Защо българите липсват археологически в Кавказ?

[Aspandiat]

Прелиствам (нямам нерви да чета гробищни инвентари) книгата на Р.Рашев "Прабългарите V-VІІІ век" и с изненада забелязвам нещо. Рашев е отделил страници и страници да описва находки от степната зона на Украйна и Южна Русия, които би следвало да са или са български, обаче като стига до Северен Кавказ, изведнъж настъпват мъчнотиите. Малко находки (поне според книгата на Рашев) и със спорна принадлежност.

Аз от археология изобщо не разбирам, но все пак мога да се запитам това-онова. Чудя се как така се стига до следните 2 момента.

1. Долната граница на всички находки е V век (а Рашев не изключва българи северно от Кавказ по-рано).

2. Защо археолозите се въртят все в степната зона, докато повечето извори локализират българите по-изтеглени към Кавказ. Интересно е, че почти цялата литература на Рашев за кавказкия район е отпреди 1989 г. Има заглавия от самото начало и първата половина на ХХ век.

Не е ли копано достатъчно или у нас не е четено достатъчно?

[boilad]

Долната граница е определена, както на база на изворови свидетелства, така и археологически. Археологически от тогава се отбелязват промени в гробния ритуал (вторично могилно погребение например). Тази степна култура има преки паралели с късносарматската от ІІ-ІV в., а по-късния й приемник от VІІІ-ІХ в. е край долния Дунав.

Що се отнася до Кавказ, аз се сещам и за други райони, където се споменават древнобългарски поселения (включително и Балканите отV-VІІ в.), ама и от тях няма археологически свидетелства близки до тези от групата Сивашовка. Според мен това се дължи или на малобройността на преселническите групи, или на бърза адкултуризация (усвояване на чуждата култура) като резултат на прекъснатите връзки с културата-майка, или на комбинация от двете.

[makebulgar]

Отсъствието може да се дължи на изповядване на друга религия от българите в онзи регион.

[boilad]

Отсъствието може да се дължи на изповядване на друга религия от българите в онзи регион.

Което пак говори за адкултуризация. По същия начин българите в тогавашна Армения могат да бъдат фиксирани само благодарение на историографите и отчасти на лингвистиката. За степента им на адкултуризация можем да съдим по това, че водещия им род е доста напред в списъците на нахарарските фамилии. По същия начин в Италия има българин епископ. Това поставя въпроса доколко те се възприемат като българи в чуждата етно-културна и лингвистична среда след като явно доста добре се вписват в нея и по никакъв начин не показват, че държат на различието си (от което следва и че няма как да бъдат фиксирани археологически, а оцеляването им като отделна етническа група е под голяма въпросителна, което показват и горните примери).

Редактирано Октомври 31, 2013 от boilad

[Aspandiat]

Долната граница е определена, както на база на изворови свидетелства, така и археологически. Археологически от тогава се отбелязват промени в гробния ритуал (вторично могилно погребение например). Тази степна култура има преки паралели с късносарматската от ІІ-ІV в., а по-късния й приемник от VІІІ-ІХ в. е край долния Дунав.

Що се отнася до Кавказ, аз се сещам и за други райони, където се споменават древнобългарски поселения (включително и Балканите отV-VІІ в.), ама и от тях няма археологически свидетелства близки до тези от групата Сивашовка. Според мен това се дължи или на малобройността на преселническите групи, или на бърза адкултуризация (усвояване на чуждата култура) като резултат на прекъснатите връзки с културата-майка, или на комбинация от двете.

Малобройност, малобройност, колко да е малобройност, след като от Хоренаци научаваме, че онези, които се били отделели от старото им землище, са били "много на брой". Сиреч онези, които са останали, са били "още по-много на брой"

"В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място."

На мен ми се струва, че нашите археолози, които не копаят и не са копали нито в степите, нито около Кавказ, са си стъпили на едни аналогии, в които са сигурни, и като щрауси с глави в пясъка не смеят да се огледат за други аналогии. Като се има предвид, че българите се придвижват на вълни столетия от изток към Прикавказието и Изт. Европа, не е задължително да са имали еднаква материална култура, след като са били разделени от времето и разстоянието.

[boilad]

"Много" е твърде относително понятие. "Много" са спрямо какво? Спрямо населението на град, село, област? Спрямо тези, които са останали в старите земи, спрямо арменците, или други народи? Не изключвам възможността да изскочат единични находки там където най-малко ги очакваме, но това няма да промени общата картина, мисля, че примерите които посочих са повече от красноречиви. Те и печенегите по нашите земи са били "много", ама какво е останало от тях?

Редактирано Октомври 31, 2013 от boilad

[Южняк]

"Това поставя въпроса доколко те се възприемат като българи в чуждата етно-културна и лингвистична среда" - адкултурация на балканите, ако за там говориш, няма. Възприемат се като българи (справка надписите), Борис нахавено обяснява на папата особеностите на българската култура, 3 века след като са скъсали със степта ( и е останала подчертано милитаристично- степна). Ако имаш предвид българите в Кавказ, не знам. За да има адкултурация трябва да има причина. Адкултурира се в рамките на една генерация единичния имигрант в америка или австралия, примерно, и то не винаги е правило - при групите, които са компактни, дори при бедни имигранти като италианци, гърци и т.н., които го играят аутсайдери в америка, за да си сменят културата отнема 5-6 генерации, ако изобщо. Викингите, въпреки че са шепа хора в Киевска Рус, им отнема близо век да сменят културата си, а става въпрос наистина за шепа хора. Недей да мислиш, че алцековите българи в Италия са си сменили културата и те от ден за утре, въпреки че и те са много малко - сигурно и на тях им е отнело 2-3 века. Така че, за мен въпросът с адкултурация може да бъде поставен след едно 2-3 века от поселението и то ако има много сериозна причина. Другаде ще да е причината...

Редактирано Октомври 31, 2013 от Южняк

[Пандора]

Прелиствам (нямам нерви да чета гробищни инвентари) книгата на Р.Рашев "Прабългарите V-VІІІ век" и с изненада забелязвам нещо. Рашев е отделил страници и страници да описва находки от степната зона на Украйна и Южна Русия, които би следвало да са или са български, обаче като стига до Северен Кавказ, изведнъж настъпват мъчнотиите. Малко находки (поне според книгата на Рашев) и със спорна принадлежност.

Аз от археология изобщо не разбирам, но все пак мога да се запитам това-онова. Чудя се как така се стига до следните 2 момента.

1. Долната граница на всички находки е V век (а Рашев не изключва българи северно от Кавказ по-рано).

2. Защо археолозите се въртят все в степната зона, докато повечето извори локализират българите по-изтеглени към Кавказ. Интересно е, че почти цялата литература на Рашев за кавказкия район е отпреди 1989 г. Има заглавия от самото начало и първата половина на ХХ век.

Не е ли копано достатъчно или у нас не е четено достатъчно?

Не зная дали са копали достатъчно, но разлика поне правят

"Основу хозяйства в каганате долгое время составляло кочевое сезонное

скотоводство. Вдоль рек, на местах кочевий, на зимних стоянках возникали

постоянные поселения. Они укреплялись мощными рвами, глинобитными и

каменными стенами. В долине р. Сулак у с. Чир-Юрт в Дагестане

исследовано городище площадью около 16 ООО кв. м. Возможно, это и есть

древняя столица Хазарии - Белендер. Обнаружены и другие крупные города

хазар - Семендер и Варачан. Рядом с городищем Чир-Юрт открыт

растянувшийся на несколько километров курганный могильник. Встречаются и

бескурганные катакомбные и ямные могилы, которые относятся к VII -

началу IX в. Три типа погребений принадлежат, видимо, трем этническим

группам: катакомбы - аланам, ямные погребения - болгарам, а подкурганные

катакомбы - хазарам. Вещи, найденные в катакомбах, свидетельствуют о

богатстве погребенных. Остатки города хазарского времени обнаружены на

западной окраине Махачкалы." / това е от учебник по археология на А.И.Мартынов/

Отсъствието може да се дължи на изповядване на друга религия от българите в онзи регион.

"

Четыре христианских храма стояли в Беленджере... И я вспомнил

легенду, которую знает едва ли не каждый, обратившийся к истории хазар. О

том, как каган пригласил к себе иудея, христианина и мусульманина,

чтобы те рассказали о своей религии. Кагану якобы понравилась иудейская

религия, и он велел принять ее своим подданным...

Красивая сказка. Археологически она абсолютно не подкреплена!

Наоборот, найденные остатки христианских церквей убеждают совершенно в

другом. Не удивлюсь, если окажется, что эту сказку придумали иудеи,

стремившиеся прибрать к рукам Шелковый путь, на котором властвовали

хазары.

Увы, приходится сомневаться. В Хазарии, во всех пятнадцати ее

городищах, не найдено никаких следов ни иудейской, ни мусульманской

религии. Хотя бы какие-то культовые предметы из тысяч найденных. Ничего.

Значит, синагог и мечетей там не было! Пусть остаются на совести

авторов внешне правдоподобные сочинения Моисея Каганкатвади и Моисея

Хо-ренского, поведавшие миру об иудизации хазар,— археологического

подтверждения их слов нет. Есть лишь им опровержение.

Церкви в Беленджере строили небольшими. И, судя по сохранившимся

фундаментам, сверху — в плане — они напоминали крест. Фундаменты точно

ориентированы с запада на восток. Любопытно, что храмы в Беленджере —

пока самые древние оплоты христианства не только на Северном Кавказе, но

и на всей территории нынешней России. Отсюда, видимо, проросла первая

ветвь христианства в нашем Отечестве. А если так, то нужно говорить не о

1000-летии, а о 1600-летии Христовой религии на земле нашей.

Оригинально объяснение, которое дает открыватель Беленджера Мурад

Магомедов тому, почему церкви строили небольшими, а площадки перед ними,

наоборот, разбивали просторными. «Первоначально молящиеся, — пишет он, —

оставались вне церкви. Приобщение степняка к новому, мало знакомому

Богу в непривычных для него крытых помещениях было, очевидно, трудным

делом. В церковь входил лишь священник». Возможно, из Хазарии пошли

пролетные часовни, которых потом много появилось на дорогах

Дешт-и-Кипчака.

Когда христианские миссионеры пришли в поселения степняков? Кто были они, взявшие свой тяжелый крест?

В VI веке! И даже раньше. В этом убеждают не только церкви Беленджера,

но и письменные свидетельства, поведавшие о крещении степняков, о

сооружении в их поселениях крестов и стел, увенчанных крестами.

Ответ же на второй вопрос не столь очевиден. Связывать его только с

армянскими миссионерами, как предлагает Мурад Магомедов, думается,

неправомерно. Почему? Да потому, что носителями христианства могли быть и

миссионеры из Византии, и даже средиземноморцы, то есть римляне.

Через Хазарию же пролегал Шелковый путь, важнейшая артерия жизни. Она

связывала и Византию, и Средиземноморье с Востоком, с его товарами. Из

Хазарии западный мир получал золото, добываемое на Урале, меха,

доставляемые с Севера, и многое другое. Хазария была очень важным звеном

в жизни Запада. Не случайно же император Константин V женился на дочери

хазарского кагана — в том был явный политический расчет.

Однако истинным утверждением новой веры в Степи стал, конечно же, VIII век, когда в Византии началось иконоборчество.

Массы иконопочитателей, спасаясь от преследователей, искали приют у

хазар, где христианство уже давно пустило глубокие корни. В Степь из

Византии переезжали семьями и родами. И всем находилось место...

— Вот здесь нашли первый крест, — сказал Зайналабид. Перед нами лежала

ровная площадка среди невысоких курганов, где когда-то стояла церковь.

Один из крестов полностью восстановили. Он вырезан из цельного

монолита, примерно в метр высотой. Древний мастер постарался не ради

славы: рельефная лента обрамляет ветви креста, будто вчера кто-то

положил ее здесь.

На солнце крест сиял, горел, светился и играл красками неба. Почему?

Да потому, что на кресте, на лицевой стороне, видны углубления, куда

вставляли орнаментированные фрагменты из драгоценных металлов и камней.

Это сияющее великолепие царило на постаменте у восточной стены храма.

— Постамент тоже был разрушен, — продолжал Зайналабид,— его собирали по кускам.

— А еще что там нашли? — не терпелось мне.

— Солонку и миску. Наверное, ритуальные. А рядом боевой железный топор лежал..."

Журнал Вокруг Света. Кресты Беланджера

[ISTORIK]

Може би не е копано на правилните места, не е било копано достатъчно или не е бил открит българският стратиграфски/културен пласт.

[boilad]

"Това поставя въпроса доколко те се възприемат като българи в чуждата етно-културна и лингвистична среда" - адкултурация на балканите, ако за там говориш, няма.

Говорех и за Балканите, но от V-VІІ в. (и изрично съм го отбелязал), когато основната култура е в северночерноморската степ.

Редактирано Ноември 1, 2013 от boilad

[Aspandiat]

"Много" е твърде относително понятие. "Много" са спрямо какво? Спрямо населението на град, село, област? Спрямо тези, които са останали в старите земи, спрямо арменците, или други народи? Не изключвам възможността да изскочат единични находки там където най-малко ги очакваме, но това няма да промени общата картина, мисля, че примерите които посочих са повече от красноречиви. Те и печенегите по нашите земи са били "много", ама какво е останало от тях?

Ти си прав за това, че "много" е нещо относително. Но при всяко положение не са били толкова малко, защото след като арменският цар Валарш ІІ (185-198 г.) им дава цяла провинция за заселване, те променят топонимията й:

“Разпускайки западните множества, самият той [цар Валаршак] слязъл в богатите на трева места, близо до границатана Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес...”

Ще дам още 2 примера, че загубата на културна идентичност на откъснати от общото ядро групи не става толкова лесно, както руските/съветските историци дресираха да мислят поколения български историци.

Да си спомним свидетелството на Павел Дякон, че 120 години след заселването им Алцековите българи в Италия знаят добре латински, но "никак не забравяли и собствения език" (цитирам по памет). А тези Алцекови българи не са били някаква компактна печенежка или куманска маса, а вероятно 5-10-15 хиляди души.

Ето и пример от самия Хоренаци за потомците на Вундовите българи в Армения 200 години след заселването им. Сведението е за 387 г.:

“В тези дни някои от племето Ванандаци се разбунтували срещу Хосров и като не се опирали на никого, се укрепили в своите планински гори и в скалистите проломи на Тайк. Те разбойнически нахлували във владенията на двамата арменски царе, възмущавали и тревожели страните. Срещу тях тръгнал аспетът Сахак – спарапет на Хосров –избил мнозина и мнозина прогонил в пределите на Четвърта Армения. Защото те нито преминали в земята на Халтик, за да се осланят на гърците, нито минали към цар Аршак, а се обърнали за убежище към някакви разбойници, който били в земите на Четвърта Армения, по границите със Сирия. Защото ванандците с голямо желание разбойничели, което за тях е приятен и правилен занаят.”

От подчертаното се вижда, че 200 години след заселването им тази група хора си остава агресивен и размирен елемент, който, ако използвам разказвателния модел на византийските автори, още не се били отървали от "скитските си нрави".

Като се екстраполират тези примери към въпроса защо българите археологически липсват северно от Кавказ или тук-там ги откриват по находки от VІІІ (осми!!!) век, аргументацията за загубата на културна идентичност не може да бъде обяснение, след като много по-малобройни български групи не я губят 100-200 години след прекъсването на пъпната връв с основното им етническо ядро.

[boilad]

Аргументите които представяш са от компетенциите на лингвистиката и имат малко общо, да не кажа нищо, с археологията и не виждам как те опровергават изводите за адкултуризацията (няма смисъл да политизираме темата и да намесваме съветската или постсъветската историография), ако не бяха наративните извори на Мовсес Хоренаци и Павел Дякон може би никога нямаше да разберем, че е имало някакви древнобългарски поселения в Армения и Италия, тяхното наличие щеше да е само предположително на основата на откъслечни лингвистични данни. Не разбирам и защо се слага знак на равенство между езика и културата. Примери в които един етнос говори език несвойствен за неговата етническа група, а културата му произхожда от трета колкото искаш. Нищо не пречи откъснати български поселения да са запазили частично езика си дори за десетина поколения, но това не означава и че са запазили и културата си. То и последния човек говорещ аварски език е умрял през 1647 г., ама къде е аварската култура през целия период от ІХ-Х, до ХVІІ в.?

[Aspandiat]

Не разбирам и защо се слага знак на равенство между езика и културата. Примери в които един етнос говори език несвойствен за неговата етническа група, а културата му произхожда от трета колкото искаш.

Хехе, тук ме попритисна сериозно.

Обаче с тази своя мисъл отваряш и врата към въпроса възможно ли е северно от Кавказ между ІІ и VІІ век българите да са сменили и езика си.

[miroki]

Всъщност в самата планина Кавказ, няма данни да е имало българи.

...

А сигурен ли е еталона по който се търсят българите, мен това винаги ми е било много любопитно.

[boilad]

Моят съвет е да прочетеш Рашев, защото ако ти кажа, че е сигурно ще трябва да приемеш думите ми на юнашко доверие. Ако обаче не се връзваш на доверие ще трябва да развия поне 5-6 страници печатен текст, за да обясня приемствеността в погребалния ритуал приписван на българите, както и разликите с другите ритуали. В крайна сметка извода ще е този според първия ми пост в темата:

Тази степна култура има преки паралели с късносарматската от ІІ-ІV в., а по-късния й приемник от VІІІ-ІХ в. е край долния Дунав.

Тоест има пряка приемственост между късносарматската култура от ІІ-ІV в., културата на групата Сивашовка от V-VІІ в. и културата край долния Дунав от VІІІ-ІХ в.

[Stefan Iv]

Тоест има пряка приемственост между късносарматската култура от ІІ-ІV в., културата на групата Сивашовка от V-VІІ в. и културата край долния Дунав от VІІІ-ІХ в.

Тоест има пряка приемственост между късносарматската култура и културата край Долния Дунав. Сивашовка е нещо съвсем различно.

. Защо археолозите се въртят все в степната зона, докато повечето извори локализират българите по-изтеглени към Кавказ. Интересно е, че почти цялата литература на Рашев за кавказкия район е отпреди 1989 г. Има заглавия от самото начало и първата половина на ХХ век.

Не е ли копано достатъчно или у нас не е четено достатъчно?

Защото специално Рашев преписва мнението на съветските археолози, за това. Според тях разбира се прабългарите са тюрки. Не забравяй това. А около Кавказ има ....сармати.

Надявам се археолозите от по-младите генерации да се хванат и преосмислят натрупания археологичен материал, а не да преписват като папагали.

[miroki]

Моят съвет е да прочетеш Рашев, защото ако ти кажа, че е сигурно ще трябва да приемеш думите ми на юнашко доверие. Ако обаче не се връзваш на доверие ще трябва да развия поне 5-6 страници печатен текст, за да обясня приемствеността в погребалния ритуал приписван на българите, както и разликите с другите ритуали. В крайна сметка извода ще е този според първия ми пост в темата:

Тоест има пряка приемственост между късносарматската култура от ІІ-ІV в., културата на групата Сивашовка от V-VІІ в. и културата край долния Дунав от VІІІ-ІХ в.

Благодаря за отговора.

Преди няколко часа ми се случи да пиша точно за текст на Рашев и ми е малко трудно да гледам него за еталон. Както и който и да е от това време. Поради обективни причини.

Мисля е време да се ревизира дори еталона за това. Не казвам, че трябва да се промени, но да се провери от специалисти не податливи на това печално минало.

[Warlord]

То присъствието на българите само по поречието на Кубан е сигурно и част от украинската степ. Това че по всички карти Стара Велика България включва и Кавказ чак до Каспийско море ми се чини да е бая изхвърляне Но понеже тя е по-скоро военноплеменен съюз не пречи и да включва територии от Кавказ, в които живеят други етнически или културни групи, които към даден момент са в съюза.

БТВ - тази книга на Рашев е най-сериозното и безпристрастно проучване по въпроса, което съм чел поне аз, но наистина голяма част от всичко се опира на изследвания отпреди 89-а. Ама няма как, като не се проучва, а само се разтягат локуми..

[ISTORIK]

Там, където липсват исторически, археологически и лингвистични данни, се намесва "научната интуиция" (да се чете - "въображението") на специалистите.

[miroki]

БТВ - тази книга на Рашев е най-сериозното и безпристрастно проучване по въпроса, което съм чел поне аз, но наистина голяма част от всичко се опира на изследвания отпреди 89-а. Ама няма как, като не се проучва, а само се разтягат локуми..

Не отричам ничий човешки труд. Още по-малко на такъв, за благото на България.

Изненада ме обаче липсата на коментари по въпросът със смесването на народите в състава на хуните, за което писах.

[Skubi]

Защото нищо конкретно незнаят за тези народи. Повечето "дани" за хуните са рожба на "научната интуиция" на учените.

И повечето легенди, че са упостушили този или онзи град са лъжи....

Интересно, че във връзка с източна европа повечето от западните източници или са тенденциозни, или лъжи, или съвсем неточни.

И то със столетия наред.

Защо?

[Laci]

По същата причина, поради която липсват и южно от Дунав ... въпреки многото повече източници за присъствие/заселване там преди Аспарух (или както там е редно да ми се произнася името) ...

[Черен Петър]

"То и последния човек говорещ аварски език е умрял през 1647 г.",: Малка поправка, става дума за последният човек занаел кумански език в Унгария!

-------

Напротив има и бълг. некрополи в Кавказ: В района на Кабардино-Балкария са открити три древнобългарски некропола: до аула Зилги, на десния бряг на р.Кардан, и на хребета Кешане[1]-алы, близо селището Кашка-тау (Советское) в долината на р.Черек, приток на Терек. Р.Черек извира и се спуща по планината Суган (Дзиакан, или Конската планина). Погребенията са ямни с ориентация запад/югозапад,
при едно от погребенията краката на починалия са били вързани. Некрополите показват голяма прилика със Зливкинския некропол.

А. В. Гадло посочва повече то 50 селища в Предкавказието, свързани със салтово-маяцката култура. Най-големите от тях са били до съвр. селища Рогатая Балка, Гофицкое, Китаевка, гр.Благодарный, хутор Жуковский, по-северните са били в района на станица Новоалександровска и с.Труновское, а най-южните – в района на планината Бештау, или Пятигорие, близо до гр.Пятигорск, в района на Кольцо-гора и под Кисловодск. На югоизток границата на салтово-маяцките селища е минавала по р.Кума, а от десният и бряг започват селища с типична аланска керамика, като салтовската постепенно изчезва[1]. В. Кузнецов поставя р.Баскан като граница между салтово-маяцките селища и чисто аланските селища. Но посочените некрополи в Кабардино-Балкария, които са на юг от Налчик, и са разположени
в северните склонове на хребета Суган/Дзиакан, показват че въпросната граница на юг достига Суган, а на изток – до р.Черек, или до самата р.Терек.

Мамисондонски некропол. Намира се при сливането на реките Мамисондон, Нардон, които са притоци на р.Ардон, в района на селището Нижний Зарамаг, в Алагирски район на Северна Осетия. Некрополът е открит и изследван в периода 1950-70 г., днес подробни разкопки са направени в 2007 – 2008 г. във връзка с разширението на Зарамагската ВЕЦ. Некрополът може да се разгледа като съставен от две съседни части, наречени усл. “Хълм-1” и “Хълм-2” показващи известни разлики в погребалната обредност. Във всяка част има и следи от поминателни съоръжения – площадки с големи пластове от въглени, парчета керамика, животински кости. Некрополът е функционирал в периода края на VІІ в. – началото на ІХ в. В “Хълм-1” има твърде константен погребален обред: единични погребения в грунтови ями с правоъгълна форма, без надгробни насипи. Ориентацията е обикновено запад/изток, с разл. отклонения. Погребенията за безинвентарни и единични. Мъжете са
полагани на гръб в изпънато положение, с ръка върху таза или гърдите, при някои от погребенията има следи от ритуално връзване на краката на покойника. Задължително покойният е поставен върху дървена решетъчна конструкция, рама – ложе с дървен капак, с форма на клетка, която отгоре е била покривана и с плат, преди да бъде заровена. Между рамата и стените на гробната яма са поставени камъни. Липсва керамика, оръжие и оръдия на труда. Единственият задължителен елемент са пръстените, всеки починал е имал поне по един пръстен – меден, бронзов, железен или от благороден метал. Жените са били полагани задължително в “ембрионална” или “спяща” поза на една страна. Детските погребения също са полово обусловени. Всички погребенията в “Хълм-2” са групови, предимно двойни, но също и тройни, което е единствената разлика, останалите елементи на погребалният обред са същите. Антропологично погребаните са предимно долихокранни европеиди, но отличаващи се от аланите от другите райони на салтово-маяцката култура.

Като най-сходен по погребален обред се смята Джамагатовсикя некропол, намиращ се в Тебердинската клисура (Кабардино-Балкария) на едноименната река Джамагат. Функционирал е в V – VІ в. Има 13 погребения, като едното е кенотаф.
В останалите които са единични, се откриват същите дървени решетъчни конструкции-рами. Разликата е в предимно южната ориентация, наличието на ИДЧ на погребаните, липсата на полово обусловеност – всички починали са в положение на гръб, и наличието на съпътстващи конски погребения, като в един от гробовете са открити останки на 3 коня, както и на керамични съдове с ритуална храна и съпътстващ инвентар (оръжие, бронзови котли и др.). Подобни дървени рами се откриват в погребенията от саргатската култура, групата “Сивашовка-Покровка”, по поречието на р.Северски Донец, Крим, Таман, в некрополите от Волжка България, Дунавска България – Девненските некрополи. Повечето археолози (Албегова, Верещинский-Бабайлов, Мелешко, Полянская) свързват погребалния обред в Мамасондонския некропол (Хълм-1) с древните българи. З. Албегова, авторката на последната публикация по въпроса, свързва некропола с двалите / дуласите. Формирането на населението оставило тези некрополи е станало в резултат на миграциите станали в Кавказ, след арабското нашествие в началото на VІІІ в. Връзката с двалите за която пише Албегова е твърде интересна, тъй като именно от тях произлиза и
управляващата династия/род (племе) при българите – Дуло. Тук са налице и някои местни особености, породени от смесването и съвместното обитаване на древни българи, останали в Кавказ и аланите. Неслучайно по-стария Джамагатовски некропол е по-близък с основния древнобългарски погребален обред.

Южноозерски и Бжидски некрополи. Разположени между Новоросийск, Анапа и Сочи. Функционирали са в периода І – ІІІ/ІV в. Южноозерският некропол е много лошо съхранен, изследвани са единични погребения. Обредът е трупополагане с положение на гръб и
съпътстващи конски погребения. Ориентацията на гробната яма е запад/югозапад. Човешкият и конският скелет са положени паралелно, като черепите са в посока на запад. Произходът на населението, което го е оставило не е много ясно. Някои археолози (Гавритухин,
Пьянков) ги определят като оставени от „конници” с източен произход.
Бжидският некропол (ІІІ – ІV в.) е биритуален, трупополагането е в обикновени грунтови ями, или каменни камери (гробове изградени с камък), като при южноозерските погребеиня, с коне, а трупоизгарянето е като в Борисовския некропол и некропола Дрюсо (посочван като еталон за бълг.биритуален обряд трупополагане/кремация).

--------

Дагестанските некрполи са добре известни на форумчаните, така че няма да ги споменавам! Има и още нещо! За археологията на Кавказ, научаваме изцяло от рускоезични източници. А там е наложено клишето че всичко що е преди VІ - VІІ в. не може да е българско, защото българите са "късни тюрки-номади"

[1] В. А. Кузнецов. Иранизация и тюркизация центральнокавказского субрегиона.

http://www.rodstvo.ru/forum/lofiversion/index.php?t1300-50.html

[1] кешане – в карачаево-балкарски озн.: „градове на мъртвите” – комплекси от надземни гробници, склепове. Думата има ясен др.бълг. аналоги: кисини / кишини – с вероятно зн. селища, думата е фиксирана в надписите около Мадарския релеф. Етимология: произлиза най-вероятно от тох. (б) kisain, kisaim – дом, убежище. В адигски kъūadž, убихски khъаšъы – селище, село, се смята за дума с неизвестен произход, от неизвестен трети език. В.Абаев също изследва тази интересна дума. Той посочва като неин съвр.вариант, в ирон. kъesena, дигор. kesena – дом, крепост, ирон. čеsеnа – замък, убежище, чертог, склеп, в чув. kasă - селище. Като нейни аналози смята в абхазки a-kasana, абазки kasana, кабард. kэšana, балк. kešаne, свански kэšeni, чеченски kaš – надземен склеп, гробница. Бартолд също посочва

интересната податка че киргизите наричали käsäna – мавзолей, гробница. Абаев смята етимологията на това понятие за тъмна и
предлага произволна връзка с перс. kašana – къща с глазура, от kaš – лак, емайл. В случая имаме тохарска по произход дума, съхранена в езика на сарматите (аланите) и древните българи, от които е заета в Кавказ.

[Пандора]

"Некоторые исследователи связывают Верхнечирюртовский грунтовый могильник
с кочевыми савирскими племенами, засвидетельствованными здесь в древних
письменных источниках^[40]. Другие связывают грунтовые могилы с булгарами, а катакомбы - с аланскими племенами раннего средневековья^[41].
Ярко выраженное локальное своеобразие погребального инвентаря
могильника, не характерное для аланских памятников, В. А. Кузнецов, в
частности, объяснял периферийным его расположением по отношению к Алании^[42].
Возражая ему, В.Г. Котович и Н.Б. Шейхов рассматривали памятники
Сулакского бассейна как один из локальных вариантов культуры местных
племен. Причины значительной близости памятников этого региона с
памятниками синхронных культур Северного Кавказа и юга Восточной Европы
они объясняют влиянием "алано-хазарской" культуры на племена Северного
Дагестана. Этот процесс связывается с тюркоязычными племенами савиров и
барсилов, которые восприняли элементы местной культуры и вместе с ее
носителями прошли через историю Хазарского каганата. И далее они
отмечают, что "связь культуры Северного Дагестана с царством Джидан и
его этносом представляется несомненной""

http://kumukia.ru/article-9362.html