Ноам Чомски за нещата, които никога няма да разберем.

[mecho1]

Тюринговата машина я дадох като пример за нещо което изглежда на пръв поглед не особено сложно, но може да прави много неща. Също така човешкият мозък може на пръв поглед да изглежда, като се има предвид как е еволюирал, че не би могъл да се справи с някой въпроси, но това може да е само привидно. Например преди 500 години квантовата механика би била непостижима за хората, но сега е факт(става дума за теорията). Това което сега изглежда като непреодолим проблем, може след време да не е.

Дали машината на Тюиринг има свободна воля? Не мисля, че въпроса е смислен. По-точно очевидно, че няма. Но аз не съм убеден, че и хората имат свободна воля. По-интересно е дали тюрингова машина(по-точно такава, която симулира работата на човешки мозък) може да бъде самоозъзната.

Забелязал съм, че при някои от физиците има едно желание, да се опитват, чрез постиженията на физиката да доказват философски тези. Как така преди 500 години, философските идеи породени от квантовата механика да не са били постижими за хората. От философска гледна точка идеите на квантовата механика не са нови. Физиката категорично не определя метафизиката. За мен като субективист, интерпретациите на Буда и Рене Декарт, по нищо не отстъпват на интерпретацията на Бор във философски смисъл. И трите интерпретации са еднакво завършени и за мен лично съвършени. Бор и сам го е казал за собствената си интерпретация. При Буда и Рене Декарт я има същата убеденост, че не могат да бъдат оборени. Те все още не са оборени. И тримата. И няма как да бъдат оборени, защото философските им интерпретации са абсолютно издържани и съвършени.

Чомски се лута. Той не е напълно самоосъзнат.

[Gravity]

@mecho1: Квантовата механика (не интерепретациите) може би не беше най-подходящият пример. Исках да дам пример на въпроси/проблеми, които дълговреме са изглажали невъзможно трудни, и може дори да са навеждали на мисълта, че има нерешими проблеми, но в последствие са били решени. Вземи астрономията/астрофизиката/космологията, там въпросите са били задавани буквално от хилядолетия, но някои отговори са намерени чак през 20ти век. Аз само казвах, че въпроса за свободната воля, съзнанието и т.н. може да е подобен. Може след време да се намери обяснение, а сега да изглежда, че въпрос на който никога не бихме могли да отговорим.

[Б.Богданов]

Искам само да напомня, че човешкия интелект не е за подценяване...И сега и преди 2000 години..

Преди повече от 2000 години един александриец е измерил земния радиус само с помощта на една тояга, като е сбъркал само с 8%, ако не ме лъже паметта ...

А преди повече от петстотин години друг учен се е заигравал с четвъртото измерение /за което е бил порицан с думите, че предметите в него биха изглеждали по-грозни от Хидра и по-невероятни от Химера ... /

[Guest]

"Южняк", Вашите коментари не адресират тезите които написах по същество, само съдържат информация по Ваш избор плюс Ваши оценки, които нито имам време нито пък виждам смисъл да коментирам. Не сте разбрали трите параграфа които написах, дали сте съгласен с тях или не е друг въпрос.

Никъде не съм написал, че Чомски не разбира мястото на човешкия ум поради което го оприличава на машина, това е което Вие сте разбрали от първия параграф. Като всеки учен Чомски съдава модел на феномена който изследва, в случая това е човешкия ум, за този модел става дума и за неспособността му да обясни действителните качества на феномена. А машините не са само механични, има и електронни, има всякакви като въображаеми например, които илюстрират даден модел.

Аристотел който се споменава във втория параграф съвсем не е грешал поради липсата на екип, напротив като ученик на Платон то е учил философия в екип и на свой ред е преподавал философия. Книгите му са конспекти на лекциите му, според много съвременни изследователи. Грешките на Аристотел идват от крайното прилагане на умозрителния подход към природните феномени и неизползването на експерименти на които да базира подхода си. Това е характерно не само за него, но и въобще за цялата гръцка философия през античността, само че през Средновековието Аристотел е бил избран за краен авторитет на философията и така ще-не-ще Галилей е трябвало да опровергава Аристотел. За важността на експеримента се говори във втория параграф, Чомски когото ме съветвате да прочета отново доколко използва експерименти за да провери модела си? Аз прочетох само твърдения относно сложността на феномена, евентуалната невъзможност да бъде обяснен и прочие приказки на всеки учен чийто модел не работи, те са в реда на нещата.

Последното изречение с което не сте съгласен изразява важността на интеракцията на човешкия ум със средата, на това е наблегнал още Буда в античността. Чомски говори за различието на граматиките на езика и взаимодействието на ума с тях, но средата не се изразява в граматиката на езика, има и много други фактори. Това особено личи в случая на Япония, която Чомски споменава.