Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото: петнадесет години по-късно

[Р. Теодосиев]

Втората международна конференция „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото: петнадесет години по-късно”, посветена на 60 годишнината на проф. Николай Тилкиджиев ще се проведе на 3 и 4 декември в Конферентната зала на Ректората. Откриването започва в 9.00 часа.

Конференцията се организира от БСА и Философски факултет, съвместно със специалност "Публична администрация и специалност "Социология" при Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Философията на конференцията е изградена върху разбирането, че дебатът за природата на съвременните общества, за техните особености, сходства и различия, за преживяваните от тях кризи изисква цялостен анализ на процесите, протичащи в средната класа.

Какви са значимите промени в средната класа през последните петнадесет години? Какви са трансформациите в нейната структура, стратификационни особености и идентичност след трудностите, които преживяват всички съвременни общества – и развитите, и развиващите се, и на Изток, и на Запад? Стопява ли световната икономическа криза средната класа и изчезва ли тя в най-засегнатите региони? Типичен феномен на нашето време ли е т. нар. „тревожна средна класа”?

Конференцията е ориентирана към широк спектър от проблеми:

- Теоретико-концептуални въпроси на изучаването на средната класа, на нейната природа, формиране, репродуциране, развитие, стабилизация, социално-груповата ѝ мобилност;

- Българската средна класа – социалноикономически, културен, политически и т.н. статус, развитие, идентификация, мобилност, проблеми пред социално-груповата ѝ стабилизация и други;

- Средната класа в сравнителна перспектива, социално-групови характеристики на средната класа в пост-комунистическите и в развитите съвременни общества, сравнение на средните класи в исторически, регионален, национален, цивилизационен и т.н. контекст;

- Стратификационни особености на различните социално-групови образувания, принадлежащи към средната класа – предприемачи, мениджъри, професионалисти, специалисти и експерти, „стара” и „нова”, „ниска”, „средна” и „висока” средна класа и други;

- Методологически и методически проблеми, свързани с измерването на средната класа, с основните определящи я индикатори и с границите между отделните социални групи;

- Субективната средна класа и идентификацията с нея;

- Културна идентичност, образователни постижения и ценности на средната класа, морални норми и естетически вкусове;

- Политическата култура и поведение на средната класа;

- Модели на потребление, свободно време и стил на живот на средната класа;

Конференцията е посветена на 60-годишнината на проф. Николай Тилкиджиев, чието име е емблематично за съвременната българската социология в областта на средната класа и социалната стратификация. Той е главен организатор на международната конференция „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото”, проведена през 1998 г. – време, в което твърдението, че съществува средна класа в България и в други посткомунистически общества звучи най-малкото абсурдно и всяка дискусия, свързана с нея, започва и завършва с въпроса „Има ли средна класа?”.

Как се е променила средната класа през петнадесетте години, които отминаха от Първата международна конференция, посветена на това значимо и емблематично за съвременните общества социално-групово образувание? Какви са промените в теоретическите ни подходи към нея, в методологията и методиките, с които я изследваме? До какви нови изводи и обобщения сме достигнали и с какво нейното изучаване е допринесло за по-цялостно разбиране на обществото, в които живеем? Какви са практико-приложните резултати и постижения от изследването на средната класа? С какво те допринасят за „изкристализация” на разбирането за нейната социално-групова позиция? Успяхме ли с изследователската си работа да предложим на обществеността и на управляващите ясна и разбираема концепция за средната класа и за нейната социална роля, убедихме ли ги в нейната значимост за стабилността на обществото?

Целта на Втората международна конференция за средната класа е да предложи отговори на тези и други подобни теоретически, методологически и практико-приложни въпроси.

[Elemag]

Я, някои все пак правят опити да възкресят това понятие "средна класа". От доста години вече почти не се споменава в медиите и политиката.

[Joro-01]

Ми то го няма. В БГ езика е резонно да изчезне и да се именува "Работещи бедни" или "Работещи в недоимък"

[Last roman]

зависи.

[ISTORIK]

Темата е много интересна. Подготвям едно прелюбопитно четиво по нея.

[КГ125]

Я, някои все пак правят опити да възкресят това понятие "средна класа". От доста години вече почти не се споменава в медиите и политиката.

А трябва.

Средната класа може да се разгледа в два аспекта, но те са си свързани - в единия случай това са средно богатите хора, в другия - средно бедните. В едно общество, където много богати липсват, средната класа може да е и по-бедна, но главното е да е средна - т.е. доминиращото мнозинство от хората да са на съответното, сравнително близко едно до друго и средно по отношение на достъпа на наличните технологии и блага.

Така, че средна класа може да е и този, който изкарва 3000 евро и този, който изкарва 400 - въпросът е какво е средното за страната и за общността имот.

В Българския случай обаче "общност" вече не е само България, а ЕС, в който се опитваме да се наврем или интегрираме. Затова при нас общество има по-големи очаквания и не се чувства като средна класа...

Другото важно за средната класа е традиционният морал и ценностна система - тука куца в България доста, заради ужасното поведение на институциите и на различни преднамерно въздействащи на таз система фактори..

Третото важно е НЕЗАВИСИМОСТТА. Средна класа в тоталитарно общество нямате - имате зачатъци на средна класа. Средната класа това е средният собственик или средният участник на СВОБОДНИЯ пазар на труда, ексеперт, но тогава, когато услугите му са търсени свободно и истински пазарно.

Затова въпрос от жизнена необходимост е да има не само едра, но и средна и дребна собственост. Този, който удря по нея е враг на народа в степента в която го прави.