Средновековен български флот?

[Mont Ferrand]

Средновековен български флот? - http://vladislavivanov.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Добруджанското деспотство в международната политика - Добротица, Иванко, Венеция и Генуа - http://vladislavivanov.blogspot.com/2012/01/blog-post_23.html

Средновековен български флот? - Варна и Галиполи - http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/10/blog-post_23.html

Средновековен български флот (продължение) - някои успоредици и паралели от края на ВБЦ и началото на Османската империя - част I - http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/04/i.html

hansa cogs mid. XIV c..bmp

Редактирано Октомври 23, 2013 от Mont Ferrand

[Galahad]

Въпросът за българският средновековен флот често се поставя за дискусии по форумите, но също често остава повърхностен и носещ белезите на социалистическата грандомания. Иначе казано малко се държи сметка за това какви потребности е имала държавата, а се правят сметки все едно че става дума за олимпийски игри - най-голям кораб, най-много кораби ...

Флотът обаче е функция на страната и нейните потребности. Иначе се получава недоразумение като ОЦК "Кремиковци".

Територията на Средновековна България е било разположена компактно на суша, без морски "анклави". Византия е по-скоро неин противовес и тя прилича повече на империя-архипелаг - не само заради владените острови, но и заради удържаните територии, които нямат сухопътна връзка с империята, а пътя по суша минава през други държави - такива са например италийските провинции, а и в някои периоди част от балканските, когато България е контролирала Морунец (дн. Кавала).

Цариград е бил своеобразен център на европейската търговия, тъй като през него са минавали екзотичните стоки по пътя си към Европа. Но тай като в бълг. земи не е имало много големи плавателни реки, а моретата са по периферията, то сухопътните пътища си остават изключително важни.

Често споменаваните лодки-еднодръвки имат доста по-съществено значение, защото те позволяват придвижване по Дунав и навлизане в нейните притоци донякъде, което превръща тази река във важна транспортна артерия.

Черно море никога не е имало важното стопанско значение на Средиземноморието. В днешно време зари петрола и природния газ интересът не само на България, но и на цяла Европа е доста по-голям. Макар Волга и пътя покрай черноморието на Ден. България да е бил важен за русите и за волжките българи, за дунавските не е имал толкова голямо значение.

Излазът на Бяло море е бил епизодичен, което в известна степен е пречка за развитие на корабоплаване там.

Разширението към Адриатическо море разбира се дало отражение. Дуклянския презвитер разказва за властта на бълг. цар над Адриатическото крайбрежие.

XXXVII. Тем временем, прослышав о смерти царя, Драгомир, дядя блаженного Владимира, собрал народ и войско, что бы присвоить себе землю и королевство своих отцов. Итак, прибыв в залив города Котора, приказал, что бы народ переправился через море. Которяне же наготовили лодок и вынесли перед ним хлеб и вино и множество разнообразной еды и позвали его на обед на остров святого Габриела. Он сам с несколькими вошёл в один небольшой корабль и прибыл на место. Пока готовился обед, которяне видя, что Драгомир всего с несколькими людьми, а их много, и что ему никто не может прийти с помощью с суши, поскольку был на острове, начали между собой нашёптывать один другому: “Болгарский царь - мёртвый, и короли этого края – мёртвые, этот один остался из их рода. Если этот
будет жить и добудет землю, не будет добра. Он ведь будет притеснять нас, как притесняли и другие короли, которые были его отцами и братьями. Так убьём его, и не будет из этого рода никого, кто бы нас притеснял и беспокоил нас и наших детей”.

През ВБЦ с развитието на феодалните отношения в много от държавите с по-голяма територия възможностите за търговия и мореплаване се затрудняват. Еврейски и италиански банкери, търговци и флотилии обслужват ред европейски държави. Германските свободни градове също играят роля в търговията, а някои дори и в корабоплаването, но обемът на дейността им е далеч от това на италийците. Дори един доскорошен лидер като Византия свива платната и залага на италийските свободни градове. За Балканите важна роля играе Дубровник, който в своята дейност набляга значително и на сухопътната търговия. Ролята на Млетската (Дубровник или още Рагуза) и Сияйната република (Венеция) е дотолкова значима, че често в тях се местят дори членове на балканските владетелски фамилии.

Разпадането на силната централна власт макар да е съпровождано с процъфтяването на крепостните порядки създава не само затруднения за развитието на флота, но има и положителни страни. Крайбрежните феодали започват да обръщат поглед към морето, в резултат на което Добротица и наследниците му започнали да се сдобиват със собствени флотилии. Започва да набира сили и още един търговски град Брашов (Кронщад), но турското нашествие подрязало крилата му.

Когато говорим за национален флот, то трябва да се направят някои разграничения. Военният флот може да се разглежда по-скоро като държавен, но що се отнася до търговския, етническата граница не е толкова лесна за прокарване. Днес напр. Либерия има най-големия флот, което се дължи обаче на ниските данъци, а не на мореплавателните генетични заложби на местните жители. Много пък нашенци плават под чужд флаг, а също руснаци, украинци, филипинци ... Има и кораби, които са с бълг. екипаж и имат собственик-българин, който ги е отмъкнал чрез подмасова приватизация от някогашното БВФ, но сега са под чужд флаг заради данъчни облекчения.

През средновековието националността на търговския флот е била също толкова трудно определяема - напр. по черноморското крайбрежие корабите и моряците можело и да са ромеи, но в различни периоди градовете им са били подвластни на бълг. цар и те са се явявали бълг. поданици (сиреч данъците си са ги плащали на бълг. цар). Представителите на търг. републики си осигурили ред привилегии и имунитети, които ограничавали спрямо тях бълг. власти на бълг. територия, но от друга страна тези чужди търговци често толкова дълго пребивавали в България, че сред привилегиите се среща и правото да си построят собствена черква.

[Galahad]

Предполагам, че тези, които четат темата са очаквали да видят нещо такова, като на картинката. Относно въпросната картинка от 1550г. имам 2 новини - едната добра, а другата лоша. Добрата новина е, че на горната сцена е изобразена битка между войската на Константин Копроним и българите. Лошата е, че може да се допусне, че илюстраторът не е разбрал правилно изразът, че императорът започнал война с българите по суша и море, като е решил, че не само транспортирането на войските е станало по вода, но е имало и морско сражение. Все пак втората част я слагам в графа "вероятно", защото трябва много внимателно да се сравнят източниците по този въпрос. Това е базирано на средновековните преводи, а както се оказва при тях някои грешки са си редакция и то вярна.

Самият текст към изображението гласи: "Виждайки това (разбиването на флота от бурята и загиването на мнозина от войската -б.м.), българите започнаха война с него (Копромним - б.м.) и зле изсякоха неговото множество, (той) се върна с голям срам и победен)." Патриарх Никифор в своята история отдава победите на Копроним, но Амартол цитира една негова реч, в която той говори предубедено, като противник на императора-иконоборец и изобщо не се изказва ласкаво за цената на постигнатия успех.

Пита се, а дали това е било възможно?!? Преди това се описва, че виз. флот е бил връхлетян от буря и е бил разбит. При това положение е възможно части от пръснатите останки от флота да бъдат нападнати с прословутите лодки-еднодръвки.

На долната миниатюра е описания голям студ, в резултат на който замръзнало дори морето.

[Last roman]

по-скоро българите са изчакали остатъците от флотата да дебаркират и тогава са ги нападнали. Щото твърдението, че е възможно еднодръвки да атакуват /успешно/ дромон си е доста фантастично.

Редактирано Октомври 28, 2013 от Last roman

[Galahad]

Ами то в случая е трудно да се говори за дебаркиране - Копроним наредил да пуснат рибарските мрежи и с тях да направят уборка на множеството плуващи в морето трупове.

В резултат от бурята византийските плавателни съдове са били разпръснати, повредени и са загубили голяма част от екипажа и транспортираните войници. Тъй че е възможно да бъдат нападнати някои отделени и повредени плавателни съдове. Втори е въпросът в това състояние пленените кораби да могат да се използват по предназначение от българите.

Населението по крайбрежието си се е препитавало с крайбрежно пиратство - сиреч да обира разбилите се кораби. Вероятно в част от случаите описани в статиите за които са линковете по-горе става дума именно за нападение на повредени от бурята кораби. Това е практика още на траките. В някои случаи за да се разбие кораби крайбрежните пирати умишлено са палили подвеждащи огньове. Това разбира се не се е харесвало на средновековните търговски републики. По тази причина примерно в договора на цар Иван Александър с Венеция има клауза какво възнаграждение трябва да се плаща за спасено корабно имущество.

Ако за нещастие се случи да погине някакъв кораб, да се спаси имането и лицата. Също за тегло от сто перпери да платят 4 гроша. За половината на сто - 3 гроша. За тегло на стока на кантер 1.5 аспри ³.