Робството в България 681-1018,1197-1322

[Omurtag]

И така, много търсих и изчетох в Интернет, но нищо конкретно не намерих. Общо взето, мога да формулирам всичко, което четох за робството в българските земи по времето на ПБЦ, в едно изречение: имало е робство по времето на ПБЦ, но то не е било така добре развито като във Византия и само аристокрацията притежавала роби, и то почти само военнопленици. Общо взето, това е което ни се предлага от българската историография. Аз искам да знам повече, много повече. Второ, чел съм,че русите ни имат за големи търговци на роби, нещо, което аз не съм чел в нито една история на България. Даже като малък съм чел казашки приказки, в които се разправя за страшните търговци на роби - българите. Получава се малко и да, и не. Дали сме ги продавали само тези роби или е имало робство по българските земи по образец на ромеите? Бих се радвал да прочета нещо полезно и ново, свързано с робството и за периода 1197-1280. И още повече ще ми е интересно що за животно ще да е било робството и по време на Тертеровците,1280-1322 - и особено по време на втория Тертер.

Редактирано Октомври 3, 2013 от glishev

[КГ125]

Привет От рускоезична клавиатура ли пишеш?

Не, робство в класическия смисъл на думата не е имало, макар, че се споменава, не мога да се сетя къде, че някой си бил роб на някого си. Това е по-скоро изключение и е свързано с военнопленничество, отколкото с робство.

[Atom]

Ако се сравняваме с останалите държави в Европа би трябвало да има поне домашни роби.

Интересен е въпросът и как се третират длъжници, които не могат да си изплатят дълговете.

[Mont Ferrand]

През ранния период през българските земи е преминавал един от най-оживените пътища на медународния робски трафик - за справка вж. http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/02/blog-post.html - в началото. В по-късния период вероятно е имало малко роби, принадлежащи на аристокрацията, които са или военнопленници или отвлечени по време на война - напр. с Византия, латинската империя, Сърбия, Унгария или пък са били внос - по море от други брегове на Черното, където се е водел интензивен трафик. Една малка част от него все ще да е минавала и покрай българските брегове и съвсем незначителна - купувана от българи. Става въпрос предимно за кумански и черкезки роби, които се изнасят от североизточните брегове на Черно море към Егея, Египет и Близкия изток. Този е известния трафик и най-вероятен източник на роби за възможните роботърговци и робопритежатели в българските земи през 12-13 век. Може да допуснем и екзотичен внос от юг - мавритански, арабски и чернокожи роби са изнасяни в Средиземномрието. Но все пак нещо, което вече със сигурност можем да твърдим е, че през този период българските земи са източник на роби - най-вероятно по време на войните на Каталанската компания в Тракия са пленени и българи, чиято покупко-продажба е зарегистрирана в Крит.

Редактирано Октомври 3, 2013 от Mont Ferrand

[Monarh]

Има сведение за продажба на български роби на остров Кипър от Махера в 1373-74 г. , венецианският нотариус от о-в Крит Маноли Брешиано в 1381 - 1383 пък споменава за освободена робиня българка с името Ирина от Мелник. Вж Матанов ,,Югозападните български земи през XIV век" :

,,Още през 1932 г. Иван Сакъзов публикува нотариалните записки на венецианския нотариус от о-в Крит Маноли Брешиано, открити от него във Венеция (Archivo di stato)[56]. В тези нотариални записки, водени в периода 1381—1383 г., са се вписвали данни за продажби и освобождаване на роби, пленени от османците в хода на техните завоевания в балканските земи. Сведения за тези роби венецианският нотариус е вземал от самите тях. Именно затова сведенията от неговите записки са изключително ценни, защото говорят за българско самосъзнание на населението в Македония. На о-в Крит са били продавани и освобождавани много роби българи, гърци, власи, сърби, руси, татари и др., но всички роби от Македония — като се започне от Скопие, та до околностите на Солун и до Костур и Преспа — са записани като българи (de genere Bulgarorum) c изключение на ограничен брой гърци и власи. Споменават се роби българи от Прилеп — града, в който се е родил и известният българин богослов Акиндин [57], от Костур, Сяр, Девол, Воден, Велес, Мелник, Солунско, Скопие, Преспа, Кюстендилско, та дори и от албанските земи и земите на „Деспотата” (вероятно Южен Епир) [58]. "

http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_2.html

За робските маршрути :Светослав пише на майка си Олга, че в Малък Преслав, сиреч Преславец на Дунава от Рус се стичат роби :

«Не любо мне сидеть в Киеве, хочу жить в Переяславце на Дунае — ибо там середина земли моей, туда стекаются все блага: из Греческой земли — золото, паволоки, вина, различные плоды, из Чехии и из Венгрии серебро и кони, из Руси же меха и воск, мед и рабы.»[1]

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%8F%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86#cite_note-1

Редактирано Октомври 3, 2013 от Петър Петров

[КГ125]

Във влашките грамоти има една от 1605 г., която представлява нещо като нотариален акт за продажба на циганка и детето и от един "капитан" Тоедар на капитан, каквото и да значи това, Еремия, за няколко жълтици.

Ето какво ни казва Законът за съдене на хората, т.е. българският средновековен основен нормативен акт:

4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромаси.
Също блудникът трябва по Божия закон да се отстранява от божите раби, и до 7 години да се подложи на пост: извън Божия храм да стои две години във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото Евангелие, а другото време да стои вън; други две години да служи литургията [само] до "Верую во единого Бога"; а в 7-ата година да стои на цялата [литургия], но да не взема (да не яде блажно); а като се сключи 7-ата година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.
5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.

.....

18. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра; нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може да бъде свидетел.
19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.
Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици) и пред сведетели. Така, като се свърже [робът] да се отпусне свободен.

26. Който откарва чуждо стадо, първи път да се бие, втори - да се изгони от земята, трети - да се продаде, но откак върне всичко, що е загонил (откарал).
27. Който съблича (обира) мъртвите в гроба, да се продаде.
28. Който влезе в олтар денем или нощем и вземе някои от светите съдове или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара на черквата, да се бие и остриже, и да да се развежда низ земята като нечестив.
29. Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави.
30. Който присвои чужд роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред господаря - да му настани друг такъв роб или да му даде цената.

Ще рече, явлението съществува. А за това как се придобива този нежелан статут, ни казват последните текстове - продава се, сиреч поставя се в чужда власт този, който извършва престъпления при това с висока степен на морална укоримост. Т.е. нищожествата разни се продават....

/

Тук ми идва на ум сратификацията в руската криминална култура - за разни долни прояви или тежки личностни недостатъци затворниците могат да отлъчат някого и да му придадат крайно тежък статут.. Аналогията се набива на очи. енд ОТ/

Другото което се вижда е, че робите са обект на покупко-продажба и на различни придобивни способи, близки до владението.

Впрочем ето го целия Закон за съдене на людете:

ЗАКОН СУДНЬIЙ ЛЮДЬМ
(ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА ХОРАТА)
(КРАТКА РЕДАКЦИЯ)
Печата се по ХИБ, I, с. 134-139.

Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е първият достигнал до нас текст на законодателен паметник на писаното право на България.
Съставен е през втората половина на ІХ век или началото на Х век (след покръстването) по времето на Княз Борис І (Михаил) или Цар Симеон І.
В него са реципирани голяма част от текстовете на титул ХVІІ на Византийската Еклога, като са направени редица изменения. (например чл. 1-13, 16 и др.). Съществуват и редица нови текстове (напр. чл.1), без аналог във Византийското право.


1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.
2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване княза и съдията трябва да не съдят (слушат) без доста свидетели. Но да казват на скараните, обвинителите и на набеждачите: "Ако не представите свидетели, както повелява Божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си искате". Така повелява Божият закон и който не го пази, да бъде проклет.
2а. За свидетелите.
Преди всичко, във всяка разпра,князът и съдията са длъжни с всякакво внимание и търпение да правят издирване и да не съдят без свидетели, но да изискват свидетели прави, които се боят от бога, нарочити (познати), нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито разпра с тогова, за когото показват, но [да се ръководят] от Божия страх и от правдата Му.
А броят на свидетелите да е единадесет и най-много до тоя брой. А в малките препирни от 7 до 3 и най-малко до тоя брой.
Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват за някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, [тям предстои] или клетва или продажба, или същото наказание.
Не трябва да се приемат за свидетели ни в една разпра тия, които някога бъдат уловени в лъжа и са пристъпили Божия закон, или имащите скотски живот, или ако са невежи в разправата, изключват се.
3. За плячката.
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски думи и дела, да има мисълта си у Бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от Бога на съветливите сърца, защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от Бога, който дава победата.
Шестата част трябва да взема князът, а всичко друго останало да вземат всички люде. Малък, голям да делят поравно. А на жупана стига княжева част, а другата придобивка е дял на людете.
Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости люде, да извършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро, и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за останалите в стана да се даде. Защото така е казано, писано и предадено от пророка Давид.
4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромаси.
Също блудникът трябва по Божия закон да се отстранява от божите раби, и до 7 години да се подложи на пост: извън Божия храм да стои две години във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото Евангелие, а другото време да стои вън; други две години да служи литургията [само] до "Верую во единого Бога"; а в 7-ата година да стои на цялата [литургия], но да не взема (да не яде блажно); а като се сключи 7-ата година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.
5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.
6. Който чернец (калугер) блудствува, според светския закон да му се отреже носът, а според църковния - да му се наложи 15 години пост.
7. Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния - да се разлъчат и да се подложат на 15 години пост. А редът на поста е такъв: 5 години да стои вън, да плаче и да слуша литургията; 4 години да стои в черква до светото Евангелие; 3 години до "Верую во единого Бога" и 3 до края, и все да е на хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-ата година всичко да яде.
Същото наказание да получи оня, който обладае дъщеря си от светото кръщение; също и тоя, който се намери [че блудствува] с мъжетница.
8. Кога някой посегне на девица още девствена, против волята на родителите й, после, като се помирят, ако той пожелае да я вземе и родителите й се съгласят, да стане сватба.Ако ли той изведнъж вземе да не рачи, тогава, ако той е богат, трябва да даде на девицата за срам 6 литра злато, сиреч 72 стънлеза; ако подобни няма, да даде половината от имота си; ако ли е сиромах, да го бие съдията на страната и да го изгони от своята област. Да се подложи на пост 7 години, както писахме.
9. Който посегне на девица още девствена в пусто място и насилствено, гдето няма кой да й помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на девицата.
10. Който посегне на девствуваща преди 20-ата й година, то да се продаде всичкият му имот и да се даде на девицата; също и ако някой стори подобното и на годената. А по църковния закон всички се подлагат на пост 7 години, както казахме по-преди за случая ат мъжетница.
11. Който посегне на сгодена девица и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът.
12. Които извършат брак при кръвосмесителство, да се разлъчат.
13. Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие. А пост 7 години.
14. Който запали чужда гора и сече дърва от нея, виновен е за двойно обезщетение.
15. Който поради някоя вражда или за разграбване на имот запали къщи, ако е в град, да го изгорят на огън, ако е в паланка или в село - с меч да се посече, а по църковния закон да се подложи на пост 12 години, защото е злодеец.
Ако ли някой, като иска да запали стъбла или тръни на нивата си, наклажда огън, а огънят, като премине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трябва да се съди и издири. Ако е станало по неведение или малолетство, то, който е наклал огъня, трябва да обезщети изгорелия; или ако във ветровит ден накладе [някой] огън и не го пази, като си казва, че огънят не ще премине другаде, или като се лени, или че не можел; ако ли пък запазва всичко, а веднага буря връхлети и от това огънят премине надалеч, такъв не се съди.
Ако от облак се подпали къщата на някого и изгори нещо от тоя дом и оттам огънят премине, та изгори домовете и на другите околни съседи, тоя [някой] да не се осъжда, защото пожарът е станал неочаквано.
16. Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение.
Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който и да бъде, да получи 140 рани. И тогаз, както трябва, да се издири обвинението на избягалия.
17. Който има вещ (дело) с някого и без да се обажда на господарите, сам се разправя и било с власт или насила извърши надлежното, ако наистина е имал право - да изгуби своята вещ и да я върне.
Ако ли вземе чуждо нещо, управителят на тая земя да го бие, защото няма право (власт) да стане на себе си управник. И след това нещото да се върне на тогоз, от когото е отнето.
18. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра; нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може да бъде свидетел.
19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.
Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори за цена, наречената мъзда (плата), тя да бъде на годината три стънлеза (жълтици) и пред сведетели. Така, като се свърже [робът] да се отпусне свободен.
20. Свидетели по слух, да не сведочат (свидетелствуват), като показват, че слушахме от еди-кого си длъжника, или друго нещо, което свидетелствуват по слух, дори и ако свиетелствуващите са жупани.
21. Който от войниците се хване, че е отхвърлил нашата християнска вяра, като се върне в своята земя и град, да се предаде на черквата.
22. Ако някой наеме кон до известно място и после се случи [конят] или да се повреди, или да умре, наелият е длъжен да обезщети господаря на коня.
23. Ако някой затвори чужд добитък и го умори от глад или иначе го умъртви, осъжда се да плати двойно обезщетение.
24. Който открадне на война, ако [краденото] е оръжие - да се бие, ако е кон - да се продаде.
25. Господарят на крадеца роб, ако иска да държи такъв роб, плаща щетата заради него; ако не ще да държи такъв роб, да го даде в робство томува, от когото е крадено (на окрадения).
26. Който откарва чуждо стадо, първи път да се бие, втори - да се изгони от земята, трети - да се продаде, но откак върне всичко, що е загонил (откарал).
27. Който съблича (обира) мъртвите в гроба, да се продаде.
28. Който влезе в олтар денем или нощем и вземе някои от светите съдове или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара на черквата, да се бие и остриже, и да да се развежда низ земята като нечестив.
29. Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави.
30. Който присвои чужд роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред господаря - да му настани друг такъв роб или да му даде цената.
30а. За съпрузите.
От Бога е направено животът на съпрузите да бъде неразлъчен. Премъдростта на Спасителя наш Бог Господ ни учи, че откак от нищо сътвори битието на човека, не взе от земята пръст да създаде жената, а можеше, но взе от мъжа ребро и я създаде, за да се уподобят в премъдростта, и като една плът в две лица Той узакони и неразлъчната им връзка. А жената, като опита горчивия плод, даде и на мъжа си същия тоя горчив плод поради дяволската лъст. Те дружно нарушиха Божията заповед и за греха смърт им даде, съпружеството без да разтрогне.
Това, като бе ясно, пак се утвърдява от Евангелиста. във време, когато фарисеите попитаха Христа Бога нашего, трябва ли за всеки грях да се разделя някой с жена си, Исус отговори: "Което Бог съедини, човек да не разлъчва, освен при прелюбодеяние". Ние, следвайки това, като верни присни ученици на Христа Бога друго не смеем да узаконяваме.
Но защото дяволът (злото) докарва ненавист, обвинения между съпрузи или плътски и други пороци; затова в броя на причините, посочени от закона за разлъчване на съпрузите са: разлъчва се мъж от жена си за такъв грях - ако се изобличи, че тя е вършила проказа (лепра) за живота му или узнала за злоба на други против нейния мъж, не му ги изповяда, и ако падне в недъга на прокажена.
Също се разлъчва жена от мъжа си, ако пък той й върши някоя проказа или узнал за приготовлявана от други, не й обади, и ако изпадне в прокажен недъг или ако се случи нещо друго и той да падне в шуга (краста).
Всичко това трябва съдията да изпита със свидетели, както писахме. Навсякъде все така се повелява и всички човешки безчинници ще се осъдят от великия съд Божи.
За това не трябва да се смущава никой, а всички във всички дни по Божия закон да се настанят (да следват), като уповават на Христа Бога във вселенския съд да чуят блажени Господа: "Елате благословени раби верни, добре вас ще ви наредя (устроя), влезте в радостта на Господа Бога вашего, като се веселите с ангелите во веки веков. Амин."

оттук: http://www.ibdp.hit.bg/ZSL_bg.HTM - кратката му редакция.

Но съществува ли така масово, че да може да го определим като някакъв съществен фактор?

Според мен е изключение и такива хора са твърде малко. Законът е преписван от Еклогата, а там гласът на римското право е силен. Едва ли България е била пълна със съдебни случаи свързани с роби.

Редактирано Октомври 3, 2013 от КГ125

[monte christo]

Значи българите са били известни роботърговци, да. Но след Освобождението в България тази тема явно не е успяла да набере голяма инерция. Трудно избиваме комплексите си въобще, когато чуем думата "роб". Явно и заради това нЕма нищо в училище А робство си е имало и в средновековна България, мда.... Лошавите българи са продавали яко гърци и... славяни по робските пазари. Ето, ограмотявам се от Благоев, и ме е яд, че някои от страниците са размазани при сканирането или пък въобще липсват

Ка-Ге-Бе, много добро включване Поздравления и за Омуртаг, дето зачекна тази тема Сама по себе си, тя е доста интересна

[Aspandiat]

За дунавските българи като роботърговци преди 1018 г.

Ал-Масуди (средата на Х век):

“Ако между тях и румците се сключи примирие, бурджан плащат, като им водят слуги измежду славяните и други като тях… Бурджан са потомци на Йонан, син на Иафет. Царството е голямо и просторно. Те воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Румците са най-върлите им противници”

Ал-Бекри, повтарящ Масуди (средата на ХІ век):

“За борджаните... Държавата им е обширна и воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... И когато румците сключват с тях мир, те (борджаните) дават на румците като данък девойки и момчета от пленените славяни”.

Отговор 21 на папа Николай (ок. 864-865 г.), потвърждаващ наличието на роби при дунавските българи:

[ISTORIK]

А някои хора са изпадали и в дългово робство - докато се издължат.

А в САЩ в дългово робство изпадали онези колонисти, които не можели да си платят транспорта от родината си до Северна Америка.

Редактирано Октомври 3, 2013 от ISTORIK

[КГ125]

Бели?

За средновековна България такива данни няма. Мисля, че трябва да правим уговорка - това в никой случай не е мащабно явление.

Видимо и византийците не са падали по-долу, приемайки подарените им пленници но да не забравяме, че не това е основата на икономиката.

Забележете, че се набляга на определен стоков смисъл на робите - ако бъдат купени и могат да дадат цената, която е платена, се освобождават!!!

[ISTORIK]

Да, бели колонисти от различни държави и нации, които не са имали пари за пътуването до САЩ. Някой плантатор плащал билета им за кораба и после те му служели, докато си изплатят цената на пътуването.

[Южняк]

По латино офтопика - да, в карибието са вкарвани и многобройни бели роби, всъщност, в началото, преимуществено; но здравето им е заминавало иззключително бързо и заради това са започнали да предпочитат африканските. Въпреки разпространеното мнение, ни американци, ни никакви европейци не са ловели роби в африка. Никога. Изобщо не са стъпвали там заради климата и болестите, които до откриването на хинина ид руги неща в около началото на 20 в. са гаранция за смърт. Бизнесът се върти от населението на островите зеелени нос край африка, които са мулати и имат различна имунна защита. От там (зелени нос) са купувани от посредници и закарвани в америките. Ако някой си представя кръвожадни плантатори, въоръжени до зъби, нападащи нищо неподозиращи африкански селища, бърка. Посредниците от зелени нос предимно ги купуват от местните африкански роботърговци. Робство в африка има и в наши дни. Разбира се, нищо никога няма да оправдае робството и робския труд. Постепенно африканските роби изместват европейските. Но бяла градска беднота и бели роби в карибието има до края на робовладелските системи. За да доизбия рибата ще кажа, че в карибието, освен африкански роби, има и африкански *плантатори*, което е абсолютно неизвестно на широката публика. Край на от.

Редактирано Октомври 3, 2013 от Южняк

[Galahad]

Ако искате да прочетете една по-битова картинка с положението на един византийски военнопленник у нас, може да погледнете в ГИБИ - 5, стр.61 и следващите - чудото на св. Георги (не за онова по време на войната с унгарците, а за след битката при Ахелой). Благодарение на нас св. Георги се възпява като освободител на пленниците.

Виждате ли момъкът със каничката (или на тогавашен български - кукумий) зад св. Георги - това е героят от този разказ.

Робството продължило да съществува до 20-те г. на ХХв. Но в античния свят робския труд стоял в основата на икономиката, а в по-късно време дела му бил значително по-нисък (робски галери, работа на плантациите). Но дори и пред Античността робството не е било съвсем еднакво навсякъде, а някъде положението е било пи-либерално, другаде за робите е било по-зле.

Но иначе да - като се говори за робство и други подобни деликатни въпроси се предпочита да се разгледа какво става във Византия. Напр. Мутафчиев (Петър Мутафчиев - Избрани произведения, т.1, 1973, стр. 21) се занимава със селското земеделие във Византия по данни на Земеделския закон. Несъмнено интересен въпрос и наистина има обширен източник, но като някак се бяга от въпроса за робството.

Вярно е и също, че у нас след Освобождението се е гледало с лошо око на това понятие и когато приемат Конституцията правят допълнение към приложения в проекта текст и не само забраняват робството, но също е разпоредено, че всеки роб стъпил на бълг. територия следва да се счита свободен (по това време Изаура все още е била робиня ).

[КГ125]

По латино офтопика - да, в карибието са вкарвани и многобройни бели роби, всъщност, в началото, преимуществено; но здравето им е заминавало иззключително бързо и заради това са започнали да предпочитат африканските. Въпреки разпространеното мнение, ни американци, ни никакви европейци не са ловели роби в африка. Никога. Изобщо не са стъпвали там заради климата и болестите, които до откриването на хинина ид руги неща в около началото на 20 в. са гаранция за смърт. Бизнесът се върти от населението на островите зеелени нос край африка, които са мулати и имат различна имунна защита. От там (зелени нос) са купувани от посредници и закарвани в америките. Ако някой си представя кръвожадни плантатори, въоръжени до зъби, нападащи нищо неподозиращи африкански селища, бърка. Посредниците от зелени нос предимно ги купуват от местните африкански роботърговци. Робство в африка има и в наши дни. Разбира се, нищо никога няма да оправдае робството и робския труд. Постепенно африканските роби изместват европейските. Но бяла градска беднота и бели роби в карибието има до края на робовладелските системи. За да доизбия рибата ще кажа, че в карибието, освен африкански роби, има и африкански *плантатори*, което е абсолютно неизвестно на широката публика. Край на от.

Твърде добър ОТ ))

Редактирано Октомври 3, 2013 от КГ125

[Omurtag]

Благодаря ,ти много кг125.Това което си приложил е просто невероятно.Даже не бях се и замислял ,че може да имаме нормативни актове.Обшто взето,които нарушава закона и са го продавали директно,без да се занимават с глупости затворишта и така нататък.Парите от тези ,криминално проявените сигурно са постъпвали в фонд за закупуването на екипировка.Като ги знам Булгур какви са по това време,чалнати.За строежи на манастири не ми се мисли,че са отивали от този фонд,понеже знаем филисофията на нашата църква.Мръсни ,пари и това е , не ще да са били използвани за строежи на църкви, само за екипировка са отивали ,готов съм да заложа маика си.Благодаря ти отново кг125 ,понеже един тука,англичанин ,спориме с него и тои все ми се праска с тези саксонските закони за,заплаштането на нанесена телестна повреда.Аз нямам ,как да му опонирам,понеже нямам материал по въпроса,обаче сега.Направо ште му каже ,че ние които несме го харесвали директно сме го продавали няма тънга,мънга.Има ли оште примерно от Крумово време или от Калоианово поне.То за Крум ясно ,че ништо няма Симеон трябва да си е написал законните някъде или и те са изгубени?

[КГ125]

Е, думата "фонд" употребена към онова време е пресилена. Не казват законите за какво да се употребят парите, може да се дадат на пострадалия например.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13808

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13717

Не бих обаче спорил с човек от запада за средновековното право. Тяхното е доста по-напреднало и подробно. Магна харта например е от време, когато при нас и дума не може да става за такива идеи.