Чигот и Джигит, титли или...

[Пандора]

Не зная точния превод, но ако боил е съсловно състояние възможно е и двете неща да се отнасят за един човек - боил изпълняващ длъжността чигот, болярин с военен чин .

[Perkūnas]

На първо място смятам, че като меродавна форма трябва да се приема гръцкият запис τζιγάτος (чигат), а не вторично лабиализираната форма чигот, която не съм сигурен, че се е появила под славянско влияние, а не е резултат от прабългарска лабиализация. За наличието на такава има поне едно доказателство - записът Органа (’Οργανας) при Теофан, но Аргана (’Αργανας) при Никифор. Първата форма се е наложила заради това, че Томашек привидя в Органа турчина Орхан, не по друга причина.

За алтернативното обяснение.

Предлагам, без да настоявам за правотата си, че чигат е арменизъм, преминал по кавказка линия при нас. От (старо)арменското čakat [чакат] – “чело; фасада”. Акад. Ачарян дава мнения за връзка на čakat с пехлевийското čakāt “връх”, персийското čakād, согдийското čakāt “чело”. Само че в случая иранските примери имат съответствие в арменското gagat’ “връх”, а не в “чело”, така че според ме не са убедителни като обяснение.

Второто значение на čakat в староарменски обаче е “битка, сражение; фронтова линия”. Оттам производното čakatem “воювам, влизам в бой” и čakatamart “битка; войска”. Тези значения биха могли да се свържат семантично и с обяснението “спатарий” и “простоспатарий” като “висш военен”. Това го уточнявам по повод на последния пост на Графа, че няма как чигатът да е някакъв дребен офицер или сановник. Не бих се изненадал, ако чигатът не се окаже в края на краищата "военният министър" през ПБЦ.

За протокола по повод на уж повлияната от славянски форма чигот. В някои арменски диалекти има засвидетелствани вариантите čakot, čakut.

Айде и един бонус към темата от бат Спандю:

Братан Чигота (Село Хотагоща, днес Фотовища, северно от Гоце Делчев, XV век).

Душ, син на Шаготин (Село Черешница, североизточно от Валовища, XV век).

Арменското čakat и диалектните му форми (които едва ли са с давност от 8-9 век) са очевадни заемки от партски или средноперсийски.

И в двете им значения: "чело, предна част" и "фронт" (какво ли означава латинското frons?).

Тъй като čakat в арменски не се употребява конкретно като означение на лице (Homo sapiens), изобщо не мога да приема горното обяснение.

Няма как "фасада" или "битка" да се употреби като означение на лице (Homo sapiens).

Да се извежда "прабългарска лабиализация" от разни (неясни) лични имена е повече от съмнително.

В случая играе бръсначът на Окам.

ПП. Действието в "Страданието на мъчениците" се развива около 840 г. Когато спатарий се употребява изключително като "висш сановник".

ППП. Обяснението на доц.др.-а Иванов изби рибата. По-езиково неграмотен тип едва ли може да се открие.

Редактирано Ноември 25, 2013 от Perkūnas

[Perkūnas]

Извинявам се предварително, ако нещо объркам /ама то е от незнание/. Единият въпрос при мен с тоя джигит е че се раличават два диалекта - карачаевски /джокащ/ и балкарски в който на "дж" съответства "ж". И поради това известни съмнения какво е било прабългарското звучение та се е получило чигот.

Изглежда, че в някои тюркски езици съществува тенденция палаталната апроксиманта [j] /й/ в началото на думата да се заменя с африката [dʒ] /дж/.

Този процес се наблюдава и в други езици: например в романски:

латински iocus /йокус/ > италиански gioco /джоко/, френски jeu /жо/ "игра"

латински ianuariarius /януариус/ > италиански gennaio /дженнайо/, френски janvier /жанвие/ "януари"

В единия балкарски диалект /дж/ е заменено с /ж/.

Това се е случило например и във френски, където /дж/ се е опростило до /ж/ (английското january /дженюъри/ отразява старофренското произношение с /дж/).

В онези тюркски езици, които не търпят звучни африкати в началото на думата (чувашки, някои малобройни езици из Алтай) това /дж/ се е заменило с някоя беззвучна съгласна: ч- [tʃ] или ҫ- [ɕ].

Тъй като в славянски звук /дж/ не е имало, славяногласните са го заменили с най-близкия им звук, /ч/.

Редактирано Ноември 25, 2013 от Perkūnas

[Пандора]

_{Благодаря за отговора}.

Това се е случило например и във френски, където /дж/ се е опростило до
/ж/ (английското january /дженюъри/ отразява старофренското произношение
с /дж/).

В какъв период се е случило това ?

[Perkūnas]

_{Благодаря за отговора}.

Моля.

В какъв период се е случило това ?

Предполага се, че тези промени дж -> ж, ч -> ш настъпили във френския език през 14-15 век.

Във всеки случай по време на норманското нашествие (края на 11- началото на 12 век) на френски все още произнасяли /дж/ и /ч/ и така са го възприели англичаните.

За съжаление при безписмените тюркски езици (карачаево-балкарски) е трудно да се определи със сигурност кога дж е станало ж. Едва ли е много отдавна, щом се среща само в единия диалект.

[Aspandiat]

Арменското čakat и диалектните му форми (които едва ли са с давност от 8-9 век) са очевадни заемки от партски или средноперсийски.

Няма такова неща. Думата čakat я има още от V век, откакто има арменска азбука.

Аз ти казах по-горе, че на иранските "връх" отговаря арменското gagat' "връх", а не čakat.

[Perkūnas]

Няма такова неща. Думата čakat я има още от V век, откакто има арменска азбука.

Е и какво като я има от пети век? Под какво влияние са били арменците преди пети век - може би индонезийско?!

Аз ти казах по-горе, че на иранските "връх" отговаря арменското gagat' "връх", а не čakat.

Какво означава "отговаря"?

čakat е заемка от партски или средноперсийски.

Сега нямам време да проверя от кой език точно.

Значенията в арменски и согдийски съвпадат, тогава по-вероятно да е заемка от партски.

[Черен Петър]

Разбира се че нито чакат, нито джигит имат нещо общо с чигот - меченосец, но посочвам интересна подробност, литовското kakta, kaktos - чело, е индоевроп. аналог на арм. чакат.

[Perkūnas]

В случая не е необходимо да се намесва литовски език.

Индоевропейската дума за "чело" е съвсем друга.

[decapitator]

Гледам тая е актуалната тема свързана с разните му там протобулгаротуркоиранотохарски титли, та да питам тоя аварски capcanus (в разните манускрипти captcanus, capanus и т.н.) Тодор от началото на IX в., от какъв произход ще да му е титлата?
PS
Сетих се и за един палав аварски bookolabras залюбил, не когото трябва. Чудно нещо са тия аварски титли.

[Черен Петър]

Перкунас, става дума за сравнително езикознание, има паралел между арменската дума, с явен фригийски произход и литовски (балтийски) езици, показва точно древен индоевроп. произход.

[Perkūnas]

Точно сравнителното езикознание е установило, че тази арменска дума е заемка от ирански.

[Черен Петър]

Е да ама един специалист по арменски език ми каза че не е персийска заемка!

[Stefan Iv]

Точно сравнителното езикознание е установило, че тази арменска дума е заемка от ирански.

А ще ни цитираш ли източник или ще трябва да ти вярваме.

[Perkūnas]

А ще ни цитираш ли източник или ще трябва да ти вярваме.

H. Hübschmann, Armenische Grammatik I: Armenische Etymologie.

A. Meillet, Sur les mots iraniens empruntés par l’arménien.

E. Benveniste, Ēléments parthes en arménien.

R. Schmitt, Iranisches Lehngut im Armenischen.