Древните българи. Старата Велика България.

[makebulgar]

Втори том на "Българска национална история" - Древните българи. Старата Велика България., вече е на пазара.

Авторския колектив - Р.Рашев, Ж.Войников, Г.Атанасов, Г.Владимиров, Н.Хрисимов.

Новаторски прочит на историята на Стара Велика България

10.01.2014 | автор: Проф. д-р Пламен Павлов

За първи път на древните българи се отделя самостоятелен том в многотомното издание „Българска национална история“.

През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха (на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том І на „Българска национална история“), а преди всичко на древните българи. Тази основополагаща концепция е развита аргументирано още в първия том на „История на българите (От древността до края на ХVІ в.)” под редакцията на проф. Георги Бакалов (София, 2003) – издание, инициирано от Научния център за българска национална стратегия, своеобразното „ядро“ на възобновената по-късно Българска академия на науките и изкуствата /БАНИ/.

В съществуващите опити за цялостно изложение на българската история на древните българи (т.нар. прабългари) винаги е отделяно подобаващо място, въпреки едни или други идеологически постановки, пристрастия и предубеждения. Това е правено и се прави най-често под формата на въвеждащи глави или дялове в съответните книги или томове, посветени на Първото българско царство (VІІ-ХІ в.) като цяло или пък на т.нар. езическа епоха от неговото развитие (VІІ-ІХ в.). Така е в класическите трудове на акад. К. Иречек, акад. В. Златарски, проф. П. Мутафчиев и други автори, вкл. в том ІІ на многотомната история на България (София, 1981), в посочения по-горе том І на осемтомната „История на българите“ и други издания от края на ХХ – началото на ХХІ в.

Може отговорно да се заяви, че в настоящата нова по рода си история на българската нация на практика за първи път на древните българи, вкл.на създадените от тях държави в Източна Европа (прочутата „Стара Велика България“ на кан Кубрат, т.нар. Черна и Волжка България), се отделя самостоятелен том. И това съвсем не е преднамерен, самоцелен опит за изтъкване на древните българи за сметка на други етноси, участвали в българския етногенезис през Средните векове, нито на други народи и държави. Напротив, възприетият подход е следствие от обективния и в съществена степен новаторски прочит на познати, но и на малко известни, игнорирани или новооткрити исторически и археологически извори. Голяма част от тях за първи път са представени пред широката публика, при това на достъпен език и стил.

Настоящият том е дело на колектив от автори, които в своите текстове се спират на най-значимите проблеми от етногенезиса, ранната история на древните българи, „Старата Велика България“ и наследилите я средновековни държави в Източна Европа.

Независимо от едни или други различия предвид конкретни авторски виждания, които няма как да бъдат напълно избегнати, българският читател получава хомогенно, достатъчно мащабно и, не на последно място, модерно изложение върху тази изпъстрена със спорове, хипотези и дори спекулации, трудна проблематика – подробен, но и увлекателен „разказ“, съобразен с най-новите проучвания на наши и чужди изследователи. От друга страна, поместените тук текстове имат достатъчно ясно изразено собствено звучене, което ги прави, малко или много, самостоятелни студии или монографии на съответните автори, „вградени“ в общата тъкан на тома. По тази причина са неизбежни и някои повторения, особено на текстове от първостепенни исторически извори – основата, на която стъпват авторите при своите анализи и разсъждения по конкретни научни проблеми. В частите, написани от д-р Живко Войников, проф. Георги Атанасов, проф. Рашо Рашев, д-р Николай Хрисимов и д-р Георги Владимиров, са привлечени изключително много нови извороведски, езиковедски, археологически и исторически изследвания, част от които досега не са коментирани от българската наука. Ако пък по отношение на някои от тях това е правено, най-често е ставало инцидентно и във връзка с конкретни частнонаучни проблеми.

В първия раздел на представения тук том ІІ на „Българска национална история“ д-р Ж. Войников, автор на няколко новаторски проучвания за древните българи, дава разгърната панорама както на известни, така и на малко познати или игнорирани исторически извори. Въведеният изобилен материал дава възможност за нови интерпретации на сложната проблематика, отнасяща се към етногенезиса, прародината, разселванията и етнокултурната характеристика на древните българи, на техните взаимоотношения с други древни народи и култури. Всичко това несъмнено ще предизвика интереса на читателите, като провокира и мотивира специалистите в различни области за по-нататъшни проучвания.

Проф. Г. Атанасов дава една в значителна степен нова трактовка на изграждането, развитието и съдбата на „Старата Велика България“ и бележития неин владетел Кубрат. Новаторските моменти в представената от проф. Атанасов интерпретация на свой ред ще провокират наши и чужди специалисти за детайлно изследване и преоценка на събитията, личностите, територията, състава на населението, владетелските центрове и други проблеми, свързани с българската „степна империя“ в Северното Причерноморие. Видният български археолог проф. Р. Рашев, чиято трагична гибел през 2008 г. развълнува не само неговите колеги, но и цялата нация, представя мащабна картина на археологическите открития, свързани с Кубратова България. Поместеният тук авторски текст е по последната редакция на ръкописа на известната негова книга „Прабългарите през V-VІІ в.“, като с помощта на д-р Н. Хрисимов са извършени някои уточнения на обекти, географски данни и т.н. В частта, написана от Н. Хрисимов, тази „материя“ е доразвита с оглед на периода след гибелта на „Старата България“ в нейната основна територия. Направен е опит за „реставриране“ на практически непознатата история на т.нар. Черна България – от падането й под сюзеренитета на Хазарския каганат до началото на ХІ в. Време е да се осмисли историческата истина, че през Ранното средновековие заедно с българската държава на Балканите (Дунавска България) и онази на Волга е имало и трета българска държава в Северното Причерноморие – обстоятелство, което още веднъж ни убеждава в държавнотворческата енергия на българите.

Третият раздел на този том на „Българска национална история“ е посветен на Волжка България и нейното място в историята и цивилизацията на Източна Европа. Негов автор е д-р Георги Владимиров, утвърден изследовател на тази проблематика, чиито книги получиха висока оценка у нас и в чужбина. В структурата на раздела са поместени и две сравнително малки, обособени авторски части, написани от акад. Емил Александров (един от радетелите за написването на настоящия том), и от мен, Пл. Павлов. Общата редакция и подборът на илюстрациите са дело на д-р Г. Владимиров, благодарение на когото читателят ще придобие много нова, синтезирана информация за забележителната цивилизация на Волжка България, за съдбата на нейните жители и техните наследници в епохата на „Златна Орда“ и Казанското ханство.

За жалост, във времето, в което беше обмислян и създаван настоящия том, ни напуснаха нашите уважавани колеги и видни български учени проф. Рашо Рашев, акад. Емил Александров и проф. Георги Бакалов – един от инициаторите на тази многотомна поредица и неин отговорен редактор. Посвещавайки том ІІ на „Българска национална история“ на светлата им памет, оставаме с твърдата убеденост, че техният път на достойни учени ще бъде продължен от днешните и идните поколения изследователи на многовековната българска история.

Читателят ще се убеди сам, че книгата, която вече държи в ръцете си, е далече от претенцията да даде отговор на широката гама от въпроси, свързани с произхода, прародината, етногенезиса и развитието на древните българи, на изградените от тях обединения и държави в Източна Европа през средновековната епоха. Естествено е том ІІ на „Българска национална история“ да породи различни реакции, да се надяваме добронамерени и обективни, да провокира нови идеи, научни предизвикателства и дискусии. Такова е и съкровеното желание и творческо кредо, което обединява неговите създатели, редактори и издатели.

Проф. д-р Пламен Павлов, Дописен член на Българската академия на науките и изкуствата

http://www.fakel.bg/index.php?t=3338

Редактирано Януари 11, 2014 от makebulgar

[decapitator]

Винаги ме е изумявала способността на някои медиевисти да пишат трудове, от по стотици страници, само на базата на 2-3 думи, подхвърлени между другото...

[Last roman]

важното е въображение да има

[Raven]

Още един труд разкриващ тайните на прабългарите.

Като гледам кой е отговорният редактор, същият дето пращаше балетисти по Пакистан да дирят Бълхарата, и като гледам някои от авторите направо мога да ви я преразкажа набързо.

А "аспаруховият орел" на корицата само подсилва подозренията ми.

[T.Jonchev]

Не ми се иска да прозвучи грубо, но ми се струва, че цял том за Кубратова България ще да е нещо от рода "на гол тумбак чифте пищови".

[КГ125]

Ми да видим, може пък да не е?

[Зитко]

Гледам на корицата присъства и Орлето от Вознесенка, дано поне тоя път коректно е изяснено, че монограмът му означава "ПЕТРОV" (Пεтρoυ - на Петър)

ПП. На картинката са представени различни засвидетелствани варианти на монограми, означаващи "Пεтρoυ", а отдясно е монограмът на Орлето.

Редактирано Януари 12, 2014 от Зитко

[Stefan Iv]

Още един труд разкриващ тайните на прабългарите.

Като гледам кой е отговорният редактор, същият дето пращаше балетисти по Пакистан да дирят Бълхарата, и като гледам някои от авторите направо мога да ви я преразкажа набързо.

А "аспаруховият орел" на корицата само подсилва подозренията ми.

Преди да я преразкажеш, не е зле да я прочетеш. Не за друго, а да не пропуснеш нещо в преразказа. Ще ни дадеш ли списък с автори, които според теб би трябвало да се занимават с прабългарската тема?

[isav]

Не ми се иска да прозвучи грубо, но ми се струва, че цял том за Кубратова България ще да е нещо от рода "на гол тумбак чифте пищови".

Честно казано темата "Кубратова България" е толкова обемиста, ако авторите държат на изчерпателен анализ на находките свързани с периода, възможностите за локализирането и и коректно изолиране на характерните за населението и елементи, че един том ще е малко...

Иначе за добра халтура един том компилации е добре дошъл...

[проф. Добрев]

Втори том на "Българска национална история" - Древните българи. Старата Велика България., вече е на пазара.

Авторския колектив - Р.Рашев, Ж.Войников, Г.Атанасов, Г.Владимиров, Н.Хрисимов.

Новаторски прочит на историята на Стара Велика България

10.01.2014 | автор: Проф. д-р Пламен Павлов

За първи път на древните българи се отделя самостоятелен том в многотомното издание „Българска национална история“.

Проф. д-р Пламен Павлов, Дописен член на Българската академия на науките и изкуствата

http://www.fakel.bg/index.php?t=3338

Ние българите сме сред най-интелигентните народи на Света.

Не е обаче проява дори и на най-ниско ниво на интелигентност да се пише за

прабългарите точно това и точно по този начин.

Особено пък когато не се иска да се знае или пък не се държи сметка за всичко онова,

което пишат за прабългарите и прабългарския език най-ерудирано-компетентните учени по Света.

При това положение, съвършено очевидно, нещата вече опират до "научния" морал и етика на

авторите на този толкова претенциозен, но напълно излишен за отечествената Прабългаристика том.

Китайските българи.pdf

Редактирано Януари 12, 2014 от проф. Добрев

[makebulgar]

Г-н Добрев, нещо по-умно не успяхте ли да измислите? Чел сте книгата или не? Явно не сте, но веднага я хвърляте в коша, щом на нея не са любимите ви имена. Щом го няма Златарски, Гюзелев и И.Добрев, значи направо в коша! Трябва да се измисли начин учени и професори да бъдат понижавани в чин ако говорят глупости и безпричинно злословят срещу други.

[Last roman]

почна'а се. Айде малко по-сериозно, щото вече готвя катинара.

[Galahad]

Това "Българска национална история" ми звучи нещо като "Българска национална кухня". Всъщност за "Българска национална кухня" се сещам какво значи - съдържа манджи, дето ги предлагат в механите и се озаглавява така, за да се отличава от "Българска кухня", която съдържа манджите, дето ги има в обикновените ресторанти и от "Съвременна българска кухня", която пък съдържа рецепти за руска и унгарска салата, а също побългарени варианти за пици, спагети, гулаш, тирамису и Бьоф "Строганов".

Сещам се също за "История на българската държава", която обхваща събитията от 681г. до по-ново време, "История на българите", която обхваща всичко що е история на българите независимо де са били те, "История на българските земи", в която се разглежда историята на територията на която е разположена днешна България през всички хилядолетия независимо кой е владеел тези земи, а също и най-общото "История на България".

Но това "Българска национална история" нещо ми е трудно да го схвана. ама пак добре, че не са я кръстили "Етническа българска история", че като си помисля какво съкращение ще трябва да изписваме при цитиране ...

[БатеВаньо]

....."Етническа Българска История" м/у Македония, Албания, Мизия и Атика до Турките на Атил.....

да си направим весело

Редактирано Януари 13, 2014 от БатеВаньо

[К.ГЕРБОВ]

Интересно, че редом с „орела на Аспарух” на корицата са сложили „мечът на Кубрат”, а не пръстените?

[mf2hd]

Някой чете ли я? Отзиви?

[проф. Добрев]

Интересно, че редом с „орела на Аспарух” на корицата са сложили „мечът на Кубрат”, а не пръстените?

Още по-интересното е, че един от авторите по принцип отхвърля възможността погребението от Малая Перещепина да е на Кубрат, но кой да ти придава значение на всички тези подробности, нали този автор

според "дописния член" на тази нова академия е кандидат за Нобелова награда?!?

Редактирано Януари 23, 2014 от проф. Добрев

[makebulgar]

Разни хора разни виждания. Някои хора не отчитат някои факти и не приемат че погребението от Перещепина е на Кубрат, а други с лека ръка приемат например че знака IYI е родова тагма на рода Дуло, без да отчитат това, че най-широко разпространение тоя знак получава във християнски Преслав във времена когато Дуло отдавна не са на власт. Няма безгрешни учени, но малко си признават.

Редактирано Януари 23, 2014 от makebulgar

[проф. Добрев]

Разни хора разни виждания. Някои хора не отчитат някои факти и не приемат че погребението от Перещепина е на Кубрат, а други с лека ръка приемат например че знака IYI е родова тагма на рода Дуло, без да отчитат това, че най-широко разпространение тоя знак получава във християнски Преслав във времена когато Дуло отдавна не са на власт. Няма безгрешни учени, но малко си признават.

Има и трети, които изобщо не са чували за него, няма да е лошо да се допитате и до тях!

А това за тамгата показва само и единствено колко добре сте информиран и по този въпрос!?

[Stefan Iv]

А това за тамгата показва само и единствено колко добре сте информиран и по този въпрос!?

Той е информиран, ама Вие явно не сте.

[проф. Добрев]

Той е информиран, ама Вие явно не сте.

http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf

Очевидно, дори и не сте си направил труда да прегледате това мое проучване и си пишете ей така,

чисто и просто, за да се намирате на работа или пък, за да не заспите!

Редактирано Януари 24, 2014 от проф. Добрев

[makebulgar]

Значи в единия случай трябва да вярваме на хипотезите на професор Р.Рашев, който е археолог, лично е откривал тия знаци и най-добре познава това къде, кога и в какви количества са намирани знаците IYI. А в другия случай трябва да вярваме да професор Добрев, който е специалист по турска филология, и за символите знае от втора и трета ръка. Мисля, че няма спор кой вариант трябва да изберем.

[проф. Добрев]

Значи в единия случай трябва да вярваме на хипотезите на професор Р.Рашев, който е археолог, лично е откривал тия знаци и най-добре познава това къде, кога и в какви количества са намирани знаците IYI. А в другия случай трябва да вярваме да професор Добрев, който е специалист по турска филология, и за символите знае от втора и трета ръка. Мисля, че няма спор кой вариант трябва да изберем.

Всеки прави своя избор според величината на собствения си коефициент на интелигентност.

Впрочем и по въпроса за тамгата великият български историк, в това число и Рашо Рашев, е на

традиционно-обичайното си нулево равнище.

Не се иска кой знае какъв ум и разум да откриеш нещо си някъде си, но къде по-важно и сложно е

да можеш правилно и точно да го изтълкуваш и обясниш, а именно тук вас изобщо ви няма.

Рашев.pdf

Редактирано Януари 24, 2014 от проф. Добрев

[Stefan Iv]

http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf

Очевидно, дори и не сте си направил труда да прегледате това мое проучване и си пишете ей така,

чисто и просто, за да се намирате на работа или пък, за да не заспите!

Чел съм го, ама не става за нищо. Да се отъждествява тамгата на кайъ с ипсилона е несериозно. Сигурно не знаете, но след превземането на България от византийците българските аристократи са пратени в арменските провинции на империята, хоп ипсилона изведнъж се появил там. Ама ние гоним чобаните от племето кайъ, защото толкова разбираме.

Всеки прави своя избор според величината на собствения си коефициент на интелигентност.

Аз пък все се чудя, защо нищо не ви се получава, а то опирало до разни коефициенти.

Редактирано Януари 24, 2014 от Stefan Iv

[makebulgar]

Г-н Добрев, за мен Вие не сте учен, или поне в областта на историята и археологията не сте учен! Само като ви зачете човек постоянно прикачваните пдф файлове и му става ясно на какво ниво сте. Щом започвате да анализирате въпросът със знака IYI със израза "Знакът на прабългарския род Дуло...." значи не сте учен, и не следвате научен метод! Жалко че форматът на тоя форум не позволява персонално блокиране на подобни хора които си мислят че са последна инстанция в световната наука! Жалко наистина за загубеното време!

Редактирано Януари 24, 2014 от makebulgar