Село Гарван, 1923

[КГ125]

Оттук: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1399497800276775&set=a.1398621317031090.1073741854.100006497048656&type=1&theater

Препечатвам текста, за да не го преразказвам. Показателна е покрусата на обикновените сръбски войници от случилото се и тежестта на методите, които са дошли на главата на сръбските власти за да потиснат българите. Тежест, която не тежи само на военнопрестъпника, разпоредил случилото се….

На 2 март 1923г. в село Гарван в Македония сръбските варвари избиват с картечница 28 български селяни. Защо и как се извърши тази касапница ? Отговор
дава книгата "Гарванската голгота" - издание на Изпълнителния комитет
на Македонските емигранти от 1924г. :

"В началото на миналата година за пограничната област Щип—Радовиш и Кочани беше назначен великия сръбски жупан Маткович натоварен от Сръбското правителство да преследва четите. Още в първите дни Маткович предприема обиколка из пограничната област.

На 2 март 1923 година Маткович с едно отделение войска и картечници се явява в село Гарван. Според разказа на очевидец, пристигнали са в селото към 10 часа преди пладне. Селяните са били на работа по полето.

Повикват кметския наместник на селото и му заповядват да събере всички селяни. До като кметския наместник успява да събере от полето селяните, войниците от войсковото отделение които придружавали Маткович се втурват в къщите да извършват обиск. За срам обиска се използува за обезчестяване на беззащитните жени.След един час всички селяни са били на площада в селото. Между събралите се имало и 12 — 14 годишни деца. За да не се
страхуват селяните, обяснявало им се, че събират ги с цел да се предадат некои
наредби и заповеди, получени от Белград. На площада дошли и жени, едни от страх
за мъжете си, други - пострадалите - за да се оплачат от насилията на сръбските
войници

След като Маткович говорил за четите заповядал да се отстранят жените. Под предлог, че мъжете ще кара за Щип, нарежда събрани селяни на брой 28 души, да ги изведат вън от селото. Селяните почувствували, че се крои нещо, започват да се молят да ги освободят, обаче, под силата на камшика и прикладите скоро се намерили вън от селото.На излизане, Маткович остава неколко души войници на изходните пунктове на селото, за да се попречи
на жените да дойдат след тех.

Смущението всред селяните станало извънредно голямо, когато вързани ги отклонили от пътя и ги повели през нивите. Явно станало, че към никакъв Щип не ги карат, а просто на заколение. Всички паднали на колени и молили да не се посега върху тех.С голяма мъка, труд и усилия, всред плач, писък и молби, заглушвани от безжалостното плющене на камшика, ремъка и приклада, могли да ги заведат на една поляна, далеч от селото на около
3 километра.

Спират ги за почивка. Маткович се обръща към тех с думите: „Кажете ми де са комитите и кои са ятаците им. Селяните,незнаейки какво да кажат, отговорили че не познават никакви чети и просят пощада.

Разнервиран Маткович казал: "Не знаете комитите, вие сте комити" и заповядал да се отдалечат войниците на няколко крачки и да почнат да стрелят по живите мишени.Войниците се отдръпнали настрана, обаче, всред тех станало едно раздвижване. Всички почувствували, че не може да се изпълни заповедта и едни тихо, други смело, заявили, че нема да стрелят.

Маткович заповядва да се отстранят войниците и вместо тех, нарежда да се изпълни волята му от бездушни картечници. След 5 минути само картечниците са почнали да косят, селяните един по един изпадали по земята.

Картината била ужасна, не всеко сърце е могло да изтрае да я гледа. Войниците били се обърнали с гръб и с наведени глави; само самодоволната усмивка на Маткович е изявявала спокойствие. . ."

Жертви на това злодеяние са:

1. Тане Иванов........... 50 г.

2. Петруш Иванов........... 47 г.

3. Димитър Иванов........... 41 г.

4. Петруш Атанасов........... 21 г.

5. Георги Милев........... 32 г.

6. Ефрем Траянов........... 30 г.

7. Стевко Траянов........... 39 г.

8. Петруш Велянов........... 35 г.

9. Костадин Здравев........... 18 г.

10. Христоман Поцев........... 57 г.

11. Георги Донев........... 31 г.

12. Тасе Ефтимов........... 52 г.

13 Траян Тасев........... 23 г.

14. Стое Коцев........... 34 г.

15 Пане Коцев........... 28 г.

16. Стоян Филипов...........25г.

17. Доне Василев...........29г.

18. Иван Василев ...........35г.

19. Моне Василев...........12г.

20. Мите Злравев ...........19г.

21. Димитрия Колев...........37г.

22. Атанас Колев...........13г.

23, Богатин Георгиев...........13г.

24. Петре Георгиев...........40г.

25. Яне Поцев...........59г.

26. Ефтим Петрушев...........20г.

27. Васил Симеонов...........11г.

28. Костадин Цветков...........31г.

29. Цвета Томева )...........65г. - умряла
след като видела труповете.

Както се вижда от тоя поменик между избитите има едно момче на 12, второ на 13 и трето на 17 години. И само тоя факт говори по-вече от всичко друго за жестокосърдечието на сръбската власт!

След този черен подвиг, Маткович се отправя за съседните села. Остава един караул да пази да не дойдат жени от селото да подирят мъжете, бащите и братята си. Цели 6 дена избитите са стояли непогребани, Никой не е смеел да отиде на това место. Караула не пускал никаква жена да се яви от селото. Чак на седмия ден дохождат селяни от съседните села и ги
погребват.

Вестта за извършеното злодеяние в Гарван се посрещна с болезнена мъка от македонската емиграция. Тя създаде смут в душите на всички емигранти и като израз на дълбокия и накипял протест срещу зверствата в Македония се уредиха на 15 април 1923г. импозантни манифестации в столицата и в всички градове на Царството.

Манифестацията се завърши след като се гласува
следната резолюция :

"Днес, 15 април 1923 год., Македонската емиграция в София, без разлика на втора и на-родноа, свикана на грандиозен митинг и манифестация, да обсъди повсеместния терор в Македония и последните избивания на мирни жители в с. Гарван и с. Брест по заповед и в присътствието на официалните сръбски власти, след като изслуша ораторите, представители на всички националности, населяващи Македония,

НАМИРА:

1.) Че мирните договори, които уреждат съдбата на Македония и се сключиха мнимо волята на нейното население, проявено многократно чрез продължителни и легални и революционни борби, не са в състояние да гарантират мира на Балканите, защото разделиха една идеално закръглена икономически и политически страна и задушават естественото право на населението за свобода и независимост.

2.) Че режима на сърби и гърци в Македония е неспособен да създаде в Македония трайни условия не само за мирно, културно развитие на населението, но дори за сносен човешки живот, което безспорно личи от неприлагането на договора за покровителство на малцинствата, от постоянните убийства, побоища, грабежи и мародерства над беззащитното население и специално от избиването на 22 мирни граждани на с. Гарван и случайното спасяване на още толкова от селото Брест и че този режим, който не гарантира законна защита на мирното население, го кара да прибегне до собствена въоръжена самоотбрана. При това положение многохилядната македонска емиграция

РЕШИ :

1.) Да протестира: срещу кървавия терор и систематическите убийства в Македония, които петнят човечеството и насаждат елементите на размирие всред Балканите; срещу конвенцията „за доброволното**изселване, сключена между Гърция и България; безогледната и жестока колонизаторска политика на сръбското и гръцко правителства, които
интернират невинни жени и деца по далечни чужди страни и диви острови и отнемат
чрез брутална сила имотите на законните стопани като ги предават в ръцете на
пришелци натрапници; срещу прилагането в Македония на ония клаузи от мирните договори,
които гарантират на македонците минимални културно-просветителни правдини.

2.} Да помоли правителствата на великите държави и всички цивилизовани народи в името на хуманността и мира в Европа да наредят една международна анкета в Македония, която ще установи всичката неправда в управлението на нашата родина - и необходимостта от създаване на една свободна независима държава - Независима Македония в нейните географически и икономически граници.

3.) Настоящата резолюция да се изпрати на Обществото на Народите, Интернационалното бюро за защита за правата на народите, Г-на Председателя на Северните американски Съединени Щати, Правителствата на Великите Сили, Втория и Третия Социалистически Интернационали и до всички сдружения, които ратуват за свобода и по-голема социална правда.

Резолюцията бе изпратена до по-важните европейски вестници от специалните им кореспонденти в София.Тя се протелеграфира до правителствата на Великите Сили, до секретариата на Обществото на Народите и други институти на мира в целия свет.

Но за жалост, никакъв глас, никаква инициатива, с която да се заклейми поне от хуманна Европа този акт на небивала жестокост, не се е повдигнал до сега-Силите победителки — приятелите на Сърбия, които постоянно говорят за мир, човещина и които изоставиха Македония, разделена и под непоносими чужди режими, не се заинтересуваха ни най малко от това нечувано варварство и не направиха никаква анкета, за да се установи тази
истина, И за това именно, това престъпление не е вече само сръбско, на сръбската власт в Македония, но такова и на ония, които с мълчанието си бидейки известени за тоя потресающ факт се солидаризират с него.

То е престъпление на хуманна Европа, на цивилизования и хуманен свят.

Редактирано Октомври 13, 2013 от КГ125

[Monarh]

В Хърватско също има такъв случай - армията или полицията стреля по цивилни, сред които и деца. Затова не е за учудване съюзът между ВМРО и Усташа.

Редактирано Октомври 13, 2013 от Петър Петров

[КГ125]

Тежка задача имат сърбите. 2/3 от териториите на новата им държава е с население, което трябва да бъде подчинено. Няма друг начин, освен с жестокост.

Неблаговидна позиция на преяли с победа.