Признаване на България за независима - въпрос

[koko6]

Здравейте,

Бихте ли ми разяснили, защо са били нужни ~ 40г. България да бъде призната за независима, докато повечето държави като Словения, Хърватия и т.н са били признати за период от 1-2-3-4г.

Благодаря!

[Eньо]

Здравейте,

Бихте ли ми разяснили, защо са били нужни ~ 40г. България да бъде призната за независима, докато повечето държави като Словения, Хърватия и т.н са били признати за период от 1-2-3-4г.

Причината е геополитичека.

Близостта до бившият ни господар - Османска Турция.

[koko6]

Много ти благодаря за бързия отговор, ако не ти представлява проблем би ли ми разяснил малко по-обстойно?

[Eньо]

Много ти благодаря за бързия отговор, ако не ти представлява проблем би ли ми разяснил малко по-обстойно?

Нека бъдем коректни към всички потребители, да видим и различни тези първо.

[koko6]

Прав си! Много ми е интересно и ще се радвам да видя мнения!

[ISTORIK]

От 1978 до 1908 г., когато е обявена независимостта на България, не са около 40 години, а малко по-малко, всъщност са 30.

Българите са чакали удобен геополитически момент, когато от акта на обявяването на независимостта няма да има негативни политически, икономически и военни последици за страната от страна на великите сили. От друга страна, близостта на Османска Турция (имаме общата граница с нея!) виси като "Дамоклев меч" над България.

Редактирано Януари 8, 2014 от ISTORIK

[К.ГЕРБОВ]

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.” Манифест на цар Фердинанд I

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.[2] Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

[КГ125]

Причината се нарича Берлински конгрес. Според неговите решения, България, която по Сан Стефанския мирен договор е обособена териториялно като цяло в цялата си етническа територия, се разделя на три. Македония и Тракия остават в Османската империя, Източна Румелия остава също част от нея но с особен статут и с български институции, без турска армия, а Северна България и София остават като Княжество, но васално формално на султана.

След победата на Русия в 1878 г., великите сили решават статута на България по този начин.

Много е трудно да се ревизира един межднароден договор, за това трябва подходящ политически момент. Българската национална задача в целия перид след освбобожението е - обединение на всички български земи.

Първата стъпка е Съединението, и то е само 7 г. след Берлинския конгрес.

Втората е независимостта - едва през 1908 г., защото едва тогава е имало възможност за това. Възможността е - удобна международна обстановка. Това значи - великите сили да са склонни да приемат независимостта. Това е станало възможно едва през 1908 г. Защо?

Защото тогава Австра-Унгария е анексирала Босна и Херцеговина и не върви да е за тази анексиа, а против българската независимост. Англия традиционно подкрепя България срещу Русия. Русия подкрепя България срещу Османската империя. Последната няма думата в тази ситуация, защото е застрашена от международен натиск.

И ето това е подходящият дипломатически момент България да обяви независимост и това да е признато.

Признаването на една държава за независима не е свързано с някакви нейни постижения, а с интересите на другите държави. Когато им изнася, тогава ще я признаят. Ей го СССР е признат от повечето страни чак през 30-тте години.

[ISTORIK]

Ето още подробности по темата:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1419

---

Как стоят нещата от гледна точка на международното право?

В международното право се използва термина “държавен суверенитет”, въпреки,че международната общност се разглежда като съвкупност от нации.

Международното право определя държавата като изразител на самостоятелна воля и я признава за носител на държавен суверенитет. Държавата извън общността не съществува.

В международното право суверенитетът се признава на всяка държава, независимо дали тя е голяма или малка по площ, население, икономически показатели; независимо от това, каква е нейната форма на управление, какъв е нейният политически режим и т.н.

В международен план всяка държава има свой суверенитет. Държавният суверенитет се изразява в независимостта на всяка една държава от другите държави. Посочената независимост се изразява в призната свобода на действие на държавата в международните отношения.

Същевременно тази свобода не е безгранична. Ограниченията възникват от факта, че съществуват други суверенни държави. Затова свободата на действие на всяка отделна държава следва да се осъществяват с оглед на суверенитета на другите държави.

Запазването на държавния суверенитет днес е една от задачите на ООН. Държавния суверенитет намира израз и в признатата възможност на всяка държава да определя самостоятелно своята вътрешна и външна политика. Поради това суверенитетът на държавата не може да се разглежда като неограничено “волевластие”. В този смисъл, днес държавния суверенитет не е абсолютен, а - относителен. Абсолютната независимост е практически невъзможна.

В международната литература се поддържа становището, че фактическата зависимост – икономическа, военна, политическа и пр., не води до нарушаване на суверенитета.

Нарушаването на държавния суверенитет се осъществява и “в името” на общочовешки ценности – защита на човешките права, мира, демокрацията и др. пътят към изграждане и разширяване на Европейския съюз, цел и на България, несъмнено ще постави отново въпроса за граниите на държавния суверенитет.

http://www.bg-pravo.com/

Редактирано Януари 8, 2014 от ISTORIK

[Warlord]

Това трябва да признаем, че е един от умелите ходове на Фердинанд. Свикнали сме да го "храним" заради катастрофите през 1913 и 1918, но през 1908 много ловко усеща идеалния политически момент в който да се направи втория пробив в Берлинския конгрес (след Съединението), който успява да мине между капките и между Великите сили без никакви последици за нас Ето например румънците за да извоюват своята независимост от Султана е трябвало да воюват през 1878 заедно с руснаците и да дадат хиляди жертви в боевете. Всъщност те трябва повече да се вайкат от нас за непризнаването на независимостта им, за нашата чакаме 30 години, а те за тахната - точно 460 г. откакто след смъртта на Мирчо Стари стават васали

[koko6]

Ехе, колко много хора са се включили! Много приятен форум, ще го посещавам за да се образовам по-обширно от вашите знания.

Благодаря на всички за полезната информация!

[КГ125]

Ехе, колко много хора са се включили! Много приятен форум, ще го посещавам за да се образовам по-обширно от вашите знания.

Благодаря на всички за полезната информация!

Чети, чети! Тук и книгите - това е такъв капитал, който никой не може нито да ти даде, нито да ти вземе