Причина за вяра в Бог.

[Guest]

Тук отново се съпоставят въпросите "Причина за вяра в Бог" и " Причина за занимание с наука". Разглеждането и на двата би било по-честно, защото те изразяват търсенията на човека въобще и така се излиза от тясното разглеждане на търсенията на "другите" хора, толкова странни и най-ввче различни от "нас", които сме например "хубави, умни и интелигентни".

Когато потърсим общото, се вижда ясно, че преди да дойде предразположението, после знанието и опита в духовното и в науката, първи трябва да има привличане към обектите на духовността и науката. Как идва това привличане, кои фактори от средата го подпомагат, е сложен въпрос, по-важно е че то трябва да присъства. Който няма такова привличане, той не става нито вярващ, нито учен, той изпитва привличане към други обекти, като например успех, пари, власт. Ако за тези цели той има нужда да използва духовността или науката, той би се занимавал с тях, но вярващ и учен той става само на думи, вътрешно за него вярата и науката са само пътища които са на уважение в обществото и така му осигуряват успех, пари и власт.

Съответно който се занимава с духовност и/или наука поради привличането си към техните обекти, той има вътрешни критерии и социалното признание за него е второстепенно. Например Айнщайн е описал за себе си това така:

Там, вън, беше този голям свят, съществуващ независимо от нас, хората, изправен пред нас като огромна, вечна загадка, достъпна обаче поне до известна степен за нашето възприятие и нашия разум.

Изучаването на този свят ме примамваше като освобождение и аз скоро се убедих, че много от тези, които аз ценях и уважавах, са намерили своята вътрешна свобода и увереност, като са се отдали изцяло на това занятие. Да обхвана мислено, в рамките на достъпните ни възможности този свят, бе за мене висша цел, която си представях полусъзнателно, полунесъзнателно. Тези, които мислеха по такъв начин, независимо от това, дали бяха мои съвременници или хора от миналото, бяха мои единствени и постоянни приятели.

АЙНЩАЙН ЗА СЕБЕ СИ:

из Творческа автобиография

"Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни. Аз вярвам също, че тази религиозност, която се изявява днес в научните изследвания, е единствената творческа религиозна активност на нашето време."

"Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия - т.нар. "опиум за народите" - не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави."

Явно при Айнщайн и подобните на него, причините за вяра в Бог и за занимание с наука са сходни, основани са на търсене на единство и хармония в заобикалящия свят, което от своя страна допринася за освобождение на съзнанието им от преходността и ограниченията на всекидневния живот, включително неговия социален аспект. Подобни хора са не само "вярващи" или само "учени", тези разделения за тях са ограничения и принадлежността към тях е по-скоро проблем, отколкото помощ в търсенията им.

Редактирано Юни 6, 2014 от Guest

[forgot]

......

знам, че "преживяване" не е най- точната дума, тъй като не иде реч за придобиване на спомени, които да добавяш и трупаш в духовната си колекция от познания, а по- скоро за органично знаене, което пребивава в настоящия момент, като израстване, като съзряване, присъствие в това което е - така или инак под "скочи в преживяването" имам предвид самоизследване на съзнанието, на собственото съзнание.

Що се касае до нищенето на въпроса кое е Бог - за мен то спомага дотолкова, доколкото да стигнеш до момента, в който повече да не те вълнува този въпрос. Това си е интелектуален сърбеж, философски гъдел, който все пак има известна нужда от задоволяване, но за мен не е нещо съществено. В крайна сметка какво значение има, какво е Бог - дали ще е белобрад сърдит старец реещ се нейде из небесата, дали ще е някаква психично болна личност или каквото и е да било подобие на същество, дали някакъв своеобразен вселенски разум или пък съзнанието само по себе си, дали имагинерна представа, човешки идеал за съвършенство или абстрактна представа за абсолют, дали летящ чайник или спагетено чудовище - всичко това не виждам с какво ме грее. Дори да го разнищим този Бог и да стигнем отговора на "що е то", какво от това? А - да разбира се, ако е владетелят на всичко съществуващо, то е препоръчително да му се подчиняваме, че инак ще ни накаже ...... е не знам, аз не съм от този сой хора, съвсем не ми пука, че някой се цани да ми е господар и напълно открито се присмивам на сочещите заплашително показалци. Така, че що се отнася до мен, слабо ме интересува какво е Бог и не мисля, че този въпрос е съществения момент в религиите - в сферата на духовното са разработени много методи, Бог е един от тези методи, други боравят с много богове, трети пък не разчитат на този похват, именно защото хората се забатачват в разгадаването на Бог.

А инак се разминаваме относно "раждащите се исусовци" - всичко, което можеш да станеш в този живот, един ден непременно ще го изгубиш, дали ще станеш физик нобелов лауреат, дали шампион по борба или самия Исус, един ден ще умреш и това което си станал повече няма да го има. Ако ще има нещо, то това ще е онова, което е било преди да се родиш и, което го имаш по рождение - така че според мен в религиите не иде реч за "ставане", а за "бъдене".

Темата се измести към различна дискусия, което не е проблем, но затова си позволявам и аз да я отклоня малко. Надявам се автора на темата няма да се разсърди.

Два въпроса към вярващите (от Сам Харис).

Можете ли да дадете по един пример за:

1. добро дело, което принципно не може да са извърши без вяра.

2. нещо за което сме имали научно обяснение, което в последствие е било заменено с по-добро религиозно обяснение.

Лично аз не мога да се сетя за такива примери.

1. въпроса е уклончив, тъй като за да извършиш каквото и е да било, то все пак го вършиш с някаква вяра, с някаква надежда, че ще доведе до поставената цел - в случая доброто дело. Предполагам, че Сам Харис се е досетил къде ще сбърка, ако зададе въпроса си по- точно т.е. "добро дело, което принципно не може да се извърши без да изповядваш някаква вяра", тъй като примерите са много и няма как да не са, защото религията не е причината за добрите дела, а религията се гради в/у добронамереността, която пък от своя страна е дълбоко присъща на човеците.

2. а този въпрос произтича от неразбиране - религията има по- скоро описателна стойност, а не обяснителна. Да си обясниш нещата е наука, да ги изживееш е религия - ако търсиш обяснение на един или друг феномен, ти се нуждаеш от наука, това е момента, в който се подвеждат много хора, те се обръщат към религията с очакването, че ще намерят обяснение за структурата на заобикалящия ни свят и както всички знаем, претърпяват провал, обясненията липсват или ако ги има в най- добрия случай са манджа с грозде и кисело зеле. Единственото изключение, което правя това е относно психологията, но тъй като тя е все още на етап "наука ли е или не" не я включвам в горното си твърдение, инак тъкмо там не бих казал толкова, че религията дава по- добро обяснение, а че дава по- ефективни методи.

[sirius]

Да е жив и здрав Сам Харис. Ама като видя някой да цитира някой, се сещам за едно мило същество, което ми носи вестника. Какво да го коментирам, нито е тук, нито аз се смятам за вярващ. А ако отговоря, ще поставя цитиращия в позицията на адвокат на Харис. Много ме обърква това цитиране. Поставя ме в ситуация да се чудя на милото същество ли да отговарям или на вестника.

[vorfax]

не те знам в кой свят живееш, но в този на планетата земя в 21 век, бъка от всякакви религии, секти, духовни школи, гурута, пророци, спасители и какви ли не още, имащи последователи несравими по бройка в цялата история на човечеството - това, ако минава за просветеност, то значи горко ни.

Това е далеч от истината. Малко популярен факт е, че по времето на Иисус Христос е имало стотици, ако не и хиляди проповедници, месии и божии вестители. Христос е имал революционни идеи, които са създали едно устойчиво течение по което са се понесли достатъчно хора, че да се запази нещо, не непременно всичко или повечето.

Винаги си е имало побъркани, винаги си е имало фантазьори, винаги си е имало мошеници и това ще продължи винаги. А наличието на гурута и врачки е въпрос на мода, не на религиозност. Това са две съвсем различни неща.

... за да питаш защо са ти такива учители, значи ги търсиш...

Ти сериозно ли си вярваш на изводите, които пишеш??

Два въпроса към вярващите (от Сам Харис).

Можете ли да дадете по един пример за:

1. добро дело, което принципно не може да са извърши без вяра.

2. нещо за което сме имали научно обяснение, което в последствие е било заменено с по-добро религиозно обяснение.

Лично аз не мога да се сетя за такива примери.

1. В религиите се прокрадва богопомазаността, което ще рече, че само избрани и посветени в тайнства могат да свършат някоя работа. И тук нещата опират и по-далеч - не само да се свърши, ами и да се види, че има да се върши. Един вид непосветения си няма и на представа, че може да спаси света и въпреки потенциала си е безпомощен. Както бях писал преди време за Библията, защото само тази свещена книга съм чел, ако трябваше да напиша книга на която да хвана много шарани, щях да я напиша точно така.

2. Създаването на света. Еволюцията в разбирането ни на света, промените в науката, създават чувство за липса на контрол, докато 6 дена работа си остава непроменено и тъкмо затова изглежда на някой по-привлекателно.

[forgot]

Ти сериозно ли си вярваш на изводите, които пишеш??

a ти явно не си наясно какво питаш - за пореден път.

[sirius]

знам, че "преживяване" не е най- точната дума, тъй като не иде реч за придобиване на спомени, които да добавяш и трупаш в духовната си колекция от познания, а по- скоро за органично знаене, което пребивава в настоящия момент, като израстване, като съзряване, присъствие в това което е - така или инак под "скочи в преживяването" имам предвид самоизследване на съзнанието, на собственото съзнание.

Що се касае до нищенето на въпроса кое е Бог - за мен то спомага дотолкова, доколкото да стигнеш до момента, в който повече да не те вълнува този въпрос. Това си е интелектуален сърбеж, философски гъдел, който все пак има известна нужда от задоволяване, но за мен не е нещо съществено. В крайна сметка какво значение има, какво е Бог - дали ще е белобрад сърдит старец реещ се нейде из небесата, дали ще е някаква психично болна личност или каквото и е да било подобие на същество, дали някакъв своеобразен вселенски разум или пък съзнанието само по себе си, дали имагинерна представа, човешки идеал за съвършенство или абстрактна представа за абсолют, дали летящ чайник или спагетено чудовище - всичко това не виждам с какво ме грее. Дори да го разнищим този Бог и да стигнем отговора на "що е то", какво от това? А - да разбира се, ако е владетелят на всичко съществуващо, то е препоръчително да му се подчиняваме, че инак ще ни накаже ...... е не знам, аз не съм от този сой хора, съвсем не ми пука, че някой се цани да ми е господар и напълно открито се присмивам на сочещите заплашително показалци. Така, че що се отнася до мен, слабо ме интересува какво е Бог и не мисля, че този въпрос е съществения момент в религиите - в сферата на духовното са разработени много методи, Бог е един от тези методи, други боравят с много богове, трети пък не разчитат на този похват, именно защото хората се забатачват в разгадаването на Бог.

А инак се разминаваме относно "раждащите се исусовци" - всичко, което можеш да станеш в този живот, един ден непременно ще го изгубиш, дали ще станеш физик нобелов лауреат, дали шампион по борба или самия Исус, един ден ще умреш и това което си станал повече няма да го има. Ако ще има нещо, то това ще е онова, което е било преди да се родиш и, което го имаш по рождение - така че според мен в религиите не иде реч за "ставане", а за "бъдене".

....

Нищенето на това какво е бог помага за разбирането ни. Най-малкото. В най-общия смисъл.

Но от Нобелов лауреат до "самия Христос" вече има много разлика. Ако той Е (бъдене) в едни измерения, които са по-големи от земята и живота на нея... аналогията е да минем от копия на огнестрелно оръжие. Или от квантово към макро ниво. Съвсем различни "светове". Като тези които са на ниво огнестрелно оръжие са наясно с копията докато обратното не е вярно. Та ако стигнеш до нива, в които земното е включено, но не е само земното, вече става много трудно да се обясни на тези, които знаят само земното. Според мен, на база прочетено и навързано, ... много е навързано но ... Христос говори за едни центрове на съзнание, до които човек има достъп, но не го е развил. Които са надматериално ниво, но включват и материята плюс живота на земята. Т.е. Ако ние ги постигнем, автоматично това означава че имаме контрол над прераждания и други карантии, които тук са табу. Та ние имаме необходимото за да доразвием тези центрове. Както го имаме и за науката. Тогава .... ама да не задълбаваме толкоз. Има литература, писано е, който търси ще намери.

[The Wolf]

@vorfax: Разбира се, че бих могъл да съм морален човек и без да вярвам в дадена религия. Моралът е заложен във всеки човек. Родителите могат да те научат да различаваш добро от зло, правилно и неправилно, същото може да направи и закона, както и религията, дори и заобикалящият те свят, реалността.

Причини да повярваш има много, но повечето са изброени вече, а далеч не искам да кажа, че невярващите или последователите на други религии и богове(божества) са по лоши хора. Напротив, вероятно и те си имат своите предимства, за които не мога да знам, понеже не се числя към тях. Винаги обаче ми е било интересно като прочета за някоя друга религия и нейните завети(повели).

@Gravity:1. Добро дело, което не може да се извърши без вяра в Бог нали? Или просто без вяра? Защото човек може да вярва в себе си, в парите и материалното, в нищото, в отвъдното и в много други неща.

Може би без вяра в Бог не би могъл да дариш пари на църква, да допуснем. Понеже ако не вярваш в Бог, какъв е смисъла да подпомагаш на Божи храм? Вярно, че парите отиват за ремонтирането на самата църква или за деца в нужда, но ти можеш и анонимно да дариш на деца в нужда, без църквата да е посредник. Та за това добро дело, а именно подпомагането на храм, е най-малкото нелогично, ако нямаш вярата. Защо би си дал парите?

2. Науката трудно може да бъде победена по достоверност...Тя се обосновава с факти, докато религията разчита да повярваш. И не бих поставил конкретен пример. Едно е да вярваш, друго е да се оставиш да бъдеш заблуден. Сигурно и най-ревностният христянин поставя под съмнение някои неща от религията. Хората сме си такива, в природата ни е да се съмняваме.

[Guest]

Два въпроса към вярващите (от Сам Харис).

Можете ли да дадете по един пример за:

1. добро дело, което принципно не може да са извърши без вяра.

2. нещо за което сме имали научно обяснение, което в последствие е било заменено с по-добро религиозно обяснение.

Лично аз не мога да се сетя за такива примери.

1. Така както е зададен въпроса, може да се дадат извънредно много примери. Например аз трудно бих дал дарение на фондация за еди-какво-си-добро-дело, ако нямам вяра относно начина на използването на парите в тази фондация. Аналогични съмнения имам и когато давам пари на просяци по улиците. Обаче именно вярата в Бога кара доста хора все пак да дават пари за дарения, въпреки че не Бог ги моли и администрира парите. Съответно невярващите в Бога имат по-малко основания да дават, кой избор е по-правилен всвки си преценява за себе си, затова не виждам каква връзка има Бог с всичко това. И парите за наука са на същия кантар, макар че научните изследвания не винаги за са добри дела, например оръжията нямаше да напреднат толкова в наши дни.

2. Какво значи "научно обяснение"? Науката си има дълга история и многобройни причини да има някакво мнение, като всяко друго човешко занимание. Научно обяснение имаше например че тютюнопушенето не е особено вредно, тогава католическата църква обаче го забраняваше. Сега науката има друго обяснение за ефекта от пушенето, което дойде и по обществен натиск, който преодоля спонсорирането на тютюневите компании. Ика ли нужда са споменаваме научните обяснения за ефекта на много лекарства, ГМ храни, фракинга и други?

Разликата е, че на науката е разрешено да си променя обяснението си, да се дистанцира от отделни учени, но на религията не, тя трябва да обяснява всичко използвайки книги писани преди хиляди години, с понятията и за хората живели тогава, щото в тях се очаква да има отговор на всички въпроси, които хората някога можа да запитат. Чия позиция е по-честна тогава, на науката или на вярата? Странно е че точно хората на науката които цял живот се учат да прилагат логика, почват да използват догми когато стане дума да нападат духовността. Причината е че тогава си позволяват емоциите им да вземат връх или имат полза да се пишат атеисти, и на учените не са чужди ползите от даването на едни или други обяснения, затова си е за страх да вярваш на спонсирани изследвания, както и да плащаш индулгенции на каталиците. Въобще, човешки театър, суета на суетите, както е отчел и Соломон на времето.

[Шпага]

1. Ако трябва да посочите само една причина за това че сте вярващи, каква би била тя?

Вярата придава на човешкия живот много по-дълбок смисъл, отколкото знанието. Тя въздига това, което наричаме "душа", в неизмерима, най-висша ценност и така ни спасява от смазващото чувство за нищожност. Дава ни шанса да не мислим за себе си като за някакво си късче материя, изгубено сред "Всемирното безразличие".

Ето по тази причина аз много искам да съм вярваща. И понякога наистина съм такава

[Gravity]

@Шпага: Ти май си първия, който отговори по същество на оригиналния въпрос.

Относно последните два въпроса, тези за примерите, до сега виждам само оправдания и нито един пример.

[forgot]

Христос говори за едни центрове на съзнание, до които човек има достъп, но не го е развил.

така би трябвало да е - и не само Исус.

Относно последните два въпроса, тези за примерите, до сега виждам само оправдания и нито един пример.

търсиш правилен отговор на грешно поставена задача - за това виждаш не оправдания, а обяснения, защо такива примери няма как да има.

[vorfax]

Вярата придава на човешкия живот много по-дълбок смисъл, отколкото знанието. Тя въздига това, което наричаме "душа", в неизмерима, най-висша ценност и така ни спасява от смазващото чувство за нищожност.

Според науката душа няма. Факта, че говориш за душа означава, че ти вече си религиозна. Не може да посочиш, че вярваш в религия, защото вярваш в нещо религиозно. Това е затворен кръг. Все едно да кажа, че вярвам в религия, защото вярвам в Рая. Оправдаваш това, че вярваш с това, че вярваш. Не знам ясно ли ти е колко безмислено е такова твърдение...

Относно последните два въпроса, тези за примерите, до сега виждам само оправдания и нито един пример.

Какво им е на моите отговори?

1. Вярата открива нови и непознати пътища за вършене на добрини.

2. Промените в науката, защото тя предоставя динамично менящи се дефиниции и обяснения могат да разочароват своите поддръжници, когато научат, че знанието им е било погрешно или неточно. Религията не мени своите постулати, това за някой хора е по-устойчива база за схващане на света и създаване на усещане за сигурност.

[Gravity]

Какво им е на моите отговори?

Общи твърдения, къде са примерите?

[vorfax]

Общи твърдения, къде са примерите?

Бе ти търси логиката, не ми искай ЕГН-тата на хората, които разсъждават по този начин. Пешо от 8-я етаж решил, че щом науката е имала проблем с това, че планетата е сферична, значи следването и не води непременно до правилни заключения. А баба Вуна като ходила на църква и видяла пияници на пътя, нахокала ги и не спрели да поркат. Сега примерите ми повече стойност ли имат за теб?

[JImBeam]

Причини да вярват в бог са имали людете по време оно. Сега нямаме причини ама е модерно да се правим че вярваме....а иначе поетът го е казал

МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

...дано няма никой, който да се чуди кой е поетът

Редактирано Юни 9, 2014 от JImBeam

[vorfax]

Сега нямаме причини ама е модерно да се правим че вярваме....

Аз допускам, че без причини няма как да вярваш, а според теб на света няма вече вярващи, така ли?

[JImBeam]

Има, но те сами си намират причини да вярват

[sirius]

Posted Today, 16:54:29

Шпага, on 09 Jun 2014 - 01:09, said:

Вярата придава на човешкия живот много по-дълбок смисъл, отколкото знанието. Тя въздига това, което наричаме "душа", в неизмерима, най-висша ценност и така ни спасява от смазващото чувство за нищожност.

Ворфи

Според науката душа няма. Факта, че говориш за душа означава, че ти вече си религиозна. Не може да посочиш, че вярваш в религия, защото вярваш в нещо религиозно. Това е затворен кръг. Все едно да кажа, че вярвам в религия, защото вярвам в Рая. Оправдаваш това, че вярваш с това, че вярваш. Не знам ясно ли ти е колко безмислено е такова твърдение...

Шпага споменава смисъл от вярата и го извежда като спасение от чуството за незначителност.

Проблема според мен е в болезненото чуство за значимост. Или Его (не знам дали науката го е открила). А не накъде е насочено.

Но, от друга страна, чрез вярата захранваме тъкмо това чуство като вярваме, че тя, вярата въздига "душата" в най-висша ценност. Така разбирам мисълта на Шпага.

Аз виждам порочност тук. Във вид подхранване на егото с вяра. Шпага, не ми се сърди, страшно си ми симпатична, но не мога да не споделя къде виждам несъответствие. Радвам се че се включи!

По този начин пак се чустваме значими, без реално значимоста да е нарастнала. Само се насочва към нещо високо и извън някъде да не пречи на никой.

От друга срана в твърдението на Ворфи "Според науката душа няма." има толкова вяра и несъответствие, че е трудно да повярвам, че се излага от пронаучен човек. Аз разбирам логиката на изречението, но ако се доразвие (според някои учени хора душа има; не може да е според науката, защото тя не е персонифицирана), може да не излезе съвсем така.

Много хора имат подобно отношение към науката. Някак я персонифицират и дори обожествяват, вземат за даденост, за нещо установено и неоспоримо. По същия начин както поповете са обожествили Исус. Те може да не си признават, но отношението се вижда. А науката е дело на хора и дори споразумение на хора. Да не задълбавам, надявам се да прозира логика.

............

Жалко че образци на вярата тук се взимат от блажените вярващи, а не от самите думи на Исус. Все едно да вземем само болтовете на големия колайдър и да обявим, че е проста работа. Айде той Исус е далеч в миналото и образа му може да е изкривен или нереален. Но има съвременници, които всеки може да проучи - Ванга, Монро и др.

Не да чака науката да му спусне истината, а той да стане част от науката - сам да види, мисли, извежда.

Редактирано Юни 9, 2014 от sirius

[Guest]

Причини да вярват в бог са имали людете по време оно. Сега нямаме причини ама е модерно да се правим че вярваме....а иначе поетът го е казал

МОЯТА МОЛИТВА

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Причините за вяра са същите и сега, но е нужно да виждат ясно нещата. Поетът тук е назовал именно причината и нуждата си да вярва, защото има неща извън неговия контрол, които обаче са важни за него и за които само Бог може да му помогне. Това важи за всички хора, които осъзнават ограничеността на съществуването си, на познанието си, на обкръжението си, въобще които осъзнават пропастта между желанията и реалността на живота на еднодневката. Персоналните желания на Ботев от последния и предполедния куплет се изпълниха още тогава, но желанието от по-голяма степен на общност от куплета преди тях май и ние няма да го дочакаме. Все пак причината за вярата си остава същата, а именно осъзнаването на ограничеността на съществуването на мислещото същество и желанието да се излезе от нея.

[mnoogo]

Вярваш,не вярваш - бог си съществува.

"не ти що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата"... напротив бог е навсякъде,проявява се и като лъжлив поп и като невярващ ворфакс, като наука,като вяра и като всичко останало.

Нека автора да покаже една напълно доказана от науката истина за материята?!!!Теории не са ни нужни.

Нека вярващите да покажат някакво доказателство за съществуването на бог....тоест всичко едновременно?!!!

[Gravity]

Бе ти търси логиката, не ми искай ЕГН-тата на хората, които разсъждават по този начин. Пешо от 8-я етаж решил, че щом науката е имала проблем с това, че планетата е сферична, значи следването и не води непременно до правилни заключения. А баба Вуна като ходила на църква и видяла пияници на пътя, нахокала ги и не спрели да поркат. Сега примерите ми повече стойност ли имат за теб?

Не, нямат по-голяма стойност тези примери. Разбира се те са сарказъм, но показват, че по една или друга пречина не разбираш върпосите ми. Ето повтарям пак. Пример на добро дело което не може да бъде извършено без вяра (разбира се, говоря за вяра в Бог). Баба Вуна нахокала пияниците не е никакъв пример. Съвсем очевидно е, че и без да си вярващ можеш да нахокаш пияниците, че даже и се случва. Мисля, че е съвсем елементарно. Какво Пешо може да проумее и какво не, въобще и няма отношени към това какво обяснение имаме(човечеството) относно формата на земята. Камо ли пък е пример за религиозно обяснение заменило научно!!!

[forgot]

......

Е явно към тази група не спадат онези, при които вярата се е появила, едва след като са им пресъхнали желанията. Също и онези, чиято вяра е породена от някакво по- необичайно преживяване, причинено най- вече от някаква екстремна ситуация: катастрофа, внезапна болест, загуба на близък човек, от които им се случват извънтелесни преживявания, виждат светлина в тунел и т.н. И онези, които вярват просто, защото са щастливи. Има и такива, които вярват от чисто любопитство и ерудиция, опитвайки да изследват полето на религията. А има и хора, които вярват следствие на философията им - посредством разсъжденията и логиката си, стигат сами до вярата в Бог.

Изобщо, като цяло не мога да разбера този стремеж, да се вкарат хората в някакъв универсален калъп - толкова ли е трудно да се проумее, че причините за вярата, както и за редица други неща, са преди всичко персонални. Всякакви подобни напъни за унифициране и уеднаквяване на човешките същества, често (да не казвам винаги) се оказват далеч от истината, много далеч.

[vorfax]

Разбира се те са сарказъм, но показват, че по една или друга пречина не разбираш върпосите ми. Ето повтарям пак. Пример на добро дело което не може да бъде извършено без вяра...

Аз ти казвам, че вярата дава възможност за нов и различен поглед на света, написах го средство за откриване на непознати и неподозирани начини да се промени света към по-добро. Изглежда ти игнорираш нещо по-голямо от това за което питаш. Защото всеки от нас може да прави много добрини, но НЕ го прави. И вярата освен като мотивация за добротворчество СЪЗДАВА пътища по които може да се твори добро. Голям праз, че някой нерелигиозен можело физически да свърши нещо полезно, ако на него не му и хрумва, че такива опции има.

Всяка критика към вярата е напълно обречена на провал, защото ако знанието стигаше за да се отрече нещо, религиите отдавна да са изчезнали. Никакво знание не може да премахне нуждата от религии, това казах по-назад. Затова връзка между интелекта, знанието и вярата няма. Ако си прост не значи, че си религиозен фанатик, а ако си умен не значи, че си атеист. Затова опитите да се критикува вярата са обречени на тотален крах, защото вярата не е теорема, която да се обори, нито има рационални основания, които да се подкопаят. Вярата има съвсем друго предназначение и аз бих я оприличил на опиат за народа. И тези, които се канят да пуфкат как така в съвременния свят има наркомани пристрастени към идеи, нека не забравят, че всички ние си вземаме дозата от цял списък с наркотици, които са завладяли ежедневието ни и ако трябва да избирам между това да съм секс маниак, да съм пристрастен към яденето или към идеята за бог, може би щях да избера третото.

[Gravity]

Аз ти казвам, че вярата дава възможност за нов и различен поглед на света, написах го средство за откриване на непознати и неподозирани начини да се промени света към по-добро. Изглежда ти игнорираш нещо по-голямо от това за което питаш. Защото всеки от нас може да прави много добрини, но НЕ го прави. И вярата освен като мотивация за добротворчество СЪЗДАВА пътища по които може да се твори добро. Голям праз, че някой нерелигиозен можело физически да свърши нещо полезно, ако на него не му и хрумва, че такива опции има.

Това е нещо съвсем различно и не за това е въпроса ми.

Всяка критика към вярата е напълно обречена на провал, защото ако знанието стигаше за да се отрече нещо, религиите отдавна да са изчезнали. Никакво знание не може да премахне нуждата от религии, това казах по-назад. Затова връзка между интелекта, знанието и вярата няма. Ако си прост не значи, че си религиозен фанатик, а ако си умен не значи, че си атеист. Затова опитите да се критикува вярата са обречени на тотален крах, защото вярата не е теорема, която да се обори, нито има рационални основания, които да се подкопаят. Вярата има съвсем друго предназначение и аз бих я оприличил на опиат за народа. И тези, които се канят да пуфкат как така в съвременния свят има наркомани пристрастени към идеи, нека не забравят, че всички ние си вземаме дозата от цял списък с наркотици, които са завладяли ежедневието ни и ако трябва да избирам между това да съм секс маниак, да съм пристрастен към яденето или към идеята за бог, може би щях да избера третото.

Не знам къде видя критика и защо въобще го пишеш това!!!

[vorfax]

Не знам къде видя критика и защо въобще го пишеш това!!!

Критика до отрицание има в цялата тема, включително на всяка от последните страници.

Можете ли да дадете по един пример за:

1. добро дело, което принципно не може да са извърши без вяра.

2. нещо за което сме имали научно обяснение, което в последствие е било заменено с по-добро религиозно обяснение.

Лично аз не мога да се сетя за такива примери.

Приемам, че втория ми пример го приемаш.

Сега за първият. Въпросът ти е зададен погрешно, но изглежда трябва да ти го кажа, за да прочетеш какво писах досега. Въпросът ти е малко като "Може ли коня да лази като охлюв, ако няма крака?".

Ето го и разбито: Принципно, теоретично, хипотетично може би няма дело, което атеист да не може да свърши без да му си налага да е религиозен. Практически, ако не си религиозен нито виждаш, нито подозираш, нито имаш желание и като ти го покажат да извършиш такова дело. Така че и в двата случая говорим все за хора. Ти повтаряш, че потенциала им е еднакъв, а аз ти отговарям, че кинетично се различават, но за теб това не е отговор.