М36 Sluger

[Frujin Assen]

Било 1942. Американците били напълно доволни от новата си противотанкова машина М10 Волверин, успокоили се и не планирали да приемат на въоражение нищо ново. Но, както знаем времето върви напред и нищо не остава същото. Всичко започнало колкото и странно да звучи с Ромел. Успешното използване от немците на 88 мм зенитки накарало американските конструктори да се замислят, че е възможно и те да използват своите тежки зенитни оръдия против танкове.

Имайки намерение в "деня Д" да изненадат немците, американците решили да се застраховат и да подготват за десант нещо наистина могъщо. Нещо, което можело да им гарантира победата над немските танкове. Разглеждайки достъпните оръдия, те осъзнали, че вариантите са всичко два- английското 17 фунтово оръдие и американската 90 мм зенитка.

Изхождайки от това на група млади инжинери било поръчано да разработят самоходно 90 мм оръдие на базата на 90 мм зенитка и танк шерман.

Към 29 юни 1942 бил готов прототип под името Т53. Предвид липсата на ясна концепция машината се получила меко казано странна. Инжинерите решили, че след като оръдието е зенито, то трябва да стреля не само по танкове, но и по самолети. Кърмата на танка М4А1 била премахната (естествено заедно купола) и там на родния зенитен лафет било поставено 90 мм оръдие. Машината не била защитена с щит, понеже се предполагало, че стрелбата ще се води от големи дистанции на които картечно пушечния огън няма да достига американските машина. А олекотяването на машината и намаляването на силуета ще са само от полза.

Сред големите плюсове на машината било 200 градусовото хоризонтално насочване и възможността за зенитна стрелба, което позволявало машината да се използва и като противотанкова, и като противо въздушна.

Военните изпитали машината и скоро разбрали нещо важно. Освен картечните куршуми, които може и да не долетят, а може и да долетят, то съществуват още и осколки от снаряди, които точно ще долетят. Не следвало да се забравя и за авиацията с нейните картечници, малокалибрени оръдия и бомби.

Като начало пробвали да поставят щит на вече съществуващата машина. Резултата бил неутешителен. Поради опитите да се запази възможността за зенитна стрелба щита се получил твърде неудобен, той пречел на нормалното презареждане и насочване на оръдието. След кратки изпитания станало ясно, че концепцията е погрешна и машината била изпратена за преработка.

Новия проект бил разработен доволно бързо. Била добавена рубка от листове бронирана стомана, като била преработена и самата машина. Двигателя бил изместен напред в бившето подкуполно отделение, а оръдието с рубката поставили отзад на получилата се площадка с падащи бронебортове. Възможността за зенитна стрелба била съхранена. Нарекли това чудо Т53Е1 и към средата на юли сглобили първия прототип.

Първоначално машината се понравила на военните, и те решили да бъдат построени 500 машини до края на 1942, и още 3500 бройки в бъдеще. Но... докато вървели изпитанията и станали известни техните резултати, възсторга им започнал да угасва.

Машината се оказала не просто висока, а твърде висока, при това бронирането и силно отстъпвало на танковото. В хода на изпитанията се проявил още един недостатък- оръдието разположено далеч отзад, а също нямащо дулен спирач-твърде силно люлеело машината. Разчета не падал, но за бърза стрелба трявало да забравят. Разбира се, могли да направят падащи опори, но тогава машината губела мобилност, и нямало как да избяга бързо при ответен огън.

Също така военните не били никак доволни от разположението на оръдията. Независимо от това, че на инжинерите се отдало да направят завъртането на оръдието на 360 градуса, влошили се вертикалните ъгли на насочване. Надоло оръдието се навеждало едва 5 градуса. Рубката също така затруднявала презареждането.

Стремейки се да отстранят поне някой неудобства променили рубката. Покрива бил премахнат, а формата изменена. Това направило работата на пълнача по удобна. Опитния екземпляр бил сглобен през януари 1943.

Но вече нищо не можело да помогне. На хоризонта бил далеч по перспективния проект М36 и Т53 просто бил прекратен.

Самата идея за поставяне на 90 мм оръдие в бронирано шаси военните считали за перспективна. Разузнаването съобщавало за появяването при немците на нови силно бронирани котки, нещо подобно се чувало и за японците. 76 мм оръдие против тях се считало за малко. Нужно било 90 мм оръдие на нормално шаси. Тогава си спомнили за М10 Волверин. В серийните М10 имало една конструктивна особеност. Още на стадия на разработване по молба на англичаните била заложена възможност за поставяне на него на английско 17 фунтово оръдие (което било и първото нещо което англичаните направили получавайки машините). По габарити това оръдие било доста близко до 90 мм зенитка М1/М2, така че, военните решили да поставят 90 мм оръдие на М10, без дая променят нищо.

Зенитката била преработена за използване под М10 и получила индекс Т7. През ноември 1942 един М10 бил преобурудван с Т7.

Оръдието влизало като по масло. Такова преобурудване можело да се осъществи даже и в полевите работилници. Но, имало и проблеми. По тежкото оръдие разбалансирало купулата, и най съвършенния механизъм за завъртане-як войник вече едва се справял с въртенето. Било предложено машината да се преработи, като се ребалансира куполата и се добави хидравлически механизъм за завъртане на куполата.

Конструктурите веднага се заели за работа. Но в това време сред чиновниците се разгорял спор. Генерал Майор Брус, като се запознал с проекта забелязал, че и така лошо подвижната М10 имайки по тежки купола и оръдие ще стане още по бавна (по принцип генерала бил почитател на бойните машини с високи скорости). Освен това, тя е и ненужна. Подвижната машина ще обходи тежко подвижния тигър, и ще го разстреля в борда. На Брус почти му се отдало да наложи мнението си, когато от 90 мм оръдие неочаквано се заинтересували англичаните в комитета по въоражение, и фирмата Шивролет се съгласила да го произвежда. Оръдието така или иначе влизало в производство, съответно и проекта за противотанкова машина с него също била дадена зелена светлина.

Към 3 март 1943 инжинерите от Шевролет завършили проектирането на куполите и сглобили два прототипа. Първият Т71 бил на база М10А1, а втория Т71Е1 на база на обикновен М10. Но неочаквано задачата била предадена на Форд, които успели да сглобят своите прототипи едва през ноември 1943.

Машината показала отлични резултати на изпитанията. Естествено Т71 бил много по добър от Т71Е1 и напълно естествено бил препоръчан за приемане на въоражение. На 9 ноември 1943 машината била приета на въоражение под индекса М36.

Обаче, мнението на генерал Брус не било единично, и машината била считана за излишно мощна. Поради това масовото и производство вървяло с бавни темпове. Към момента на десанта в Нормандия били произведени малък брой М36. При това немците успели да произведат много повече Тигри и особено Пантери, отколкото американците очаквали.

Тук не е мястото да се разказва за десанта в Нормандия, само ще спомена, че М36 се оказали единствените машини, с които американците разполагали, способни да се противопоставят поне донякъде (като огнева мощ) на немските дебелокожи и добре въоръжени котки.

Сроч(но за борба с тях бил разработен проекта М36В1. По същество това бил танк М4А3 с минимални изменения и купола от М36.

Машината се получила добра. Заради по дебелата броня на М4А3 превъзхождал както М10, така и М36. М36В1 се получил най защитения танкоунищожител в американската армия. Всичко били произведени 187 машини, докато количеството М36 не достигнал нужния брой във войските.

До края на войната М36 останал единствената бронирана машина способна да се бори почти на равни начала с германските танкове. Единствения му конкурент танкът Пършинг който имал същото оръдие бил готов едва в самия крайна войната.

След края на ВСВ М36 участвал в корейската война. Любопитно е, че Югославия получила над 500 такива машини. Те са модернизирани, като им са монтирани двигатели от танкове Т-55. Тези машини вземат участие във войните при разпането на Югославия, включително и в косовската война, където са използвани от сърбите против албанските бунтовници. Повредени машини, или вече износени са използвани като лъжливи мишени за натовската авиация. Френски машини участват в първата индокитайска война. Пакистанските М6 участват в индо-пакистанската война през 1965.

М36 Слугер стои или е стоял на въоръжение в армиите на САЩ, Босна, Канада, Хърватия, Франция, Ирак, Иран, Италия, Филипините, Пакистан, Тайван, Сърбия, Словения, Турция, Югославия, Южна Корея.

Редактирано Октомври 14, 2013 от Frujin Assen

[КГ125]

"Пътят на САУ-то" ) в щатската армия. Интересно, в следвоенния период то не е вече така силно бронирано и е много специализирано именно като оръдие.

Дали в един бъдещ конфликт това няма да изиграе лоша шега и дали няма тогава да се сетят за добрият стар фон Манщайн и неговите Щугове?

[Frujin Assen]

Следващата статия ще е за М16 Хелкет, най обичания танкоунищожител в американската армия. За Волверина вече писах, сега за Слугера, има и за Хелкета.

[Гоце]

Југословенски м-36  ЈНА поседуваше преку 300 вакви самоходни топови до 1990 година најголем дел завршија во боишта во хрватска и во босна .

 

 

ju-36.bmp

m-2434.bmp

[Гоце]

М-36 ЈНА во позадина брдм-2

 

 

[Гоце]

За време на војната во босна