Доброто и злото две различни неща ли са или - не?

[vorfax]

Е, и светлината сравняваме с тъмата, но това прави ли ги едни и същи?

Има много интересни мнения по-горе.

[mecho1]

От гледна точка на свободомислието, светло и тъмно са едно и също, също както и добро и зло. Светлото за бухала е тъмно за кокошката.

[vorfax]

И двете са си светли, щом нещо виждат. Или има лъчение или няма. Ако съм със затворени очи и под слънцето ще ми е тъмно, но няма да е тъмно.

Добро и зло е едно и също. Какво е добро, ако няма зло с което да го сравним. Какво е зло ако няма добро с което да го сравним.

Изобщо думите ти си противоречат - хем ползваш сравнение за да разграничиш, хем го изтъкваш като показател за еднаквост.

От малкото прочетено от теб имам чувството, че колекционираш скандални твърдения, които не си правиш труда да подложиш на елементарна проверка.

[mecho1]

Толкова хора нагоре в темата казват същото, което и аз. Да се заядеш, че преписвам, по бих могъл да те разбера. Ама да казваш, че съм скандален. Не знам. Имаш право на мнение де. Също както и аз. Истината е относителна. Всеки си има своя истина.

[DendroaspisP]

Както би казар Мечо, въпросът е некоректно зададен. Не става ясно къде точно има или няма добро или зло. В Природата, например, такова нещо няма. Тя не борави с такива морални човешки категории. Природата има цел и целта оправдава средствата - да оцелеят най-добрите и пригодните независимо как го постигат. Затова е безмислено да се питаме дали това, че всяка звезда като избухне и унищожи свят, примерно населен с живи същества, добро ли е или зло.

В обществото на човеците, ние сме си създали като средства за регулация на обществените отношения различни критерии - като морал, нравственост, закони и т.н. Т.е, с оглед на конкретиката и спецификата на тези обществени отношения, човеците за измислили оценъчните критерии за "добро" и "зло", за да регулират според темпоралната обществена цел тези отношения. И затова по едно и също време, на база общо или поне еднакво понятие, едно и също поведение при наличие на две страни се определя едновременно като добро и като зло. Тъй като са изкуствени категории, те нямат и ясно тълкуване в конкретиката на поведението. А и разбирането за тях зависи от другите обществени идеи за развитието на социума.

[Малоум 2]

Както би казар Мечо, въпросът е некоректно зададен. Не става ясно къде точно има или няма добро или зло. В Природата, например, такова нещо няма. Тя не борави с такива морални човешки категории. Природата има цел и целта оправдава средствата - да оцелеят най-добрите и пригодните независимо как го постигат. Затова е безмислено да се питаме дали това, че всяка звезда като избухне и унищожи свят, примерно населен с живи същества, добро ли е или зло.

В обществото на човеците, ние сме си създали като средства за регулация на обществените отношения различни критерии - като морал, нравственост, закони и т.н. Т.е, с оглед на конкретиката и спецификата на тези обществени отношения, човеците за измислили оценъчните критерии за "добро" и "зло", за да регулират според темпоралната обществена цел тези отношения. И затова по едно и също време, на база общо или поне еднакво понятие, едно и също поведение при наличие на две страни се определя едновременно като добро и като зло. Тъй като са изкуствени категории, те нямат и ясно тълкуване в конкретиката на поведението. А и разбирането за тях зависи от другите обществени идеи за развитието на социума.

Точно!

Афоризъм по тоя повод:

"Животът е справедлив към всички!.. Това е ... световна несправедливост!"

...

[Lion Queen]

Абстрактните етични категории "добро" и "зло" са сенките на живота и смъртта в човешкия ум... Реално съществуват живот и смърт и те са неразривно свързани, необходими едно на друго, съставни на реалността ПРИНЦИПИ, природни закони ако щете. Здраво вплетени подобно на ИН и ЯН те не са антиподи - не съществуват нито в чистата светлина, нито в пълната сянка...те са смесени в тялото препречило светлината и образувало сянка...

[Alexander_Nevski]

подходът към антиподите добро/зло зависи от това дали ги разглеждаме като релативни или абсолютни категории

всеки, който се е опитал да ги абсолютизира винаги се сблъсква с най-разнообразни проблеми

като релативни категории те обаче си съществуват със съответните условности и гледни точки

Редактирано Май 29, 2013 от Alexander_Nevski

[mecho1]

Много трябва да се внимава при възпитаването на децата. Добро и зло не са абсолютни, а относителни понятия, и да се казва на дете, че следва да бъде добро е вредно, също както е вредно да му се каже, че следва да бъде лошо. Въпреки липсата на опит децата са способни да разберат смисъла на относителността на тези понятия, ако им бъде обяснен внимателно и просто. Спестява им страдания в живота.

[mecho1]

Добро е това, което помага на съществуването, зло е това, което му пречи.

Добро и зло не бива да се бъркат с "добро за мен" и "зло за мен".

Доброто и злото имат смисъл отвъд субективното или моментното удоволствие/неудоволствие.

Ами ако съществуването пречи на съществуването ???

Не се заяждам, защитавам си възгледите.

Вълк гони заек за да го изяде. Съществуването на вълка пречи на съществуването на заека. Ако в този момент ловец с пушка се цели във вълка, то този ловец добро ли е или зло.

Ловеца пречи на съществуването на вълка и помага на съществуването на заека. Или излиза, че дори и при така зададените ограничения за отношение към съществуването, добро и зло пак си е едно и също нещо. Ловец с пушка. Резултат от мача.

Редактирано Юли 18, 2013 от mecho1

[vorfax]

Ами ако съществуването пречи на съществуването ???

Не се заяждам, защитавам си възгледите.

Вълк гони заек за да го изяде. Съществуването на вълка пречи на съществуването на заека. Ако в този момент ловец с пушка се цели във вълка, то този ловец добро ли е или зло.

Ловеца пречи на съществуването на вълка и помага на съществуването на заека. Или излиза, че дори и при така зададените ограничения за отношение към съществуването, добро и зло пак си е едно и също нещо. Ловец с пушка. Резултат от мача.

Дай друг пример. Всеки знае, че хищниците упражняват естествен подбор в природата като премахват мършата. Само хората сме изключение.

Трябва да се почне от генезиса на двете понятия. Единствено хората боравят с тях, следователно те са плод на разумна мисъл. Логично е да предположим, че в еволюционен план нашият опит е изградил база от решения, които водят до ползи - храна, топлина, защита. Нещата отнасящи се до задоволяване на физиологичните ни нужди са се делели на полезни и безполезни, съответно правилни и неправилни. Примерно чупенето на орех изисква подбор на "наковалня", камък, премерена сила, ъгъл. Орехът може да бъде счупен и с повече сила, но ядката ще бъде пръсната. И тук, в сравняването на ползата от дадена техника, възниква нуждата да предаваме опита си с нужната важност за онова, което може да улесни живота ни.

Нормите за добро и лошо са на ново ниво от съвместното съществуване на хората и са плод на обществения му живот. Моралът определящ свободата на отделния индивид не поставя личните му интереси на преден план, а тези на обществото. Кражбата би била полезна за индивида, но вредяща на групата, затова тя е в графа лошо/зло.

И двете понятия - добро и лошо - са абсолютизирани. Те са като посоките на компаса. Няма полулошо или малко лошо. Нарушаването на общественото добруване и благоденствие като прецедент е основа на рецидивът. Доказателството е моралът на днешната младеж, която е престъпвала многократно и "невинно" обществените норми, докато не изгради представите си, че те не заслужават респект и нямат стойност, която да опазва. Затова се и възмущавах защо във форума имаше защитници на дядото с цигари за 1000 лв. без бандерол. Аз не съм мамил никого и с 1 лв., а неговото деяние минаваше за маловажно. Ето защо законите в България са маловажни.

[Spiritus]

Ами ако съществуването пречи на съществуването ???

Не се заяждам, защитавам си възгледите.

Вълк гони заек за да го изяде. Съществуването на вълка пречи на съществуването на заека. Ако в този момент ловец с пушка се цели във вълка, то този ловец добро ли е или зло.

Ловеца пречи на съществуването на вълка и помага на съществуването на заека. Или излиза, че дори и при така зададените ограничения за отношение към съществуването, добро и зло пак си е едно и също нещо. Ловец с пушка. Резултат от мача.

По принцип не е добро безсмислено да се избиват животните, освен ако не застрашават човека, не е за храна и т.н.

Вълка е опасен за хората - не съм ловец, но ако ловеца застреля вълка с умисъл тип превантивна мярка(за да предпази себе си и други хора наоколо) не е зло, въобще това дали ще е добро или зло зависи от мотива. Ако ловеца застреля вълка защото обича да гледа как се мъчат животните ще е зло, ако го застреля само и единствено да предпази заека пак няма да е зло, защото това е в човешката природа - той асоциира заека с хубаво беззащитно животно и асоциира вълка с мъчителен убиец на животни и хора. Ако ловеца е безстрастен може да не се намесва в реда на природата и нищо да не стори и пак няма да е зло, защото е разумен мотив.

Та с 2 думи - това дали някое разумно действие е добро или лошо(а системното им правене на едното или на другото да определи човек като добър или зъл) се определя чрез анализиране на всяка отделна ситуация, на мотивите и умисъла на участващите, също може да се вземе предвид кое е разумното в случая, и въобще да бъдат добри или лоши могат само хората и се отнася само за хората които съзнателно могат да вършат афектиращи другите действия, да изпитват чувства от това и да имат някакъв разум(не знам точните термини но изключвам неосъзнатите малки деца, животните, както и някой психично болни, зависи от състоянието им де).

А често човек може да бъде добър или лош само за себе си - ако човек е разумен и се грижи за духа и за тялото си(по законен начин де) това е добро и по принцип, и за него самия, ако е неразумен - примерно да бъде алкохолик, това влияе зле на духа и тялото(става несериозен, бохем и т.н.) и е лошо не само за него, но и за другите(защото малко или много може да създаде повече неприятности). Е за собственика на местната кръчма това е повече оборот, това че този собственик няма да седне да го съветва да не пие няма да е зло(защото все пак трябва да преживява от нещо а и не той е виновен за неразумността му), но ако нарочно го превръща в алкохолик за своя собствена изгода(повече оборот) тогава ще е зло. Ако собственика тайно се радва, че човека е алкохолизиран за да поръчва повече, това ще е зла мисъл, но ако тайно си казва ех тоя човек защо стана такъв, това ще е добро донякъде, но ако не му е никакъв това, че няма да седне да му помага няма да е зло.

Редактирано Юли 19, 2013 от Spiritus

[mecho1]

Е, колко му е да дам друг пример. Замени заек вълк и ловец с човек, човек и човек и готово.

Представите за добро и зло на различните хора са различни. За да се оформи обща представа за добро е необходимо всеки да направи компромиси със собствените си възгледи. Личната представа за добро си остава винаги над общата компромисна представа за добро. Освен това доброто за една група, може да е зло за друга. Което е добро за руснака, за немеца е смърт. Нищо против руснаците или немците. Шегата е руска, но хора с чувство за хумор и от двете споменати групи я харесват и приемат.

Човекът не е машина и не може да се командва отвън. Мотивацията винаги в крайна сметка е вътрешна. Изграждането на собствена представа за добро и зло е строго самостоятелно действие. Не може един човек да каже на друг какво е добро за него и какво не. Ако тръгна да чета конско на децата си, кое е добро и кое е зло за тях, ще почнат да кимат с глави и да казват "да, да" и да си мислят с досада "а бре, няма ли да спреш с конското най - после". Дори и субективността на доброто и злото не е лесно да се обясни. Необходимо е, както е казал Хермес, ушите да са готови да чуят думите.

[vorfax]

Което е добро за руснака, за немеца е смърт.

Е това не е пример за добро, а за зло. Добро е да помогнеш на друг, дори когато ти е навредил, а отмъщението и убийството на несвои по никаква категория не минава за добро.

Освен това доброто за една група, може да е зло за друга.

Тук говориш за конфликта на интереси. Преди време развих една теория, че в основата на всяка несправедливост е любовта към семейството, към родината и др. общи знаменатели към които се чувстваме приобщени. Доброто обаче, онова Добро, с главна буква, общовалидното, а не нечия представа, за която говориш, не разграничава хората по роднинство, религия, възраст, пол, националност и т.н. и няма как да ощетява едни или други. Така че доброто не може да е зло. Ако пък може, значи никога не е било добро.

Ако тръгна да чета конско на децата си, кое е добро и кое е зло за тях, ще почнат да кимат с глави и да казват "да, да" и да си мислят с досада "а бре, няма ли да спреш с конското най-после".

Четенето на конско показва, че ти не си добър родител, а тяхната реакция, че не са добри деца. Думите не могат да бъдат лоши, лоша може да бъде само употребата им.

Дали доброто и злото са субективни? Не. Едно определение за любовта, което измислих преди години, беше че това е силата, която те кара да поставиш другиго преди себе си. Доброто спокойно може да се дефинира по същия начин.

[mecho1]

Ми не знам. Аз си ги харесвам. И сам себе си се харесвам. Как ще разберем сега, чия представа за добро и зло е по абсолютна, твоята или моята

Редактирано Юли 19, 2013 от mecho1

[vorfax]

Моята е общоприетата, така че губиш

Иначе погрешно се изразих. Неразбирателството, неуважението и прочие са дело на лоши черти, а не на лоши хора.

[Spiritus]

Е, колко му е да дам друг пример. Замени заек вълк и ловец с човек, човек и човек и готово.

Представите за добро и зло на различните хора са различни. За да се оформи обща представа за добро е необходимо всеки да направи компромиси със собствените си възгледи. Личната представа за добро си остава винаги над общата компромисна представа за добро. Освен това доброто за една група, може да е зло за друга. Което е добро за руснака, за немеца е смърт. Нищо против руснаците или немците. Шегата е руска, но хора с чувство за хумор и от двете споменати групи я харесват и приемат.

Човекът не е машина и не може да се командва отвън. Мотивацията винаги в крайна сметка е вътрешна. Изграждането на собствена представа за добро и зло е строго самостоятелно действие. Не може един човек да каже на друг какво е добро за него и какво не. Ако тръгна да чета конско на децата си, кое е добро и кое е зло за тях, ще почнат да кимат с глави и да казват "да, да" и да си мислят с досада "а бре, няма ли да спреш с конското най - после". Дори и субективността на доброто и злото не е лесно да се обясни. Необходимо е, както е казал Хермес, ушите да са готови да чуят думите.

Неразумното не е добро - ако някой се напива системно защото му доставя удоволствие, то това е вредно удоволствие и не е добро за него, дори и сам да си мисли така и сам да е решил така да постъпва с живота си каквото и да му струва.

[mecho1]

Аз съм трезвеник, защото съм прозрял, че пиенето е вредно за мен. Мисля, че е вредно и за пияниците, но като субективен идеалист считам, че за тях е по важно, те самите какво мислят. Щом като са избрали да пият, това си е техен избор, а избора е винаги верен. Аз съм си избрал да не пия и за мен пиенето е зло. Те са си избрали да пият и за тях пиенето е добро. Аз не им преча като не пия. Те не ми пречат като пият. Аз съм прав и те са прави. Цари мир и спокойствие, докато не се появи ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА, да всее раздор помежду ни и да тръгнем да се караме и да се бием за няма и нищо.

[vorfax]

Мечо, още си чакам примера. Ако подкрепяш тезата си с примери, които са неудачни, те подкрепят ли изобщо нещо?

Щом като са избрали да пият, това си е техен избор, а избора е винаги верен.

...

Аз не им преча като не пия. Те не ми пречат като пият.

Очевидно като те прегазят на тротоара, защото карат пияни, това те засяга. Пак си пускаш скандалните идеи, аз ти казах, че си пристрастен към тях. Но нека допуснем, че наистина изборът може да бъде единствено правилен. Тогава, питам, това избор ли е изобщо? Правилният избор е плод на правилни разсъждения и води до благоприятни следствия. Ако ние не можем да постъпим другояче, то тогава в нашите решения няма никакъв избор, а неизбежна предопределеност.

[mecho1]

1. За примера ти казах как можеш да го хуманизираш. Просто замени животните с хора.

2. Не е ли все едно дали ще те прегазят пияни или трезвени.

3. Така е аз съм пристрастен и субективен.

4. Говориш като човек, който вижда в бъдещето.

[vorfax]

Не става ясно кое на кое е отговор, но поне това, което разбрах:

Замяната на животните с хора промени много неща, но не и това, че не подкрепя твърдението ти. Вече ти писах, че:

Е това не е пример за добро, а за зло. Добро е да помогнеш на друг, дори когато ти е навредил, а отмъщението и убийството на несвои по никаква категория не минава за добро.

Все едно е дали ще те прегази пиян или трезвен, но не е все едно дали няма да те прегази трезв или ще те прегази пиян.

Сега остана да измислиш пример и да отговориш на въпросите ми, защото те са отговорите ми.

[mecho1]

Ти казваш, че е добро да помогнеш на друг, дори когато ти е навредил. Прав си. Друг обаче може да каже - око за две, зъб за чене. И той е прав. С какво твоето добро е по обективно от неговото добро.

[vorfax]

Ти казваш, че е добро да помогнеш на друг, дори когато ти е навредил. Прав си. Друг обаче може да каже - око за две, зъб за чене. И той е прав. С какво твоето добро е по обективно от неговото добро.

Е, това не е пример за добро, а за зло. Добро е да помогнеш на друг, дори когато ти е навредил, а отмъщението и убийството на несвои по никаква категория не минава за добро.

Добротата, като идеал, може да бъде само обективна, а не субективна. Тя е като цвят. Ако ти си далтонист и кажеш на червеното зелено, това няма да промени обективните параметри на доброто, така както и червеният цвят няма да си промени дължината на вълната.

Тук говориш за конфликта на интереси. Преди време развих една теория, че в основата на всяка несправедливост е любовта към семейството, към родината и др. общи знаменатели към които се чувстваме приобщени. Доброто обаче, онова Добро, с главна буква, общовалидното, а не нечия представа, за която говориш, не разграничава хората по роднинство, религия, възраст, пол, националност и т.н. и няма как да ощетява едни или други. Така че доброто не може да е зло. Ако пък може, значи никога

не е било добро.

[melani]

Има ли добро или зло?И ако има ,това едно и също нещо ли е, или не?

В света има и добро и зло.

Пример за злото, това са войните, които човечеството води безспирно откакто съществува.

Добро е мирът, добро са усмивките по лицата на хората, добро е когато хората са радостни и щастливи. Добро е когато хората не навреждат на другите индивиди.

[Last roman]

лошият мир е по-страшен от войната, e казал Тацит едно време.