Доброто и злото две различни неща ли са или - не?

[melani]

лошият мир е по-страшен от войната, e казал Тацит едно време.

Може ли пример за лош мир?

[Last roman]

може - след загубата през Втората Пуническа война Картаген плаща репарации, разуска флотата си, не може да води война без одобрението на Рим, демек седи беззащитен и чака нумидийците да го опоскат.

Същата ситуация е и при нас след Балканската и Междусъюзническата война. Затова с голяма радост се включваме в ПСВ.

Редактирано Септември 21, 2013 от Last roman

[glishev]

Скоро си нямах друга работа и се опитах да дефинирам за себе си какво е добро. Възможните дефиниции ми се видяха две: религиозна и неутрална в религиозно отношение. Религиозната е лесна - добро е това, което Бог иска. Неутралната е малко по-трудна и се опитах да я доведа до малко по-общо схващане - добро или няма, или ако го има, ще бъде такова действие или процес, който води до по-висока степен на организираност на възможно най-голямо количество материя в най-общ смисъл. Разбира се, уточненията на тази теза могат да бъдат безкрайни, но това ми се стори най-проста обща формулировка.

А зло, естествено, може да съществува само в относителен смисъл спрямо доброто. Обратното не е вярно по принцип, а само в ежедневната практика, която, естествено, не може да бъде изведена до степен на абсолютна значимост. Май нищо ново не съм измислил Все пак, това с организирането на материята ми се стори приемливо на първо време. Разбира се, ще се наложат уточнения, защото инак може да се стигне до цинично и опростенческо схващане на формулировката, а това винаги трябва да се избягва.

[hristo_serafimov]

Като стане дума за добро и зло, се сещам за едно клипче в което е "сниман" Айнщайн като малък, как спори със свой учител на тази тема.

[vorfax]

Примерът е очарователен и като всяко очарование става въпрос само за заблуда. "Айнщайн" обяснява, че тъмнината и студа за отсъствие на топлина и светлина. Работата е там, че говори за пасивност. Злото не е пасивно, в него има живот. Ако дъжда не вали и едно семе не покълне - в това няма воля и няма зло. Ако това растение поникне, но човек го стъпче нарочно, това е волята на злото.

[mecho1]

Каква е разликата между ежедневната практика и научните опити ???

Добро без зло не може да съществува. Опитайте се да дадете определение за добро без да използвате злото (лошото) като опора.

[glishev]

Е, старите философи и теолозите след тях отдавна са се справили Отваряте "Божествените имена" на псевдо-Дионисий или Категориите и Етиката на Аристотел и там намирате, че злото се определя чрез доброто, а не обратното. По-горе неслучайно говоря за "организация на материята". Старите автори директно са казвали, че базисно условие за доброто е съществуването. Съответно "по-добро" е по-отчетливото съществуване. "Злото" по себе си е недостиг на битие, накърненост на съществуването. Тоест злото е недостатъчно добро, без обратното да е вярно. Същото се отнася до "нищото" и "мрака", каквито и да ги плещи Фредегизий от Тур. Но понеже виждам, че тук има привърженици на схващането за субстантивността, тоест за самостойността на злото - вероятно би ви било приятно да прочетете малкия трактат на Фредегизий "За нищото и мрака", а после да го сравните например с "Божествените имена" на Дионисий. Много приятно упражнение е. Човек накрая остава с определеното усещане, че горкият Фредегизий е бил в контакт с някакви религиозни дуалисти

Редактирано Септември 24, 2013 от glishev

[mecho1]

Съществуването и несъществуването и аз си ги обяснявам с "организацията на материята (или идеите)". Организацията и възможността за проследяване на причинноследствени връзки свързвам със съществуването на воля и интереси, които могат да бъдат аналитично проследени донякъде. Да бъдат проследени дотам докъдето преобладават и не се разсейват или спират от сблъсъка си с други желания и интереси. Но доброто и злото не мога да ги възприема като различни неща, защото това би означавало да предявя претенции за обективност. А съществуването на обективност и обективни закони, отрича съществуването на интереси, воля и избор. Ако отречем компатибилизма, (аз го отричам), би следвало да отречем и каквато и да било обективност, включително и на категориите добро и зло. В противен случай или отричаме съществуването на свободен избор или минаваме на позициите на компатибилизма, който е абсолютно неприемлив според мен. Компатибилистите твърдят, че едно нещо може едновременно и да съществува и да не съществува - това за мен е безсмислица.

[vorfax]

За теб несъществуващото е също материя, но организирана по определен начин?

Но доброто и злото не мога да ги възприема като различни неща, защото това би означавало да предявя претенции за обективност.

Какъв е смисъла в изречението? Ако си обективен, значи доброто и злото са едно и също. Това е поредния ти скандален извод, който ползваш като аксиома.

А съществуването на обективност и обективни закони, отрича съществуването на интереси, воля и избор.

Закона за гравитацията е обективен, защото не зависи от нашата субективност. По твоята "логика" това е доказателство, че не съществува воля, избор и интереси. Майкооооул....

Ако отречем компатибилизма, (аз го отричам), би следвало да отречем и каквато и да било обективност, включително и на категориите добро и зло. В противен случай или отричаме съществуването на свободен избор или минаваме на позициите на компатибилизма, който е абсолютно неприемлив според мен.

Да оставим настрана, че избираш да вярваш в едно, а не друго философско течение, просто защото така ти харесва, а не защото можеш да докажеш едното и да отречеш другото. Защо минаваш в двата полюса - или всичко е предопределено или нищо. Какво пречи всичко, освен човешкото съзнание да е предопределено. Тогава имаме симбиоза между компатибилизъм и детерминизъм. Практиката ни за краткия ни престой на земята би трябвало да ни подскаже, че нещата никога не са толкова прости колкото изглеждат и че изключенията в правилата са безброй. Все ни се иска да ни сервира отговор от типа 42, а как е получен, колко милиарда функции участват в него - не. Като не мислим за тях света изглежда подреден и ясен. А това е наивно.

Доколкото разбрах позицията ти, ти смяташ, че съзнанието ни е единствено следствие на събитията в живота ни и понятията за зло и добро е можело да бъдат нещо съвсем отнесено и поради това, те са само плод на играта на природата, тяхното съществуване не е разумно. Всъщност... много наподобява моите представи, макар те все още да се развиват