Доказателства за култ към Тангра при българите ?

[Raven]

Възторженият ура патриотизъм най често води до грешна преценка и от там до сбъркани стереотипи.

[Galahad]

При Онгъла византийците загубили не защото императора си тръгнал, а императора си тръгнал под предлог че е болен, защото кампанията отивала към провал. Ако военните действия са се развивали успешно за ромеите нямало заминаването на императора да предизвика паническо бягство при това без българите изобщо да са нападанали ромейския лагер (нападението станало, като видели, че ромеите бягат). Та не виждам къде е случайността. Има много успешни военни кампании при които императора се е прибирал, но това не предизвиквало всеобщо бягство на армията му.

Няма сведения Кубратовите синове да са воювали. Но при тюрките е имало практика синовете на владетеля да си поделят народа. Тъй че една такава раздяла си е била съвсем в реда на нещата, особено ако прабългарите са тюрки.

[Eньо]

... при тюрките е имало практика синовете на владетеля да си поделят народа. Тъй че една такава раздяла си е била съвсем в реда на нещата, особено ако прабългарите са тюрки.

Човешката история не познава случай, в който част от един народ да се отдели и да предприеме бягство преминавайки реки като Днепър и Днестър като невръзващенци без никаква причина ...

Редактирано Януари 11, 2014 от Eньо

[isav]

Айде сега без излишен възторг.

Битката при Онгъла си е чист късмет, онези идват, нашите "обзети от страх" се крият в блатата зад палисадата и зяпат, на императора му писва, армията му се разлага в калта, жегата и комарите, на никой вече не му се занимава, императора бяга, армията се бунтува, нашите се пробват, ония се паникьосват и ето ти ПБЦ.

Това е дискутирано десетки пъти и, освен че е адски несериозно е и обида към паметта на един от най-славните Императори-войни на ИРИ, съхранил Империята в такъв тежък период!!! По-скоро началната информация на Погонат за числеността на българите не е била вярна и той не е имал друг избор освен обсадата!!! Която изобщо не е влизала в плановете му... А относно първоизточника - той какво, да напише "ние сме идиоти" ли?

[проф. Добрев]

Човешката история не познава случай, в който част от един народ да се отдели и да предприеме бягство преминавайки реки като Днепър и Днестър като невръзващенци без никаква причина ...

Причината е налице и тя е много дълбока, защото е икономическа. Прабългарите са скотовъди номади, т.е. те упражняват сезонно-миграционно скотовъдство. При това всеки средно заможен българин гледа най-малко 20-30 коня и стотина овце, а след преминаването и на хазарите на Кавказ, годните за подобно скотовъдство земи се оказват крайно недостатъчни. Затова Кубрат поделя племената и ги поверява на синовете си, на които възлага съответно и задачата да намерят по-подходящи за живот земи. По народни предания още от времето на Атила българите знаят, че Балканите и Унгарската Пуста, са по-благоприятни за тях, именно поради което и Аспарух повежда насам поверените му племена.

При това положение преселението на българите на Балканите не е бягство, а напълно нормално последователно-поетапно преместване от едно място на друго, като стадата се придвижват, пасейки, а юртите се пренасят след тях на различен интервал от време и разстояние и това трае, ако не десетки години, то поне десетина години. Големите реки най-вероятно са преминавани през зимата, по леда, защото аз не съм много сигурен, но овцата за разлика от коня, като че ли не може да преплува подобно разстояние.

Редактирано Януари 11, 2014 от проф. Добрев

[Raven]

Тълкувайте го както искате, ако искате си помпайте националната гордост и самочувствие с клишета за това как сме смазали най великата империя и сме разбили петдестхилядната и армия и после сме спасили света от арабите.

За мен в ситуацията при Онгъла има много голяма доза късмет, Погонат е добър император но по някаква причина се е набутал в патова ситуация с обсада, от там нататъка нещата както при повечето обсади са на късмет - или става или не.

Ако Аспарух идваше насам с идея да си отвоюва нова родина той щеше да мине лимеса, да се разгърне на равно поле и да чака византийците, факта че се е стигнало до наказателна акция срещу него и хората му на мен лично ми говори много.

Разбира се не е маловажна битка и последиците от нея са трайна промяна на политическата карта на полуострова, така че в никакъв случай не е било просто поредната загубена от ромеите битка.

Но пак казвам, случайността има голяма роля и в никакъв случай не приемам че това е някаква планирана дългосрочна операция от страна на Аспарух, човека просто е бил натикан в блатата от хазарите и от глад в един момент са почнали да плячкосват ромейска земя, от там нататъка нещата си следват развитието.

[Raven]

......

1. Първото нещо, което следва да се осъзнае е, че битката при Онгъла е сблъсък, война между две държави.

2. Обектът, за който се води войната - и това ясно посочват самите ромеи, са славянските племена на юг от Дунава и съответно териториите, които заемат те.

.........

Не е, СВБ е държава, Аспаруховата орда е разнебитена останка от този племенен съюз, тридесетина хиляди човека събрани в място на което не могат да преживеят и не могат да се изхранват и за това се налага да се правят на кокошкари в чужд двор и да оцеляват с чисто разбойничество.

Гледайте реално на нещата без излишен патриотаризъм и фентъзи преекспониране.

Колко са били?

Ами основната им част се е събирала в Никулицел, знаем колко е, смятаме.

Ромейската армия е не повече от двадесет хиляди реални войника, нашите са в укрепление и се отбраняват, ерго вероятно са по малобройни.

Нататъка е стечение от обстоятелства.

Славяните и територията им според мен нямат нищо общо, територията е ясно, необходима им е защото искат да оцелеят.

Славяните не им трябват на този етап дори напротив, пречка са им и за това ги прогонват от първоначалната обитаема територия - плисковското поле, разпращат ги по периферията и "поставят оръжие срещу тях", освен това са били "насилници срещу славяните" според същия извор .

В Плиска славяни няма почти до края, разни глинени тавички и май това беше.

.....то па и керамиката им за нищо не става а в занаятите хич ги няма така че не е чудно.

пп

Имаше сътветна тема, не е зле да се местим там защото и тенгризма и религията са много интересни сами по себе си.

[makebulgar]

Равене, я си припомни какво казва Апамейски на събора в Константинопол - "...Войната с България...", не говори за разнебитена орда.

Има доказателства, да това че усвояването на ромейските земи е било планомерно, постепенно и целенасочено. Целта са били крепостите, а не полета за номадските стада.

А това, че основната част на българите се събирала в Никулцел е тотална небивалица и глупост. Същата глупост като онази че в Плиска трябвало да се побере цялата орда. Равене един ден ще прогледнеш, но е рано.

[Eньо]

4. Никой от никъде, пред никого и за никъде не бяга ...

Изворите казват друго:

„От Конските планини избягал синът на Худбаад ...

В Тракия има две планини и реки, от които едната - Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На този остров живее Аспархрук, синът на Худбаад, който побягна пред хазарите от Българските планини ...”

[Elemag]

Това някаква форма на шизофрения ли е?

Щото аз не мога да разбера как така имаме едновременно "устремно настъпление", съчетано със "страх", "криене в блатата" и "чист късмет"?!

Проблемът на шизофренията е, че не се лекува с писане по форуми, а с хапчета.

Тълкувайте го както искате, ако искате си помпайте националната гордост и самочувствие с клишета за това как сме смазали най великата империя и сме разбили петдестхилядната и армия и после сме спасили света от арабите.

Това дали някой ще си помпа самочувствието или не си е негова работа, но фактите са си факти.

Поредица от случайности говори за закономерност.

"Разбойническият" владетел е станал кесар - факт.

Нито аспаруховите българи се проявяват като разбойници, нито куберовите българи се проявяват като разбойници, нито тези в Италия.

Българите отнемат от Византия земи и от това тя губи, но в замяна на това на северната й граница се появява един предсказуем съсед, от който империята има доста повече ползи.

[Galahad]

Човешката история не познава случай, в който част от един народ да се отдели и да предприеме бягство преминавайки реки като Днепър и Днестър като невръзващенци без никаква причина ...

Обикновено има много причини, но кои от тях конкретно са накарали Аспарух да тръгне не е известно. При всички случаи е търсена една по-сигурна територия, за да се формира в нея един надежден политически център и именно такава се е оказала Мизия, оградена от морето, Дунава и Балкана.

Качествата на Константин Погонат не следва да се оценяват по това дали е можел да прави чудеса, а по това, че е умеел да се възползва от ситуацията. За сравнително краткия си живот той успял да умиротвори границите на империята и вътрешните църковни смутове. Всичко това имало висока цена, но в противен случай империята е можело да загине, защото тогава е била в много окаяно състояние.

При Онгъла той вижда, че няма да се справи така лесно с българите, колкото е очаквал. Но също така вижда, че това не е типичния номадски народ, който ни се описва в дискусиите. Той вижда, че за кратко време е изградена фортификация, което показва, че става дума не за вилнеещи варвари, а за народ, който умее да брани своя територия. В резултат от мира Византия губи наистина много територии, но печели мирна северна граница. Императорът е разбрал, че ще има за съсед, който ще си брани границите от врагове, а ако нападне Византия, то тогава пък империята ще трябва да се бори с един враг, а не с безкрайна поредица от племена. Сравнително дългия за времето си мирен период с Византия при династията Дуло позволил на империята да опази южните си граници, а българите северни, а те и за двете държави били изключително проблемни. И резултата е налице - известни са толкова народи дето са се мотали между Днепър, Днестър и Дунав, а са останали толкова малко от тях.

Колко са били?

Ами основната им част се е събирала в Никулицел, знаем колко е, смятаме.

Ромейската армия е не повече от двадесет хиляди реални войника, нашите са в укрепление и се отбраняват, ерго вероятно са по малобройни.

Нататъка е стечение от обстоятелства.

Не знаем колко са били, нито колко е наброявала виз. армия. Но не се говори, че византийците са обсадили едно укрепление (туй го има в един филм, дето един от героите като си вдига ръцете да призове Тангра и на ръката му лъсва електронен часовник), а че са се укрили на разни труднодостъпни места. Никулцелският лагер е бил един от тях.

На второ място е въпрос на тактика дали да си съсипят армията в открит бой и да постигнат Пирова победа или да предприемат отбранителна тактика, в резултат от която обаче ще спечелят войната със съвсем малко загуби на жива сила. Много бабаитски е било да излязат в открит бой, но след подобаващите от едно такова сражение с какво после са щели да се противопоставят на хазари, авари и какви ли още не?!?

[К.ГЕРБОВ]

При всички случаи е търсена една по-сигурна територия, за да се формира в нея един надежден политически център и именно такава се е оказала Мизия, оградена от морето, Дунава и Балкана.

Тази територия е била природно защитена от три страни – реката, морето и планината. Не е защитена само от запад. Така е било и в родината на Аспарух, намираща се между Волга, Дон и Конските планини. На север също има някакви планини.

В своята си хроника, унгарците пишат, че тръгвайки да се преселват на запад, предварително са знаели къде отиват. Твърде е възможно и аспаруховите хора да са имали такива предначертания.

И от гръцките хроники и от Ашхарацуйц се създава впечатлението, че дружината на Аспарух не се е мотала много по пътя. В арменската хроника той е засечен веднъж как избягал, после се оказва, че вече е на о-в Пюки. Е, в хрониката е обратно, но това е заради реда на представяне на страните.

Хазарския каган Йосиф пък пише, че прадедите му преследвали в-н-н-т-р чак до Дунав. Т. е. не са ги оставили никъде да пребивават по-дълго време на едно място.

[Thorn]

Не ми се обсъжда пак тази битка, обсъдихме я надълго и нашироко в БС. Това, което аз ще кажа, е че Константин IV е герой, спасил самото съществуване на християнския свят и не е дал основание за обвинения в страхливост. И е абсолютно в реда на нещата ако българите са отказали сражение и е започнала обсада, а него го е обхванал подагричен пристъп /който е МНОГО, АМА МНОГО ГАДНО НЕЩО:

Обикновено е през нощта. Засегнатият, обикновено се събужда от нетърпимата болка, а ставата на палеца ( може да е засегната и друга става ) е подута, силно зачервена. Дори най-малките движения и допир, като допира от чаршафа, я усилват още повече. Повишава се температурата. Болния е силно възбуден и лесно раздразним. Първата криза обикновено преминава за около седмица.

Мно­го бър­зо бол­ка­та ста­ва не­по­но­си­ма, ка­то и най-ле­кият до­пир до за­сег­на­та­та ста­ва е из­к­лю­чи­тел­но бо­лез­нен. Прис­тъ­път мо­же да про­дъл­жи ця­ла нощ, а мо­же и да се про­то­чи в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко дни.

бърза поява на болки в засегнатите стави последвани от загряване, подуване, червеникаво оцветяване и повишена чувствителност. Тя може да бъде и силна, в степен дори и докосване на кожата на засегнатата става да бъде непосилно. Пациентите могат да развият температура с остри атаки на подагра.

и положението е изглеждало под контрол, няма нищо чудно, че решил да си вземе "болничен" за няколко дни /обикновено толкова трае пристъпът/ и да отиде на един ден път в Месемврия, където и днес лекуват подагра с лечебна кал / саваториумът е всъщност в Поморие, но няма да издребняваме за няколко километра/. Това, което не е преценил, е че моралното състояние на армията след 40 години страшни поражения не е било добро и без неговото лично присъствие нещата са се скапали.

На който не му харесва, да си представя, че императорът внезапно се е уплашил и е избягал от собствената си армия.

Колкото до числеността - Римската империя тогава е тежко ранена, почти убита. Няма големи ресурси. Доколкото въобще е имало армия, тя е била разпръсната в гарнизоните от Армения до Картаген. Подвижната армия, която е могло да бъде заделена за една експедиция срещу второстепенен или даже третостепенен противник едва ли е била повече от 10-15, максимум 20 000 човека.

[Galahad]

Ако става въпрос за банята, то по-вероятно е да иде реч за Акве Калиде - Термополис, за което и по-рано се говори за лечебните свойства на водата му.

Турската сграда е била построена от султана именно защото там излекувал подаграта.

Иначе доста голяма баня е открита и в Несебър. Но ако става дума за нея, то това означава, че от обществените бани в Одесос не е било останало нищо.

Проблемът не е, че е отишъл на баня, а че обстановката е била такава, че това е било възприето като бягство. Ако кампанията се е развивала успешно е било дори нормално да се очаква и без болки императора да са върне в столицата и да остави стратезите да довършат противника.

[Thorn]

Галахад, тази армия 40 години са я громили араби и лангобарди. Серия от катастрофални поражения. Много катастрофални. Константин е обърнал нещата, но явно всичко се крепило на личния му талант и присъствие.

[БатеВаньо]

Не е, СВБ е държава, Аспаруховата орда е разнебитена останка от този племенен съюз, тридесетина хиляди човека събрани в място на което не могат да преживеят и не могат да се изхранват и за това се налага да се правят на кокошкари в чужд двор и да оцеляват с чисто разбойничество.

Гледайте реално на нещата без излишен патриотаризъм и фентъзи преекспониране.

Колко са били?

Ами основната им част се е събирала в Никулицел, знаем колко е, смятаме.

Теофан сякаш казва друго:

„Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Истър реки, и като завзел Оглос, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно превзимаемо от всяка страна; бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятелите за отслабения от раздялата народ...”

Theophanes, Chronographia

Тоест наложил е властта си от Днепър, през Днестър до Онгъла - многото реки играят ролята на естествени граници. А защо е съсредоточил военната си мощ на Дунава,а не при Днепър, предполагам се избистри - да търси конфликт с ИРИ( или някакъв предтекст ), евентуално на базата на някакви събития от предходни години. Източната граница вече е била сигурна:

оградено като венец от реките, то давало голяма сигурност спрямо неприятелите

От споменаването на " войната с България" може да заключи също така, че дори действията на Аспарух са отговор на някакви по-стари събития, а не на случайност.

[Raven]

Какво налагане на власт, какво умишлено търсене на конфликт с империята......

Бягал е и се е чудел какво да прави, пишат си го и арменци и гърци и хазари, не се е заврял в блатата заради здравословният им климат, седял е там докато "са изпаднали в голяма нужда" и започнали да плячкосват и на императора най накрая му писва.......

[проф. Добрев]

Няма сведения Кубратовите синове да са воювали. Но при тюрките е имало практика синовете на владетеля да си поделят народа. Тъй че една такава раздяла си е била съвсем в реда на нещата, особено ако прабългарите са тюрки.

Не само, че няма нито едно сведение те да воюват, но няма и абсолютно никаква причина за това,

защото тук всичко се решава по законите и правилата на патриархалното семейство.

Впрочем, ето още едно, много силно доказателство, че прабългарите са тюрки!

Редактирано Януари 12, 2014 от проф. Добрев

[decapitator]

Какво налагане на власт, какво умишлено търсене на конфликт с империята......

Бягал е и се е чудел какво да прави, пишат си го и арменци и гърци и хазари, не се е заврял в блатата заради здравословният им климат, седял е там докато "са изпаднали в голяма нужда" и започнали да плячкосват и на императора най накрая му писва.......

От нужда няма да слезеш до Тракия, за да се полюбуваш на Анастасиевата стена, а ще цъкаш славянки около Истера и ще папкаш раци и миди, като бракята казаци 9-10 века по-късно, по островите на същия Истер.

[T.Jonchev]

Г-да, имайте малко повече доверие в изворите. В противен случай историята ще се превърне окончателно в свободно съчинение.

Мисля, че е съвсем излишно да се спори по въпроса бягали ли са Аспаруховите българи или са разширявали държавната територия в западна посока. Теофан, Анания Ширакаци и хаганът Йосиф - три съвсем независими един от друг източника - твърдят (макар и с различни изрази) едно и също: бягали са. Какво може да се противопостави на това, освен безкрайно несигурните бълнувания на Джагфар Тарихи и собственото ни патриотично чувство, които не допускат българи да бягат или да бъдат побеждавани? Това е несериозно, а ние все пак сме с претенцията за форум за наука.

Това, че Кубратова България е била разбита, е извън съмнение. Най-напред се е разбила сама и отвътре с разделянето на синовете, а след това хазарите са довършили, каквото е останало. Същевременно , макар и разделени, българите не са се превърнали в безредна бягаща тълпа, а очевидно са запазили усещането, че имат държавност и ред, че са наследници и продължители на Кубратовото обединение и са пренесли всичко това -едни на север към устието на Кама, други на запад към Дунава. В противен случай Волжска и Дунавска България едва ли биха били възможни в този си вид и с тези структури, които макар и бегло, все пак познаваме от по-късно време.

Едва ли можем да се надяваме да определим дори приблизително числеността на Аспаруховите българи, колкото и да продължават споровете по този въпрос: данните за това са отчайващо малко и ще си останат малко, независимо от усилията (вкл. археологическите). Естествено, не говорим за 10 - 12 хиляди бойци (или 30-40 хиляди души общо), както е смятал навремето Васил Златарски - това схващане е погрешно не защото сме толкова сигурни, че са били много повече, а защото сведението на Михаил Сирийски, на което Златарски се опира, не може да се отнася към Аспарух. Вярно е, че Аспаруховите българи са заели значителни пространства между Днепър/Днестър и Дунавските устия, но най-вероятно плътността на българското население там не е била особено голяма - това се потвърждава косвено и от данните, че хазарите ги преследвали чак до Дунава. От тази позиция може да се направи из извод, че по всяка вероятност в знаменитата битка при Оглоса съвсем не са участвали всички български бойни ефективи - не толкова, че броят им е бил прекалено голям за Никулицелския лагер (той все пак е огромен и спокойно може да побере няколко десетки хиляди души), а защото не са били концентрирани само там. От друга страна подробните коментари на Монте Кристо, а и на други потребители, относно имперския военен потенциал и действащата армия към началото на 80-те години на седми век дори да изглеждат малко крайни, са все пак показателни. Така че едва ли можем да говорим за някакви безчислени войски - както от едната страна, така и от другата.

[БатеВаньо]

Какво налагане на власт, какво умишлено търсене на конфликт с империята......

Бягал е и се е чудел какво да прави, пишат си го и арменци и гърци и хазари, не се е заврял в блатата заради здравословният им климат, седял е там докато "са изпаднали в голяма нужда" и започнали да плячкосват и на императора най накрая му писва.......

Никой не споменава, че се е заврял в блатата или е живял там. Пише си ясно:

че мястото е защитено и мъчно превзимаемо от всяка страна; бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реките

....отпред са блатата, а отзад са Днестър и Днепър, като естествени прегради, но това нито е ново нито е толкова интересно. По - интересно за мен е защо като отправна точка на Аспаруховото приключение се дава Кавказ, като се съобщава, че се прехвърля през Днепър, а в същото време Дон е много по - пълноводна река, но не става никъде дума за Дон.

Тоест българите на Аспарух ги ситуираме между Дон и Днепър ...... барабар с "българските възвишения"?

Редактирано Януари 12, 2014 от БатеВаньо

[проф. Добрев]

Чудесен цитат на Теофан, който очертава ясно границите на България при Аспарух - от Днепър до Дунав.

Причината и поводът за войната от 680 г. са най-интересното в случая. Тук е интригата.

1. Не мисля, че Аспарух преднамерено търси конфликт с Византия. Сведенията на ромеите говорят за точно обратното. Българите са изненадани от предприетите решителни действия на ромеите. Те със сигурност нито търсят, нито очакват война.

2. Първа точка веднага предполага съвсем логично и следващия извод. В момента на ромейското нападение основната българска военна мощ не е съсредоточена на Дунава. В противен случай българите не биха били "изненадани и уплашени", както твърди Теофан.

Няма никакво съмнение, че срещу ромеите не стои основната сила на българската войска. Това е логичен извод, а не "патриотично помпане".

Ако имате някакви аргументи против това заключение, съм готов да ги изслушам.

Позволявам си да ви поздравя за тази реплика и с един плюс.

При този начин на изнасяне и придвижване на българските племена на Аспарух от Кавказ през Дарялския проход и Хипийските планини, дн. Ставрополски възвишения, към Дон и по-насам, които са не по-малко от 3-4 на брой, с обща численост около 250 хил., хазарите ги преследват най-много до Днепър, но дори и това е твърде съмнително, така че именно Днепър е североизточната граница на Аспаруховата държава.

Аспарух.pdf

Редактирано Януари 12, 2014 от проф. Добрев

[КГ125]

Ами че то и римляните са разделили империята.

Видимо, и те са тюрки, проф. Добрев?

Г-да, имайте малко повече доверие в изворите. В противен случай историята ще се превърне окончателно в свободно съчинение.

Мисля, че е съвсем излишно да се спори по въпроса бягали ли са Аспаруховите българи или са разширявали държавната територия в западна посока. Теофан, Анания Ширакаци и хаганът Йосиф - три съвсем независими един от друг източника - твърдят (макар и с различни изрази) едно и също: бягали са. Какво може да се противопостави на това, освен безкрайно несигурните бълнувания на Джагфар Тарихи и собственото ни патриотично чувство, които не допускат българи да бягат или да бъдат побеждавани? Това е несериозно, а ние все пак сме с претенцията за форум за наука.

Това, че Кубратова България е била разбита, е извън съмнение. Най-напред се е разбила сама и отвътре с разделянето на синовете, а след това хазарите са довършили, каквото е останало. Същевременно , макар и разделени, българите не са се превърнали в безредна бягаща тълпа, а очевидно са запазили усещането, че имат държавност и ред, че са наследници и продължители на Кубратовото обединение и са пренесли всичко това -едни на север към устието на Кама, други на запад към Дунава. В противен случай Волжска и Дунавска България едва ли биха били възможни в този си вид и с тези структури, които макар и бегло, все пак познаваме от по-късно време.

Едва ли можем да се надяваме да определим дори приблизително числеността на Аспаруховите българи, колкото и да продължават споровете по този въпрос: данните за това са отчайващо малко и ще си останат малко, независимо от усилията (вкл. археологическите). Естествено, не говорим за 10 - 12 хиляди бойци (или 30-40 хиляди души общо), както е смятал навремето Васил Златарски - това схващане е погрешно не защото сме толкова сигурни, че са били много повече, а защото сведението на Михаил Сирийски, на което Златарски се опира, не може да се отнася към Аспарух. Вярно е, че Аспаруховите българи са заели значителни пространства между Днепър/Днестър и Дунавските устия, но най-вероятно плътността на българското население там не е била особено голяма - това се потвърждава косвено и от данните, че хазарите ги преследвали чак до Дунава. От тази позиция може да се направи из извод, че по всяка вероятност в знаменитата битка при Оглоса съвсем не са участвали всички български бойни ефективи - не толкова, че броят им е бил прекалено голям за Никулицелския лагер (той все пак е огромен и спокойно може да побере няколко десетки хиляди души), а защото не са били концентрирани само там. От друга страна подробните коментари на Монте Кристо, а и на други потребители, относно имперския военен потенциал и действащата армия към началото на 80-те години на седми век дори да изглеждат малко крайни, са все пак показателни. Така че едва ли можем да говорим за някакви безчислени войски - както от едната страна, така и от другата.

Абсолютно! Загубата на територия за един народ и кризата, в която му се налага да бяга и да търси, в ония благословени времена, когато земята е била и свободна, не значи загуба на държавността му. Чиста работа. Затова и Константин Апамейски още на следващата година казва "с България".

[проф. Добрев]

Ами че то и римляните са разделили империята.

Видимо, и те са тюрки, проф. Добрев?

Много неуместният ви в случая сарказъм не ми позволява да си припомня дали и

двамата римски императори - източен и западен - са синове на един и същи баща?

Ще ви бъда безкрайно признателен, ако ми помогнете точно в това отношение!

Редактирано Януари 12, 2014 от проф. Добрев

[Last roman]

Аркадий и Хонорий са синове на император Теодосий.