тристан и изолда Нови книги: "Тристан и Изолда" и "Едуард II"

[glishev]

Покрай всички други страсти напоследък не съм писал за книги. А не е като да не излизат чудесни нови заглавия на пазара. Човек не бива да пропуска такива неща. И така:

Тристан и Изолда




Това са най-ранните френски версии на легендата, тоест от XII в., повечето от тях излизат за първи път на български. Двата романа в стихове на нормандците Тома(с) и Берул, анонимната "Лудостта на Тристан" и песента "Орловите нокти" на Мари дьо Франс, която единствена беше публикувана в томчето на Мари дьо Франс. Отново в библиотека "Романия" на издателство "Изток-запад", отново в прелестни преводи на Паисий Христов, който работи наистина неуморно и приносно. Да не се бърка с реконструкцията на Жозеф Бедие, издадена през осемдесетте в старата библиотека "Ариел".

Легендата за Тристан и Изолда е келтска, разбира се. Бил е популярен сюжетът за любовна връзка между младата съпруга и най-добрия воин (обикновено сестриник) на могъщ владетел. В Ирландия това е историята на Дърмат и Грания, а в Уелс - на Тристан и Изолда (Изолда също е ирландка). В XII в. Кретиен дьо Троа създава и образа на Ланселот, който, естествено, има своята история с Гуиневир, съпругата на Артур. Но по-ранната уелска версия вероятно е била за Медраут (предателя Мордред). Представените в тома версии не са британски, а континентални - през XII в. със завладяването на Англия келтският свят се "отваря" към Франция и много легенди от Уелс и Бретан са преразказани на френски. Първоначално - в стихове. Оттам следва разпространението им из цяла Европа. Струва си човек да се сдобие с тези текстове. Досега цялата библиотека "Романия" не съдържа и един слаб том (макар че "Роман за Граала" беше преведен в проза). "Изток-запад" работят сериозно.

---------

Кристофър Марлоу, "Едуард II".




Какво казах за "Изток-запад"? А, да - че работят сериозно. Работят с утвърдени преводачи и се стараят да издават стойностни неща. След "Малтийския евреин" и "Тамерлан Велики" Марлоу се появява отново на български с най-необикновената си трагедия - тази за злощастния крал Едуард II, отново в превод на Евгения Панчева. Спомняте ли си "Смело сърце", епичния филм за Шотландия с Мел Гибсън? Е, там младият Едуард беше син на стария дългокрак крал със същото име, имаше си любовник и, общо взето, беше комичен образ. Някои може да си спомнят романите от поредицата "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон - там Едуард беше съпруг на "Френската вълчица" Изабел и не обичаше да споделя леглото с нея, а с разни млади благородничета. Което накрая доведе до бунт и кралеубийство. За същия Едуард става дума.

В случая трагедията е писана двеста и петдесет години след смъртта на злощастния Едуард, при това от най-интересния, противоречив и романтичен съвременник не на кого да е, а на самия Уил Шекспир. Самият Марлоу е бил обвиняван в содомия, може би е бил и малко нещо шпионин, загинал е в кръчмарска свада, но освен всичко друго е бил прекрасен поет. Пиесата определено си струва прочита, макар че може би преводът е малко тромав. Напомня Шекспировия "Ричард II", защото и в двете драми става дума за принцове, които искат не толкова да управляват, колкото да се забавляват... а на това трезвите и сурови английски лордове никога не гледат с добро око. Няма как да се пропусне.