Венера

[Gravity]

[Р. Теодосиев]

История на наблюденията и полетите до Венера

 

Снимки на повърхността на Венера от мисиите "Венера 9" и "Венера 10" - АН СССР.

Венера - планетата, кръстена на римската богиня на любовта и красотата. Венера - планетата, считана за сестра на нашата Земя. Както Венера, така и Земята са се формирали от един и същ прахов регион на протопланетарния диск, довел до създаването на Слънчевата система. Те имат еднакъв размер, маса, плътност и обем. Но защо двете планети са толкова различни във всяко едно друго отношение? Земята - покрита с океани и изобилстваща от живот. Венера - самото превъплъщение на ада. Покрита е с облаци, съставени от сярна киселина. Няма океани, а атмосферата е толкова плътна, че задържа топлината до степен, до която температурите на повърхността достигат до над 400 °C.

Човечеството започва да прави открития относно Венера с изобретяването на галилеевия телескоп. През 1610 година Галилео Галилей установява, че подобно на Луната, Венера също има фази. През 1761 година наблюденията на Михаил Ломоносов по време на транзит - когато Венера преминава през диска на Слънцето, доказват, че планетата има атмосфера. През 19-ти век астрономът Джовани Скиапарели пръв установява, че Венера има доста бавно околоосно въртене. Но до началото на радиоастрономичните наблюдения през 60-те години на миналия век мнозина считат, че Венера има биосфера, вероятно съставена главно от горещи джунгли поради близостта на Слънцето. Това предположение е опровергано напълно, когато започват роботизираните полети към планетата - пак през 60-те години.

СССР успява да победи САЩ в надпреварата за изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в космоса. Американците обаче са първите, които осъществяват първия полет до друга планета. През 1962 година автоматичната станция на НАСА "Маринър 2" прелита край Венера и изпраща важни научни данни. "Маринър 2" открива екстремно високи температури на повърхостта, богата на въглероден диоксид атмосфера и плътно облачно покривало. Сбогом, джунгли! Сбогом, екзотична флора и фауна! Човечеството бързо се разделя с романтичните си представи за най-близката до нас планета.

На 1-ви март 1966 година съветската сонда "Венера 3" се разбива на повърхността на Венера. За съжаление на учените комуникационната система се поврежда преди падането и тя така и не успява да предаде никаква научна информация. За сметка на това на 18 октомври 1967 година "Венера 4" успешно навлиза в атмосферата на планетата, превръщайки се в първия земен апарат, който успява да оцелее през навлизането на чуждоземна атмосфера и да предаде научни данни. "Венера 4" успява да разгърне парашут и да прати информация за състава за атмосферата (основно въглероден двуокис), но не оцелява докато достигне повърхността. През същата тази година край Венера прелита и американската автоматична станция "Маринър 5", която успява да изпрати ценна информация за ултравиолетовите емисии от атмосферата. Комбинираните резултати от съветските и американските космически апарати, посетили Венера през 60-те години, показват, че атмосферното налягане е много по-голямо от първоначално очакваното - между 75 и 100 атмосфери.

През 1969 година "Венера 5" и "Венера 6" откриват наличието на азот и кислород в малки количества, но все още нито един от тези апарати не успява да достигне до венерианската повърхност безпрепятствено. Това е постигнато едва през 1970 година, на 15 декември, когато "Венера 7" осъществява първото успешно кацане на Венера и първото успешно кацане на друга планета въобще! Автоматичната станция е в контакт със Земята след кацането си за 23 минути - истински рекорд за това време. Измерва температура на повърхността от 475 °C.

На 22 юли 1972 година каца "Венера 8". Тази автоматична станция успява да измери скоростта на ветровете - на височина 48 километра над повърхността скоростта надхвърля 100 метра/секунда, а падайки под 10 километра скоростта стихва до 1 метър/секунда.

Интересното е, че всички тези мисии до този момент не предават снимки от Венера! Първите снимки от планетата отбизо са предадени към Земята през 1974 година, когато американската автоматична станция "Маринър 10" прелита край нея. По-късно СССР също успява да заснеме планетата - през 1975 година в орбита около Венера влизат орбиталните отсеци на "Венера 9" и "Венера 10" (които стават първи изкуствени спътници на планетата). А пък спускаемите отсеци на "Венера 9" и "Венера 10" успяват да направят първи снимки от самата повърхност. Кацанията на Венера и фотографирането на повърхността на планетата и до този момент остава най-сериозното руско постижение до ден днешен. Снимките на "Венера 9" и "Венера 10" са черно-бели.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/