Причина за вяра в Бог.

[DendroaspisP]

А, така... Щом стигнахте до уточняване на понятието "Бог", работата взе да става сериозна и смислена (друг е въпросът, че с това трябваше да започнете, че какъв е смисълът да се разправя дали вярвам или не вярвам в Нещо, ако това нещо не е ясно какво е).

А, като гледам следното определение "Ако има бог,то той е всичко.Той се проявява във всички форми и субстанции.", ами че то това пасва и на Природата. А аз вярвам в Природата, щото иначе трябва да съм пълен идиот, който не може да отрази обективната действителност. Обаче, това, че вярвам в Природата, прави ли ме вярващ в Бог?

[Incorrectus]

отдавна не бях срещал риба на сухо - дори Робен пада за дузпа по- убедително от теб.

Каза ли изобщо нещо?

Ето ти определението на Апостол Павел за вяра:

"1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда (Евреи 11)."

Без да коментирам цялото изречение, ще кажа само, че според Павел вярата е представа. А представата е форма на фантазия, която не е знание за разисквания обект. Т.е. вярващите съвсем не притежават най-върховното благо, а напротив. Още по въпроса за вяра и атеизъм ще ти кажа, когато видя, че си придобил сериозно отношение по въпроса и реагираш адекватно, а не с безсмислени възклицания.

[Шпага]

Ето ти определението на Апостол Павел за вяра:

"1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда (Евреи 11)."

Без да коментирам цялото изречение, ще кажа само, че според Павел вярата е представа. А представата е форма на фантазия, която не е знание за разисквания обект. Т.е. вярващите съвсем не притежават най-върховното благо, а напротив...

Инкоректус, ако се беше опитал да коментираш цялото изречение, щеше да забележиш, че според Павел вярата не е само представа, а и "разкриване на онова, що се не вижда".

Не знам дали си прав, като твърдиш, че "представата е форма на фантазия, която не е знание за разисквания обект". Но разкриването "на онова, що се не вижда" със сигурност означава именно знание за разисквания обект. Иначе думата "разкриване" би била лишена от смисъл.

Ето го пак изречението:

"1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."

Механичното цитиране на разни текстове не е достатъчно. Добре би било да е придружено и от някакво, макар и бегло осмисляне...

[Incorrectus]

Инкоректус, ако се беше опитал да коментираш цялото изречение, щеше да забележиш, че според Павел вярата не е само представа, а и "разкриване на онова, що се не вижда".

Не знам дали си прав, като твърдиш, че "представата е форма на фантазия, която не е знание за разисквания обект". Но разкриването "на онова, що се не вижда" със сигурност означава именно знание за разисквания обект. Иначе думата "разкриване" би била лишена от смисъл.

Ето го пак изречението:

"1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда."

Механичното цитиране на разни текстове не е достатъчно. Добре би било да е придружено и от някакво, макар и бегло осмисляне...

Като не знаеш дали съм прав, що се месиш?

Добре, че аз не съм обмислил своя цитат и ти се появи тук великодушно да ми го кажеш и да ми обърнеш внимание за текст, който виждаш за първи път. Какво щях да правя без теб...

Това "що се не вижда" е именно представа за това, което не е видяно. За да имаш знание за кой да е дискутиран обект трябва да имаш или да си имал контакт с него.

[DendroaspisP]

Я, да попитам, че като гледам, пак взехте да заобикаляте въпроса за съдържанието на понятието "Бог". "Онова, що се не вижда", включвали според вас Бог или касае само нещата, сътворени от него?

[Incorrectus]

Я, да попитам, че като гледам, пак взехте да заобикаляте въпроса за съдържанието на понятието "Бог". "Онова, що се не вижда", включвали според вас Бог или касае само нещата, сътворени от него?

Включва. Аз само за това говоря, по темата - ...вяра в Бог.

[forgot]

......

ам аз колко пъти ти рекох, че не четеш какво пиша - ми хубу, явно с апостол Павел имаме и общи разбирания.

Умът осъзнава само част от случващото се, онова което може да си обясни и това се има предвид под "липса на вяра" и "наличие на вяра" - ако чувстваш, че онова, което интелектът не може да обясни, не съществува, тогава си неверник

Наистина ли си мислиш, че колкото повече издребняваш, толкова повече разбираш - не стига, че вадиш цитат от цялостен контекст, ами и на капак, не визираш цялото изречение, а само една дума от него ....... и смяташ това за адекватно отношение. Е па добро утро, че вярата касае невидимите аспекти на битието ни - похвално е, че поне това си разбрал, а ако напънеш още малко, може и да загрееш, че "онова за което се надяваме", не е обект.

[DendroaspisP]

Включва. Аз само за това говоря, по темата - ...вяра в Бог.

Като включва, що ми прави впечатление, че вярващите се задоволяват основно с вярата, а за "онова, що не се вижда", като че ли не се напъват много-много да го "видят"? В същност, в книгите, "писани" по думите на Бог, някъде посочено ли е, че той може да бъде "видян" само с определени човешки органи (респективно с техните способности и качества), които изключват ума и логоса, схванат като логика?

[Incorrectus]

Като включва, що ми прави впечатление, че вярващите се задоволяват основно с вярата, а за "онова, що не се вижда", като че ли не се напъват много-много да го "видят"? В същност, в книгите, "писани" по думите на Бог, някъде посочено ли е, че той може да бъде "видян" само с определени човешки органи (респективно с техните способности и качества), които изключват ума и логоса, схванат като логика?

Така е. Нека отговорят вярващите.

Пише, че никой никога не го е виждал.

[DendroaspisP]

Така е.

Пише, че никой никога не го е виждал.

Лоша работа... или неправилна вяра?

[Incorrectus]

ам аз колко пъти ти рекох, че не четеш какво пиша - ми хубу, явно с апостол Павел имаме и общи разбирания.

Наистина ли си мислиш, че колкото повече издребняваш, толкова повече разбираш - не стига, че вадиш цитат от цялостен контекст, ами и на капак, не визираш цялото изречение, а само една дума от него ....... и смяташ това за адекватно отношение. Е па добро утро, че вярата касае невидимите аспекти на битието ни - похвално е, че поне това си разбрал, а ако напънеш още малко, може и да загрееш, че "онова за което се надяваме", не е обект.

Ами вземи ти отношение по останалата част от изречението, за да се посмеем. Ама не смееш.

Обект е, обект на познанието. Освен ако ти не си негов адвокат и не говориш от негово име. Понякога субектите стават обект на познание. Например в психологията.

Лоша работа... или неправилна вяра?

Вярата по определение е неправилност. "Вярвам в нещо", а не "знам за нещото".

[forgot]

Съвсем не те знам за какъв обект говориш, че и да съм адвокат на този обект

[DendroaspisP]

Вярата по определение е неправилност. "Вярвам в нещо", а не "знам за нещото".

Да де, ама вярващите се измъкват с аргумента, че Бог бил непознаваем... А от посочения от теб цитат, следва нещо друго. Кой сега не е наясно?

[Incorrectus]

Съвсем не те знам за какъв обект говориш, че и да съм адвокат на този обект

Като не знаеш, върни се и чети по постовете. Само вие с Шпага сте така. Не знаете, а се месите.

[forgot]

Ахам - щото си си наумил нещо, което няма нищо общо с цитата, който си приложил и аз сега трябва да гадая, какво е това нещо, понеже за теб е от съществено значение. А като ми кажат да не се меся, ми иде още повече да се меся :Д - не е зле, да спреш да го даваш ментор на темата.

[Incorrectus]

Да де, ама вярващите се измъкват с аргумента, че Бог бил непознаваем... А от посочения от теб цитат, следва нещо друго. Кой сега не е наясно?

Ти във всеки случай си наясно. Познавам те от години (от форума), пък и с адекватното си участие в разговора отново потвърждаваш, че си наясно.

Нека каже някой вярващ.

Ахам - щото си си наумил нещо, което няма нищо общо с цитата, който си приложил и аз сега трябва да гадая, какво е това нещо, понеже за теб е от съществено значение. А като ми кажат да не се меся, ми иде още повече да се меся :Д - не е зле, да спреш да го даваш ментор на темата.

Ментор е модераторът, не съм аз. Ще ми донесеш дърва и ще ти кажа.

По-добре като вярващ вземи отношение по това, което казва DendroaspisP.

[DendroaspisP]

Дано да каже. Нещо адекватно, имам предвид, че темата е интересна и сериозна. Все пак става дума за Бог, а не за вярата в... нещо си.

[forgot]

По-добре като вярващ вземи отношение по това, което казва DendroaspisP.

е щом ме питаш .....

Я, да попитам, че като гледам, пак взехте да заобикаляте въпроса за съдържанието на понятието "Бог".

понятието Бог ли .......

Преди време чух важен философски диалог. Бях на гости при един човек, който се вълнуваше от всякакви философски въпроси, беше изчел една камара литература, та за това бърбореше непрекъснато, но телефонът в другата стая позвъня и трябваше да ме остави. Добре стана, че той излезе, защото иначе щях да пропусна важния разговор. В страни от мен имаше голям аквариум и в него плуваха две златни рибки. По- малката изведнъж спря и попита другата:

- Вярваш ли в Господ?

По- малката рибка имаше философски вид, като изследовател. По- голямата отговори поучително, като гуру:

- Да, иначе кой мислиш, че ни сменя водата всеки ден? Ако няма Господ, кой мислиш ни сменя водата всеки ден?

Всички концепции, определения, понятия и формулировки за Бога са като тази... Кой мислиш е създал света? Просто малък ум - малки концепции. Но Бог не е концепция - той е притча. Бог е начин да се изкаже нещо, а не да се обясни - да се опише нещо, а не да се анализира. Не случайно във свещените книги нещата се казват с притчи, коани, аяти - нещата се казват индиректно, а не директно, стилът е иносказателен, а не документален, използват се метафори, изказът е алегоричен. Уж се цаните за научен подход, пък не обръщате внимание на такива очевадни неща. А да четеш и интерпретираш буквално една притча, си е пълна катастрофа - няма начин да не изпуснеш посланията.

[Incorrectus]

Не случайно във свещените книги нещата се казват с притчи, коани, аяти - нещата се казват индиректно, а не директно, стилът е иносказателен, а не документален, използват се метафори, изказът е алегоричен.

Във всеки случай в дзен-будизма не става изобщо дума за понятието Бог. Което доказва, че не всяко словесно построение може да претендира, че казва нещо по темата. Това тоже.

С притчи Христос е говорел пред народа, но не за да им обяснява индиректно за Бог, а защото не са разбирали какво им говори. Това той го казва, не аз.

[sirius]

Дано да каже. Нещо адекватно, имам предвид, че темата е интересна и сериозна. Все пак става дума за Бог, а не за вярата в... нещо си.

Без да отнемам правото на Форгот, или който и да е, да отговори.

По въпроса съдя къде е питащия. В смисъл дали пита искрено и лично или се опитва да съпоставя различни учения и религии.

Ако е искрено и лично то въпроса подсказва основата на която е стъпал питащия и от нея основа търси отговора. Т.е. отговора трябва да се опира на тази основа защото иначе няма да стигне до питащия.

В случая "интересна и сериозна" подсказва личен интерес. (дали е така не знам)

А второто изречение, че се търси нещо реално извън питащия. Щото "вярата в... нещо си" е... вътре във вярващия, той си я "прави" реална. Т.е. може да се каже че е реална за него(вярващия) но само в главата му. Тук са повечето религии. Те са подкрепени само "по документи", писания. И разбира се в тях вярващите взаимно се подкрепят.

Ако става въпрос за нещо реално съществуващо и извън нас, то тогава нещата стават други. И сложни. Щото всеки търси в някаква позната му област.

Та да уточним. За нещо реално ли става дума, извън рамките на представата. Щото представата може (но не задължително) да не отразява нещо реално съществуващо, извън главата на субекта.

Или за представа. Без значение колко хора я споделят

Един критерий, според мен, за различаване на реално от нереално. Ако е нещо реално, ще иска някакви реални методи за да се стигне до някакъв вид възприемане. Дали ще е уред, упражнения - без значение. За да възприемем ел.напрежение, ни трябва уред. За да ходим по въже ще трябва много тренировки за усъвършенстване възприятието ни за равновесие.

Ако не е реално, ще е достатъчно да си въобразим нещо си и да се наслаждаваме на ... въобръжението. И тук интелектуалната ни същност много може да ни помогне. Знаем за силата на внушението или хипнозата - тялото може да реагира съвсем реално на съвсем нереални неща.

Въпроса с критерия за реалност е много съществен за мен. Защото обуславя две съвсем различни области на търсене. От страна на търсещия.

Редактирано Юли 6, 2014 от sirius

[mnoogo]

А, така... Щом стигнахте до уточняване на понятието "Бог", работата взе да става сериозна и смислена (друг е въпросът, че с това трябваше да започнете, че какъв е смисълът да се разправя дали вярвам или не вярвам в Нещо, ако това нещо не е ясно какво е).

А, като гледам следното определение "Ако има бог,то той е всичко.Той се проявява във всички форми и субстанции.", ами че то това пасва и на Природата. А аз вярвам в Природата, щото иначе трябва да съм пълен идиот, който не може да отрази обективната действителност. Обаче, това, че вярвам в Природата, прави ли ме вярващ в Бог?

Да уточним тогава какво е природа?Дали това определение включва"всичко"?Ако природата е всичко,значи си вярващ в бог.

Редактирано Юли 6, 2014 от mnoogo

[Incorrectus]

Да уточним тогава какво е природа?Дали това определение включва"всичко"?Ако природата е всичко,значи си вярващ в бог.

Не е вярващ в Бог, а е вярващ в Богинята. Не виждаш ли поне женския род? А природата е единствената реално съществуваща Богиня. Нейните чудеса и проявления са пред очите ни. Разликата обаче е, че всички нейни творения, включително човекът, са смъртни. Което обезсърчава любителите на безсмъртието, сиреч уплашените от смъртта.

[mnoogo]

Не е вярващ в Бог, а е вярващ в Богинята. Не виждаш ли поне женския род? А природата е единствената реално съществуваща Богиня. Нейните чудеса и проявления са пред очите ни. Разликата обаче е, че всички нейни творения, включително човекът, са смъртни. Което обезсърчава любителите на безсмъртието, сиреч уплашените от смъртта.

Когато осмислиш че човека не е творение а съставна част от природата,ще заговориш по друг начин! :-)

[mnoogo]

Това подчертаното почти съвпада с моето определение за Его. Ако Бог присъства във всеки от нас и той е истинското ни аз, то ние способни ли сме да достигнем до него. Има ли начини?

Лесно се забелязва идентификацията ни с нещо около нас (изброеното в предния ми пост). Много малко хора съм срещал, които не са идентифицирани с нещо. А някои от тях пък ги пере съчмата. Абе объркана работа.

mnoogo,

Дали е истина или е обяснение. Обяснението може да изглежда обясняващо, но дали е така?

На мен ми се струва че тук объркваш тези две понятия. Даже не е понятия а смисли, идеи.

Аз истината я свързвам само със субекта. Т.е. всеки си има истина. А обяснението може да го имаме, без да го смятаме за истина. А когато споменаваш "издържа на всички въпроси", значи търсиш обяснение. Приел си едно обяснение за истина.

Или ако го приведем в друга терминология, Захранваш емоционалното с интелектуалното. Един вид търсиш Бог, и го намираш в интелектуалното.

Поне аз така го виждам от моята си камбанария.

И так можно сказать :-) и все пак истината за бог е една - бог е всичко.

Редактирано Юли 6, 2014 от mnoogo

[DendroaspisP]

Когато осмислиш че човека не е творение а съставна част от природата,ще заговориш по друг начин! :-)

Всяко нещо, което е творение на Природата (не случайно я пиша с главна буква) е и съставна част от нея. И в това няма никакво противоречие, ако човек го осмисли извън интелектуалните и психологически парадигми на субективното ни его. Голямата разлика между Бог и Природата е, че тя е единствено нещо, по-голямо от човешкото его, което не ни учи с интрументариума на логоса, схванат като думи, слова, как да живеем и кое е правилно и кое не. И не я схващам като Бог, а като сурова, но обективна Майка. На всичко, естествено родено на тази плането и под това наше слънце. И това мое убеждение не е просто въпрос на гола вяра.