"Възстановиха" българските имена на 215 местности във Варна

[Атила Дуло]

Всички местности в община Варна, които имаха турски имена, бяха прекръстени с български. Това стана възможно с решение на общинския съвет.

Процесът по преименуването започна в началото на 2012 г., когато съветникът Костадин Костадинов (oт ВМРО тогава) предложи своебразния “възродителен процес”.

След създаването на специална комисия и много консултации с краеведи бяха изяснени българските имена на над 200 географски обекта, повечето от които са преведни буквално от турски. През юли миналата година обаче предложението бе отхвърлено.

Година и половина по-късно инициаторите на преименуването получиха подкрепа и без дебат общинският съвет гласува “за”. Сега идеята мина и заради отсъствието на много от местните депутати на сесията на съвета.

Един от мотивите за преименуването бе, че другият голям морски град - Бургас (там смениха предимно гръцки названия), отдавна го е направил.

Съветниците решиха гражданите, които имат имоти в местностите с нови имена, да получават служебни бележки, свързани с преименуването. Документът ще се издава безплатно.

Всъщност промениха названия в населени изконно с гагаузи местности, където османски крак не е стъпвал. Гагаузите турци ли са??? Голям удар, но по "тюркофонията" във ВБЦ, както пише проф. Павлов. Кабакум от гагаузки е мек, пухкав, заоблен пясък, а на османски е груб, недодялан пясък, което е нонсенс. Затова са го превели през "волжко - булгарски" на Големия пясък. Каба "удар" на полугагауза с гръкогагаузкото име Костаки Костадинов по бабите и дядовците си/ни....ГАГАУЗИТЕ СЪЩО СА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ!

Ето и пълният списък на преименувани обекти с общинско значение:

Землище с. Каменар

Акча ач – Ялово

Армут табия – Крушев редут

Еши тарла – Зелената нива

Кайнаците – Изворите

Кайряк – Камънака

Кама тарла – Крайна нива

Кара ач – Чернево

Караач – Брястово

Каракуш – Орлово

Карасолук – Стръмното

Каратекемлика – Трънището

Костадин йолу – Костадинов път

Костандилер – Костандовци

Куванлъка – Кошера

Кум тарла – Пясъчника

Кърчанлък – Кичевско

Кърши тарла – Насрещното

Кьор бунар – Слепия кладенец

Мезарлък – Старото гробище

Пелит тарла – Жълъдова нива

Пунар алча – Под кладенеца

Пъндъклък – Лешниково

Саракайлар – Жълт камък

Чукур тарла – Чернозема

Яйла – Поляната

Мера бою – Голямата мера

Землище с. Тополи

Арпалъка – Луково

Ачмите – Коренището

Беглик чеир – Сбора

Бостан тарла – Овчага

Гебеджански път – Белославски път

Герен чеир – Мочурище

Ибиш йолу – Иваново

Каваклък – Тополница

Какракуш тепе – Орлов хълм

Камбура – Асфалтова база

Клисе баир – Църковище

Козаджи – Козарско

Таш тарла – Каменяк

Ченгене чешма – Кривата чешма

Чукур тарла – Долна нива

Землище кв. Виница

Кокар пунар – Миризлив кладенец

Кълчикли кайнак – Къпинов извор

Коджа тепе – Големия хълм

Драгу кула – Кукерово

Парашкева алтъ – Св. Петка

Долаплъ кая – Долапа

Тепелер аркасъ – Зад хълмовете

Шидерин малкою – Шидерова стока

Чукур тарла – Долна нива

Куру тарла – Горска нива

Ямач тарла – Гранична нива

Банала чешма – Болярска чешма

Кълчикла – Къпинака

Кара таш – Черния камък

Канара юсти – Над канарата

Джевизли тарла – Орехова нива

Дере бою – Край дол

Парашкева алтаса – До св. Петка

Акчелар – Белица

Баба алино – Светеца

Аязма – Извора

Бостан тарла – Динена нива

Бостанджика – Бостана

Варна йолу – Варненски път

Дели сава – Сава

Дермен йолу – Воденичарския път

Джеферли йолу – Кичевски път

Дилбер чешма – Хубава чешма

Драгу дере – Кукерското

Кабакум – Големия пясък

Каваклар – Тополите

Казълджик пунар – Дрянов извор

Канара йолу – Скалния път

Кара али – Чернака

Кара тепе – Черни връх

Каракаш – Черновеждия

Кокодива – Градището

Кору тепе – Горски връх

Ламбур пунар – Гъстака

Лафолу – Приказките

Манастир тепе – Манастирски връх

Манда гьолджу – Биволската локва

Мантар тепе – Манатарката

Мешелик – Дъбака

Мешелика – Дъбака

Мишелика – Дъбака

Палат йолу – Дворцовия път

Папаз чаир – Попови ливади

Пелит тарла – Жълъдова нива

Саръ баир – Жълтия баир

Таушан тепе – Зайчи връх

Телки пунар – Лисичи кладенец

Тепеджиклер – Връхчетата

Узун келеме – Дългия дол

Фатрико – Дълбокото

Шидер малкою – Шидерова стока

Ясарлък – Залеза

Орта ачма – Средния корен

Баир баши – Големия баир

Малкою – Стоката

Кьор дермен – Сухата воденица

Ачма – Коренището

Ана дере – Майчин дол

Токат баши – Портата

Ян тепе – Страничния връх

Алтън тарла – Златна нива

Гермето – Преградата

Канара юстю – Под канарата

Каракаш юстю – Черново

Драгу тарла – Кукерска нива

Ямач (ямача) – Граничар

Хор тепе – Голия връх

Горен каракаш – Горно черново

Кору дере – Горски дол

Димитри чешме – Димитрова чешма

Ерек тарла – Сливова нива

Ян тарла – Странична нива

Бати пунар – Срутения кладенец

Еникьой йолу – Кумановски път

Чукура – Ниското

Фъндъклък – Лещака

Тонево тепе – Тонев връх

Драгу кола – Кукерово

Екши алма – Киселицата

Каракаш тепе – Черни връх

Землище с. Звездица

Адата – Острова

Бонджук дере – Мънистов дол

Екши алма – Киселицата

Каракольов чукур – Каракольово

Кемекчията – Кости

Олуклу тепе – Шарен връх

Палаза – Охраната

Перлекини – Блясък

Ташлъ гечит – Калдъръма

Тепето – Хълма

Улуклията – Вадата

Юртлука – Селището

Кору чешма – Горска чешма

Миликия – Имението

Землище с. Константиново

Белия ямач – Белия скат

Бигич – Вира

Боаза – Прохода

Бонджук дере – Мънистов дол

Герена – Мочура

Далън чешма – Потъналата чешма

Есек борун – Високия нос

Ешек тарла – Магарешка нива

Ешекчия – Старо село

Исек борун – Високия нос

Иски бостан – Старата градина

Кабата – Стара нива

Караманачмасъ – Биволари

Каратепе – Врани връх

Картала – Орлов връх

Кокар пунар – Миризлив кладенец

Колузлука – Усоето

Кулактърла – Кулашко

Кьомен дере – Могила

Мениджитърла – Мъжка нива

Миликия – Имението

Мимикия – Имението

Озмина – Къпалото

С/у юрдере – Биволски дол

Снапонар – Ясен кладенец

Снапунар – Ясен кладенец

Срещу бонджук дере – Срещу мънистовия дол

Срещу юрдере – Срещу биволския дол

Съзлъкола – Тръстиков дол

Табите – Редута

Чеира – Ливадата

Юр дере – Биволски дол

Язалджика – Надписа

Кокар понар – Миризлив кладенец

Гюргенджата – Габъра

Баладжалъка – Хармана

Землище кв. Галата

Герген чешме – Габрова чешма

Каин гечик – Бабин проход

Карач борун – Брястов нос

Кокарджа – Боище

Кору кокарджа – Горско боище

Манол чешме – Манолова чешма

Мимишона – Приселско

Орта борун – Средния нос

Патрабана – Стражата

Сакама дере – Пясъчния дол

Таушанлията – Зайково

Тепе тарла – Високата нива

Токат янъ – Вратника

Чиган – Тъпана

Чок бунар – Големия кладенец

Паша дере – Царски залив

Ески балар – Старите лозя

Ада бахча – Еленско

Землище кв. Аспарухово

Малкия джанавар – Малко Шкорпилово

Мара сарта – Пещера

Араб табия – Редута

Кючук караач – Брестак

Джанавара – Шкорпилово

Туфла кула – Тухлената кула

Землище кв. Владиславово

Атанас тарла – Атанасова нива

Боклук тарла – Нивата

Герен чаир – Мочурище

Джанаварски път – Шкорпиловски път

Дюсчелии – Равни връх

Кайряк – Синора

Кьор бунар – Сух кладенец

Кюклюк – Кореняка

Мешели тепе – Дъбов връх

Узун давлам – Кошарите

Яйла баши – Равна поляна

Балъм дере – Дъбов дол

Байряка – Знамето

Землище кв. Изгрев

Кокарджа – Гледка

Франга дере – Каменарски дол

Имена на селищни образувания

Ментеше – Сборяново

Акчелар – Белица

Балъм дере – Дъбов дол

Ваялар – Връбница

[КГ125]

А в другата тема се сърдим че сменили името на водопада Виктоария ) Времена и чудеса... )

[mitaca]

E само някои се 'сърдите' . На повечето не ни пука .

[КГ125]

Както винаги, ключът е в детайлите. Ако са установни стари български имена, то може да се сменят. Но да се измислят нови е глупаво. Също както е глупаво с водопада, когото светът знае като Виктория.

[mitaca]

Бе то и на водопада са му върнали старото .

[Drake]

Мда, това с имената си е най-големия проблем на Варна. Инфраструктурата на града е "прекрасна". По улиците изобщо няма ями, като след бомбандировка, а тротоарите въобще не са задръстени с коли. Крайбрежната алея, подарена на ТИМ, е по-хубава от тази на Сидни. В ценъра на града пък няма и помен от огромен изкоп, датиращ от 1990 г. Да не говорим за новия и прекрасен стадион "Варна" построен по план през настоящата 2013 г, отново от "благодетелите" на града - ТИМ. Как така на Аладжа манастир са забравили да "възстановят" името?

Редактирано Декември 21, 2013 от Drake

[stinka (Rom)]

Всъщност това е практика в България, Гърция и Турция, за подмяна на топонимите, частично го правят и румънците. Аз лично от една страна я обобрявам, от друга не. Все си мисля, че налагането на имена на топонимите трябва да е естествено. Не е рядкост, когато новото име от деситилетия стои по картите и в офиц. документи, а всички продължават да използват старото. Все ми се струва, че в повечето случаи трябва да има обългаряване на турските топони, а не подмяна с български, по естествено е.

Истина е че и много български топоними са подменяни с турски по османско време, по същият неестествен начин.

Редактирано Декември 21, 2013 от stinka (Rom)

[Атила Дуло]

Всъщност това е практика в България, Гърция и Турция, за подмяна на топонимите, частично го правят и румънците. Аз лично от една страна я обобрявам, от друга не. Все си мисля, че налагането на имена на топонимите трябва да е естествено. Не е рядкост, когато новото име от деситилетия стои по картите и в офиц. документи, а всички продължават да използват старото. Все ми се струва, че в повечето случаи трябва да има обългаряване на турските топони, а не подмяна с български, по естествено е.

Истина е че и много български топоними са подменяни с турски по османско време, по същият неестествен начин.

За последното изречение не съм много съгласен... Ако знаеш конкретни данни за такива "начини" при Османите, дай пример, моля.

А иначе проф. Пламен Павлов:

"...Заселването на номадите кумани в страна с уседнало по тип стопанство, с изграден държавен механизъм и развита християнска култура съвсем не протичало гладко. Съществуват данни (Георги Акрополит, добавката към хрониката на египетския летописец Ибн Тагри-Бирди) за конфликт между Иван Асен II и заселниците кумани през 1237 г. Тази "орда", се съюзила в 1240 г. с латинците, а година по-късно преминала на страната на Никейската империя. Едва ли е минало без сътресения и при идването на куманската "вълна" от Унгария в българския северозапад през 1241 г. Тези нови пришълци напуснали унгарското кралство, опустошавайки южните му райони след конфликт с тамошните "магнати", при който бил убит куманския хан Котян от Тертероба.

Обикновено се смята, че усядането и българизацията на куманите протекли сравнително бързо. Има достатъчно основания да се приеме, че тези процеси, подобно на аналогичните най-вече в Унгария, а и във Византия, мамлюкски Египет и, разбира се, в "Златната Орда" били сложни и продължителни. Присъствието на неизяснени напълно като етническа основа тюркоезични групи българско население векове наред (християните гагаузи и "сургучи", мюсюлманите "гаджали") с предполагаем поне отчасти кумански произход или куманско наслояване върху по-стара прабългарска (при гагаузите), печенежка или узка основа свидетелства за сложността на тази симбиоза по нашите земи. Топонимията от сигурен или предполагаем кумански произход също показва продължителното съществуване на "неразтворени" кумански заселници. ..."

Из "ВОЕНАЧАЛНИЦИ И СЪЮЗНИЦИ КУМАНИ, ТАТАРИ И АЛАНИ ВЪВ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО"

Сега без топонимия, как ще пише...))) Той май е сред инициаторите на новото "възраждане"...

Редактирано Декември 21, 2013 от Атила Дуло

[stinka (Rom)]

Особено имената на градовете масово се турцизират, а на места самите турци жители си полват българските имена. Като почнеш от Стара Загора и стигнеш до Тетово.

Разбира се че има проблеми между новодошли и местни. То това е навсякъде. В ден днешен можеш да го наблюдаваш по целия свят. Минават поколени докато се слеят, обикновено при първо поколение антагонизма между двете общности е голям. Особено ако новодошлите са и насила.

То това се наблюдава масово като явление дори сред бежанците в 20 век в България, Гърция и Турция. Бежанците първо поколение макар, че в новото място са сред хора със същия език и вяра, имат проблеми и делят едни от други, избягват бракове между местни и новодошли.

Ето например българските турци изселени в Голямюата екскурзия, чест местните им викат гяури и направо българи. Предпочитат да се женят помежду си или карат децата си да се женят за турци от България. Същото го има в Гърция с бежанците, същото го има и в България нач. на 20 век.

Е къде са масовите тюркски топоними в Зап. България, където също се заселват масово и узи, кумани и печенези.

[КГ125]

Бе то и на водопада са му върнали старото .

Тъй, ама в световната култура той влезе с английското. Пък и дали това е било старото....

[К.ГЕРБОВ]

Сега варненци да дадат личен пример с фамилните си имена. Папазов да стане Попов, Караколев – Черноколев, Куюмджиев – Златаров, Бакърджиев - Медникаров. За някои не се сещам как ще бъдат: Байрактаров, Бекяров, Авджиев?

Тогава наистина ще има ново "българско възраждане".

[Атила Дуло]

Сега варненци да дадат личен пример с фамилните си имена. Папазов да стане Попов, Караколев – Черноколев, Куюмджиев – Златаров, Бакърджиев - Медникаров. За някои не се сещам как ще бъдат: Байрактаров, Бекяров, Авджиев?

Тогава наистина ще има ново "българско възраждане".

Koстадин Костадинов - Постоянко Постоянов или поне Константин Константинов... Цар Иван Шишман вече да е вече Дебеланов или поне Големанов... уви и т.н.

[Атила Дуло]

Сега варненци... За някои не се сещам как ще бъдат: Байрактаров, Бекяров, Авджиев?

Байрактаров - Знаменосков, Флагоносов, Банеров, Пряпорецов, Стягов, Щандарте(фюрер)ров...Хорунжий също става))) Енсигния Вимпелова е хубаво име за жена...

Бекяров - Неженатов, Самотников, Неангажеров, Изоставников, Солович, Единокиев... Ергенов също става)))

Авджиев - Ловджиев, Ловецов, Охотников, Траперов, Сталкеров...

Интересно ще се получи с Домуз(с)ч(дж)иеви (явно силно арабска фамилия ) - Свинарови, Свинепасови, Прасенови, Свинкяните... Шопарови или Кабанови също става ))) ... мога още, ама хич не ми се ще.

Тук е "възтановено" много древно име: Камбура – Асфалтова база. Интересното е, че точно това е правилно решение, защото новото название е вече станало по - разпространеното и това е естествения ход на нещата...

Редактирано Декември 23, 2013 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

Особено имената на градовете масово (с ферман?) се турцизират, а на места самите турци жители си полват българските имена (не се съобразили с фермана?). Като почнеш от Стара Загора и стигнеш до Тетово.

Разбира се че има проблеми между новодошли и местни. То това е навсякъде. В ден днешен можеш да го наблюдаваш по целия свят. Минават поколени докато се слеят, обикновено при първо поколение антагонизма между двете общности е голям. Особено ако новодошлите са и насила.

То това се наблюдава масово като явление дори сред бежанците в 20 век в България, Гърция и Турция (и в 19, но не е описано така ярко?). Бежанците първо поколение макар, че в новото място са сред хора със същия език и вяра, имат проблеми и делят едни от други (най-вече земя и препитание?), избягват бракове между местни и новодошли.

Ето например българските турци (ерлии, дето не са се изселвали сами?) изселени в Голямюата екскурзия, чест местните им викат гяури и направо българи (с право?). Предпочитат да се женят помежду си или карат децата си да се женят за турци от България. Същото го има в Гърция с бежанците, същото го има и в България нач. на 20 век. (във Варна се възроди след реституцията и връщането на земите с пълна сила между местните гагаузи (ерлии) и придошлите (гелмета), предполагам това "възтановяване" е част от тази война...)

Е къде са масовите тюркски топоними в Зап. България, където също се заселват масово и узи, кумани и печенези. За град Куманово ще спомена...пътем

[stinka (Rom)]

Имена като Караферия, Калканделен, Шехиркьой и Ески зара не са заварени от османците, а така присъстват във всички официални документи на Осм. империя.

Не е проблема толкова икономически, колкото културен за бежанците от 19 или 20 век. Дори и до ден днешен примерно се забелязват такива разлики между териториите които са част от България 1878 и 1912г. Примерно Благоевградска, Смолянска и Кърджалийска области са в демографски взрив 60те и 70те години, раждаемостта и прираста в тях са до два пъти по-високи от останалите области в страната. А в едната преобладават българи християни, в другата помаци, в третата турци. А такъв бум няма сред същите етноси в останалата част от страната. Те са и по-консервативни, по-религиозни и т.н. Живота в две отделни страни води до различни културни степени на развитие дори сред едни и същи етноси.

Ако сега например събереш едни гагаузи от Варна и едни от Молдова, културните разлики ше са очевидни, а са един и същи етнос.

Само че тюркските топоними в Зап. България се изчерпват с Куманово????

[БатеВаньо]

Байрактаров - Знаменосков, Флагоносов, Банеров, Пряпорецов, Стягов, Щандарте(фюрер)ров...Хорунжий също става))) Енсигния Вимпелова е хубаво име за жена...

Бекяров - Неженатов, Самотников, Неангажеров, Изоставников, Солович, Единокиев... Ергенов също става)))

Авджиев - Ловджиев, Ловецов, Охотников, Траперов, Сталкеров...

Интересно ще се получи с Домуз(с)ч(дж)иеви (явно силно арабска фамилия ) - Свинарови, Свинепасови, Прасенови, Свинкяните... Шопарови или Кабанови също става ))) ... мога още, ама хич не ми се ще.

Тук е "възтановено" много древно име: Камбура – Асфалтова база. Интересното е, че точно това е правилно решение, защото новото название е вече станало по - разпространеното и това е естествения ход на нещата...

Доста е сложно.

Може би половината от бг. фамилиите звучат познато и описателно на българските турци, но на пример, на мен нещо не ми говорят.

Ето ако не беше дал превода на Бекяров, Кабанов или Домузчиев, нямаше да знам, че в буквален превод си е просто Свинаров. Разбира се никой насилствено не бива да налага имена и въобще да "изпира" мозъка на който и да било.

Относно топонимите също е сложно, нищо че са били дадени на език, говорен от агресор преди 500 години. Не разполагаме с документи за старото име на Яйлата, но това не означава, че не е имала такова( вероятността да е било като сегашното не е малка ).

От друга страна за османците е било нормално( както и за всички други на тяхното място ) да кръщават/ превеждат наред, с оглед желанието им за векуване по тези земи. За едно, максимум две поколения новото име ( например на Яйлата ) би станало нещо нормално.

ПП пример в това отношение е Пловдив.

[Frujin Assen]

Бене е баш така. Просто хората предпочитат да наричат местата с имена които са им удобни на тях. Затова турците преиначават чутите местни български имена, или просто си измислят свои.

За 500 години съвместен живот българският език се турцизира МНОГО, поради това ред турски имена започват да изглеждат на българите като свои. Ако не беше възраждането, днес българите щяхме да говорим на славянски турски.

Забележете последните 20 години. То не са "офис" "мениджър" "инициирам" "финализирам" "бакалавър" "дилър". А там става въпрос не за 20, а за 500 години съвместен живот.

[КГ125]

Промотирам, и вече няма намаления, а промоции, по проектите пък с какви термини е пълно... шервам, канцелирам..

[JImBeam]

Всички местности в община Варна, които имаха турски имена, бяха прекръстени с български.

Така трябва да бъде и не само във Варна. И в Бургас вече го направиха това... че като чета някой пътеводител и се чудя да не съм в Турция "...... като стигнете узун герен пресичате местността ялма йолу и отттам тръгвате нагоре през кара боаза и стигате до саръ баир, от там се отваря великолепна панорама към местността мишелика, разсечена на две от куру дере, на хоризонта се вижда и ..." морската шир на кара дениз, опиянен от тези красоти , може с възхищение да си кажете :аферим машала, колко е хубава нашата анна-ватан

Редактирано Декември 30, 2013 от JImBeam

[Атила Дуло]

Писмото е изпратено до:

infocenter@parliament.bg

priemna@parliament.bg

Predsedatel@parliament.bg

GIS@government.bg

governor@vn.government.bg

sec@vn.government.bg

До Народното Събрание

на Република България

Копие:До Министър Председателя

На Република България

Копие:До Областният Управител

на Област Варна

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от Народното Събрание на Гагаузия

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми Народни представители,

Обръщаме се към Вас,за да изразим подкрепата си към достойната постъпка на Областният управител на Варненска област Иван Великов да обжалва прибързаното решение на Варненския общински съвет за подмяна имената на 215 географски обекти на територията на община Варна. Много от гражданите на АТО Гагаузия/Гагауз Ери, Република Молдова са преселници от Варненска област, с която Гагаузия е побратимена и тези топоними са част и от нашето историческо наследство. Общите културни и исторически традиции, в това число и топоними, са част от връзките ни с Историческата Родина.

Подмяната им все повече ще ни отдалечава от България.

Повечето от така наречените „турски, гръцки и арабски” имена, независимо от корена си, са навлезли в тази част на България чрез Балканския гагаузки език – ISO 639 – 3 bgx, който е обявен за изчезващ и е под защитата на международните институции. Същият е в основата на нашия литературен гагаузки език – ISO 639 – 3 gag и има официален статус в Гагаузия. За това смятаме решението на Варненския общински съвет за прибързано и недоосмислено, а действията на Областния управител за правилни и целесъобразни.

Дата 30.12.2013г. С уважение Констанинов Д.Г.

Председател на НСГ

Гр. Комрат

[JImBeam]

Писмото е изпратено до:

infocenter@parliament.bg

priemna@parliament.bg

Predsedatel@parliament.bg

GIS@government.bg

governor@vn.government.bg

sec@vn.government.bg

armenski@pop.arm

[К.ГЕРБОВ]

Единствено ще спечелят съставителите на пътеводители. Ако става дума за смяна на градове и улици, печелят и тези, които правят табелите. Иначе, ако отидете в някое село и питате за някое преименувано място наоколо, нищо чудно първоначално да ви кажат, че не са чували за него.

През 60-те години в Асенова махала в Търново, казваха Хисаря и Къз хисар, вместо Царевец и Момина крепост. Има такива поетични произведения, които преплитат старите и нови наименования като това „Момата на Къз-хисар”. В него се споменава Търново и Къз хисар, а не Момина крепост. http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=898&elementID=274670889&sectionID=5

Вазов като е печатал произведението си, е използвал тогавашното име. Днес, ако не знаеш какво е Къз хисар и искаш да разбереш, например от Уикипедия, ще си останеш на сухо. Там се споменават Трапезица, Царевец и Момина крепост. Не върви пък, да се поправи името в стихотворението.

Примерите за нерационалността от смяната на добили популярност имена са много.

[Galahad]

Разиграва се поредния цирк за да се реанимират споминалите се Атака и ВМРО, но напразно. Предполагам се сещате, че за някои от имената може и да поспорим дали са си изначално турски или са превод на старите български названия.

Но има някои, за които е ясно, че няма как да са турски:

Клисе баир – Църковище

...

Парашкева алтъ – Св. Петка

...

Парашкева алтаса – До св. Петка

...

Аязма – Извора

...

Манастир тепе – Манастирски връх

Втори е въпросът що за тъпотия е да се "българизира" аязмо на извор. В българският език аязмо (от гръцки) си има определено значение и то не е точно извор, а водоизточник със светена вода.

"Табия" пък е отбранително съоръжение от епохата на турското робство и в този случай вече може да говорим за турски топоним. Отделен е въпросът обаче дали добавката не е наследство от по-старо време.

[JImBeam]

Единствено ще спечелят съставителите на пътеводители. Ако става дума за смяна на градове и улици, печелят и тези, които правят табелите. Иначе, ако отидете в някое село и питате за някое преименувано място наоколо, нищо чудно първоначално да ви кажат, че не са чували за него.

През 60-те години в Асенова махала в Търново, казваха Хисаря и Къз хисар, вместо Царевец и Момина крепост. Има такива поетични произведения, които преплитат старите и нови наименования като това „Момата на Къз-хисар”. В него се споменава Търново и Къз хисар, а не Момина крепост. http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=898&elementID=274670889&sectionID=5

Вазов като е печатал произведението си, е използвал тогавашното име. Днес, ако не знаеш какво е Къз хисар и искаш да разбереш, например от Уикипедия, ще си останеш на сухо. Там се споменават Трапезица, Царевец и Момина крепост. Не върви пък, да се поправи името в стихотворението.

Примерите за нерационалността от смяната на добили популярност имена са много.

Остави печалбарството и литературата. Мисли малко с перспектива - в моя град, родителите ми знаят улиците с най-старите имена, аз ги знам със соц.имената им, децата ми пък ги знаят с най-новите имена.....въпрос на едно поколение, при местностите ще е малко по-дълъг процесът.... . то иначе и аз като дете доста търсех по картата Цариград

Редактирано Декември 31, 2013 от JImBeam

[sir]

Всъщност промениха названия в населени изконно с гагаузи местности, където османски крак не е стъпвал. Гагаузите турци ли са??? Голям удар, но по "тюркофонията" във ВБЦ, както пише проф. Павлов. Кабакум от гагаузки е мек, пухкав, заоблен пясък, а на османски е груб, недодялан пясък, което е нонсенс. Затова са го превели през "волжко - булгарски" на Големия пясък. Каба "удар" на полугагауза с гръкогагаузкото име Костаки Костадинов по бабите и дядовците си/ни....ГАГАУЗИТЕ СЪЩО СА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ!

Това е доста пресилено. Освен Виница и Константиново кои са другите "населени изконно с гагаузи местности"? В Галата, Аспарухово и Звездица например никакви гагаузи няма и не е имало. В Каменар какви гагаузи има? В Тополи какви гагаузи има?

Истината е, че много от тия имена са си точно османски, някои са гръцки, някои са черкезки или татарски и т.н. Някои може и да са гагаузки, но това подлежи на доказване. Така поднесено - всичко под общ знаменател - си е чиста спекулация и откровена пропаганда.

А господин областният управител вместо да опитва да бламира всяко действие на кмета и на Общинския съвет, по-добре да вземе да свърши някаква полезна работа за града и областта. То не бяха опити да спре новите автобуси, то не беше отмяна на забраната за автомобили в Морската градина, а сега се затъжил и за турските имена.