivers the decisive blow

This was to be accomplished by our Armor. Now political command has formed the fixed idea that the battle of decision must not be fought on Flemish soil, but rather in Northern France

To camouflage this political move the assertion is made that Flanders, crisscrossed by a multitude of waterways, is unsuited for tank warfare. Accordingly, all tanks and mot. troops will have to be brought up short on reaching the line St. Qmer— Be'thune. This is a complete reversal of the elements of the plan, I wanted to make AGp» A the hammer and AGp, B the anvil in this operation," Now B will be the hammer and A the anvil. As AGp, B is confronted with a consolidated front, progress will be slow and casualties high. The Air Force, en which all hopes are pinned, is dependent on the weather.

This divergence of views results in a tug—of -war which costs more nerves them does the actual-conduct of the operations. However, the battle will be won, this way or that.

In the afternoon, conference with won Brauchitsch who approves my recommendations without comment.

Conference at Fuehrer Hg; As usual, He receives, me in a cool, almost hostile manner No major changes in my plans-for regrouping, in which stress the objectives of the armored forces and the terrain problems involved.

Evening report: Resistance continues strong in front of AGp, A and in Douai pocket. Transport movements of enemy to lower Somme seen to continue. Now we have built up such strength that-we have nothing to fear. However, in our next moves we must reckon with stiff opposition there

26.05.1940

All through the morning, ObdH is very nervous, I can fully sympathize with him, for these orders from the top just make no sense.. In one area they call for a head-on attack against a front retiring in an orderly fashion and still possessing its striking power, and elsewhere they freeze the troops to the spot when the enemy rear could be cut into a time you wanted to attack. Won Rundstedt, too, apparently could not stand it any longer and went up front to Hoth and Kleist, to get the lay of the land for the next moves of his armor. Around noon, a telephone call notifies us that the Fuehrer has authorized the left wing to be moved within Arty, firing range of Dunkirk in order to cut off, from the landside, the continuous flow of transport (evacuations and arrivals).

At last, the Fuehrer has given permission to move on Dunkirk in order to prevent further evacuations.

30 May 1940

The disintegration of the bottled-up enemy forces is continuing. Some of the British units in there are still fighting stubbornly and with determination, others are streaming back to the coast and try to get across the sea in anything that floats.

Morning conference with ObdH: He is angry and the reason is that the effects of the blunders forced upon us by OKW (detour in direction Laon and holding the tanks, at St. Omer. We lost time and so the pocket with the French and British in it was sealed later. Worse, the pocket would have been closed at the coast if only our' Armor had no holding back.

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Дневникът на Халдер между 24 май и 30 май 1940 няма нужда от коментар, той казва твърде много за отношенията между началник щаба, главнокомандващия армията и Фюрера:

Началник щаба и главнокомандващия (професионални военни ) имат и по-стари търкания с Фюрера..

https://bg.wikipedia.org/wiki/Валтер_фон_Браухич

Цитирай

Браухич негодува срещу растящата сила на СС, вярвайки, че те се опитват да заменят Вермахта като официалните въоръжени сили на Германия. Той има разногласия с Ерик Кох, гаулайтер на Източна Прусия и Хитлер трябва да се намеси, за да разреши спора.

Също като генерал Лудвиг Бек, Браухич се противопоставя на аншлуса на Австрия и присъединяването на Судетската област от Чехословакия, въпреки че не възразява на Хитлеровите планове за война. Остава безучастен, когато Бек го моли да убеди целия Генерален щаб да подаде оставка, ако Хитлер продължи с инвазията в Чехословакия.

През септември 1938 г., група офицери започват осъществяването на заговор против фюрера и неколкократно се опитват да убедят Браухич да го оглави като главнокомандващ на Генералния щаб. Единственият отговор, който получават, е: „Аз лично няма да направя нищо, но няма и да спра никой.“. След провала, Браухич игнорира всички последвали молби от Бек и други офицери от заговора да използва армията, за да свали Хитлер от власт, преди Германия да е въвлечена в световна война.

Втора световна война (1939 – 1945)

Браухич и Хитлер.

През ноември 1939 г., подтикнат от началника на генералния щаб – Франц Халдер и други конспиратори, Браухич иска среща с Хитлер, опитвайки се да го убеди, че Германия никога няма да може да спечели продължителна война в Европа и да изостави завоевателните си планове. Фюрерът изпада в ярост и провежда на главнокомандващия тирада, изпълнена с нападки и оскърбления. По-късно, Хитлер свиква заседание на Генералния щаб, на което обявява, че до една година ще смаже Запада. Той също така тържествено се заклева, че ще унищожи духа на Зосен – заплаха, която хвърля Халдер в такъв ужас, че началникът на щаба принуждава конспираторите да се откажат от втори опит.

Браухич е произведен в чин фелдмаршал през 1940 г. и има ключова роля в блицкрига на Запад, преработвайки първоначалните планове за нападението над Франция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Франц_Халдер

Цитирай

Халдер също така отбелязва в дневника си съмненията си „относно мерките, предприети от Химлер“.^[1]

През ноември 1939 г., генералът споделя на Браухич, че ще го подкрепи, ако се опита да възпре Хитлер от плановете му за по-нататъшно развитие на войната, но Браухич отказва участие в т.н. „Заговор Зосен“. Халдер се противопоставя на плановете на Хитлер за развитие на войната, но в същото време, като всички офицери, той е положил лична клетва за вярност към него и това го възпира от предприемането на директни действия срещу фюрера.

В края на годината Халдер ръководи планирането на плановете за нападения над Франция, Нидерландия и Балканите. Първоначално изпитва съмнения, че Германия може да води война с Франция, но смелият план на генерал Ерих фон Манщайн за нападение през Ардените приключва успешно и това води до завладяването на Франция.

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**Б. Киров** · Ноември 18, 2019

Преди 16 минути, nik1 said:

Началник щаба и главнокомандващия (професионални военни ) имат и по-стари търкания с Фюрера..

https://bg.wikipedia.org/wiki/Валтер_фон_Браухич

https://bg.wikipedia.org/wiki/Франц_Халдер

От написаното в дневника Фюрерът се държи като пълен военен аматьор, какъвто той всъщност е с военното си образование на ефрейтор, проваляйки грамотната и добре построена работа на опитните генерали. Няма друга причина за "чудото при Дюнкерк" освен пълната военна некомпетентност на Фюрера, и това е документирано ясно в записаното от Франц Халдер - когато пише за авиацията, която щяла да "довърши обкръжения враг" възмутеният генерал е сложил дори две удивителни, най-висша степен на негодуванието му от тази военна тъпота на началника си:

will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !!

С Други думи, Фюрерът идва, отменя всички заповеди на фон Браухич и Хадлер за нанасяне на танков удар върху насметените британци и французи в затворения "джоб" между клещите на двата немски танкови фланга и морето, докато още корабите им не са пристигнали на 25 и заповядва на танковите корпуси да стоят на място, докато противниковата армия се изнизва 5 дни пред очите на изумените му генерали, едва на 30 тази му идиотска заповед е отменена, но:

Morning conference with ObdH: He is angry and the reason is that the effects of the blunders forced upon us by OKW (detour in direction Laon and holding the tanks, at St. Omer. We lost time and so the pocket with the French and British in it was sealed later. Worse, the pocket would have been closed at the coast if only our' Armor had no holding back.

Както се казва "след дъжд качулка", на генералите им остава единствено да запишат в дневниците си какво е станало, за да са чисти пред военната си съвест и пред историята.

**nik1** · Ноември 18, 2019

Преди 22 минути, Б. Киров said:

От написаното в дневника Фюрерът се държи като пълен военен аматьор, какъвто той всъщност е с военното си образование на ефрейтор, проваляйки грамотната и добре построена работа на опитните генерали. Няма друга причина за "чудото при Дюнкерк" освен пълната военна некомпетентност на Фюрера, и това е документирано ясно в записаното от Франц Халдер - когато пише за авиацията, която щяла да "довърши обкръжения враг" възмутеният генерал е сложил дори две удивителни, най-висша степен на негодуванието му от тази военна тъпота на началника си:

will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !!

Господ помага понякога по неведоми пътища на изпадналите в нужда

Имам предвид на англо-френските сили, обръжени в Дюнкерк и посредствено на Великобритания..

Благодаря ти за анализа и включването , защото този анализ прави безпредметни конспиративните теории и спекулациите..

Редактирано Ноември 18, 2019 от nik1

**Skubi** · Ноември 18, 2019

Преди 1 час, Б. Киров said:

От написаното в дневника Фюрерът се държи като пълен военен аматьор, какъвто той всъщност е с военното си образование на ефрейтор, проваляйки грамотната и добре построена работа на опитните генерали. Няма друга причина за "чудото при Дюнкерк" освен пълната военна некомпетентност на Фюрера, и това е документирано ясно в записаното от Франц Халдер - когато пише за авиацията, която щяла да "довърши обкръжения враг" възмутеният генерал е сложил дори две удивителни, най-висша степен на негодуванието му от тази военна тъпота на началника си:

will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !!

Проблемът е само в това, че тази прустска военна солдатеска от начало е знаела, че ефрейтор Гитлер е и некомпетентен в искуството на войниклъка....Но докато им служи за забогатяване и градене на кариера хич не ги смущава....Даже чувствителният им нос, понася диващините на Химлер и Гйоринг...

Тези дневници, са съмнителна работа като имаме пред вид скандала на Щерн ли се казваше онзи с дневникът на Хитлер....

Един от фаворитните ми филми....

-Победихме?

-Не!

-Загубваме?

-НЕ!

-Тогава неразбирам?

-Продължаваме. Война до безкрайност!

А това за илюзиите.....

Редактирано Ноември 18, 2019 от Skubi

Вход

Британия губи битката и войната и е окупирана от германците

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Южняк

nik1

Б. Киров

Posted Images

Втора световна война (1939 – 1945)

Браухич и Хитлер.

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!