СКОРПИОНИ

[Apofis]

НЕНУЖНА ОТРОВА. Скорпионът сграбчва гущера с щипците си, приближава го до челюстите си и започва да го разкъсва. Ще го инжектира ли с отровата, съдържаща се в ампулата в края на коремчето му? Не! Гущерът е вече мъртав и скорпионът го превръща малко по малко в каша, която ще погълне в стомаха си.

Скорпионите си служат с отровата си много по-рядко от колкото си мислим. Запасите им от отрова са толкова ограничени, че след изчерпването им трябва да минат 2 - 4 седмици, докато се възстановят.

За да убие голяма жертва, скорпионът извива "опашката" си напред до нивото на остата си и забожда жилото, свързано с двете жлези, които отделят опасната течност. През нощта в пустинята той ловува слепешката, защото зрението му е слабо. Често е необходимо жертвата да го докосне, за да реши да я нападне. Скорпионът обаче може да я усети и от разстояние благодарение твърде фините косъмчета, разположени близо до щипците му и силно чувствителни и към най-слабите трептения на въздуха.

ТОПЛИНАТА ГО ПЛАШИ! Скорпионите в пустинята се страхуват от високите дневни температури, но понасят много добре засухата. В най-горещите часове на деня те се крият под камъните или в някоя дупка.

Женските носят малките си в продължение на 7 - 10 дни след излюпването им. След като си сменят обвивката, те започват да се хранят сами, но в началото понякога се изяждат едни други.

Повечето от скорпионите са имунизирани срещу собствената си отрова и противно на това, което се смята, те не се самоубиват, ако се намират близо до огън. Случва се да се убодат, тъй като поради непоносимата топлина те извършват некоординирани движения, но това е неволно и те не умират, освен ако не са обезводнени напълно.