Предизвикателства пред образованието в България

[Kalin Radulov]

Здравейте БГ Наука,

Дълго време следя дейностите и проектите ви и искрено се радвам, че науката в България е намерила такъв хубав дом!

Започвам тази дискусия, защото силно се вълнувам от темата за Образованието. Казвам се Калин Радулов и съм на 23, тъкмо завършил Бакалавър по Политология в СУ и в момента следвам магистратура по Предприемачество в Швеция.

Бих казал, че съм до голяма степен идеалист, а някои могат да ме обвинят в прекомерен оптимизъм или липса на връзка с реалността. Причината да запиша Политология беше, че вярвах (и все още вярвам), че промяната започва оттдолу-нагоре. Че най-добрият начин да промениш нещо, е да започнеш от себе си. Да покажеш чрез собствените си действия зад какво стоиш, в какво вярваш и да не говориш празни приказки, а си готов да подкрепиш всяка една своя дума с реални действия.

По време на следването си се присъединих към няколко студентски организации (включително Студентския съвет на СУ и на Философският факултет, както и в Клуба на Политолога). Там къде успешно, къде по-малко се борих за промени в статуквото, за подобряването на условията на студентите, за по-добра комуникация с администрацията, за осъвременяване на дисциплините. На всяка крачка обаче, срещах огромни пречки от една система, която беше свикнала със своя ритъм и не желаеше да се промени. Дребни победи имаше, но далеч не бяха достатъчни. Няма да влизам в подробности още от сега, но нека кажем че за четири години бях изправен пред абсурди, които са ме оставяли безмълвен и невярващ на очи, уши и каквито още сетива имам.

За това ми е интересно да ви попитам - какви са предизвикателствата пред Образованието в България?

• Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Училището? Университета?
• Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка специалнсотта с реалността?
• Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то?
• Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си?
• Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами?

Знам че темата е както болезнена, така и особено обширна, но ще се радвам да прочета какво мислите по въпроса

Редактирано Октомври 28, 2013 от Kalin Radulov

[КГ125]

Привет

За съжаление съм вече доста далеч от образованието, но тук има пряко ангажирани хора и съм сигурен, че ще дадат мнение!

(ПП има някакъв отлив от политическите науки в последно време, вярно ли е впечатлението ми)

[Mr.Shades]

Здрасти!

Едно предисловие- Предприемачеството и идеализма не вървят ръка за ръка.

За да задвижиш дискусията би било хубаво да дадеш свои примери.

[Elemag]

По време на следването си се присъединих към няколко студентски организации (включително Студентския съвет на СУ и на Философският факултет, както и в Клуба на Политолога). Там къде успешно, къде по-малко се борих за промени в статуквото, за подобряването на условията на студентите, за по-добра комуникация с администрацията, за осъвременяване на дисциплините. На всяка крачка обаче, срещах огромни пречки от една система, която беше свикнала със своя ритъм и не желаеше да се промени. Дребни победи имаше, но далеч не бяха достатъчни. Няма да влизам в подробности още от сега, но нека кажем че за четири години бях изправен пред абсурди, които са ме оставяли безмълвен и невярващ на очи, уши и каквито още сетива имам.

Не си първият, минал по този път. Инерцията е голяма и няма критична маса за да я преодолее.

Бъди готов след някоя и друга година ако се върнеш тук да видиш някои от нещата, които определяш за дребни победи да бъдат заличени Напр. по наше време с големи мъки беше създаден Кариерния център към СУ, по-късно разбрах, че са го закрили, та се наложило да се прави всичко отначало, но не знам сега какво е положението.

Идиотизмът у нас е много голям.

Иначе по темата - като гледам май най-голямото предизвикателство на образованието у нас ще бъде да оцелее, защото то първо ще понесе последствията от демографската криза.

[Last roman]

Поздрави, Калине!

Много хубава тема, по която съм мислел и аз навремето. Та да почна по ред:

Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Училището? Университета?

-Тъй като всеки индивид е мерило за себе си, лично аз мога да кажа, че хванах последния 'влак' на качественото българско образование. Става дума за 90-те години в гимназиите: 32-ро, НПМГ и първото десетилетие на новия век /в Медицински Университет/. Под качественото образование разбирам - преподаватели, учебна програма, начин на полагане на изпититите /кандидат-гимназиални и кандидат-студентски/.

Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка специалнсотта с реалността?

-Хубавото на нашата образователна система по принцип е големият обем теоритични знания, които ти дава. По подготовка ние надминаваме западните ни колеги в пъти /говоря разбира се за своята специалност - магистър фармацевт/. Лошото е, че практическата ни база доста куца. От многото теория, не остава време за реално приложение на знанията. Нищо чудно, че има разминаване между очакванията и реализацията след приключване на образованието. Излизаш с познания за едва ли не изследване и развитие във фармацевтичната индустрия, а се оказва, че не си наясно с елементарни законови разпоредби, които играят много по-важна част в живота ти. И точно тогава се усещаш, че едно 80% от получените ти знания са излишни на този етап. Да напомня R&D в България няма - генеричните компании са се ориентирали към много по-лесни начини на печалба, а и производствените мощности отдавна са ликвидирани - всичките субстанции се внасят от Индия или Китай. Демек място за творчество - йок. Всичко е канализирано и програмирано по вече утвърдени процедури.

Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то?

-На този етап поне за моята специалност реализациите са 4-ри:

фармацевт в аптека /това съм го пробвал, не ми е интересно/,

специалист във фармацевтично предприятие /също пробвано, но прекалено рутинна работа, а и заплащането не е чак толкова привлекателно/,

медицински представител във фармацевтична компания /в момента го работя и го намирам за най-гъвкаво и атрактивно/: и като контакт със специалисти, и като заплащане,

клинични изпитвания /може би след няколко години ще се захвана и с него - основно заради повечето пари, но пък минус е прекомерната бумащина и кесенето в офиса по цял ден/.

Като цяло за разлика от западна Европа младите ни специалисти, излезли от Фармацевтичния Факултет не се занимават с научни разработки, а в по-голямата си част се захващат с рутинните направления, които изброих. Много малка част от тях остава във Университета да прави докторантура или пък да специализира в чужбина. Би трябвало у нас да се работи в тази посока, но няма инвестиции.

Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си?

-Не, получих качествено /че и евтино/ образование и достатъчно престижна професия, която на всичкото отгоре е и добре платена /за нашите ширини/.

Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами?

На запад, както казах, въпреки по-слабата теоритична подготовка, практиката им е доста развита. Бих казал подходите са доста по-творчески и разчупени. Материалната им база е на високо ниво, също възможностите за стажове, уоркшопове, дипломни и курсови работи дават на студента почва за креативност и доста голяма самостоятелност. Това ни липсва, но на този етап е неосъществимо поради финансови причини, известна преподавателска закостенялост и заложената негъвкава програма на обучение. За съжаление тези промени не могат да бъдат създадени за няколко семестъра, дори и за десетилетие.

Редактирано Октомври 28, 2013 от Last roman

[Kalin Radulov]

Здрасти!

Едно предисловие- Предприемачеството и идеализма не вървят ръка за ръка.

За да задвижиш дискусията би било хубаво да дадеш свои примери.

Взимам бележка - не исках да давам свои примери за да не наклоня дискусията в мойта посока. Благодаря за отговорите, нека споделя някои свои впечатления и виждания.

Относно проблемите - образованието и бизнеса са две планети, които в много случаи нямат нищо общо помежду си. Определено подкрепят твърденията, че се набляга пределно на теорията, което е едновременно силната и слабата страна на образователния план. Може би най-голямата слабост на системата е закостенялостта ѝ, липсата на перспектива за развитие в нея и откровената ѝ ретроградност - нека вземем за примерм моя любим СУ. Различните отдели на университета нямат каквато и да е електронна връзка помежду си, за унифицирана система и дума да не става. Отдел студенти работят с огромни 10 килограмови книги вместо база данни и често нямат елементарна информация, свързана с учебния процес (като имената на преподавателите или дисциплините ...)

Няколко абсурдни ситуации, в които изпаднах по време на следването:

1. Трябваше да чакам 5 часа на опашка за да се запиша за специалността си
2. След Втори курс, отивайки във Варшава по пограма "Еразъм" (след официално интервю и процедура по класиране, проведена в моята катедра) си платих такстата за семестъра по банков път и изпратих нотариално упълномощено от мен лице да занесе платежното от банката в паричен салон за подпис и печат. Връщайки се от Полша, се оказа че съм в списъка на студентите за изключване, защото от отдел Студенти не знаели къде съм и ме броили незаписан? Това, при условие че съм заминал от собствената си катедра и съм си платил таксата.
3. Проблемите, разбира се не спряха с това - от 72 кредита взети по специалност Политология във Варшавския университет в СУ ми бяха признати ... 10. В последствие трябваше да полагам 8+ изпуснати изпита за да завърша.
4. Абсурдите не свършиха до там, в последната си година трябваше да гоня преподаватели, които не са си свършили работата и не са внесли протоколи в дадената 10 кг книга, а секретарката по някаква странна причина смяташе, че това е работа на студентите, които се готвят за държавен изпит, а не на факултета.
5. Трябваше сам да си изготвя Академичната справка, която в последствие само да ми бъде заверена от отдел студенти (които, редактирайки я, я оплескаха така, че ми я върнаха от МОНМ и не ми я завериха от първия път ...)
6. Да не започвам с прословутите хартийки от дадените библиотеки и как вече бидейки в Швеция, трябваше да удостоверявам, че не дължа книги на университета, при условие, че никога не съм имал карта за универститетската библиотека ... Или безполезната студентска лична карта, която не ти върши работа никъде (де факто БГ студент в чужбина, няма документ на латиница да удостоери студентското си положение)

Въпросите от тук следват -

1. Защо няма система за онлайн плащане на таксите и записване на студентите?
2. Защо няма връзка между паричен салон и отдел студенти?
3. Колко време ще отнеме на СУ (където има факултет по Математика и Информатика и специалност Компютърни науки) да направи обществена поръчка (или вътрешна такава) и да си подсигури канал за комуникация между различните си звена и да въведе единна база данни?
4. Защо паричен салон трябва да има 20+ чиновници, чията работа може да се върши от автоматизирана онлайн система?
5. Защо катедрата има споразумение за обмен, ако няма установен ред как ще бъдат признавани кредитите и оценките на изпратените ученици?
6. Кога глупавата Система за Управление на Студентска Информация най-накрая ще работи?
7. Кога ще бъдат въведени дисциплини на чужд език за да могат и чужденци да идват на обмен и да правят нещо различно от това да пият и купонясват половин година?

Става въпрос за елементарни неща, които ще улеснят работата на всички замесени лица, ще спестят разходи и ще подобрят значително качеството на предлаганата услуга. Докато бях в студентски съвет, една от годините колегите бяха поели записването на студентите. Петима души и пет компютъра. Колко трябваше да чакат колегите да се запишат? Не повече от 10 минути всеки.

Защо не се използва студентския труд в университета? Малко ли работа има? Вместо да се чудят хората къде да си търсят стажове, защо не се отворят позиции за студенти както се прави в нормалните страни?

Отново говорейки за стажове - прословутият Кариерен център, за жалост наистина затвори (основни поради лошо управление и неразбиране на ръководството каква де факто трябва да бъде неговата функция.)

Откъде идва цялата тази тирада - просто от наблюдение. Имах щастието да прекарам една година във Варшава, а от 2 месеца съм в Лунд, Швеция. Тъй като съм на мнението, че не е небходимо да измисляме топлата вода и вярвам, че нещо ако е просто е и ефективно, нека дам малко примери за това как нещата могат да се случват.

От Варшава:

- Курсове на английски език не само за чужденци, но и за местни студенти. Помага за международна терминология и създаване на многообразна среда с ученици от различни езици и култури

- Магнитна студентска карта - използва се както за вход в различните сгради на университета (дори когато е официално затворен, за да се ползва за учене), така и за градския транспорт. Има полска и английска версия.

- Безплатен курс по полски за чужденци (за да се адаптират, за да имам основната база, с която да се оправят в ежедневни ситуации)

- Eduroam връзка (акаунтът отново е същия като този за студентската система). Интернет навсякъде в и около факултета и университетските сгради. Ако отидеш в друг европейски университет, можеш да ползваш същите акаунт и парола.

- Перални и сушилни в подземието на общежитието (в което също така се влиза с горе-споменатата карта (за да не се чудят студентите къде да простират и къде да се перат))

- Студенти работят в библиотеките и студентските администрации (подпомагани от 1-2 души персонал)

От Лунд:

- Стаи за учене в кампуса на университета (за работа по групи, на които се набляга стабилно)

- Компютърна зала и унифицирана система за принтене, в която се влиза с акаунта за Студентската система, използвайки сървър, като по този начин desktop-а ти е един и същ откъде и да влезеш. Ако нямаш компютър, винаги можеш да работиш от там.

- Eduroam връзка

- Университетът предлага безплатен софтуеър на всичките си студенти за периода на обучението им (операционни системи, офис пакети, програми за разработване на програми, графичен дизайн и т.н.)

- Някои курсове се водят от докторанти, които имат пълната свобода да изготвят учебна програма с каквато литература и методи искат

- Набляга се на семинарите, а не на лекциите. Работата в екип е основополагаща. За 2 месеца съм имал над 8 групови проекта.

- Ученето става чрез т.нар. "hands-on" или практически дейности, като в последствие се пише кратък доклад и размишления над изпитаното. (пр: Водене на дневник за идеи. Посещаване на конференция за иновации. Изпитания - В първият ни курс ни дадоха 100 крони на 5 души и имахме 1 седмица да ги направим повече по всички легални начини. Победителите бяха направили 7000; Във вторият курс (маркетинг) имахме за задача да организираме благотворителен концерт без какъвто и да е бюджет - събрахме 10 000 крони, две групи свириха, а събитието го посетиха над 150 души)

- Правят се срещи на представители на различни специалности за обмен на опит (пр: предприемачи и магистри по устойчиво развитие)

- След като си изберем идея, ни се дава ментор - професионалист със собствен бизнес, който да ни напътства как да установим нашия си. Имаме и ментор и от Ernst & Young - за помощ с документация и счетоводство. В началото на вторият семестър ще ни се даде офис пространство в бизнес инкубатора на университета.

- Предметите са месец за месец - изпит в края на месеца (който е само 1/3 от крайната оценка - другото е от груповите проекти през останалото време)

Излишно е да говоря повече - за 2 месеца имам чувството, че съм направил повече, от колкото за всички четири години в СУ. Най-важното е посланието - ти можеш, давай направи го, инициативата е твоя, но ако имаш нужда ние ще ти помогнем. Така човек сам започва да отваря книгите, но от собствен интерес, а не за да възпроизведе дадената теория на изпит. Да речем, че не всичко може да бъде копирано и успешно приложено веднага. Въпреки това няма как да не остана с впечатлението, че съм на друга планета.

Приложими ли са тези практики в България? Абсолютно. Само трябва да се почне от някъде. Според мен най-важното е да се създаде една по-добра структура на занятията, стимулирайки прилагането на знанията на практика и отправяне на предизвикателства към студентите да проявяват инициативност. Това важи с особена сила за хуманитарните науки, които нямат нужда от скъпи технологии за да прилагат на практика своите знания, а имайки предвид европейските средства които се отпускат за развитие на образованието и създаване на общество на знанието, няма добро оправдание това вече да не се случва. Имам сериозни съмнения, че това може да се случи отвътре, обаче. Системата е прогнила и закостеняла и не желае да се променя. Може да се бутне и да се гради наново или да се създадат тези механизми извън от нея и въпреки нея.

Тук става въпрос за ефективна кариерна ориентация в края на средното образование и по време на следването. Създаване на механизми, чрез които студентите да се опознаят по-добре и да разберат кои са силните им страни, като се поставят в различни ситуации. Стимулиране на писането на наука на английски език (и популяризирането на правилата за академично писане и цитиране, искано от международните журнали), участването в проекти и експерименти извън класната стая. Взаимодействието между различни специалности и университети за общи проекти и обмен на знания и опит. Кандидатстване, писане и управление на проекти. Реторика и презентационни умения. Повече възможности за обмен в чужбина. Организиране на конференции и семинари за обмяна на опит и възможност за връзка с хората от бизнеса и научните среди за да се идентифицират общи интереси и да се отварят възможности за стажове и практика.

Идеи и примери много. От къде да се почне по-напред? И как?

П. П. Аве, Римлянино

Редактирано Октомври 29, 2013 от Kalin Radulov

[fantom4e]

защо съществуват 10кг книги - защото така е възможно съществуването на Калинки, съответно доход за лица които могат да се облагодетелстват. Аналогично и електронно правителство нямаме. Аз правя подобна аналогия и със съществуването на над 50 ВУЗа в страната, някой от които не биха могли да се нарекат и "школа".

За съжаление не мисля че може да се обобщава цялостно по темата според мен. Бизнес-наука в зависимост от конкретната област би имало различни изисквания съответно условия и т.н.

[Elemag]

Така като чета оставам с впечатлението, че в СУ всичко си е както преди. Липса на елементарна комуникация, информация и отговорност. Навремето колеги сигнализираха, че са им прекъснали здравните осигуровки. Оказа се, че администрацията просто не е превеждала редовно вноските към нои и въобще е създала пълен хаос при организация на тези плащания. Мина се почти една година докато се изчистят всички проблеми и това стана пак от външни хора, а не от самата администрация.

Основен проблем в нашата система е непоклатимостта на кадрите, съчетана с липса на критерии за професионализъм. Щом веднъж си назначен - независимо дали като преподавател или като администратор - вече си бетониран и почти нищо не може да те мръдне от там. Достатъчно е просто да се навърташ там, дори и нищо да не вършиш

[Last roman]

Поздрави, Калине, добър пример даде с нашите Деканати /бях съвсем забравил демотивираните лелки, които работят там/. Ама нали знаеш - с напредване навремето човек забравя глупостите, които са му се случвали и помни хубавите неща. Та ситуациите, които описваш са много сходни с тези, в които съм попадал и аз. Но при нас имаме едно тежко социалистическо наследство и раздут бюрократичен апарат, съставен от некадърници и подмазвачи, които само гледат да те прекарат. Така че улесненията за студентите, които визираш че са факт на запад изобщо няма да ни огреят в близко бъдеще. Паразитният персонал също трябва да живее. И така е не само в Университетите, а и в повечето ни институции.

Редактирано Октомври 29, 2013 от Last roman

[Gravity]

Извинявай, но не разбирам това тема за образованието ли е или за оплакване от бюрокрацията. Това което си написал са важни неща, но повечето са странични. Дали има перални или магнитни карти, или не трябва да се чака часове за подпис и т.н. е въпрос на удобство (да не казвам лукс) но какво общо има с образованието.

[Elemag]

За съжаление проблемите в учебния процес, администрацията и битовизмите имат един и същи корен - болднатия текст на предния ми пост.

[Last roman]

дам. Едно е хората да ти улесняват следването с някои странични /и подразбиращи се в цивилизованите страни/ облаги, а съвсем друго е отегчени от живота фригидни тетки с ненормален работен график и закърнял краен мозък да те занимават с глупости, опитвайки се да те вкарат в калъпа - 'ако не ми дадеш, нищо няма да получиш'. Това също е част от образованието, щото след това се сблъскваш с този поведенчески модел в живота, където нищожества, придаващи си вид се опитват да ти опропастят плановете.

Редактирано Октомври 29, 2013 от Last roman

[Aspandiat]

Взимам бележка - не исках да давам свои примери за да не наклоня дискусията в мойта посока. Благодаря за отговорите, нека споделя някои свои впечатления и виждания.

Въпросите от тук следват -

1. Защо няма система за онлайн плащане на таксите и записване на студентите?
2. Защо няма връзка между паричен салон и отдел студенти?
3. Колко време ще отнеме на СУ (където има факултет по Математика и Информатика и специалност Компютърни науки) да направи обществена поръчка (или вътрешна такава) и да си подсигури канал за комуникация между различните си звена и да въведе единна база данни?
4. Защо паричен салон трябва да има 20+ чиновници, чията работа може да се върши от автоматизирана онлайн система?
5. Защо катедрата има споразумение за обмен, ако няма установен ред как ще бъдат признавани кредитите и оценките на изпратените ученици?
6. Кога глупавата Система за Управление на Студентска Информация най-накрая ще работи?
7. Кога ще бъдат въведени дисциплини на чужд език за да могат и чужденци да идват на обмен и да правят нещо различно от това да пият и купонясват половин година?

....................

П. П. Аве, Римлянино

Ще се опитам да ти отговоря.

1. Защото в СУ се боят като дявол от тамян от компютъризацията. Голяма част от преподавателите и служителите са скарани с компютърната грамотност. Спомням си преди 8 години как секретарят на Института за български език в БАН не можеше да работи с компютър. Бяха й дали, тя го гледаше с първобитен ужас, но понеже беше стар кадър и се имаше с директора на института, не я бяха разкарали поради непригодност. Дори не знаеше, че компът се спира от shut down, а си го спираше направо от бутона за захранване. Като й казах, че още 20 или 50 такива спирания ще му изгорят харда, тя ме погледна с див ужас.

Отделно голям брой от хуманитаните специалности в СУ нямат свои сайтове! В един факултет например от 24 специалности само 4 имат сайтове, и то направени не от СУ, а с доброволни усилия на хората, работещи там. Преди 2 години бяха измислили култова идиотщина - бяха изгърбили Х брой преподаватели от всяка специалност да висят като паяци във фойаето на СУ, за да раздавата рекламни материали. Чудя се кой ли незнаен чиновнически мозък е допускал, че някой кандидат-студент от Варна или Добрич например ще се засили до София, за да му дадат някаква тъпа листовка, щото специалност Х нямала сайт. А ти чакаш онлайн плащане на таксите....

2. Защото СУ се ръководи от библейското правило дясната ръка да не знае какво прави лявата и обратното.

3. Виж т. 1.

4. Защото паричният салон не се занимава само с прибирането на студентски такси - там се води счетоводството на целия университет.

5. Защото някой не си е свършил работата. В СУ цари манталитетът "за толкова пари - толкова работа", само че изповядващите тази философия забравят, че когато са подписвали трудовите си договори, са знаели за какви пари ще работят и никой не ги е карал насила да подписват. Същите недоволници с толкова претенции забравят, че ако се чувстват недооценени, има свободен пазар на труда, където да се пробват. Само че там веднага ще лъсне мързелът, глупостта и неподготвеността им. Особено мързелът.

6. Когато безбройните чиновници в СУ почнат да си вършат качествено работата.

7. Когато има адекватно възнаграждение за стремежа да се въвеждат нови лекционни курсове. На тоя етап с 4,80 лв възнаграждение на час за хонорувани преподаватели никой няма да се напъва да бачка. Това влиза само в привидно противоречие с написаното от мен в т. 5, защото написаното в т. 5 са стандартните задължения за съответната длъжност или пост.

Така като чета оставам с впечатлението, че в СУ всичко си е както преди. Липса на елементарна комуникация, информация и отговорност. Навремето колеги сигнализираха, че са им прекъснали здравните осигуровки. Оказа се, че администрацията просто не е превеждала редовно вноските към нои и въобще е създала пълен хаос при организация на тези плащания. Мина се почти една година докато се изчистят всички проблеми и това стана пак от външни хора, а не от самата администрация.

Основен проблем в нашата система е непоклатимостта на кадрите, съчетана с липса на критерии за професионализъм. Щом веднъж си назначен - независимо дали като преподавател или като администратор - вече си бетониран и почти нищо не може да те мръдне от там. Достатъчно е просто да се навърташ там, дори и нищо да не вършиш

Точно така. Преди няколко години си говоря с един декан, свестен и за съжаление прекалено мек и благ човек (а един шеф трябва да е зло куче, което да юрка подчинените си) и му викам: "абе Х нищо не прави по цял ден, уволнявайте го." Отговорът беше: "мойто момче, не мога да го уволня, зад него са кодексът на труда и синдикатите".

Аз не съм на такова мнение, защото в същия кодекс е написано доволно ясно заради какво може да се уволнява дисциплинарно - едно от тях е 3 самоволни отлъчки от работа за 1 месец. Един декан или шеф на звено, ако има волята, за 1 месец ще излови поне 20% от чиновниците в отлъчки. За какво говорим изобщо - катедрени секретарки с 8-часов работен ден от 9-17 ч. ходят на работа в 10 и си тръгват в 13 или идват в 12 и си тръгват в 17 ч. И това се знае и никой не ги търси за нищо, щото всяка е някаква на някого - я семейни приятели, я роднини, я нещо друго. Реално на същите тия секретарки им се събира не повече от 3 дни работа в месеца, през останалото време висят във фейсбук или зяпат клипове и филми в интернет. Но на никой не му хрумва да съкрати щата на едната и така да уплътни времето на другата. А заплатите им си вървят, пък после Иван Илчев ревеше, че Дянков като му оряза бюджета с искане за реформи и оптимизиране на дейността, бил "убивал СУ и задушавал науката".

За да не излезе, че само служителите и чиновниците са черните овци, а преподаваталети невинни агънца, за да кажа нещо и за тях. Редовно в СУ не се взимат часове по една или друга причина, но без да е пускана отпуска от преподавателя. От 2 години е въведена единна електронна система за онлайн попълване на протоколи. Преди да е попълнен онлайн, той не може да се отпечата и подпише. Срокът за нанасяне на оценките е 7 дни след края на всяка сесия. Обаче има голям брой преподаватели, които се мотая със седмици и с месеци. Имаше наскоро един фрапиращ случай - преподавател, провел изпити през февруари 2013 г., през септември още не е нанесъл оценките. А от тези оценки се определя успехът на студентите за стипендии, общежитие, следване в чужбина, трансфер и признаване на кредити. Абе....

[ISTORIK]

Какви са вашите впечатления от това, което образователните институции ви предложиха? Училището? Университета?

Основното ми училище ме подготви отлично за обучението ми в средното. А средното ми предложи над средното за града (а може би - и за цяла България) ниво на образование. Това - повече откъм кадри и желание за работа, а откъм материална база - не чак толкова. Като имаме предвид, че мисията на училищното образование е да даде тласък към университетското, явно гимназията си е изпълнила задаите. В гимназията изучавах усилено френски език, а в последната година специализирах допълнително история и география. После в университета учих същите неща.

Аз завърших училище през все по-отдалечаващата се 1991 г. След нашия випуск (за родените през 1974 г. и след тях) започнаха едни безумни експерименти с методите на преподаване и с учебното съдържание, които на нас ни бяха спестени. На това отдавам неграмотността и незнанието на идващите след нас. Може би ние бяхме последният випуск, получил качествено образование и възпитание.

Измежду съучениците ми от основното училище само аз и още един-двама сме със завършено висше образование. Болшинството от завършилите гимназията (една част продължиха средното си обрзаование в гимназията, но го завършиха в техникуми) завършиха висше. Но измежду всички мои съученици само аз станах учител и университетски преподавател.

По някаква причина влизането ми в казармата се отложи, благодарение на което първо учих полувисше, а после отслужих военната си служба. След това завърших две висши образования - история + български и френски език.

Тъй като очаквах престижа на университета да бъде в пъти по-голям от този на ОУ и СОУ, се надявах летвата там да бъде поставена значително по-високо. Е, оказа се, че не е точно така. Имаше преподаватели, които знаят по-малко от студентите си (вероятно са се преквалифицирли твърде набързо, след като са престанали да преподават идеологически дисциплини!) или не са склонни да споделят знанията си с обучаващите се. От друга страна, оказа се и, че амбициите на голяма част от студентите да научат нещо повече са нищожни. А нас ни подготвяха за учители!

Какво беше хубавото? Кое беше лошото? Имаше ли връзка обучението по вашата специалнсот с реалността?

Моите специалности са (почти) изцяло теоретични. Затова реалността и практиката почти винаги са потвърждавали теорията или са налагали минимални корекции.

Хубавото беше, че попаднах на прекрасни учители и университетски преподаватели и на прекрасни колеги. Тези хора ми помогнаха в личностното и в професионалното ми изграждане.

Друго хубаво беше възможността като ученици да пътуваме във Франция и да си пишем с ученици от френско училище, с които взаимно си гостувахме. Дядото на моята кореспондентка беше историк и с него сме си говорили много на различни исторически теми, докато бях на гости у тях, а после дъго време си разменяхме писма.

Полезна ми беше и специализацията във Франция по програма "Erasmus". Научих множество допълнителни неща. Лошото беше, че аз учех история, а ме пратиха да се занимавам със съвсем други науки - социология, етнология, демография... А пък когато се завърнах тук, се оказа, че са сменили програмата, по която се обучавам, и трябваше да се явявам на нови лекции и изпити. Е, всичко мина, но нещата се проточиха във времето - нещо, което не предполагах, че ще ми се случи.

Системата е създадена така, че се налага да се обучаваш няколко години, учейки "как трябва да бъде", и после да работиш така, "както всъщност е".

Ако можехте да промените или да добавите нещо, какво би било то?

Би било добре учебният материал и методите на преподаване да се разнообразят и осъвременят. Образованието ни тъпче на едно място, а светът и науката се развиват.

Ето една тема, свързана с проблемите на училищното ни образование:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14023&page=1

Ето и още една, в която се задават интересни въпроси относно науката и образованието у нас:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15707#entry286318

Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си?

Не.

Какво всъщност трябва да включва едно висше образование?

Въпреки предприетите реформи през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да се сблъсква с предизвикателства по отношение на качеството и ефективността на предлаганото обучение. Липсва ясна и дългосрочна визия за неговото бъдеще. Няма съгласуваност между политиките и програмите на някои университети с конкретните нужди на пазара на труда. Това е причина много студенти след завършването си да се озовават на трудовата борса, като в същото време някои бизнеси изпитват глад за определени видове кадри.

Висшите училища трябва да преструктурират дейността си така, че да станат привлекателни не само за младите хора, но - и за работещите. За да стане това, трябва да бъдат въведени системи за дистанционно е-обучение.

Трябва да се разгледат и възможностите за сливане на някои висши учебни заведения в по-големи институции.

Трябва да има обмен на преподаватели не само от различни български университети, но - и от чуждестранни университети. Докато бях на специализация във френския университет, дойде един испански преподавател и за три дни каза толкова много и толкова интересни неща! В сравнение с него нашата преподавателка направо бледнееше.

Какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами?

Да имат възможности за (организирано) алтернативно и неформално (само)образование.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13401

Редактирано Октомври 30, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

Така като чета оставам с впечатлението, че в СУ всичко си е както преди. Липса на елементарна комуникация, информация и отговорност. Навремето колеги сигнализираха, че са им прекъснали здравните осигуровки. Оказа се, че администрацията просто не е превеждала редовно вноските към нои и въобще е създала пълен хаос при организация на тези плащания. Мина се почти една година докато се изчистят всички проблеми и това стана пак от външни хора, а не от самата администрация.

Основен проблем в нашата система е непоклатимостта на кадрите, съчетана с липса на критерии за професионализъм. Щом веднъж си назначен - независимо дали като преподавател или като администратор - вече си бетониран и почти нищо не може да те мръдне от там. Достатъчно е просто да се навърташ там, дори и нищо да не вършиш

Има два вида хора. Едните вършат работата, а другите само си приписват заслугите за свършената работа или не правят дори и това. В първата група конкуренцията е значително по-малка, отколкото - във втората група.

[scarecrow]

Мисля, че темата е коментирана неколкократно, може би с леко различаващи гледни точки.

И в средното образование, и във висшето държавата дава пари за бройка ученици / студенти, а не за качество, докато това не се промени, няма да има и промяна в качеството. Докато в инженерните специалности и тези по естествени науки се преподават същите неща, като преди 20-30-50 години, нещата с образованието не само няма да се променят, а ще се влошават.

Лично моето мнение е, че до 7 клас трябва да има еднакво образование и всичко да се прави в училище с минимални задачи за домашна работа.

В гимназиите да започва профилиране, с малък брой предмети, които да се изучават обстойно и с увеличаване на самостоятелните задания - писане на есета, проучвания, проекти - в зависимост от изучаваните предмети. Само не знам как ще се осигури материалната база.

В университетите - още по-голямо увеличение на самостоятелните задачи и работа в екип - проекти, разработки. Изобщо това, което е написал Калин Радулов за начина на образование в Полша и Швеция би трябвало да се прилага в България. Но се съмнявам да стане.

[Gravity]

Не разбрах това за инженерните специалности и естествениете науки! Много ясно, че ще се преподават нещата от преди 20-30-50 години, също така и нещата от преди 100 и 200 години, няма как иначе. Предполагам, че казваш, че е лошо, че не се преподават и нещата от последните 20 години. Но това не е вярно, поне не навсякъде, новите неща също се преподават.

[scarecrow]

Имах предвид, че преподават буквално същите неща, все едно в последните 30 години не е имало никакво развитие в областта на технологиите.

Прав си, че не всички преподаватели са такива, но за съжаление новостите много бавно и трудно си пробиват път в тези специалностти в нашите университети.

[Gravity]

Да, това не е добре, студентите остават с доста грешно впечатление и по-лошо с грешна нагласа и поглед. Но не е лесно. Първо трябва да се изучат старите неща, и да се преподава по начин, който да показва, че всичко се развива и не е статично е трудно.

[ISTORIK]

Би било добре авторът на темата също да отговори на въпросите, които задава в първия си постинг по темата. Любопитно ми е какво мисли и той.

Колкото повече хора споделят своите виждания, толкова по-богата картина на "ситуацията" ще се получи.

[ISTORIK]

Ето актуалното състояние на демографската пирамида на българското население в страната...

Редактирано Октомври 31, 2013 от ISTORIK

[Kalin Radulov]

Би било добре авторът на темата също да отговори на въпросите, които задава в първия си постинг по темата. Любопитно ми е какво мисли и той.

Колкото повече хора споделят своите виждания, толкова по-богата картина на "ситуацията" ще се получи.

• Какви са вашите впечатления от това, което вашата образователна институция ви предложи? Какво беше хубаво? Какво беше лошо? Имаше ли връзка с реалността?

Училището?

​Училището - завършил съм най-старото столично училище - 127-мо СОУ "Иван Николаевич Денкоглу" в София, зад площад Славейков (от 3-ти до 12-ти клас; 1-ви и 2-ри бях в 17 СОУ "Дамян Груев", близо до метростанция Вардар).

Имах много добра начална учителка - Нася Генова, която всички деца много обичаха и наистина ѝ беше призвание да преподава. Имах късмет да попадна на добри учители по български език - Даря Димитрова и Иво Димитров, които ме научиха да пиша грамотно и структурирано. По математика - Нядялка Вълкова и Петър Данчев (които ме научиха да не се плаша от външния вид на дадено уравнение, а да търся логиката под него). По история - Тодор Зарков и Марина Григорова (които запалиха любовта по историята у мен). По Химия - Ивелина Ганчева (записките ми от часовете при нея, са по-добри от всеки учебник написан по темата). По английски Гергана Русинова (истински професионалист, който наистина го е грижа за учениците). По физическо - Георги Славов (едит от най-милите и земни хора, които познавам). Най-големият образ беше учителят по физика - Иван Калдиев, който беше истински артист и ни забавляваше до сълзи.

За мен, училището е едно отражение на цялото общество: ръководство, което никой не харесва, учители - герои и злодеи; професионалисти и самозванци, съученици, които волно или не попадат в стереотипни роли. Най-ценният урок който взех от там, беше винаги да гледам общата картина. Винаги да гледам и анализирам повече от една гледна точка на даден проблем и да анализирам причнно-следствената връзка на събитията. Училището дава не само знания по предмети, но и на социални и личностни умения като преговори, разрешаване на конфликти и най-вече човешко отношение към останалите.

​

Проблемите на средното училище са няколко:

- неадекватно написани учебници по повечето дисциплини (заради естеството на конкурсът за избирането им, те са с материал на университетско ниво, вместо на такова, отговарящо на средното училище. Много добър пример - учебникът по география и икономика)

- курсовете по информатика са изключително слаби и неадекватни на реалността (Трябва да се наблгене на ефективно търсене на информация, адекватната употреба на офис пакета на майкрософт (liveedu.bg), програмиране - codecacademy.com, http://scratch.mit.edu/)

- неатрактивността на учителската професия, кара младите учители да търсят препитание другаде (тъжен пример - една млада преподаватела по физика, започна работа в хотела до училище като рецепционистка, защото взимаше два пъти повече)

- липса на оценяване на учителите от учениците (пример за проект в тази насока: http://www.moetodaskalo.com/)

- липса на механизъм за стимулиране на добрите учители.

- дисбаланс между преподаваното в училищата и изискванията на изпитите след 7-ми клас и държавните зрелостни изпити (и оттам целият бизнес с часните уроци).

- недостатъчно отборни проекти и презентации.

- Почти никакви извънкласни дейности (нови възможности по проект "Успех")

- Стуктурата на системата и методологията на преподаването са еднопосочни. Един говори отпред, другите мълчат и слушат. Не се стимулира критичното мислене, аргументирането и диалога.

Университът?

​Университетът - СУ, Философски Факултет, Политология.

Забележителни преподаватели:

Иванка Мавродиева - Води един от най-полезните предмети за цялото следване - академично писане

Донка Александрова - Много слънчев и отворен човек. Води ни реторика и презентационни умения, дисциплината която ни даде най-много практични знания. Семинарните ѝ занятия са пример как нещата могат и трябва да се случват.

Борис Попиванов - най-добрият асистент професор в катедрата. При него са били едни от най-интересните занятия, най-интерсните диалози и дискусии

Светослав Малинов - Истински професионалист, с висок морал. Строг, но справедлив. Ерудит.

Даниел Смилов - Систематичен и винаги добре подготвен професионалист, с високи академични стандарти.

Александър Томов - въпреки демонизирания му образ, доц. Томов беше един от по-добрите преподаватели в катедрата, приветлив и отворен към студентите и определно професионалист в своята сфера.

Стойчо Стойчев - друг много добър асистент професор. Отдели от собственото си време, без да му се водят часове или каквото и да е друго за да ни преподава статистика - дисциплина, която по няпонятни причини е отпаднала от програмата на специалност "Политология".

Проблеми:

- липсващи и неявяващи се преподаватели (няма да посочвам имена)

- липса на система за оценяване на преподавателите

- непотизъм по катедри (преподаватели, които не се появяват, взимат пари и им се приписват курсове, а никой не им вижда очите)

- остаряла методология

- ужасна бюрокрация

- технически ретроградна администрация

- почти пълна липса на практически упржанения

• Ако можехте да промените или да добавите едно нещо, кое би било то?

Повече практика. Повече отборни задачи. Повече проекти и презентации. Повече предизвикателства. По-високи стандарти.

• Ако се върнете днес обратно в момента, в който избирате какво и къде да учите, бихте ли променили решението си?

​Не. За добро или лошо, пътят който съм извървял ме е направил човекът, който съм в момента.

• Какво всъщност трябва да включва едно образование и какво трябва да бъде оставено на самите ученици/студенти да изследват сами?

Днес, информацията е свободно достъпна и има повече, от колкото човек може да поеме за цял живот. Задачата на образователната система като цляо трябва да бъде по-скоро напътстваща. Not a sage on the stage, but a guide to the side. Да поставя ученикът в ситуации, в които рано или късно ще се изправи и да му даде самочувствието и инструментите, с които да се справя сам. Да му даде обща картина за заобикалящия го свят и да му помогне, чрез експерименти, проекти и работа да се опознае по-добре, да разбере силните си страни за да избере своя път в живота. Събуди ли се искрата на интереса в дадена сфера, човек сам ще започне да се интересува и да търси повече. В крайна сметка, ако всички работим неща, които харесваме, ще работим много по-качествено и с по-голямо желание.

[Elemag]

проект "Успех"

Хвърлих едно око тук. Добър проект. Ето колко е важно да има работеща и професионална администрация.

[Last roman]

Една интересна статия за отношението на държавата ни към образованието:

Разрушаването на науката – малоумието удържа пълна победа

Постиженията на Дянков и Игнатов имат продължение – четиво за политици и други неграмотници

Проф. Лъчезар Аврамов

Симеон Дянков и Сергей Игнатов. Снимка: София Фото Ейджънси и Булфото

Великият Ото фон Бисмарк е обобщил, че „географията предопределя политиката”. Това твърдение представляваше универсална истина до 1990 г., когато харвардският професор Майкъл Портър публикува книгата “Конкурентните предимства на нациите”. “В модерната глобална икономика благосъстоянието е избор на нацията. Конкурентоспособността вече е присъща не само на онези нации, които разполагат с благоприятно наследство. Страните избират просперитет, ако организират политиката, законите и институциите си въз основа на производителността” – пише професор Портър. За първи път е направена констатацията, че традиционните фактори за растеж – природни ресурси, благоприятен климат, дори наличието на финансов капитал, са загубили фундаменталната си важност.

На сцената на националния просперитет основна роля заемат интелектуалните ресурси - научни и технически знания, развивани в местните университети, държавни и частни изследователски институти и лаборатории, научна и бизнес среда и висококласно образование, получавано в местната инфраструктура, умения за ефективен технологичен трансфер, култивирани в местната икономическа среда.

За невероятно кратко време тази концепция се превърна в новата, общоприета идеология на цивилизования свят. Гаранция за успех в Новата епоха не е способността за масово производство на материални блага, а способността за създаване на нови видове знания. А това означава изграждането на икономика, „основана на знанието”. На базата на структуриране на връзката „знание – икономическо развитие” Световната банка разработи обществен модел. Според аналитичната му рамка “икономиката на знанието” се състои от четири опорни стълба: Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание; Благоприятна икономическа, институционална среда и управление за развитие на предприемачеството; Съзидателен и добре обучен човешки капитал; Добре развита информационна инфраструктура.

Според един от най-влиятелните теоретици на научния мениджмънт – Питър Дракър „знанието сега е единственият фактор на производството”.

Върху тази концепция е изградена доктрината на Европейския съюз. Стратегическата рамка на Съюза, известна като Лисабонска стратегия, е реформаторска програма, приета през 2000 г., която предвижда той да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света. Ясно е осъзнато, че това може да се реализира единствено върху постиженията на научноизследователската и развойна дейност. Като член на ЕС от 2007 г., България е поела ангажимент да сподели общите цели. Средносрочният преглед по изпълнението на стратегията, направен през 2005 г., под ръководството на бившия холандски премиер Вим Кок, отчете, че постигнатите резултати са неудовлетворителни. С цел да се даде нов старт на Лисабонската стратегия, Комисията предложи опростен процес на координация в съчетание с консултации по мерки, които да се предвиждат в национални планове за действие. Единствената непроменена цел на Ревизираната стратегия остана насочването на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност. Ревизията изисква насоките за растеж да бъдат интегрирани с макро- и микроикономическите политики на всяка страна-членка.

Какво направи България в периода след присъединяването си към ЕС, за изграждане на икономика на знанието и за развитие на собствената си конкурентноспособност?
Последователно и целенасочено разрушаване на научноизследователската инфраструктура
Политическите лозунги за приоритетност на образованието и науката, и дотогава демагогски, бяха заменени с програмното изказване - „Най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. С парите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно” (Симеон Дянков).

Под оперативното ръководство на един безроден финансов терминатор – Симеон Дянков, ликвидацията на научния потенциал беше издигната в ранг на национална политика. Беше изнамерен министър на образованието, който с убеденост пледираше за намаление на ресурсите в собствения му сектор – уникално явление – за Гинес! Ресорен заместник по наука така и не беше назначен. Нямаше и защо! Обществените вложения за производство на знания бяха доведени до пренебрежимите 0.18 % от БВП.

Проф. Лъчезар Аврамов. Снимка: личен архив

Институционалното научно финансиране беше намалено двойно и сведено до частичните заплати в Българската академия на науките. Професионалните изследователи – изпратени в неплатен отпуск. Академичните сгради се порутиха, покривите потекоха, отоплението беше изрязано. Атомният реактор, изворът на ядрената енергетика и последен признак за принадлежността ни към цивилизацията, беше ликвидиран. Модерна апаратура се амортизира морално и физически без консумативи. Само през 2011 г. бяха спрени 478 договора по двустранни спогодби за научно сътрудничество и обмен, по които БАН беше страна. Европейската комисия започна да отказва финансиране на перфектни проекти за милиони евро с удивителния аргумент „поради липса на държавна политика в областта на науката, което лишава бенефициентите от международна конкурентоспособност”.

За цял управленски мандат програмното научно финансиране беше сведено до един конкурс, две трети от парите на който бяха криминално присвоени от собствените му администратори, под висша политическа протекция. Най-авторитетни международни институции, като списание “Nature” оцениха бъдещето на българската наука, като “песимистично”.

Огромен обществен ресурс беше насочен за унищожаване на БАН. Без елементарна представа за управление на научната сфера - нито политическо, нито икономическо, нито административно, една малоумна компилация от взаимно противоречиви идеи и текстове беше почти превърната в закон. Опитът за правна ликвидация бе неуспешен, но финансовото задушаване върви по план.

Разрушаване на кадровата база и научния морал

Вместо да се захване с разработване на научна политика, която и без това завари на ниво академични протести, търкаляне на тикви и десетки хилядни протестни подписки, недоразумението Игнатов се вживя в ролята на кадровик. Преборвайки се с президентско вето и Конституционен съд, той пробута абсурден закон, по който всеки научен маргинал се закичи с професорска титла. Дори самият той. Десетки университети заработиха като нископробни манифактури за дипломи без покритие. Ректори–маниаци заизписваха ликовете си по обществените сгради (посетете икономическата академия в Свищов). Покупко-продажбата на научни степени и длъжности се институционализира. Появи се професионална гилдия писачи на положителни рецензии срещу хонорар. Полуграмотни станаха „доктори по богословие”, а лумпени-свещеници – „доктори по квантова физика”. Званието „професор” стана еднозначно на „африкански учител”. Академици започнаха да заработват безсрамни трохи с положителни рецензии на кухи докторати-фалшификати.

Младите учени се тласкат към интелектуална поквара. След наглия грабеж на фонд „Научни изследвания” парламентарната комисия по образованието и науката беше засипана с протестни документи срещу научния октопод, превърнал конкурсната сесия в долнопробна търговия на научни звания и длъжности с обществени средства и раздаване на милиони лева на партийни другари и интимни съратници.
Единствената манифестация на подкрепа за престъпната група във фонда беше проведена от „Национално представителство на студентските съвети” (НПСС) – развъдник на млади кариеристи и бъдещи аморални политици, специализиращи в „усвояване” на местни и чужди пари. Специалитет на НПСС е организиране на научни конференции без програма, без смисъл и съдържание, но проведени в скъпи курорти, с участието на високи политически гости.

Стимулира се изтичането на мозъци – млади и утвърдени учени. „Над 600 сътрудници са напуснали БАН за последните две години” – казва академик Воденичаров по случай 144 години от създаването на БАН – повечето млади. Емблематична е гледката как белокоси ръководители се редят на опашка пред фонд „НИ”, за да подадат писани от самите тях проекти за млади учени (други конкурси няма!). Самата идея, да се финансират млади учени, работещи в нефинансирани лаборатории, под ръководство на нефинансирани професори излъчва умствена недостатъчност.

Профанизиране на политиките в областта на науката, иновациите и технологиите

След като повече от две десетилетия България нямаше политика в областта на науката, а в нарушение на Закона за научните изследвания, приет през 2003 г., почти десет години нямаше Национална стратегия, се пое нов курс – „по-добре глупост, отколкото нищо”. В потайни доби и потъпквайки националните „Правила за създаване на стратегически документи”, скоротечно беше приета стратегия–архиглупост, съдържаща проникновения като:
„Тъй като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища”.

Изумени, от Европейската комисия със специално прошение зададоха въпроса „Наистина ли мислите това, което пишете?”.

В този стратегически документ между другото пише:
“Комплекс № 2: „Инфраструктура за производство и изследване на нови материали с приложение в промишлеността, био-медицината, околната среда и артефакти от метал”!!!
Малоумието е удържало пълна победа. Напълно логично, имайки предвид кой определи националните научни приоритети – Игнатов и Дянков. За единия това са „писане на софтуер, земеделие и археология, обслужваща туризма – всяко село със свой вампир, привличащ туристопотока.
Идеите на другия са известни: духовната сфера – на църквата, естествените науки, насочени към реставрация на артефакти от метал. До 2020 година – след това от неметал.

Не е излишно да се отбележи, че посочените „стратегии” са валидни и днес – почти половин година след изборите.

Преглеждайки който и да е бюджет от последните години ще срещнете единствен приоритет – усвояване на чужди пари. За пътища - чужди пари, за земеделие - чужди пари, за социални цели - чужди пари, за наука - чужди пари! Професията „бюджетар” се превърна в най-примитивна дейност – „копи” от едната година „пейст” в следващата. А бюджетът бил политически инструмент!

Днес, в Деня на будителите, сме в очакване на следващия бюджет.

Знаем, че той ще се крепи на четири стълба: Бедност, Растеж, Образование, Здравеопазване. Конструкцията не изглежда Европейска. Признаците също. Вицепремиерът Даниела Бобева твърди: „Насърчаването на износа ще бъде основният инструмент за ускоряване на икономическото развитие”. На кой износ, госпожо Бобева? Износ на суровини и първични продукти, от който българският производител ще получи 2 % печалба, а след високотехнологична преработка на същите, комшията ще извлече 200 %, продавайки ги на нас? Без инвестиции в наука и иновации ще стимулирате само това!

Вицепремиерът Зинаида Златанова мъжки се бори да бъдат намалени средствата на бъдещата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Тя отлично знае, че малка Словакия ще акумулира вече втора оперативна програма за 1.5 милиарда евро и ежегодно покачва националната си конкурентоспособност. А според The Global Competitiveness Report - годишните отчети на Световния икономически форум ние здраво сме се заклещили след 90-то място по иновационен потенциал между Замбия и Танзания.
Дерзайте, Зинаида, Невежеството също има нужда от рицари!

Оценката на новото правителство има ясен вододел – публични разходи за производство на знание – 0.5 % от БВП за този бюджет - поне на нивото отпреди „катастрофата ГЕРБ”. Европейски фонд за интелигентен растеж поне 1.5 млд. евро - по европейски стандарт. Всичко останало е демагогия и празнословие, а „България 2020” ще остане като поредния жалък символ на „Общество, изградено на Незнанието”.

Но да се завърнем към мъдрите мисли на професор Майкъл Портър:
„Нациите избират благосъстоянието, ако развиват способностите на своите граждани и инвестират в типове специализирана инфраструктура, която позволява икономиката да е ефикасна.
Страните избират бедността или ограничават богатството си, ако допускат политиката им да подкопава производителността на бизнеса.
Неефективното управление може да отклони нацията от просперитета не по-малко от Войната…”

Този текст, макар лишен от позитивна емоция, се посвещава на Деня на будителите.

01 ноември 2013

Редактирано Ноември 4, 2013 от Last roman

[Kalin Radulov]

Етно една чудесна новина за образованието в България : http://softuni.bg/
http://www.nakov.com/blog/2013/11/06/softueren-universitet-sbudnata-mechta/

Вярвам, че в подобни проекти е бъдещето!