Причина за вяра в Бог.

[Guest]

Може би не вниквам добре в написаното, но за да се разбере наистина добре една рел.система тя трябва да се изучава. Това изучаване съчетано с практически наблюдения и върху последователите и дава по-адекватен отговор на въпроси като "причина/и да вярваме". В дебелите публикации от този тип често има много добро познаване на конкретната наука, чиито автори са представители и много повърхностно познаване на рел.системи, които се дават за пример в разработките. Може би на това се дължат "недоносчетата"?

Мисля че смесвате нещата. Изучаването на рел. система и наблюдението на последователите й ще ви помогне да разберете причините за техния избор и принадлежност към тази рел. система. Причината за вяра в Бог обаче не е задължително да бъде подобна, защото в рел. система участниците общуват вътре в нея според възприетите норми и ритуали, докато общуването с Бога е индивидуално и се изгражда от участниците според тяхната лична нагласа и възможности на съзнанието, които се променят във времето и зависят от ред фактори и външни обстоятелства. Принадлежността към системата им помага когато са в спад, но също така им пречи когато са в подем на индивидуалната си вяра в Бога. Затова някои избират уединение, отшелничество или индивидуални медитации, което пък ги лишава от социален обмен. Както всичко друго и тук в крайна сметка става въпрос за баланс.

Подобен е въпроса за баланса и при научните изследвания на духовните практики. Религиозните системи са изграждани в течение на хилядолетия при взаимодействието на различни географски, исторически, културни, социални и други фактори. Сложността на анализа на тези фактори кара изследователите да приемат някои факти на религиите за доминантни и се стараят да ги обяснят според своите сфери на познание.

Все пак тази задача е изпълнима за науката зашото борави с наблюдаеми факти, реално в съвремието ни и исторически. Тя обаче няма връзка с разбирането на индивидуалното религиозно и мистично изживяване, то е резултат на взаимодействие от съвсем друг характер. Важно е че именно то дава най-силен подтик към моралност, по-силен отколкото този на принадлежността към рел. система. На тази основа Кант дава своето доказателство за съществуването на Бога. За него писах в предишния си постинг, не за принадлежността към рел. система.

[*abi*]

"Тя обаче няма връзка с разбирането на индивидуалното религиозно и мистично изживяване, то е резултат на взаимодействие от съвсем друг характер. Важно е че именно то дава най-силен подтик към моралност, по-силен отколкото този на принадлежността към рел. система."

Споменах го в постингите си по темата. Наричам го Откровение. Това е строго индивидуален момент, в който човек за себе си приема съществуването на Бог. Моментът често има своята предистория (тя може да се проследи), а самото Откровение е вид поанта. Имаме и случаи на внезапно Откровение.

По този въпрос има някои разработки, но не са удовлетворителни на този етап.

Не е задължително да доведе до промяна в моралността обаче. Тоест, личният морал се явява по-скоро даденост, а в самата рел.система се доразвива или при някои дава и вид рецидив (системата налага морал, чужд до преди това на последователя и). Защо твърдя това? Мафията също има морал, наричат я Мама (инсцестната връзка - Институция), повечето и последователи (обикновено на по-ниското в йерархията ниво) са религиозни, дори дълбоко религиозни. Това не им пречи да нарушават, често безскрупулно една от 10-те и не само. Религиозността не е задължителна за морала. Справка и Докинс, Фром и др.

Продължавам да твърдя, че що се касае до психологическите предпоставки за религиозност - изучаването се налага от всички страни, вкл. и чрез самото изучаване на системата/системите.

ЧНГ!

"Изучаването на рел. система и наблюдението на последователите й ще ви помогне да разберете причините за техния избор и принадлежност към тази рел. система."

Да. За мен те са много важни.

Считам, че има универсални причини и измерими психически нагласи водещи до залитане по религиите.

Или да го кажа по-друг начин - колкото и уникален да е всеки индивид, той прилича на "своята порода".

Смятам, че има измерима степен на личностните хракатеристики, които поставят хората в едната или другата група.

Те дори сами се групират, прегрупират и т.н., но упорито остават религиозни (с някои изключения). А самата, основната, причина за религиозността (и изобщо залитанията тук и там) е една, универсална за индивидите, но все още не знам със сигурност коя е тя.

За момента залагам на инцестната зависимост. Нещо прави религиите (култовете) устойчиви (ужасно устойчиви, до там, че хората се отказват от обективността) и то определено не е степента им на информираност/грамотност.

Мисля, че Вие сам заложихте на духовността.

[Guest]

Споменах го в постингите си по темата. Наричам го Откровение. Това е строго индивидуален момент, в който човек за себе си приема съществуването на Бог. Моментът често има своята предистория (тя може да се проследи), а самото Откровение е вид поанта. Имаме и случаи на внезапно Откровение.

По този въпрос има някои разработки, но не са удовлетворителни на този етап.

Не е задължително да доведе до промяна в моралността обаче. Тоест, личният морал се явява по-скоро даденост, а в самата рел.система се доразвива или при някои дава и вид рецидив (системата налага морал, чужд до преди това на последователя и). Защо твърдя това? Мафията също има морал, наричат я Мама (инсцестната връзка - Институция), повечето и последователи (обикновено на по-ниското в йерархията ниво) са религиозни, дори дълбоко религиозни. Това не им пречи да нарушават, често безскрупулно една от 10-те и не само. Религиозността не е задължителна за морала. Справка и Докинс, Фром и др.

Продължавам да твърдя, че що се касае до психологическите предпоставки за религиозност - изучаването се налага от всички страни, вкл. и чрез самото изучаване на системата/системите.

Абстракциите са само един от инструментите на мисленето и затова трябва се използват точно, иначе страничните ефекти от тях може да се окажат сериозни пречки. От една страна говорите за индивидуалното си разбиране на Откровението, от друга за наблюденията си на принадлежността към система, религиозна, мафиотска, каквато и да е. Каква работа върши на човека разбирането че Бог съществува, което му дава Откровението според вас, щом човекът си остава елемент на някаква система, религиозна, професионална, природна и каквато и да е друга? Вярата не работи с абстракции, те се появяват когато човек се опита да изрази тази вяра с думи, избирайки такива които му се струват най-близко до чувството, с което го изпълва вярата, такива думи неминуемо са абстрактни. Това чувство обаче е индивидуално, докато думите са средство за комуникация с околните и за тях те може да са свързани с друго значение и чувство. Затова най-важно за околните е не кой как нарича изживяването на вярата си, а как успява да живее в социалната и религиозна система в която е поставен или е избрал. Именно този начин на живот е конкретен резултат на индивидуалната вяра от гледна точка на системата, докато описанията й са само абстракции. Затова личният морал не е даденост, а е резултат на виждането за системата към която човек принадлежи, виждане което се променя в резултат на новото разбиране относно съществуването на по-глобална система. Това разбиране трябва да донесе изживяването на вярата, или Откровението във вашата терминология, а не само че Бог съществува.

Както и да е. ЧНГ! ВНХ!

[Eньо]

Два въпроса към тези, които вярват в Бог.

1. Ако трябва да посочите само една причина за това че сте вярващи, каква би била тя?

2. Има ли нещо което би ви направило невярващи и ако да какво е то?

Добавка: За да е симетрично задавам и аналогичните два въпроса към невярващите.

1'. Ако трябва да посочите само една причина за това че не сте вярващи, каква би била тя?

2'. Има ли нещо което би ви направило вярващи и ако да какво е то?

Човек се ражда със вярващо същество. Околният свят в комбинация с физическото и психическото му състояние пък моделират направлението и дълбочината на вярата му.

[strada6tiq]

Здравейте! На 45 години съм и съм възпитан в атеизъм. На 20 години ми се "наложи" да повярвам в Бог , защото съм роден болен и бях стигнал до отчаяние. Надявах се и се молех да ме изцери но това не стана. За сметка на това ми даде други неща и някаква утеха и надежда. Но въпреки това и сега след 25 години продължава да ме мъчи съмнение и неверие в Божието битие. Искам да вярвам, но не мога да го направя истински. Ако спра да се насилвам може отново да стигна до отчаяние. Имам чувството че нямам свободния избор да вярвам или не. Имам много аргументи за и много против. Искам да видя нещо свръх естествено за да повярвам истински , но то не идва. А само с разума си не стигам до никъде. Тука мисля че повечето сте като мен като се надявате на разума си. Та според вас как да реша дилемата си? Очаквам с нетърпение да се активизирате по темата и получа отговорите ви!

[mitaca]

Всъщност ти искаш 'доказателство' . Ако си прочел внимателно темата трябва да си разбрал, че ако имаш Вяра, нямаш нужда от док-ва .

[sirius]

Познай какъв щеше да е отговора ако въпросът бе зададен в църквата. Или в pravoslavie.bg.

А ако имаш разум (и разбиране), няма нужда от вяра.

Понякога разума ни "довежда" до дилеми. И дилемата обикновено не е свързана с разума, а с чуства от най-различен характер. Разума може само да регистрира проблема. Става така, че регистриращия (разум) в повечето случаи не е способен да реши дилемата. Защото не в неговата "юрисдикция".

И обратно, ако се реши дилемата без разум както обикновено ... ами просто става без разум. Това е като разума да регистрира грешка, но ние да я заметем под леглото за да изпълним друго нещо. Което ще запълни друга дупка, дето е по-важна за нас.

Много учени също работят за да задоволят нещо в тях, което всъщност не подлежи на строго рационално-научно обяснение.

Всъщност тази дилема е отворена отдавна и двете крайности (наука и религия) замитат едното или другото под леглото. Едните се правят че не забелязват чуства и мотиви, а другите замитат здравия разум.

А ти приятелю страдащ, поне си признаваш дилемата. На мен ми е много позната, но някои са си решили проблема като се правят че не го виждат. Като са заели ПРАВИЛНАТА позиция и ... си вярват. А признаването съвсем не е малка крачка.

Редактирано Март 30, 2014 от sirius

[vorfax]

Човек се ражда със вярващо същество. Околният свят в комбинация с физическото и психическото му състояние пък моделират направлението и дълбочината на вярата му.

Значи всеки се ражда с вяра, а според какво му говорят, което пък е определено къде географски се намира, то започва да вярва в богове и различни доктрини. Правилно ли съм разбрал?

1 In the beginning God created the heaven and the earth.

2 And the earth was without form, and void; and darkness was upon the face of the deep. And the Spirit of God moved upon the face of the waters.

3 And God said, Let there be light: and there was light.

4 And God saw the light, that it was good: and God divided the light from the darkness.

5 And God called the light Day, and the darkness he called Night. And the evening and the morning were the first day.

6 And God said, Let there be a firmament in the midst of the waters, and let it divide the waters from the waters.

7 And God made the firmament, and divided the waters which were under the firmament from the waters which were above the firmament: and it was so.

Първите седем стиха от библията. Избираме произволна дума от първите три стиха, например "light" последната дума в третия стих. След това броим буквите в тази дума, при моя избор е 5. След това намираме петата (толкова колкото са буквите на първата избрана дума) дума след първоизбраната. При този избор се стига пак до "light". След това повтаряме същото с новата дума, в случая тя пак има 5 букви. Намираме петата дума след нея. В случая е "and". Тя има 3 букви. Намираме третата дума след нея, в случая "the". Продължаваме докато стигнем до дума в седмия стих. Независимо коя дума си изберем в началото, винаги се стига до една и съща дума "God". И това ако не е доказателство, че има бог.

Ама Библията на английски ли е написана

Старият Завет е написан в оригинал на древноеврейски език с изключение на някои глави от Ездра и Даниил, които са написани на арамейски, защото да не забравяме, че Стария Завет е сборник от 39 книги. Новият Завет е бил написан в оригинал на гръцки.

[B0081]

Здравейте! На 45 години съм и съм възпитан в атеизъм. На 20 години ми се "наложи" да повярвам в Бог , защото съм роден болен и бях стигнал до отчаяние. Надявах се и се молех да ме изцери но това не стана. За сметка на това ми даде други неща и някаква утеха и надежда. Но въпреки това и сега след 25 години продължава да ме мъчи съмнение и неверие в Божието битие. Искам да вярвам, но не мога да го направя истински. Ако спра да се насилвам може отново да стигна до отчаяние. Имам чувството че нямам свободния избор да вярвам или не. Имам много аргументи за и много против. Искам да видя нещо свръх естествено за да повярвам истински , но то не идва. А само с разума си не стигам до никъде. Тука мисля че повечето сте като мен като се надявате на разума си. Та според вас как да реша дилемата си? Очаквам с нетърпение да се активизирате по темата и получа отговорите ви!

Това е само моето мнение и нищо повече :

Вярата е продукт на незнанието.

Но колкото повече знание придобиваме, разбираме че незнанитето се увеличава със знанието .

Когато един път имаме устновени вярвания (сфера от незнания) , то идва момент в развитието на човечеството когато тази сфера започва да се подлага на съмнения, и се пропуква, давайки на човек основания да се съмнява във вярата си.

Този период дава повод за спорове на привържениците и противниците на въпросните вярвания . Но истината не е в спорове.

След като човек разбие тази сфера на незнанията , той изгражда нова сфера на незнанията , още по голяма и по трудна за разбиване.

Дори и да се пропукат сегашните религии , ние ще изграждаме нови религии и това ще продължава до момента до който ще имаме абсолютното знание. И до момента в който ще имаме асолютното знание ние ще вярваме , независимо от това искаме ли го или не.

А нещата започват от елементарни безспорни (до момента) твърдения като това : вселенната е безкрайна .

За сега човк не може да даде отговор за базкрайната вселенна . Този въпрос за сега е над възможностите ни. Затова не ни остава нищо друго освен да вярваме.

Животът на Земята сам по себе си е свърх естествено нещо.

Това което можеш да направиш е да повярваш в себе си. Да превърнеш недостатъците си в предимство .

Редактирано Март 30, 2014 от B0081

[vorfax]

Не съм съгласен с клишето, че вярата е продукт на незнанието. Значи, ако си невеж си религиозен фанатик. А да не говорим колко учени са религиозни, те трябва да са прости и ненаясно с точните науки. Невежеството е източника на страха. Висшите животни се страхуват от неща, които не познават и не са изучили. Учат се чрез имитация и чрез наблюдение. Ама не са си развили култ към богове. Измислянето на богове може да бъде провокирано само от вътрешна нужда. Даже и да видите бог на живо, пак няма да тръгнете да строите джамии, да колите добитък на определена дата, да палите свещи, да се въздържате от определени помисли и повече.

На всички ни е известно как диваци и в наши дни се кланят на природни стихии, на самолети, после ги рисуват, строят тотеми и прочие. Но това е още на база страх и предугаждане какво може да се иска на непознатата сила, за да и се угоди. Както на включения котлон му се "иска" да не бъде докосван, защото следва наказание. Да се следва обаче теологичен начин на живот в условия в които няма проявления на божественото, няма видения, няма чудеса, това вече е отвъд страха като първопричина. Има обещания или заплахи след края на земния живот, но ми е интересно колко от вярващите ги възприемат в буквалния смисъл и доколко нещо толкова отдалечено във времето може да регулира поведението. И защо изобщо се вярва в точно такова обещание за висшо възмездие от хора знаещи какво е кълбовидна мълния, гравитация или химичния състав на друга планета. Според мен не страха, реципрочно невежеството, е първоизточника за това. Силни основи има възпитания морал, който експлоатира нуждите ни да бъдем приети в група/общество, да получим признание, да избягваме конфликти, да търсим сигурност... Ама да си прост като причина да си вярващ е много елементарно обяснение за този феномен.

[DendroaspisP]

В същност, изобщо не е клише, че незнанието е източник и продукт на вярата.

Какво имам предвид - ако науката знаеше по безспорен начин как и защо е създадено Мирозданието, въпросът с вярата щеше да е безапелационно решен по единия или другия начин. Т.е, ако от безспорното знанието, че Сътворението е един чисто природно явление поради еди-какво си, няма да има никакво място за "Бог", освен като абстракция, която по-скоро ще подхожда на поетите. И обратното - тогава ще е безспорно, че има някакво Нещо с качествата, които ние приписваме на Бог.

Докато и най-умните учени и най-развитата наука нямат това безспорно познание, ще има надежди, съмнения, спекулации, интерпретации и всичко това е благодатна почва за сътворяването на религия с Бог или богове.

[vorfax]

... ако науката знаеше по безспорен начин как и защо е създадено Мирозданието...

Да, ама това е невъзможно и в сферата на догадките, независимо колко добре можем да ги обосновем. По същият начин може да се структурира позицията, че ако науката можеше по безспорен начин да докаже божественото сътворение за няколко дена, то еди какво си.

[vorfax]

... надежди, съмнения, спекулации, интерпретации и всичко това е благодатна почва за сътворяването на религия с Бог или богове.

Дори тези предпоставки да са почвата за нечие съчинение, невежеството само по себе си не може да генерира вярата в нечия идея, ако допуснем, че това е човешка идея.

Човешката идея за висш разум е плод на нуждата от закрила, липсата на всезнаещи родители и на последно място като отговор на въпроси на които не знаем отговори. Защо това е такова? Защото бог така го е направил. Не звучи много обещаващо да стане любимият отговор за който сте си мечтали, нали?

Нуждата бог да съществува не е обусловена от практически нужди, а от това, че сме социални същества. Имаме висша форма на йерархия. Замислете се как живота ни е подчинен на йерархия, като се почне от роднинска, държавна, фирмена до приятелска. Живота ни е подчинен на сравненията, на приоритетите, на плановете, на реда. Това ни прави ефективни и намаляваме усещането, че се намираме във вълнолома на хаоса. Естествено дава ни и утеха, упование, щастие, когато следваме убежденията си, че постъпваме правилно. Но не е нужно да си глупав за да имаш тези нужди, за да имаш усещането за изгубеност и несигурност. Тъкмо страха, породен от невежество, като аргумент за следването на религия, е показателен, че този човек не е вярващ, а заблуден. Това е като да си убеден комунист пред заплахата, че ще бъдеш убит, а не защото вярваш в идеите на доктрината. Това не е вяра, а маскировка или в краен случай самозаблуда. Но истинската вяра е вътрешното убеждение в неща, които ти помагат да преодолееш случващото се в живота ти с нужното спокойствие. Такъв род философия вероятно всеки си има и тя се състои от представи за добро и лошо и тези абстракции, така както и съществуването на произволен бог ни задържат да не полудеем. Бих нарекъл вярата повече симптом на самотата, отколкото симптом на глупост. Аз самият не съм религиозен, но следвам своя си доктрина как е редно да постъпвам с ближния си. Не паля свещи и не следя църковния календар, нито вярвам в събития обяснени като чудеса, но това прави ли ме много по-различен от един религиозен човек?

Като се замисля религиозните хора не пречат никому. Но те са като гейовете - започват да дразнят и пречат чак, когато започнат да проповядват, че техният начин е правилен и парадират с правотата за която не могат да имат аргументи. Всъщност дразнят ни не самите им убеждения, а убедеността им, че са прави. Отново се връщаме на стремежа ни да подредим живота си и трудно понасяме новатори "мебелисти" в него.

[DendroaspisP]

Невежеството, схванато като незнание е една от определящите предпоставки . Когато нещо не знаеш, а искаш да си го обясниш, за да въведеш някаква субективна сигурност в разбирането за това отвън нас, то започваш да си измисляш и интерпретираш. Дали ще е Бог, дали таласъм от деветия кръг на Ада, дали нещо друго - все там е. Само най-рационалните си запазват обективното съмнение, че може да е всяко от тях или нещо, за което и на ум не им идва в момента, но те пък щом се съмняват - значи не вярват.

На тази плоскост, Вярата в Бог е най-мързеливото "запълване" на дупките в знанието ни. Но и най-нетърпеливото и вдъхващо най-голяма субективна стабилност и увереност. Друго си е да разчиташ, че по-висша сила, някак си познато съзнателно, те "надзирава" и по нейни прищявки става това или онова с оглед на някакви императиви. Дори и случайността може да намери "обяснение" с "неведоми са пътищата божии".

[vorfax]

Сори, ама схващането ти издиша. Аз като малък нямало ли е неща, които не разбирам. И какво, религиозен ли съм бил? И ти дадох пример, ако съм много прост, значи съм страстен вярващ фанатик, така ли?

Като не знаеш нещо и си измисляш отговор, това пък откъде го измисли? Човек, като не знае нещо опитва да го разбере, не да си съчинява приказки.

Много елементарно е схващането, че ако не знаеш, че планетата ни обикаля Слънцето, то трябва да си убеден, че Слънцето е бог и да му се кланяш. В ритуалите обожествяващи природните сили виждам начин за сплотяване на групата. Тук вярата не е цел, а средство.

Вярата е социален моделатор на човешкото поведение, така както и правилника за движение по пътищата.

Да разгледаме суеверието. То е създадено по чисто практически път, където статистиката е извела някаква закономерност. За разлика от една теорема обаче, то не е общовалидно. Но онези, които разберат това пак си остават суеверни. Защото тук не липсата на познание е причината за вярата. Същото е и с религията.

Обожествяването в исторически аспект не е нищо повече от изследване. На принципа на проба-грешка се подхожда по различни начини, за да се получи благоприятно стечение на обстоятелствата. Примерно измолването на дъжд, но съпроводено със знаци, които реално са признаци за това, примерно птици. Суеверията са онази част от информацията, която е била считана за важна, без обаче да е такава. Този набор от наследено знание няма нищо общо с религиите. Едното е опит да се разгадаят нещата, които предизвикват страх, а християнството примерно е огромен сборник от истории. Не може християнството да бъде обяснено с невежеството пораждащо често ирационални опити в усмиряването и подчиняването на природата.

DendroaspisP, казваш, че вярата може да даде най-лесният отговор. Въпросът е в природата на човек ли е да търси тъкмо него. Ако сега ти дадат да нарисуваш къща, само с един квадрат и един триъгълник ли ще я нарисуваш?

[DendroaspisP]

Нищо не издиша в схващането ми. Говоря за зрели и съзнателни хора, а не за малки деца, тъй като последните не са изобретели религията и вярата, свързана с нея. Затова религиите съдържат и морални норми, но това е свързано с функцията им на социално-обществен регулатор. Но, дори и в този аспект как регулираш едно общество е въпрос преди всичко на цел и на познания. Пак не можем да прескочим знанието...

А относно къщата - всеки ще я нарисува така както я вижда. Но, това не е къщата, а нейното отражение в нашето съзнание, по-малко или повече изпълнено с обективни познания за нея. И пак стигаме до там, че е въпрос на знание какво обективно е къща, за да я нарисуваме с истинските й обективните характеристики. Вярващия може и да си я представи с квадрат и триъгълник, ученият ще й направи чертеж по правилата на науката и няма да си мисли, че в тъмния килер долу се крият духовете и таласъмите на злото.

[B0081]

Сори, ама схващането ти издиша. Аз като малък нямало ли е неща, които не разбирам. И какво, религиозен ли съм бил? И ти дадох пример, ако съм много прост, значи съм страстен вярващ фанатик, така ли?

Като не знаеш нещо и си измисляш отговор, това пък откъде го измисли? Човек, като не знае нещо опитва да го разбере, не да си съчинява приказки.

Много елементарно е схващането, че ако не знаеш, че планетата ни обикаля Слънцето, то трябва да си убеден, че Слънцето е бог и да му се кланяш. В ритуалите обожествяващи природните сили виждам начин за сплотяване на групата. Тук вярата не е цел, а средство.

Вярата е социален моделатор на човешкото поведение, така както и правилника за движение по пътищата.

Да разгледаме суеверието. То е създадено по чисто практически път, където статистиката е извела някаква закономерност. За разлика от една теорема обаче, то не е общовалидно. Но онези, които разберат това пак си остават суеверни. Защото тук не липсата на познание е причината за вярата. Същото е и с религията.

Твърдението че ако един човек е прост то той е вярващ, а умен човек не е вярващ , не е вярно разбира се.

Не съм чел цялата тема. Но в предишния си пост, мисля че изразих известна яснота по този въпрос.

Кой е по прост, човек от преди 2000 години или човек от нашето настояще ?

И двамата са еднакво прости или еднакво умни. Разликата е само в информативност която имат.

Разбира се че преди много време имало и такива общности които са се прекланяли пред бог слънце. За тези хора слънцето е било еквивалентно на нашите богове днес. А това което прави боговете богове е свръхестественото , нещо отвъд разбиранията на хората неща.

Та въпросът с простия човек няма тежест в случая. На даден етап от развитието на науката , всеки един уважаващ себе си учен или дори генйй разбира и е съгласен с мнението че ние сме далеч от абсолютното знание . Затова и гении които познава история са били вярващи , защото те най добре са разбирали колко незнание има зад горизонта на познанието им.

Но самата история може да покаже факти, които са безспорни , че боговете в които е вярвало чевечеството еволюират заедно със нарастващите знания на хората. За да се запази свърхестественото, боговете е трябвало да се променят с времето, което става в синхрон с променящите се знания.

Възможно някой ден знанията просто няма да оставят място за вярата.

Аз съм далеч от мисълта че вярата е нещо лошо, или хората които са вярващи са прости. Това не е така, и мисля че и в този и в предния си пост го изразих.

[DendroaspisP]

Никой не говори за прости хора, а за невежи в смисъл на незнаещи. А, такива сме всички с оглед на пълното познание, съотносимо към такива явления и процеси във Вселената, "адекватни" за същество с могъществото на "Бог".

[vorfax]

Нищо не издиша в схващането ми. Говоря за зрели и съзнателни хора, а не за малки деца, тъй като последните не са изобретели религията и вярата, свързана с нея.

Досега делеше вярващите по интелект, сега пък тръгна по възраст.

А относно къщата - всеки ще я нарисува така както я вижда.

С което споделяш моята идея, че човек държи на детайлите и не приравнява простото с онова с което се задоволяват потребностите му. Примерно едва ли някой си представя автомобил с формата на куб.

Никой не говори за прости хора, а за невежи в смисъл на незнаещи. А, такива сме всички с оглед на пълното познание, съотносимо към такива явления и процеси във Вселената, "адекватни" за същество с могъществото на "Бог".

Тук вече по съм съгласен с теб. Всички сме вярващи. Мога и да го докажа. Всеки от нас е имал надежди или мечти.

И все пак се върни към темата. Защо хората вярват?

[mf2hd]

Аз не вярвам, защото нямам нужда да вярвам. Освен това предпочитам да знам за нещата пред това да вярвам в тях.

Не виждам какво би ме направило вярващ от тук нататък, но пък знам ли. Ако стане ще пиша

Иначе аз винаги съм се чудил, колко разпространени биха били религиите, ако не обещаваха живот след смъртта...

Това го вмъквам не защото очаквам отговор, а защото според мен това е основната причина хората да вярват в Бог.

[vorfax]

Възможно някой ден знанията просто няма да оставят място за вярата.

Значи и ти споделяш идеята, че ако имаш достатъчно много знания, то не може да си вярващ. Защо всички тълкувате вярата като дефект на рационалното мислене. Еволюционно ние сме изградени по начина по който можем да оцелеем. Помня едно изследване, където питат участващите в експеримента каква е вероятността да катастрофират, да бъдат ограбени, да се разболеят от рак и т.н. Всички посочват проценти, които са силно занижени. Извода е, че хората са родени оптимисти. И това работи добре за оцеляването им като вид. И тук тази вяра в добрия изход и в избягването на лошото не е базирана на някакъв разум, природен закон или формула. Същото имаме и с вярата.

Иначе аз винаги съм се чудил, колко разпространени биха били религиите, ако не обещаваха живот след смъртта...

Нали религиите предоставят праведен живот. Когато следваш нещо, което е правилно ти си възнаграден по някакъв начин в земния си живот или в този след него. Няма как да има религия, която ти казва "прави това, за да те накажем". Идеята на правилното е, че има полза от него. Тя не е непременно материална. Може наградата да е щастие, хармония със света. А наградата може да е в дълготраен план. Примерно християнските добродетели изискват смирение, скромност, в определена степен аскетизъм в земния живот, което е саможертва в името на една по-голяма кауза.

[JImBeam]

Не ви е опряло до задника , strada6tiq пише че има здравословен проблем, в такива ситуация човек и в зелени човечета ще повярва само и само да се изцери

[B0081]

Да , грубо казано това е моето виждане. Но не така както го тълкуваш - дефект на рационално мислене.

Това ще е последното ми мнение по този въпрос, защото ще започне да изглежда че аз се отричам вярата, което не е така.

Аз нямам избор дали да вярвам или не , аз вярвам по необходимост. Този който твърди че не вярва , вярва в това че не вярва, с всичките му там "доказателства" . Няма невярващи , защото няма човек със абсолютно знание.

Абсолютното знание ще даде на човек възможност да знае какво ще се случи в негово бъдеще, което ще отнеме каквато и да е възможност за съществуване на вярата.

Ако ти знаеш какво ще ти се случи всеки бъдещ ден , плюс това имаш отговор на всеки един въпрос който ти идва на ума, за какво ще ти е вярата ? В какво ще вярваш ? Би ли могла въобще да се зароди вярата при тези условия ?

Като деца вярваме в дядо мраз, джуджетата, баба яга и т.н. Сега вярваш ли в баба яга или страшния вълчо ?

[sirius]

Тъкмо такова чета в момента. И изобщо не ми е лесно с моята научна подготовка. Какво е абсолютното знание. Ами ако знаем за живота и смърта и можем съзнателно да напуснем тялото (което се води смърт), дали ще ни е интересно изобщо как ще умрем? Все едно човек да се отъждестви с колата си и да смята че щом колата му спре и той умира. И дори не е наясно че той натиска педалите и върти кормилото. А някои да знаят че не са колата и че по всяко време могат да спрат и да си ходят пеш напр. Или да се качат в друго ПС. Нещо от рода. Предполагам доста са го срещали. Не е научно. Но е логично, не може категорично да се отхвърли.

А вярата е първата крачка. Не е задължително да се вярва в богове. Може да се вярва и в наука, в нещо вече познато от други. Да вярвам на Айнщайн (или школския учител) означава само, че аз не познавам материята за която ми говорят, но съм направил първата крачка да опозная тази материя. Процеса на обучение ще ми даде познанието (теория и практика) в тази материя и от там нататък няма нужда да вярвам на учителя. Просто ще знам. Че е така или не. Вече ще имам способноста сам да оценя/проверя и да дам адекватен, отговарящ на истината отговор. Вярата както се разглежда тук, такава която не води до последващо познание, не е обект на моите съждения. Както не са и учениците от школото. Аз това съм го минал и съм усвоил достатъчно за да се ползвам от него.

Ако нашата вяра ни насочи към овладяване на човешкото тяло и мисъл, ще стигнем (с малко или повече труд) и до боговете, мястото им в сътворението (или вселената) и нашето място там.

И както не всеки ходил на училище става професор, така и не всеки насочил се към вярата става едно с боговете. Просто спира да се развива на определен етап.

За мен се оказа голяма изненада това, което прочетох. Оказа се, че религиите са така конституирани, че да не може да се стигне дори близо до това което е бил Христос (да кажем). Ако искаме да се развиваме, втората крачка след прекрачването прага на църквата е ... пак да го прекрачим. На обратно. И всеки да се вземе в ръце и сам да поеме отговорност как и колко да се развива и къде да си насочи вярата. Така са се случили и много пробиви в науката. Същото е и в религията. Само че след като излезем от църквата вече няма да е религията каквато се разглежда тук - едни хорица които палят свещи и целуват икони. Аз си позволявам да пиша така в един научен форум, но всъщност уважавам хората избрали да палят свещи и не бих си позволил да им провокирам вярата. Особено в храм. Знанието за човека, вселената и боговете е налице, остава да се открие. А това става само лично. И(включително) благодарение на здравия разум и критичното мислене, което също е присъщо само на човек, а не на науката(тя е термин, институция, а не човек).

Ако Христос е стигнал до едни висини, значи и ние го можем. Той също го казва. Но е основана църква, а не път до неговите постижения. А тях(знанията) ги има и днес и който търси ги намира. И постиженията (знанието) е такова, че има място и за науката и за боговете. Материалния свят е подсвят на други светове и науката като опираща се на материята НЕ може да стигне да другите светове, да излезе от дефиницията си. Но в човек има центрове, които ако се овладеят ще може да се изследват и изучат другите светове. А следователно и да се действа съзнателно там. А когато стане дума за съзнание, науката няма такова, то е само в човека. И докато учените изучават съзнанието като нещо извън тях, те няма да стигнат до същината му, която е в тях самите. Все едно да се изучават ръцете, без изучаващия да знае за (и ползва) своите. А позоваването(вкл. и доверие) на собственото съзнание, усещания, мисъл, критично мислене, без съобразяване с науката вече не е наука по дефиниция.

А боговете са си там и докато ние не знаем за тях, ще сме им подвластни. Както сме подвластни на всичко за което не знаем (следователно не контролираме). А се оказва, че както може да се преодолее център на гравитация, така може и център на съзнание. Защото боговете не са нещо повече от център на съзнание. Благодарение на центъра на гравитация Земя ние сме на нея. Благодарение на центрове на съзнание ние можем да мислим, говорим, прилагаме воля и чуства. Но това не са материални неща. И е индивидуален подход анатемосван и от религия и от наука. И докато човек държи да не е отхвърлен от обществото, пътя към това знание е затворен. Просто такива хора не го избират. Не избират да вярват в него (първата крачка) а от там не следва и втора крачка - към опознаване на знанието.

Амин.

Редактирано Април 3, 2014 от sirius

[Guest]

Тъкмо такова чета в момента. И изобщо не ми е лесно с моята научна подготовка. Какво е абсолютното знание. Ами ако знаем за живота и смърта и можем съзнателно да напуснем тялото (което се води смърт), дали ще ни е интересно изобщо как ще умрем? Все едно човек да се отъждестви с колата си и да смята че щом колата му спре и той умира. И дори не е наясно че той натиска педалите и върти кормилото. А някои да знаят че не са колата и че по всяко време могат да спрат и да си ходят пеш напр. Или да се качат в друго ПС. Нещо от рода. Предполагам доста са го срещали. Не е научно. Но е логично, не може категорично да се отхвърли.

Амин.

Умирането не е въпрос само на интерес, научен или не, а на необходимост. Това е съществената разлика. Колата движейки се е част от трафика на превозните средства и познанието на правилата на този трафик е необходимост за да може да се кара колата. Дори и да слезем от нея и да станем пешеходци, пак сме участници в трафика, трябва да знам къде отиваме и как да стигнем до там. Така че познанието на системата в която сме част и нейните правила е една непбходимост, не е въпрос на вяра. Вярата е винаги само двигател, но двигателя сам по себе си не може да отиде никъде, той е необходимо, но не и достатъчно условие за участие в трафика.

По нататък не четох и не мога да коментирам, времето е ограничено.