Императорски обяд за героите от войната 1877-78 г.

[К.ГЕРБОВ]

На 26 ноември (7 декември) 1769 г. императрица Екатерина Велика учредява най-висшия руски военен орден, посветен на светия Великомъченик и Победоносец Георги. От тогава този ден се празнува ежегодно като Ден на Георгиевските кавалери. Последното отбелязване на празника на военния орден в Царска Русия е било на 26 ноември 1916 г. През 2000 г. орденът отново е възстановен като най-висока военна награда в Руската федерация.

В Деня на Георгиевските кавалери имало традиция след приключване на тържествената церемония, императрицата, а по-късно и императорите да устройват тържествен обяд на носителите на ордена. По-късно в тържествата вземали участие и наградените със Знака за отличие на военния орден, наречен „войнишки Георгиевски кръст”. Той е учреден през 1807 г., а от 1856 г. имал вече четири степени. Връчвал се на нисшите чинове в армията – войници и унтер-офицери.


Знак за отличие на военния орден 4 степен

Моят интерес към това събитие бе предизвикан от една гравюра, съпроводена с информация за събитието, отпечатани в сп. Всемирная иллюстрация бр. 521 от 1 януари 1879 г. Представен е императорския обяд, даден на 27 ноември 1878 г., в чест на нисшите военни чинове, носители на Знака за отличие на военния орден. Присъстващите на обяда са най-вече участници в наскоро приключилата Руско-турска война от 1877-78 г. Това обяснява и впечатляващият мащаб на проявата.

Направи ми впечатление, че в руските статии за отбелязването на Деня на Георгиевските кавалери е пропуснато да бъде споменато за този, може би най-величествен обяд. Единствената информация, която открих за броя на присъстващите на такова събитие, бе тази за 1906 г. Това било веднага след приключване на Руско-японската война от 1904-1905 г. Тогава броят на Георгиевските кавалери бил извънредно голям, та се наложило да има два приема. Първият се състоял на 26 ноември и на него присъствали 763 офицера и 200 нисши чинове. На 29 ноември бил уреден втори прием за 1490 човека. На него можели да присъстват всички, които притежавали Георгиевски кръст или Знака за отличие на военния орден.

Максималният брой на присъствалите на всеки от обедите през 1906 г. е бил 1490. А на обяда, даден от император Александър II на 27 ноември 1878 г., присъствали около 4000 човека. Има сведения, че по време на Руско-турската война през 1877-78 г. били раздадени 46 000 знака за отличие, а по време на Руско-японската война през 1904-1905 г. - 87 000.

С. Петербург. Обяд на нисшите чинове Георгиевски кавалери в манежа на Инженерния замък, 27 ноември.



На 27 ноември в манежа на Инженерния замък, всички нисши чинове, притежаващи отличителните знаци на военния орден, бяха нагостени на обяд от името на императора. За този обяд още в навечерието, на 26 ноември, в кухнята на Зимния дворец беше приготвена цялата храна и бе пренесена в манежа, където по време на обяда бе претоплена с котлите, намиращи се на манежа.

За този празник вътрешността на манежа беше много красиво подредена с флагове и зеленина, с електрически слънца взети от миноносните кораби, разположени по стените, а по средната линия на манежа бяха наредени шест високи стълба, на чиито върхове в големи стъклени кълба с млечен цвят, горяха електрическите свещи на г-н Яблочков. Равномерната, приятна за окото леко розова светлина на тези свещи, придаваше извънредно живописен вид на подредбата на манежа. Масите бяха наредени за почти 4000 кавалери на ордена „Свети Георги”.

Към 11 часа преди обяд в манежа започнаха да се събират както намиращите се на служба кавалери на военния орден, така и инвалиди. Под наблюдението на специално назначени офицери, започнаха да се разполагат зад масите. До самия главен вход на манежа се настани певческия хор на лейб-гвардията на Симеоновския полк, а във всеки от четирите ъгъла на манежа се разположиха музикантите от военния оркестър.

През първия следобеден час в манежа се събраха всички началници на частите, свитата на Негово величество и много от генералите и офицерите, притежаващи знака на ордена „Свети Георги”. В 12 ½ часа пристигна Негово височество главнокомандващия на войските [Николай Николаевич], съпровождан от своя син, великият княз Николай Николаевич младши. Веднага след пристигането на августейшия главнокомандващ се запалиха моментално всички електрически прожектори и свещи, и по заповед на Негово височество нисшите чинове седнаха зад масите. Великият княз фелдмаршал обиколи всички маси, здрависвайки се с нисшите чинове и разпитвайки някои от кавалерите.

Негово височество обърна особено внимание на специалната маса, зад която бяха настанени ампутираните ранени – кой без ръка, кой без крак и между тях един редник от Бутирския полк с парализа на половината от тялото, вследствие на силната контузия. Тези ранени бяха докарани от лазаретите и от слабосилните команди под наблюдението на милосърдни сестри, които стояха и тук зад масите, редом с ранените и им оказваха необходимата помощ.

В края на първия час в манежа благоволиха да дойдат техни височества наследникът - цесаревич [Александър], Владимир, Алексей и Павел Александровичи, Константин Николаевич със своите августейши синове, великият княз Михаил Николаевич, князете Романовски, херцозите Лейхтенбергски, принц Александър Петрович Олденбургски, военният министър и най-висшите от военните чинове, намиращи се в столицата.


Детайли от гравюрата

Точно в един часа пристигна господарят император в мундир на лейб-гвардията на Преображенския полк и здрависвайки се с великите князе се приближи до масите. Вземайки чаша вино в ръка, Негово величество произнесе тържествено тост: „За здравето на кавалерите на нашия славен военен орден, както на заслужилите го в предишната война, така и в сегашната станали достойни за него.”

Отговор на това приветствие на монарха беше гръмовно „ура!”. Когато възторжените викове на кавалерите напълно замлъкнаха, Негово височество главнокомандващият пожела да произнесе тост за скъпоценното здраве на господаря император. Музикантите веднага дружно засвириха „Боже, царя пази!” и единодушните викове на възторг дълго не можаха да замлъкнат.

След това господарят император отново пожела да вдигне чашата и обръщайки се към нисшите чинове, да провъзгласи тост: „За двамата главнокомандващи [Николай Николаевич и Михаил Николаевич] и вашия командир на корпус господаря наследник [Александър Александрович]!” Тостът беше заглушен от гръмките продължителни викове „ура!”. Негово величество заповяда на хората да седнат и обхождайки масите, благосклонно разпита много от нисшите чинове, особено тези, които бяха украсени със знаците на висшите степени на военния орден.

До масата, зад която седяха тежко ранените нисши чинове, Негово величество пожела да остане по-продължително време, разпитвайки за здравното състояние на всеки, къде и кога са били ранени и на тези от тях, които още не са били наградени с отличителния знак на военния орден, пожела да им връчи такива собственоръчно. През цялото време, докато Негово величество пребиваваше в манежа, виковете „ура!” не замлъкваха, носейки се от единия край до другия.

Към два часа господарят император напусна манежа, а скоро след това напуснаха и великите князе. Нисшите чинове започнаха да излизат от манежа към три часа, щастливи от оказаната им височайша милост.

(Повече за Знак за отличие на военния орден виж в http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82 )