Отиди на
Форум "Наука"

Доказателства за култ към Тангра при българите ?


Recommended Posts

  • Потребител

Канасубиги трудно се разделя поради скрипта континиума.

Но има форма ΑΡΧΟΗΥΒΗΓΗ от което може да следва евентуално че делението е канас убиги.

Все тая, хан, кан, едно и също е, просто кан звучи тъпо.

Първо да уточним термина - нарича се scriptio continua ...

Цицерон в оригинал изглежда така:

NEQVEPORROQVISQVAMESTQVIDOLOREMIPSVMQVIADOLORSITAMETCONSECTETVRADIPISCIVELIT

и не е имало проблем да се чете векове наред, не е имало проблем и знаещите гръцки да разберат надписите. Така се е писало до11в..

Но има форма ΑΡΧΟΗΥΒΗΓΗ от което може да следва евентуално че делението е канас убиги.

Че khan се транскрибира в гръцкия като KANA няма съмнение, сигмата при изписването на думата YBIГI се добавя за благозвучност. В споменатият от теб вариант или е изпусната или е решение на редактора на текста, защото не е задължително каменоделеца да знае гръцки...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 423
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Седи си Крум до каменоделеца и му вика: "Аркадаш, земи на тоя дувар да ме пишеш вместо Хурум хан сюбашия - архонт..." :fool:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Седи си Крум до каменоделеца и му вика: "Аркадаш, земи на тоя дувар да ме пишеш вместо Хурум хан сюбашия - архонт..." :fool:

:laughing1::clap:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тюркутите са си номади и пак си ги имат всичките титли, развитата титулатура в този случай не е белег за усядане въпреки че говори за някаква сериозна държавна структура доколкото може да се говори изобщо за държава в тези условия.

По-точно мобилни племенни обединения. В този исторически период в обширните степи се е оцелявало чрез мобилност. Не случайно Малала използва израза - Ούννων καί Βουλγάρων.

Същото и Теофан.

Да бъдеш наречен хун, или кръстен с името Атил е било чест и привилегия в степта. Опитът за частично усядане в приазовието по договореността с Константинопол като федерати се оказва пагубен за Стара Велика България. Нападнати от превъзхождащите ги с наемници хазари не са имали възможност за отстъпление с бой, губят битки и отстъпвайки са разпръснати. Единствен Бат Баян успява да запази боеспособна орда и да си извоюва васалитет. Останалите изгубили приазовското си отечество предвождани от Аспарух не са имали друг шанс освен да поемат към обетованата имперска земя, чийто федерати са били в приазовието следвайки познатите още от предците им бродове и пътища преминавайки реките Днепър и Днестър...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Защо да са федерати в Приазовието? Нямаме сведения ИРМ да им е давала земя, нито да са и предоставяли войнски контингенти, само за някаква дружба на Кубрат с Ираклий.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

+1
Федерат на Ираклий не е бил Кубрат, по-скоро ще да е осигурил някакви контингенти за ромейската армия (по едно или друго време), които също не ще да са били федерати, а обикновени наемници-съюзници.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бъди по-малко настойчив към стари и уважвани потребители, особено пък когато няма поводи да искаш извинения и пр.

Извинявам се за забележката, но тоя "уважаван потребител" (Торн) написа пост, какъвто ако аз си позволя в техния форум ще ми донесе баницата за броени секунди и анатема от "сичкуту админ" вкупом...

Хубаво е "аршинът" да е еднакъв!

Всъщност през средновековието степите са невъзможни за земеделие. Не е случайно, че украинските са "целина", Добруджа е "скитска пустиня", а в Унгария - "пуста". Това е почва в която не влиза нито рало, нито мотика. Подходящи за някакво земеделие са единствено наносните почви покрай реките. Дали е имало или не земеделие покрай реките и през кои периоди да кажат археолозите.

Това обаче няма нищо общо с Тангра и религията.

Всъщност, както наскоро научих от един професионален лесовъд, Добруджа няма как да е "скитска пустиня", защото през 6-ти век Лудогорието е достигало доста повече на североизток! Така показват почвените анализи и намерените семена и дървесни останки в тях... Голяма сеч е паднала там!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност, както наскоро научих от един професионален лесовъд, Добруджа няма как да е "скитска пустиня", защото през 6-ти век Лудогорието е достигало доста повече на североизток! Така показват почвените анализи и намерените семена и дървесни останки в тях... Голяма сеч е паднала там!

Напълно е възможно. Климатът се променя, а и човешката намеса изобщо не е за подценяване. Възможно е и в украинските степи да е имало "острови" подходящи за земеделие.

Идеята на поста ми беше, че не бива да се подценяват природните условия. Например едно от обясненията за "поунгарчването" на панонските славяни и изчезването им е, че просто на една огромна част от карпатския басейн - "пустата", никога не е имало трайни поселения на славяни.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не разбирам смисъла на забележката ти. Яксарт е Сър Даря ако не се лъжа. Какво общо имат?

Прабългарите са брахикранни европеиди междуречен тип. Сака са от първостепенен интерес за разбирането на прабъларската проблематика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Степите през средновековието са невъзможни за земеделие не по климатични причини а защото основното население там е мобилно изхранващо се със сезонно пасищно скотовъдство.

За земеделие се иска една група да се задържи на едно място минимум една година защото това е минималният посевен цикъл.

Земеделие може да е имало около градовете по черноморието но в самите степи надали, през ранното средновековие степите са размирно място, няма стабилни държави и всяка уседнала група бързо бива пометена от скитосващи номади.

Земеделие има в хазарския хаганат около градовете но не е основен поминък.

Иначе номадите са много пластични в това отношение и ако има условия бързо преминават към много по продуктивното земеделие, примери са гсиен ну, хазарите, ПБЦ, волжките българи, маджарите и тн.

В тривековният хазарски хаганат например земеделието е силно развито и има дори поливно земеделие в Терекско Сулакското междуречие около градовете им Беленджер и Семенджер. С това се хвали в писмо хагана Йосив и съвременни изследвания го потвърждават.


Прабългарите са брахикранни европеиди междуречен тип.

Не и според антропологията. А между саките и прабългарите има бая векове растояние чисто хронологично.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Напротив, точно според антропологията. Равене, нямам намерение да споря с теб за антропология, нито за археология. Аз ти съобщавам какви изводи е направила науката по темата, ти ако искаш вярвай, ако искаш си сънувай дръпнати очи и Тангра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

“...Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания...”

Най-обикновена практика, описана от камара древни елински автори, просъщестувала до християнската епоха. Без гадаене с благоприятна прогноза не се започва сражение, не се тръгва на път и т.н. Понякога гадаенето по жертва, принесена на божеството, се е извършвало многократно и всеки ден, до появата на добрата прогноза.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз още не съм срещал заключение на антрополог в което да се казва че "Прабългарите са брахикранни европеиди междуречен тип.".

Но винаги с интерес чета всичко свързано с темата още повече при оскъдицата по този въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

пасажът на арабица правилно ли е отпечатан???

доколкото виждам там пише

تكرير

т.е. такрир или такарир

а не тангри

????????

Извинявай за ОТ, но какъв е шанса "такарир" на арабски да е транскрипция на "чакарир"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

“...Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания...”

Най-обикновена практика, описана от камара древни елински автори, просъщестувала до християнската епоха. Без гадаене с благоприятна прогноза не се започва сражение, не се тръгва на път и т.н. Понякога гадаенето по жертва, принесена на божеството, се е извършвало многократно и всеки ден, до появата на добрата прогноза.

Тук става на въпрос не за някакво налудничево шаманско гадаене. Става на въпрос за изчакване на подходящ момент за всяка битка и сражение. Изчакваш слънцето да ти е в гръб и да заслепява противника. Изчакваш противника да се напие с вино и да загуби боеготовност. Изчакваш противника да се изнерви. Изчакваш да дойде ден в който противника празнува някакъв празник и е разсеян. Изчакваш да минат твоите празници за да е в кондиция твоята армия. Или просто имаш силни традиции и по празници не водиш битки. Така например московците като нападат волжките българи, българите или по-скоро царя им отлага битката въпреки наближаващия противник заради събора. Събора бил по-важен от загубата.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Българите са били много по умни от ромеите във военно отношение и гадаенето им преди битки не е било като ромейското. Става на въпрос за стратегии и тактики. Вероятно нашите са били запознати със "Изкуството на войната" или са си носели знанията в армията сред висшите чинове.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

точно пък римляните винаги се стремяли да избират времето на сражение така, че да е благоприятно за тях. Разбира се ритуалната 'подготовка' също повдигала духа на войниците, но в края на краищата не тя била решаваща за протичането на битката.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нямаше ли нещо в Ашхарацуйц за почитания в царството на хуните в Кавказ Тенгри-хан, който персите наричали Аспандиат? ;)

Имаше. Само че за хонския "Тангри-Аспандиат" няма никакви податки в текста на Мовсес Каланкатуаци (не в "Ашхарацуйц") да е бил бог на небето. Най-вероятно той е вариант на архаичния масагето-сакски (ирано-арийски) бог Митра, като едновременно с това е вплетен и с култа към военния гений на Александър Македонски.

П.П. На всичко отгоре символ на хонския "Тангри-Аспандиат" е дъбът. Тюрките имат толкова общо с дъба колкото и бедуините. Дъбът издава индоевропейска религиозна традиция, но не иранска, а "западноиндоевропейска", сиреч елинска, тракийска, келтска, славянска, германска. Как се е озовала в Кавказ обаче идея си нямам.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пък и самото Тенгрихан като съчетание звучи близко до Митракан - името на един от месеците в стария календар на персите. А при волжките българи имаме празника Нардуган/Мардукан.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напълно е възможно. Климатът се променя, а и човешката намеса изобщо не е за подценяване. Възможно е и в украинските степи да е имало "острови" подходящи за земеделие.

Идеята на поста ми беше, че не бива да се подценяват природните условия. Например едно от обясненията за "поунгарчването" на панонските славяни и изчезването им е, че просто на една огромна част от карпатския басейн - "пустата", никога не е имало трайни поселения на славяни.

Прочетох поста ти и съм напълно съгласен с него, относно промените в климата, просто уточнявам този дребен детайл... Това е неясно как родено клише, което не отговаря на действителността и може би е носело смисъл на "обезлюден", а не на "неплодороден"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А това, че имаме думите президент и омбудсман какви ни прави - американци или шведи? Трябва да се прави разлика от правилото и изключенията. Може да се употребяват ред думи, митове и дори предмети характерни за други народи, но от масовостта са определя доколко общо имаме с тях - не само генетично, етнически или религиозно, но напр. и в чисто търговски аспект.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имаше. Само че за хонския "Тангри-Аспандиат" няма никакви податки в текста на Мовсес Каланкатуаци (не в "Ашхарацуйц") да е бил бог на небето. Най-вероятно той е вариант на архаичния масагето-сакски (ирано-арийски) бог Митра, като едновременно с това е вплетен и с култа към военния гений на Александър Македонски.

П.П. На всичко отгоре символ на хонския "Тангри-Аспандиат" е дъбът. Тюрките имат толкова общо с дъба колкото и бедуините. Дъбът издава индоевропейска религиозна традиция, но не иранска, а "западноиндоевропейска", сиреч елинска, тракийска, келтска, славянска, германска. Как се е озовала в Кавказ обаче идея си нямам.

Тая тема е безсмислена - тези, които не могат да носят на пиене и вярват в Тангра никога няма да повярват на нас, останалите на масата и след петата ракия, че грешат... :flowers:

Затова бях пуснал преди време онзи хубав казахски сайт с колекцията древнотюркски надписи - за да се види как се употребява Тенгри, кога, какво титли имат тюрките на Ел итмиш, Билге и Тунюкук, какво значат те и т.н. ...

Понеже държа на детайлите - ето ви два:

1. кан: http://irq.kaznpu.kz/?l=Q&wi=34&lang=r&mod=3 Тука даже "Тенгри хан" умира... :grin:

2. Тенгри: http://irq.kaznpu.kz/?l=t&wi=75&lang=r&mod=3

За земеделие се иска една група да се задържи на едно място минимум една година защото това е минималният посевен цикъл.

Земеделие може да е имало около градовете по черноморието но в самите степи надали, през ранното средновековие степите са размирно място, няма стабилни държави и всяка уседнала група бързо бива пометена от скитосващи номади.

Земеделие има в хазарския хаганат около градовете но не е основен поминък.

Иначе номадите са много пластични в това отношение и ако има условия бързо преминават към много по продуктивното земеделие, примери са гсиен ну, хазарите, ПБЦ, волжките българи, маджарите и тн.

В тривековният хазарски хаганат например земеделието е силно развито и има дори поливно земеделие в Терекско Сулакското междуречие около градовете им Беленджер и Семенджер. С това се хвали в писмо хагана Йосив и съвременни изследвания го потвърждават.

Понеже оспамихме преди време една друга тема и за да избегнем отново същото - за да се премине от номадство към земеделие са нужни две неща - няколко поколения опит и нагледен пример, тоест учители! Всичко друго са съвременни фантазиии!!! Вземаме един днешен "градски" човек, примерно от Банишора и го пращаме в Странджа с бел, мотика и шепа семена да сади жито и зеле! МЪКА и глад, това го чака! И то при положение, че на подсъзнателно ниво има вековният опит на прадедите си, садили зеленчуци по поречието на владайската река... За номадите, които са "садили" копия и стрели, усядането "в рамките на едно поколение" (цитат по памет) е като производството на ядрено оръжие - неизпълнимо...

Разораването на целините е било невъзможно поради липса на тежък плуг, нещо, което германците твърдят, че е славянско изобретение, а славяните - че е германско... :frusty2:

Най-старият открит такъв засега е от поречието на Дон, маготин да ме поправи, ако греша...

Редактирано от isav
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Името на бога от «Истории страны Алуанк» на Каланкатуаци е "Тангри-хан, которого персы называют Аспандиат", има идол който го изобразява като "огромен и безобразен".

Това че дървото в случая е дъб не означава непременно че са обожествявали конкретно дъбът, в основата на тенгризма е Световното дърво което свързва световете.

Самото дърво няма никакво значение какъв вид е, в Казахстан често е лиственицата - свещенното вечнозелено дърво на скитите от което правели ковчезите си като символ на безсмъртие, в Тува шамана върви из гората и си намира «ойуун маhа» шаманско дърво стига да му хареса по нещо.

Дървото в тенгризма заедно със скалата се смятат за природни концентрации на сили и връзка между световете, пеят им, кичат ги с панделки и изпълняват основните си ритуали около тях.

На тенгриските тъпани се изобразява Световното дърво което пронизва световете и ги свързва в едно цяло, ако то умре светът ще се разпадне или според друг вариант светът на мъртвите и живите ще се смеси.


Тая тема е безсмислена - тези, които не могат да носят на пиене и вярват в Тангра никога няма да повярват на нас, останалите на масата и след петата ракия, че грешат... :flowers:

Затова бях пуснал преди време онзи хубав казахски сайт с колекцията древнотюркски надписи - за да се види как се употребява Тенгри, кога, какво титли имат тюрките на Ел итмиш, Билге и Тунюкук, какво значат те и т.н. ...

Понеже държа на детайлите - ето ви два:

1. кан: http://irq.kaznpu.kz/?l=Q&wi=34&lang=r&mod=3 Тука даже "Тенгри хан" умира... :grin:

2. Тенгри: http://irq.kaznpu.kz/?l=t&wi=75&lang=r&mod=3

.......

И каква е връзката ?


.......за да се премине от номадство към земеделие са нужни две неща - няколко поколения опит и нагледен пример, тоест учители! Всичко друго са съвременни фантазиии!!! Вземаме един днешен "градски" човек, примерно от Банишора и го пращаме в Странджа с бел, мотика и шепа семена да сади жито и зеле! МЪКА и глад, това го чака! И то при положение, че на подсъзнателно ниво има вековният опит на прадедите си, садили зеленчуци по поречието на владайската река... За номадите, които са "садили" копия и стрели, усядането "в рамките на едно поколение" (цитат по памет) е като производството на ядрено оръжие - неизпълнимо...

.............

Извинявай но това са пълни глупости.

"В рамките на едно поколение" - това за ранното средновековие са 30-40 години, дори идиот би се научил на земеделие за това време стига да има единственото условие да е сигурен че следващата година по това време ще е на същото място без да мине някоя орда виещи хуни през нивата му !

За колко време Аспаруховите българи в ПБЦ, другите от СМК и хазарите усядат и стават земеделци ?!

За разораването на целините не съм сигурен че тежък плуг ще ти свърши работа, по скоро ще ти трябва трактор Беларус, може би затова и целините са разорани чак в съветско време.

Редактирано от Raven
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За аспаруховите българи първо трябва да се докаже че са били номади, и чак след това да се чудим кога и за колко време са били станали уседнали. Българите и тук и на Волга си правят едни и същи селища - укрепени с валове и ровове дървени крепости, които са били характерни и за останалите славяни, които науката приема че били уседнали земеделци и скотовъди. Тия селища се водят скитски тип, а за скитите имаме данни че сред тях е имало и земеделци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, тия селища се водят общо степняшки тип.

Столицата на гсиен ну е оградена с девет вала според китайците, таман същите като плисковския от земленодървения период.

В степите прочее с квадрите е трудна работата, въпроса е защо след като идват тук нашите си правят степняшки валове сто и педесе години при условие че квадрите им се търкалят наоколо подръка от римските крепости и чак като идва Крум се сещат да ги преупотребяват?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!