Сталин е с нас

[Frujin Assen]

Предлагам ви да изгледаме заедно новия филм на Владимир Чернишев и да помислим върху факта, защо в Русия все повече реабилитират Сталин.

Пожелавам ви приятно гледане.

http://www.youtube.com/watch?v=aOiARPs6Mnw

http://www.youtube.com/watch?v=JkkdhIYLz4U

http://www.youtube.com/watch?v=rFmVLY1kepU

[Galahad]

Сталин успява да постигне победа през ВСВ и не само да възстанови териториалните загуби причинени от Ленин с неговата революция и Брест-Литовски мир, но и да си създаде колонии до средата на Европа. При др. Ленин СССР е един огромен, но атакуван отвсякъде остров. Някои други велики руски царе също може да бъдат определени като тирани, напр. Петър І Велики и Иван Грозни. Въпросът е, че след царете-тирани остава една силна и респектираща Русия, а след Сталин остава една развалина. Иронията е, че тези, които живеят в създадената от Сталин развалина тъгуват за него. Да, определено има успехи, но това може да се каже да повечето управници. Ахмед Доган примерно е сред най-устойчивите политици в България. БСП подобно на ДПС (в перманентно коалиционно партньорство) е втората формация, която оцеля през последния четвърт век, но смени няколко лидери. Но тези успехи на Доган дали са достатъчна причина да искаме да застане начело на България?

Не се съмнявам, че подобен филм може да се направи и за Доган, но дали това означава, че той достойния ръководител на България? Това, че Сталин е имал някои успехи съвсем не означава, че е бил най-доброто решение за Русия. Сталин и Ленин са наследили империя, а оставиха развалина. Но да, подобно на Доган и др. Сталин управлява дълго Русия, пък и двама има кой да ги възхвалява. Ако това е въпросът.

[Skubi]

Може би осъзнават, че все още не са узрели за демокрация и както всички маловръстни малчугани им лимпсва авторитета и шамарите на татито....

[Last roman]

точно пък при Сталин СССР хич не беше развалина, а във външната политика постигна това, което руските монарси векове преди това не успяха. Но при наследилите го колхозници нещата тръгнаха надолу.

[stinka (Rom)]

Сталин направи много за Русия вярно, но с цената на десетки милиони изтребени с невъобразимо жестока смърт - глад и лагери, цялата страна бе превърната в една машина задвижвана от невиждан страх и терор. Това дава добри резултати в някой области, но срива други.

Обективно за мен този човек е наистина герой и чудовище за Русия. И то двете заедно, а не нито едното по отделно. Романе, на режим като сталиновия никой народ или държава не би издържала още деситилетия, ако бе продължено така и при следващите. Тя би се самоунищожила, те биха станали повечето хора психопати.

[mitaca]

точно пък при Сталин СССР хич не беше развалина, а във външната политика постигна това, което руските монарси векове преди това не успяха. Но при наследилите го колхозници нещата тръгнаха надолу.

Сталин сам заложи това което после бе наречено управлението на номенклатурата. Първия сигнал бе опита за физическо отстраняване на Жуков (позволил си да вземе част от лаврите на победител на Хитлер), спрян с неочаквано обединение на генералитета (даже от Конев и неговите привържаници), без излишна шумотевица, но твърдо показващ, че втора 37-ма няма да има. След това въстава и верното Политбюро и принуждава Сталин да си подаде оставката като генсек на партията. От последния конгрес до края на живота си е само секретар. Не че се дава без бой, успява в началото да прокара тотално 'обновяване' чрез разширяване (младите са повече и са му фанатично верни (с този 'набор' изгрява и Брежнев)), но за малко, после всичко се връща в предишните си рамки. Даже Каменния задник разбира, че се готви тотално отстраняване на старите членове, което почти винаги е и физическо и собствената му номенклатура му спретва превратче. Отстранени са личните му лекари, Поскрибишев (секретаря) и Власик (началника на охраната му), въпреки, че Берия отдавна е отстранен, неговия заместник май Игнатиев беше,не успява да обвини 'големия мингрел' въпреки Сталин. Така че разпада на с-мата е заложена в самата с-ма и почва именно при Сталин.

[Frujin Assen]

По това време Сталин вече е стар и болен и не е фактор в борбата за власт. В филма много ясно си е показано, че още по време на войната той започва да се държи като пенсионер и тази му деградация и как от субект в борбата за власт все повече се превръща в обект. Накрая прави почивки по 6 месеца в Сочи, в които месеци въобще не участва в управлението. Някъде от 48 Сталин вече е просто чучело което държат на трона, докато върви борбата за власт.

Но така е при самодържците, които еднолично държат властта. Самодържеца също е човек, започва да остарява и да губи постепенно сили. Естествено, неговото обкръжение започва да се бори кой да го наследи, като борбата започва много преди да е починал, още когато стане стане ясно, че самодържеца е неработоспособен.

В класическите монархии за да се предаде плавно властта съществува института на принца-престолонаследник, който при жив и работоспособен монарс се учи да управлява, и постепенно поема управлението на страната, когато започне да отслабва монарха. В съветския съюз не успяха да направят такъв инструмент за престолонаследие. Но примерно в северна корея успяха. Там вече показаха, как син и внук успешно наследяват властта, като поемат кормилото когато още предишния владетел още е работоспособен.

[Last roman]

я да а пусна и аз един homemade клип за вожда:

[mitaca]

Не съм гледал филма и май няма да го гледам, ако там се твърди, че Сталин е прекарвал 6 месеца в Сочи самоволно откъснал се от управлението. Това просто не е вярно. Вярно взима почивки, но максимум два месеца (има си един документ нещо от типа 'списък за посещенията при др. Сталин') с едно изключение след войната.

Сталиновата с-ма се базира на използване на изключително работоспособни хора с минимум свои творчески идеи. Идейните хора са много опасни за него. Случая с Вознесенски и Кузнецов го потвърждават и след войната. Сталин никога не е бил чучело (за разлика от този в Сев. Корея сега). Опитите да го изкарват непричом за репресиите не са от вчера, а започват веднага след реабилитацията на Сталин, с хвърляне на вината в/у Берия и предишните стопани на ГПУ/ОГПУ/НКВД. Не че не са си позволявали волности, но в определени рамки и граници. В машината на Сталин има само едно зъбно колело - самия Сталин. Той се е занимавал с всичко. Сталин е имал респект само от Ленин, а в края на живот на Ленин губи и него. Сталин не е понасял мислещите хора и затова воюва с всички сили с/у тях. Примери Троцки, Зиновиев, Бухарин когато отказва да се присъедини, но е търси и подкрепял изпълнителните, пример Каменев, когото се опитва два пъти да 'завербува' за себе си, но той отказва да напусне Зиновиев. В резултат след смърта на Сталин се оказва, че в Политбюро няма политици със собствена воля. Или поне адекватна на реалността. Берия и Маленков са ярки примери, а по-късно и Хрушчов. Даже Брежнев е такъв, защото се движи вече по течението.

Институт по престолонаследието не може да има. Не и създаден от Сталин. В неговия режим престолонаследика може да е много опасен. И именно затова 'престолонаследниците' си отиват рано. Киров, Пианиста Жданов, дори младите Вознесенски и Кузнецов. Сталин два пъти 'разиграва' оставката (всъщност три след онези две седмици малко след началото на войната), но винаги зорко следи 'претендентите'. Но и обкръжението му са 'гърмени' зайци, знаят как да се държат. По принцип най-лесния начин да изчезне от това обкръжение е да те набедят за претендент. Имало е и желаещи такива примерно Ежов, но кончината и на набедените и на желаещите е подобна.

[Frujin Assen]

Не съм гледал филма и май няма да го гледам

Браво! Само така, требе да се гледат само политически правилни филми!

[mitaca]

Не, не трябва да се гледат манипулативните такива. И писах, май, май! И даже обясних защо. Но за бавностоплящите ще повторя. Ако целта на филма е реабилитация с откровенно невярни 'факти' от типа, че Сталин е бил чучело, което доброволно се е отказал от реалната власт то филма е не само манипулативен, а и смешен. Сталин се бори за властта си до последния си дъх.

[Galahad]

Последиците от управлението на Сталин не са от времето когато е стар и болен, а когато е в разцвета си. Много велики владетели са подхождали грубичко. Иван Грозни пуска в действие опричниците, които смазват болярския произвол и отварят пътя за онази огромна Русия, за която говорим днес. До него са били просто множество държавици, воюващи помежду си,а в собственото си княжество той е бил едва ли не третиран като слуга на болярите. Петър І смазва жестоко бунта на стрелците, а строежът на Петербург в студения север на доста неподходящ терен е струвал живота на доста хора. При Екатерина Велика има и големи въстания, което показва, че щастието от успехите не е било толкова всеобщо. Но от друга страна те модернизират държавите си и ограничават произвола на аристократите. Така примерно от низините се появява един Ломоносов.

При Сталин става точно обратното. Ленин и интелектуалците около него се усещат, че не става точно така, както са го мислели. Сталин обаче не смята, че трябва да се сдаде властта, която вече е завзета със сила. Но от там проблемите се задълбочават. Хората в началото с ентусиазъм се опитват да градят новия строй. Сталин обаче изгражда авторитарен с тромав бюрократичен апарат. Смазва се всяка самоинициатива. Сталин дори не е обичал да се споменава за Брестката крепост, въпреки призивите си за съпротива докрай, тъй като това е бил непланиран свише героизъм. Резултата е бил тотална демотивация и разруха, но ВСВ е предотвратила катастрофата, тъй като вината за провала е хвърлена на международното положение. Проблемът е, че войната свършва, а СССР е в тежка икономическа криза. В страната вилнеят банди. Под сянката на КГБ и не без корупционното знание на др. Брежнев дори е създадена една странна структура, която е криминална организация, но в продължение на години изпълнява държавни поръчки. Но чрез тази организация, на практика работеща на пазарен принцип в условията на социалистическо стопанство е станало възможно изграждането на ред обекти. Разбира се накрая е била ликвидирана, шефът е бил сурово наказан, а помощниците и кадрите ... преместени на съответни на постовете им в организацията места, но този път в държавните предприятия и съвсем легално. Но частичните решения на променят всеобщия провал. Горбачов въвежда сух режим за да се справи с алкохолизма на напълно демотивираните съветски граждани, но разбира, че причината за пиенето не е наличието на водка в магазините, а тоталната демотивация породена от уравниловката и капсулирането на кастите. Тъй че започналата със сух режим перестройка на социализма завърши с преход към капитализъм.

Може би още едно сравнение с Наполеон. Той също постига несъмнени военни успехи и прави Франция по-голяма откогато и да е, макар накрая да свършва с провал и като затворник. Значимостта на Наполеон обаче не са военните успехи, а че чрез походите се разнасят идеите на Великата френска революция. В крайна сметка Наполеон е победен, но след него Европа вече не е същата. Само век по-късно на стария континент не е останал и помен от старите феодални порядки.

Фердинанд, който е толкова критикуван у нас заради двете национални катастрофи всъщност оставя след себе си по-голяма независима държава от васалното княжество намиращо се в уния с турската провинция Източна Румелия, което е заварил. Страната е модернизирана и икономическата изостаналост е била не само преодоляна, но са били изпреварени и някои по-рано станали независими държави.

Тъй че много управници могат да бъдат възхвалени за нещо, вкл. и Сталин. И ние не случайно имаме един раздел за моделиране, където чрез изграждане на варианти разграничаваме неизбежните тенденции от личностните и случайните елементи. Напр. какви са били шансовете на Германия за успех срещу СССР с оглед териториалния и човешки ресурс и при това положение дали единствено гения на др. Сталин е спасил СССР.

[Stefan Iv]

Не съм гледал филма и май няма да го гледам, ако там се твърди, че Сталин е прекарвал 6 месеца в Сочи самоволно откъснал се от управлението. Това просто не е вярно. Вярно взима почивки, но максимум два месеца (има си един документ нещо от типа 'списък за посещенията при др. Сталин') с едно изключение след войната.

Сталиновата с-ма се базира на използване на изключително работоспособни хора с минимум свои творчески идеи. Идейните хора са много опасни за него. Случая с Вознесенски и Кузнецов го потвърждават и след войната. Сталин никога не е бил чучело (за разлика от този в Сев. Корея сега). Опитите да го изкарват непричом за репресиите не са от вчера, а започват веднага след реабилитацията на Сталин, с хвърляне на вината в/у Берия и предишните стопани на ГПУ/ОГПУ/НКВД. Не че не са си позволявали волности, но в определени рамки и граници. В машината на Сталин има само едно зъбно колело - самия Сталин. Той се е занимавал с всичко. Сталин е имал респект само от Ленин, а в края на живот на Ленин губи и него. Сталин не е понасял мислещите хора и затова воюва с всички сили с/у тях. Примери Троцки, Зиновиев, Бухарин когато отказва да се присъедини, но е търси и подкрепял изпълнителните, пример Каменев, когото се опитва два пъти да 'завербува' за себе си, но той отказва да напусне Зиновиев. В резултат след смърта на Сталин се оказва, че в Политбюро няма политици със собствена воля. Или поне адекватна на реалността. Берия и Маленков са ярки примери, а по-късно и Хрушчов. Даже Брежнев е такъв, защото се движи вече по течението.

Институт по престолонаследието не може да има. Не и създаден от Сталин. В неговия режим престолонаследика може да е много опасен. И именно затова 'престолонаследниците' си отиват рано. Киров, Пианиста Жданов, дори младите Вознесенски и Кузнецов. Сталин два пъти 'разиграва' оставката (всъщност три след онези две седмици малко след началото на войната), но винаги зорко следи 'претендентите'. Но и обкръжението му са 'гърмени' зайци, знаят как да се държат. По принцип най-лесния начин да изчезне от това обкръжение е да те набедят за претендент. Имало е и желаещи такива примерно Ежов, но кончината и на набедените и на желаещите е подобна.

Митак, тук доста си се отклонил от реалността. През 1947 Сталин получава тежък инсулт.Появява се и артереосклероза. В следствие на това той става все по-малко работоспособен. Стига се до там, че през 1952 той практически не се занимава с административна дейност, защото няма сили. Съставен е триумвират: Берия-Маленков-Булганин, който полага специален печат с подписа Сталин, върху всички документи, които по принцип трябва да подписват от вожда. Именно този триумвират реално управлява държавата в периода 1952-1953 г. (Да се твърди че Берия е извън играта в този период е смешно) . Към това трябва да се добавят и игричките на най-приближения кръг до вожда, които правят всичко възможно да няма конкуренция в бъдещото преразпределяне на властта. За всички е било ясно че Сталин си отива. Всичко това до крайност изострят страха и мнителността на вожда То и за това са Ленинградското дело, делто срещу Жуков, мингрелското дело,делото срещу еврейския комитет, делото срещу "лекарите-вредители" и т.н. Да се твърди че кръгът около Сталин го е нокаутирал или че военните му се опълчили е крайно несериозно. Сталин сам е съзнавал че няма сили за нови грандиозни процеси, като тези от 30-те и затова е минал в отбрана. За това и на ХІХ колнгрес (1952) прави голям президиум на ЦК, където вкарва млади кадри, които да дишат във врата на старите и така на последните да не им идват лоши мисли в главите. Всъщност така изгряват звездите на Брежнев, Суслов, Громико, Андропов и др.

А що се отнася до престолонаследието, при Сталин няма как да има такъв институт, защото той не е имал вяра на никого. За него всеки е потенциална заплаха.