Причина за вяра в Бог.

[sirius]

Елементарно възприятие, елементарна рефлексия ще има детето. За повече е нужна ментална рефлексия, която обаче изисква усилие и обучение.

Учи се менталната рефлексия, а не елементарната. Не се учат също така истините от суеверен порядък на колегата forgot. Те действат дори да не вярваш и означават да искаш силно това, което имаш. Такава им е спецификата.

Стари приятелю sirius, ако ме помниш. Абе и ти ли смяташ, че деца трябва да учат професорите на визионерство и знания за света, хехе?

Погледнах и викито. Дори и там са писали добре. Възприятието е продукт на органите за усещания, сензорите и ума. Без ума няма въз-приятие. Ще има това, което наричаш елементарно възприятие, а то си е приятие, сензора си работи, праща си сигналите. А рефлексията също е продукт - на първосигналната нервна система и сензорите.

Задаваш си въпроса като целиш точно нещо. Щети отговора с подобен въпрос. Смяташ ли, че професорите не трябва изобщо да изучават децата. Т.е. че няма какво да научат от тях.

[Incorrectus]

Без ума няма въз-приятие.

Смяташ ли, че професорите не трябва изобщо да изучават децата. Т.е. че няма какво да научат от тях.

Именно.

Да, няма какво да научат от тях. Могат да научат нещо за тях.

[sirius]

E, има достатъчно примери на деца научили професор на нещо. Зависи от професора, зависи и от детето, от много неща зависи. Няма да се учудя ако има случаи на деца подсказали нещо на професор дори и в тяхната област.

Нагоре примера, както аз го разбирам, не е относно натрупаното знание и опит, а начина на виждане на нещата - възприятието. При децата е различно и често забелязват неща, които ние (особено аз) пропускаме. Точно защото умът им още не е пълен с най-различни неща. Някъде на това му казват необусловен ум. Мисля това искаше да каже колегата нагоре. Без да съм му адвокат. Та това е което професора може да се "учи от" детето. В кавички защото това дефакто не може да се учи. Ученето е процес на обуславяне на ума, нещо като слагане на рамки, а не обратното.

Това което "учат" разни школи е да се премахне тази обусловеност на ума. Само че далеч не е проста работа.

Такива ми ти работи стари приятелю Incorrectus. Така аз ги виждам нещата.

Да разнищим ли още малко.

"Да, няма какво да научат от тях. Могат да научат нещо за тях."

Мога да науча за кучето, че първо помирисва и после яде(примерно). Без аз да го приема и приложа за себе си. Ще знам за кучето.

Но освен това, мога да "взема" това от кучето и да го приложа за себе си (ако го сметна за полезно). Тогава може да се каже че съм се научил от кучето.

Това на мен ми показва, че ние отдавна се учим от животните. И от природата изобщо. Имаме и тази способност. Или ни е дадена

Редактирано Юни 19, 2014 от sirius

[Incorrectus]

Ученето е процес на обуславяне на ума, нещо като слагане на рамки, а не обратното.

Това което "учат" разни школи е да се премахне тази обусловеност на ума. Само че далеч не е проста работа.

Ученето е процес на изчистване на умственото огледало от невежеството. Крайният резултат е съвпадането на собствената форма на предметите на възприятие с менталния образ на съответните предмети.

Това за обуславянето го учат някакви булевардни школи.

[sirius]

булевардни школи. Мн. Добро отражение, чисто, ясно, точно.

[Elemag]

Дискусията малко се отклонява от темата, я да попитам нещо по-простичко - възможно ли е напр. вярата в Бог да води сред някои хора до морален упадък (в най-широк смисъл) и защо?

[Gravity]

Дискусията малко се отклонява от темата, я да попитам нещо по-простичко - възможно ли е напр. вярата в Бог да води сред някои хора до морален упадък (в най-широк смисъл) и защо?

Според мен може. Вярата в бог може да накара някои хора да правят неща, които без вярата не биха. Например ако наистина вярваш, че земния живот не е важен, а е важно да се спаси безсмъртната душа, тогава може да извъриш една камара зверства.

[sirius]

Гравити, по принцип е така. Но ще е хубаво да има някой пример.

[forgot]

Нагоре примера, както аз го разбирам, не е относно натрупаното знание и опит, а начина на виждане на нещата - възприятието. При децата е различно и често забелязват неща, които ние (особено аз) пропускаме. Точно защото умът им още не е пълен с най-различни неща. Някъде на това му казват необусловен ум. Та това е което професора може да се "учи от" детето. В кавички защото това дефакто не може да се учи. Ученето е процес на обуславяне на ума, нещо като слагане на рамки, а не обратното.

Това което "учат" разни школи е да се премахне тази обусловеност на ума. Само че далеч не е проста работа.

именно и това са неща, които вече са установяват и от психолозите, дори наскоро имаше предаване на дискавъри по въпроса, с най- различни примери от рода, как на една рисунка възрастните виждат гола жена, а децата делфини. И съвсем преднамерено не съм употребил думичката "учене" и не съм споменал думите на Исус "учете се от децата", тъй като това учене е всъщност отучаване, то е по- скоро спомняне, защото се отучаваш от психилогически навик, целта е да се деавтоматизира интелектуалното концептуализиране, като така се разкрива една изначална, естествена, чиста възприемчивост, която с годините се забулва от умствения механизъм.

Дискусията малко се отклонява от темата, я да попитам нещо по-простичко - възможно ли е напр. вярата в Бог да води сред някои хора до морален упадък (в най-широк смисъл) и защо?

всичко, което може да доведе до морален възход, може да доведе и до морален упадък, зависи как се прилага и борави с него.

[Incorrectus]

целта е да се деавтоматизира интелектуалното концептуализиране, като така се разкрива една изначална, естествена, чиста възприемчивост, която с годините се забулва от умствения механизъм.

Тази толкова желана цел е напълно постижима без всякакви усилия. Който има късмет да го пипне старческата деменция.

[sirius]

Или с лопата у главата, както казва един мой познат. Ама четеш избирателно. И възприемаш избирателно. Което не ми се връзва с чистото огледало.

Инкоректусе, твоята идея да се направи огледалото чисто не е лесна за осъществяване. Също.

По простата причина на наблюдателя. Ума на човека не е огледало та да го почистим с парцала. Има и наблюдател. И той обърква цялата работа. И колкото и наблюдателя да си мисли че е огледало, просто не е огледало.

Та ми е интересно, ти дали смяташ твоя подход за по осъществим. Как? Да обърнем малко ролите - ти предлагаш пък аз критикувам. Да видиш аз колко съм добър в отричане и критикуване

[Incorrectus]

Инкоректусе, твоята идея да се направи огледалото чисто не е лесна за осъществяване. Също.

По простата причина на наблюдателя. Ума на човека не е огледало та да го почистим с парцала. Има и наблюдател. И той обърква цялата работа. И колкото и наблюдателя да си мисли че е огледало, просто не е огледало.

Аз казвам много прости неща. Чак ме е срам да защитавам позицията, че правилното възприятие и правилното познание зависят от ума. А от какво друго биха могли да зависят? Човекът има ли друг инструмент за познание? От кой друг психосоматичен орган евентуално би могло да зависи правилното познание? Давай предложения и колегата forgot също, ако обича? Следователно да се твърди, че умът, мисленето, концептуализирането трябва да се потиснат, за да се постигне правилна визия, е очевидно нелепо. Да се твърди, че умът пречи на познанието е направо глупост. Толкова е просто.

А относно наблюдателя..., още от времето на Декарт се знае, че съществуването на Аз-а може да се установи единствено във връзка с положението Аз мисля. С други думи не може да отделиш наблюдателя от мисленето и т.н. Но ако искаш отвори друга тема по този въпрос, защото тази и без друго я оспамихме.

[Шпага]

Аз казвам много прости неща. Чак ме е срам да защитавам позицията, че правилното възприятие и правилното познание зависят от ума. А от какво друго биха могли да зависят?

Зависят от това чий е умът. Колкото хора, толкова и умове. Така че, когато говориш за правилно възприятие и правилно познание, веднага възниква въпросът как би могъл да си сигурен, че са правилни? Все пак те са такива според твоя ум, но според други умове може и да са напълно погрешни. Няма категорични критерии, по които да определяме някаква "общовалидна правилност" нито на възприятията ни, нито на познанията ни.

Впрочем, дори и ако всички умове са убедени в една и съща "правилност", това пак не е гаранция, че всъщност не става дума за една и съща заблуда, предопределена от изначалните ограничения не само на възприятията ни, но и на капацитета ни за познания.

В този смисъл, поне според мен, изразът "правилното възприятие и правилното познание зависят от ума" няма никаква стойност.

[sirius]

Бях започнал друго да пиша, но въпроса на Шпага заслужава внимание. Според мен.

Винаги като се каже правилно се опира до т.нар. точни науки, където има маса, обем, скорост и пр. За останалото няма категоричен критерий.

внимание, воля, контрол на ума, кой го контролира

ума пречи на познанието не съм писал - ще остане евентуално за по-нататък

Редактирано Юни 21, 2014 от sirius

[Малоум 2]

Зависят от това чий е умът. Колкото хора, толкова и умове. Така че, когато говориш за правилно възприятие и правилно познание, веднага възниква въпросът как би могъл да си сигурен, че са правилни? Все пак те са такива според твоя ум, но според други умове може и да са напълно погрешни. Няма категорични критерии, по които да определяме някаква "общовалидна правилност" нито на възприятията ни, нито на познанията ни.

Впрочем, дори и ако всички умове са убедени в една и съща "правилност", това пак не е гаранция, че всъщност не става дума за една и съща заблуда, предопределена от изначалните ограничения не само на възприятията ни, но и на капацитета ни за познания.

В този смисъл, поне според мен, изразът "правилното възприятие и правилното познание зависят от ума" няма никаква стойност.

Така е!

Има възможност само за правилни въпроси ..., които могат да доведат по-бързо до правилни отговори - правилни отговори по ... споразумение.

Правилни отговори по същност дава само физиката - такъв й е предметът на дейност (и философията!)

пп Има единствен правилен отговор ... на всеки въпрос. "Не знам!"

...

[mnoogo]

Причината за вярата в бог е, че науката никога няма да обясни всичко,винаги ще има нещо неясно.Това е безкрайността,тя не може да бъде обхваната или изучена.Въпросът дали бог съществува или не, ще си остане неразрешен завинаги!!!

Умът не ни е нужен за да разкрием бог,опознайте себе си без мисли,без ум, тогава ще видите каква е истината за всичко!Който го може това,няма нужда от наука!Съжалявам господа учени,но е така! :-)

[Incorrectus]

Зависят от това чий е умът. Колкото хора, толкова и умове. Така че, когато говориш за правилно възприятие и правилно познание, веднага възниква въпросът как би могъл да си сигурен, че са правилни? Все пак те са такива според твоя ум, но според други умове може и да са напълно погрешни. Няма категорични критерии, по които да определяме някаква "общовалидна правилност" нито на възприятията ни, нито на познанията ни.

Включих се в конкретен разговор, за да критикувам абсурдното мнение, че правилното възприятие изисква потискане на ума и т.н. Което е широко разпространено мнение на съвременни невежи религиозни учители, бизнес религиозни тарикати и мизолози, които като не намират ум в себе си, искат и другите да изключат своя. Не съм дискутирал конкретен обект на познание, при което положение може би щях да се замисля върху Вашата забележка. Сега не се замислям, защото не съм дискутирал такъв. Като изключим религиозния обект "бог", ама там нещата стоят по друг начин.

Сигурен съм, че правилното познание зависи от възприятието, извода и мнението на авторитети. Сигурен съм, че правилното познание не изисква изключване на ума, а напротив. А който не е сигурен в това, нека каже с кой друг орган познава, след като си самоанихилира ума, хаха. Освен това нека каже как изобщо е възможно възприятието като функция на съзнанието при изключен и потиснат ум. То е все едно някой да се препира, че процесорът пречи на работата на компютъра.

За такива неща се разговаряхме със sirius и forgot, Шпага.

[sirius]

Аз те разбирам Инкоректусе, но думичката правилно, без значение какво се обсъжда, предполага някакъв критерий за правилност.

Следя що-годе темата и не съм забелязал някой да твърди нещата, които критикуваш. И специално аз.

Също така не съм писал за правилно възприятие. Но мога да видя, че ти възприемаш неща, които не твърдя. Не за първи път.

От друга страна, сега излезе срещу едни фиктивни улични, религиозни, невежи и пр. Което е квалификация и няма нищо общо с дискусия във форум като този. (не относно мен, а изобщо)

Редактирано Юни 21, 2014 от sirius

[Шпага]

Има една забавна поредица от филмчета "Заблуда или истина". Ето например част първа -- http://vbox7.com/play:22b9ec1dce -- "опити на ума"...

[Шпага]

Така е!

Има възможност само за правилни въпроси ..., които могат да доведат по-бързо до правилни отговори - правилни отговори по ... споразумение.

Уви. Умовете ни са задръстени с такива "правилни отговори по споразумение" и вече рядко или дори никога не се питаме защо сме ги приели за правилни. Дали тази "правилност" не ни е натрапена... и въобще дали сме участници в споразумението, или сме просто папагали, повтарящи без мисъл някакви си чужди фрази.

Правилни отговори по същност дава само физиката - такъв й е предметът на дейност (и философията!)

Физиката дава отговори, които са правилни на някакво ниво, но на друго - по-дълбоко - може и да са погрешни. Затова си напълно прав:

пп Има единствен правилен отговор ... на всеки въпрос. "Не знам!"

[Incorrectus]

Аз те разбирам Инкоректусе, но думичката правилно, без значение какво се обсъжда, предполага някакъв критерий за правилност.

Следя що-годе темата и не съм забелязал някой да твърди нещата, които критикуваш. И специално аз.

Също така не съм писал за правилно възприятие. Но мога да видя, че ти възприемаш неща, които не твърдя. Не за първи път.

Има такъв критерий и той се нарича consensus omnium. Но консенсус на специалистите в дадена сфера на познанието, който легитимира дадено познавателно съдържание като истина, до появата на аргументирана критика. Друг критерий няма.

Щом не си забелязъл, чети отново постовете. Не ме карай да цитирам. Теб конкретно не съм те критикувал за мнение по темата, т.е. може и да не четеш.

[sirius]

Аз казвам много прости неща. Чак ме е срам да защитавам позицията, че правилното възприятие и правилното познание зависят от ума. А от какво друго биха могли да зависят? Човекът има ли друг инструмент за познание? От кой друг психосоматичен орган евентуално би могло да зависи правилното познание? Давай предложения и колегата forgot също, ако обича? Следователно да се твърди, че умът, мисленето, концептуализирането трябва да се потиснат, за да се постигне правилна визия, е очевидно нелепо. Да се твърди, че умът пречи на познанието е направо глупост. Толкова е просто.

А относно наблюдателя..., още от времето на Декарт се знае, че съществуването на Аз-а може да се установи единствено във връзка с положението Аз мисля. С други думи не може да отделиш наблюдателя от мисленето и т.н. Но ако искаш отвори друга тема по този въпрос, защото тази и без друго я оспамихме.

Не знам кой ги твърди тези неща, формулирани по точно този начин. Особено че умът пречи на познанието!

Ума като наблюдател не може да установи че не е "чисто огледало". Да допуснем, че може. КАК? След като ако той е замърсено огледало, ще трябва и да мисли замърсено.

Ако допуснем че ума е сензор и е замърсен, ще дава грешни показания. Ако допуснем че мисли грешно, то извода че "огледалото е замърсено" също може да е грешен. Как ума може да "опознае самия себе си" и да отсъди правилно/неправилно.

А нещата като внимание, воля, интерес, постоянство в ума ли са? Като знаем, че вниманието трудно може да се задържи на едно място волево. Като знаем, че понякога пропускаме неща, които всъщност знаем много добре.

Всичко това е не да ти кажа, че ума е излишен, а само да намекна за идеята, че има нещо извън ума и от което ума зависи малко или много. Като идея, допускане. Без значение какво казал Декарт, или който и да е. Освен ако Декарт не мисли вместо теб.

[vorfax]

Причината за вярата в бог е, че науката никога няма да обясни всичко...

Санким вярата в Бог не се учи или изучава. Ако някой вярва в Бог, защото нещо не му е ясно, значи е срам за религията, която изповядва.

[Incorrectus]

Всичко това е не да ти кажа, че ума е излишен, а само да намекна за идеята, че има нещо извън ума и от което ума зависи малко или много. Като идея, допускане. Без значение какво казал Декарт, или който и да е. Освен ако Декарт не мисли вместо теб.

А ще кажеш ли кое е това нещо, от което умът зависи в познанието?

[Incorrectus]

От друга страна, сега излезе срещу едни фиктивни улични, религиозни, невежи и пр. Което е квалификация и няма нищо общо с дискусия във форум като този. (не относно мен, а изобщо)

Напротив. Тук е направо богоугодно дело да критикуваш уличните учения. Но е нелепо да се запишеш на такъв форум за наука и да се подиграваш на Декарт.