Как Троцки губи властта

[resavsky]

Всъщност истинска десталинизация няма и при Хрушчов. Само се говори, но нищо не се прави. Хрушчов започва все повече да копира Сталин и точно това плаши елита. Всички добре са помнили врмената на Ежов и Ягода. При Брежнев нещата стоят по съвсем друг начин. Моделът донякъде се либерализира. Решенията се винаги се взимат колективно и никога еднолично. Между другото Брежнев е бил твърдо против инвазията в Афганистан, но е убеден от Андропов, Суслов и Устинов. Точно поради това "дорогой Леонид Илич" става привлекателен за елита и бива държан от него, дори когато е започнал да оглупява. Така че да се говори за ресталинизация в годините на Брежнев е крайно пресилено, да не кажа неточно. Всъщност точно при него обикновените граждани на СССР живеят най-спокойно и с най-висок стандарт за цялото съществуване на социализма. Това е златното време на Съветския съюз. Уви, проспано за реформи.

Всъщност Андропов е твърдо против но се налага воненното лоби.Към този момент Брежнев отдавна е един стар,болен човек който трудно може да вземе самостояелно решение.

[Galahad]

Много често просперират хора като сводника Коба, а губят други, които са по-образовани, по-умни, по-способни, но тяхната слабост е, че са също по-добри и по-морални. Те правят големите неща, но губят в подмолните ходове. Примери разбира се много - нашия цар Гаврил Радомир има успехи на бойното поле, но е прецакан от Иван Владислав, който пък докарва ПБЦ до закриване, но преди това все пак успява да стане цар. Йоан Цимисхий превзема Преслав, но когато вижда, че паракимуменът Василий е докарал населението до нищета и решил, че трябва да вземе мерки, чаша с отрова довела до смяна на императора - Василий ІІ успява да живее дълго, защото навреме се отървал от влиятелния родственик, замесен в заговори срещу няколко предходни императора. Друг пример е Стефан Стамболов и Фердинанд. Всъщност това нещо се случва при всеки колектив - едни мислят за общия приоритет, а други как да ги елиминират и да просперират само те. Това пък вече си се дълги на някои съвсем типични особености. На първо място хората не са всестранно и еднакво развити, а имат различни способности и в различни насоки. На второ място, опитвайки се да постигнат нещо в една насока, те занемаряват друга. На тривиално ниво говорим за пропилян талант, а в политиката последиците може да са фатални за даден човек.

И тъй стигаме до въпроса на темата - как? Как става, че често хора като сводника Коба успяват да елиминират няколко личности, които изглежда, че го превъзхождат в почти всичко положително. Има една басня, за орела, който кацнал на едно дърво и видял горе охлюва. Попитал как е стигнал до там и охлюва отговорил - с пълзене. Та напредъка на другаря Коба е по-скоро бавен и незабележим. Много често се правят опити да се проследи пътя му нагоре, но по-скоро се отчитат резултатите от действията му, а не самите дайствия причинили резултата.

Коба е общо-взето най-невзрачния сред звездните лидери. Незабележимостта и подценяването всъщност са сред основните оръжия на този тип. Така те остават настрана от престрелките на другите претенденти, които се елиминират и един ден се оказва, че просто не е останал друг Сталин примерно успява да елиминира Ленин, като под предлог, че се грижи за здравето му го отдалечава от държавните дела. Когато Ленин се усеща, вече е твърде късно.

Троцки мисли по-мащабно, но му се губят дребните хитрини да си бетонира пътя към властта.

[kramer]

По-горе някъде пишеше - от мързел. Както всеки бонвиван, Троцки бързо се дезинтересува от текущите събития.

В един филм, май за Махно беше, Троцки стои над главите на бившите офицери, минали на страната на болшевиките и им вика: "Думайте, думайте товагищи!"

[Basileus]

On 11.01.2014 г. at 0:04, mitaca said:

Както вече писах военния комунизъм е спецефичн ф-ма на диктатура на пролетарита. Или диктатура на пролетариата по време на война. Всяка д-ва във война използва принудителен труд, изземване на излишиците, централизиран контрол и разпределение. Също така и някква ф-ма на диктатура обаче н военното правителство, понякога се прибягва дори до частична национализация. Червения терор пък е в отговор на белия терор (въпреки,, че не е баш бял а розовичък ) и на покушението с/у Ленин и убийството на Урицки. Иолирането на недоволните и противниците също не е измислица на Троцки и на военния комунизъм, а гоненето на цели прослойки, а и по-късното им унищожение си е ленинова 'измислица'. Не че не е подкрепен от Троцки, но не само от него. Но след края на Гражданската, а после и на Полската вече трябва нещо да се имисли. Не вярвам Троцки да е предложил НЕП-а по-рано, но предложението му за замяна на изземвнето с прогресивен данък на базата на площта на емята си е негово дело.

По същество колективизацията е много по-голямо престъпление и по-кърваво. При него има повечето елементи от военния комуниъм, но няма война.

Червеният терор по-скоро произлиза от теоретичните постановки на болшевизма. Покушенията са само повод той да стане масов и брутален.  За първите 4 години след революцията са избити над 2 милиона души.

Цитирам:  "Большевики официально объявили красный террор 5 сентября 1918 года после убийства Урицкого и покушения на Ленина. Американский историк Александр Рабинович указывает, что в Петрограде его провозгласили еще 28 августа 1918 года. Другие исследователи отсчитывают красный террор с момента захвата власти большевиками. ...... Можно дискутировать о том, когда начались массовые убийства большевиками российских граждан, получившие название «красный террор», но они стали историческим фактом задолго до 5 сентября 1918 года. Кроме того, у них была своя предыстория.Какая?В 1902 году — еще до формального разделения членов Российской социал-демократической рабочей партии (РСДРП) на большевиков и меньшевиков — Владимир Ульянов писал: «Нисколько не отрицая в принципе насилия и террора, мы требовали работы над подготовкой таких форм насилия, которые бы рассчитывали на непосредственное участие массы и обеспечивали бы  это участие».
 

Фактически речь шла об истреблении коммунистами части населения по классовому признаку, об отрицательной селекции.

Можно ли в таком случае считать красный террор формой геноцида или социоцида?

Я бы использовал термин стратоцид (от лат. stratum, страта — слой, пласт). Под ним подразумевается уничтожение и преследование определенных социальных, общественных, профессиональных групп.

Смысл убийств по социально-классовому признаку заключался в том, чтобы сделать общество покорным для социалистического эксперимента. Для этого требовалось истребить представителей тех общественных групп, которые в силу своего культурного уровня, религиозности и самостоятельности при каких-то благоприятных условиях в будущем могли бы стать организаторами или катализаторами сопротивления....