Причина за вяра в Бог.

[Б.Богданов]

*****

Според мен, най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за съществуването на Бог е атропния принцип.

И аз мисля, че най-общо детерминистичността на Вселената няма значение за съществуването на Бог.

Детерминистичността би могла да е от значение обаче в друг смисъл - за възможността да се случват и да се наблюдават чудеса.

Аз не мога да разбера защо повечето от атеистите изпитват, а често и демонстрират, някаква тъпа гордост от това, че са атеисти - тоест, от това, че вярват в "съвършеното" безсмислие на всичко, включително и на собствения си живот. Според мен е много по... ами да кажем: по-човешко да се вярва в нещо, което може и да е само една велика илюзия...

Има и друг вид атеисти - суеверни такива...

Правило ми е впечатление, че хора самоопределящи се като атеисти често пъти са суеверни като попадии. . .

Редактирано Декември 21, 2013 от Б.Богданов

[Gravity]

Това за клетките звучи доста в разрез с биологията.

Според мен, най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за съществуването на Бог е атропния принцип.

И аз мисля, че най-общо детерминистичността на Вселената няма значение за съществуването на Бог.

Детерминистичността би могла да е от значение обаче в друг смисъл - за възможността да се случват и да се наблюдават чудеса.

Как антропния принцип разглежда съществуването на бог?

Аз не мога да разбера защо повечето от атеистите изпитват, а често и демонстрират, някаква тъпа гордост от това, че са атеисти - тоест, от това, че вярват в "съвършеното" безсмислие на всичко, включително и на собствения си живот. Според мен е много по... ами да кажем: по-човешко да се вярва в нещо, което може и да е само една велика илюзия...

Шпага, аз пък не мога да разбера защо вярващите имат, винаги, силното и непреодполимо желание да казват на атистите в какво вярват(те атеистите)!!!

[*abi*]

Идеята ми за темата не беше за това защо хората вярват или не вярват. Темата беше за личните причини поради които всеки един от нас вярва или не вярва. Това, че ни е вродено няма как да е вярно, поне не универсално вярно. Все пак има хора които от атеисти стават вярващи и от вярващи стават атеисти. Също така психиката е нещо което не е постояно от рождение на до гроб, развива се, променя се...Разбира се, вярата или липсата и може да е константа.

Но за да стане малко по-ясно какво очаквах от темата, нека да си променя въпроса малко. Ти си вярващ и смяташ, че това е вродено свойство на психиката ти. Добре нека е вродено. Ако можем да върнем времето до рождения ти ден, и всичко да започно от начало (за теб), и имаш възможност сега да направиш избор да бъдеш вярващ или не. Какъв избор би направил и защо? Предполагам, че би избрал пак да си вярващ. И въпроса ми е каква е причинта?

Да го кажа още веднъж. Ако имахте избор бихте ли си променили вярата/невярата, и по каква причина.

Мисля, че нито както беше поставен преди, нито както е поставен сега въпросът ти може да има еднозначен отговор по ред причини.

Една от тях е, че за да се даде наистина верният отговор (сам за себе си) всеки трябва да се самонализира, а представата ни за самите себе си най-често не е обективна. Ще се опитам да онагледя това, което имам предвид доколкото ми е възможно, а нека и да е ...забавно (нещо като дините и черешките отстоящи на километри в астрономията)

Ако приемем че психиката е Меню от три ястия и част от психиката на вярващите в бог е Пилешка супа (за случая приемаме, че именно "пилешката супа" е виновната в менюто), то при всеки съставките на супата са различни и като количество, и като ...качество. Ако заменим продуктите с 4-те основни форми на страх, с 3-те основни форми на Синдромите на развитие или личен упадък (да речем, че именно те са причините да се вярва в Бог) при всеки от вярващите количеството и качеството ще са различни, но супата ще си остане...пилешка.

Същите съставки ще ги има и в супата на атеистите, само дето там балансът е такъв, че се поражда вкус - атеизъм. Напълно възможно е при вярващите да има подправка или съставка, която при атеистите или да липсва или да я има (това все още не го знаем, въпрос на догадки е), която да прави разликата "вярвам" не "вярвам" (примерно супата е застроена или не е застроена с яйце). Или обобщено:

1. Предпоставките (продуктите) при всички хора са едни същи - едни и същи страхове, едни и същи вродени характеристики, една и съща изходна база симптоми/синдроми и т.н., но въпросът е само в баланса, качеството и количеството

2. При едните или "липсва", или "присъства" нещо, което дава разликата - което не съм склонна да го приема на този етап - съмнявам се, че някои личности са оперирани от "съставка в супата"...и все пак?

Съответно психиката не може да не се разглежда като комплексна и в случая на атеизъм и рел.вярване, но какво формира възгледа е въпрос на лично проучване (самоанализ), което субективно е невъзможно да бъде направено.

Защо е невъзможно? Посочих малка част от фомиращите психиката причини:

1. Страхът от себеотдаването, преживяван като загуба-на-Аза и зависимост - шизоидна личност

2. Страхът от ставането-самия-себе-си, преживяван като незащитеност и изолиране - депресивна личност

3. Страхът от промяната, преживяван като преходност и несигурност - натраплива личност 4. Страхът от необходимостта, преживяван като окончателност и несвобода - хистерична личност

синдром на растежа (позитивно развитие) - биофилия (любов към живота), алтруизъм/любов към света-хората-природата, независимост/свобода

нормалност - когато имаме "баланс" между синдромите на упадък и растеж

синдром на упадъка (негативно развитие) - некрофилия (юбов към смъртта/разрухата), нарцисизъм, инцестна симбиоза/фиксация към майката

При всеки човек степените на страх и зависимост/синдроми са различни. До колко ще се самоанализира някой дори само в такъв план е изцяло субективно, дълбоко лично, абсолютна изповед, а за някои индивиди самоанализирането без нужната подготовка е дори опасно (често е по-добре да не си признаваме пред себе си, без правилната помощ, доколко сме подвластни на горните).

Нека дам за пример себе си, защото съм подготвена за самоанализ, практикувам го и знам къде да спра ако се наложи. Имам и четирите форми на страх в една или друга степен. Имам и различни "нива" от симптоматиката на растежа и упадъка, като залитам и в едната и в другата посока според обстоятелствата но нивата се запазват. Подвластна съм на инцестната симбиоза достатъчно, за да вляза в категорията на вярващите ( за сега дълбоко подозирам, че именно тя е основният продукт на ястието Религиозност, пилето в "пилешката супа").

Ако приемем теорията ми, че именно инцестната симбиоза е виновникът за религиозната ни настройка, то тя трябва в същата степен да влияе и на останалите вярващи, както е подсилвана и от външните фактори при тях - убеждавани са в инцестна симбиоза към рел.институция/Бог. Зависимостта е станала почти непреодолима.

В такъв случай "изборът", за който говориш е въпрос на психическо оцеляване предвид степента и естеството на зависимостта. Той не може да се направи току така - избирам си, тралала. Напротив. "Изборът" е бавен процес, формиран и от останалите "продукти", които посочих, от вътрешни и външни влияния, от формиран светоглед, толкова чувствителен при някои хора, че ако "изведнъж" се "докаже", че няма Бог доста хора буквално ще полудеят, защото ще ескалира патология, която е по-добре да си стои там където е понеже именно чрез рел.вярване се регулира/потиска.

При всички положения имаме някаква нужда да вярваме и в Бог иначе отдавна щеше да е елиминирана. Но на какво се дължи тя, защо е толкова силна и мащабна е само в сферата на предположеният за сега. За всеки случай трябва да се има предвид, че много хора я търсят. Поради, което в някакъв момент получават "внезапно откровение" (изследвала съм до някъде такива случаи), за което твърдят, че е "вид осъзнаване на Божественото присъствие". За мен това говори, че "нещо" им е липсвало за да балансират за себе си вкуса на ястието в Менюто. След получаването на "откровението" е почти невъзможно (според мен направо е невъзможно) да се приеме другата позиция - атеизъм.

Точно обратното важи за много от атеистите! Те прекъсват инцестната зависимост/фиксацията към майката, в случая заместена от фиксацията към религиозната институция, защото тя или не им е необходима!? или е "в повече" в супата (заменят я с друг метафоричен образ на майката - клан, род, партия, държава и т.н.)

Приключвам - дадох само пример как биха могли да стоят нещата. Не твърдя, че изложеното е вярно, но се надявам, че донякъде илюстрира как евентуално протичат част от процесите. Исках да подчертая, че това което искаш да ти се отговори е практически невъзможно на този етап - никой сам за себе си не може да каже една аргументирана причина да вярва в Бог, защото имаме комплекс от причини водещи до такава нагласа. Мисля, че всеки от вярващите в тази тема обаче би се съгласил с "причината", която ще изтъкна сега, а тя е "Чувствам се добре с (присъствието на вярата) Бог в живота ми" - типичен израз на формирането на "усещане за Божие присъствие". Алегорията в този отговор сама по себе си дава насоките. Сам по себе си дори не е правилно структуриран защото води до въпроси без емпиричен отговор:

- как присъства?

- къде присъства?

- присъства ли?

. защо в "живота ми"?

и т.н.

Само, че ако продължиш да задаваш въпроса за "причината" ще чуваш именно такива отговори, които ще ти изглеждат лишени от всякаква логика защото за сега "причината" не подлежи на словесно описание. Изключително трудно е да се описва "вътрешния" емоционален/чувствен живот на индивида, особено ако трябва да го прави ...самият той. Външният наблюдател за сега (богатство на езика, езикова култура, чистота и индивидуалност на понятията) може само да чете между редовете.

Аз не мога да разбера защо повечето от атеистите изпитват, а често и демонстрират, някаква тъпа гордост от това, че са атеисти - тоест, от това, че вярват в "съвършеното" безсмислие на всичко, включително и на собствения си живот. Според мен е много по... ами да кажем: по-човешко да се вярва в нещо, което може и да е само една велика илюзия...

Защото не осъзнават/не анализират степента на ицестната си симбиоза и не вникват в това с какво точно са я заменили за себе си (убедена съм, че ако започнат да си "признават" това-онова ще открием за всеки институцията, която им дава нужното, за да се "чувстват добре"). При всички случаи има или замяна или тя не определящата за психическото им оцеляване.

И понеже знаем, че изключително малък брой хора са наистина "свободни" (в психологическия смисъл на понятието "свобода"), а самата психическа свобода е дори вид утопия за Човека изобщо, то определено и повечето атеисти си имат своите инцестни кусурчета.

Темата е много дълга.

Редактирано Декември 23, 2013 от *abi*

[*abi*]

Това за клетките звучи доста в разрез с биологията.

Според мен, най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за съществуването на Бог е атропния принцип.

И аз мисля, че най-общо детерминистичността на Вселената няма значение за съществуването на Бог.

Детерминистичността би могла да е от значение обаче в друг смисъл - за възможността да се случват и да се наблюдават чудеса.

Според мен не е от значение за тази тема - така както мисля, че се опитва да я постави авторът и. Извеждането на антропния принцип е "вторичен продукт".

Първоначалните вярвания са били толкова далеч от осмислянето на формулировки като антропния принцип, колкото ние сме далеч от слънцето...За да се стигне до подобни логически заключения е необходима база от познания (термини като еволюция, Вселена, разумен живот и т.н.), които не са присъствали в изначалните "верски прозрения".

Ако темата е за "причината", не виждам смисъл да намесваме в нея антропния принцип.

Причината сама по-себе си е някъде там в миналото, в дуалистичната нагласа "его" и светът извън мен, осъзнаване и интерпретация на случващото се около "мен" и т.н. И това е валидно и днес. Според мен е част от природата на разумното същество - човек, но коя и каква е "причината" да се случва отново и отново е въпрос на още и още проучвания.

Иначе да - права си. И аз мисля, че най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за самото съществуване на Бог е антропният принцип.

[*abi*]

Има една категория растения, ентеогенните - наименованието обяснява какво причиняват

Най известното от ентеогенните сигурно е аиахуаската на ам. индианци (http://en.wikipedia.org/wiki/Ayahuasca). Най общо казано, продуктите на тази категория причиняват общение с Божественото, религиозно чувство, усещане за свещенно, за сакралност и божествено присъствие в света и т.н. Нямам представа дали хармалата или сирийската трева е позната в България, дали си има име на български и т.н. На английски е хармала или syrian rue. (http://en.wikipedia.org/wiki/Peganum_harmala). Мисълта ми е, това е близкоизточно растение, употребата на което предизвиква вяра и чувство за общение с Бог, религиозен опит. Близкият Изток е особено място по отношение на религиите и човешката вяра - там са се зародили и там са свещенните места на поне три световни религии. Чудя се в основата на колко от тях е хармалата. За една от трите - няма да казвам коя - знам със сигурност - че употребата на хармала при определени събития и практики е задължителна, тя е една - немного известна част от инструментариума на тази религиия, и не е за чудене, щом вкарва в религиозно състояние. На база на горното, мисля, че вярата се предопределя от биохимията на мозъка ни, както и рабзбирането ни за Г-д. Атеист да вземе хармала е като болен да вземе хапче - биохимията му временно се нормализира. Механизмите на действие на хармалата са горе долу ясни, както е ясно и това, че, колкото и да е странно, към религиозното ни чувство имат отношение и група гени - вж. тук - http://en.wikipedia.org/wiki/God_gene - и по специално SLC18A2, който произвежда един конкретен протеин, vesicular monoamine transporter 2 (VMAT2) . Оттам нататък някой да обяснява защо вярва, а друг да обяснява защо не вярва, ми се вижда безсмисленои ми се стува, че и тези неща са предопределени от биохимията ни. Оттам нататък да обясняваш на атеист какво е вяра и религия е точно толкова безсмислено, колкото да обясняваш на далтонист какво е цвят. За щастие атеистите са пълно малцинство, нещо от порядъка 1 на няколко хиляди; останалите *вярват*, че са атеисти, но всъщност не са. Естественото религиозно чувство се намира почти у всеки човек и е част от природата ни, от човешката ни природа. А защо е така, не знам.

1. Вярата се проявява съвсем внезапно (или е методично вменявана) при по значителния брой хора, които не употребяват никакви вещества, а има и атеисти употребяващи вещества...поне за мен тази версия не обяснява проблема, може би е част от него, но не и негов отговор.

2. В такъв случай тези гени и по-конкретно протеинът са отговорни за поне една психическа особеност, която води до вярване в Институцията.

Аз обаче смятам, че разковничето е в теорията на Фройд за предедиповия и Едиповия комплекс водещ до инцестната зависимост и дори симбиоза (отличен пример за инцестна симбиоза са споменатите племена самоотждествящи се с Бог)

На руски тук:

http://gendocs.ru/v35218/%D1%8D%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BC._%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0?page=4

Може да се потърси и на други удобни за вас езици в Мрежата - Душата на Човека, Ерих Фром.

Най-краткото и все пак доста изчерпателно представяне на базата върху, която обмислям проблема.

Струва си да си направите труда и да прочетете и цялата книга, но задължително цитирана част от нея.

Много вярно е изведено, че човек има три вида живот - обществен, личен и таен (вкл. ще допълня - и таен за самия него в тайния живот). В случая искаме отговор от тайния живот, въпреки че всеки неминуемо ще даде отговор само от личния си живот и то по преценка до колко да го направи обществено достояние във публичен форум. А в действителност отговорът се крие в тайния от самите ни нас вътрешен живот, който често не е достояние на нас самите. Или ще цитирам Фром от частта която приведох с линк тук:

"Има обаче един проблем, който се крие в разминаването между съзнателното възприемане и безсъзнателната действителност. Ако един мъж си спомня или си представя сексуални желания по отношение на майка си, той се сблъсква със съпротива (на признанието пред себе си - бел.аби), но тъй като познава природата на сексуалното желание, то само обектът на неговото желание е онова, което отказва да приеме. Съвсем различно е положението със симбиотичната фиксация, за която тук става дума - желанието да бъдеш обичан като малко дете, изцяло изгубвайки своята независимост, да станеш отново "кърмаче" ии дори да се върнеш в "майчината утроба"; всичко това са все желания, които по никой начин не се покриват от думите "любов", "зависимост" и дори "сексуална фиксация". Всички те бледнеят пред силата на онова изживяване, което изразяват.

....Думите, които използваме тук

[*abi*]

Има една категория растения, ентеогенните - наименованието обяснява какво причиняват

Най известното от ентеогенните сигурно е аиахуаската на ам. индианци (http://en.wikipedia.org/wiki/Ayahuasca). Най общо казано, продуктите на тази категория причиняват общение с Божественото, религиозно чувство, усещане за свещенно, за сакралност и божествено присъствие в света и т.н. Нямам представа дали хармалата или сирийската трева е позната в България, дали си има име на български и т.н. На английски е хармала или syrian rue. (http://en.wikipedia.org/wiki/Peganum_harmala). Мисълта ми е, това е близкоизточно растение, употребата на което предизвиква вяра и чувство за общение с Бог, религиозен опит. Близкият Изток е особено място по отношение на религиите и човешката вяра - там са се зародили и там са свещенните места на поне три световни религии. Чудя се в основата на колко от тях е хармалата. За една от трите - няма да казвам коя - знам със сигурност - че употребата на хармала при определени събития и практики е задължителна, тя е една - немного известна част от инструментариума на тази религиия, и не е за чудене, щом вкарва в религиозно състояние. На база на горното, мисля, че вярата се предопределя от биохимията на мозъка ни, както и рабзбирането ни за Г-д. Атеист да вземе хармала е като болен да вземе хапче - биохимията му временно се нормализира. Механизмите на действие на хармалата са горе долу ясни, както е ясно и това, че, колкото и да е странно, към религиозното ни чувство имат отношение и група гени - вж. тук - http://en.wikipedia.org/wiki/God_gene - и по специално SLC18A2, който произвежда един конкретен протеин, vesicular monoamine transporter 2 (VMAT2) . Оттам нататък някой да обяснява защо вярва, а друг да обяснява защо не вярва, ми се вижда безсмисленои ми се стува, че и тези неща са предопределени от биохимията ни. Оттам нататък да обясняваш на атеист какво е вяра и религия е точно толкова безсмислено, колкото да обясняваш на далтонист какво е цвят. За щастие атеистите са пълно малцинство, нещо от порядъка 1 на няколко хиляди; останалите *вярват*, че са атеисти, но всъщност не са. Естественото религиозно чувство се намира почти у всеки човек и е част от природата ни, от човешката ни природа. А защо е така, не знам.

1. Вярата се проявява съвсем внезапно (или е методично вменявана) при по значителния брой хора, които не употребяват никакви вещества, а има и атеисти употребяващи вещества...поне за мен тази версия не обяснява проблема, може би е част от него, но не и негов отговор.

2. В такъв случай тези гени и по-конкретно протеинът са отговорни за поне една психическа особеност, която води до вярване в Институцията.

Аз обаче смятам, че разковничето е в теорията на Фройд за предедиповия и Едиповия комплекс водещ до инцестната зависимост и дори симбиоза (отличен пример за инцестна симбиоза са споменатите племена самоотждествящи се с Бог)

На руски тук:

http://gendocs.ru/v35218/%D1%8D%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BC._%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0?page=4

Може да се потърси и на други удобни за вас езици в Мрежата - Душата на Човека, Ерих Фром.

Най-краткото и все пак доста изчерпателно представяне на базата върху, която обмислям проблема.

Струва си да си направите труда и да прочетете и цялата книга, но задължително цитирана част от нея.

Много вярно е изведено, че човек има три вида живот - обществен, личен и таен (вкл. ще допълня - и таен за самия него в тайния живот). В случая искаме отговор от тайния живот, въпреки че всеки неминуемо ще даде отговор само от личния си живот и то по преценка до колко да го направи обществено достояние във публичен форум. А в действителност отговорът се крие в тайния от самите ни нас вътрешен живот, който често не е достояние на нас самите. Или ще цитирам Фром от частта която приведох с линк тук:

"Има обаче един проблем, който се крие в разминаването между съзнателното възприемане и безсъзнателната действителност. Ако един мъж си спомня или си представя сексуални желания по отношение на майка си, той се сблъсква със съпротива (на признанието пред себе си - бел.аби), но тъй като познава природата на сексуалното желание, то само обектът на неговото желание е онова, което отказва да приеме. Съвсем различно е положението със симбиотичната фиксация, за която тук става дума - желанието да бъдеш обичан като малко дете, изцяло изгубвайки своята независимост, да станеш отново "кърмаче" ии дори да се върнеш в "майчината утроба"; всичко това са все желания, които по никой начин не се покриват от думите "любов", "зависимост" и дори "сексуална фиксация". Всички те бледнеят пред силата на онова изживяване, което изразяват.

....Думите, които използваме тук, много затрудняват достигането до безсъзнателното изживяване и за това хората често говорят за своята зависимост и своя страх без всъщност да знаят за какво говорят (или без да могат обективно да го изразят - бел.аби). Езикът, който е адекватен за описването на истинското изживяване е езикът на символите и сънищата в митологията и религията...."

Ето защо мисля, че отговорът се крие в качествата/символите, които се приписват на Бог/Богинята. Той/Тя е "идеалната майка" - безвременен, дълговечен, всемогъщ, всесилен, рвнив, властимащ, любящ, нероден-безсмъртен, справедлив, неподлежащ на оспорване, приемащ, даващ и т.н.

Цялата рел.история на вярванията е изтъкана от инцестната връзка дори симбиоза (отждествявянето-единението). Но как и защо се е породила в тази си форма в човешкия вид - за мен е пълна загадка. До колко можем да говорим за такава връзка при другите живи видове? Можем! Впрост е само да се концентрираме правилно върху темата, да избягаме от рутината и да подоходим наистина сериозно към проблема, защото смятам, че отговорите даване до сега (изобщо) са не само незадоволителни, но често и "плитки". А голям брой изследователи са ни дали ключови нишки за проучвания и разсъждения. Има причина/смисъл/нужда да вярваме - впросът е коя е тя (или кои са те, причините).

Да не говорим какво ли ще стане ако се опитаме да ги отстраним защото, цитирам:

"Най-дълбокото равнище а фиксация върху майката е това на "нцестната симбиоза". Какво се има предвид под "симбиоза"? Има различни степени на симбиоза, но всички е притежават един общ елемент: симбиотично обвързаният е неделима част от "домакина", към който е привързан. Той не може да живее без този човек* и ако връзката бъде застрашена, се чувства изключително тревожен и уплашен. При близките до шизофрения пациенти, раздялата може да доведе до внезапен шизофреничен срив."

*Ако прочетете цитирания от мен линк, няма да ви стане трудно да направите връзката между инцестната зависимост и нуждата от появата на един Бого-човек, човек или Бог!? в плът и кръв и неговата обожвана майка от преди 2000 години. Няма да ви е трудно да изтълкувате в нова светлина и куп други добре познати ви връзки

[Doris]

Как антропния принцип разглежда съществуването на бог?

.......

Антропният принцип навлиза в детайли във въпроса за хармонията, реда, съвършенството (както ги изреди Стоедин) на природата като неща , които не са случайни и безсмислени. Тук е разискван в отделна тема:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906

Според мен не е от значение за тази тема - така както мисля, че се опитва да я постави авторът и. Извеждането на антропния принцип е "вторичен продукт".

Първоначалните вярвания са били толкова далеч от осмислянето на формулировки като антропния принцип, колкото ние сме далеч от слънцето...За да се стигне до подобни логически заключения е необходима база от познания (термини като еволюция, Вселена, разумен живот и т.н.), които не са присъствали в изначалните "верски прозрения".

Ако темата е за "причината", не виждам смисъл да намесваме в нея антропния принцип.

Причината сама по-себе си е някъде там в миналото, в дуалистичната нагласа "его" и светът извън мен, осъзнаване и интерпретация на случващото се около "мен" и т.н. И това е валидно и днес. Според мен е част от природата на разумното същество - човек, но коя и каква е "причината" да се случва отново и отново е въпрос на още и още проучвания.

Иначе да - права си. И аз мисля, че най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за самото съществуване на Бог е антропният принцип.

Безспорно психологическите причини за вярата в Бог са много съществени и е радостно, че си направи труда толкова подробно да представиш твоето виждане по въпроса. Но обясняването на вярата само като психология има недостатъка да представя въпроса само от атеистична гледна точка, а и непълно като пораждащи я и влияещи и фактори.

Хората са също и мислещи същества, имат склонност да анализират. Така че техните философски възгледи, ако съществуват също могат да бъдат причина за съществуване или не на вяра в бог, а не само израз на психологическите им нагласи. Също вярата е и социално-културен феномен, т.е. обществената среда има определящо значение за отношението на индивида към вярата в бог.

Редактирано Декември 23, 2013 от Doris

[*abi*]

Безспорно съм съгласна с теб.

В действителност трябва да се връщаме все по назад и по назад във времето отнемайки рел. добавки (религията е градивен процес) в някакъв момент по някаква причина/природна особеност е сформиран този възглед. Интересното е какво всъщност го е "отключило". За всеки случай не е външен логически анализ, а вътрешен - себепоставяне във времето и пространството с оглед на личната/вътрешната нужда. Мисля, че предимство има...егоизма ))), а останалото е само "оправданието" за него. Дори антропния принцип своего рода е егоистично съждение за мястото на разума във Вселената.

И в силния, и в слабия антропен принцип Вселената поражда разума (силният е по-интересен за темата ни). В големите монотеистични религии обаче Разумът е самото Начало. Предхожда Вселената. Това отива в съвсем други рамки на съждение. От тук и разликата между атеисти и вярващи (поне в Западния, ок, монотеистичния свят) в подхода за аналитичното изучаване.

Както и да е. Няма да обсъждам антропния принцип на този етап. Мисля, че може да се поднови тази тема:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906, но тук с нужната цел. Може би по-късно ще го направя ако съм в настроение.

[lila_va]

Антропният принцип навлиза в детайли във въпроса за хармонията, реда, съвършенството (както ги изреди Стоедин) на природата като неща , които не са случайни и безсмислени. Тук е разискван в отделна тема:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906

Безспорно психологическите причини за вярата в Бог са много съществени и е радостно, че си направи труда толкова подробно да представиш твоето виждане по въпроса. Но обясняването на вярата само като психология има недостатъка да представя въпроса само от атеистична гледна точка, а и непълно като пораждащи я и влияещи и фактори.

Хората са също и мислещи същества, имат склонност да анализират. Така че техните философски възгледи, ако съществуват също могат да бъдат причина за съществуване или не на вяра в бог, а не само израз на психологическите им нагласи. Също вярата е и социално-културен феномен, т.е. обществената среда има определящо значение за отношението на индивида към вярата в бог.

Каква ли ще да е тази "атеистична гледна точка"...

Във форум БГ-Наука гледната точка е нормално да бъде тази на научния метод, или най-общо казано научната гледна точка. Иначе що за дискусия ще бъде?! И ако тази гледна точка съвпада с атеистичната (с което не съм напълно съгласна, де, но да приемем, че донякъде е така), то тогава ще се наложи или да я приемете, или забиете разговора в една трансцендентално-мистична посока, която просто няма място тук, по мое скромно мнение.

Вяра и религиозност са различни неща. Психологическите причини за наличието или липсата на вяра засега са единствените, с които науката разполага. Аз съм склонна да се съглася с Глишев, че от тази гледна точка атеизмът е нещо като отклонение Причините за наличието или липсата пък на религиозност могат да бъдат социални, географски, философски.... и т.н. Тоест аз мога под влияние на социалната среда да изповядвам вярванията на обкръжението си, но да проявявам отклонения, ако не разполагам с необходимите генетични, биологични, анатомични и и т.н. характеристики. Както се и случи. Бях възпитавана от дете като християнка. Но така и не спрях да се питам, аджеба, защо се налага

[*abi*]

Каква ли ще да е тази "атеистична гледна точка"...

Какво е за вас науката?

Въпросът е към всички.

Подвъпрос: ако трябваше да и придадете човешки качества - какви биха били те? Опишете науката.

[mitaca]

Тов е лесно .

Систематизирано знание, обяснено логически и обосновано експериментално. Тов знание може да бъде променяно, но винаги трябва да е обосновано.

Какво значи да придадем човешки качества? Науката е обективна и тм където има субективизъм, знанието и науката престават да бидат такива.

[Skubi]

Какво е за вас науката?

Въпросът е към всички.

Подвъпрос: ако трябваше да и придадете човешки качества - какви биха били те? Опишете науката.

Систематизиране, описване, разучаване, систематизиране на мислите, идеите да гениалните от Бога дарени личности от страна на грамотни но по-малко даровити хора....

[*abi*]

Тов е лесно .

Систематизирано знание, обяснено логически и обосновано експериментално. Тов знание може да бъде променяно, но винаги трябва да е обосновано.

Какво значи да придадем човешки качества? Науката е обективна и тм където има субективизъм, знанието и науката престават да бидат такива.

Въпросите са коректно зададени. Не питам "какво е науката", а "какво е за вас науката". Както и как бихте я описали ако трябва да и придадете човешки качества.

Ако не сте в състояние да отговаряте или нямате желание да се впуснете в личната метафора на усета си за науката - просто не го правите и толкова.

Който има желание обаче нека да се включи със свободно съчинение за това какво е науката за него, какво му дава, как би я описал и т.н. Няки са го правили пи това доста успешно:

http://bostonzest.typepad.com/.a/6a00e54fc42bb88834017c3638bbda970b-500wi

и не виждам защо и вие да не можете да се справите влагайки поне малко емоция и чувство в заданието...

Систематизиране, описване, разучаване, систематизиране на мислите, идеите да гениалните от Бога дарени личности от страна на грамотни но по-малко даровити хора....

прекалено общо и не до там лично

хайде още по-субективно, става ли?

ПС. Бързо ще стане ясно, че всъщност не е никак лесно ...

[mitaca]

Въпросите са коректно зададени. Не питам "какво е науката", а "какво е за вас науката". Както и как бихте я описали ако трябва да и придадете човешки качества.

Ако не сте в състояние да отговаряте или нямате желание да се впуснете в личната метафора на усета си за науката - просто не го правите и толкова.

Ми това е за мен науката, което писах по-горе. Аз не бих я описъл с човешки качества. И не смятам (аз лично не смятам), че трябва да е толкоз лично.

[*abi*]

Ако се опише с качества придаващи и същност ще стане лично.

Приемам, че запазваш (позволявам си на ти) дистанция.

Но съм почти убедена, че ако всеки от вас започне да описва науката с този възторг, който тя предизвиква в него, с тази тръпка, която събужда винаги когато се изправи пред ново предизвикателство и пожелае да я "одухотвори", да се вложи емоция темата ще стане доста по-интересна (поне за мен).

[mitaca]

Тя темата е за Бог, но хайде има и 'вярващи' в науката.

[*abi*]

Тя темата е за Бог, но хайде има и 'вярващи' в науката.

далеч съм от подобни идеи

целта на въпросите ми не е за да "доказвам", че "вярването" в науката е равносилно на рел.вярване и да обръщам темата в тази посока

би било много ...елементарно, нали?

искам да "покажа" нещо друго, свързано с нея, но все пак нека видим дали ще има поне още три-четири отговора

Редактирано Декември 27, 2013 от *abi*

[Gravity]

@abi: Много спамиш и разводняваш тази тема.

Какво е за вас науката?

Математическо моделиране на раланоста.

[Doris]

Каква ли ще да е тази "атеистична гледна точка"...

Във форум БГ-Наука гледната точка е нормално да бъде тази на научния метод, или най-общо казано научната гледна точка. Иначе що за дискусия ще бъде?! И ако тази гледна точка съвпада с атеистичната (с което не съм напълно съгласна, де, но да приемем, че донякъде е така), то тогава ще се наложи или да я приемете, или забиете разговора в една трансцендентално-мистична посока, която просто няма място тук, по мое скромно мнение.

Вяра и религиозност са различни неща. Психологическите причини за наличието или липсата на вяра засега са единствените, с които науката разполага. Аз съм склонна да се съглася с Глишев, че от тази гледна точка атеизмът е нещо като отклонение Причините за наличието или липсата пък на религиозност могат да бъдат социални, географски, философски.... и т.н. Тоест аз мога под влияние на социалната среда да изповядвам вярванията на обкръжението си, но да проявявам отклонения, ако не разполагам с необходимите генетични, биологични, анатомични и и т.н. характеристики. Както се и случи. Бях възпитавана от дете като християнка. Но така и не спрях да се питам, аджеба, защо се налага

Не виждам логика, от една страна твърдиш, че "Психологическите причини за наличието или липсата на вяра засега са единствените, с които науката разполага", от друга говориш за "генетични, биологични, анатомични" отклонения.

Лично аз не знам някой да е намерил биологични разлики между вярващи и атеисти, за които тук на няколко пъти се загатва. Мисля, че научната гледна точка е, че вярата е част от човешкото съзнание. А съзнанието не е само психика - представените ни от аби компоненти - страхове, комплекси, подсъзнателни желания..., но и разум, разсъждения, анализ. Хората много са разсъждавали за съществуването или несъществуването на бог, не в религиите, а в философията и доминиращият философски възглед в обществото неминуемо оказва влияние и върху индивидуалните възгледи , нагласи и представи. Това става по различни механизми - от внушенията и желанието да си като другите и да си харесван до високото ниво на познаване, разбиране и анализиране. Ние разсъждаваме индивидуално, но начинът ни на разсъждаване, основните принципи, постулати се задават от обкръжението.

Например, има голяма разлика между западното и източното мислене:

"Големият познавач на източната философия (и убеден последовател на Дзен-будизма) Дайсец Судзуки (1870 - 1966) прави дълбок анализ и сравнение между западното и източното мислене. В резюме стигаме до следната съпоставка:

западно мислене източно мислене

дуалистично монистично

обективно субективно

диференциращо интегриращо

индуктивно дедуктивно

количествено качествено

понятийно, вербално образно, символично

логически ориентирано емоционално ориентирано

рационално ирационално

позитивно описва чрез отрицания"

http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_2_2003/15%20Decartv%20rai.htm

Не можем да разберем от къде се е появил атеизмът като обща и индивидуална представа, без да отчетем влиянието на доминиращият философски възглед в обществото. Според мен, причина за разцвета на атеизма е абсолютизирането на на принципа на обективността - отделянето на съзнанието, божествено или човешко от природата и природните закони. Това абсолютизиране се дължи на разцвета на класическата наука, на нейните големи успехи през 18-19 век, които промениха начина на живот на хората. Само че този период в науката, респективно във философията и общоприетите възгледи вече се изчерпва. Един пример за това изчерпване е антропният принцип.

[Малоум 2]

Една, единствена причина за вяра - СТРАХ ... от всичко!, що е непознаваемо за съзнанието.

[Skubi]

Как да не вярва в Бог човек бре? Когато вижда, че отдавна затворини и за простолюдието затворени, недостъпни топици продължават да са на топа на форума....

[*abi*]

@abi: Много спамиш и разводняваш тази тема.

няма да разбереш причинатА ако не разбереш причинитЕ

Защо изобщо си пуснал тази тема?

[*abi*]

Според мен, причина за разцвета на атеизма е абсолютизирането на на принципа на обективността - отделянето на съзнанието, божествено или човешко от природата и природните закони.

Което пък е най-обикновена психологическа нагласа.

приема се като "освобождаване"

Тоест, до колкото научните отговори могат да водят до освобождаване от определени страхове, да дават определени надежди, да "изчистват" егото от отрицателните натрупвания породени от липсата на обективни отговори и решения, до толкова аза се поставя на определеното от атеистичната гледна точка място. Разликата между атеиста и религиозния е само в това на кого колко и как точно му пука - съсвсем сериозно го казвам.

Религиозният не само, че не иска да се освободи от идеята Бог, но и да се отъждестви, да се слее с него (прим. Причастието), което разбира като свобода.

Атеистът е свободен от идеята за Бог. За сметка на това се наблюдава обратният процес - иска да го унищожи (често фанатично).

Редактирано Декември 28, 2013 от *abi*

[*abi*]

Как да не вярва в Бог човек бре? Когато вижда, че отдавна затворини и за простолюдието затворени, недостъпни топици продължават да са на топа на форума....

Преди малко казах, че "атеистът е свободен от бог".

Свободен ли е?

Ако Бог олицетворява това, което атеистът не иска да бъде, като всячески се стреми да унищожи с едно или друго средство Бога, то той не е освободен от него.

Малкото отговори на въпроса "какво е за вас науката" до сега са капсулирани само до нивото на клишираните определения за нея. Страничен наблюдател лесно може да си помисли, че тя (науката) не предизвиква никаква емоция. Това само по себе си ми е достатъчно за да си направя нужни ми изводи.

Или - ако от един вярващ се очаква да се изповяда дълбоко емоционално за поне една причина, поради която вярва, то предендиращите към атеизъм твърдо отказват да споделят каквато и да било емоция. Вярващият най-вероятно трябва да отговори - страх, любов, надежда ...(да се "открие") Но атеистите до момента не вложиха тръпка)) Напротив, дори се "сърдят", че си позволявам да задавам въпроси влагайки презумпцията, че въпросите не са по темата А те са по темата (важното е само коя наука ще избереш за да подходиш както ти е интересно и удобно към нея).

Успех в понататъшното развитие на дискусията.

ПС. Цитирам:

Идеята ми за темата не беше за това защо хората вярват или не вярват. Темата беше за личните причини поради които всеки един от нас вярва или не вярва. Това, че ни е вродено няма как да е вярно, поне не универсално вярно. Все пак има хора които от атеисти стават вярващи и от вярващи стават атеисти. Също така психиката е нещо което не е постояно от рождение на до гроб, развива се, променя се...Разбира се, вярата или липсата и може да е константа.

Надявам се става ясно защо зададох лични въпроси

След като тамата е на лична основа, се очаква всички участници да се включват на такава, а не да се правят на особено интересни и над тези неща, когато топката се прехвърли в техния двор.

[Шпага]

Какво е за вас науката?

Матрьошка