Причина за вяра в Бог.

[*abi*]

[Gravity]

1 In the beginning God created the heaven and the earth.

2 And the earth was without form, and void; and darkness was upon the face of the deep. And the Spirit of God moved upon the face of the waters.

3 And God said, Let there be light: and there was light.

4 And God saw the light, that it was good: and God divided the light from the darkness.

5 And God called the light Day, and the darkness he called Night. And the evening and the morning were the first day.

6 And God said, Let there be a firmament in the midst of the waters, and let it divide the waters from the waters.

7 And God made the firmament, and divided the waters which were under the firmament from the waters which were above the firmament: and it was so.

Първите седем стиха от библията. Избираме произволна дума от първите три стиха, например "light" последната дума в третия стих. След това броим буквите в тази дума, при моя избор е 5. След това намираме петата (толкова колкото са буквите на първата избрана дума) дума след първоизбраната. При този избор се стига пак до "light". След това повтаряме същото с новата дума, в случая тя пак има 5 букви. Намираме петата дума след нея. В случая е "and". Тя има 3 букви. Намираме третата дума след нея, в случая "the". Продължаваме докато стигнем до дума в седмия стих. Независимо коя дума си изберем в началото, винаги се стига до една и съща дума "God". И това ако не е доказателство, че има бог.

[Eньо]

Да не говорим какво ли ще стане ако се опитаме да ги отстраним защото, цитирам:

"Най-дълбокото равнище а фиксация върху майката е това на "нцестната симбиоза". Какво се има предвид под "симбиоза"? Има различни степени на симбиоза, но всички е притежават един общ елемент: симбиотично обвързаният е неделима част от "домакина", към който е привързан. Той не може да живее без този човек* и ако връзката бъде застрашена, се чувства изключително тревожен и уплашен. При близките до шизофрения пациенти, раздялата може да доведе до внезапен шизофреничен срив."

Шизофренията има различни проявления като в по-голяма част от случаите загубата на духовният брат или сестра може да засили вярата а с това и възможността за преоткриване на родствена доминантна душа...

[DendroaspisP]

Въпросът "какво е наука" е много общ. И това, по-скоро затруднява тези, които искат да дадат отговор.

Ако се питаме каква е целта на науката, то аз мисля, че от обективна страна (защото тя си има и субективна за всеки учен) това е желанието да научим повече за "божия" свят, да се опитаме да си го обясним чрез рационално и възможно най-истинно отражение и да открием възможностите за употребата му, за да ни е по-удобно на задниците.

[Шпага]

Здравей!

Една, единствена причина за вяра - СТРАХ ... от всичко!, що е непознаваемо за съзнанието.

Да, но това, което си написал, се отнася за религиозните, а не за вярващите. Вярата е най-надеждният... боец срещу страха.

[Малоум 2]

Здравей!

Да, но това, което си написал, се отнася за религиозните, а не за вярващите. Вярата е най-надеждният... боец срещу страха.

За вярващите е...! Здравей!

Второто ти изречение логически го потвърждава, не отхвърля причината за вяра.

...

[*abi*]

Шизофренията има различни проявления като в по-голяма част от случаите загубата на духовният брат или сестра може да засили вярата а с това и възможността за преоткриване на родствена доминантна душа...

Няколкото случая от този тип, които пряко наблюдавам или влязоха в силен духовен контакт с Бог, или се запознаха с Извънземните (последните са не по-малко интересни като "присъствие"). Имат откровения, влизат в пряк контакт (често изживян като физически), водят диалози и им се откриват тайни. Връзката е много по-дълбока, реалистична от тази на "не освидетелстваните" вярващи като мен .

Но защо един "психически здрав" човек все пак вярва в наличието на висши сили? Защо (често) получава откровение/прозрение в даден момент от живота си и съжителства с усета за божието присъствие/наличие без да нарушава социалните рамки на приетото за нормално поведение в дадено общество. Дали ще избие в по-радикална посока е само въпрос на стечение на обстоятелствата и до колко ще се отдава на самонагласи, като последното зависи от времето и усилията, които отделя за "утвърждаване на вярата си" (за последното усърдно се грижат и институциите, прим. църквите). Определено има някакъв защитен механизъм, който въпреки, че отстрани изглежда като съзнателно избран, първо е на подсъзнателно ниво.

Друг е въпросът до колко убедителни са свещените писания и влиянието на социалната среда, която също настоява в полза на висшите сили. Почти убедена съм, че във всички времена и култове въпреки твърденията "отвън" е имало "атеисти". Разликата между тогава и сега е, че днес вече могат наистина необезпокоявано да се покажат на бял свят (в редица култове са били наказвани като врагове на Общото Добруване, зависещо най-вече от убежденията и ритуалите). Смятам, че определен вид психическа нагласа винаги е позволявала различен от приетия подход за осмисляне на битието, в противен случай пътя на науката/съмнението изобщо би се обезсмислил изначално. А когато средата и обстоятелствата подпомагат защитните механизми на психиката да поемат в обратната на религиозната посока (наличието на развита, даваща все повече отговори наука), то броят значително нараства. Работят други защитни механизми. Знанието само по себе си е защитен механизъм.

Не знам до колко познавате и наблюдавате религиозни общности за да повдигате за сериозно обсъждане такива теми. Правя го от години. Бих казала, че е част от това, с което се занимавам в свободното си време. Следя различни деноминации, групи, изучавам до колкото ми е възможно най-различни духовни увлечения. Тенденцията е за се задълбочават и разрастват въпреки привидното масово отдалечаване от религията.

Това ми говори само едно - съвременният човек продължава да е дълбоко незадоволен, несигурен, дуалистичен и по своему нещастен. Съответно изпада в различни зависимости т.нар. болести на съвременното общество. Ключовата дума е Спасение. По един или друг начин хората се "спасяват" за да оцелеят психически в какви ли не увлечения и зависимости. Проблемът не е защо хората вярват именно в Бог, а защото хората имат тенденцията да се спасяват Някъде и да съществуват духовно в паралелен на реалността свят, запълвайки бездънната си душевна яма с безполезни вещи, преяждане, извънземни, астрологични прогнози, ашрами и какво ли не само и само за да оцелеят.

[Малоум 2]

...

Това ми говори само едно - съвременният човек продължава да е дълбоко незадоволен, несигурен, дуалистичен и по своему нещастен. Съответно изпада в различни зависимости т.нар. болести на съвременното общество. Ключовата дума е Спасение. По един или друг начин хората се "спасяват" за да оцелеят психически в какви ли не увлечения и зависимости. Проблемът не е защо хората вярват именно в Бог, а защото хората имат тенденцията да се спасяват Някъде и да съществуват духовно в паралелен на реалността свят, запълвайки бездънната си душевна яма с безполезни вещи, преяждане, извънземни, астрологични прогнози, ашрами и какво ли не само и само за да оцелеят.

...

Ключовата дума е Смирение.

Спасението е следствие...

[DendroaspisP]

Оцеляването в биологичен план ни е възложен природно. Как ние го разбираме, чрез дефектното си субективно отражение - това вече е друг въпрос. Животните са далеч по-щастливи в това отношение - те сляпо (като цяло) следват заложените им модели на поведение и не си кахърят мозъците с такива абстракции и въпросите - има ли ги или не тези абстракции.

[Doris]

Което пък е най-обикновена психологическа нагласа.

приема се като "освобождаване"

Тоест, до колкото научните отговори могат да водят до освобождаване от определени страхове, да дават определени надежди, да "изчистват" егото от отрицателните натрупвания породени от липсата на обективни отговори и решения, до толкова аза се поставя на определеното от атеистичната гледна точка място. Разликата между атеиста и религиозния е само в това на кого колко и как точно му пука - съсвсем сериозно го казвам.

Религиозният не само, че не иска да се освободи от идеята Бог, но и да се отъждестви, да се слее с него (прим. Причастието), което разбира като свобода.

Атеистът е свободен от идеята за Бог. За сметка на това се наблюдава обратният процес - иска да го унищожи (често фанатично).

Много харесвам психологията, но не може всички феномени на съзнането да се обясняват с нея. Имам чувството, че ако кажа, че 2+2=4, ще се окаже че е свързано някой неосъзнат фройдистки комплекс на заблуденото ми его.

Принципът на обективността не е психологическа нагласа. Това е принцип в класическата наука, който се е прилагал и се прилага заради ползата, която ни носи, въпрос на рационалност.

[*abi*]

Дорис, мисля че важат и двете. Още в началото казах - еднозначен отговор няма. Комбинация е. Психологическата настройка на индивида винаги влияе на обективността му. За това ще видиш много хора отдадени на науката, които идеално вместват в светогледа си и Бог, но това не им пречи да функционират като отлични специалисти в областта си. И най-интересното е, че изобщо не виждат причина да се откажат от едното за сметка на другото.

За да разбереш религиозния човек се налага да започнеш да мислиш и като такъв. За мен поне не е трудно да вникна и в двете страни защото съм точно от типа хора, които са се научили да заемат и двете позиции много лесно и бързо.

Как да ти го обясня - знаеш, че няма Дядо Коледа и въпреки това без никакъв проблем да вярваш в него. Можеш ли го? Номерът става само ако се откажеш от обективността за сметка на други (за повечето хора жизненоважни на определен етап) предимства изключващи обективността.

...

Ключовата дума е Смирение.

Спасението е следствие...

Не.

Смирението се налага по религиозни причини, но не е основната предпоставка, ако разглеждаш понятията в психологическия им смисъл, а не в религиозния. В психологически смисъл, човек първо се спасява (налага му се да приеме определена позиция за да оцелее психиката) и после се смирява.

Какво е спасение?

Какво е смирение?

Дори в рел.план първо се набляга на Спасението (обещание) и едва после се добавя Смирението (условие) като предпоставка за Спасението.

Имам чувството, че ако кажа, че 2+2=4, ще се окаже че е свързано някой неосъзнат фройдистки комплекс на заблуденото ми его.

Аз бих се притеснила повече ако упорито твърдеше, че 2+2=-3.

[mitaca]

OT Не е проблем, че това че 2+2=4 се обяснява с фройдистки комплекс, психология, религия, вяра, Бог. Проблемите идват когато почне да се обяснява, че 2+2= -3 и се използва 'психология', религия бог. Това е раликата м/у наука и религия, ако щете и вяра .

[Doris]

Не мисля, че е нужно да с отказваме от обективността, за да повярваме в бог, защото и субектът и обектът и законите, по които функционират биха могли да са негово творение. Според мен атеизмът е едно излишно преекспониране на принципа на обективността. За това няма реална нужда хората, занимаващи се с наука да са атеисти.

Например, разболяваш се и отиваш на лекар. Лекарят може да е вярващ християнин, но това не означава, че ще ти чете молитви и ще се надява на чудо за да оздравееш.

[mitaca]

Да де, ама аз говоря за тези дето смятат, че става и с четене на молитви и за крайността за тези дето смятат, че става само с четене на молитви (или там разните разновидностти)

[*abi*]

Те са наистина патологичен случай. (тези с молитвите, особено тези в 21-век в развитите общества) Там оправия...няма. Пример на прима виста - реалните случаи на йеховистки окончателни откази за кръвопреливане.

[*abi*]

Според мен атеизмът е едно излишно преекспониране на принципа на обективността.

Не е толкова излишно колкото изглежда на пръв поглед. Да го погледнем обратно.

Когато в една рел.ситема са включени понятия като Спасение, Вечен живот, Закрила, Обещание, Изобилие, Наказание и т.н. започват да се включват механизми, които Обективната Обективност/Реалност не може да задоволи и съответно тежката дума си казва Необективната Необходимост.

Мисля, че ме разбираш.

Съответно при атеистите действа точно обратното - самата обективност е защитният

механизъм по една или друга причина. Ето защо се преекспонира.

Отдавна установих, че Обективността сама по себе си е доста хм....успокояваща)))

Личен пример (нали темата е лична нищо, че когато се зададоха реципрочните лични въпроси отговорите минаха в сферата на клишетата) - престанах да се страхувам от смъртта (не начина по който можеш да умреш, а от самата смърт, фактическата) по т.нар. обективни причини - научното обяснение "гудбай форевр" и самия факт, че изповеданието ми не обещава нищо повече от смърт-смърт (може би и за това съм го избрала). Дефакто идеята за Вечен Живот ме е плашела повече от пълното изчезване в небитието))

Други са в точно обратното положение - научните твърдения, че след смъртта няма нищо са в състояние моментално да ги изпратят в най-откачената секта само и само тя да обещава нещо безсмъртно.

Строго индивидуално е и все пак - хората се делят на някакви що годе обобщаващи се групи. А разнообразието от култове е в състояние да задоволи почти всеки вкус.

Проблемите идват когато почне да се обяснява, че 2+2= -3 и се използва 'психология', религия бог.

Бързо се решават с подходящите хапчета.

[Doris]

Обективно и реално като понятия не са едно и също , както и обективност и истина.

Не всички религии обещават спасение и закрила. Юдаизмът даже не обещава живот след смъртта. ВСички обаче обещават Истината. Науката също обещава истина и това е една причина да се противопоставят вяра и наука и в някои случаи да се опитва да се замести едното с другото.

Лично мен това, което ме привлича в християнството е обещанието за истина, е, има и моменти, когато съм на зор и търся закрила.

[Gravity]

@Doris: за какво преекспониране на принципа на обективноста става дума и какво общо има с атеизма? За пореден път ще повторя, че атеизъм ознчава само липсата на вяра в бог/богове, нищо друго.

Относно това, че няма нужда хората занимаващи се с наука да са атеисти съм съгласен. Има достатъчно много хора, които вярват в бог и се занимават с наука. Но това не означава, че наукат и вярата в бог(или каквото и да е свръхестествено) са съвместими с науката. Просто показва добре известния факт, че хората могат да побират в една глава противоречиви възгледи/идеи (което всъщност е полезна способност).

@abi: ти изписа толкова много постове, но не видях да отговаряш на въпросите от първия пост, какъв е твоя отговор? И защо пита за науката? Получи няколко отговора, кажи каква беше идеята.

[Guest]

Не знам до колко познавате и наблюдавате религиозни общности за да повдигате за сериозно обсъждане такива теми. Правя го от години. Бих казала, че е част от това, с което се занимавам в свободното си време. Следя различни деноминации, групи, изучавам до колкото ми е възможно най-различни духовни увлечения. Тенденцията е за се задълбочават и разрастват въпреки привидното масово отдалечаване от религията.

Наблюдението на хора вярващи и практикуващи своята вяра в живота няма да ви помогне за този research. Такова наблюдения са правени отдавна и се правят и резултатите от тях са дебели публикации с наукообразни преливания от пусто в празно, т.е. изтъкване на информация за възможни връзки с това или онова от съществуващото знание в гранични научни области. Ако това е и вашата цел, то прочетете някои от тези писания и с малко полеви наблюдения ще се получи още едно недоносче на обективната научна мисъл наблюдаваща субективни преживявания идващи от специфичен начин на живот. Тази специфичност се дължи на избрана ценностна система и най-вече на търсена интеракция с други планове на съществуване, все неща много различни от заобикалящата околна среда и нейната научна парадигма. Резултатите от такъв начин на живот не са гарантирано положителни, но често водят до по-голяма моралност в човешките отношения и чистота на мислите и чувствата, все дефицитни качества на съвременния живот, дефицитни и за голяма част от учените за съжаление. Затова и аз ако трябва да избирам, бих предпочел да си имам работа с някой вярващ отколкото с някой учен; вероятността да попадна на някой стъпващ върху околните кариерист във втория случай е по-висока защото между вярващите възможностите за духовна кариера са много по-малко, социума в тази епоха дава предимство за това на науката. В чужбина се учудих че имат специални "християнски жълти страници" защото така е по-вероятно да намериш надежден автомеханик например. Така че религиозното и мистично изживяване не е по силите на науката, но резултатите от него са и особено ефекта върху морала е особено важен в сегашната епоха, и науката може и трябва да го изтъкне с количествените си методи, почвайки с най-проста статистика.

[Doris]

@Doris: за какво преекспониране на принципа на обективноста става дума и какво общо има с атеизма? За пореден път ще повторя, че атеизъм ознчава само липсата на вяра в бог/богове, нищо друго.

.........

Преекспонирането е елементарно - от това, че разглеждаме обектите като независими от нашето съзнание се прави извода, че те са независими от всякакво съзнание, вкл. и божествено.

Редактирано Декември 30, 2013 от Doris

[Gravity]

Каква е връзката с атеизма?!

[*abi*]

Обективно и реално като понятия не са едно и също , както и обективност и истина.

Не всички религии обещават спасение и закрила. Юдаизмът даже не обещава живот след смъртта. ВСички обаче обещават Истината. Науката също обещава истина и това е една причина да се противопоставят вяра и наука и в някои случаи да се опитва да се замести едното с другото.

Лично мен това, което ме привлича в християнството е обещанието за истина, е, има и моменти, когато съм на зор и търся закрила.

аз споделям юдаизма

и с положителност знам, че и това, че не обещава продължение ме привлича достатъчно много.

@abi: ти изписа толкова много постове, но не видях да отговаряш на въпросите от първия пост, какъв е твоя отговор? И защо пита за науката? Получи няколко отговора, кажи каква беше идеята.

отговорих

ако искаш пак с други думи - вярвам защото имам такава психика, която да ме поставя в групата на вярващите

питах

за да ви опозная по-добре

Обективно и реално като понятия не са едно и също , както и обективност и истина.

Не всички религии обещават спасение и закрила. Юдаизмът даже не обещава живот след смъртта. ВСички обаче обещават Истината. Науката също обещава истина и това е една причина да се противопоставят вяра и наука и в някои случаи да се опитва да се замести едното с другото.

Лично мен това, което ме привлича в християнството е обещанието за истина, е, има и моменти, когато съм на зор и търся закрила.

спасение (спасението е много обширно понятие)

според мен всички сме "там" заради това съзнателно или не

[Gravity]

А какъв е отговора след уточняването на въпроса?

[*abi*]

Наблюдението на хора вярващи и практикуващи своята вяра в живота няма да ви помогне за този research. Такова наблюдения са правени отдавна и се правят и резултатите от тях са дебели публикации с наукообразни преливания от пусто в празно, т.е. изтъкване на информация за възможни връзки с това или онова от съществуващото знание в гранични научни области. Ако това е и вашата цел, то прочетете някои от тези писания и с малко полеви наблюдения ще се получи още едно недоносче на обективната научна мисъл наблюдаваща субективни преживявания идващи от специфичен начин на живот. Тази специфичност се дължи на избрана ценностна система и най-вече на търсена интеракция с други планове на съществуване, все неща много различни от заобикалящата околна среда и нейната научна парадигма. Резултатите от такъв начин на живот не са гарантирано положителни, но често водят до по-голяма моралност в човешките отношения и чистота на мислите и чувствата, все дефицитни качества на съвременния живот, дефицитни и за голяма част от учените за съжаление. Затова и аз ако трябва да избирам, бих предпочел да си имам работа с някой вярващ отколкото с някой учен; вероятността да попадна на някой стъпващ върху околните кариерист във втория случай е по-висока защото между вярващите възможностите за духовна кариера са много по-малко, социума в тази епоха дава предимство за това на науката. В чужбина се учудих че имат специални "християнски жълти страници" защото така е по-вероятно да намериш надежден автомеханик например. Така че религиозното и мистично изживяване не е по силите на науката, но резултатите от него са и особено ефекта върху морала е особено важен в сегашната епоха, и науката може и трябва да го изтъкне с количествените си методи, почвайки с най-проста статистика.

Да, по втората половина. Личният ми опит до сега потвърждава в голяма степен написаното от теб.

Може би не вниквам добре в написаното, но за да се разбере наистина добре една рел.система тя трябва да се изучава. Това изучаване съчетано с практически наблюдения и върху последователите и дава по-адекватен отговор на въпроси като "причина/и да вярваме". В дебелите публикации от този тип често има много добро познаване на конкретната наука, чиито автори са представители и много повърхностно познаване на рел.системи, които се дават за пример в разработките. Може би на това се дължат "недоносчетата"?

Поставена в тази светлина темата има нови перспективи за обсъждане.

[DendroaspisP]

Преекспонирането е елементарно - от това, че разглеждаме обектите като независими от нашето съзнание се прави извода, че те са независими от всякакво съзнание, вкл. и божествено.

Само че, няма обективни доказателства за наличието на божествено съзнание. Ерго, цялата горепосочена логическа конструкция за преекспонирането е сама по себе си преекспониране.