Кретиен дьо Троа, "Ерек и Енида"

[glishev]

За пореден път издателство "Изток-запад" пуска страхотна книга в своята библиотека "Романия". Този път е средновековният рицарски роман в стихове "Ерек и Енида" не от кого да е, а от самия Кретиен дьо Троа. Преводът този път е на Атанас Сугарев, преводачът на "Клижес".



Писан на среднофренски (северен или langue d'oil), може би през седемдесетте години на XII в. в Шампан или Фландрия, това е един от първите рицарски романи изобщо. Легендата по произход е уелска или по-общо казано келтска. На български досега е превеждана по-примитивната й версия "Герайнт, син на Ърбин", част от свода уелски легенди "Мабиногион".

Разказът е за Артуровия рицар Герайнт (или Ерек според Кретиен), който е изпратен от кралица Гуиневир да узнае името на един надменен воин. Героят пътува дълго, намира любовта на живота си (красивата Енид или Енида), спечелва турнира на Ястреба-врабчар, поправя несправедливостта, извършена срещу стария граф, баща на Енида, изпитва верността на любимата си и побеждава безброй противници. накрая отвежда Енида в двора на Артур и донася със себе си не само името на надменния воин, но и верността му. Една от най-щастливите истории, свързани с Артур. Освен у Кретиен и в "Мабиногион" тя е разказвана и от Тенисън в "Idylls of the King", но отсъства в "Смъртта на Артур" от Томас Малори. У Кретиен разказът съдържа и по-усложнена трактовка на общите приключения на Ерек и Енида след сватбата им.

Тук е достъпно началото на българския превод: линк.

Редактирано Октомври 3, 2013 от glishev

[КГ125]

Защо на запад има романи от толкова рано, а във византийския свят - не? В самата Византия има, но не е това чудо... Интересно нещо е, пътят на средновековният роман през Европа - от възход, през Сервантес, от забравата - към романтиците на 18 и 19 век...

[glishev]

Ама това е роман в стихове, тоест нещо като "Евгений Онегин" Във Византия си има такива неща, просто не са толкова популярни днес. Но например преди година-две у нас излезе превод на "Дигенис Акрит", което си е точно нещо като византийски рицарски роман - в стихове, с главен герой юначен воин и така нататък. Даже и с нещо като любовна история вътре. И "Дигенис" изобщо не е изолиран случай. Византийците си имат и разни приключенско-любовни повести в проза. Полуантични-полуориенталски по дух. Вероятно като тип са наследство от елинистическите новели. Всъщност западноевропейските романи и епически поеми си имат паралели във Византия. Има си и византийски балади. Почти едни и същи жанрове са се развивали самостоятелно и на Босфора, и край Париж

Между другото, Византия често се споменава в романите точно на Кретиен дьо Троа. Примерно в "Клижес" главният герой е наследник на трона в Константинопол. Дрехите и скъпоценностите на героите и в "Клижес", и в "Ерек и Енида", и в "Персевал или Разказ за Граала", и дори в "Ланселот, рицаря на каруцата" обикновено са "от Тесалия", "от Константинопол" или пък струват "хиляда безанта" Не знам само дали в "Ивен, рицарят с лъва" има такива византийски детайли, но вероятно има. Всъщност западните и източните средновековни романи взаимно си влияят. В Персия и при арабите също е пълно с повести и забавни разкази. Спандю може да каже дали е така и при арменците. Руснаците също имат разни светски жития и повести. За мен е интересно защо липсват в българската литература освен като преводи, но по това съм пускал отделна тема.

Във всеки случай "Ерек и Енида" е страхотен рицарски роман, наистина класически в жанра.

Редактирано Октомври 2, 2013 от glishev

[КГ125]

Дигенис Акрит и др., ок, но това не избухва в такава популярност и не живее толкова, колкто в Зап. Европа. Дали е бил популярен в БГ като после многострадалната Геновева??

[glishev]

Достатъчно популярни са си били тези неща във Византия. А България е някакъв странен случай на страна почти без светска литература, но това няма отношение към популярността на византийските романи.

Между другото, ето ти един куриоз:
Евгений Аничков, "Куртоазният роман на Балканите". Скопие-Белград, 1934.

[КГ125]

Брех! Това е уникално.. Авторът от Македония ли е?

И все пак, и все пак - надали можем да кажем, че средновековният роман има такова място в източните общества, както в западните?

Редактирано Октомври 2, 2013 от КГ125