Ролята на българската социалистическа интелигенция в епохата на Прехода

[Южняк]

Един форумен колега, уважаван от всички в този форум, ми предложи да препостна постинга си за българската интелигенция в нова тема. Не мога да тълкувам предложението му, но и нямам нищо против. На всичкото отгоре, текстът може да бъде осъвременен - днес ни управлява най- академичното правителство, управлявало някога България, по негови (на правителството, не на форумния колега) думи. И едно от най-обичаните. Пак по негови.

***

Причината за текста е една книжчкица на Б. Райнов от читанка, където цитира левчев, който, на забележка на Живков, че се улива с хвлабите по него, казал, "Другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам"! - как ли се е пулил в отговор правешкия селянин, и си е викал, абе за каква любов ми говори тоя? И какво друго да напиша за соц интелигентите след това? Че са великани?

***

Българския преход можем да го озаглавим интелигенти на власт – от доцент Иван Костов и доктор Ф. Димитров, през Професор Беров и Професор Лилов, до докторите на историческите науки доктор Станишев и доктор Първанов (а, напоследък и доцент Орешарски...)

Защо в България има интелигенция, а в Северна Америка няма? (но пък има всичко останало)“Интелигенция” е по-регионално понятие, отколкото си мислим и е обикновено свързано с третия свят.

Такава социална страта – “интелигенция” – в САЩ не съществува. Но пък съществува в България. “Американска интелигенция“, ”английска интелигенция“ или ”германската интелигенция” не съществуват дори като тропа. И американска, английска или германска интелигенция действително няма – има хора с професии, т. е – вместо стратата на интелигенцията, съществува стратата на професионалистите – лекари, адвокати, инженери, или хора от професии, които имат изискване за ценз, сертификация, минимум от години прекарарани в учене (обикновено много); И на мястото на източноевропейските „интелигенции“ съществуват кастите на така наречените „ бели якички“. Което не е същото. През 70-те години на миналия век българският писател-емигрант Н. пристига в Америка и решава да потърски контакт с „Американската интелигенция“, за да се включи в социалната й мрежа, като за целта пише писма до Кърт Вонегът и Бредбъри. Вонегът му отговаря лаконично, че в 200 милионната (тогава) и свръхбогата Америка само 200-300 души се издържат изцяло от писане на „висока литература“ и поради това могат да минат за „интелигенция“ по начина, по който го разбира българския писател; поради което, такова нещо, като „американска интелигенция“ – и респективно интелигентска социална мрежа – не съществува. И воплите на българския соц-интелигент остават неразбрани от Вонегът и изгубени в социалния превод. Бредбъри и Вонегът вероятно биха се втрещили, ако научеха, че в малка, 8 милионна соц- България, която, сравнена с Америка, е като икономически и демографски гном, от „творчески професии“ се издържат близо 30 000 души. В тая българска интелигенция – и в традициите й - подобна на децата на лейтенант Шмидт или внуците на Карл Маркс, които според безсмъртната творба на Илф и Петров кръстосват ранносъветска Русия и с Остап Бендеровска страст към Рио де Жанейро обират до голо наивниците, които биха повярвали на измислените им генеалогии - е и голямата трагедия на така наречения български преход от социализъм към капитализъм.

Българският преход можем да го озаглавим интелигенти на власт – от доцент Иван Костов и доктор Ф. Димитров, през Професор Беров и Професор Лилов, до докторите на историческите науки доктор Станишев и доктор Първанов; Ф.Д., вместо да оправя България, писА книга, докато министър-председателствуваше (6 месеца): “Ибо живяхме, Господи?” И с това си остана, с книгата; а се предполагаше да прави жизненоважни реформи в най-тежкото време. Българските “интелигенти” във властта – контролирани от ДС, напълно безпомощни да се справят с потока на събитията, дълбоко подкупни, изключително безхарактерни и много страхливи – са вечно гладни и жадни за власт – и с едно усещане за невъзвратима загуба на безметежните привилегии от бай тошовото време, което е, загуба на социален статус. Негата на социнтелигенцията по безметежността на бай тошовия период превърна българския преход в катастрофа. Николай Генчев беше написал нещо знаменателно за раждането на бълг. интелигенция – “родена по кръстопътищата на балканите, подритвана от великите сили и във вечен страх от тях.” Симптомите на бъдещото развитие на интелигенцията виждаме още в прословутото есе на Боян Пенев – усещане за месианство, очакване “държавата да даде” , неразбиране на социалната роля на интелигенцията – на де факто трансмитер на различни влияния в младата ни държава; продукт на разкъсването на българското общество на базата на много висок с/у много нисък образователен ценз.

Генезисът на българската интелигенция.

Господ знае откъде се е взела българската интелигенция и какво е. Факт е обаче, че такава прослойка има предимно в страните от третия свят, в източна европа и Русия, но в източна европа бързо изчезва; т.е. при някаква нормализация на съответната страна тази група изчезва, интелигентите се превръщат в професионалисти с бели якички. Но бай тошовата “интелигенция” е феномен, който едва ли съществува къде да е другаде по света, в коя да е епоха. Безхарактерността, която тази интелигенция прояви във властта, респективно провалът й във властта доведе до появата на мутрите, на свръхбеззаконието, на чалгаризацията на културата – същите поетеси, дето пишеха балади за ранени партизани почнаха да пишат чалга за мутри, тигри, радки пиратки, азисове и т.н. – т.е., ориентираха се с безпогрешния инстинкт на слугата към новите силни на деня; същото се случи и с “журналистите”; но решаващ беше провалът на интелигенцията в изпълнителната власт – там безпомощността, мързелът и безхарактерността доведоха до истинска национална катастрофа. Разбира се, в Сев. Америка и Зап. Европа има хора на умствения труд, жанрови писатели, хора на креативните професии (creative class) , мощна академия – друго не може и да бъде с над 20 000 колежи и университети. Бжежински твърдеше, че американските адвокати са около 1/3 от бройката на всички адвокати в света; т.е., в американското общество хората на умствения труд са всъщност непропорционално високо представени; също и хората с образование над средното, които са 2/3 от общата популация в америка, което пък девалвира донякъде “висшето” образование и води до изискване за лицензиране, за да се отсее плявата; в същото време, парадоксално, “интелигенти” и “интелигенция” като социална прослойка на практика отсъства – т.е. публични фигури, упражняващи умствен труд, които обществото да търси за мнения по всеки обществен дебат.

Единствения интелигент от европейски тип, за който се сещам, е Ноам Чомски; който има буквално мнение по всичко и известна обществена тежест извън професията, която упражнява – а тя е на университетски преподавател; Може би донякъде и Мур, но той си е кинаджия и по-скоро си упражнява професията. Всички останали стриктно следват нормата на професиите си и нямат обществена тежест извън обхвата на професионалната им експертиза. В европа не е точно така, по специално във Франция, където интелигенция – като социална фигура и социална прослойка, има; Ако обаче например въведем в Гугъл ”американска интелигенция” няма да ни излязат почти никакви резултати; такава обществена фигура – интелигент всичколог, до когото обществото се допитва при всеки дебат и чието мнение има тежест по буквално всички въпроси, не е типична нито за америка, нито за Западна Европа, с изключение на Франция. В американския английски самата дума – както и понятието “интелигенция” е заемка от руски; всичките “почвеници”, “сиромахомили” и саи руски групи от царска русия; в известен смисъл, българската интелигенция генетичен мелез м/у руската и френската. А между руската и френската ителигенция връзката е може би съществена. Темата е по-сериозна, отколкото изглежда; както и да е, фактът, че такава прослойка – като обществена тежест и съзнание за мисия, на запад от калотина, образно казано, отсъства, е симптоматичен. Интелигентът/интелектуалецът, като агент на промяната, на запад от драгоман (без франция) не съществува.

Генезисът на българската интелигенция може да се търси - може би – в опитите на образованите хора в следосвобожденска България да се превърнат в агенти на културната промяна и да затворят дупката между народната традиция и запада/или изтока в европа – т.е. в налагането на някакъв цивилизационен модел, под влияние на придобитата в западни / или руски университети култура; като всеки респективно дърпа чергата към своята страна и очаква необразованата “маса” да го “слуша” и “следва” и се възприема не като професионалист, а като човек с мисия – да приобщава България респективно към френската култура и модел, към германския, или към руския, и по Боян Пеневски да “възвисява масата”;

Балканският политически модел – Интелигенти на Власт.

В същото време, трябва да подчертая, че българската интелигенция е най-интелигентната интелигенция на балканите, и това, дето се вика, е факт от живота. Доказан. Българската интелигенция е изключителна – и за което не си даваме с/ка; едно любопитно ново изследване Риндерман за интелигентността на горните 5% от всеки съвременен етнос – хиперлинк -води до следните резултати, хиперлинк: http://www.iratde.org/issues/1-2009/tde_issue_1-2009_03_rindermann_et_al.pdf Предполагам, с учудване ще установим, че IQ – то(колкото и условен фактор да са резултатите от IQ тестове за действителна интелигентност) на българската интелигенция е значително по-високо от това на останалите балкански интелигенти – примерно с близо 15 пункта по високо от това на албанците – което е пропаст, с 10 от това на турците – което пак е пропаст, и с малко по-малко – 2-3 пункта, от това на хървати, румънци, сърби и т.н.; и е на практика идентично с това на френската интелигенция; Съвсем определено, ИК-то на българската интелигенция е най-високото в цяла югоизточна европа; има обаче и нещо смущаващо – между IQ-то на БИ и средното IQ на България има истинска пропаст, непропорционално голяма – всъщност най-голямата в цяла Европа – което може би обяснява и съществената тежест на интелигенцията в Б-я, сравнена с тежестта на останалите социални прослойки, както и мъчителния диалог между интелигенция и обикновени хора, който продължава вече близо век. Такава бездна м/у усреднено IQ за етнос и IQ на горните 5% не съществува никъде в Европа. Нещо контраинтуитивно от изследването - колкото по-на юг и югоизток в Европа, толкова по-високо IQ на хората от политическата класа, като тука България отново е шампион, на практика – европейски. За сравнение, докато IQ-то на английските политици е около 110, IQ-то на средния български или гръцки политик е около 124; което идва да ни рече, че докато на запад политиката е игра (да не забравяме, че Тачър беше бакалска дъщеря, а Рейгън – второразреден актьор), в която има елемент на почтенност, на югоизток е игра на оцеляване, коалиционна игра, в която оцеляват най-умните, или грубо казано – на югоизток политиката е игра на измама, водена от изключителни хитри измамници, където умението да измамиш е задължително за оцеляването и издигането и социалния успех. В тоя смисъл, интуитивисткото мнение, че българските политици са “глупави”, е абсолютна заблуда; всъщност, става въпрос за най-интелигентната, най-измамната (до ниво професионален измамник), най-отраканата част от българската интелигенция, в сравнение с която IQ-то на останалите интелигенти е направо тривиално. Българската интелигенция счита политиката за своя зона, и ревниво и подчертано брани териториалните си права; същото е и в Румъния и Гърция – справка – таблицата и изследването. Политиката е занимание за интелектуалци и всички останали се считат натрапници. В тоя смисъл, политиката изглежда зона за естествена изява, най-високо желателно, предпочитаното поле за реализация на най-горната част от българската интелигенция, където обаче конкуренцията от тясносоциалистически професорски бради и гладко избръснати десни доценти е изключителна и оцеляват само най-хитрите и най-коварните измежду най хитрите, най обръгналите в така наречените коалиционни и социални игри -както може да те излъже изключително умен човек, никой друг не може; и битката за кокал в европейския югоизток е изключително висока, на едно различно ниво от това, да речем, каквато е в западна или централна европа, да не говорим за щатите. Бездната в IQ-то на един политик от европейския югоизток и един западен политик е смайваща – близо една стандартна девиация, и говори за качествено различен политически процес.

Месианско-аристократичната претенция на българската, руската и френската интелигенция вероятно се дължи, не на последно място, на опита на интелигенциите да се напъхат в обувките на ликвидираните (от тях) наследствени аристокраци; в тези 3 страни отсъства аристокрация, която е съответно екстерминирана от турците, октомврийската и френската революции; и интелигенцията е опит за запълването на празнината, оставена от отсъствието на истинска, “нативна” аристокрация, в тоя смисъл, соц-интелигентите на България, Русия и Франция са, освен всичко друго, и самозванци. Всичките тези дребни елементи, които отбелязвам, могат да бъдат засечени и в есето на Пенев; Соц интелигенцията в България е особено специфична; раждането и е някъде между “писателите са инженерите на човешката душа” (на Горки) и “От всички изкуства днес най- важното изкуство е киното (на Ленин); тоест тя беше генерирана от комунистите с цел да бъде пропагандната машина на властта, съставена от политическите технолози на обществото, които да създадат “новия човек” (и го създадоха …) тоест, машина за пропаганда – и никаква функция извън това тази интелигенция нямаше. А при социалните структури има една особеност: те се възпроизвеждат. Веднъж създадена, една структура не винаги следва волята на индивидите, които са я създали (всъщност никога не я следва) и в известен смисъл живее собствен живот. Трагедията на българския преход е, че бай-тошовата интелигенция се възпроизведе и ще продължи да се възпроизвежда в течение на много генерации, въпреки че строя, които ея създаде, и причините, по които беше създадена, са отдавна отпаднали Тази каста е двусмислен продукт , вписан в конкретно време и конкретно място, създадена от конкретен исторически процес и с конкретна цел. С оглед на горното, провалът на българската интелигенция на власт, едновременно удивлява и не удивлява.

Редактирано Септември 30, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

Терминът "интелигенция" е въведен през 70-те г. на XIX век от руския писател П. Д. Боборикин и е използван за да опише хората, притежаващи културно-политическа инициатива. През 80-те г. на XIX век терминът е използван от Василий Жуковски. През 1866 г. думата "интелигенция" намира своето място в руски тълковен речник.

Интелигенцията е обособена социална група. Първоначално терминът "интелигенция" се отнася до добре образовани публични фигури. Интелигентите са хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, тълкуването, критиката, разпространяването и социализацията на духовните и културните ценности.

Интелигенцията се формира без оглед на социалните слоеве. Интелигенцията може да включва всеки човек - от творците през учителите и университетските преподаватели до четящите книги. Подразделя се на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др.

В съвременната социологическа литература се прави разграничение между "интелигент" като представител на масовите интелектуални професии и "интелектуалец" като принадлежащ към елита на интелигенцията.

"Интелектуалците", според Пиер Бурдийо, са онези членове на интелигенцията, които не само използват своя интелект в процеса на работата си, но също така и изграждат културното богатство на своята нация и на света.

Според Виталий Тепкин следните признаци са присъщи на интелигенцията:

- Напреднали за времето си морални идеали, чувствителност към ближния, такт в проявите;

- Активна мозъчна дейност и упорито самообучение;

- Патриотизъм, който се основава на вяра в собствения си народ и неизчерпаема любов към Родината, без значение дали тя е малка или голяма;

- Творческа дейност като важна част от начина на живот на представителите на интелигенцията;

- Независимост, стремеж към свобода на себеизразяване и намирането на себе си в интелектуалните дейности и спортове (напр. - шахмата).

Терминът "масова интелигенция" описва експанзията на висшето образование, както - и на алтернативното и неформалното образование през ХХ и XXI век до насищане, невиждано до този момент в историята, и в резултат на това - увеличение на забогатялите възрастни хора, имащи интерес към научни, философски и хуманитарни теми, твърде отдалечени от "техния собствен квадрат на шахматната дъска".

Редактирано Септември 30, 2013 от ISTORIK

[Южняк]

Нищо напротив, Историк. проблемът ми с българската интелигенция (на която, естествено неизбежно притежавам всички кусури - и даже предимно кусурите й), е следният. Настоящето на един етнос, конкурентността му, мястото на този етнос в света,качеството му на живот, в крайна с-ка, се определя неизбежно от горницата му. То зависи от тази горница, от нейното качесвто - дали ще я наречеш креаитвна класа, интелигенция, интелектуален елит, бели якички - става въпрос за същата страта. Тя определя качеството на живот във всяка страна, от нея идват хубавите неща, тя прави разликите с останалите места за живеене. В тоя смисъл, българската интелигенция е огромен длъжник на българския народ - 23 години квичене и сочене с пръст. Кого сочи с пръст, като всичко зависи от нея? Няма кой друг. Никога не е имало и никъде няма да има. Мисля, че е потресаващо резглезена, мисля, че изобщо не осъзнава ролята си и мястото си, че това, на какъв хал е България, няма от кой друг да зависи. И че това, че по нейно мнение България е на ужасен хал - ами значи тази интелигенция не си е свършила работата. Нейната работа. и вместо да си я свърши, българската интелигенция продължава да квичи и да търси виновник за невероятния си провал, който ни превърна в най-провалената държава в европа. И се пътам какви са причините за провала на българската креативна класа, или на интелигенцията, защо е това, което е - непродуктивна, невероятно разглезена, крайно деконструктивна - и си мисля, че е възможно да е в генезиса й, през социализма, че тя е създадена от бай-тошо, селектирана по определен начин, да бъде това, което е сега - машина за пропаганда, за създаване на своеобразна виртуална реалност, в която всичко е възможно, пътят е светъл, комунизма е тука, врагът (капиталистически е зъл и коварен), той никога не спи, горди герои, нов човек и т.н. клишета. Тя друго не може тая интелигенция, тя не е като другите. И се проваля в стратегическите си задачи, и провалът и проваля България - всеки път. На всичкото отгоре е научена на господар, на който да служи - и тича при господари с инстинкта на кучето, тя няма друг начин да си изкарва хляба. Ако няма господари, тя впряга усилия да ги създаде. Поради което никога не може - и не се и опитва - да задържи властта, тя е кукла на конци на мутри, престъпници, кръвожадни типове, олигарси. Чета ордите безкнижни журналисти-угодници, които си сменят мнението на всеки пет минути и ми пада капата - откъде се взеха тия?Колкото пъти интелигент вземе властта, толкова пъти - като куче, той носи кокала на властта на първата попаднала пред очите му мутра - и бие опашка, а народът го чака да управлява. Вместо това той мечтае да е кукла на конци на силния - както е бил през соц-а. затова и примерите с професор Беров, например, който занасе властта в краката на господарите си от Мултигруп; не искам да осъвременявам примерите, за да не стане прекалено злободневно. Ей такива работи.

П.С. един познат, който добре познава нещата, отвътре, твърди, че във форума на един от най четените и уважавани български всекидневници, плащали по 10 стотинки на постинг с определена насоченост. Това естествено е в стил една жена каза, действително. Обаждал съм се там от време на време - ами там пишат цели професори и професорици, напълно реални хора, доцентите се прескачат - пишат не каквото мислят, което е - за правото си черво, пишат за десет стотинки, талантливо, по професорски. Толкова струват - 10 стотинки. няма дълг, няма нищо, няма мисия - има едни 10 стотинки. Отроците на бай Тошо. България няма добро бъдеще, ами тоза зависи от тези хора, няма от кой друг.

Редактирано Септември 30, 2013 от Южняк

[ISTORIK]

Да, ти говориш за интелигенцията през епохата на социализма у нас. Аз пък говоря за интелигенцията изобщо.

[Южняк]

Да.

[glishev]

Има две български "интелигенции", ако си послужим с руската дума. Нямам предвид техническата и хуманитарната, а по-скоро едно друго разграничение: независимата и казионната.

Първата практически никога не е била близка с властта в България, а е постигала своите успехи и неуспехи самостоятелно. Втората е в тясна симбиоза с властта - особено, но не само в НРБ.

От казионната интелигенция няма как да се очакват особени заслуги към нацията. А независимата на практика досега е създавала целия ценен културен продукт на страната - обикновено въпреки неблагоприятните условия. Не е учудващо, че при такива обстоятелства немалко значими личности от културната ни история предпочитат да изтърсят дори българския прах от обувките си и да си търсят щастието другаде. Други пък се отчайват. Трети остават тук и вършат работата си за относително малък кръг ценители и обикновено посмъртно намират място в читанките.

[Южняк]

Да, Глишев, вярно казваш, поне аз така мисля. Но темата е всъщност толкова тежка, дори не ми се мисли по нея.

Проблемът е, че няма кой друг да изведе България от кризата (не ни е мястото сред последните в Европа), никога не е имало -не само в България, никъде, а тази интелигенция е пробита, и освен че е пробита, чака някой да изведе България от кризата, та да се "оправи" интелигенцията. Омагьосан кръг. Абсолютно безсмислено е да се сочи народът за виновник. Просто не е така. Народите са навсякъде еднакви. не от тях зависи състоянието на държавите им, не те дават качевството, добавената стойност, ако щеш, не те диктуват и създават правилата на социалната игра, на ценностите. Дупката е дълбока.

[КГ125]

Те понякога се преплитат но, казионната интелигенция, като рожба на социализма си е като цяло в мнозинството си или некадърна, или неморално подлизурковска, или и двете. Има и блестящи изключения, разбира се..

Но другата, другата.... Щъркелов и събратята му, писателите от първата половина на 20 в., тия, дето нямаха какво да ядат, Иван Хаджийски, който адвокатства, Георги Хр.Георгиев и той, преводачът от румънски във Външно министерство Йовков и пр.

Там нещата са си истински.

Казионната интелигенция я има и в новото време - да не нападаме излищно социализма. Там, дето се леят държавни пари, нея ще я намерите винаги готова... и задушаваща истинското.

[ISTORIK]

Руският цар Николай II мразел представителите на интелигенцията толкова много, че искал думата "интелигенция" ("тази толкова отблъскваща дума") да бъде отстранена завинаги от руския език.

В идеологията на болшевиките интелигенцията не е истинска класа. Нейното "състояние" се описва с думата "прослойка", която обикновено се превежда като "пласт", но в този контекст - с негативна конотация, означаваща "подложка" или "разделящ слой". С други думи, интелигенцията все още няма свое "истинско" място в структурата на социалистическото общество; тя е считана за посредник между класите на "трудещите се" и "експлоататорите".

Интелигенцията расте с помощта на "набиране" на интелектуалци измежду трудещите се. Не напразно учените са наричани "научни РАБОТНИЦИ", Продукцията на интелектуалния им труд е само един вид стока, поръчаана и плащана от експлоататорската класа. Следователно нейната независимост е просто една идеологическа илюзия, а в действителност интелигенцията е съставена от "лакеи" на буржоазията и земевладелците. Де факто тя е експлоатирана категория население, но въпреки това в Съветска Русия на интелигентите масово им липсва революционен плам. Владимир Ленин смята, че: "Интелигенцията не е "мозъкът на нацията", напротив, представителите на интелигенцията са "изпражненията на нацията"".

Но по ирония на съдбата стремежът към професионално образование ражда съветската интелигенция. Тази нова класа не е ясно определена, а вместо на специалисти и експерти, учените, учителите, университетските преподаватели и хората на изкуството са оприличени на пролетарии, на "научни работници", на "трудещи се на интелектуалния фронт". Тези специалисти са официално обединявани в различни институции, напр. - Съюзът на писателите, като "отгоре" им се налагат строги стандарти за оценка на тяхната работа, оценявана от съответните експертни комисии.

Подходът към интелигенцията е различен. Писателите и журналистите трябва да се съобразяват със строгата цензура. Учените пък са държани в шах от идеологическите отдели в техните университети. А ако са извършвали стратегически научни изследвания, са били ограничавани териториално и социално в т. нар. "затворени институти" или дори - в "затворени градове".

Руската революция поляризирала руската интелигенция заедно с всички други слоеве на обществото. Някои от руските интелигенти емигрирали, други се присъедини към белогвардейците, трети се присъединили към болшевиките (а имало и такива, които били болшевики от самото начало!), четвърти се опитали да се противопоставят на болшевиките в рамките на политическата рамка на Съветския съюз, а имало и такива, които останали пасивни.

Накрая болшевиките се отървали от всички свои опоненти по различни начини, вариращи от принудително депортиране до разстрел. Останалите представители на интелигенция били принудени да служат на "каузата на работническата класа".

В края на съществуването на Съветския съюз терминът "интелигенция" придобива официалното определение "интелектуални и културни работници". По-конкретно, има категории като "научно-техническа интелигенция" и "творческа интелигенция". Университетските преподаватели, учителите, лекарите, инженерите и адвокатите също са разглеждани като различни видове "интелигенция".

В пост-съветския период представителите на бившата съветска интелигенция демонстрират различните си нагласи към комунистическия режим. Докато по-старото поколение на интелигенцията се е опитва да се обяви за жертва , по-младото поколение, което е било в 30-те си години, когато СССР се разпадна (1991 г.), не отделя толкова много място в своите мемоари за репресивния си опит. Тъй като след разпадането на Съветския съюз популярността и влиянието на интелигенцията са намалели значително, постсъветската интелигенция изпитва носталгия към последните години на Съветския съюз (т. нар. "перестройка" - 1985-1991 г.), които те считат за "златната ера" на руската интелигенция.

Редактирано Септември 30, 2013 от ISTORIK

[Южняк]

Браво, КГ, както горе-долу винаги, на едно мнение; но не за това браво. Успокоих се, че не съм единствения, който го мисли. Проблемът е че, ах тази пуста соц инерция, няма ли да спре да ни погубва? Не му се вижда края...

Историк, В. Ленин е квинтесенцията на есенцията на руската интелигенция.

[rumcaiz]

Българския преход можем да го озаглавим интелигенти на власт – от доцент Иван Костов и доктор Ф. Димитров, през Професор Беров и Професор Лилов, до докторите на историческите науки доктор Станишев и доктор Първанов (а, напоследък и доцент Орешарски...)

Как може да пропускате д-р Бойко Борисов – доцент по продовратяване на високотемпературни събития?

[Южняк]

Може пък да го кажем така. Един и същи вирус е опасен за организма по един начин, ако удари примерно колената или задния ляв бут, примерно и по съвсем друг- ако удари мозъка. Или един удар примерно. Едно е да те ритнат по задника, а друго, по главата. опасността за целия организъм е много различна. Има още нещо, или още много неща. Структуралистите и функционалистите са смешни хора, които принадлежат на две дисциплини, социология и антропология, едновременно. Функционалистите вярвам, че социалните структури - класи, страти, простройки, всъщност нямат самостоятелен живот, те са механичен сбор от индивидите, които ги съставят, те са в известен смисъл, илюзия. Структуралистите пък смятат обратното - сборът на частите не е равен на сбора на цялото в обществата. Структурите са нещо повече от сбор от индивиди, в известен смисъл имат собствена воля и собствена съдба, индивидите са като заменяемите чаркове в двигател на автомобил; та кластите и стратите са същества със собствен характер, които се възпроизвеждат и имат, някакси, собствени интереси, които не съвпадат с тези на индивидите. Най смешния структуралист е леви Стросс, след него става направо страшно :). Както и да е, съвременните социолози са по скоро структуралисти, та в очите на социолозите, тази страта, или класа, е нещо напълно реално, и и се случват напълно реални неща, като на един свръх организъм, живее, ражда се, боледува, възпроизвежда се... смешни хора. В известен смисъл, по структуралистки, българската интелигенция боледува.

[Aspandiat]

Те понякога се преплитат но, казионната интелигенция, като рожба на социализма си е като цяло в мнозинството си или некадърна, или неморално подлизурковска, или и двете. Има и блестящи изключения, разбира се..

Но другата, другата.... Щъркелов и събратята му, писателите от първата половина на 20 в., тия, дето нямаха какво да ядат, Иван Хаджийски, който адвокатства, Георги Хр.Георгиев и той, преводачът от румънски във Външно министерство Йовков и пр.

Там нещата са си истински.

Казионната интелигенция я има и в новото време - да не нападаме излищно социализма. Там, дето се леят държавни пари, нея ще я намерите винаги готова... и задушаваща истинското.

Браво, КГ, както горе-долу винаги, на едно мнение; но не за това браво. Успокоих се, че не съм единствения, който го мисли. Проблемът е че, ах тази пуста соц инерция, няма ли да спре да ни погубва? Не му се вижда края...

Историк, В. Ленин е квинтесенцията на есенцията на руската интелигенция.

Момчета, момчета, аз смятам, че за да се появи изродената интелигенция през социализма и след това, тя трябва да е имала някаква дефектирала основа. Защо например и след 1878 г., и след 1918 г., и след 1944 г. нашата интелигенция (говоря за хуманитарно-художествено-творческата) е на таков провинциално посредствено ниво. На моя приятел Южняка му написах във фейса, че една Норвегия с 5 млн население даде на света Ибсен и Едвард Григ, а една България - неуспешния кандидат-нобелов лауреат Пенчо Славейков.

Нищо напротив, Историк. проблемът ми с българската интелигенция (на която, естествено неизбежно притежавам всички кусури - и даже предимно кусурите й), е следният...........

П.С. един познат, който добре познава нещата, отвътре, твърди, че във форума на един от най четените и уважавани български всекидневници, плащали по 10 стотинки на постинг с определена насоченост. Това естествено е в стил една жена каза, действително. Обаждал съм се там от време на време - ами там пишат цели професори и професорици, напълно реални хора, доцентите се прескачат - пишат не каквото мислят, което е - за правото си черво, пишат за десет стотинки, талантливо, по професорски. Толкова струват - 10 стотинки. няма дълг, няма нищо, няма мисия - има едни 10 стотинки. Отроците на бай Тошо. България няма добро бъдеще, ами тоза зависи от тези хора, няма от кой друг.

Става дума за "Дневник" на Економедия. Там можеш и със смях да четеш препечатани гениални мисли и стратегии за бъдещето на държавата от разни писачи в портала "Култура", които иначе в реалния живот сигурно на две магарета сеното не могат да разделят.

Има две български "интелигенции", ако си послужим с руската дума. Нямам предвид техническата и хуманитарната, а по-скоро едно друго разграничение: независимата и казионната.

Първата практически никога не е била близка с властта в България, а е постигала своите успехи и неуспехи самостоятелно. Втората е в тясна симбиоза с властта - особено, но не само в НРБ.

Точно така. Затова българските постижения навън, които са станали известни, са все дело на представители на природните и техническите науки, докато "интелектуалците" (използвам го с обиден смисъл) са просто едни селски бърборковци с големи претенции, не стигащи по-далече от Калотина.

[Южняк]

Ами. приятелю, може и Дневник, сигурно и Дневник. Но имах предвид и един друг всекидневник, чието име не споменавам по сантиментални причини, твърде много хора, за които имам високо мнение, са писали и под, и над чертата му... но това да ни е проблема, хората под чертите.... аз го виждам като структурен тоя проблем, което е порок, тъй като твърде дълго време съм се занимавал със структуралисти и съм се извратил, дет се вика .

Аспандиат, КГ е много позитивен чоек, не може да не напише, каквото написа, не би бил той. Мога да си представя колко кураж и воля се иска за вярата му, какъв характер. Де да бяха (бяхме) всичките български интелигенти като КГ, дето каза Глишев по друг повод, с мед да ги намажеш.

[ISTORIK]

Довърших двата си постинга в темата. Обясних какво представлява интелигенцията, а после разказах и за руската интелигенция. Сметнах, че е необходимо, за да "уточним параметрите на понятията" и да сравним ситуацията у нас с тази в СССР и в постсъветска Русия.

[glishev]

Накъсо, Южняк: независимата интелигенция в България няма това, което се нарича powerbase. Дори без да обвиняваме народа, тази независима интелигенция действително няма възможностите, лостовете, с които да наложи своите визии на мнозинството. Не говоря за безполезност или липса на характер; говоря за два напълно разделени ментални свята на една и съща територия. Мога веднага да предложа няколко имена на изключително значими независими създатели на културен продукт от новата и най-новата ни история: Гео Милев, Николай Райнов, Яворов, Пенчо Славейков, Константин Величков. Да посоча и по-нови: Георги Батаклиев, Радой Ралин, Цочо Бояджиев, Иван Теофилов. Това са хора с несъмнени заслуги, но без дълбоко влияние извън собствената си среда. Те формират висока култура и дори висок критерий за живота - морален, политически, научен, художествен. Но нямат абсолютно никаква възможност да възпитават вкусовете спрямо собствения си критерий. Причините, покрай всичко останало, са и в съзнателното противодействие на казионната "интелигенция", а тя действително не е рожба на НРБ; НРБ само я усъвършенства. Отделно от това, но в съзвучие с казионните заклинания за "патриотично" (разбирай: посредствено) съдържание на националната култура стои и демократизмът а ла Иван Хаджийски. Този демократизъм не е положително явление - той е просто недоверие към всичко неординерно, стоящо или опитващо се да стои над ежедневието. Ефектите са ясни.

[Stefan Iv]

Глишев, двете интелигенции не са характерни само за България. Има ги и на запад. Може би разликата е че там нещата не са толкова крайни

[Южняк]

-Да, демократизмът а ла Хаджийски е двусмислен, има си опако.

-ако под no powerbase рабираш това, че пирамидата на българската интелигенция никога мне може да бъде твърде висока, защото височината й зависи от размера на на базата, а тя е малка,

и ограничеността на българското количество води до нискоръстност на българското качество (нали така?), съм съгласен.

Ти обаче едва ли ще си.

-ако под липса на powerbase разбираш това, че българският интелектуалец няма възможностите на английския, поради скромния си произход, което не му позволява наследствени приходи и от там финансова независимост и свобода - да, британският интелектуалец, ако се качи на тавана, ще намери прашасалия сандък с удостоверенията за поземлена собственост или наследствена кралска пенсия на прадядо си, и ще обиколи света три пъти с Бийгъл за да пише теорията си за еволюцията; докато, ако българският интелектуалец се качи на тавана, ще открие единствено скъсаните цървули на дядо си, което също му смалява powerbase-a.В такъв случай ще трябва да чакаме българската интелигенция тепърва да се роди - може би правнуците на Митьо Пищова или на Клюна, лека му пръст. Може. Исторически неблагополучияв не са позволили на българската интелигенция да създаде подходяща основа - първо 500 години копане и свирене на кавал след овцете (народът от орачи и овчари на Паисий), после революции на всеки 30 години, предимно стимулирани от външните ни приятели. Съдба.

Но интелигенцията е по дефиниция лява. такова нещо, като десен интелектуалец, всъщност не съществува. За това предпочитам да говорим за креативна класа, вместо за интелигенция. В креативната класа има всичко, и ляво, и дясно, и скъсани цървули и наследствени търговски империи. Има предприемачи, програмисти, артисти, писатели, и изобретатели. Творците на благата - тия блага в съвременния меритократичен свят са особени, и около тези блага се върти благоденствието на държавите им. Интелигенцията се е трансформирала в креативна класа и е по-широко понятие от преди век. Провалът и успехът на държавите зависят от нея.

-По никакъв начин Гео Милев, Николай Райнов, Яворов, Пенчо Славейков, Константин Величков,Георги Батаклиев, Радой Ралин, Цочо Бояджиев, Иван Теофилов не са отговорни за провала на българската интелигенция, нито за провала на България в прехода й. Добре подбрани имена, и аз харесвах Цочо Бояджиев, посещавал съм негови лекции от респект и т.н. Въпросът е, че това са единици, другите, огромното болшинство, са другаде и предимно се разхождат с кофата за у***а, като оня от История на Света. Но гореизброените са безупречни. С една уговорка. И тя е за това, с което не съм съгласен с тебе

-за равенството между патриотично и посредствено в националната култура, което си онагледил - донякъде - с Хаджийски. Остави Хаджийски. Да се върнем на Ботевата глава, дето искал да я отдели от раменете си и да я търкаля. Една глава отделена от тялото, може само и единствено да се търкаля. Тя няма как да се качи на някое чуждо, по -богато и охолно тяло и това Ботев го е знаел много добре. Ще си стои търкулната. Няма да скача от тяло на тяло, освен в мокри сънища. Главата е глава, когато е на тялото си. Освен ако не е главата на Соложеницин - тогава може и да скочи на чуждо тяло. За това и споменах разговора между българския писател Н. и Бредбъри. Глави с калибъра на Соложеницин не са никак, никак много, или като Ибсен в примера на Аспандиат. Та, трагедията на П. Славейков - аз нямам съмнение, че той подобно на хиляди други като него в Б-я, се е имал за част от някаква световна интелигенция. Проблемът е, че тази световна интелигенция не го е имала за част от нея. Което е голям проблем. За Славейков и хиляди като него.

[rumcaiz]

Защо не ги подкарате изброените в първия пост подред?

Аз си избрах Георги Седефчов Първанов.

Когато става въпрос за титли, звания, професии е добре да се посочва по какво, в каква област.
Аз лично, ако съм бил научен сътрудник по история на БКП и само това съм работил, бих направил всичко възможно да го скрия от автобиографията си, дори с цената на незаконно деяние.

Не знам защо Седефчо си мисли , че тази „професия” е по-престижна, отколкото да си имал вземане-даване с престъпна групировка. „Специалист” бил...баси...явно така им викат на клакьорите вече...нищо по-различно от царски хроникьор, описващ интригите в двора.

Колкото по-успешно изкараш миризмата на екскременти като миризма на рози, толкова по-добър си.

А той определено е...

[glishev]

Ами, Южняк, отчасти имам предвид и двете неща, които споменаваш във връзка с "powerbase" Не изцяло, разбира се. Първо, защото съществуват и съвсем прилични постижения на нашата интелигенция, разбира се, най-вече на художествено-творческата, защото тя има обективно по-малко разходи по създаването на текстове, да речем За второто, приходите, си много прав и наистина няма как наш учен да се сдобие с контактите, импакт фактора и окършването от пътувания и наблюдения, които да му позволят да изстреля тапата от собственото си мислене.
А има и трети фактор, който имам предвид в най-голяма степен: липсата на контакт между независимата интелигенция (или "креативната класа") и широката маса от населението. Този контакт не би трябвало да е от жизнено значение за самата креативна класа, а по-скоро за масата, която да черпи идеи от постоянния брейнсторм на креативното съсловие. Но на практика у нас възможностите за реализация на собствения културен продукт са много малки и липсата на по-широк интерес към съществуващите постижения на независимата интелигенция води до преки, чисто екзистенциални резултати върху самите членове на тази интелигенция. nik1 от форума понякога пуска интересни статистики за реалната липса на интерес у повечето български граждани към образованието като ценност. Това говори много.

Е, аз имам по-традиционни представи за интелигенцията, по-другояче я конституирам в ума си, та оттам и разликите ни с теб Отделно от това, в самата България повечето хора, та дори и по-скоро тези с интелектуални професии всъщност не знаят кои от нашите културни флагмани действително са част от по-широката, световната интелигенция. Такива има. Често са игнорирани в самата си страна, а не навън. България е изключително глуха.

Редактирано Октомври 1, 2013 от glishev

[DendroaspisP]

Южняк,

браво от мен! Твърде интетресна теза, макар и твърде провокативна и не много лицеприятна за българската... интелигенция, както тя се самонарича.

[ISTORIK]

Горчивата истина е, че проблемът, който пречи на формирането и на функционирането на истинско гражданско общество в България не трябва да се търси само в сферата на политическото. Има още една сфера, която е предпоставка за всяко развито гражданско мислене и поведение – сферата на интелектуалното. В този смисъл, блудкавата жълта обстановка на упоен народ, бездарни неадекватни управляващи и кичозни безвкусни масмедии е в много по-голяма степен плод на проблема, който България има с представителите на интелигенцията си, отколкото - с политиците си.

За съжаление, политиците и интелигентите ни след 1989 г. правят твърде малко за развитието на науката, образованието и културата на България. Науката, образованието и културата са мостове към бъдещето, но в България се полагат страхотни усилия тези мостове да бъдат разрушени.

Настъпилият научен, образователен и културен вакуум в България профанизира масите и ги прави уязвими за евтини политически програми на популистки личности и партии. Те, от своя страна, чрез икономически средства манипулират медийния поток и популяризират чрез него упадъчни явления като чалгата, посредствеността, бездарността, полуграмотността, глупостта, наглостта, простащината, циганизацията, порнографията и различни манипулирани риалити-предавания.

За съжаление, полуграмотността, необразоваността и бездарието могат да бъдат открити във всичките сфери на живота ни. Това е сериозна заплаха за интелектуалните и моралните устои на българската нация.

Съвременната българска интелигенция (и по-точно - българската пишеща интелигенция), не изпълнява и дори не осъзнава нито историческата си роля, нито обществените си задължения.

Затова българската наука днес за много българи изглежда безполезна. Тази безполезност неизбежно става факт, когато науката се откъсне от националните проблеми и се самоизолира, когато започне да се отнася към действителността като към нещо, което не я засяга и се случва независимо от нейното моментно състояние и от нейното развитие.

Затова, когато днес говорим за изход от ситуацията, не трябва да забравяме на какво тази ситуация е продукт. И ако продължим да се втренчваме в политическото като единствен причинител на всички пороци в нашата съвременност и поради тази причина - единствен възможен техен изцелител, никога няма да променим живота си. Защото интелектуалците така и не разбраха как, кога, за кого и за какво трябва да пишат. И каква е тяхната роля в гражданското общество. И с какво могат да му помогнат.

Защото политиката не е първопричината за историческата съдба на една нация, а - само следствие от нивото на интелекта, образоваността, научната грамотност, културата и духовните търсения на представителите на националната интелигенция.

Днес българските интелектуалци са значително повече, отколкото през епохата на Възраждането, повече са и медиите, чрез които те могат да комуникират с народа. Но те не се чувстват обединени от общи идеали, идеи и пориви, нямат съзнанието да са водачи и изразители на нацията. Така нацията е оставена без ум, без съвест и без самосъзнание.

Редактирано Октомври 1, 2013 от ISTORIK

[Aspandiat]

Ами. Аспандиат, КГ е много позитивен чоек, не може да не напише, каквото написа, не би бил той. Мога да си представя колко кураж и воля се иска за вярата му, какъв характер. Де да бяха (бяхме) всичките български интелигенти като КГ, дето каза Глишев по друг повод, с мед да ги намажеш.

КГ е ретроромантик. За него всичко в България преди 1944 г. е било читаво и стойностно.

-Та, трагедията на П. Славейков - аз нямам съмнение, че той подобно на хиляди други като него в Б-я, се е имал за част от някаква световна интелигенция. Проблемът е, че тази световна интелигенция не го е имала за част от нея. Което е голям проблем. За Славейков и хиляди като него.

Евалата, друже.

[КГ125]

Де да беше толкова лесно, Спандий и Южняк )

Не е нужна никаква сила, по-скоро глупост, за позитивен поглед. Но, опитвайки се да схвана същността на нещо тъй субективно като един културно-исторически процес, не мога да не видя доминираща доза "позитивно" в българската култура (и носителите й) от "всичко преди 1944 г. " Според мен дори то е доста подценено, а образците му някой ден ще се преразгледат.

Също и от субективна страна... думата "интелигенция" imho е допустима за дефиниране на определени групи и процеси в едно общество в "отделно взет исторически или актуален период", но само много много условно. Никой няма право да се бие в гърдите, че е от "интелигенцията" па и да иска привилегия, инулгенция или пък - още по-лошо - делегиране на авторитет "той да каже как е". Защото кой е интелигенцията - пияният или дрогиран модернист в чиито творби винаги трябва да има самоцелен натурализъм и нецензурност, или онзи дядо и баба от селото ми, които носеха със себе си такъв разум и вселенски ред, че леко премрежвам поглед като се сетя за тях.....

Но все пак, все пак - старото поколение творци носят със себе си определено ниво и граници на поведение - естетическо, личното не ни интересува, които просто днес липсват.

Да, не са като европейците, не са нобелови лауреати.. то па като знам какви има и от тая категория лица... но имат доста висока стойност и ниво. В края на краищата, има гръмки народи, има ипо-скромни и мълчаливи такива...

Едно е ясно - който си позволи да се откъса от ценностите, от гражданската позиция и от хората и се опитва да има дава висши акъли, със сигурност не е оправомощен за това. "Интелигенция" по принцип няма, категорията е конкретна и условна... imho

Браво, КГ, както горе-долу винаги, на едно мнение; но не за това браво. Успокоих се, че не съм единствения, който го мисли. Проблемът е че, ах тази пуста соц инерция, няма ли да спре да ни погубва? Не му се вижда края...

.

Няма да спре. Заложеното от социализма пълно морално безхаберие, съчетано със слугинство и изпълнение на поръчки, позволената от модернизмите липса на граници, участиетов квазимафиотски структури заради държавните пари, огромният натиск върху "българското", който е съзнателен и целенасочен, всичко това не само че няма да спре да ни погубва, то може и да ни убие накрая....

Ако не се замислят хората.

И все пак - няма общество без творци. Достатъчно е само да се обърне обществото, подобно на великия римски император, към себе си, което ще рече към националността си и здравия разум хуманизъм и ще имате пак (тъй както един индивид с неврастения се излекува), едно проветрено и излекувано общество. )))

Тъй то...

Редактирано Октомври 1, 2013 от КГ125

[Aspandiat]

Де да беше толкова лесно, Спандий и Южняк )

Да, не са като европейците, не са нобелови лауреати.. то па като знам какви има и от тая категория лица... но имат доста висока стойност и ниво. В края на краищата, има гръмки народи, има ипо-скромни и мълчаливи такива....

Какви лица има в тая категория?

Моите уважение към старците на село с бистрия разум, ама досега не съм видял баба или дядо от което и да е село (не само българско) да е направила някое фундаментално откритие във физиката или в генетиката например. Та със селското умиление... дотук.

Иначе родната интелигенция е бита карта по още една причина. Културно-търговски днес светът е разделен на 2 големи зони - англосаксонската и останалите. Англосаксонците не познават, а и слабо ги интересува какво се пише или филмира в неанглосаксонската зона. А и може би донякъде с основание, защото големите пари все още циркулират в техните територии. Всеки, който е роден в тази зона или е англоезичен може да пробие, ако има качества, добър търговски продукт и.... добър ПР. Сещам се например за учителката от Англия, която стана мултимилионер от продажбите и филмирането на поредицата й за Хари Потър. Ерго, имала идея, родена е в УК, пише на английски, продава в целия англосаксонски свят - до Австралия и Канада. Родният "гений", дори и да е надскочил сюжетно битовизма на ракийката, асмата и умилението от малките неща и малкия човек, пак не може да предложи нещо, което да се чете и купува от англосаксонците не само защото му е друг чипът, но и защото трябва да се напъне да измисли нещо, което не е измислено. И то трябва да има мащаб, а не дребнотемия в Антимовския хан.

Що се отнася до втората зона (останалите), тя е силно раздробена езиково, териториално и оттам и пазарно. В нея дори и родният "гений" да има успех, в сравнение с един успех в англосаксонската зона, той ще е мижав.