Шопенхауер: 38 начина да спечелиш спор.

[Alexandar]

38-ТЕ СТРАТЕГИИ НА ШОПЕНХАУЕР ИЛИ 38 НАЧИНА ДА СПЕЧЕЛИШ СПОР

Артур Шопенхауер 1788-1860 е бил блестящ немски философ. Тези 38 стратегии са кратко извлечение от "Изкуството да бъдеш прав".

38-те начина на Шопенхаер да се спечели спор са:

1. Докарайте твърдението на опонента отвъд естествените му граници - преувеличете го. Колкото по-обхватно стане твърдението му, толкова повече възражения можете да намерите срещу него. Колкото по стриктни и тесни останат позициите му/и толкова по-лесно ще му/и е да ги защити
2. Изполвайте думите на опонента си в различен смисъл от този, който той е вложил, за да отхвърлите аргументите му.
3. Игнорираите твърдението на опонента си, което се е отнасяло за дадено нещо. Вместо това го разберете в съвсем друг смисъл и тогава го отхвърлете - атакувайте нещо различно от това, което е било изказано.
4. Hide your conclusion from your opponent till the end. Mingle your premises here and there in your talk. Get your opponent to agree to them in no definite order. By this circuitious route you conceal your game until you have obtained all the admissions that are necessary to reach your goal.
5. Use your opponent's beliefs against him. If the opponent refuses to accept your premises, use his own premises to your advantage.
6. Another plan is to confuse the issue by changing your opponent's words or what he or she seeks to prove.
7. State your proposition and show the truth of it by asking the opponent many questions. By asking many wide-reaching questions at once, you may hide what you want to get admitted. Then you quickly propound the argument resulting from the opponent's admissions.
8. Make your opponent angry. An angry person is less capable of using judgement or perceiving where his or her advantage lies.
9. Use your opponent's answers to your questions to reach different or even opposite conclusions.
10. If your opponent answers all your questions negatively and refuses to grant any points, ask him or her to concede the opposite of your premises. This may confuse the opponent as to which point you actually seek them to concede.
11. If the opponent grants you the truth of some of your premises, refrain from asking him or her to agree to your conclusion. Later, introduce your conclusion as a settled and admitted fact. Your opponent may come to believe that your conclusion was admitted.
12. If the argument turns upon general ideas with no particular names, you must use language or a metaphor that is favorable in your proposition.
13. To make your opponent accept a proposition, you must give him or her an opposite, counter-proposition as well. If the contrast is glaring, the opponent will accept your proposition to avoid being paradoxical.
14. Try to bluff your opponent. If he or she has answered several of your questions without the answers turning out in favor of your conclusion, advance your conclusion triumphantly, even if it does not follow. If your opponent is shy or stupid, and you yourself possess a great deal of impudence and a good voice, the trick may easily succeed.
15. If you wish to advance a proposition that is difficult to prove, put it aside for the moment. Instead, submit for your opponent's acceptance or rejection some true poposition, as thoug you wished to draw your proof from it. Should the opponent reject it because he or she suspects a trick, you can obtain your triumph by showing how absurd the opponent is to reject a true proposition. Should the opponent accept it, you now have reason on your own for the moment. You can either try to prove your original proposition or maintain that your original proposition is proved by what the opponent accepted. For this, an extreme degree of impudence is required.
16. When your opponent puts forth a proposition, find it inconsistent with his or her other statements, beliefs, actions, or lack of action.
17. If your opponent presses you with a counter proof, you will often be able to save yourself by advancing some subtle distinction. Try to find a second meaning or an ambiguous sense for your opponent's idea.
18. If your opponent has taken up a line of argument that will end in your defeat, you must not allow him or her to carry it to its conclusion. Interrupt the dispute, break it off altogether, or lead the opponent to a different subject.
19. Should your opponent expressly challenge you to produce any objection to some definite point in his or her argument, and you have nothing much to say, try to make the argument less specific.
20. If your opponent has admitted to all or most of your premises, do not ask him or her directly to accept your conclusion. Rather draw the conclusion yourself as if it too had been admitted.
21. When your opponent uses an argument that is superficial, refute it by setting forth its superficial character. But it is better to meet the opponent with a counter argument that is just as superficial, and so dispose of him or her. For it is with victory that your are concerned, and not with truth.
22. If your opponent asks you to admit something from which the point in dispute will immediately follow, you must refuse to do so, declaring that it begs the question.
23. Contradiction and contention irritate a person into exaggerating his or her statements. By contractiong your opponent you may drive him or her into extending the statement beyond its natural limit. When you then contradict the exaggerated form of it, you look as though you had refuted the orginal statement your opponent tries to extend your own statement further than you intended, redefine your statement's limits.
24. Този трик се състои в изказването на фалшив силогизъм. Опонента ти изказва твърдение и чрез лъжливи заключения и изкривяване на неговите или нейните идеи ти си изсмукваш от неговото твърдение други, които той не е поставял и които изглеждат абсурдни. И така излиза, че тези несъответствия са следствие от твърдението на опонента и така то изглежда индиректно отхвърлено
25. Ако опонента ти прави обобщение, намери контрапример. Само едно доказано противоречие е достатъчно да отхвърли цялото му твърдение.
26. Блестящ ход е да завъртиш нещата и да използваш аргументите на опонента си срещу него
27. Ако опонента ти те изненада ставайки особено гневен от даден аргумент трябва да го натиснеш с още повече жлъч. Не само, че това ще ядоса опонента може да се приеме, че си сложил пръст в раната и, че той е по-уязвим на атаки от очакваното.
28. Този трик може да се прилага главно по време на спор при, който хората в публиката не са експерти по темата. Отправяш несъстоятелно възражение към опонента си, които изглежда победен в очите на публиката. Тази стратегия е особено ефективна ако възражението ти представи опонента в нелепа светлина и публиката се засмее. Ако опонента трябва да прави дълги и сложни уточнения за да те поправи публиката няма да е в настроение да го слуша.
29. Ако усетиш, че те побеждават можеш да отклониш въпроса, като започнеш да говориш за нещо все едно е свързано с предишната тема. Може и да не направи лошо впечатление, ако има достатъчно допирни точки с първоначалния въпрос.
30. Позовавай се на признат авторитет вместо на логиката. Ако опонента уважава авторитет или експерт, цитирай този експерт за да си прокараш идеята. Ако се налага цитирай какво е казал в някакъв друг смисъл или обстоятелства. Авторитетите, които на опонента ти всъщност не разбира, са тези на които като цяло най-много се възхищава. Би могъл също ако се налага не съм да извърташ позициите на авторитетите, но дори да ги фалшифицираш или да цитираш нещо, което сам си си измислил.
31. Ако знаеш, че няма как да дадеш отговор на аргумента на опонента си можеш с тънка ирония да се обявиш за некомпетентен съдник.
32. Бърз начин да се отървеш от нещо , което опонента ти е изтъкнал е да го изкараш особняшко и така да хвърлиш подозрения върху валидността му.
33. Признай доводите на опонента, но отхвърли извода му.
34. Когато поставиш въпрос или довод и опонента ти не ти дава директен отговор или се измъква задавайки контравъпрос или се опитва да смени темата това е сигурен знак, че си докоснал слабо място, понякога без да го знаеш. Довел си опонента си до мълчание, тогава трябва да задълбаеш в този въпрос още повече и да не оставяш опонента си да изклинчи дори и когато не знаеш точно в какво се състой слабостта , на която си попаднал.
35. Този трик може да направи всичко останало излишно ако проработи. Вместо да се противопоставяш на интелектуалните му доводи насочи се към мотивите му. Ако докажеш че твърдението му отчетливо кореспондира със собствения му интерес той ще го изостави като горещ картоф.
36. Можеш също така да объркаш или да матираш опонента си като просто се изхвърлиш и ако той се окаже слаб и покаже, че няма идея за какво говориш можеш лесно да му наложиш някакъв аргумент, който звучи много задълбочено и софистицирано или който звучи неоспоримо.
37. Ако съперникът ти е прав, но за твое щастие е избрал псевдо аргумент, който можеш лесно да обориш и после да твърдиш, че си опровергал цялото му твърдение. Така лоши адвокати губят добри дела. Ако не се появи издържано доказателство от опонента ти или от наблюдателите то ти си спечелил играта.
38. Последния трик е да атакуваш на лична основа и да започнеш да го обиждаш грубо веднага щом разбереш, че той има по-силни карти. Отправяйки лични нападки ти оставяш настрани спорния въпрос и обръщаш атаката си към самия опонент чрез обидни и язвителни забележки

Редактирано Януари 1, 2014 от Alexandar

[КГ125]

Мда, класика!

[Ridiculous]

Настръхнах, пази боже...До твърде малко от начините бих прибягнал. В 25. обаче има научност...там Карл Попър, черни лебеди и пр. А точка 38 в интернет е усвоена до съвършенство.

[zakonodatelya]

Трудно спечеленият спор,е лесно изгубено време.

[Galahad]

38-ТЕ СТРАТЕГИИ НА ШОПЕНХАУЕР ИЛИ 38 НАЧИНА ДА СПЕЧЕЛИШ СПОР

Артур Шопенхауер 1788-1860 е бил блестящ немски философ. Тези 38 стратегии са кратко извлечение от "Изкуството да бъдеш прав".

38-те начина на Шопенхаер да се спечели спор са:

Последния трик е да атакуваш на лична основа и да започнеш да го обиждаш грубо веднага щом разбереш, че той има по-силни карти. Отправяйки лични нападки ти оставяш настрани спорния въпрос и обръщаш атаката си към самия опонент чрез обидни и язвителни забележки

С последния трик не знам дали ще спечелите спора, но имате огромен шанс да попаднете в списъка на форумния БАН.

За останалите, практиката е показала, че в краткосрочен план могат да впечатлят неосведомената публика, но в по-дългосрочен човека сам разбира, че бързо се е изчерпал и трябва да се търси нова неосведомена публика, която да му вЕрва.

[Alexandar]

4. Крий целта си от опонента до края. Вмъкни базовите точки на тезата си тук и там докато говориш. Осигури си съгласието на опонента с тях в произволен ред. По този заобиколен начин ти прикриваш играта си докато получиш всичко необходими признания за да постигнеш целта си.

5. Използвай вярванията и убежденията на опонента си срещу него. Ако той отказва да приеме твоите принципи използвай неговите принципи в своя полза.

6. Друг подход е да внесеш объркване по темата, като замениш думите на опонента си или това което той се опитва да докаже.

7. Изкажи твърдението си и покажи верността му задавайки на опонента много въпроси. Като му зададеш много широкообхватни въпроси наведнъж ти може да скриеш това което искаш да докажеш. Тогава бързо направи извода, който е следствие от нещата потвърдени от опонента ти.

8. Ядосай противника си. Гневния човек е по-малко способен да прави добри преценки или да усети къде са собствените му предимства.

9. Използвай отговорите на опонента си за да направиш различаващи се или дори противоположни заключения.

10. Ако противника ти отговоря отрицателно на всичките ти въпроси и отказва да заеме каквато и да е позиция, поискай да признае обратното на това, което искаш да докажеш - така ще го объркаш и ще се чуди какво всъщност искаш да докажеш.

11. Ако опонента потвърди, че някои от доводите ти са верни не искай веднага да се съгласи с твоя извод. По-късно представи извода си като потвърден и признат факт. Опонента ти може да повярва, че наистина вече се е съгласил с него.

12. Ако спора се върти около общи понятия, за които няма определени имена, които ги описват, трябва да използваш такъв език или метафори, които са в услуга на твоята позиция.

13. За да направиш така, че опонента ти да приеме даден аргумент трябва да му дадеш и противоположния контрааргумент. Ако контраста между двете е смайващ той ще приеме аргумента ти, за да не изглежда абсурдно.

14. Опитай да направиш блъф. Ако той или тя е отогворил/а на въпросите ти без да дава потвърждение на тезата ти, обяви я триумфално за доказана, дори и да не е логично следствие от разговора. Ако опонента ти е скромен или глупав и особено ако си напорист и имаш хубав глас трика може да мине.

15. Ако искаш да наложиш теза, която е трудно да се докаже, то остави я настрана за малко. Вместо това поискай съгласието или несъгласието на опонента за някакво истинно твърдение, като че ли ще го използваш като довод. Ако опонента ти отхвърли истинно твърдение може да постигнеш триумфа си показвайки колко е неадекватен събеседника че да отхвърля верни твърдения. А ако го приеме, сега за миг разума изглежда на твоя страна. Можеш или да се опиташ да докажеш истинското си твърдение или да заявиш, че то е било доказано от това което опонента вече е признал. За тази въртележка трябва да си много нахакан и дързък.

16. Когато изкаже някакво твърдение, изкарай го несъвместимо с други негови или нейни твърдения, вярвания, действия или бездействия.

17. Ако опонента ти те притисне с контрааргумент често ще имаш възможност да се спасиш като лансираш някакво буквоядско разграничение. Опитай се да намериш второ значение или разнообразни тълкувания на идеята на опонента ти.

18. Ако опонента ти е тръгнал по нишка което ще доведе до поражението ти не трябва да позволяваш да я следва до доказването на тезата си. Прекъсни диспута, разтури всичко или поведи опонента към друга тема.

19. Ако опонента изрично те предизвиква да дадеш някакво възражение на дадена точка от изложението му и ти нямаш какво да кажеш, опитай да направиш аргумента не толкова конкретен.

20. Ако опонента е признал всички или повечето ти аргументи, не го питай директно приема ли тезата ти. Вместо това ти сам направи заключението сякаш и то вече е било признато.

21. Когато опонента ти използва повърхностен аргумент. Отхвърли го изтъквайки колко е плитък. Но е по-добре да го изправиш пред контрааргумент, който е също толкова повърхностен, защото ти се интересуваш от победата, а не от истината.

22. Ако опонента те кара да признаеш нещо от което непосредствено ще последва решението на диспута ти трябва да откажеш, заявявайки че отговора се съдържа във въпроса.

23. Противоречията и сблъсъците подтикват хората да преекспонират твърденията си. После атакувайки преекспонираният вариант ти изглеждаш все едно отхвърляш първоначалното твърдение. И обратното – ако опонента ти се опитва да разшири твоето твърдение по-надалеч отколкото ти си възнамерявал, дефинирай наново обхвата на твърдението си и кажи „Това е, което казах и нищо повече“