Проектът за нов Наказателен кодекс

[Galahad]

На сайтът на Министерство на правосъдието беше публикуван проект за нов Наказателен кодекс, който сериозно възбуди духовете. Докато проекта за нов Закон за движение по пътищата беше обсъждан като съдържащ екзотични разпоредби, примерно, че пътниците ще бъдат глобявани, ако шофьора е пиян (сиреч всеки от пътниците в автобуса ще трябва лично да проверява по време на пътуването дали водачът не е употребил алкохол над допустимите норми) или пък, че на шофьорите ще им се отнемат точки и за нарушения като пешеходци, то предложения проект за нов Наказателен кодекс предизвика сериозни тревоги.

За огромно съжаление предложения проект е много по-лош от това, което до момента е оповестено в медиите.

На първо място като концепция той е създаден да регулира обществените отношения в България, но в периода 1945-1989г., т.е. биха имали ефект в тоталитарна държава със социалистическа планова икономика. Предвижданата уредба обаче ще работи крайно зле в демократична държава с пазарна икономика. В този си вид Наказателния кодекс няма ефективно да защитава свободата и демократичните права на гражданите и тяхната собственост.

Първото, което прави впечатление е, че проектът е направен съвсем нескопосно, като някои от нововъведенията са по-скоро недоразуние. Показателен в това отношение е чл. 8:

„Пълнолетно лице

Чл. 8. Наказателноотговорно е пълнолетно лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

Непълнолетно лице

Чл. 9. (1) Непълнолетно лице – навършило 14, но ненавършило 18 години, е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.”

Излиза, че според новия НК пълнолетното лице ще се припокрива с наказателноотговорното лице. Иначе казано за да бъде пълнолетен един гражданин, той трябва да извърши престъпление. На първо място озаглавяването на един член само по себе си не е много удачно решение. На второ място обаче заглавието е съвсем неадекватно. След като все пак е било взето решение да се озаглави едно изречение, то това заглавие би трябвало да е примерно „Наказателноотговорно пълнолетно лице”, а на чл. 9 съотв. „Наказателноотговорно непълнолетно лице”. Най-удачно разбира се си е да се остави сегашната редакция, която е без заглавия, които само ще породят спорове и недоразумения, но с нищо няма да улеснят прилагането на закона:

„Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.”

В проекта е включен и нововъведения в действащия НК чл. 16а, в така оспорваната му редакция:

„Деяние, осъществено от пострадал

Чл. 18 (1) Лице, което е пострадало от трафик на хора, не се наказва за престъпление, което е било принудено да осъществи в пряка връзка с това му качество.

(2) За престъплението по ал. 1 отговарят:

1. извършителят на трафик на хора, от което престъпление е пострадало принуденото лице;

2. лицето, упражнило принудата.”

Действително, България е поела задължение за въвеждане на такава разпоредба защитаваща жертвите от трафик на хора, но съвсем не и в тази редакция. Според сегашната и проекто-редакцията жертвата на трафик може безнаказано да върши всякакви престъпления, вкл. и убийства, при това без дори да е поставено изискването живота на трафикирания да е в опасност. В международния акт дори има примерно изброяване на евентуални престъпления, за които на трафикираното лице не следва да се търси отговорност – напр. незаконно преминаване на границата, ползване на фалшиви документи, проституиране и др. под.

Доста неясен е въпросът с т.нар смесена вина, ако се преценява от гледна точка на добронамерено законодателство. Този обаче вече едва ли е дело на случаен човек, защото той е въведен с цел и тя изобщо не е добра – свързана е с преодоляване на някои пречки в общата част за въвеждане на сериозни репресивни мерки, с която да бъдат ограничени свободното изразяване и разпространяване на мнение.

„Смесена вина

Чл. 22. Когато този кодекс определя деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, за които не се изисква умисъл, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, ако по отношение на тези последици е действал непредпазливо.

Новият НК обаче не е избегнал някои от недоразуменията в стария, напр. чл. 45 ал. 4

Основни начала

Чл. 45. (4) Наказанието се налага само от съд.”

НК се занимава единствено да посочи кое следва да се счита за престъпление и какво наказание следва да се наложи на тези, които го извършат. Кой орган следва да наложи наказанието се определя от процесуалния закон, а структурата на този орган и мястото му в държавния апарат се определя от Конституцията и съответния устройствен закон.

Големият дебат възникна във връзка с отпадането на наказанието „доживотен затвор без замяна:

„Видове наказания

Чл. 47. (1) Наказанията са:

1. лишаване от свобода;

2. пробация;

3. конфискация;

4. глоба;

5. лишаване от права;

6. порицание.

(2) За особено опасни умишлени престъпления се предвижда наказание доживотен затвор.

Замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода

Чл. 49. (1) Неизтърпяната част от наказанието доживотен затвор може да бъде заменена с наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от петнадесет години и с поведението си е дал доказателства за своето поправяне.

(2) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.

(3) Наказанието лишаване от свобода по ал. 1 се изтърпява отделно от търпяното наказание доживотен затвор.”

Това на практика означава, че едно лице многократно може да бъде осъждано за множество убийства и други тежки престъпления, да бъде осъждано на доживотен затвор, след което наказанието да се заменя с по-леко и той да бъде освобождаван за да извърши следващото престъпление.

Сериозни дебати предизвиква и новия чл. 146:

„Фотографиране, филмиране, записване

Чл. 146. (1) Който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до две години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва.”

Според мотивите към законопроекта това се прави за защита на конституционните права на гражданите:

«В Глава тринадесета, където са уредени престъпленията против свободата на личността, е включен нов раздел, в който за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека. Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателноправна защита.».

На първо място естествено възниква въпросът дали тежестта на това деяние е толкова голяма, че да се предвижда за него изобщо наказание в НК. На второ място възниква въпросът дали с това не се цели да се ограничи възможността на гражданите да документират престъпни посегателства срещу тях, заснемайки или записвайки извършването на криминални деяния? В случая не става дума за тиражиране на папарашки снимки, а само за заснемане и запис, които може изобщо да не се тиражират, а само да бъдат представени пред съда като доказателство за извършеното от престъпника.

Разбира се все пак трябва да се оцени положително идеята на Министерство на правосъдието да предостави проекта за обществен дебат, защото по този начин може да бъдат отстранени грешки, а също да се подобри редакцията. Втори е обаче въпросът доколко това ще бъде взето под внимание.

[КГ125]

Има и още!!!!

Криминализирано е оспорването на престъпленията срещу човечеството, но не е криминализирано оспорването на комунистическите престъпления.

Криминализирано е разпространението на дискриминационни идеи с такива критерии на деянието, че всеки ще бъде обвинен в дискриминация при всяка критика!

Снимането на когото и да е криминализирано. Така ще може да се осъществява физическа агресия от полицията при всеки протест, там, където има каквото и да било заснемащо средство.

Ключът тук е какво значи "публична проява на лицето". Със сигурност ще има стеснително тълкуване на това понятие. Бойко Рашков по телевизията онзи ден го разтълкува широко, но бъдете сигурни, че ще се намери съдия, който ще го определи само като политическа дейност, или друга проява, която е обявена публично и ще извади летището във Варна от публичността, защото там лицата са били в частно качество.

Единственото позитивно нещо е разрширяването на неизбежната отбрана, но и там има какво да се желае още.

Изобщо, конституционният текст се тълкува абсолютно произволно. Неговият замисъл не е бил такъв. Границата би следвало да бъде само до личния живот и то с някои условия.

Ако заснемете укрил данъци богат човек в къщата му с басейн и позлатени лъвове? Това е ли или не е нарушение на закона. Ако журналисти заснемат закононарушение?

Ако изобщо се заснема престъпно действие?

Отпада доживотния затвор без замяна. Нямало било перспектива пред осъдения. С това НК се лишава от възможността за генерална превенция за особено тежките, потресли обществото престъпления. Във времена на криминализиране на живота облегчаването на присъдите не е нищо друго, освем криминогенен фактор. Т.е. престъпленията ще се увеличат.

Каква "перспектива" пред сериен убиец, например? Или пред множество убийства по користни подбуди?

Същото важи и за облегчаването на наказанията за дребните престъпления - това трябва да е точно обратното и ако остане, просто селата и бабите ще пропищят от на практика ненеказуеми лица от ромски, китайски, марсиански и общобългарски произход.

Редактирано Януари 9, 2014 от КГ125

[самотния вълк]

Това със снимането не е толккова страшно, както се опитва да го изкара медийната истерия в последните дни. Престъплението по чл. 146, ал. 1 е от частен характер. Това някак си мина неизказано в дебатите.

Иначе споделям мнението, че проектът в този си вид е абсурден.

От специалната част са извадени престъпленията при условията на опасен рецидив, като са заменени с една неясна формулировка в общата част в чл. 43

(2) В случаите по ал. 1 предвидените в този кодекс наказания лишаване от свобода и глоба се увеличават с една втора, като лишаването от свобода не може да надвишава максималния размер, предвиден в чл. 50, ал. 2, т. 2.

[КГ125]

Това със снимането е проблемно заради това, че критерият "публична проява" не е ясен и сочи към стеснено тълкуване. Буйстващ политик или магистрат или полицай или който и да е, в 2 часа през нощта в ресторант на публична проява ли е?

Трябва да има критерий, който да позволява заснемането на всяка престъпна или противозаконна дейност. Не по реда на СРС, а по общ ред и от всеки.

Редактирано Януари 10, 2014 от КГ125

[самотния вълк]

Изобщо не казвам, че в този вид чл. 146 няма нужда от редакция. Само споменах един факт, който остана недоизказан в цялата шумотевица. Иначе разпоредбата има нужда от сериозна редакция, преди да стане правна норма.

Но като стана дума за оправдаване на престъпления срещу мира и човечеството... По скромното ми разбиране, това е престараване. Какво би сдтанало при хопотезата, когато едно лице е осъдено за такива престъпления и след смъртта му, някой историк публикува неизвестни факти и данни, с които се опитва да докаже, че лицето няма вина. Снощи даваха някакво подобно предаване по НГ, ако не се лъжа.

Този учен върши ли престъпление или не? Вярно, в разпоредбата е записано "и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора поради тяхната раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност", но какво би станало, ако някаква групичка подръжници на осъдения решат да използват новата публикация за оправдание на собствените си насилствени действия?

Има и един направо абсурден текст.

Агресия

Чл. 580. Който планира, подготвя или ръководи агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор.

Едва ли този текст касае водене на агресивни войни по другите части на света.

Макар че, съгласно чл. 5, ал. 3, би следвало да се прилага и за тези войни. Остава открит въпросът как ще става на практика и дали ще се съди президента на САЩ за някоя от войните, които се водят на чужда територия.

Приложен към България, аз виждам две хипотези за неговото приложение. 1. Срещу този който води агресивна война срещу България и 2. Когато България води агресивна война срещу друга държава.

По първа точка кой следва да носи наказателна отговорност? Държавния глава, ръководителя на правителството, началника на генералния щаб, всички офицери от генерали до лейтенанти, които са заети с водене на военните действия? По какъв начин ще се осъществи наказателната репресия срещу тези лица?

2. Тук въпросите са още по сериозни? Изброените ли по-горе лица, които в случая са български ръководители и офицери ще носят отговорност от български съд, неясно за какво. Води България някаква война, завръщат се войските победоносно и ... всички ръководители на военните действия на подсъдимата скамейка. И ако това не е абсурд.

Поправям се.

И в сега дейсващия НК има този абсурден текст и вместо да бъде оправен, то проекта го копира

[JImBeam]

Това със снимането не е толккова страшно

То не е ,ама номерът е покрай него да мине записването. От записване се плашат най-много политиците - явно искат да секнат компрометиращите записи от типа Бойко-Танов за Мишо-пивоваря

Редактирано Януари 10, 2014 от JImBeam

[Eньо]

То не е ,ама номерът е покрай него да мине записването. От записване се плашат най-много политиците - явно искат да секнат компрометиращите записи от типа Бойко-Танов за Мишо-пивоваря ...

Не трябва да се връзваме на кьор фишеците на властта. Винаги, когато започва да ни отвлича със страхотии в диктаторски стил в определена насока, означава че вече са направили сериозна поразия в друга посока, която скоро ще усетим. За да го преживеем по-леко е всичкото това театро.

Метода е изпитан до съвършенство в Латинска Америка...

[КГ125]

Изобщо не казвам, че в този вид чл. 146 няма нужда от редакция. Само споменах един факт, който остана недоизказан в цялата шумотевица. Иначе разпоредбата има нужда от сериозна редакция, преди да стане правна норма.

Но като стана дума за оправдаване на престъпления срещу мира и човечеството... По скромното ми разбиране, това е престараване. Какво би сдтанало при хопотезата, когато едно лице е осъдено за такива престъпления и след смъртта му, някой историк публикува неизвестни факти и данни, с които се опитва да докаже, че лицето няма вина. Снощи даваха някакво подобно предаване по НГ, ако не се лъжа.

Този учен върши ли престъпление или не? Вярно, в разпоредбата е записано "и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора поради тяхната раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност", но какво би станало, ако някаква групичка подръжници на осъдения решат да използват новата публикация за оправдание на собствените си насилствени действия?

Има и един направо абсурден текст.

Агресия

Чл. 580. Който планира, подготвя или ръководи агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор.

Едва ли този текст касае водене на агресивни войни по другите части на света.

Макар че, съгласно чл. 5, ал. 3, би следвало да се прилага и за тези войни. Остава открит въпросът как ще става на практика и дали ще се съди президента на САЩ за някоя от войните, които се водят на чужда територия.

Приложен към България, аз виждам две хипотези за неговото приложение. 1. Срещу този който води агресивна война срещу България и 2. Когато България води агресивна война срещу друга държава.

По първа точка кой следва да носи наказателна отговорност? Държавния глава, ръководителя на правителството, началника на генералния щаб, всички офицери от генерали до лейтенанти, които са заети с водене на военните действия? По какъв начин ще се осъществи наказателната репресия срещу тези лица?

2. Тук въпросите са още по сериозни? Изброените ли по-горе лица, които в случая са български ръководители и офицери ще носят отговорност от български съд, неясно за какво. Води България някаква война, завръщат се войските победоносно и ... всички ръководители на военните действия на подсъдимата скамейка. И ако това не е абсурд.

Поправям се.

И в сега дейсващия НК има този абсурден текст и вместо да бъде оправен, то проекта го копира

Одобряване на престъпление

Чл. 591. (1) Който оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора поради тяхната раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който подбужда другиго към престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до една година.

С това нещо тука българският Наказателен кодекс се изправя пред сериозен проблем, защото криминализира изказването на мнение по ОБЩИ, теоритични, неясно обособими въпроси.

Има ли такава норма, винаги ще има злоупотреба с нея. Ще почнат да валят сигнали срещу кого ли не и това директно може да засегне дори и хора от научната общност.

На пръв поглед всичко е чудесно - лошо е да се хвалят престъпления, нека това е криминализирано. Ама на пръв поглед.

Въпрос (както и по-горе колегата ги поставя):

Защо само тези престъпления?

Комунизмът и неговите деяния не са престъпление срещу човечеството по дефиницията на НК и по международните дефиниции?

Излиза, че не можете да хвалите едни, но можете да хвалите Сталин, Ернесто Гевара и Троцки, без да създадете опасност за създаване на омраза по следните признаци: "раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност"?

Да забелязвате горе "КЛАСОВА или друга социална принадлежност?"

ЗАЩО ЛИПСВА?

Норма, която е насочена към защита на демократичните ценности, но не включва комунизма в себе си като забранено действие, е чисто и просто болшевишка.

И изобщо, откога историята и науката се нуждаят от наказателна защита?

Правото се набутва във теорията, във философията и в историческата наука - но може ли то да се оправи там? Естествено, че не може.

Особено пък като криминализира само ЕДНАТА ЧАСТ от антидемократичните практики на 20 век?

Пол Пот значи можем да оправдаваме?

Мао? Ленин?

Тази норма или ще остане мъртва, или ще започнат дела, свързани с такива глупости, неясни критерии и какво ли още не, че историците ще почнат да подминават двайсти век, а всевъзможни организации ще я ползват за атаки срещу свободата на словото.

И в нейното действие комунизмът не попада.

Вносителят на проект счита, че оправдаването му не е обществено-опасно? А по какъв критерий престъпленията срещу: раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност са опасни, а тези срещу "КЛАСА или друга социална група" не са?

След като днес се отказа от текста за снимането, вносителят би трябвало да се откаже от този или поне да го прецизира в това внимание, от което тази изключително деликатна материя се нуждае.

Или трябва да се възприеме общия критерий, че одобряването на тежки престъпления е престъпление, или трябва изказването на мнение, като продукт на свободата на словото, да е свободно наистина.

Освен това трябва да се направи ясно разграничение между призоваването към престъпление, и евентуалните исторически тези, мнения, хипотези и изследвания.

Пропагандирането на престъпления е едно, историческите хипотези - съвсем друго.

Изобщо, много опасна материя е криминализирането на становища.

Редактирано Януари 10, 2014 от КГ125

[КГ125]

С отказа си от текста на снимането, вносителят на законопроекта пак оплеска работата. Толква ли е трудно да се прояви гъвкавост и вникване към детайла.

Има конституционна норма, която защитава гражданите от нарушаващо личната им свобода фотографиране и записване.

Тази норма е обща и законодателят трябва да мисли за границите й. Всеки нормален човек ще ви каже кои са те, водейки се от нещо, което толкова често липсва на нашите хора днес - здравия разум.

1/ не бива да може да се снима и записва в лични и частни помещения, както и в служебни;

2/ не може да се снима и записва частният живот на хората, дори да е в разрез с определените морални норми. Кой с кого изневерява на кого си е тяхна, на тримата работа;

3/ не може да се забранява снимането или записването на публични места и снимането или записването на публични личности, при и по повод на дейността им, както и извършването на закононарушения;

Ето такива граници трябваше да се сложат и толкоз..

Допустителство

Чл. 592. Съобразно различията по чл. 542 – 549 се наказва и онзи, който допусне негов подчинен да извърши престъпление по тази глава.

Taя норма моля някой да ми я разтълкува. Малко съм учил..

Неизбежна отбрана

Чл. 14. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.

(3) Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище.

(4) Деецът не се наказва, когато превиши пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение.

Тая норма е прогресивна, защото понякога нашите съдилища изключително прекаляват понякога в осъждането на лица, осъществяващи неизбежна отбрана. Буквоядството често е в ход.

Към ал.3 обаче трябва да се добавят още признаци:

- проникване с насилие или взлом не само в жилище, но и изобщо в недвижим имот,

- проникване с насилие в автомобил,

- нападение от повече от едно лице

- нападение с оръжие или опасни средства;

сигурен съм, че може да се допълни още. Защото иначе всъщност излиза, НА ПРАКТИКА и в практиката, че за пострадалия е по-добре да остави извършителя да довърши престъплението, отколкото да му нанесе вреди при и по повод на неизбежна отбрана.

В края на краищата нашият законодател трябва да реши КОМУ дава предимство "в тоя живот" - на пострадалите или на извършителите, в условията на една остра и динамична конфликтност по време на извършване на престъплението, в която за СЕКУНДИ на карта се поставят всички обществени и етични ценности..

Редактирано Януари 10, 2014 от КГ125

[самотния вълк]

чл 14 от проекта преповтатя чл. 12 от НК, включително и ал.3

Иначе съм съгласен, че следва да се разшири приложението на неизбежна отбрана.

по отношение на новия чл. 592, явно и аз малко съм учил, щото не я разбирам по друг начин, освен като вавеждане на колективна вина.

Колегата К125 е командир на отделение, а аз съм обикновен редник, който е дневален. И ако заспя на дежурство и колегата отива в затвора. Което означава, че тойне трябва да заспива, за да може да следи подчинените му как носят дневалната служба. Не ми се мисли какво трябва да прави командирът на полк...

[КГ125]

Проповядване или подбуждане към неравенство

Чл. 188. (1) Който чрез слово, печат, действие или по друг начин подбужда към дискриминация, проповядва към противопоставяне или премахване на лице или на група лица на основата на техен действителен или предполагаем защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с порицание.

(2) Който явно подбужда към извършване на престъпление срещу лице или група лица на основата на техен действителен или предполагаем защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с порицание.

ОК - какво е действителен или предполагаем защитен признак?

Това изключва ли например, призивът за прилагане на закона за незаконното строителство в определени населени райони?

Или призиви за намаляване или ликвидиране на криминогенни фактори или на криминалната картина в определени райони?

Трябва да има граници, свързани с основателната обществена критика - иначе ще имате безнаказаност на различни групи от населението, обособени по "действителен или предполагаем защитен признак".

чл 14 от проекта преповтатя чл. 12 от НК, включително и ал.3

Иначе съм съгласен, че следва да се разшири приложението на неизбежна отбрана.

по отношение на новия чл. 592, явно и аз малко съм учил, щото не я разбирам по друг начин, освен като вавеждане на колективна вина.

Колегата К125 е командир на отделение, а аз съм обикновен редник, който е дневален. И ако заспя на дежурство и колегата отива в затвора. Което означава, че тойне трябва да заспива, за да може да следи подчинените му как носят дневалната служба. Не ми се мисли какво трябва да прави командирът на полк...

А пък президентът, главният прокурор и председателите на съдилища па да му мислат съвсем. ))

[Galahad]

Това което пуснах е нещо като встъпление. Може да разгледаме по-подробно законопроекта или казано по депутатски - текст по текст. Така по-ясно ще се види за какво става дума. По същество "новия" НК си е стария НК, като са заместени текстовете и номерацията. Предполагам причината да се направи цял "нов" НК е, че по този начин ще се вмъкнат дискретно сравнително малък брой олигархоугодни текстове, които обаче ако се пуснат само като изменение и допълнение на НК ще се набият на очи и ще предизвикат сериозно обществено брожение, защото в тези случаи се публикуват само новите текстове и всичко изпъква.

Предполагам, че преднамерено се вдигна шум около някои "нови" неща, които са си съвсем стари. При неизбежната отбрана няма нищо принципно ново, тъй че по същество промяна от досегашната ситуация няма да има.

Вдигне се шум и за издаването на държавна тайна по непредпазливост, но и това си го има.

Днес излезе интервю с министърката, че за снимането проектотекста можело да отпадне. Но не става ясно кое налага да се прави нов НК, който е също толкова комунистически и архаичен като стария.

При сегашния се следва на стария комунистически управленски модел да се управлява чрез страх и насилие, а не чрез мотивация.

Да вземем за пример кражбите. Сегашните разпоредби практически не съдържат нищо мотивиращо престъпника да върне откраднатото. В чисто практически аспект с връщането на краденето той дори влошава положението си, защото предоставя нови доказателства срещу себе си, които ако не ги представи, може и да бъде оправдан поради липса на доказателства. Резултата е, че данъкоплатците трябва да издържат препълнени затвори, потърпевшите са недоволни, защото открадното така и не им се възстановява, а крадците нямат никакъв интерес да им се върне плячката. При имотните престъпления трябва принципно нов подход, който да е по-мотивиращ престъпника да върне плячката - по-добре да не бъде наказан, ако върне вещите, отколкото да бъде оправдан заради липса на доказателства или за дълги години да леги като затворник на гърба на данъкоплатците, а пострадалия да си остане само с разкарването до съда. И тук стигаме пък до въпроса с промените при рецидива и изчезването на специалния рецидив, който също си има смисъл. Защото някой може да извърши няколко престъпления, но те макар и тежки, да имат повече инцидентен характер (напр. ПТП и причиняване на трудова злополука), докато при специалния рецидив вече нещата отиват по-скоро на дейност на професионален престъпник.

[КГ125]

При наличната ситуация в страната се опасявам, че препълнните затвори се налагат.... Но връщането или възстановяването на вредите трябва да носи наистина сериозни облекчения!

[Last roman]

дреме ви. С пари всичко се заобикаля.

[Joro-01]

А с пари.. Шантаж и изнудване.

Не трябва да се връзваме на кьор фишеците на властта. Винаги, когато започва да ни отвлича със страхотии в диктаторски стил в определена насока, означава че вече са направили сериозна поразия в друга посока, която скоро ще усетим. За да го преживеем по-леко е всичкото това театро.

Метода е изпитан до съвършенство в Латинска Америка...

И у нас, поне от 25 г. - Прример - дават /натъртват/ на някакви по-серозни новини и мимоходом се споменава как се подменя автопарка на Министерски съвет. Тази история се повтаря реулярно всеки две години, така, че 2015 очаквайте пак...

Как междувременно теглим някви милиарди за да гасим липси от няколкостотин милиона... - пример - здравната каса и задълженията /сързано е до голяма степен със задълженията на болниците към бизнеса и ОП/

[Eньо]

ОК - какво е действителен или предполагаем защитен признак?

Това изключва ли например, призивът за прилагане на закона за незаконното строителство в определени населени райони?

Или призиви за намаляване или ликвидиране на криминогенни фактори или на криминалната картина в определени райони?

Трябва да има граници, свързани с основателната обществена критика - иначе ще имате безнаказаност на различни групи от населението, обособени по "действителен или предполагаем защитен признак".

А пък президентът, главният прокурор и председателите на съдилища па да му мислат съвсем. ))

Намираме в режим "налагане на пълзяща диктатура", в който тоталитарните мерки се прилагат с пипетка.

Чл. 188. (1) Който чрез слово, печат, действие или по друг начин подбужда към дискриминация, проповядва към противопоставяне или премахване на лице или на група лица на основата на техен действителен или предполагаем ???защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до три години...

[Galahad]

Преди да почнем доста по-скучното преглеждане на прелестите на проекта ето един пример, който показва, че наистина хубавите (за олигархическата мафия) неща са трудновидими с очи.

Определяне на наказанието при неспазен разумен срок

Чл. 69. Съдът може да определи наказанието според правилата на чл. 68, когато не е спазен разумният срок за разследване, разглеждане или решаване на делото.

На пръв поглед изглежда справедливо, защото държавата се е мотала с години, а горкия човек е страдал в страх и тревога. Но като си знаем практиките в нашата родина да порасъждаваме що значи това?!?

Почитаемият съд отказва да задържи братя мафиоти и те изчезват, тъй че делото ще се проточи, докато бъдат намерени и изправени пред съд. В този случай всъщност справедливото е да им се наложи доста по-тежко наказание, защото освен че са направили много поразии след това, вместо да покажат поправяне са направили така, че цял народ да се почувства прецакан. Но като ги хванат, ще са минали години и вместо да бъдат наказани по-тежко, съдията, който ги е пуснал от ареста да се пробват да отърват затвора ше има правото да им намали наказанието.

Но ако си мислите, че това е всичко, то много бъркате. Замисълът е доста по-дълбок. Престъпленията на политици от високите етажи на властта се разследват по-бавно и броят на томовете на делата е често няколкостотин. Представете си какъв е разумния срок да се изчете всичко това и разумния срок да се изчете дело от 20 страници за кражба на кокошка? И тъй като 20-те страници ще бъдат изчетени доста по-бързо от 20 000-50 000 страници, то открадналия кокошка ще бъде осъден с цялата строгост на закона, а кралия с години милиони ще получи символично наказание.

Забелязвате, че теченето на "разумния срок" не се спира нито през времето, в който горкия престъпник се укрива, нито през времето когато адвокатите му боледуват "щафетно". Тъй да се каже няма да е важното адвокатът ти да е много добър, тъй като ще е съвсем достатъчно да е много болнав.

[Ridiculous]

Като за начало има европейски стандарти. Примерно Европейският съд по правата на човека определя "разумния срок", който е и елемент от правото на справедлив съдебен процес по ЕКПЧ, на базата на три критерия, сред които, наред със сложността на делото и поведението на държавните органи, е и поведението на лицето, което се позовава на правилото за разумен срок. Ако забавянето на делото е по негова причина, то това време ще се приспадне от срока на делото.

Такава е и практиката на ВКС.

А това дали е спазен разумния срок първо трябва да се установи нали - чрез компесаторните механизми по ЗСВ и ЗОДОВ? Но и там критериите са същите.

ЗОДОВ

Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Пък ако наистина не е спазен разумният срок, сигурно е справедливо. И сега според практиката на ВКС нарушаването на принципа на разглеждане на делото в разумен срок е изключително смекчаващо обстоятелство и наказанието на подсъдимия се определя при условията на чл. 55 НК...и пр. за критериите.

Редактирано Януари 11, 2014 от Ridiculous

[Eньо]

Трябва да има критерий, който да позволява заснемането на всяка престъпна или противозаконна дейност. Не по реда на СРС, а по общ ред и от всеки.

Под въпрос остава, как снимащия да определи момента на извършване на престъпна дейност за да започне да снима?

[Galahad]

"Разумният срок" наистина се среща в ред документи, но в съвсем друга насока - а именно с оглед опцията обвиняемия да получи парично обезщетение. Сиреч идеята е той да получи наказание за това, което той е сторил и обезщетение за това, което му е било сторено. Проблемът е, че при въвеждането на промяната съдията, който не е задържал извършителя на престъпление и той се е укрил докато изтече разумния срок, след това и ще намали наказанието, което нямаше да се случи, ако бандита си беше останал в ареста.

Втори е вече въпросът доколко европейските народи са доволни от актуалната практика на ЕСПЧ, съответно доколко българските граждани са доволни от практиката на ВКС.

Същественото е, че имаме крайно разтегливо понятие, което по никакъв начин не е обвързано с ролята на обвиняемия и щафетно боледуващите му адвокати за протакане приключване на делото. Как примерно трябва да се подходи, ако обвиняемия иска нови разпити и експертизи, които обаче ако бъдат извършени ще бъде надхвърлен "разумния срок"?

За сравнение имаме давностни срокове - те са строго фиксирани по продължителност с оглед тежестта на престъпленията и след изтичането им обвиняемият изобщо не се осъжда или не изтърпява наложеното наказание.

И още нещо от родната ни действителност, което също е много показателно какво би означавал този текст у нас. Едно от Районните полицейски управления правоопазващо регион с много големи икономически интереси се славеше с това, че там продължителността на стажа на един разследващ полицай е между 3м. и една година. Та какво означава "разумен срок" в управление, което перманентно е без разследващи полицаи?

[КГ125]

Под въпрос остава, как снимащия да определи момента на извършване на престъпна дейност за да започне да снима?

Правилно - трудно. Но тази възможност ще рефлектира върху умисъла му, ако обстоятелствата са спорни.

[самотния вълк]

"Разумният срок" наистина се среща в ред документи, но в съвсем друга насока - а именно с оглед опцията обвиняемия да получи парично обезщетение. Сиреч идеята е той да получи наказание за това, което той е сторил и обезщетение за това, което му е било сторено. Проблемът е, че при въвеждането на промяната съдията, който не е задържал извършителя на престъпление и той се е укрил докато изтече разумния срок, след това и ще намали наказанието, което нямаше да се случи, ако бандита си беше останал в ареста.

Втори е вече въпросът доколко европейските народи са доволни от актуалната практика на ЕСПЧ, съответно доколко българските граждани са доволни от практиката на ВКС.

Същественото е, че имаме крайно разтегливо понятие, което по никакъв начин не е обвързано с ролята на обвиняемия и щафетно боледуващите му адвокати за протакане приключване на делото. Как примерно трябва да се подходи, ако обвиняемия иска нови разпити и експертизи, които обаче ако бъдат извършени ще бъде надхвърлен "разумния срок"?

За сравнение имаме давностни срокове - те са строго фиксирани по продължителност с оглед тежестта на престъпленията и след изтичането им обвиняемият изобщо не се осъжда или не изтърпява наложеното наказание.

И още нещо от родната ни действителност, което също е много показателно какво би означавал този текст у нас. Едно от Районните полицейски управления правоопазващо регион с много големи икономически интереси се славеше с това, че там продължителността на стажа на един разследващ полицай е между 3м. и една година. Та какво означава "разумен срок" в управление, което перманентно е без разследващи полицаи?

По принцип Галахад пише много точни и правилни правни коментри, затова, лично за мен, е учудващо, че последните му два поста звучат повече като евтина журналистическа сензация.

От подчертния пасаж излиза, че един и същ съдия пуска обвиняемия от ареста, т.н.е отказва да се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" и после разглежда делото. Което няма как да стане, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1,т.1, б. Г НПК

Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

......

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

Но понеже става дума за несъвършенствата на проекта за НК и се спомена чл. 68 от него

Чл. 68. (1) Когато съдът постановява осъдителна присъда, размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания лишаване от свобода или глоба се намаляват с:

1. една четвърт – при извършено тежко умишлено престъпление;

2. една трета – във всички останали случаи.

(2) В случаите по ал. 1 съдът не може да определи наказанието под най-ниския предел за съответния вид наказание, предвиден в общата част на този кодекс.

(3) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът не налага най-тежкото от тях. В тези случаи правилата на ал. 1 не се прилагат.

(4) Правилото на ал. 3 не се прилага, когато е предвидено наказание пробация.

(5) Когато се определя наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив, съдът прилага правилата по ал. 1 – 3 след увеличаване на наказанието по чл. 43, ал. 2.

(6) Правилата по ал.1 – 5 се прилагат, когато подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

(7) Правилата по ал. 1 – 3 не се прилагат, когато с престъплението умишлено е причинена смърт или тежка телесна повреда.

Някой може ли да ми каже кога се намаля наказанието при осъдителна присъда?

Защото в текста няма никаква препратка към друга правна норма, с изключение на един бегъл намек в ал. 6

За сметка на това в загланието на текста е посочено в кои случаи се намаля наказането. - При съкратено съдебно следствие. Освен, че не е особленно удачно на всеки член да се поставя заглание, то в случая на самото заглавие се придава силата на правна норма.

На втогоро място - и тук и на други места в проекта е записано - "размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания"

Какво ще рече това си знае сигурно само авторът на текста.

Кои размери се намаляват - горната граница, долната, ако има такава? При най масовото престъпление - кражба, наказанието според проекта е до 4 години, без долна граница. В този случай как се определя наказанието? Намалява се горната граница ли?

Това е някакав опит да се пресъздаде сега действащата разпоредба на чл. 58а, ама направен без особен смисъл.

[Eньо]

По принцип Галахад пише много точни и правилни правни коментри, затова, лично за мен, е учудващо, че последните му два поста звучат повече като евтина журналистическа сензация.

От подчертния пасаж излиза, че един и същ съдия пуска обвиняемия от ареста, т.н.е отказва да се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" и после разглежда делото. Което няма как да стане, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1,т.1, б. Г НПК

Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

......

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

Но понеже става дума за несъвършенствата на проекта за НК и се спомена чл. 68 от него

Чл. 68. (1) Когато съдът постановява осъдителна присъда, размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания лишаване от свобода или глоба се намаляват с:

1. една четвърт – при извършено тежко умишлено престъпление;

2. една трета – във всички останали случаи.

(2) В случаите по ал. 1 съдът не може да определи наказанието под най-ниския предел за съответния вид наказание, предвиден в общата част на този кодекс.

(3) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът не налага най-тежкото от тях. В тези случаи правилата на ал. 1 не се прилагат.

(4) Правилото на ал. 3 не се прилага, когато е предвидено наказание пробация.

(5) Когато се определя наказание за престъпление, представляващо опасен рецидив, съдът прилага правилата по ал. 1 – 3 след увеличаване на наказанието по чл. 43, ал. 2.

(6) Правилата по ал.1 – 5 се прилагат, когато подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

(7) Правилата по ал. 1 – 3 не се прилагат, когато с престъплението умишлено е причинена смърт или тежка телесна повреда.

Някой може ли да ми каже кога се намаля наказанието при осъдителна присъда?

Защото в текста няма никаква препратка към друга правна норма, с изключение на един бегъл намек в ал. 6

За сметка на това в загланието на текста е посочено в кои случаи се намаля наказането. - При съкратено съдебно следствие. Освен, че не е особленно удачно на всеки член да се поставя заглание, то в случая на самото заглавие се придава силата на правна норма.

На втогоро място - и тук и на други места в проекта е записано - "размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания"

Какво ще рече това си знае сигурно само авторът на текста.

Кои размери се намаляват - горната граница, долната, ако има такава? При най масовото престъпление - кражба, наказанието според проекта е до 4 години, без долна граница. В този случай как се определя наказанието? Намалява се горната граница ли?

Това е някакав опит да се пресъздаде сега действащата разпоредба на чл. 58а, ама направен без особен смисъл.

Изменението в НПК ще стане със гласуване на съответен закон за изменение и допълнението му, и така няма да останат неяасноти и двусмислия.

[Galahad]

По принцип Галахад пише много точни и правилни правни коментри, затова, лично за мен, е учудващо, че последните му два поста звучат повече като евтина журналистическа сензация.

От подчертния пасаж излиза, че един и същ съдия пуска обвиняемия от ареста, т.н.е отказва да се вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" и после разглежда делото. Което няма как да стане, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1,т.1, б. Г НПК

Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

......

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

Но понеже става дума за несъвършенствата на проекта за НК и се спомена чл. 68 от него

Това е така и не съвсем. Работата е там, че обсъждаме не действащ закон, а законопроект. Това ще рече, че с една малка промяна в НПК ситуацията може да се промени, а проблемът е, че промени се правят доста често.

изм. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 25. Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. (изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело или определение по чл. 152а, 152б, 237 или 414з;

2. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е извършвал разследване по делото;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;

4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е бил свидетел, поемно лице, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван, пряко или косвено, от изхода на делото.

изм. ДВ. бр.21 от 20 Февруари 1998г.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 25. (1) Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. (изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело;

2. който е извършвал предварително разследване по делото;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;

4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван, пряко или косвено, от изхода на делото.

изм. ДВ. бр.64 от 11 Август 1997г.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 25. (1) Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. (изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, втората или надзорната инстанция, при възобновяване на наказателното дело;

2. който е извършвал предварително разследване по делото;

3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;

4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван, пряко или косвено, от изхода на делото.

изм. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1995г.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 25. (1) Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. (изм - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, втората или надзорната инстанция, при възобновяване на наказателното дело;

2. който е извършвал предварително разследване по делото;

3. който е бил прокурор или обществен обвинител по делото;

4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник, обществен защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван, пряко или косвено, от изхода на делото.

изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г.

Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:

1. който е участвувал в състава на съда, постановил присъда или решение в първата, втората или надзорната инстанция, при възобновяване на наказателното дело, както и който е потвърдил мярка за неотклонение задържане под стража, взета по време на предварителното производство;

2. който е извършвал предварително разследване по делото;

3. който е бил прокурор или обществен обвинител по делото;

4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник, обществен защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1 - 6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;

9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересуван пряко или косвено от изхода на делото.

Излиза, че от 1995г. до отмяната на стария НПК въпросните основания за отвеждане са "усъвършенствани" почти ежегодно. А нали говорехме какво може да стане. Родната традиция показва, че когато започне да става и се промени, то вече Ванко 1 е отървал ареста, друг пък е оправдан, защото е имал 100кг. амфетамин за еднократна лична употреба и т.н.

На второ място присъдата и мярката са подсъдни на първоинстанционния съд, но ... много от районните съдилища са със състав общо 2-3 съдии, които споделят една стая.

Това обаче е малкият проблем. Защото ако едно дело се проточи повечко е твърде вероятно съдията взел мярката и колегата му по стая вече да са се преместили в друг съд или да са се пенсионирали. По-същественото е, че се създава опцията с мярката за неотклонение да се повлияе значително на крайната присъда.

Наистина го написах нарочно, но целта не беше медиен ефект, а както посочих постинга е за онова, което не се вижда лесно. В случая този текст е в зависимост от разпоредбите на други закони и някои чисто фактически положения. А проблемът е, е у нас законите се променят твърде често.

Чл. 68 също на пръв поглед е много положителен текст. Той развива по-детайлно съществуващата и сега опция за по-лека присъда при самопризнания и дълбоко и искрено разкаяние, но с конкретизирани бонуси и фиксиран момент кога най-късно трябва да се сети да признава и да съжалява. За разлика от текста, дето го коментирахме тук наказанието се намаля не благодарение на нарушаване или заобикаляне на закона (укриване на обвиняемия и щафетно боледуване на адвокати), а заради положително поведение на обвиняемия - признава всички факти ... В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ. И къде е уловката - ами доказателствата най-често вече са събрани преди изготвянето на обвинителния акт, а това, за което не са събрани доказателства не се включва в обвинителния акт. Понякога събирането на доказателства след обвинителния акт означава просто да се изчетат показанията на свидетелите дадени пред съдия и да се изслушат вещите лица. Сиреч се дава възможност на вече притиснатия от доказателствата обвиняем да се измъкне с по-лека присъда.

Друго би било, ако има опция този обвинителен акт да се внесе без да се провежда досъдебно производство, защото обвиняемия трябва да бъде компенсиран, че заради това, че не се е укривал и адвокатите му не са боледували щафетно се е лишил от възможността присъдата му да бъде намалена, заради разследване продължило над "разумния срок". Сиреч отново опираме до това, какво след влизането в сила на новия НК ще пише в НПК.

[Eньо]

Това е така и не съвсем. Работата е там, че обсъждаме не действащ закон, а законопроект. Това ще рече, че с една малка промяна в НПК ситуацията може да се промени, а проблемът е, че промени се правят доста често.

Спокойно. Това са манипулативно задавани теми за да ври и кипи в обществото, като целта както винаги е отвличане на вниманието от престъпното изпълнение на заданията на СБ с които в момента се увеличава външния дълг на България по изпитана схема със отсрочване на плащанията по главницата така, че да става по време на управление на друго следващо правителство по време на друг мандат, за да има то оправдание за поредното затягяне на каиша.

Както винаги и това правителство укрива информация от гражданите си за условията по заемите този път с частно пласиране при които при неплатежоспособност на бюджета банките ще си избират какво да вземат, като насочат изпълнението към това, което е останало за ограбване като енергетиката, магистралите, земи и т.н.

Заплахата за отнемането на основни човешки права са манна небесна за "управнииците" и те използвайки страха на обществото, като послушни марионетки подписват поредните порции заробващи ни договори, обслужването на които ще ни държи на дъното десетилетия напред...

Що се отнася за наказателно-процесуалния ни кодекс фрапиращите провокативни текстове с които медиите като по поръчка ни проглушиха ушите няма да се гласуват в сегашния вариант естествено...

Редактирано Януари 12, 2014 от Eньо