Отиди на
Форум "Наука"

Колко са партизаните в България на 9 септември 1944 г.?


Recommended Posts

  • Потребител

Имам предвид да кажеш от коя книга е цитата. Не че нещо но съм от Марково и искам да сравня написаното с нещата които знам от други източнци...

Не е книга, това е извадка от стенограма на разпит на участници в така наречените "горянски" събития.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 228
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор Военно дело

Сега чета една книга за партизанското движение. В нея надълго и нашироко се разказва кой кога как и защо се е бил с фашистите. Като цяло, разказът е накъсан, без начало, среда и край, без видима нишка, просто нахвърляни събития, факти и твърдения без никаква връзка помежду си. Липсват каквито и да било числа.

Единствените които намерих са че от началото на борбата до пролетта на 1943 са организирани 23 стачки с 5000 участници, а от пролетта на 43 до пролетта на 44 44 стачки с 16 000 участници.

В книгата са споменати много отряди, чети и бригади, но никъде не се посочва броя им.

По искане на Георги Димитров за справка относно числения състав на партизанските отряди, на 12 март 1944 г. от ЦК на БРП е изпратена шифрована телеграма, в която се докладва че:

„...В партизанските отряди около 25-30 % са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав - в отрядите главно са младежи, от тях 70-75 % са селски бедняци, около 20 % са работници, останалите са от интелигенцията.[35] и „...в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека" и още, че има окръзи само с по няколко десетки партизани например - Хасковски - 20 души, Варненски - 40 души, Старозагорски - 50 души, а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение.[35] Според други източници, (например, според историка Стойчо Грънчаров) всъщност, значителна част от безпартийните партизани са симпатизанти на земеделците, а някои членуват в земеделските партии.[36]

Съгласно „История на Българската комунистическа партия“ в навечерието на 9 септември 1944 година на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 36 партизански отряда и няколко самостоятелни партизански чети и стотици бойни групи.[37] В „Историята ...“ не са дадени количествен данни, а с така формулираните формирования се подчертава само масовостта на движението. Спорен остава въпросът с точния брой на партизаните, действали на територията на България в периода 1941-1944. Една година след завземане на властта, според отчета на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945 год., броят на партизаните на 9 септември 1944 г. е бил 7 000 души. Десет дни по-късно, вероятно под натиска на висшето партийно ръководство, от същия отдел се разпространяват нови данни - броят на участниците е вече 50 000 човека. [2] Според историографията по време на режима, съществувал до 1989 година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи се приема за около 30 000, а на ятаците и помагачите им — около 200 000. Според съвременно изследване, действащите едновременно партизани в периода 22 юни 1941 - 9 септември 1944 г., средно са на брой около 1500[38] като с тях в завземането на властта участват и въоръжили са техни помагачи и симпатизанти.

Ето и една свръх важна книга Звезди във вековете.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5

Забелязва се бягане от числата, общи прикъзки неподкрепени с факти и насичане на разказа.

Телеграмата на Георги Димитров е май единствения достоверен исторически извор от периода който заслужава внимание. И така, към март 1944 БКП има на разположение 2400 бойци, което не е никак малко.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И тъй, Ангеле -

1/ Би ли посочил кой е крил информация за партизаните от българското общество и кога, та да смятаме, че което се отнася за горяните се отнася и за тях?

2/ 50 декара биха дали следния добив:

462 кг. пшеница/дка = 23100; по 200 евро/ тон = 4600 ЕВРО;

500 кг. царевица = 25 000; по 350 лв. на тон = 8750 лв.

6300 кг. домати = 315 000; х 2.50 на кг? =

6 000 кг. краставици = 300 000

Ако са оранжерии -

33 000 кг. краставици на декар по 50 = 1650 тона

28 000 кг. домати = 1400 тона.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CDAQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.mzh.government.bg%2FMZH%2FLibraries%2F%25D0%259A%25D0%25B0%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25BE_%25D0%25BD%25D0%25B0_%25D0%25BF%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B5_%25D0%25B8_%25D0%25B7%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BD%25D1%2587%25D1%2583%25D1%2586%25D0%25B8%2FZapoved__ministar-sreden-dobiv-FV_final.sflb.ashx&ei=AhE7U-HRF-qAywOWxIHgCg&usg=AFQjCNHaR7Qz0q1YwMurf6ghh6LURQsPYg&sig2=Atm7qq_OoncHWHRyI-fiHw&bvm=bv.63934634,d.bGQ

Намаляме го наполовина; колко е това в пари?

10 човека ще работят ли на 50 декара зеленчукови градини или не? А на 50 дка ниви?

1. Не си разбрал написаното. Ама въобще не си го разбрал. :) Не става въпрос за това кой каква информация е крил, а че едни хора извършват зверства, след това други си им отмъщават и така цикъла се затваря.

2. Когато ми докараш 400 килограма от декар добив от разпарчатосани на по 2-3 декара ниви, ела да ми се обадиш. Реалистично в тези условия вадиш по 200 килограма, максимум 300, при това ако все пак използваш трактори и комбаини, които от няма на къде се съгласят да ти влязат в нивичката. По 20 стотинки килограма (това е пазарната цена в България за дребни производители, баща ми на толкова си купува житото за кокошките), това прави доходност от 60 лева на декар максимум. От тях ще трябва да дадеш едно 30-40 за обработка в най-добрия случай, вероятно и над 60, понеже с 50 декара комбаин и трактор посмъртно няма да имаш а ще трябва да платиш на някой който има, или да ореш и жънеш на ръка, което и са правили. А в лоши години дори не са жънали а са събирали с ръце каквото е останало. Така че зърно на разпарчатосани ниви няма кой да се хване да сее. Едри блокове от по поне 100 декара вече има сметка, но пак самото производство идва близо до себестойността, а производителите печелят в голяма степен от въпросните 15 лева на декар субсидии. А производителите които печелят достатъчно за да обновяват техниката си обработват хиляди декари, малките с по няколкостотин имат по един два стари трактора на доизживяване и толкова. Това днес, след като ТКЗС-тата накупиха много земеделска техника. Ако ги извадиш от уравнението, забрави въобще за това ниво на механизация, дребните производители и днес щяха да орат с коне и магарета...

Сметките ти за доматите пък са такива че се радвам за здравия ми стол, който не ми позволи да падна на земята от смях. :) Изкупните цени за килограм домати са около 10 стотинки. На два и петдесет ще продадеш 20-30 килограма дневно на пазара. На един лев ще продадеш 200-300 килограма (при луд късмет може и тон) на борсата. Десетките тонове които ще ти извади големия парцел ще ги продадеш само за жълти стотинки на консервните фабрики, или ако държавата осигури централизиран пазар (това сме го правили в края на 80-те). Тогава при централизирания пазар вече може да стане. Но тук е едно голямо "ако". И пак цената няма да е два и петдесет. Производителя отново ще получи жълти стотинки, въпреки че ще се скъса от работа. Себестойността на доматопроизводството не ми е известна. Но отново с парцели от 2-3 декара се стига само до малки пазарчета и задоволяване на нуждата от пресни домати. Задоволяването дори на родната консервна индустрия изисква уедряване на парцелите от порядъка на десетки декари. И евтини торове и препарати, но това е отделен въпрос.

Пак не си разбрал главното. Без уедряване е невъзможно закупуване на едра механизация. В онзи етап дори трактори не са можели да си купят, за да обработват парцелчета от по 2-3 декара, а са ги орали с коне и магарета, жънали са ги със сърпове и тнт. За да си позволиш да закупиш техника ти е необходима доходността на големите ефективни парцели. Което пък без земеделска реформа за комасация на земята е невъзможно.

Но най-главното е - ЗАЩО ЩЕ ИМ ГИ ВЗИМАТ НА ХОРАТА? Те са си техни. Защо ще ги лишават от тоя им приход и актив?

Кой дава правото на държавата да взима на хората, онези обикновените, народа, в името на който, собствеността?

И защото не си я дават, има Белене и Ловеч.

И въстание срещу това има, колкото и Стефан наш да се опитва да извърта работата, че нямало...

Защото по един или друг начин земята се отнема от дребните собственици, които не могат да я обработват със съвременна техника. Дали ще е насилствен, с малко бой, или ще е с икономически механизми ( ще гладуваш и ще обречеш децата си на мизерия и необразованост, ако си държиш земята и я обработваш по старите методи, а не я продадеш за без пари на едрия собственик), не е от голямо значение. Дори в много случаи директното насилие е по-безболезнено за пострадалия, ще го понабият и ще се размине, а няма да обрече две поколения на мизерия и липса на развитие заради пословичното си твърдоглавие. Комасацията е насилствена по правило. Дори и ако насилието е прикрито. Пак да напомня и днес земята се отнема от собствениците. Вярно това отнемане е добре замаскирано и е законно. Земята се изкупува уж на пазарни цени. Да де снощи ми казаха за оферта от 4 евро на декар, но пак са пазарни цените нали така? :) И ако държавата не принуди собствениците да продадат неизползваните земи, икономиката ни е в тотален колапс и внасяме домати от турция... Което не пречи тук и там да понабиват някого за да си даде нивата за 4 евро декара, или на други места въобще да не питат а направо да я орат, за да си приберат в последствие субсидиите (както става с наши ниви). И ако ние за нашите ниви си замълчим, след десет години те си стават собственост на обработващия ги като едното нищо... Та такива са реалностите на село. В нечии фантазии може и да е различно де. Каквото и да приказваш, комасацията е насилствена. Дори и днес. Не е приятно, но такова е положението. За днешната ситуация сами сми си виновни, с това че се направиха закони, които да върнат земята на хората едно към едно, вместо да продължат земеделската реформа, която вече е била преболедувана. И така от фалшиво чувство за справедливост забихме държавата ни на дъното...

Не е книга, това е извадка от стенограма на разпит на участници в така наречените "горянски" събития.

Би ли те затруднило да ми пратиш целия текст на лични? И други за региона, ако ти се намират.

Редактирано от angelmr
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глупости пишеш. При всичките си проблеми ТКЗС-тата произвеждаха огромни количества продукция. Съгласен съм с грешките в администрирането на големите обединения накрая. Но дори и тогава системата си работеше и печелеше. Нещо което сегашната система не може да се похвали че прави. Ето това е разликата, че тук една функционираща и печеливша система беше разрушена, за да се угоди на политическите прищевки на една група нямаща нищо общо с реалните селски проблеми. Аз лично нямам намерение да споря по въпроса, че смесената система включваща частни стопанства и частна собственост е далеч по-добра от държавния монопол. Не е там въпроса. Въпроса е че уедряването на земята е ултимативно изискване за модерното земеделие. (освен за най-модерното, като имам предвид не толкова модерно, колкото модно което разчита на бутикова псевдо екологична продукция) А уедряване на земята не може да се извърши в рамките на едно поколение по напълно доброволен механизъм. Може би щеше да е по-добре ако бяха използвали смесената схема с постепенно уедряване. Но не е там работата. Факт (неуспорим, колкото и да се пениш) е че българското земеделие се развива именно след уедряването на земята. Малки и разпарчатосани парцели не могат да се обработват ефективно. Запомни го много добре този факт. Също така запомни много добре че храната която ядеш не се произвежда от малки разпарчатосани парцели, а от уедрени големи блокове. Намиращи се в Турция и Китай най-често. Ще се опитам да ти го обясня като на първокласник. Едрия земеделец с големите парцели първо купува торове и препарати с много големи отстъпки. Ти очевидно не си наясно с тези неща, но разликата в цените на препаратите нужни за обработка на 5-10 декара и тези нужни за обработка на 100-200 декара са поне три пъти. За 1000 декара падат още повече, макар че за такива обеми нямам лични наблюдения. А в съвременното земеделие цената на препаратите формира една значителна част от себестойността на продукцията. Трактора като влезе в големия блок и работи на оптимални режими дълго време. В малките блокове повече върти маневри, от колкото да оре. Голям блок може да се обработва и от въздуха, което сваля цената още може би наполовина (нямаме при нас такива екстри). Крайния резултат е че дребния земеделец да се скъса от работа пак ще е на загуба без солидно държавно субсидиране, а едрия ще е на печалба дори и без субсидии. Това е така И в западна европа, не само тук. С тази разлика, че там си държат на традициите за бутикови производства с ниска ефективност, които никой не отрича че са нужни. Но основните количества храна се произвеждат от уедреното земеделие. Това е и причината за лошите икономически показатели на западна Европа. Твърде голям е дела на ниско ефективните субсидирани земеделски производства. Отрежи субсидиите и ще видиш колко от храната за европейците ще се произвежда в Европа. Факт е че европейското земеделие без субсидии е заминало. Не съм фен на американците, но те показват как се прави земеделие от което да се печели, а не което да се субсидира (доста по-голямото американско земеделие получава 3-4 пъти по-малко субсидии от европейското). Същото земеделие са правили и поколението преди нас в ТКЗС-тата, като дори те са субсидирали промишлеността, но това вече е другото отклонение. Но ефективността на системата от ТКЗС-та, особено в сравнение с ефективността на малките разпарчатосани стопанства неспособни да финансират механизирането си, ще я отрече само човек който или си няма халхабер от земеделие, или е фанатик до мозъка на костите си и на черното ще каже бяло.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Серьога, серьога... уедрено блокове по 2000 ТКЗСта аля уля.. в селата няма хора, няма българи... е кому е нужно това????

Серьога, серьога... уедреното земеделие в САЩ няма нищо държавно демек комунистическо. И там е едро защото още навремето е слабозаселена и оттогава си имат фермите едри.

Серьога, серьога огромна част от фермите в Турция са частни и дребни и средни, малко аги останаха и то в Анадола дето си имат чифлици големи. Серьога, серьога еко земеделието не е чак такава "измислица" иначе храненето щеше да е заменено от банки с глюкоза.

И накрая серьога пак ти повтарям и след връщането на земята 90те си я обработваха едри стопанства - кооперациите.

Серьога, серьога колективизацията никъде не е дала никакъв резултат иначе досега щяха да са я приложили навсякъде. А ти казвам че комунистически държави не го направиха. Само в страни с наистина див и уродски комунизъм. За съжаление и нашата случи на такъв. Айде сега оди в Северозападна България в едно село и да видиш що е последици от комунизъм... След чумата нашите села не са били в такова състояние.

  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Те произвеждаха, ама печалбата я прибираше държавата, а българските села живнаха за последно след като Т.Ж. пусна дребна частна собственост там...


Сега чета една книга за партизанското движение. В нея надълго и нашироко се разказва кой кога как и защо се е бил с фашистите. Като цяло, разказът е накъсан, без начало, среда и край, без видима нишка, просто нахвърляни събития, факти и твърдения без никаква връзка помежду си. Липсват каквито и да било числа.

Единствените които намерих са че от началото на борбата до пролетта на 1943 са организирани 23 стачки с 5000 участници, а от пролетта на 43 до пролетта на 44 44 стачки с 16 000 участници.

В книгата са споменати много отряди, чети и бригади, но никъде не се посочва броя им.

Ето и една свръх важна книга Звезди във вековете.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5

Забелязва се бягане от числата, общи прикъзки неподкрепени с факти и насичане на разказа.

Телеграмата на Георги Димитров е май единствения достоверен исторически извор от периода който заслужава внимание. И така, към март 1944 БКП има на разположение 2400 бойци, което не е никак малко.

Тая накъсаност и неточности бяха много характерни за историческото изложение по нова история преди 1989 г. и затова и не ставаха за четене и носеха усещане за една такава неприятна лъжа...

2400 е нищо съществено, всъщност

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те произвеждаха, ама печалбата я прибираше държавата, а българските села живнаха за последно след като Т.Ж. пусна дребна частна собственост там...

Кога е "пусната" дребната частна собственост, за да сравним как точно са живнали селищата?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пак не си разбрал главното. Без уедряване е невъзможно закупуване на едра механизация. В онзи етап дори трактори не са можели да си купят, за да обработват парцелчета от по 2-3 декара, а са ги орали с коне и магарета, жънали са ги със сърпове и тнт. За да си позволиш да закупиш техника ти е необходима доходността на големите ефективни парцели. Което пък без земеделска реформа за комасация на земята е невъзможно.

Глупости!!! Уедряването може да стане само и единствено пазарно - ако искаш, ако те устройва цената и т.н. Както в Германия. Или под наем, както е днес.

Никоя власт няма право да изземва така собствеността, с така глупавото "малко бой", което си написал.

Техниката бива едра и по-дребна. Според нуждата. Точно ВСВ е границата в по-изостаналите страни за преминаване към механизация на селското стопанство и не е имал никаква пречка в добрите следвоенни години българските селяни да си имат техника.

Разбира се, пазарът би наложил някакво уедряване, хора биха отивали в града и т.н., но това може да става с наем на земя или с продажба, АКО ХОРАТА ИСКАТ.

АКО ИСКАТ, могат да се обединяват с други и да си правят кооперации, СЪС ЗАПАЗВАНЕ на собствеността и т.н. и тн.

Пълна лъжа е че в света текат някакви насилствени процеси на обединение, мит комунистически. Такива текат само в комунистическите държави.

Я да видим сега от каква средна площ са добивите на зеленчуци в България?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Част от участниците в дискусията са виждали нива само по телевизията.

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Agricultural_census_2010_-_main_results

There were 12.2 million farms across the EU-28 in 2010, working 174.1 million hectares of land (the utilised agricultural area) or two fifths (40.0 %) of the total land area of the EU-28. The average size of each agricultural holding (farm) in the EU-28 was 14.2 hectares (see Table 1). However, there were stark contrasts in the structure of agriculture across the EU: on the one hand, there were a large number (6.0 million or half of all holdings) of very small farms (less than 2 hectares in size) that farmed a small proportion (2.5 %) of the total land area that was used for farming in 2010 and, on the other, a small number (2.7 % of all holdings) of very large farms (over 100 hectares) that farmed almost half (50.2 %) of the farmland in the EU-28 (see Tables 2 and 3).

Almost one third (31.5 % or 3.9 million) of all agricultural holdings in the EU-28 were in Romania (see Figure 1). These holdings can be characterised as being small; three quarters of holdings in Romania were under 2.0 hectares in size. One in four of the EU-28’s holdings were in Italy (13.2 %) or Poland (12.3 %) and these too can be characterised as being small (on average, under 10.0 hectares in size). There were a number of EU Member States, however, where larger farms were more typical; a majority of farms in Germany (53.9 %), France (54.4 %), Denmark (55.1 %), Finland (57.0 %), Ireland (57.8 %), the United Kingdom (61.4 %) and Luxembourg (65.5 %) were larger than 20 hectares. Indeed, the average size of an agricultural holding in the United Kingdom (90.4 hectares) was a little over six times as high as the EU-28 average in 2010, and the average size of holdings in the Czech Republic was higher still (152.4 hectares) as a result of a small number of very large farms.

This contrast was also reflected in the economic size of holdings. Of the 12.2 million agricultural holdings in the EU-28 in 2010, 5.5 million holdings (44.6 %) had a standard output below EUR 2 000 and were responsible for only 1.4 % of total agricultural economic output in 2010. By contrast, the 1.9 % of holdings that had a standard output in excess of EUR 250 000 accounted for almost one half (47.8 %) of all agricultural economic outpu

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кога е "пусната" дребната частна собственост, за да сравним как точно са живнали селищата?

В края на 60-тте години. Само че носеше названието "лично ползване".

Част от участниците в дискусията са виждали нива само по телевизията.

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Agricultural_census_2010_-_main_results

There were 12.2 million farms across the EU-28 in 2010, working 174.1 million hectares of land (the utilised agricultural area) or two fifths (40.0 %) of the total land area of the EU-28. The average size of each agricultural holding (farm) in the EU-28 was 14.2 hectares (see Table 1). However, there were stark contrasts in the structure of agriculture across the EU: on the one hand, there were a large number (6.0 million or half of all holdings) of very small farms (less than 2 hectares in size) that farmed a small proportion (2.5 %) of the total land area that was used for farming in 2010 and, on the other, a small number (2.7 % of all holdings) of very large farms (over 100 hectares) that farmed almost half (50.2 %) of the farmland in the EU-28 (see Tables 2 and 3).

Almost one third (31.5 % or 3.9 million) of all agricultural holdings in the EU-28 were in Romania (see Figure 1). These holdings can be characterised as being small; three quarters of holdings in Romania were under 2.0 hectares in size. One in four of the EU-28’s holdings were in Italy (13.2 %) or Poland (12.3 %) and these too can be characterised as being small (on average, under 10.0 hectares in size). There were a number of EU Member States, however, where larger farms were more typical; a majority of farms in Germany (53.9 %), France (54.4 %), Denmark (55.1 %), Finland (57.0 %), Ireland (57.8 %), the United Kingdom (61.4 %) and Luxembourg (65.5 %) were larger than 20 hectares. Indeed, the average size of an agricultural holding in the United Kingdom (90.4 hectares) was a little over six times as high as the EU-28 average in 2010, and the average size of holdings in the Czech Republic was higher still (152.4 hectares) as a result of a small number of very large farms.

This contrast was also reflected in the economic size of holdings. Of the 12.2 million agricultural holdings in the EU-28 in 2010, 5.5 million holdings (44.6 %) had a standard output below EUR 2 000 and were responsible for only 1.4 % of total agricultural economic output in 2010. By contrast, the 1.9 % of holdings that had a standard output in excess of EUR 250 000 accounted for almost one half (47.8 %) of all agricultural economic outpu

Тъй, де:

The average size of each agricultural holding (farm) in the EU-28 was 14.2 hectares (see Table 1). However, there were stark contrasts in the structure of agriculture across the EU: on the one hand, there were a large number (6.0 million or half of all holdings) of very small farms (less than 2 hectares in size) that farmed a small proportion (2.5 %) of the total land area that was used for farming in 2010 and, on the other, a small number (2.7 % of all holdings) of very large farms (over 100 hectares) that farmed almost half (50.2 %) of the farmland in the EU-28 (see Tables 2 and 3).

6 милиона от 12 милиона субекта са дребни - до 20 декара.

А и нещо така важно - защо смесвате размерите на обработвамата земя, т.е. концентрацията, със СОБСТВЕНОСТТА? Кой кому е отнел земеделската земя на западноевропееца?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

само, че тези 6 милиона ферми имат едва 2.5% от земята.

между другото в статистиката се включват и земите ползвани за животновъдство.

на страницата има и данни за SO, ако (логично) се предположи, че сравнително ниският SO е за малките ферми, кажи колко човека ще се издържат от 50 дка, т.е. приход от продажба на продукция под 20 000 лева годишно, като оттази сума вадиш разходите и добабяш не особено големите ( у нас) субсидии.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но са половината. Що се отнася до останалата част, отново подчертавам - тук са данните за обработваемата площ, а не за собствеността върху нея! Ще се изненадаме каква ли част от нея е наета от обработващите я.

Е, защо собственикът да си не взима наема, а вместо това държавата да му вземе земицата?


само, че тези 6 милиона ферми имат едва 2.5% от земята.

между другото в статистиката се включват и земите ползвани за животновъдство.

на страницата има и данни за SO, ако (логично) се предположи, че сравнително ниският SO е за малките ферми, кажи колко човека ще се издържат от 50 дка, т.е. приход от продажба на продукция под 20 000 лева годишно, като оттази сума вадиш разходите и добабяш не особено големите ( у нас) субсидии.

Ами при съвременната техника 50 дка се обработват и от 3-4 - ма човека, биха могли (не съм специалист, де).

А някога, през 1944 г., когато България е имала "само" 6000 трактора и др. машини, 50 дка са се обработвали от повечко хора.

Може да не се издържат само от това, но това е добро перо в бюджета им, нали? Независимост от държавата ))

Що да им го взимат?? Отде накъде, то си е тяхно. Техните деди са господари на земята им, а не Вълко Червенков.

Или?

ПП

Горе данните са "среден добив от декар" и средна цена на кг. или тон, от 2013 или 2014 г. Дават картина средна, а оттам нататък Ангел може да прави + или - според познанията си по селско стопанство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В края на 60-тте години. Само че носеше названието "лично ползване".

Ти говореше за "дребна частна собственост" но това не е частна собственост а става въпрос за мярка - „АПК – лично ползване”. Тя е обслужвала ползватели на услуга, а не собственици...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Предполагам знаете, че в България преди 1944г. широко са били застъпени техническите култури, като например тютюна, лозовите насаждения, розите за розово масло и др. под., а те изискват доста работна ръка, тъй че за тях трактора не е от голяма полза. При тях и днес ръчния труд е доста застъпен. Нали заради подобни култури англичаните толкова реваха, че българите като получат свободен достъп но трудовия пазар нямало да искат да берат ягоди за пенита. Преди 1944г. са се страхували, че българската земеделска продукция ще залее пазарите им, а сега се плашат, че български гастарбайтери ще залеят трудовия им пазар.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Никъде не съм казвал, че някой трябва да им отнеме земята, а че когато е малко не могат да се издържат от нея.

Тези малки ферми са на хора, които не се издържат само от това, а семействата им имат и други приходи.

Мой познат има земя в Добруджа, мисля, че е около 15 дка. Знам, че я е дал в някаква кооперация и взема по 50 лева на дка на година. Взима по няколкостотин лева на година, което трудно мога да си представя, че би му стигнало за издръжка на семейството му, дори и да имаше 3-4 пъти повече земя (прословутите 50 дка, които трябваше да издържат не знам си колко хора) и да си я обработва със семейството си и евентуално да има в такъв случай 2-3 пъти по-голям доход на дка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Никъде не съм казвал, че някой трябва да им отнеме земята, а че когато е малко не могат да се издържат от нея.

Тези малки ферми са на хора, които не се издържат само от това, а семействата им имат и други приходи.

Мой познат има земя в Добруджа, мисля, че е около 15 дка. Знам, че я е дал в някаква кооперация и взема по 50 лева на дка на година. Взима по няколкостотин лева на година, което трудно мога да си представя, че би му стигнало за издръжка на семейството му, дори и да имаше 3-4 пъти повече земя (прословутите 50 дка, които трябваше да издържат не знам си колко хора) и да си я обработва със семейството си и евентуално да има в такъв случай 2-3 пъти по-голям доход на дка.

Да, но това е последица от насилственото отнемане на земята. Ако си е била у собствениците, те са щели да уредят положението и по съвсем друг начин, както е станало с недвижимите имоти (на практика жилищата), които са си останали техни. В смисъл наследниците, които е нямало да работят земята са щели да я поделят с тези, дето са щели да работят, т.е. на практика да я изкупят, а тези дето са я продали да вложат парите си примерно в някакъв бизнес, с който да се занимават и днес.

Сега обаче собствениците са притиснати от една страна от мораториума и прогонването на чуждите инвеститори, от друга от заплахите с данъци и от трета от безценицата, на която се изкупува земята. Това нещо го няма на Запад.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, като не могат да се издържат само от нея, ще работят и друго - а тя ще им носи този доход, който би могла.

Да разгледаме още детайли - един имот може да има разнообразен потенциал - може от земеделски изведнъж да стане на регулиран и някой там да си направи къща или цената му да скочи, или да си направи блок и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Пак възможност за хората да имат независещи от държавата доходи. ;)

От друга страна, с 50 декара земя хората са издържали студенти, ей...


Никъде не съм казвал, че някой трябва да им отнеме земята, а че когато е малко не могат да се издържат от нея.

Тези малки ферми са на хора, които не се издържат само от това, а семействата им имат и други приходи.

Мой познат има земя в Добруджа, мисля, че е около 15 дка. Знам, че я е дал в някаква кооперация и взема по 50 лева на дка на година. Взима по няколкостотин лева на година, което трудно мога да си представя, че би му стигнало за издръжка на семейството му, дори и да имаше 3-4 пъти повече земя (прословутите 50 дка, които трябваше да издържат не знам си колко хора) и да си я обработва със семейството си и евентуално да има в такъв случай 2-3 пъти по-голям доход на дка.

15 е малко. Но пък наемите растат и могат да стигнат до 80 - 100 лв. сега. Нима са му излишни на твоя познат?

Убеден съм, че не са :)

Е, ето срещу това са протестирали горяните, ако трябва да се върнем на темата.

Масовото посегателство срещу селяните в края на 40-тте години си е довело до това спонтанно народно движение, е, подпомагано от чуждите служби, къде без тях...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, но това е последица от насилственото отнемане на земята. Ако си е била у собствениците, те са щели да уредят положението и по съвсем друг начин, както е станало с недвижимите имоти (на практика жилищата), които са си останали техни. В смисъл наследниците, които е нямало да работят земята са щели да я поделят с тези, дето са щели да работят, т.е. на практика да я изкупят, а тези дето са я продали да вложат парите си примерно в някакъв бизнес, с който да се занимават и днес.

Сега обаче собствениците са притиснати от една страна от мораториума и прогонването на чуждите инвеститори, от друга от заплахите с данъци и от трета от безценицата, на която се изкупува земята. Това нещо го няма на Запад.

Всичко много хубаво, ако само кажеш откъде са щели да вземат парите за да направят изкупуването.

И как от 50 декара и 4-5 наследници (примерно), ще има пари за бизнеса на трима-четирима от тях

Кой твърди, че чуждестранните инвеститори не могат да купуват земя у нас? една партия си направи реклама

А, като не могат да се издържат само от нея, ще работят и друго - а тя ще им носи този доход, който би могла.

Да разгледаме още детайли - един имот може да има разнообразен потенциал - може от земеделски изведнъж да стане на регулиран и някой там да си направи къща или цената му да скочи, или да си направи блок и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Пак възможност за хората да имат независещи от държавата доходи. ;)

От друга страна, с 50 декара земя хората са издържали студенти, ей...

Най-накрая стигнахме до правилния извод - ще работят нещо друго за да имат нужните доходи, а земята или ще продадат, или ще дадат под наем, или в кооперация, или ще си пустее.

Нека все пак се придържаме към съвременните реалности. а не към тези от преди 100, 200 или 500 години.

ПП иначе от партизаните как хитро стигнахме до аграрната икономика.

Редактирано от scarecrow
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не просто едното дете наследява земята и продължава да бъде фермер останалите заминават за града и стават работници. Съответно с помощ от семейството на село за компенсация на дела им във фермата. Така се получава естествена урбанизация на село остават долу горе един и същ брой хора, за който земята и дребната преработвателна селскостопанска промишленост може да изхранва. А не тотална колективизация и съответнно тотална урбанизация на младото поколение и празни села. Прекъсва се традиционната нишка на фермерството.. А дребното фермерство винаги е било един от основните демографски извори на населението, друг такъв е белият боклук (в българският случай това са циганите). И така следствие партийната колективизация резултата е че останаха само циганите да дават свръх раждаемост, ами да ни е честито построихме го комунизма.

И пак повтарям и дебело подчертавам колективизацията навсякъде дава лоши резултати вкл. и в СССР. Причината за колективизацията е налагането на тотален контрол върху селското население, а не развитие на селското стопанство. По доброто развитие идва с прогреса - механизация, химизация, мелеорация. Това се случва представете си и на запад и в третия свят при дребните частни ферми. И накрая те пак са по-производителни от едрите държавни.

Редактирано от stinka (Rom)
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Серьога, серьога... уедрено блокове по 2000 ТКЗСта аля уля.. в селата няма хора, няма българи... е кому е нужно това????

Серьога, серьога... уедреното земеделие в САЩ няма нищо държавно демек комунистическо. И там е едро защото още навремето е слабозаселена и оттогава си имат фермите едри.

Серьога, серьога огромна част от фермите в Турция са частни и дребни и средни, малко аги останаха и то в Анадола дето си имат чифлици големи. Серьога, серьога еко земеделието не е чак такава "измислица" иначе храненето щеше да е заменено от банки с глюкоза.

И накрая серьога пак ти повтарям и след връщането на земята 90те си я обработваха едри стопанства - кооперациите.

Серьога, серьога колективизацията никъде не е дала никакъв резултат иначе досега щяха да са я приложили навсякъде. А ти казвам че комунистически държави не го направиха. Само в страни с наистина див и уродски комунизъм. За съжаление и нашата случи на такъв. Айде сега оди в Северозападна България в едно село и да видиш що е последици от комунизъм... След чумата нашите села не са били в такова състояние.

Благодаря че ме разсмиваш винаги, като се включваш в темите. :)

Генийчо умен, средния размер на парцелите в България е 5.5 декара. Провери къде в Еропа е такъв... Останалото наистина няма нужда от коментар, а само демонстрира за пореден път интелектуалното ниво на войнстващия антикомунизъм...

Те произвеждаха, ама печалбата я прибираше държавата, а българските села живнаха за последно след като Т.Ж. пусна дребна частна собственост там...

Колко общо имаш с българските села, та така на едро коментираш въпроса? Защото аз пък друго знам, хората (роднините ми например, които са били обикновени селски работници) са живнали едва след ТКЗС-тата. А дребна частна собственост е имало винаги. Не е Тодор Живков този който я е пуснал. И който е искал да работи е намирал начини. Както в ТКЗС-то, така и с частните методи. Ти сигурно не знаеш, че голяма част от животновъдството винаги е било частно. Но така де, когато си търсиш причина да мразиш, не всички факти са удобни. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глупости!!! Уедряването може да стане само и единствено пазарно - ако искаш, ако те устройва цената и т.н. Както в Германия. Или под наем, както е днес.

Никоя власт няма право да изземва така собствеността, с така глупавото "малко бой", което си написал.

Запазвам си правото да ти изровя цифри, може и на лични, по въпроса. Областта в която работи института ни е малко в страни и не искам само да цитирам разказано по лекции. Но да, в другите източно европейски държави е прилаган акционерния модел при който се връща не земята парче по парче, а акции от собствеността, като по този начин се избягва разпарчатосването на земята. На други места комасацията е била държавно регулирана. Примерно в Холандия, където процеса е продължителен, но не е задължително всички собственици в региона да са съгласни, за да им се комасира земята. Така че и на запад може да стане насилствено. :)

Техниката бива едра и по-дребна. Според нуждата. Точно ВСВ е границата в по-изостаналите страни за преминаване към механизация на селското стопанство и не е имал никаква пречка в добрите следвоенни години българските селяни да си имат техника.

Просто не искаш да схванеш и от упорство повтаряш глупости. АКо щеш ми вярвай, но дори и със 100 декара разпокъсана земя не можеш да си купиш и най-елементарния трактор, ако искаш нов. Можеш само да се сдобиеш с купен от ТКЗС-тата трактор, чиято цена липсата на търсене е свалила до поносими за дребния собстевник нива. Но нито сега, нито тогава разпарчетосана земя не може да купи дори средна машина.

Разбира се, пазарът би наложил някакво уедряване, хора биха отивали в града и т.н., но това може да става с наем на земя или с продажба, АКО ХОРАТА ИСКАТ.

АКО ИСКАТ, могат да се обединяват с други и да си правят кооперации, СЪС ЗАПАЗВАНЕ на собствеността и т.н. и тн.

Пълна лъжа е че в света текат някакви насилствени процеси на обединение, мит комунистически. Такива текат само в комунистическите държави.

Я да видим сега от каква средна площ са добивите на зеленчуци в България?

Това ако хората искали го повтаряш като мантра. Разбирам почти религиозната ти вяра по въпроса. Склонен съм да я споделя. Но за съжаление не винаги е възможно. Специално за комасация на земята свободната воля на собствениците не трябва да е фактор. Понеже винаги в един блок ще се намери някой, който да не иска. А не може заради едно наистина дребно малцинство целия регион да стои в каменната ера. Като ми остане време ще проверя как точно са се справили холандците. Основно за тях намирам статии в нета, дано и за друга държава да намеря. Но при всички положения комасацията на земята изисква комбинация от рестрикции и стимули. А предвид реалностите на българското село до преди уедряването, направеното тогава е било по-малкото зло за твърде много хора. Ако ще коментираме алтернативни реалности, веднага ще се съглася с теб, че една по-гъвкава система би дала по-добър резултат. Но е било невъзможно да се избегне напълно рестриктивната политика, ако са искали в рамките на едно или две десетилетия да получат модерно земеделие.

В края на 60-тте години. Само че носеше названието "лично ползване".

Тъй, де:

The average size of each agricultural holding (farm) in the EU-28 was 14.2 hectares (see Table 1). However, there were stark contrasts in the structure of agriculture across the EU: on the one hand, there were a large number (6.0 million or half of all holdings) of very small farms (less than 2 hectares in size) that farmed a small proportion (2.5 %) of the total land area that was used for farming in 2010 and, on the other, a small number (2.7 % of all holdings) of very large farms (over 100 hectares) that farmed almost half (50.2 %) of the farmland in the EU-28 (see Tables 2 and 3).

6 милиона от 12 милиона субекта са дребни - до 20 декара.

Да и за това САЩ дават 20 милиарда долара годишно като субсидии за земеделието си, докато в същото време малка Европа се ръси с над 60 милиарда евро годишно, за да субсидира собственото си земеделие... Сам си сметни колко по-неефективно е раздробеното европейско земеделие. И колко по-неефективно е още по-раздробеното българско...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По повод на последния ти текст към Стинката - по-сдържано, ако може.

Достатъчно общо имам и знам какво значеше селски магазин от социализма. Животът настана не след ТКЗС-тата, а след личното ползване. Както и след много други успехи на Т.Живков.

Не беше лош живот, бих се върнал, ако пак ще съм на 13 г. :)))

Но си имаше проблемите. За едни обувки трябваше да ходиш до София понякога.

Сега - забележи - добрият живот почна, когато бай Тошо пусна частното, а спря, когато дойдоха:

- нарядите;

- кооперирането с бой;

- масовизацията;

Виж ква закономерност.

Пак пишеш - едро/дребно. Каквото трябва - такова. ВАЖНОТО Е ДА НЕ СЕ ПИПА НА ХОРАТА СОБСТВЕНОСТТА!!!!

Това е, срещу което въстават горяните.

Впрочем, като изключим първоначалните обосновани или не смъртни присъди и полицейски терор, властта се отнася меко с тях, относително....

След някоклко години в затвора на повечето се предлага да излязат предсрочно срещу декларация, в която признават дейността си за неправилна и се задължават да не я повтарят.

Разбира се, сянката на ДС си стои зад тях и за тях и техните деца прогрес няма, но възможност да работят и да си живеят са получили...

Ранният Живков си е либерал, комунистически, де.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!